Поуки "на полувремето" - Арсенал 0:1 ПСЖ

Добре дошли на най - високото ниво на Европейския футбол. Отборите, които го достигат през годините, са там с причина. Точно това научихме от първа ръка през вторнишката вечер. 

Снощи или по - точно тази сутрин успях да спя само 2 часа. Бях потънал в мрачни мисли и разочрование придружени от предварително ферментирали варива, които получих от баща ми при последната ми визита в Родината преди седмица и половина. По никакъв начин не бях концентриран на работа и кой би ме винил - сбъдването на една мечта, която са мечтали поколения, изглежда известно застрашено днес. Изминаха доста часове от днешния ден, мъглата и изпаранията(преносно и буквално) се поразсеяха и аз започнах да гледам на загубата ни от Парижани с не толкова фаталистично око. Може би в опита си да постигна един съвършен катарзис реших да се завърна към писането за Арсенал точно днес, точно след този мач. 

В ден, в който голяма част от световния футбол леко ни се смее, е хубаво да осъзнаем, срещу кого играхме. ПСЖ са изключителен отбор в момента - екслпозивен, млад отбор с изключително грамотен мениджър. С разлика те са най - добрият отбор, срещу който се изправяме този сезон. Събитието беше голямо - много истории през седмицата преди мача, интервюта, мнения, прогнози. Първият ни полуфинал в Шампионска Лига от 2009 г. насам и първи полуфинал за почти целия ни състав. Нещо, което със сигурност изигра роля в представянето ни през първите 20-25 минути. Имаше притеснение и плахост в действията ни и тяхното ранно попадение с нищо не допринесе за това, тази ситуация да се подобри. Гостите започнаха ударно, талантът им в нападение(и не само там) е нещо невероянто, и въпреки, че в предишната фаза отстранихме отбор с не по - малка офанзивна мощ, този път не бяхме напълно подготвени. Силен пробив на Кваратцхелия отляво, Деклан Райс, който с изключение на тази ситуация изигра силен мач, се опита да дублира грузинеца, оставяйки Дембеле напълно непокрит на границата на наказателното поле. Контактът на французина с топката не беше брилянтен, но напълно достатъчен и с известна доза късмет ударът му намери страничната греда и се озова в мрежата. 0:1 след изиграни едва 3 минути и половина. Изключително студен душ за не дотам опитния ни състав, който малко или много предопредели предстоящите 20-на минути. ПСЖ бяха толкова доминантни, колкото ние бяхме неспособни да упражним малко повече контрол върху срещата. Имаше период около 30-тата минута, в който започнах да си мисля, че бих дал всичко, за да се доберем до полувремето само с един гол изоставане. 

В края на краищата устояхме и до края на полувремето успяхме да изтласкаме ПСЖ от нашата половина, задържахме топката за по - дълги периоди и създадохме няколко положения, които не бих нарекал 100%-ови, но играта ни със сигурност се подобри. Изключително много ме вбеси жълтият картон на Сака, при който изключително ясно Мендес играеше за фаул и когато Сака отне чисто топката и такъв беше свирен, той получи официално предупрежедение заради гневната си реакция. В самия край на полувремето Мартинели се озова на добра стрелкова позиция, което макар и не толкова чиста, беше сходна с тази, при която вкара победния гол на "Сантиаго Бернабеу". Изстрелът му се озова в обсега на Донарума и малко след това отборите се прибраха в съблекланите при резултат 0:1. 

Всеки от вас е гледал мача, не мисля, че за второто полувреме имам нужда да се впускам в детайлно разглеждане на всяка ситуация, но Арсенал със сигурност вдигна нивото си на представяне. Имахме правилно отменен гол след отсъдена засада(проверката на която при наличието на толкова напреднала технология отне абсурдно много време), добър изстрел от Тросар, който италианският страж на гостите спаси и още няколко положения. Нещо, което и ПСЖ имаха - удари встрани и един в напречната греда. В края на краищата двубоят завърши с победа за Парижани и това им дава предимство преди предстоящия мач във Франция. 

