Акцентите от гостуването на Брентфорд и още нещо

Арсенал постигна класическа победа с 3:0 като гост на Брентфорд. Срещата бе част от 8-ми кръг на Висшата лига и протече без нерви за привържениците на ''артилеристите''. Попаденията в двубоя бяха дело на Уилям Салиба (17-та минута), Габриел Жезус (28-ма минута) и Фабио Виейра (49-та минута). Ако бихме могли да опишем този лондонски сблъсък накратко, то би изглеждало по този начин: Арсенал се нуждаеше от тази победа, за да се върне на пътя на успеха след онова гостуване на Олд Трафорд. Всички помним как започна сезон 2021/22 и как новакът по онова време Брентфорд приземи ''топчиите'' с 2:0. Nice kick about with the boys, They said. В онази среща момчетата на Микел Артета имаха множество кадрови проблеми, което далеч не е оправдание. И все пак, Арсенал игра много добре в онзи ден, но не успя да си реализира положенията за разлика от своя скромен съперник. Като не вкарваш - ти вкарват, простичко е. Точно какъвто бе туита на Айвън Тони. Прякора ''пчеличките'' впрочем им отива, защото през миналото лято нажилиха доста болезнено амбициите на големият си лондонски опонент. От тогава измина една година и се промениха твърде много неща, особено в отбора на Арсенал. Атмосферата около клуба е на съвсем различно ниво от онази гадост, която се изливаше в Северен Лондон. В момента привърженици, ръководство, играчи и прочее са толкова ''Stick together'', че човек няма търпение да дойде уикенда, за да отиде на стадиона (за тези, които имат тази възможност) или да седне пред телевизора и да завърши седмицата с усмивка. Дори и тогава, когато на моменти нещата не се получават. Или пък на съдията му скимне да ти опорочи деня. От една страна, бихме могли да се радваме за нелепата загуба от Брентфорд миналата година, колкото и странно да звучи. Тя бе онази мигаща червена лампичка, която ти казва, че нещо не е наред и трябва да бъдат взети лъвски мерки. Но както и да е, караме направо. Ние, феновете на Арсенал страдаме вече почти 20 години или поне що се касае до гледна точка на първенството. Няма да се впускаме в припомняне на конкретните събития за този период, знаете за какво говорим или по-скоро пишем, ако трябва да бъдем точни. Думичката, до която червено-белите не се доближиха за този период е постоянство! Може да се каже, че тази дума е синоним на равновесие. Във футбола, на училище, на работа, абе, в живота... Миналата кампания е перфектен пример, че без постоянство е трудно да постигнеш каквото и да е. Арсенал се сгромоляса с гръм и трясък в заключителните седмици от сезона и това костваше на отбора участие в така жадуваната Шампионска лига. Не че евентуалното спечелване (а дано най-накрая) на Лига Европа ще бъде лошо постижение, но човек предпочита Ролс Ройс пред Дачия, или поне в повечето случаи... И като пишем това, се сещаме за един френски Ролс Ройс, но и за него ще стане на въпрос по-надолу. Както Артета твърди, до момента Арсенал върви стъпка по стъпка и все по-отдадено се е насочил към максимата ''Последователността е висша и начална крачка към развитието на индивида''. Не, няма да напишем, че ще станем шампиони с 15 т. преднина пред втория в класирането. Но ще напишем, че с последователни действия поводите за усмивка ще бъдат все повече и повече. Вчера Арсенал си направи разходка в парка. Точно това пееше и гостуващата публика. ''Пчеличките'' разполагат с някои наистина опасни единици в редиците си, но до един всеки от тях бе обезличен на 100%. Въпреки че артилерията пропътува краткото разстояние до Бретнфорд Къмюнити без Мартин Йодегор, Алексанър Зинченко и Смит Роу, то трите точки в този двубой не бяха поставени дори и за момент под съмнение. По всичко изглежда, че в лагера на Арсенал се работи здраво и усърдно върху статичните положения. Доказателство за това бе попадението на Ролс Ройса Уилям Салиба. Това бе и второ негово такова от началото на кампанията. А само като се сетим как Микел Артета бе хулен за това, че го преотстъпва под наем в поредни сезони. Какво да се прави, хората са нетърпеливи, всякаш всичко що им е писано ще избяга някъде...


