Search the Community

По повод преподписването с Адидас до 2030 година. Някои вярват в това, че числото 3 носи късмет и щастие. Други пък не. В крайна сметка, всеки сам решава в какво да вярва. Едно е сигурно. Адолф Даслер се е уповал в символиката, когато през 1949 година основава Адидас. Марката с трите ленти. Питате се защо точно три? Идеята произлиза от олимпийският дух, който обединява 3-те континентални плочи. Успехът на немския бранд не закъснява. През 1954 година Западна Германия е коронована за световен шампион в Берн, Швейцария. Докато вдигат Световната купа, футболистите носят обувките на Адидас. Но те не са били просто обувки, защото бутоните им можели да се подменят. Това е истинска революция за своето време. Останалото както казват е история. Като тази през 1986 година. Тогава Арсенал и немския концерн си стискат ръцете в знак на партньорство и Адидас става новия доставчик на екипировка на ‘’топчиите’’. Първия екип на Адидас за Арсенал, 1986 година Именно с екип на Адидас, "артилеристите" стават шампиони насред Анфийлд роуд на 26 май 1989 година. Майкъл Томас, Алън Смит, Роки и компания са облечени в стилна жълта тениска с тъмносин цвят по ръкавите. Но някак си дошло време за промяна в облеклото. А тя идва точно преди историческия последен сезон на старата Първа дивизия. От Адидас искали да изненадат приятно феновете в Северен Лондон. Така през лятото на 1991 година, те произвеждат екип за гостуванията, който в последствие придобива прякора си ’’Bruised Banana‘‘. Този шедьовър е в жълт цвят с черни фигури напомнящи триъгълник и черни черти, които обхващат цялата фланелка. Яката също е в основното жълто в добавка с ленти в черно и червено. През раменете преминават добре познатите 3 черти, които са в тъмночервено. Емблемата на клуба, символа на Adidas Originals и JVC пък са в основен червен цвят. В оригинален вид, брандът добавя знаме с надпис под емблемата. Той символизира спечелването на Лигата през предходния сезон. Арсенал използва екипите с тази оригинална добавка предимно в европейски мачове. Като например тези срещу Аустрия Виена и Бенфика. Освен това, отново предимно за мачовете в Европа, на фона на цифрата с номера на гърба е добавена изчистена жълта кръпка. Причината е номера на играещия с тениската да се вижда по-ясно според изискванията на УЕФА. Дами и господа, добре познатият Bruised Banana! The Bruised Banana! Арсенал печели първата си победа с "Банана екипа" на 14 септември 1991 година. Визита на Кристал Палас. Само няколко дни след това в състава е привлечен Иън Райт. Бъдещият рекордьор по голове идва именно от състава на Палас. В Арсенал, Райти се събира със своя дългогодишен приятел Дейвид ’’Роки’’ Рокасъл. Двамата били неразделни. Както на терена, така и извън него. За идването си в Северен Лондон, Райти си спомня: ‘’Да, помня деня, в който подписах с Арсенал. Вечерта отидох при Роки в къщата му. Двамата седяхме чак до 4 часа сутринта. Говорехме си за Арсенал. Клубът, който той толкова много обичаше.’' Роки и Райти празнуват, 28 септември 1991 година. Саутхямптън - Арсенал 0:4. Интересен е факта, че Райт бележи за "топчиите" още в дебюта си. В онзи есенен ден, той и знаменитите му колеги са именно в банановите тениски. На 25 септември 1991 година при гостуването на Лестър Сити за Купата на Лигата, Райти отправя техничен удар от границата на наказателното поле. Завършекът наистина си заслужава. Несъмнено този му първи гол за клуба е един от първите спомени, които свързват Bruised Banana с историята. Но това далеч не е всичко. Само три дни след като открива головата си сметка за клуба, Иън Райт записва и първия хеттрик във визитката си. На 28 септември 1991 година, Арсенал разбива Саутхямптън като гост в мач от Първа дивизия. Двубоят завършва 0:4. Първото попадение е дело на покойния Рокасъл. Останалите три добавя Иън Райт. Перфектно партньорство в един перфектен екип. За лондончани, играещият с 8-ца (в последствие) на гърба Райт, отбелязва общо 185 гола. И като стана дума за Дейвид Рокасъл, няма как да не си спомним за онзи му гол срещу Манчестър Юнайтед. 