Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'англия'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 5 results

  1. „Влюбих се във футбола така, както по-късно се влюбвах в жените: внезапно, необяснимо, безусловно, без да се замислям за болката или пораженията, които неминуемо вървят с любовта”. Знаменита фраза от една знаменита книга, кулминацията на която е завършека на един знаменит сезон в английския футбол. 1988-89 е стотната юбилейна кампания в английското първенство и както може да се очаква, той носи свръх емоции на замесените в него отбори. Книгата се казва “Fever pitch” (бълг. изд. „Треска за футбол”, издадена от "Арсенал България" през 2014 година във връзка с 10-та годишнина на фен клуба.), нейн автор е Ник Хорнби, обявена е за спортна книга на 1992 година, а по нея е направен филм, в който главният герой Пол Ашуърт е привърженик, отдаден на своя любим Арсенал до форма на болка и отчаяние. И няма как да е различно, когато близо 18 години не е виждал своя отбор достатъчно близо до заветната титла на Англия. За да бъдем съвсем точни, вижда и усеща как преднина от 11 точки изтича между пръстите, и когато си толкова близо до мечтата, тя ти се изплъзва за по-малко от 2 седмици. В началото на същия този сезон Ливърпул са обявени за твърд фаворит, още повече в състава се е завърнал след гастрол в Италия Иън Ръш. Арсенал, които завършват на 6-та позиция в предходния сезон не получават особени шансове от букмейкърите. Но дори английските букмейкъри понякога бъркат, а за да се случи това, означава че действително много силен състав е опровергал техните прогнози. След катастрофалното европейско първенство във ФРГ, Тони Адамс е обвиняван от медиите на Острова за главен виновник за провала и се очаква той да е с понижено самочувствие, но точно обратно капитанът на Арсенал е сигурен в шансовете на отбора за първа титла след 18 сезона пауза. Реакцията на публиката на съперниците и пресата е ужасна към младия бранител. Наричан обидно "Магарето" заради своя тромав и непохватен на пръв поглед вид, след като вкарва в двете врати при равенството на „Олд Трафорд“ е показан в колаж с 2 магарета, но това ни най-малко не разколебава спечелилия 66 повиквателни за Англия защитник. Получил допълнителна мотивация, той извежда своя отбор до титлата след най-драматичния и забележителен финал в историята на английското първенство. В началото на януари Ливърпул е едва на шеста позиция, докато Арсенал е с цели 11 пункта преднина и върви уверено към заветното отличие. Следват поредица от слаби резултати, докато Мърсисайдци наваксват своето изоставане. На 15 април обаче се случва най-голямата трагедия в английското първенство, която в крайна сметка води и до последвалата революция в играта. Трагедията на „Хилзбъро“, при която 96 привърженици на Ливърпул намират своя последен дом, разтърсва целия футболен свят. Мачът с Арсенал, който трябва да се изиграе на 23 април е пренасрочен за 26 май и така има голяма вероятност двата съперника за титлата да решават съдбата ѝ в директен сблъсък. А това на „Анфийлд“ е като планина за изкачване и сизифовски труд в онези години. Събитията от Шефийлд не се отразяват на формата на Ливърпул и те записват 5 поредни победи, докато „топчиите” губят у дома от Дарби Каунти и правят равен 2:2 с Уимбълдън в последния си домакински мач. Същият Уимбълдън, когато бият с 5:1 в първия мач за сезона като гости. Над „Хайбъри“ е надвиснала сянката на провала след като са били толкова близо то мечтаната титла, докато по това време Ливърпул е безмилостен срещу Уест Хям Юнайтед с 5:1. Всичко това означава, че Арсенал се нуждае от победа с два гола разлика, за да стане шампион. Разбира се, това не се очаква от никого, а дори феновете им някак по навик и с надежда говорят, че могат да бият. „Дейли Мирър“ дори излиза със заглавие „Спукана ви е работата Арсенал!”. Точно това заглавие в автобуса и запис от финала през 1971 година с оня фамозен гол на Чарли Джордж, донесъл "дубъл", са мотивационните трикове към отбора на мениджъра Джордж Греъм. С неочаквано защитна тактика и допълнителен централен бранител Лондончани успяват да поведат с гол на Алан Смит в началото на втората част. Времето обаче изтича, а камерите хващат как Стив Макман с обезумял поглед казва, че има само една минута и всичко е почти решено. Почти. Защото Джон Лукич, Лий Диксън, Алан Смит и Майкъл Томас не мислят така. It`s up for grabs now… Гол в добавеното време кара над 4 000 гостуващи фенове да надвикат тълпите на „Анфийлд“ в отговор на най-драматично спечелената титла в историята на английското първенство. За очакванията към мача говори фактът, че в студиото е националният селекционер Боби Робсън, коментатори са Дейвид Плийт и един от най-известните британски водещи Браян Муур. Значимостта на този резултат се подсилва от факта, че Арсенал не е печелил на този стадион от 1975 година, а Ливърпул нямат домакинска загуба с два гола повече от 3 години. След мача „Гардиън“ възкликва, че това е магическа вечер за английския футбол, а титлата на Арсенал е напълно заслужена. Споменатият Браян Муур крещи секунди преди гола на Томас: „ Сега всичко е възможно!