Каква година изпраща Арсенал през 2024 г.?

Ето, че 2024 г. е към своя край. А след всеки край идва и ново начало. И така, откакто историята помни. Във футбола обаче е малко по-различно. По-конкретно в европейския футбол, където запалянковците броим годините по сезони, а сезоните съвсем не се отъждествяват с календарната година. Понастоящем сме в разгара на кампания 2024/25 със задаващ се зимен трансферен прозорец. Въпреки това днес сме решили да направим едно ревю на изминалите 12 месеца за любимия ни Арсенал, тъй като годината бе доста интригуваща.

През януари 2024 г. отново бе време за зимни трансферни слухове и спекулации. И тогава, както и сега, мнозинството от анализаторите и феновете очаквахме Микел Артета да привлече нов централен нападател. Въпреки това прозорецът мина и замина само с две неособено значими сделки - отдаването под наем на Маркиньос в посока Флуминензе и освобождаването Рунар Рунарсон след завръщането му от Кардиф.

По отношение на резултатите, годината започна неособено добре за „артилеристите“, благодарение на загубата от Ливърпул с 0:2 в третия кръг от ФА Къп. Отчаянието тогава започна да обзема редиците ни, защото целият декември бе предшестван с провали на всички нива. Някъде там обаче нашите момчета се съживиха с победата с 5:0 над Кристъл Палас в шампионата. Това постави началото на страхотна серия от добри резултати на местно ниво, а месецът бе затворен с успех над Нотингам Форест с 1:2.

През февруари шампионските ни амбиции бяха потвърдени с успех над Ливърпул с 3:1 с доминантно представяне над силния тим на Юрген Клоп. Букайо Сака, Габриел Мартинели Леандро Тросар вкараха головете за „топчиите“, докато Габриел Магаляеш си отбеляза автогол в добавеното време на първата част. Последваха внушителни победи с 0:6 над Уест Хям, 0:5 над Бърнли и 4:1 над Нюкасъл, прекъснати само от загубата с 1:0 от Порто в 1/8-финалите на Шампионската лига. Грешка, която бе поправена в ответния мач след продължения и дузпи.

Головата форма на избраниците на Артета се пренесе и през март с 0:6 над Шефийлд Юнайтед, след което темпото леко спадна с 2:1 над Брентфорд и нулевото равенство с Манчестър Сити, дошло срещу най-силния възможен тим на „гражданите“.

Април беше особено интригуващ месец, защото трябваше за пореден път да срещнем Байерн Мюнхен в евротурнирите. „Баварците“ измъкнаха равенство в Лондон - 2:2, а в реванша успяха да отстранят Арсенал с минимален успех, въпреки че германският гранд бе в една от най-слабите си форми в последните няколко години.

Балансът между попадения и стабилна игра в защита бе запазен във Висшата лига с победите с 0:2 над Астън Вила и 0:2 над Уувърхамптън. Разгромът над Челси с 5:0 пък се превърна в едно от бижутата на предходната кампания. Кай Хаверц блесна най-ярко с двете си попадения, още толкова добави Бен Уайт, а Тросар пръв откри резултата още в 4'.

Месецът бе затворен с драматичен успех с 2:3 над Тотнъм. Тимът ни повече с 0:3 на полувремето, но в последните 30 минути от срещата „шпорите“ направиха нещата интересни с голове на Кристиян Ромеро и Хьон-мин Сон. Трите точки все пак си останаха при нас и това е важното, защото интригата за титлата остана жива до последния възможен момент.

През май събрахме максималния брой от 9 точки след срещите с Борнемут (3:0), Манчестър Юнайтед (0:1) и Евертън (2:1). Това обаче не бе достатъчно, защото Сити също не допусна грешка и записа още един сезон с над 90 точки в актива си, за да грабне четвърта поредна титла от Висшата лига. Любопитното бе, че имаше паритет при головата разлика (62:62), благодарение на малко по-добрата атака на „гражданите“ и стабилната защита на „артилеристите“.

Сезон 2023/24 приключи без нито един нов трофей в колекцията на Арсенал, но цялостното усещане бе, че отборът е изиграл най-силният си сезон от годините на Арсен Венгер насам. Основна роля за това изиграха Давид Рая, Уилям Салиба, Деклан Райс, Мартин Йодегор, Букайо Сака и Кай Хаверц. Усещането обаче, че нещо липсва, за да бъде завършен шедьовърът, бе налице.

През идното лято мечтата за нов централен нападател така и не се сбъдна. Вместо това Рая подписа постоянен договор, Рикардо Калафиори подкрепи защитата, Микел Мерино се превърна в отлична резервна опция за центъра, а под наем пристигнаха Рахим Стърлинг и Нето. Място в състава бе дадено още на Итън Нуамери и Майлс Люис-Скели, а след наем се прибра Киърън Тиърни. Изходът на „Емиратс“ бе показан на Емил Смит-Роу, Еди Нкетиа и Аарън Рамсдейл. Под наем бяха отдадени Фабио Виейра, Нуно Тавареш, Рийс Нелсън, Алберт Самби Локонга и Карл Хеин. Договорите на Мохамед Елнени, Артур Оконкво и Седрик Суарез бяха разтрогнати.

