Search the Community

Трансферът на лятото, на десетилетието, дори на настоящото столетие за Арсенал. Със сигурност преминаването на Деклан Райс на адрес N5 1BU London и края на проточилата се сага е трансфера, с който Арсенал отправи истинско предизвикателство към останалия футболен свят. Привличането на английската звезда е трансфер от такъв калибър, с който всеки един потенциален съперник на „топчиите“ ще се съобразява. Ще или не, защото след периода на трансформация, започнал преди двадесетина години с проекта Емиратс Стейдиъм, новината и факта, че най-големият клуб в британската столица реализира подобна сделка говори за новата орбита, в която ръководството на клуба и Микел Артета изстреляха гиганта от Северен Лондон. Кой е Деклан Райс и защо неговото привличане е фундаментално за развитието на Арсенал Лондон?! Деклан е роден на 14 януари 1999 година в Кингстън на Темза, в района на Голям Лондон. По бащина линия има ирландски корени, което го отвежда в различни формации на „детелините“ като младеж. Той започва да тренира футбол в школата на Челси, когато е на 7 години, за да бъде отхвърлен от „сините“ през 2013 година. За добро! Защото преминава в Академията на Уест Хям Юнайтед, а неговият треньор Тревър Бъмстед заявява, че амбицията, упоритостта и неговото постоянството, му дават шанс да пробие през съставите на прочутата академия на „чуковете“. За историята остават първите игрови минути в последната среща на сезон 2016/17 на терена на Бърнли. Пълен дебют записва на 19 август същата година при победата над Саутхямптън, а в края на своя първи пълен сезон той е обявен за Играч № 2 („Чук на годината“) на Уест Хям Юнайтед. Деклан е само на 19 години и пред него е единствено Марко Арнаутович и блясковото бъдеще, което го чака. Неговият първи гол и наградата за „Играч на мача“ идват на 12 януари 2019 година срещу... Арсенал. Ами, случва се, а Деклан има да се реваншира пред публиката на своя нов клуб. Темата за попаденията на новото ни звездно попълнение ще бъде разгледана в настоящото изложение. На 28 септември 2019 година за първи път е капитан на „чуковете“, а през сезона записва участие във всяка една минута от 38-те мача на отбора си за кампанията. За първи път е обявен за „Играч на годината“ на своя клуб и е сред най-добрите 5-ма футболисти във Висшата лига по единоборства и пресечени пасове. Една черта от неговата игра, която се превръща в движеща сила на Уест Хям и Англия, когато Деклан Райс е на терена, черта на която и ние в Арсенал ще разчитаме. Като казваме Англия, то Деклан избира да защитава националната селекция на „трите лъва“ и записва своя дебют на 22 март 2019 година срещу Чехия на Уембли. През септември на същата година получава заплахи за живота си, свързани с решението му да предпочете Англия пред Република Ирландия. С това си действие Деклан става първия футболист след Джак Рейнолдс, който през 1892 година прави същата „непростима“ за много постъпка. Непростима или недопустима за някои, то за привържениците на Англия, тя носи само наслада, тъй като Райс се превърна в интегрална част от отбора и записа 7 мача на Евро` 2020 и 5 на Световната купа в Катар през миналата година. В два последователни сезона е включен в идеалните европейски единайсеторки на турнирите Лига Европа и Лигата на Конференциите, а след отказването на Марк Ноубъл през май 2022 година получава престижа да носи капитанската лента на Уест Хям. Деклан Райс има тази чест само в един сезон, но какъв! С блестящото си представяне през кампанията той е в основата на спечелената Европейска купа от „виненочервените“, а така се нарежда в йерархията на Уест Хям до имената на легендарните капитани Боби Моор и Били Бондс. През своя последен сезон на Лондон Олимпикс, Деклан е играчът от Висшата лига, който е спечелил най-много единоборства в сравнение с всеки един друг футболист в най-силното първенство на планетата - един показател от играта му, на който Микел Артета ще разчита безусловно. В кариерата си за „чуковете“ записва 245 мача и 15 