Заключения след болезнена катастрофа срещу Брайтън

Гледам Арсенал от 2006 и не си спомням досега така да съм обичал даден сезон, както обичам този. Когато изиграем толкова специален сезон(което ако трябва да бъдем честни, не се случва толкова често в последно време) и малко не достигне за нещо специално, гледам да избягвам моментите, в които това малко нещо не ни е достигнало. Или голямо. Или нещо болезнено. Например никога не съм гледал повторения от 8:2 срещу Юнайтед, 6:0 срещу Челси, мачовете срещу Байерн в Шампионска лига. Дори съвсем наскоро за абсолютно първи път слушах пресконференцията на Венгер след загубения финал на Шампионска лига през 2006 срещу Барселона и то само и единствено защото случайно ми попадна в Туитър. След подобни резултати решавам да тегля чертата, да се абстрахирам от тях и да слушам разни подкасти и мнения, но страня от съвсем директните повторения и предъвквания. Така бях решил да направя и след вчерашния крах срещу Брайтън. Но понеже прекарах нощната си смяна в чистене и подготвяне на автомобили и то предимно сам, мозъкът ми просто не можеше да спре да кръжи само и единствено около мача и нищо друго. За това реших, че да пиша след мача ще ми се отрази терапевтично. Нека да видим дали това ще е така. 

Арсенал загуби у дома с 0:3 от Брайтън, което на практика слага край на надеждите ни да спечелим първенството. Беше си трудна задача така или иначе, Ман Сити са в абослютен robot-mood, но все пак. След няколко месеца и години като се обръщам назад към този сезон, този мач ще е един от ония, които никога няма да искам да си спомням. 3-те равни резултата от преди няколко седмици направиха шансовете ни доста малки, но този мач абсолютно подчерта и подпечата капитулацията ни. Единственото по-лошо от резултата беше начина, по който се стигна до него. Особено през второто полувреме. 

Артета заложи на същия състав, който смело победи Нюкасъл навън, с изключение на Тиърни, който започна като ляв бек в отсъствието на контузения Зинченко. И това се усети. Без да искам да критикувам Тиърни по какъвто и да е начин, в отсъствието на Зинченко трудностите ни във владеене и изнасяне на топката бяха изключително сериозни. Дори Зинченко да не беше в най-добрата си форма последните седмици, начинът по който той влияе на играта ни с топка в краката е незаменим. Аз лично смятам, че Тиърни е по-добрият защитник от двамата. Той обаче е доста по-традиционен бек и докато често захожда зад крилото и представлява опастност, когато атакуваме, влиянието му върху играта ни като цяло е много по-различно от това на украинеца. Тиърни няма тази способност да комбинира със съотборниците си по целия терен както го прави Олександър Зинченко. Затова и нямахме кой знае колко големи периоди на владеене на топката и пълен контрол. Нещо, от което имахме сериозна нужда, имайки предвид срещу кого играхме. Контузията на Мартинели също не ни помогна. Да, Тросар е добър, но толкова ранна контузия и то на толкова влиятелен играч със сигурност оказва влияние и променя игровия план, върху който със сигурност се е работило през последните дни.

И все пак имахме шансове през първото полувреме. Йодегор стреля извън очертанията на вратата, което беше подобен изстрел на този, чрез който той вкара на Нюкасъл. Габриел Жезус имаше добър шанс на близката греда, който вратарят спаси. Малко преди края на полувремето Сака също пропусна. Както добре знаем, ако малко преди полувремето вкараш, променяш целия мач. Аз не мисля, че техният вратар имаше какъвто и да е шанс, ако ударът беше малко по-точен. 

