Арсенал със звучен отговор срещу Нотингам след две колебливи седмици

Преди мача писах, че отборът на Микел Артета има нужда да адресира някои проблеми, които се появиха в последните седмици. Трябваше ни не само резултат, а и добро представяне. Е, мисля, че има малко по -добри представяния от победа с 5:0, било то и срещу последния в класирането. Арсенал изигра добър мач, като второто полувреме беше изключително силно и заслужено си върна първото място в класирането. 

Артета заложи на същите 11, които започнаха срещу Саутхямптън. Известни въпросителни относно поредната селекция на Томиясу за сметка на Киерън Тиърни. Този избор на мениджъра се оказа напълно оправдан и Томиясу изигра отличен мач. Започнахме ударно с хубав гол на Мартинели, които безстрашно си сложи главата там, където тя можеше да бъде посрещната от бутонка на съперников играч. За щастие това не се случи и неговата смелост беше възнаградена с откриване на резултата. Въпреки превеса, който имахме, интензитетът, с който играхме преди и около гола, спадна значително. Започнах да се притеснявам, че ще се окажем в ситуация ала Саутхямптън. Тогава дойде моментът на контузията на Сака, за който искам да отделя един момент. 

Като цяло разбирам идеята на ФА, наречена "let it flow" - целта е да се толерира една по - свободна игра, която да не бъде постоянно прекъсвана от фаулове, които се свирят за всяко малко нарушение. Не съм обаче напълно сигурен, че тази идея бива използвана по най - добрия възможен начин. Сака със сигурност е един от най - често ританите футболисти в лигата. Много е трудно да му се отнеме топката и на голяма част от защитниците не им остава друг избор, освен ако не искат да изглеждат като клоуни, които за първи път виждат топка. Проблемът обаче е, че много от фауловете срещу Сака не се свирят. И това задава изключително лош тон за остатъка от мачовете. Когато един защитник му влезе грубо и не получи никаква санкция, останалите следват неговия пример, защото виждат, че тези неща остават безнаказани. В интерес на истината при контузията на Сака фаул щеше да бъде свирен, но съдията пусна авантаж. Това обаче не променя факта, че това влизане срещу него беше номер 1823 за деня и получаването на контузия беше неизбежно. Това се случи в момент, в който играта ни не беше особено впечтляваща и излизането на Сака със сигурност не ме изпълни с увереност. 

Важен елемент беше влизането на Рийс Нелсън. Видях няколко повдигнати вежди в Туитър, защо точно Рийс влиза, който бе сравнително неубедителен в малкото си изяви от началото на сезона, а не примерно Нкетия или Виейра. Лично аз смятам, че липсата на Нелсън през седмицата срещу ПСВ всъщност му свърши услуга. Артета заложи на този, който не игра зле срещу ПСВ, което поне в моите очи оправдава избора му. Нелсън завърши полувремето без особени блясъци и седейки в библиотеката в Дрезден, където гледах мача с бира в ръка докато всички около мен учат и работят по разни проекти(все още нямам интернет в новата квартира), увереността ми в това как ще се представим през второто не беше никак висока. 

Оказах се като човек без миксер - много бърках. Арсенал излезе от съблекалнята и започна да играе футбол. Какъв момент само за Рийс Нелсън, който вкара два гола за 3 минути, целуна емблемата и се наслади на радостта на 60 000 души по трибуните. Последният му гол в лигата беше срещу Ливърпул през 2020, когато нямаше фенове по трибуните. Да вкара за клуба, за който играе от дете, пред цялата домакинска публика със сигурност му е донесло страхотна емоция. Ще започнат разговори за неговото бъдеще и неговия договор, ясно е. За мен обаче е твърде рано - нека се насладим на момента и се зарадваме за него, защото той си е един от нашите. 

Жезус му асистира на два пъти и въпреки че не успя да се разпише работи страшно много и изигра невероятен мач. Същото важи за Йодегор, който вкара за 5:0. Преди това Томас Партей разстреля вратаря на Форест ала гола му срещу Тотнъм, а моята реакция в библиотеката накара близко стоящите момичета да се подсмихнат, понеже ахнах страшно силно и се хванах невярвайки за главата. В защита бяхме солидни през повечето време с едно, две изключения. Салиба беше на познатото високо ниво, Бен Уайт отново беше страхотен, Рамсдейл не показа грам колебание през целия мач. 

Като цяло един резултат и една игра, от които имахме сериозна нужда. Поглеждаме напред към Лига Европа и домакинството на Цюрих в четвъртък, където победа е задължителна, ако искаме да презскочим един рунд срещу труден опонент. След това Челси...ама това ще го мислим, като дойде. Дано седмицата ви да е успешна като влизането на Рийс Нелсън в игра срещу Нотингам Форест. До скоро! <3