Йозил и Арсенал- брак по сметка и тъжна раздяла

Ozil, Mesut Ozil!

He's a superstar from Germany!

Ma-drid, sold him to us,

And they went and bought a chimpanzee.

Това беше първата песен, с която феновете на Арсенал посрещнаха звездното си попълнение преди 7.5 години, която съвсем точно обрисува и  ситуацията, в която се случи трансфера му. Реал искаха отчаяно Бейл, но нямаше как да стане, без да продадат някого. Арсенал пък имаха нужда от топ-трансфер, защото бяха минали почти  10 години от преместването на клуба на новия стадион, а от обещанията за инвестиции в състава и превръщането на Арсенал в европейски колос от ранга на Байерн Мюхнен (по думите на Газидис) останаха само обещания.  И за да не нарушат финансовия феърплей, от Реал решиха да продадат Йозил, а Арсенал бяха един от малкото (а може би единственият) клубове, които можеха да си позволят подобна трансферна сума.

 Така започна бракът по сметка между немския национал и „артилеристите“.

Световен шампион, един от най-добрите подавачи в света, неизменен титуляр в Реал (Мадрид)  с 10 гола и 24!? асистенции в 52 мача в последния си сезон за „белия балет“ в отбор, чиито трансферен рекорд  дотогава бяха 16.5 милиона за Андрей Аршавин от Зенит (Ст.Петербург).  Пристигането на Йозил  носи небивала еуфория в съблекалнята, на трибуните и в директорските ложи.   

Арсен Венгер изгради тактиката на отбора си в услуга на германския магьосник. Номинално поставен на едно от двете крила и почти изцяло освободен от защитни функции, Йозил разполагаше със свободата да прави каквото си иска в половината на съперника. Природната му интелигентност, усещането му за движението на футболистите по терена и „очите* му в засада“, които виждаха бъдещето както никой друг го превърнаха в едно от най-силните оръжия на Арсенал. С пристигането на чилийското торпедо Алексис Санчес от Барселона ( 21 гола и 16 аситенции в 54 мача) , Арсенал се превърна в състав способен да победи всеки съперник.

Първите години от брака бяха изключително щастливи. Две поредни купи на FA, завръщане в борбата за титлата, великолепен футбол, висок отборен дух и Йозил, който асистираше на воля.

Още преди да заиграе за Арсенал, феновете го обожаваха,а  когато започна да играе,  те пееха :

We've got Ozil...

Mesut Ozil...

I just don't think you understand.

He's Arsene Wegner's man,

He's better than Zidane,

We've got Mesut Ozil...

Йозил си тръгна след  254 мача, 44 гола , 77 асистенции , 4 купи на ФА, 4 Комюнити Шийлд, рекорди за най-много създадени шансове за гол в рамките на един сезон за всички 5 топ първенства, най-много създадени голови положения в един мач във ВЛ и още ...

Но няма тъга в тази раздяла. Само облекчение, че бракът по сметка най-накрая приключи.

Ще потърсим отговорите на въпроса „защо се стигна дотук?“  в следващите редове.

През последното десетелетие договорите на водещите играчи на Арсенал бяха един огромен проблем за Венгер и за съжаление назначението на Газидис не доведе до нищо положително в тази посока. Дори напротив.

Голямата бомба беше заложена през лятото на 2017-та, когато ръководството не поднови договорите на Йозил и Алексис. Не е ясно какво е правил Иван Газидис през това лято, но сигурно е, че не извикал  агентите на двамата и да им кажат „Пичове, ние вярваме, че вашите момчета са бъдещето на Арсенал, предлагаме ви 3-годишни договори за по xxx xxx паунда на седмица, имате една седмица да решите. Ако отговора ви е „не“, имате две седмици да им намерите нови отбори. Трансферните суми, които очакваме са от порядъка на....“  Най-вероятно  изпълнителеният директор, мениджърът  и новоназначените по това време главен скаут и финансов директор  не са само не са работили в синхрон, а всеки поотделно се е борил за слава пред неособено заинтригувания собственик. И  както стана с Фабрегас, Саня, Насри и много други, Арсенал беше поставен от хората, които трябва да пазят интереса на клуба, в неизгодна позиция за пореден път. Крайният резултат бе, че Алексис бе заменен за Мхитарян (класическа сделка тип „кон за кокошка“), а Йозил получи изключително щедър договор, но напрежението около целия процес и самото напускане на Алексис доведоха до спад във формата на отборa и 6-тото място в края на сезона беше естествено следствие на това.

Венгер си тръгна и най-логичното нещо, което би трябвало да се случи е, че новозначеният старши треньор в лицето на Емери, е да има поставена задача да гради играта около звездата си и най-скъпоплатения играч в отбора. Уви, Емери така и не престана да експериментира със схемите на игра и с позицията на Йозил, която доста често се оказваше на пейката.

И така Арсенал направи всичко възможно да накара най-скъпоплатения си играч да се чувства неособено щастлив.

Самият Йозил също не си помагаше много. Снимките му  с  недолюбвания на запад от София Ердоган, отказването от немския национален отбор по доста скандален начин, още по-скандалните  коментари по адрес на Китай, които доведоха до преки многомилионни загуби за Арсенал и до „болки в гърба“ и отсъствие от терена за самия Йозил, a отказът му да намали заплатата си в следствие на пандемията поствиха под сериозна въпросителна работнатата му етика и отдадеността му към клуба.  И ако перефразираме надписа, с който позира Гарет Бейл преди време,- „ Уелс, голф, Мадрид в този ред” , в случая на момчето от Гелзенкирхен би звучал така „Ердоган, уйгурските мюсюлмани в Китай, семейството, Арсенал, в този ред“.

Неуместното му предложение да плаща заплатата на Гънърозавара  дори не заслужава да бъде коментирано.

В крайна сметка неизбежното се случи и Йозил се прибра в Истанбул. Бракът по сметка приключи.

Тъжно е, че Йозил, подобно на Бейл, забрави за отговорностите си към работодателя си, който му плаща пребогато, за да играе футбол.

Тъжно е, че Арсенал за пореден път се разделя по нелицеприятен начин с един от най-значимите си футболисти – Фабрегас, Насри, Саня, Уилшър, Касорла, Жиру, Рамзи – прекалено дълъг списък за клуб от такъв ранг.

Хубавото е, че Йозил  остави следа в клуба, беше един от най-обичаните футболисти на Арсенал, вкара доста голове, подаде за още повече, но най-вече- създаваше красота на терена.

За нас, българските фенове на Арсенал, ще остане изключителния спомен онзи незабравим рейд в 23:27 на 01.11.2016 на стадион „Васил Левски“, завършил с гол във вратата на Владо Стоянов, отпразнуван в НАШИТЕ СЕКТОРИ.

Благодарим ти, маестро, за прекрасните спомени и съжаляваме, че пътищата ни се разделят по този начин!

P.S. Венгер за Йозил след 7:50 

*His eyes are offside (2) Mesut Ozil his eyes offside  - песничката, с която феновете на противнковите отбори се подиграваха с изпъкналите очи на Йозил.