19 октомври 1991 година, стадион Олд Трафорд в Манчестър. За това място казват, че е театъра на мечтите. Е, в онзи ден определено е изнесен спектакъл с марка Роки. За този човек не е имало невъзможни неща. По онова време се е смятало, че да прехвърлиш Петер Шмайхел е нещо, което граничи с мечтите. Но когато си пожелаеш нещо и направиш всичко по силите си за да го осъществиш в реалност, резултата е следния: Докато Bruised Banana е в употреба, в състава на Арсенал се отличават имена, които няма как да бъдат забравени. В онези години, Дейвид Сийман тъкмо е започнал началото на незабравимата си кариера на Хайбъри. В защита присъстват епохални личности като Тони Адамс, Стив Болд, Лий Диксън, Дейвид О’Лиърли и Найджъл Уинтърбърн. Полузащитата била наситена не просто с футболисти, а с хора, които били готови да направят всичко за отбора във всеки един момент. Става дума за Пол Дейвис, Андерс Лимпар, Дейвид Хилиър, Джими Картър и Пол Шоу. Разбира се и горе споменатият Дейвид ‘’Роки’’ Рокасъл. Нападението няма нужда от представяне. Но все пак, когато разполагаш с Иън Райт, Кевин Кемпбъл, Пол Мърсън, Алън Смит, Пол Диков и Пери Гроувс, то едва ли има отбрана, която ще те удържи. В периода август 1991 - май 1993, Джордж Греъм и Арсенал печелят по веднъж Купата на ФА и Купата на Лигата. Алън Смит ''the smudger'' в Bruised Banana, 1991 година Когато екипа е първоначално пуснат в употреба и продажба, той е жестоко хулен заради визията си. А в момента е широко търсен за колекцията на всеки "топчия". Преди началото на кампания 2019/20 бе ясно, че Адидас отново ще облича Арсенал. Марката с трите черти е неразделна част от фолклора в британската столица. По случая, немската компания заложи на римейк на легендарния екип за гостуващите мачове. A, онези черни ленти по него напомняха на едно славно минало. Обамеянг представя римейк на екипа, юли 2019 година На 9 декември 2019 година Арсенал поднесе изненада на привържениците си по повод 133-та годишнина на клуба. Оригиналният Bruised Banana бе официално възобновен в продажба. Всеки фен можеше да се сдобие с легендарния екип в The Armoury или пък от официалния сайт на клуба. По случая, в социалните медии се появи и хитово видео. Участие в него взимат хора като Иън Райт, Найджъл Уинтърбърн, Александър Лаказет, Леа Уилиамсън от женската формация на клуба и много други. Във видеото присъства и образа на певеца Бакар. И това не е случайно, защото именно неговата песен ’'Hell N Back’' се чува на заден фон. А, докато гледаш материала, ти става някак си носталгично. Иска ти се да дадеш всичко за да бъдеш на някой от стадионите на Острова в началото на 90-те години. Да можеш да викаш заедно с тълпата името на някой от играчите. Да пееш някоя от песните. Да станеш свидетел на някой от паметните голове с този екип. А и не само с него. Просто да си там...

„Влюбих се във футбола така, както по-късно се влюбвах в жените: внезапно, необяснимо, безусловно, без да се замислям за болката или пораженията, които неминуемо вървят с любовта”. Знаменита фраза от една знаменита книга, кулминацията на която е завършека на един знаменит сезон в английския футбол. 1988-89 е стотната юбилейна кампания в английското първенство и както може да се очаква, той носи свръх емоции на замесените в него отбори. Книгата се казва “Fever pitch” (бълг. изд. „Треска за футбол”, издадена от "Арсенал България" през 2014 година във връзка с 10-та годишнина на фен клуба.), нейн автор е Ник Хорнби, обявена е за спортна книга на 1992 година, а по нея е направен филм, в който главният герой Пол Ашуърт е привърженик, отдаден на своя любим Арсенал до форма на болка и отчаяние. И няма как да е различно, когато близо 18 години не е виждал своя отбор достатъчно близо до заветната титла на Англия. За да бъдем съвсем точни, вижда и усеща как преднина от 11 точки изтича между пръстите, и когато си толкова близо до мечтата, тя ти се изплъзва за по-малко от 2 седмици. В началото на същия този сезон Ливърпул са обявени за твърд фаворит, още повече в състава се е завърнал след гастрол в Италия Иън Ръш. Арсенал, които завършват на 6-та позиция в предходния сезон не получават особени шансове от букмейкърите. Но дори английските букмейкъри понякога бъркат, а за да се случи това, означава че действително много силен състав е опровергал техните прогнози. След катастрофалното европейско първенство във ФРГ, Тони