"Смелите мечти" на Артета запазват Арсенал на гребена на вълната

Спомням си как предни сезони имахме нужда от 2-3 кръга за да влезем в ритъм след пауза на националите. Винаги играхме с натежали крака, като че ли за първи път със съответната формация и като че ли играчите тъкмо се запознаваха. Този "махмурлук" в случая траеше около 20-30 минути срещу Лийдс, след които съвсем заслужено си взехме мача с 4:1. Тази промяна в поведението на отбора след пауза за националните отбори е един от показателните фактори за това, че нещата са вече различни. 

Преди мача беше отдаден почит на Дейвид Рокасъл, от чиято смърт се навършиха 22 години. Един от истинските герои на Арсенал, олицетворяващи клуба по изключително уникален начин с поведението си на и извън терена. Той ще живее завинаги в сърцата както на младите, така и на по - възрастните фенове на Арсенал. 

Стана ясно, че някакъв вирус или настинка се е появила в лагера на Арсенал, заради което Сака започна срещата от пейката, а в атака Артета заложи на Тросар, Мертинели и завръщащия се от контузия Габриел Жезус. Останалата част от състава остана непроменена от мача с Палас, като Ходлинг отново беше на мястото на контузения Салиба. Първите 20-30 минути не бяха страхотни за Арсенал, Рамсдейл трябваше да се намеси решаващо на няколко пъти, а креативността в атака липсваше. Лийдс играят с една особена енергия, която често ги прави неудобен съперник и това беше видно в ранните минути на срещата. 

След половин час игра Арсенал навлязоха в мача, като Жезус дриблира в наказателното поле и беше фаулиран, за което Арсенал беше възнаграден със заслужена дузпа. Изглеждаше така, всякаш Йодегор ще изпълнява, след което той даде топката на Жезус, който нямаше гол за Арсенал от 1-ви октомври. Въпреки че неговият рекорд по отоношение на дузпите е далеч от перфектен, той вкара тази след удар в центъра на вратата - 1:0 на почивката. В началото на второто полувреме Арсенал упражни натиск и заслужено стигна до втори гол, дело на може би любимия ми играч в момента Бенджамин Уайт. Страхотно центриране от Мартинели, което Уайт засече и топката се озова в мрежата на Лийдс след като се отби от горната греда - доста приятно усещане. Третият гол дойде след чудесна комбинация между Тросар и Жезус, като последният завърши с хубав удар и докато вкараната дузпа е позитивна за неговата увереност пред вратата, гол от игра със сигурност е нещо, от което Жезус имаше нужда. Особено преди мача с Ливърпул. 

След около час игра Артета извади Жезус и Партей , след което Лийдс вкараха един донякъде късметлийски гол. Ние можеше да го защитим по - добре, но късметът също не беше на наша страна в сицуацията, защото топката се отби от гърба на Зинченко и не остави шанс на Рамсдейл да реагира. Не позволихме на Лийдс да се върнат в мача и да вкарат втори, а страхотен пас на Йодегор изведе Джака на стрелкова позиция, който не сбърка и вкара седмия си гол за сезона във всички турнири. Швейцарецът продъжлава да пише сценария на по много начини невероятната си кариера при нас. 

4:1 за Арсенал, което беше добър отговор на победата на Сити срещу Ливърпул също с 4:1. Запитан след мача, дали и в най - смелите си мечти Артета е очаквал Тросар да е толкова успешен трансфер, мениджърът каза "Аз имам доста смели(луди) мечти". Мисля, че това е видно. Личи си, че манталитетът, който той успява да изгради у играчите, е нещо невероятно. Той добави още: "Ние можем да контролираме само това, което ние правим. Говорихме си за това през последните няколко дни. След паузата за националите имахме няколко трудни ситуации с някои играчи, с които трябваше да се справим, което зададе въпроси как точно момчетата ще се справят с това. Аз мисля, че те бяха невероятни, наистина го искаха, всеки искаше да има някакво участие и успяхме да спечелим по убедителен начин, което е хубаво и остава единственото нещо, което можем да контролираме". Харесва ми идеята, да "гледаме само в нашата си паница" и да се концетрираме върху нещата, които зависят от нас по директен начин. Както казва Артета, това са единствените неща, които ние можем да контролираме, така че концентрацията трябва да е изцяло върху това. 

Седем поредни победи в първенството. В шест от тях вкарахме по 3 или повече гола, което е невероятно. Последно вкарахме 73 гола през сезон 2018/2019. През настоящия имаме 70, а до края му остават още 9 мача. Това, че вкарваме много голове, прави допускането на голове тук и там по - малко притеснително. Недалечни са времената, в които беше ясно, че няма да спечелим даден мач, защото сме получили само един гол и това беше така, защото просто не вкарвахме много. Сега не само вкарваме много, а и имаме много различни играчи, между които головете са разпределени. Всеки треньор би искал да има това в състава си. 

Другата седмица имаме по - сериозен тест като гости на Ливъпрул и честно да ви кажа - още от сега ми е свит стомахът. Хубавото е, че имаме цяла седмица да се подготвим и концентрацията ни може да бъде изцяло върху предстоящия мач и нищо друго. Това е пътят, който имаме да извървим, и ако искаме да направим дестинацията, към която всички се стремим постижима, то ще трябва да минем и през тези препядствия. Засега обаче нека се радваме на нещата, които успяваме да направим в момента. Enjoy the moment etс. Аз със сигурност го правя - играем чудесен футбол, колективът изглежда безкрайно сплотен, всеки е готов да се бори за събратята си в червено и бяло. Какво повече бихме могли да искаме?

Е, може би малко повече. Много малко повече. Но засега - Ливърпул са следващите, а ние можем да се радваме още 2-3 дена на този резултат, преди да почнем да мерим кръвно заради Анфийлд. До следващия път, Come on you Gunners! <3 &