           Ду-ду-ду, Салиба! 

Томас Партей, Томас Партей! Това парченце от пъзела е много важно за представянето на отбора! Като един истински октопод, е, от ганайски произход, Партей дерижира в полузащита и напомня на някой деригент. С пипала! Точно така изглеждаше 5-та на Арсенал вчера. За поддържането на този боен дух в средата на терена е много важно Томас Партей да отиде при онази женица, която излекува контузията на Робин ван Перси преди 10-тина години. Всички знаем колко е чуплив напоследък. И това не е етикет, а горчивата истина. 
''Гранит Джака е едно от най-слабите попълнения на Арсенал в последите 20 години''... Колкото по-бързо човек си избие тази чутовна глупост от главата, толкова по-добре за футбола... В момента националът на Швейцария с албански корени се наслаждава на най-добрия футбол, на който е способен. И това ''в момента'' е от края на миналата година. Очевидно не става дума за някое чудо за една нощ или нещо такова. Защо чак сега ли? Защото чак сега му бе намерена правилна позиция, на която да оперира. Особено през тази кампания се забелязва как той се впуска чак в наказателно поле на противника и е повече от полезен за своите съотборници. А това центриране за гола на Габриел Жезус със глава вчера... И като стана дума за Габриел Жезус е нужно да се отчете, че следващият път, в който той си изкара жълт картон, то тогава ще трябва да пропусне един мач. Това определено е притесняваща новина, уви, ще се преживее и това, когато му дойде времето.
Не само изброените до момента футболисти направиха страхотен мач вчера. Трябва да се отдаде заслужен кредит на Бен Уайт, който не бе повикан в националния отбор на Англия за предстоящите мачове. Голям праз, тъкмо по-малко срещи на сметката на важни играчи в плановете на испанеца. Ние като привърженици знаем и виждаме какво прави ''Онзи 50-милионния'' на десния бек. Заслужени похвали трябва да получи и Фабио Виейра, който вчера се разписа в дебюта си във Висшата лига. Дълго време не се знаеше каква точно ще бъде неговата позиция, но с изнесеното от него представяне, всякаш забравихме, че Мартин Йодегор не е в групата. 
Итън Нуанери... Това момче е плод на усилията на Пер Мертезакер, а вече и на Джак Уилшър, които работят в младежките формации на клуба. Когато Пер сложи край на състезателната си кариера спомена, че вече наистина се чувства уморен. Беше разказал как не е разполагал с почти никакви сили преди финала на ФА Къп през 2017 година. Като един типичен пример за ''немска машина'', Пер се бори до края, а сега неговите сили са концентрирани в бижутерията и конкретно с шлифоването на диаманти. Някой ден 15-годишния Итън би могъл да се превърне в завършен продукт, няма как да бъдем сигурни в това. Но появянето му в игра при батковците определено ще бъде запомнено. На едва 15 години и 181 дни, той се превърна в най-младия футболист, който е част от мач във Висшата лига. Представяте ли си как в момента Итън е в час по биология и в междучасието след него чете туитовете от типа на ''He's only 15, how shit you must be''...
Всичко за Арсенал се получи по мед и масло в двубоя с Брентфорд. Няма да цитираме футболните термини, както правят в някои спортни канали, защото ще вземем да напишем някой нечуван до момента термин и после срам цяла седмица. Арсенал просто искаше победата. Бе жаден за нея и искаше да се реваншира за загубата в предния кръг. Да, това бе просто Брентфорд, но същия този Брентфорд, който унижи Манчестър Юнайтед с 4:0. Трите точки са си три точки и ние имаме право да празнуваме всяка победа! Защото това е смисълът на футбола! 

За протокола, през тази седмица няма мачове от първенството. Има такива на националните отбори. 1 октомври наближава, а тогава Арсенал приема съседа Тотнъм Хотспър в пореден епизод на това лондонско дерби. През това време, ''артилеристите'' остават на върха в класирането с 18 точки от 7 изиграни мача. 
Бъдете живи и здрави, 
UTA


Фото кредит: Арсенал