гола, но неговата амбиция, за която говорихме бе това, което сложи край на един забележителен период в кариерата на този забележителен млад спортист. Какво може да се очаква от Деклан? Той има всички качества да успее в играта. Започнал като централен бранител, в момента е един от най-добрите дефанзивни футболисти в света. Със своите лидерски качества се отличава от най-ранна възраст и от „лейтенанта“ до Марк Ноубъл се превръща в оня „маестро“ от полузащитата, който движеше цялостно играта на своя вече бивш клуб. Изключително здрав физически, той рядко отсъства поради контузии, а стоманата, която демонстрира при отнемането на топката, нейното бързо овладяване и последващ къс пас към най-удачно разположения съотборник ще бъдат от витална необходимост за Арсенал след оттеглянето на Гранит Джака. По този показател и стил на водене на играта много наподобява Клод Макелеле, а при достигане на неговите стандарти, то можем да очакваме велики спомени, които Деклан да създаде за привържениците на „артилеристите“. Райс е много добър както при къси, така и при дълги подавания, но друга черта от играта му, която прави впечатление е владеенето на топката, напредването между двете наказателни полета, създаването и печеленето на пространства и намирането на най-добре позиционирания съотборник. В Уест Хям и тяхната игра на контраатакуващ футбол, много ценното качество на бързото овладяване на топката и намирането на най-добре позициониран съотборник, бе опосредствано от самата бързина на Деклан Райс. Той много удачно създава отстояние от противниковите играчи, което му позволява рядко да губи топката, но дори когато това се случва, то Райси моментално „захапва“ своя противник в опит да си възстанови владеенето ѝ и в повечето случаи това е успешно. Всъщност Деклан Райс навлиза много смело и успешно в противниковото поле, печелейки терен, а когато се налага и единоборства. Нещото, което ще се надяваме да подобри в Арсенал е броят на головете, които бележи. Според Марк Ноубъл, той това го прави на тренировки, но самата игра на „чуковете“ е подвластна на друга концепция, докато при стила на Артета от миналия сезон можем да очакваме и доста повече удари от дистанция, които Деклан Райс да превръща в голове. Апропо, част от неговите 15 гола неведнъж са били обявявани за попадение на месеца в предишния му клуб. Райс определено е лидер, на и извън терена. Такъв от какъвто има нужда всеки един отбор. Той е показвал това нееднократно в кариерата си досега, а при наличието на съотборници като Одегаард, Сака и Мартинели можем да очакваме играта му от втора позиция да разцъфти. Освен чисто игровите му качества се отличава и с класно поведение извън терена, с вече улегнал живот, което може само да го трансформира в един от най-добрите футболисти в света. Неговото приятелство със Сака от националния отбор ще бъде добра отправна точка за интеграция на терена, а самото му появяване с официален костюм и вратовръзка при идването му на Ашбъртън Гроув говори колко този мъж е наясно с ценностите на Арсенал и демонстира интеграция към класата на новия му тим. Не на последно място, с неговото присъствие в отбора се увеличава броят на местните играчи, а това е много важно за самата идентичност на един иконичен английски клуб като Арсенал Лондон. В заключение, ако се върнем към периода му в Източен Лондон и думите на Тревър Бъмстед, няма как да не се сетим за блестящите млади футболисти, които излизат от т.н. „Академия на футбола“ в лицето на Франк Лампард, Рио Фърдинанд, Джо Коул, Майкъл Карик, Джърмейн Дефоу и Глен Джонсън. Ние, които подкрепяме Арсенал се надяваме, Деклан Райс да поеме по стъпките на Лампард младши, Фърдинанд и Карик, и да бъде движещата сила като своите именити предшественици, носейки ни много радост, слава и трофеи в Северен Лондон. А аз тази вечер ще си спретна едно ризото, което все повече се превръща в мое любимо ястие и ще го гарнирам с хладно вино от специално закупен за случая Дек(л)антер. Успех Деклан Райс в твоето ново начинание!

