Като във филмите...

Арсенал спечели домакинството си на Борнемут с 3:2 в спиращ двубой от Висшата лига. Това бе един наистина инфарктен мач, след който чак сега емоциите са леко понамалели и събрахме сили да напишем някой и друг ред по темата. През тази кампания ''артилеристите'' записаха още няколко сходни срещи, в които показаха неузнаваем характер, който сякаш последните години се бе напълно изпарил. Онова обръщане на Фулъм през лятото, онази хладнокръвна дузпа на Букайо Сака срещу Ливърпул, онези корави 90 минути в гостуването на Лийдс, онова финално докосване на Еди Нкетия срещу ''червените дяволи'' и онзи удар на Жоржиньо на Вила Парк са само малка част от примерите за това, че трябва да вярваш до самият край. Изминалата съботна вечер беше белязана от един вдъхновяващ обрат, дело на едни момчета, които правят именно това - вярват в себе си до последният съдийски сигнал. Начело им е една млада личност, която с идването си в Северен Лондон възвърна едни леко позабравени традиции - да действаш класно и да играеш за оръдието, колкото и тежко да е то на моменти. В този отбор на Арсенал няма нито един футболист, който да поставя себе си пред съотборниците си или целите на клуба. По този показател ''топчиите'' вероятно са водещи във Висшата лига. Микел Артета като с магическа пръчка превърна хаоса в уединение, а това може би бе очаквано на фона на това, че е човек, който е напълно наясно с това какво е да носиш капитанската лента, докато си с червено-бялата фланелка. В добавка, е играл под ръководството на страхотни мениджъри, един сред които е Арсен Венгер. Попил е и не малко от знанията и тактическите указания на Пеп Гуардиола, който пък му е предал знания от Йохан Кройф например. Както е в живота, така е и във футбола - придобиването на знания са едни от най-ценните неща, които могат да ти се случат. Обаче, трябва сам да го поискаш. Насила хубост не става...
Този млад отбор на Микел Артета отново сплоти привържениците и ги накара да си припомнят какво е то да тръпнеш в очакване на следващия мач. Да си лягаш и да се събуждаш с усмивка, защото знаеш, че дори и да има някой лош резултат, който е неминуем по пътя, то тези момчета са дали всичко от себе си и са си оставили дробовете на терена. Така се случи и тази събота, когато докато се усетиш Борнемут поведе с 1:0, а през второто полувреме дори покачи резултата на 2:0. Смените на Артета и желанието на този колектив събрани в едно без малко не ти докараха инфаркт от емоции, нали?! Още в момента, в който Бен Уайт вкара първото си попадение с екипа на Арсенал за 2:2 знаеше, че каквото и да стане до края, този отбор е избрал теб, а не ти него, нали?! И точно когато всичко отиваше към точка за Арсенал, появилият се като резерва Рийс Нелсън подпечата една толкова изстрадана победа, която е символ и олицетворение на една вълшебна приказка, разказана в 97 минути. Впрочем Нелсън дори асистира на Бени Бланко за изравнителното попадение, а трябва да споменем и това, че една от другите резерви Смит Роу асистира на Томас Партей за 1:2. Едно е сигурно - We Will Never Be Beyond That Stage... Пишещият тези редове лично видя как след мача в очите на много от присъстващите в град Добрич имаше напиращи сълзи в очите на хората, разбира се породени от радост. И то една толкова невинна радост, като тази тогава, когато баща купи сладолед на детето си и след това го прегърне. Този мач може би надминава емоциите от онези незабравими победи над Барселона и Лестър що се касае до ерата Емиратс Стейдиъм. Онези запомнящи се коментари ''Аршавииииииинннн'' и ''Уелбееееекккк'' са също част от фолклора на този стадион, но през уикенда Рийс Нелсън с гордост получи правото да се присъедини към тази елитна група. И не само той, а и всеки негов съотборник през този стадион, защото най-малкото, което е, през тази кампания Арсенал има отбелязани попадения в първенството от цели 14 различни играча. Това само доказва, че всеки в отбора е готов да даде своят принос за каузата. Впечатляващо, нали?!
Тази победа позволи на отбора да запази преднината си от 5т. на върха, а до края на този вълнуващ сезон остават 12 финала. Следващият такъв е тази неделя, когато Арсенал гостува на Фулъм. Преди това обаче Артилерията е на гости в Португалия на Спортнг Лисабон за Лига Европа. 



https://www.youtube.com/watch?v=_fPUmgoU7q8&ab_channel=Arsenal

Микел Артета: ''Съкрушен съм. Това е наистина страхотно чувство, когато е породено от радост. Допуснахме твърде ранен гол и след това тръгнахме в търсене на изравняването. След това обаче допуснахме ново попадение и вече изглеждаше така, всякаш не е нашият ден. Ние обаче показахме дисциплина и характер и продължихме да търсим своето. Имахме незабавна нужда от гол и Томас Партей ни върна в мача. Малко след това стигнахме съвсем заслужено до изравняването. Привържениците ни бяха страхотни за кой ли път и това оказа огромно влияние в мача. Не искахме да се предаваме именно заради тях. Да отпразнуваме попадението на Рийс, който е имал толкова трудни моменти и да го направим по такъв начин... Беше толкова красиво. Не бих заменил за нищо.''