Болезнен резултат в Манчестър. Размисли след Ман Юнайтед 3:1 Арсенал

Какъв момент да се включа с материал за първи път през този сезон. Преди да поговоря за самия мач, искам да споделя, че гледах мача с клон Варна, което ми беше навик, преди да замина за Германия. Беше невероятно да видя отново толкова много стари приятели и въпреки резултата смятам, че си изкарахме доста хубаво. Благодаря сърдечно на всички, които бяха там за мача. Решението аз да пиша беше взето на маса след като загубихме, просто не исках да причинявам на Дани болката от изживяването на цялата среща отново. 

Колкото и да го отлагам, време е да понапиша нещо и за самата среща. Загубихме от Манчестър Юнайтед с 3:1, като точни за домакините бяха новото попълнение Антъни и Рашфрод на два пъти, като за нас Сака вкара за 1:1. Беше странен мач и не съм напълно сигурен, къде точно да започна. Стартовият състав съдържаше капитана Йодегор, който получи удар в крака в срещата срещу Вила и беше под въпрос. Там беше и Зинченко, който според Артета до последно не беше тренирал поради съмнения за контузия, поради което и отсъства в последните две срещи. Поглеждайки назад към резултата, това, че физическото им състояние не е на 100%, може и да е изиграло роля в развоя на събитията. 

Мачът започна с натиск на домакините, който аз малко или много очаквах. Той продължи докъм 12-тата минута, когато Мартинели беше изведен сам срещу Де Хеа със страхотен пас от Сака и реализира. Голът обаче беше отменен поради фаул на Йодегор при отнемането на топката. Тази ситуация предизвика доста смесени мнения. Аз лично мисля, че фаулът беше сравнително лек и прилича на този тип ситуации, които домакинският тим обикновено получава в своя полза. Йодегор беше попитан за ситуацията в интервю след мача: "Аз едва го докоснах. Хората казват, че това е Висшата лига и искат тя да бъде малко по - физическа. Не разбирам как съдията се върна на тази ситуация". Това е мисъл, която аз споделям. Ако не бяхме вкарали гол, сблъсъкът между Ериксен и Йодегор със сигурност нямаше да бъде разгледан отново. Пол Тиърни прекара доста време гледайки повторението на ситуацията, което говори за неговата собствена несигурност в това да вземе решение. Предполагам, че понеже Йодегор не игра с топката, а контакт имаше, той реши да отмени гола. Аз искам въпреки това да изтъкна страхотния пас на Сака и завършването на Мартинели, които бяха просто перфектни. 

След отменения гол мачът се промени. Изтласкахме Юнайтед доста по назад от нашето наказателно поле и започнахме да контролираме мача малко повече с повече владение и ситуации около тяхната врата. Това беше едно от най-добрите ни представяния в чисто футболен план на Олд Трафорд от доста време насам. За съжаление, не успяхме да се възползваме от доминацията и Антъни вкара за Юнайтед след невнимание в защита от наша страна. Както в другите мачове през този сезон, в които допуснахме гол, не изпаднахме в летаргия, а продъжихме да доминираме. Изравняването на резултата трябваше да дойде доста по-рано, отколкото то дойде, но сериозни пропуски, особено един на Йодегор, не ни позволиха да го направим. В 60-тата минута обаче Сака отбеляза след страхотна работа на Жесус в наказателното поле и резултатът беше изравнен.

След изравняването имахме пълен контрол върху срещата. Следващите два гола на Юнайтед дойдоха в 66-тата и 75-тата минута и бяха сравнително сходни. Аз си ги обяснявам с няколко неща. Донякъде неопитността на нашата защита да осъзнае тези контра-атаки, да ги разпознава и да може да се справя с тях по-ефективно. Мисля, че това са ситуации, от които можем да учим и да подобряваме реакцията си при подобен развой на събитията. Не спряхме да ги натискаме след третия гол, но вече беше късно и въпреки смените на Артета, загубихме мача с остатъчен горчив вкус(не беше от бирата). Малки детайли не ни достигнаха, не бяхме достатъчно прецизни в атака. Завършихме мача с 16 удара(6 повече от тях), но с едва 3 точни(те имаха 6). Безкрайно ми е неприятно да губим точно от този отбор, нивата ми на неприязън към него могат спокойно да се конкурират с тези спрямо Тотнъм. 

Въпреки неприятния резултат аз съм способен да видя доста позитиви в нашата игра. Артета каза след мача: "Това, което видях, беше един Арсенал, който дойде тук на този стадион и игра по начина, по който искаме да играем. За съжаление не взехме резултата, който искахме". Напълно съм съгласен, както казах, това е едно от най-силните представяния на Олд Трафорд от много време насам. Тази сутрин щеше да ми е много по-зле, ако Юнайтед ни бяха взели ума с доминиращ футбол и не ни бяха оставили никакъв шанс, което ни се е случвало в миналото. Смея да твърдя, че по-скоро ние загубихме мача, отколкото те го спечелиха. Възползваха се максимално от грешки, които ние можеше да си спестим. Можехме да сме значително по-добри офензивно. В дефанзивен план това ни беше може би най-слабият мач от началото на сезона. Въпреки това, ако този отбор на Арсенал продължи да играе по този начин и поработи още върху детайлите от играта си, повече голове и победи ще дойдат. Не искам да се впускам в детайни анализи на всеки наш играч, но искам само да изтъкна дебюта на Фабио Виейра, който се включи по много обещаващ начин. Нямам търпение да гледам повече минути с него в състава. Също така, Дейвид Орстийн писа, че Смит-Роу е получил контузия по време на така наречения warm-down след мача. Дано да не е нещо сериозно. 

Чета всевъзможни мнения-как сме се провалили в първия истински тест от сезона, как Артета е объркал тактиката и смените и т.н.. Ще си позволя да не се съглася - Юнайтед имат много класа в състава си, имат един адекватен треньор и беше въпрос на време да си стъпят на краката. Жалко е, че се случва в момент, в който имаме мач с тях, но аз съм сигурен, че още доста отбори ще загубят там този сезон. Горчилката и гнева у мен са по-скоро предизвикани от самата загуба като такава срещу този отбор, а не от самото представяне. Лесни мачове във Висшата лига няма, първият истински тест беше на стадиона на Палас от първия ден на сезона. Последният истински тест е през последния кръг. Беше ясно, че ще дойде моментът от сезона, в който ще трябва да направим крачка назад. Това е ново за тази формация на Арсенал, и ще бъде изключително интересно да видим, как нашите момчета ще отговорят. 

Пътуващите фенове бяха както винаги перфектни, връзката между тях и клуба се засилва буквално с всеки изминал мач, което е нещо невероятно. Емиратс трябва да подскача в неделя срещу Евертън. Това е от мен засега, съжалявам, че ви накарах да изживеете вчерашната среща отново, но пък аз трябваше да я изживея още няколко пъти, докато си спомнях всяка ситуация, така че не ви съжалявам чак толкова много. Още веднъж благодаря на Клон Варна, беше страхотно да ви видя. Сезонът е дълъг, ние сега започваме. Up the Arsenal! <3 

Снимка: Stuart MacFarlane