Това е един от най-изненадващите за мен анализи, които съм сядал да пиша за последните няколко години. Във възможно най-позитивния смисъл на думата “изненада”. Една трета от сезона вече измина, а Арсенал е лидер във Висшата Лига. Да, правилно го прочетохте, ЛИДЕР. И то напълно заслужено. Тази година се вижда, че през лятото се е работило много здраво, най-вече върху психологическата нагласа на футболистите, а с новите попълнения в отбора - Жезус, Зинченко, Виейра и “Салиба” (слагам френският гросмайстор на защитната игра в кавички, тъй като се чувства като 100% ново попълнение), сякаш “Проектът Артета” започна да дава своите плодове. В днешния си анализ ще се фокусирам върху няколко основни аспекта от цялостната забележителна промяна, която всички виждаме до този етап от сезона. Новата роля на Джака Кой ли би повярвал, че Джака ще бъде един от топ претендентите за играч на полусезона (след още 5 кръга ще е изминал половината сезон). Само допреди 2 години, той извърши постъпка, която изглеждаше, че никога няма да му бъде простена от феновете, но времето определено лекува, особено когато лекар е д-р Микел Артета. Трансформацията, която Гранит претърпя, е зашеметяваща. В едно скорошно свое интервю пред британска медия, Джака намекна за огромната роля, която е изиграл Микел за това швейцарецът с албански корени да остане в отбора. А тази година го виждаме и в една различна тактическа постройка, в която неговата позиция на терена е коренно различна от предишните години. Джака играе с много повече свобода, включва се като box-2-box полузащитник и дори вече вкара 4 гола във всички турнири. По всичко личи, че той се наслаждава на новата си позиция, а част от старите му недостатъци изглеждат добре маскирани към този момент. Джака играе изнесено поне 10-15 метра по-напред по терена, отколкото сме свикнали да го наблюдаваме, а позиционната му ориентация се е подобрила значително. Нерядко остава сам и непокрит в противниковото наказателно поле, а всички знаем колко добър завършващ удар има. Голът му срещу Тотнъм бе черешката на тортата в изминалото Лондонско дерби. Работохолизма на Жезус Габриел Жезус пристигна със сравнително висока репутация, неколкократен шампион на Англия със Ман Сити и национал на Бразилия. Вчера Жезус бе селектиран и във отбора на Селесао за предстоящото Световно в Катар. Мнението ми за Жезус е високо, макар и в последните 9 двубоя да не е отбелязвал гол (а много започна да се говори за тази негативна статистика). Както Микел сподели наскоро в свое интервю - “Ако прави по 3 асистенции във всеки мач, изобщо не виждам проблем с головата му суша!”. И тук се крие разковничето за играта на бразилеца. Жезус е един от най-борбените и forward-thinking нападатели, които скоро сме имали. В началото на сезона той стартира с няколко хубави голове, макар и в последствие попаденията да секнаха. Но това, с което той допринася към целия отбор, е неговото максимално себераздаване, хъс, енергия и манталитет, все качества, които определено се виждат и с просто око. Доста негови колеги (в Арсенал) споделиха, че привличането на Жезус е спомогнало за цялостното повишаване на конкуренцията и качеството на отбора. Доколко Жезус ще преодолее моментната си трудност пред гола, предстои да видим, но в негово лице определено имаме човек, който никога няма да се скрие по терена и ще остави и душата и сърцето си за отбора. Новите в отбора (Виейра, Зинченко, Жезус, Маркиньос) Нека кажем малко думи и за новите попълнения в отбора. Фабио Виейра, лично на мен, ми е изключително интересен футболист. Технически много надарен, има страхотна визия за офанзивната игра и е от типа играчи като Санти, като Бернардо Силва, т.