Второто полувреме беше различно поради две причини. Брайтън бяха по-добри. Ние бяхме по-зле. И колкото и време да минаваше, аз не виждах как Арсенал ще вземе контрол върху мача. Първият гол беше лек, може би дори имаше фаул срещу Кивиор малко преди топката да мине зад Рамсдейл. Въпреки това, ние не успяхме да отговорим на този гол, а имахме предостатъчно време. Стана дори по-зле. Играта ни беше накъсана, Брайтън бяха отбора, който пое инициативата. Артета опита да промени някои неща, пускайки Партей и Нелсън, а после Смит Роу и Нкетиа. Нищо не помогна, Брайтън вкараха втори след грешка на Тросар при изнасяне на топката и това беше краят. Само че след него падна и трети гол, който категорично поднесе титлата в ръцете на Гуардиола. След мача играчите и Артета изглеждаха доста шокирани и докато аз съм сигурен, че Микел знаеше много добре колко труден ще бъде този мач, не мисля, че той е очаквал чак такава касапница. Те бяха наистина на най-високото си ниво, особено през втората половина на мача. След мача мениджърът каза: "Преди едина седмица бях изключително горд, а днес трябва да се извиним, защото това, което показахме през второто полувреме, не е приемливо". Той също така призова към това, че ако отборът демонстрира подобни резултати, въпреки добрия сезон, то тези трябва да бъдат адресирани. Съгласен съм с цялостния му подход дори и след добри резултати винаги да търси начин да се подобри. Мога да се впусна в още детайли от мача, но не мисля, че има смисъл. Всички вие гледахте този мач и разбирате от футбол повече от мен, за да си обясните някои неща тактически. 

Искам да кажа две думи за този отбор и този сезон. Най-вероятно ще имам шанс след неговия официален край да напиша нещо по темата, но имам чувството, че в момента това е нужно. Изиграхме страхотен сезон. Не съм единственият, който казва, че това е най-силният сезон, който някога съм гледал. Също така най-вълнуващият. Почти до последно карахме Сити да дава най-доброто от себе си, защото при тяхна грешка бяхме готови да ги накажем. Дори самият факт, че математически все още имаме шансове - два мача преди края, е показателен за това колко добре се представихме. Има голяма дистанция между тях и нас. Но тя е много по-малка отколкото си мислех, че ще е на този етап от развитието ни. Мислех си, че за да стигнем до където сме в момента, ще ни трябват поне още 2 сезона. А сега сме тук, надалеч от всички останали отбори, надиграни може би единствено в два мача през целия сезон. В началото на сезона всеки един от нас щеше с радост да приеме това класиране. И да, в хода на сезона очакванията и амбициите се променят, няма спор. Сами се поставихме в позиция, която изисква много. Сами вдигнахме летвата и затова резултати като 2:2 на Анфийлд или 2:2 в Лондонско дерби срещу Уест Хям сега ни се струват като загуби, а на практика не са лоши резултати. Но въпреки че не успяхме да постигнем целта, която сами направихме постижима в хода на сезона, смятам, че този отбор  надмина абсолютно всички очаквания. Както по резултати, така и в игрови план. Но когато се изправиш срещу чудовището, което е Ман Сити в момента, всичко останало освен да си перфектен просто не е достатъчно. Видях една статистика, че дори да си бяхме взели мачовете с Ливърпул, Уест Хям и Саутхямптън, пак щяхме да сме зад Сити, ако те си вземат мача в аванс. Което е показателно срещу кого сме изправени. А на всички фенове на други отбори, пишейки как Арсенал напълно се провали в преследването на титлата, искам само да кажа, че техните отбори се провалиха доста преди Арсенал. 

Знам, че след тежък резултат хората невинаги обичат да слушат хубавите неща и предпочитат да се концентрират върху моментното разочарование. И го разбирам. За някои това е начин за справяне. Човек да осмилси, реализира и анализира случилото се, било то и през негативна призма. На мен този сезон ми е много трудно да виждам нещата по този начин. Артета и момчетата изнесоха невероятен сезон, който може и да е началото на нещо наистина специално. Очаква ни сериозна година с подсилени отбори и Шампионска лига. Сиреч имаме една единствена задача - да сме още по-добри. Още по-безкомпромисни и още по-способни. Да не спираме да се учим и да не оставяме ситуации около отбора да снижават амбициите ни. Артета инсталира нова култура в отбора и това е видно. Сега е време за още. 

Последно искам да споделя мнението на един от моите любими журналисти около Арсенал - Люис Амброуз - по отношение на многото фенове, които напуснаха стадиона преди последния съдийски сигнал:

Нашите фенове са перфектни цял сезон, така че нека в този момент им бъде разрешено да намерят тази стратегия за справяне, която работи за тях. 

Ще се видим след края на сезона, а дотогава се гордейте с отбора, който подкрепяте. Обичам ви!