Футболът се завърна през август, но, както повелява традицията, след европейско първенство нещата не изглеждат добре за водещите клубове из Европа. Да, спечелихме 7 от 9 възможни точки срещу Уувърхамптън, Астън Вила и Брайтън, но лекотата в играта изчезна и тогава дойде време, за да приложим „черните магии“, както удобно започнаха да ги наричат на „острова“. Статичните положения се превърнаха в оръжие №1 на тима.

През септември постигнахме рутинната победа над Тотнъм с 0:1, но след това трябваше да направим първи стъпки в новия формат на Шампионската лига с нулево равенство срещу Аталанта в Бергамо. Машината започна най-отчетливо да скърца при онова скандално равенство с 2:2 при гостуването на Манчестър Сити. Имаше всички предпоставки, за да покажем на Хосеп Гуардиола, че времето му в английския футбол е свършило, но именно тогава Леандро Тросар бе изгонен с нелеп втори жълт картон за разкарване на топката, при положение, че имаше спорна топка в центъра на терена в 8-мата минута от добавеното време и дистанция от под 2 секунди между съдийското отсъждане и отиграването на белгиеца. С човек по-малко Арсенал накара Сити да изглежда безпомощно в предни позиции, но при едно статично положение Джон Стоунс изравни отново в 8-мата добавена минута. След края на мача станахме свидетели на най-неприятния момент през цялата кампания в Англия, а именно провокацията на Ерлинг Холанд срещу Артета, повтаряйки му няколко пъти „да бъде смирен“. Съдбата все пак си знае от работата и норвежкия киборг се превърна от машина за голове в обект на подигравки от всички футболни фенове, защото в шампионата вкара само три гола в последвалите 13 мача, а тимът му навлезе в най-лошата си серия от ерата на арабските милиарди.

Достатъчно внимание обърнахме на онзи прословут мач, като отбелязваме само, че прескочихме в четвъртия кръг от Купата на лигата след успех над Болтън и записахме победа с 4:2 над Лестър през септември.

Октомври премина също с доста интересни мачове. В Шампионската лига победихме ПСЖ и Шахтьор Донецк без да допуснел гол, а в първенството записахме победа, загуба и равенство срещу Саутхамптън (3:1), Борнемут (2:0) и Ливърпул 2:2. Срещу „мърсисайдци“ пропуснахме добра възможност, за да наваксаме изоставането до върха, благодарение на Мохамед Салах и изключителната класа на египтянина в пореден шампионат. Затворихме месеца с нова рутинна победа в малката купа над Престън с 0:3.

Най-тежкият месец изглежда бе ноември, защото там записахме три поредни мача без успех. Нюкасъл се наложи с 1:0 в първенството, Интер победи с 1:0 в Европа, а Челси взе точка след 1:1 в поредното лондонско дерби. Във втората половина от месеца поставихме началото на добра серия от резултати, защото летящият високо Нотингам бе победен с 3:0, Спортинг Лисабон бе сразен с 1:5 и Уест Хям Юнайтед инкасира загуба с 2:5.

Ето, че наближаваме края на ревюто за отминалата 2024 г., що се отнася до резултатите на терена. През декември Манчестър Юнайтед си тръгна с празни ръце от „Емиратс“ след 2:0 и ново показно за майсторство при статичните положения. След това обаче дойдоха равенствата с Фулъм (1:1) и Евертън (0:0), разделени от класическия успех над Монако в евротурнирите. Арсенал се класира на полуфиналите за Купата на лигата след успех над Кристъл Палас в среща, белязана от головия ренесанс на Габриел Жесус, разписал се на три пъти. Той почти повтори упражнението няколко дни по-късно при 1:5 над същия съперник, когато вкара още два гола. Годината за любимия ни отбор приключи с минималното 1:0 над Ипсуич.

Ако можем да направим някои изводи от описаните 12 месеца, трябва да кажем, че защитният вал на отбора достигна своя апогей. Там имаме класа и дълбочина в състава, като в същото време бе намерен възможно най-добрия вариант за вратарския пост. Забелязваме отчетлив контраст в представянето на Деклан Райс в сравнение с края на миналия сезон и началото на настоящия. И въпреки това той е основна фигура в този тим. Контузиите взеха своя дан около Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Мартин Йодегор и Букайо Сака. В тяхно отсъствие нещата все пак се случваха някак, но е видимо, че са от особена важност, ако искаме да попълним празнината във витрината. Кай Хаверц продължава да надскача очакванията, превръщайки се в най-разнообразния футболист на терена. Липсата на класически голмайстор обаче си остава най-важният нерешен проблем пред Микел Артета. Той е задължен да работи в тази посока през следващите 4 седмици, особено с оглед предстоящото дългосрочно отсъствие на Сака в предни позиции.

Арсенал изпревари Манчестър Сити по общ брой победи за календарната година, но проблемът идва от факта, че „гражданите“ изпаднаха в тежка криза, докато Ливърпул изживява най-неочаквания ренесанс под ръководството на Арне Слот. Така или иначе целта за първото място във Висшата лига е актуална, защото до края на сезона остават цели 20 кръга и изглежда сигурно, че нито един клуб не е способен да събере максимален брой точки до края.

Що се отнася до турнирите, „артилеристите“ имат още два кръга в груповата фаза на Шампионската лига, които са по-скоро формалност с оглед новия регламент. Нюкасъл е на пътя на отбора в Купата на лигата, а Манчестър Юнайтед ще гостува в Лондон в средата на януари за началото на ФА Къп.