нар. малки магьосници, които никога няма да впечатлят с физика, но за сметка на това ще направят някое изумително отиграване, когато най-малко очакваме. Все пак си личи, че адаптацията на португалеца все още е в ход, а с крехкото си телосложение изпитва затруднения с естеството на физическите сблъсъци в лигата. Фабио, по-скоро очаквам да заблести в по-късната част от сезона, когато вече ще е натрупал необходимата увереност и ще е свикнал със средата в отбора. Олександър Зинченко - да си призная, очаквах този трансфер с голям интерес поради мултифункционалността на Зини. В Сити той играеше основно като ляв бек, но в националния отбор на Украйна той блесна в немалко мачове като вътрешен полузащитник. Той, подобно на Вийера, е изключително надарен технически, има невероятно първо докосване и ювелирни пасове. Това, което ме притеснява при него е, че физическото му състояние крие някои тайни и силно се надявам да не се превърне в един от редовно контузените ни играчи (подобно на Тиърни, Партей, Томиясу). Артета го използва като т.нар. Inverted Fullback или краен бранител, с афинитет към позициониране в по-централната част на терена като опорен полузащитник. По този начин се създава числено предимство в полузащита, осигурявайки на отбора още по-разнообразни опции за атака. Това осигурява възможността Джака да се впусне по-свободно в атака.Това е една от най-сериозните промени в позиционирането на Гранит, която виждаме през този сезон. Тази тактика е прилагана и в Ман Сити, а нека не забравяме къде е ходил “на училище” Микел Артета. Салиба и Габриел И като сме подхванали темата за защитата, не може да не поговорим и за двата колоса в отбрана - Габриел Магаляеш и Уилям Салиба. Уилям Салиба - какъв дебютен сезон до момента!!! Салиба вече се окичи с поне половин дузина MOTM (Man of the Match) награди, а неговото присъствие в отбрана и начинът, по който той играе, са наслада за окото. Двете години под наем във Франция се оказаха изключително правилен ход от страна на Артета и ръководството. В момента виждаме един възмъжал младеж, ако мога да се изразя по този оксиморонен начин. Спокойствието, хладнокръвието и увереността, която виждаме в този 21-годишен състезател, са за завиждане. От поне 10 години си мечтаех да видя отново Арсенал като отбор, който умее да се защитава. Това е една от най-най-най-грандиозните промени през тази година. Салиба ще играе и в Катар, където се очаква да бъде важна част от отбора на Дидие Дешан, а ние ще му стискаме палци да се върне жив и здрав и да преподпише нов договор с артилеристите. https://www.premierleague.com/players/66204/William-Saliba/stats - ето и малко по-детайлна статистика за впечатляващия старт на сезона му. Габриел Магаляеш - и като заговорихме за нови договори, Магаляеш наскоро преподписа с Арсенал до 2027 година. Габи се представя изключително стабилно от началото на сезона и макар от време на време да върши някои безразсъдни неща, отборът винаги застава зад него. Когато е фокусиран за по време на всичките 90 минути, Магаляеш е като стена. Обира всички високи топки, нерядко вкарва и голове (Габриел е защитникът, отбелязал най-много голове от корнер за последните 2 сезона). Бен Уайт като десен бек Бени Бланко е още едно от откритията на този сезон. Признавам, че никак не бях фен на решението, което Артета взе в началото на сезона да го премести на десния бек (най-вече поради контузията на Томиясу от лятото), но с течение на сезона, Уайт не просто се адаптира към позицията си, но и направи така, че да изглежда, че винаги е играл като десен бек през кариерата си досега. Уайт е изключително стабилен в дефанзивен план, но приносът му към атаката е още по-забележим. Много често го виждаме да се включва на десния фланг, дублирайки Сака, което създава числено предимство при атаките отдясно. Способността му да дриблира, бързината му и точността на подаванията му са все оръжия, които са част от арсенала на новия Арсенал. Мартинели и Сака Габи и Букайо са турбините в атакуващия двигател на Микел. Мартинели успя да превъзмогне неприятната и дългосрочна контузия, която получи преди година, а постепенното му интегриране в отбора спомогна за това той да навлезе в ритъм в най-точния момент. Приносът му към атаките по левия фланг е силен, способността му да се надиграва 1 срещу 1 (1V1) е нещо, от което противниковите защитници се притесняват най-много. “Талантът на века!” (б.