“ И е прав, защото в английския футбол, наистина всичко е възможно. Арсенал печелят своята 9 титла и за втори път след 18 година пауза. Първият случай е именно през 1971 година, а през 2022 година се навършват отново толкова години разлика спрямо последната ни титла от 2004 година... Триумфалните централни бранители: Тони Адамс, Стийв Боулд и Дейвид О`Лиъри П.п. Този мач е единият от двата, които правят много българи привърженици на Арсенал. Другият такъв е онзи Финал за Купата на Футболната Асоциация срещу Шефийлд Уенздей от 1993 година. Всички се надяваме скоро да има нов епохален сблъсък, който да ни донесе дълго чаканата радост и да направи нова генерация нашенци, привърженици на "червено-бялата страст на Северен Лондон!" It`s up for grabs now!
  2. Има дати, които е записано във вселенското пространство да останат гравирани в историята. С добро, а в много случаи с лошо. Но, най-ценното е когато от тъмнината на лошото изгрее пламъка на хубавото в човешкото битие. Това, което наричаме съдба има своите невидими нишки, които не усещаме и които са вплетени в случващото се край нас, оставяйки усещането за предопределеност и чувството на свързаност между хора, обстоятелства, съдби, истории. Датата 06 февруари 1958 година, носи по много от всичко изброено. Трагедия, печал, непреодолима мъка, съпричастност, човещина и героизъм от най-висша категория. Дата, която ще възкреси от пепелта всички изконни човешки ценности, ще ни бъде пътеводна светлина в най-трудни моменти и ще ни напомня, че първо и преди всичко сме хора. През втората половина на 50-те години Манчестър Юнайтед е най-силния тим в Британия, спечелил две поредни титли и отправил предизвикателство към Купата на европейските шампиони. Съдбата обвързва този тим на Юнайтед и Арсенал в нещо много стойностно за историята на играта и за следващите поколения. И въпреки че динамиката на „Великата игра“ ще разпалва пожара на футболната враждебност между двата футболни гиганта, то те завинаги ще останат свързани в онова трагично събитие и последвалите прояви на класа и уважение. Такива, каквито подхождат и са типични на най-големите. Каквито са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Категорично и без никакво съмнение! Датата е 01 февруари, 1958 година . Известни като „Децата на Сър Мат“, Манчестър Юнайтед гостуват в Северен Лондон в един мач, който се превръща в класика, а много хора по онова време го определят като най-добрата футболна среща в историята, след която може да не гледаш повече този спорт. За жалост това е и последната изява на една легендарна генерация британски футболисти на английска земя. В този съботен ден на „Хайбъри“ се стичат многобройната тълпа от 63 578 души, които не знаят, че ще се насладят за последно на един от най-силните британски отбори в история при срещата им с техния любим Арсенал. Дънкан Едуардс дава един от своите последни автографи на Хайбъри. Този мач е бил наслада за окото, триумф на нападателната игра и доказателство за това кое първенство е номер едно в света. Тогава, сега и завинаги! На почивката Юнайтед води с 3:0, за да се вдигнат „артилеристите“ и доведат нещата до 3:3. В репортажите от мача се споменава, че това предизвиква стена от звук и истерия по трибуните на стадиона в Излингтън, а в добавка оловно сивото небе създава обстановката на класическото английско дерби, при което резултата се движи по ръба на бръснача, а обратите следват един след друг. За радост на тълпата, която знае как да обича и подкрепя своя тим и да уважава достойнствата на противниците. Екстаза на Арсенал и агресията от трибуните не могат да пречупят гостите, и те вкарват нови два гола, преди един късен такъв за Лондончани да финализира класиката при резултат 4:5 за гостите от Салфорд. Този резултат от една страна носи нота на горчивина за „топчиите“, но от друга напомня на всички, че класата и духа на „Добрия стар Арсенал“ е налице, нищо