Каква е трансферната политика на Арсенал, откакто Микел Артета пое клуба

Арсенал изпрати пореден зимен трансферен прозорец без привличането на нови важни фигури в състава. Призивите от анализатори, критици и фенове бяха единодушни, че тимът има нужда от централен нападател, ако иска да сложи край на шампионската си суша след 20-годишна пауза. Такъв играч обаче така и не бе привлечен, а вместо това видяхме няколко състезатели да си тръгват временно или за постоянно от „Емиратс“. Междувременно се навършиха 5 години от назначението на Микел Артета за главен мениджър. Това е период, в който се промени много, а сега сме решили да проверим каква трансферна политика наложи испанеца след встъпването си в длъжност.

Няма да обръщаме специално внимание на младежите, които идваха и си отиваха през годините, тъй като така ще трябва да проследим в детайли историята на дублиращия тим и академията. В края само ще посочим талантите, преборили се за място в А-отбора при испанския старши-треньор.

Артета бе назначен на 22 декември 2019 г. Той имаше само около седмица, за да локализира належащите кадрови проблеми и да се опита да ги разреши през януарския трансферен прозорец. В резултат видяхме поредица от фигури, изпратени и привлечени под наем. Седрик Соарес и Пабло Мари се присъединиха съответно от Саутхамптън и Фламенго, а Еди Нкетиа бе върнат от периода си в Лийдс.

През идното лято станахме свидетели на постоянните сделки за Мари срещу €7,5 млн., а Соарес остана след изтичането на договора му със „светците“. Уилян междувременно бе взех със свободен трансфер от Челси.

През зимата на сезон 2020/21 бяха привлечени Габриел Магаляеш от Лил за €26 млн. и Томас Партей от Атлетико Мадрид за €50 млн. Това са и на практика първите по-сериозни харчове за Артета след цяла година на невралгичния пост. Януари обаче бе белязан повече от скандалите с Месут Йозил, Сократис Папастатопулос, Хенрих Мхитарян и Шкодран Мустави. Техните договори бяха прекратени, а Емилиано Мартинез бе продаден на Астън Вила срещу €20 млн. Под наем той привлече Мартин Йодегор и Дани Себайос от Реал Мадрид, както и Матю Райън о Брайтън.

Сумарно Арсенал похарчи около €85 млн. за нови играчи и продаде такива за около €30 млн. Клубът се озова в отрицателен баланс от €55 млн. за изминалите три трансферни прозореца.

Лятото на 2021 г. бе доста по-динамично за „артилеристите“. Нуно Тавареш бе първото ново попълнение от Бенфика срещу €8 млн., последван от Алберт Самби Локонга от Андерлехт срещу €18 млн., Бен Уайт от Брайтън срещу €55 млн., Аарън Рамсдейл от Шефийлд Юнайтед срещу €28 млн., Такехиро Томиясу от Болоня за €18 млн. и постоянният трансфер на Йодегор от Реал за €35 млн.

22-ма души видяха изхода на стадиона през лятото и зимата на въпросния сезон. Прочистването на редиците продължи с пълна сила, като контрактът на капитана - Пиер-Емерик Обамеянг, бе разтрогнат, за да може той да отиде в Барселона. Сеад Колашинац, Уилян, Калъм Чеймбърс и Давид Луиз бяха пуснати да си ходят без пари. Единствено Джо Уилок бе трансфериран в Нюкасъл за €28 млн.

Уилям Салиба, Матео Гендузи, Константинос Мавропанос, Лукас Торейра и Ектор Бейерин продължиха с размените под наем из Европа, като само Салиба от изброените успя в последствие да намери пътя обратно и да се утвърди в редиците на Артета.

Онази година Арсенал похарчи €134 млн. за трансфери и получи обратно само €28 млн. Нетният баланс завърши на -€106 млн.

Трансферите през сезон 2022/23 бяха може би най-мащабните в историята на клуба. Тогава бяха привлечени футболисти за €170 млн. Това бяха Маркиньос от Сао Пауло за €4 млн., Фабио Виейра от Порто за €34 млн., Габриел Жесус от Олександър Зинченко от Манчестър Сити съответно за €50 млн. и €34 млн. През зимата Леандро Тросар дойде от Брайтън за €25 млн., Якуб Кивиор пристигна от Специя за €20 млн., а Жоржиньо бе взет от Челси за €14 млн.