р. “The talent of the century) , както бе наречен от Юрген Клоп през 2019 година, Габи е един от топ футболистите през този сезон. Никога не съм крил, че ми стана любимец в момента, в който го видях за първи път по време на предсезонното турне на Унай Емери, когато той му даде шанс за изява. Най-голямата награда за прогреса на Габи през последната година бе и повиквателната в националния на Бразилия, което е още една сбъдната мечта за младия южноамериканец. Букайо е един от диамантите в отбора. За него каквото и да се каже, ще бъде малко. Бърз, атлетичен, комбинативен и скромен. Това, което мога да отправя като поле за подобрение при него е - ефективността на завършващия му удар. Доста често излиза в ситуации сам срещу вратаря, и стреля директно в него. Разбира се, това е нещо, което ще се подобрява с времето. Йодегор И не на последно място - El Capitan. Йодегор бе скритият лидер през изминалия сезон, но през тази година капитанската лента е на ръката му за всеки двубой. Йодегор е доста важно звено в центъра на атакуващата ни линия и нерядко е свързващият елемент между Мартинели, Жезус и Сака. През настоящия сезон той също допринася и с голове, освен с асистенциите, с които сме свикнали да го асоциираме. Цялостното настроение и обединение Истината е, че обликът на Арсенал изглежда коренно променен. Преди всеки двубой, футболистите правят т.нар. huddle (събират се в кръг на терена, капитанът или някой от другите по-гласовити футболисти изнасят кратка мотивационна реч, след което двубоят стартира). Другите много позитивни неща, които правят впечатление, са груповите празненства след всеки отбелязан гол, както и задружието между всички в отбора. Връзката с феновете също е по-силна от всякога, което е част от рецептата за настоящите успехи на отбора. След толкова трудни и турбулентни години, силно се надявам, че този сезон ще бъде такъв, че да се запомни за поколения напред. Има още мноооого, много двубои до края на първенството и всичко е възможно. През последните година-две, постоянно съм твърдял, че имаме изключително качествени футболисти, но шампионите през годините са се определяли от редица фактори като: Дълбочина на състава Опазване от контузии за максимално дълъг период от време Малко доза късмет Колективност и задружие Докато точка 2 и 3 не могат да бъдат контролирани, то точка 1 и 4 са фактори, чието влияние може да бъде манипулирано. Зимният трансферен прозорец ще бъде доста важен и ще ни покаже каква е амбицията на ръководството за този сезон. Нуждаем се от поне още един дефанзивен халф за покритие на Томас Партей (в случай на неприятна контузия) и един друг тип нападател (стил Жиру), който да помага чисто тактически при стратегия с повече центрирания. И за финал - Арсенал чака жребий за ⅛ финалите в Лига Европа. Той ще се състои през февруари догодина. Личат имена на отбори като Барселона, Ювентус, Атлетико Мадрид и други, така че тазгодишното издание на турнира се очертава да бъде много по-силно от очакваното. Отпадането от Карабао Къп още веднъж подчерта необходимостта от подсилване на състава през настоящия зимен трансферен прозорец. Периферните футболисти просто не са на нивото на титулярите като при някои от тях това е особено видимо. И за да завършим отново позитивно - при победа в неделя срещу Уулвс, Арсенал ще посрещне предстоящата пауза в първенството като лидер и ще остане на тази позиция поне още един месец. COYG! С уважение, Жоро Горанов