Светът отново е почти нормален - след Арсенал - Тотнъм

Ах, Дербито на Северен Лондон. Едва ли сред хората, които редовно четат сайта, е останал някой, който да не знае какви емоции изпитвам преди и по време на мачовете с Тотнъм. Най - малкото защото съм сигурен, че повечето от четящите изпитват същото. Това е мачът от сезона, който просто не можеш да си позволиш да загубиш. История, традиция и съперничество събрани в едно. Когато мачът не се развие в желаната посока, резултатът държи влага доста време след краят му. Успеем ли обаче да победим “Спърс”, дори да е с “половин на нула”, то това се превръща в много повече от спечелени 3 точки. Червената част на Лондон празнува и ликува, денят е прекрасен и всичко останало може поне за известно време да бъде забравено. Храна за душата, иначе казано. Дали не похапнахме добре в събота?

3:1 бе крайният резултат в полза на Арсенал и ще излъжа, ако кажа, че изгледах мача в пълно спокойствие и изпълнен с увереност, че ще спечелим. Тотнъм играха по типичния за тях начин под ръководството на Конте - доволни са да отстъпят инициативата на противниковия отбор, дебнат за пространства с възможности за контраатака и се възползват максимално от допуснати грешки. Трябва да признаем, че това често им се получава. Но не винаги. Окуражени от гърмящия “Емиратс” ние започнахме от първата минута да изпълняваме игровия си план и да налагаме темпото на мача. Нещо, което винаги е било на едно от най - високите места сред приоритетите на Артета. Гол обаче не падаше и шпорите започнаха да се чувстват малко по - комфортно след известен натиск от наша страна. Това реши да промени Томас Партей, отправяйки топовен изстрел към вратата на Лорис. Безброй пъти сме виждали как тези удари на Партей намират убежище в горните редове на Норд Бенк. Не и този път. Ударът му беше изчислен с максимална прецизност и отправен без подготовка, той не остави абсолютно никакъв шанс на стража на Тотнъм. Заслужено повеждане в резултата, на което обаче не можехме да се радваме твърде дълго. Случи се това, което винаги се случва. Дузпа за “Спърс”, при която Кейн (лошо ми е само като му пиша името) нямаше как да сбърка. Оттук нататък мисля, че трябва всеки мач срещу тях да започва с една дузпа срещу нас, така или иначе ще я дадат рано или късно. Защо да накъсваме играта?

Полувремето свърши при несправедливото 1:1 и трябва да кажа, че бях известно притеснен. Планът на Тотнъм малко или много работеше и въпреки нашето превъзходство те си бяха напълно в мача. Мисля си, че на почивката Артета може би е извикал главният ни фотограф Стю, който да каже няколко думи на играчите. Второто полувреме излязохме изключително вдъхновени и в 49-тата минута Габриел Жесус, който изигра страхотен мач, се възлозва от неразбирателство между защитник на Тотнъм (ако си мислите, че ще си играя да помня кой играч на Тотнъм точно е бил, не ме познавате достатъчно добре) и Лорис и вкара за 2:1. Около 13 минути по - късно Емерсон беше изгонен за остро влизане срещу Мартинели, което в реално време не ми се стори чак толкова лошо. След повторението обаче бях убеден, че това е заслужен червен картон за абсолютно ненужно и опасно влизане. Един играч в бяло по-малко - нещо, което обичам да виждам. Черешката на тортата постави Джака, който беше изведен на стрелкова позиция след добро разиграване и демонстрира хищнически инстинкт пред вратата, реализирайки за 3:1. Ако бях човек, който за първи път гледа Арсенал и не знае нищо за тях и някой ми беше показал само този гол, казвайки ми, че Джака е централен нападател, щях на базата на неговото движение и завършващия удар да му повярвам. Страхотен гол за един от най - интересните футболисти, които сме имали последните години. Джака прави страхотен сезон, без съмнение се радва на най - добрия си период откакто е при нас и аз не мога да му се нарадвам. Феновете пеят неговото име този сезон за първи път и имайки предвид всичко, което се случи с него и неговата кариера при нас досега, това е просто феноменално. Мачът завърши 3:1, което малко ме доядя, защото можехме да вкараме още. Конте беше сърдит, играчите се гледаха лошо, феновете на “Спърс” си тръгнаха рано - все неща, които обичам да виждам. Мор ъф да сейм, плийз.

Няма да е справедливо да не кажа няколко думи за Ду-ду-ду-ду-ду-САЛИБА! Колко добър е всъщност той? Не помня кога последно видях централен защитник да играе по този начин на тази възраст. Беше феноменален през цялата среща, а и като цяло през целия сезон до момента. Спокойствието и увереността, които носи в играта си, са на изключително високо ниво. Ниво, присъщо на играчи с много повече игрови и житейски опит. Оттук нататък той може да става само по-добър - дано наистина да е така.

Като цяло страхотно колективно представяне и много важна победа за Арсенал. Да, ние сме първи и играем чудесен и резултатен футбол. Лека-полека обаче започнаха да се чуват мнения, че все още не сме играли срещу “сериозен” отбор и как при първия по - сериозен тест (Юнайтед) ние се провалихме (аз все още мисля, че ги надиграхме... и все още ме е яд до безкрай). Победа срещу “Спърс” беше задължителна не само защото са те и е мач с важност, а и заради контекста на сезона досега. Ние показахме, че сме с напълно сериозни намерения и също с качества, които осигуряват покритие на тези намерения. Да се надяваме този мач да даде позитивен импулс на тима за предстоящите доста натоварени седмици.

Позитивната енергия около Емиратс продължава да е налице, феновете са плътно зад отбора, което се видя и след изравняването на резултата от Тотнъм, Ашбъртън Арми продължават да вливат нов живот и страхотен дух сред привържениците - това прилича много повече на Арсенал от когато и да е било последните няколко години. Спечелихме мача си с Тотнъм, над тях сме в класирането, а и над всички останали - светът започва да изглежда малко по - нормален.