Матео Гендузи бе продаден на Марсилия за €10 млн., а Бернд Лено се озова във Фулъм за €9,5 млн. Незначителни бяха приходите от продажбата на Мавропанос и Торейра, докато Бейерин бе освободен за трансфера си в Барселона.

Ръководството се озова назад със €150 млн., за да подпише с играчите, които мениджърът бе пожелал.

Продължаваме към следващите два трансферни прозореца, в които също бе доста интересно за „лондончани“, защото отново бе подобрен рекордът за входящи трансфери.

Деклан Райс бе привлечен от Уест Хям Юнайтед за внушителните €110 млн. Преди него на „Емиратс Стейдиъм“ пристигнаха Кай Хаверц от Челси за €70 млн. и Юриен Тимбер от Аякс за €45 млн. Давид Рая пък бе взет под наем от Брентфорд за няколко милиона.

Балансът бе коригиран малко по-успешно в сравнение с предходните години. Гранит Джака бе продаден на Байер Леверкузен срещу €25 млн., Фоларин Балогун се озова в Монако за €40 млн., Мат Търнър подписа с Нотингам срещу €12 млн., Пабло Мари бе даден на Монца срещу €7 млн., Остин Тръсти премина в Шефийлд за €5,5 млн., а Роб Холдинг бе привлечен от Кристъл Палас за €4 млн.

Дедуктивно Арсенал се раздели с почти €140 млн., за да подобри състава и да го оформи така, както наставникът иска, за да е готов да преследва ценните трофеи.

Ето, че се озовахме и в последните два трансферни прозореца от настоящия сезон 2024/25.

През лятото Седрик Соарес, Мохамед Елнени и Артур Оконкво бяха освободени, за да си търсят нови тимове. Същата съдба имаха още 18 младежи от юношеските формации.

С постоянни сделки пристигнаха Давид Рая за €30 млн. от Брентфорд, Рикардо Калафиори от Болоня за €45 млн. и Микел Мерино от Реал Сосиедад срещу €35 млн.

Отборът се раздели с Емил Смит Роу (Фулъм) срещу €40 млн., Аарън Рамсдейл (Саутхамптън) срещу €30 млн., Еди Нкетиа (Кристъл Палас) срещу €35 млн., Майк Биерет (Щурм Грац) за €5 млн. и Чарли Патино (Депортиво Ла Коруня) за €1,5 млн.

Нето и Рахим Стърлинг пристигнаха под наем от Борнемут и Челси до края на кампанията.

Видимо е, че тук вече се търси известен баланс между новодошлите и продадените футболисти, защото счетоводството е отчело само около €10 млн. загуба.

В чисто финансово отношение Арсенал е на загуба в диапазона между €450-500 млн. на трансферния пазар, откакто Микел Артета застана начело на клуба. В първия тим той разполага с 22 футболисти без да включваме младоците, играещи едновременно и за дубъла. От тях единствено Габриел Мартинели, Букайо Сака, Уилям Салиба и Киърън Тиърни са останали наследство от предшествениците му, като дори французинът бе считан на няколко пъти за сигурен напускащ с постоянните договори за наем. Майлс Люис-Скели и Итън Нуанери са единствените юноши, които демонстрират нужния потенциал, за да се превърнат в основни фигури в близкото бъдеще за испанеца.

Няма как да говорим за трансферна политика в даден футболен клуб, ако не включим в уравнението и разходите за заплати. Правим обаче уточнението, че сумите са повече плод на журналистически разследвания и спекулации. Това важи и за трансферните стойности, но е прието, че достоверността там е сравнително по-висока.

И все пак - за настоящата кампания Арсенал ще похарчи около €180 млн. за заплатите на играчите от А-отбора. През миналата кампания сумата е сходна. През сезон 2022/23 обаче са раздадени заплати на обща стойност €140 млн. Това е с €15 млн. повече от сезон 2021/22. При встъпването на Артета в длъжност обаче перото в бюджета е около €165 млн.

Отлично знаем, че в реалния живот средно положение няма. В статистиките от друга страна винаги е по-любопитно да видим как изглеждат осреднено нещата. В този ред на мисли разходите за трансфери и заплати в любимия ни клуб средно се изчисляват на €100 млн. за трансфери и около €160 млн. за заплати. Сумарно това прави бюджет от €260 млн. на година, за да може Микел Артета да разполага с нужния състав, с който да се бори за шампионските отличия, както у дома, така и из Европа.