Поредна разочороваща вечер за Арсенал в Европа.

Арсенал записа нулево равенство у дома в реванша срещу Виляреал. Това означаваше само едно. Край на надеждите за триумф във Гданск, след като първата среща в Испания завърши 2:1 в полза на ''жълтата подводница''. Арсенал така и не се опита да застраши истински испанската врата. Пиер-Емерик Обамеянг се отчете с две греди, по една в двете полувремена на срещата. Гостите също бяха близо до попадението, но само и единствено умелите намеси на Бернд Лено запазиха мрежата на ''артилеристите'' суха. Унай Емери прескочи полуфиналната фаза на турнира за 5-ти път, а най-лошото е, че това се случи срещу бившия му клуб и то на Емиратс Стейдиъм. Сега изникват още твърде много въпроси, но липсват отговори на повечето от тях. Ще успее ли все пак Арсенал да се пребори за място в европейските клубни турнири през първенството? Арсенал въобще би ли могъл да се справи с топ клубовете в Европа при положение, че хипотетично бе достигнато участие в ШЛ? Ще бъде ли сменена собствеността? Ще бъдат ли отпуснати най-накрая пари за трансфери през лятото? Кой ще остане в клуба и кой ще си тръгне? Кой ще излезе с топки и кой не? Ще остане ли Артета начело на клуба и през следващата кампания? До кога привърженика на Арсенал ще трябва да страда? Твърде много неясни, нали?! Истината е, че единствените положителни неща от снощи (ако въобще има такива), които могат да бъдат отбелязани са, че Киърън Тиърни и Александър Лаказет се завърнаха в игра след известно отсъствие, а феновете на Арсенал посрещнаха автобуса на клуба с песни и димки. Снощи, Киърън Тиърни дори излезе като титуляр в двубоя с оглед контузията в последния момент на Гранит Джака. През втората част на Емиратс, в игра се появиха Уилиан, Нкетиа и Лаказет, но никой от тях не успя да създаде голова възможност до края на двубоя. Унай Емери си изигра картите както трябва и прати Виляреал на финал в турнира. Турнир, който обягва на Лондончани откакто те се състезават в него. През последните няколко сезона станахме свидетели на отпадания от Атлетико М. (полуфинал), Олимпиакос (16-финал), Челси (финал) и сега от Виляреал (полуфинал). Все разочороващи вечери, а снощи станахме свидетели и на поредната такава. Арсенал не е печелил европейска титла от 1994 година насам, откакто бе надвита онази славна Парма с пословичното 1:0. Твърде дълго време за чакане, когато си фен на клуб от ранга на Арсенал. След срещата, Микел Артета отбеляза: ''Съкрушени сме. Имахме толкова голямо желание да достигнем финала на турнира. Наясно сме с това, че класирането ни там щеше да означава много за нашите фенове. Това е огромен удар за нас. Вечерта започна трудно. Гранит Джака се контузи на загрявките преди мача и това доведе до рокади. Изиграхме слаба първа част, в която не бяхме никак убедителни. През втората, нещата се получаваха по-добре и с по-голямо желание, но в крайна сметка не успяхме да намерим целта.  Дълбоко разочоровани сме. Имахме шанса да постигнем нещо в една толкова трудна кампания.'' 



Нека сега погледнем какви са шансовете на тима да се класира за Европа през следващата кампания. В момента, ''топчиите'' са на 9 място във ВЛ с 49 точки. На 7 позиция (даваща право на участие в квалификациите на ЛЕ) се намира състава на Ливърпул с 54 точки. Разлика между двата клуба от 5 точки. Програмата на Арсенал до края е следната: Домакинство на УБА, гостуване на Челси, гостуване на Палас и домакиснтво на Брайтън. На първо четене, Арсенал трябва да се надява на поне 9 точки от тези оставащи 4 срещи. Разбира се, през това време, конкурентите за заветното място Ливърпул и Евертън (''карамелите'' са на 8 позиция с 52 точки) трябва да се провалят тук-там. Нужно е да се отбележи, че Арсенал е и с мач повече от двата отбора от Мърсисайд. Това усложнява нещата съвсем. В оставащите си срещи, Ливърпул играе със Саутхямптън, Манчестър Юнайтед, УБА, Бърнли и Палас. Евертън играят съответно с Уест Хям, Астън Вила, Шефийлд Юнайтед, Уулвс и Манчестър Сити. Наглед програмата на Арсенал изглежда една идея по-лека от тази на останалите претенденти. Нека не забравяме, че всичко това е при положение, че състава на Микел Артета е с двубой повече на сметката си и трябва да се хранят вулгарни надежди противниците да се дънят. Сега предстои следния въпрос: Какво се случва ако Арсенал не играе в Европа през следващата кампания? На първо място, това би означавало солидно по-малко приходи от обичайното. На второ, разбира се, въпросителната е ще има ли топ играчи, които да акустират в клуба? От друга страна, едно евентуално (почти сигурно) пропускане на участие в Европа би означавало и това, че доста от ненужните играчи ще бъдат ''разчистени''. Нека не забравяме и, че Арсенал би могъл да се концентрира върху домашното представяне. Да, битка за място в Топ 4 през следващата кампания изглежда нещо като Утопия в момента, но би могло да се пробва просто нещо повече от Топ 10. За съжаление (и в последствие за добре) трябва да бъдат взети генерални мерки. Защото тяхното отлагане удължава агонията на топчията. Става дума за неща, които по една или друга причина не се осъществяват последните 10-15 години или общо взето, откакто клуба се премети на Емиратс Стейдиъм (споменатите смяна на собственост и всякаш вечната липса на пари не за освежаване, а за надграждане и амбициозна революция). Казват, че надеждата умира последна. Предстоят 4 срещи за ВЛ, а първата такава е в неделя, 9 май, от 21:00 часа българско време. Домакинство на Уест Бром. Успешен уикенд, приятели.