Адамс е обвиняван от медиите на Острова за главен виновник за провала и се очаква той да е с понижено самочувствие, но точно обратно капитанът на Арсенал е сигурен в шансовете на отбора за първа титла след 18 сезона пауза. Реакцията на публиката на съперниците и пресата е ужасна към младия бранител. Наричан обидно "Магарето" заради своя тромав и непохватен на пръв поглед вид, след като вкарва в двете врати при равенството на „Олд Трафорд“ е показан в колаж с 2 магарета, но това ни най-малко не разколебава спечелилия 66 повиквателни за Англия защитник. Получил допълнителна мотивация, той извежда своя отбор до титлата след най-драматичния и забележителен финал в историята на английското първенство. В началото на януари Ливърпул е едва на шеста позиция, докато Арсенал е с цели 11 пункта преднина и върви уверено към заветното отличие. Следват поредица от слаби резултати, докато Мърсисайдци наваксват своето изоставане. На 15 април обаче се случва най-голямата трагедия в английското първенство, която в крайна сметка води и до последвалата революция в играта. Трагедията на „Хилзбъро“, при която 96 привърженици на Ливърпул намират своя последен дом, разтърсва целия футболен свят. Мачът с Арсенал, който трябва да се изиграе на 23 април е пренасрочен за 26 май и така има голяма вероятност двата съперника за титлата да решават съдбата ѝ в директен сблъсък. А това на „Анфийлд“ е като планина за изкачване и сизифовски труд в онези години. Събитията от Шефийлд не се отразяват на формата на Ливърпул и те записват 5 поредни победи, докато „топчиите” губят у дома от Дарби Каунти и правят равен 2:2 с Уимбълдън в последния си домакински мач. Същият Уимбълдън, когато бият с 5:1 в първия мач за сезона като гости. Над „Хайбъри“ е надвиснала сянката на провала след като са били толкова близо то мечтаната титла, докато по това време Ливърпул е безмилостен срещу Уест Хям Юнайтед с 5:1. Всичко това означава, че Арсенал се нуждае от победа с два гола разлика, за да стане шампион. Разбира се, това не се очаква от никого, а дори феновете им някак по навик и с надежда говорят, че могат да бият. „Дейли Мирър“ дори излиза със заглавие „Спукана ви е работата Арсенал!”. Точно това заглавие в автобуса и запис от финала през 1971 година с оня фамозен гол на Чарли Джордж, донесъл "дубъл", са мотивационните трикове към отбора на мениджъра Джордж Греъм. С неочаквано защитна тактика и допълнителен централен бранител Лондончани успяват да поведат с гол на Алан Смит в началото на втората част. Времето обаче изтича, а камерите хващат как Стив Макман с обезумял поглед казва, че има само една минута и всичко е почти решено. Почти. Защото Джон Лукич, Лий Диксън, Алан Смит и Майкъл Томас не мислят така. It`s up for grabs now… Гол в добавеното време кара над 4 000 гостуващи фенове да надвикат тълпите на „Анфийлд“ в отговор на най-драматично спечелената титла в историята на английското първенство. За очакванията към мача говори фактът, че в студиото е националният селекционер Боби Робсън, коментатори са Дейвид Плийт и един от най-известните британски водещи Браян Муур. Значимостта на този резултат се подсилва от факта, че Арсенал не е печелил на този стадион от 1975 година, а Ливърпул нямат домакинска загуба с два гола повече от 3 години. След мача „Гардиън“ възкликва, че това е магическа вечер за английския футбол, а титлата на Арсенал е напълно заслужена. Споменатият Браян Муур крещи секунди преди гола на Томас: „ Сега всичко е възможно!“ И е прав, защото в английския футбол, наистина всичко е възможно. Арсенал печелят своята 9 титла и за втори път след 18 година пауза. Първият случай е именно през 1971 година, а през 2022 година се навършват отново толкова години разлика спрямо последната ни титла от 2004 година... Триумфалните централни бранители: Тони Адамс, Стийв Боулд и Дейвид О`Лиъри П.п. Този мач е единият от двата, които правят много българи привърженици на Арсенал. Другият такъв е онзи Финал за Купата на Футболната Асоциация срещу Шефийлд Уенздей от 1993 година. Всички се надяваме скоро да има нов епохален сблъсък, който да ни донесе дълго чаканата радост и да направи нова генерация нашенци, привърженици на "червено-бялата страст на Северен Лондон!" It`s up for grabs now!