Иска ми се да споменя някои индивидуални представяния, които ми направиха впечатление. На двата полюса за мен са Люис-Скели и Йодегор. За първи път пиша, откакто Майлс проби и се установи в първия отбор. Не ми стигат думите да опиша, колко обичам това момче. Играе с една толкова младежка аристокрация, без да се замисли, дали пред него е отбор, тъкмо изпаднал от Висшата лига или такъв, който е многократен носител на големи трофеи. Оставяйки излъчването и духа му настрана, младият англичанин притежава изключителна техника и смелост. Нещо, което демонстрира и във вчерашния двубой. Мартин Йодегор ме притеснява. През последните седмици се изписаха и изговориха какви ли не неща - как той е специален футболист само в определени моменти, как лентата трябва да отиде при Райс, как трябва да го сменим с друг техничен и офанзивно настроен полузащитник и т.н.. За мен ситуацията е малко по - различна. Йодегор е футболиста в състава, на когото от километри му личи, че има голяма нужда от лятна пауза. Разочароващ сезон в лигата, раждане на първото му дете, първата му по - сериозна контузия в кариерата и, може би, най-влиятелно от всичко - липсата на подкрепа и заместник на неговата позиция. Йодегор и единствения ни играч с такъв профил - когато е здрав, играе. Направи два забележителни сезона и за мен не е никак учудващо, че формата му се намира на мрачно и злокобно място. Не подкрепям мнението, че се крие и не опитва достатъчно. Дава си усилия, води пресата, връща се да изнася топката от много дълбоки позиции. Липсата му на форма обаче е очевидна и съставът със сигурност страда от това. Нещо, заради което аз лично хвърлям леко злобен поглед към клуба, които освен, че не успяха да адресират проблемите в нападение, не успяха и по никакъв начин поне малко да вдигнат теглото от плещите на капитана. 

Рая направи едно много добро спасяване, Тимбър се окопити след колебливо начало, Салиба и Кивиор имаха сравнително стабилен мач, докато Сака също като Йодегор не изглежда на 100% и има нужда от край на сезона и нападението ни като цяло беше леко разочароващо. От две ситуации кажи-речи сам срещу вратаря на това ниво от този турнир една поне трябва да е гол, за да можем да си дадем по - добър шанс за достигане до финала. Липсата на Партей също се усети, най-малкото защото нямахме присъствието на Мерино отпред, което много повече пасва на начина ни на игра, отколкото когато играем с Тросар отпред. Имах много размишления-дали Артета не може да пусне някого измежду Тиърни и Зинченко, премествайки МЛС в центъра, което би ни позволило да използваме Мерино като напдател и би ни дало една много силна резерва в лицето на Тросар. Артета заложи на по-скоро сигурния избор, който обаче не беше достатъчен да измъкнем нещо от този мач. 

Цял ден се питам, какво този резултат означава за нас. С оглед на някои от шансовете, които ПСЖ не реализираха, да излезем от мача само с един гол изоставане, не е лош резултат. След това пък анализирам нашите сутации и не мисля, че някой би изпитал чувство на безкрайна несправедливост, ако срещата беше завършила наравно. Задачата ни действително не е лесна, но това е нивото, на което искаме да сме всяка година, и то носи със себе си опасност от подобни резултати. Това, което ми дава повод за позитивизъм е следното: ПСЖ бяха много добри. Не знам колко по-добри от това те могат да бъдат, но знам, че ние можем да сме по-добри от показаното. И то доста. 0:1 със сигурност ни оставя в мача и дори да си направихме задачата по-трудна от желаното, не мисля, че ни трябва "чудо", за да продължим. Партей ще се завърне, ще започнем с Мерино отпред и структурата ще е друга. Артета и играчите със сигурност са извлекли сериозни поуки от някои от моментите по време на мача, които силно се надявам да ни бъдат полезни след една седмица в Париж. Тая надежда, че ще сме много по-организирани и ще подходим с нужната увереност, защото вече доказахме, че го можем. Имайки предвид контузиите, късия състав и недобрата форма на ключови играчи, ние достигнахме до този момент и имаме истинска възможност да достигнем финала. Аз отказвам да приема, че шансовете ни при гостуването ни са минимални. Да, тази ми вяра може би се роди докато пишех всичко това, но я имам. 0:1 не е идеален резултат, но не е и катастрофален. Силен старт във Франция, може би ранен гол, и нещата ще изглеждат по доста по - различен начин. 

Ето, успях да се самоубедя, че нещата тази вечер не са чак толкова лоши, колкото бяха тази сутрин. Приятно ми е след известна пауза отново да пиша редове за любовта на живота ми и съм благодарен, че имам честта да споделя мислите си с всички вас. Поглеждаме към Висшата Лига и Борнемут, като се надявам на позитивен резултат, който да ни даде нужната увереност и вяра за реванша след седмица. Момчетата имат нужда от нашата пълна подкрепа в края на този тежък сезон, а пък кой знае - може би ставаме свидетели на нещо историческо, по пътя към което имаме един леко по - стръмен хълм, който трябва да изкачим.

До следващия път.