че напоследък са леко поизвехтели. Лидерството на капитана Дейв Боуен е забележително и е точно това, което се очаква от капитана на най-големия клуб на Южна Англия. За разлика от него, Джак Келси на вратата прави необясними грешки в тази среща, които рефлектират в промяна на цифровото изражение на светлинното табло. Келси е считан за един от най-великите вратари в историята на Арсенал с 327 мача и шампионско участие през 1952-53 година, както и такъв за Уелс, където се конкурира за вратарската позиция със стража на Манчестър Юнайтед Хари Грег. Дейв Боуен също е от Уелс и води своята страна на Световната купа през 1958 година в Швеция, където „драконите“ играят героичен четвъртфинал срещу Пеле и Бразилия. Келси и Боуен са първите „топчии“, които играят на Световно първенство за историческите книги и това не е случайно като се има предвид класата и техния характер. Точно обаче в този мач Джак допуска спад във формата си, което води до 3 гола на Дънкан Едуардс , Боби Чарлтън и Томи Тейлър за гостите. Нещо, което в онези години не е било изненада и разбираемо Юнайтед излиза като за „сиеста“ след почивката. Арсенал обаче записва 3 гола за 3 минути, които влизат завинаги в историята на Лондончани. Дейвид Хърд(по-късно играе за Ман Юнайтед) и два гола на Джими Блуумфийлд между 59 и 61 минута предизвикват истерия и сцени на лудост на Хайбъри. След още 5 минути вдъхновени от Денис Вайълет и …. Джак Келси, гостите водят с 5:3, с което получават сравнения, че са като прочутите унгарци от 50-те години, които винаги вкарват в повече от своя съперник. Друг уелсчанин в лицето на Дерек Тапскот оформя легендарното 4:5 в един мач, който завинаги ще остане в световната футболна история. А, Вик Гроувс дори е на милиметри от знаменито изравняване в последните секунди на двубоя... Пред вратата на Джак Келси. Според официалната страница на Арсенал в интернет по онези времена тези, които са имали възможността да гледат Юнайтед на живо са били истински щастливци. Нещо, което обаче не може да се каже за 5 футболисти взели участие в тази битка, както и още други трима техни колеги, които отиват във вечността на 6 февруари в мразовития и снежен Мюнхен. А освен тях и още 15 души от клуба и журналисти, които никога не се завръщат в Англия при своите семейства. В онези времена Арсенал е далеч от борбата за трофеи, но класата и уважението показано към Юнайтед е огромно. В програмата за мача на резервите срещу Саутенд Юнайтед е помолено привържениците да запазят 2 минути тишина в чест на загиналите играчи на Юнайтед. В програмата за следващия домакински мач срещу Болтън Уондърърс на 18 февруари са отделени 2 страници в които се отдава почит на загиналите играчи и на техния мениджър, а по-късно и за единствен път в историята е поставена снимка на първа страница на гениалния Дънкан Едуардс. Две страници посветени на Мат Бъзби и Манчестър Юнайтед в програмата за мача с Болтън на 18.02.1958 година. Дънкан Едуардс е един от най-великите. Снимка от първа страница на програма за мач на Арсенал! Едно отношение, което показва каква голяма загуба за Британия и за спорта въобще е тази самолетна катастрофа. В последствие тези два клуба завинаги ще останат дълбоко свързани и с поредица от легендарни сблъсъци на всички фронтове, превърнали се в една от запазените марки на английския футбол. Днес камбаните в Манчестър и в параклиса в Мюнхен ще бият в знак на траур за 63-и път след онзи злокобен февруарски ден на 1958 година. 6 февруари 1958 година се превръща в най-черния ден от историята на Манчестър Юнайтед, след като онази самолетна катастрофа причинява смъртта на 23 души. Загиват „Бебета на Сър Мат“, за да се превърнат завинаги в „Цветята на Манчестър“. Един от най-силните футболни отбори в историята на играта, който трагично си отива, за да се превърне в легенда. В началото на сезон 1957-58 „Червените дяволи” са си поставили амбициозната цел за трета поредна титла, атака на Купата на Асоциацията и пробив в Европа. Но, не би! В студената и мразовита зима, сковала Европа, съдбата решава да скове този велик състав, при това по един трагичен начин. Празнуващи класирането си на полуфинал след 3:3 срещу Цървена Звезда, те кацат да заредят гориво в Мюнхен и никого повече не успяват да излетят. Двата опита на капитан Тейн и помощникът му Реймънт се оказват неуспешни, което ги кара да направят трети и оказал се фатален такъв. В 15:03 минути на този фатален ден, самолета на Британските европейски авиолинии излиза от пистата, врязва се с крило в намираща се в съседство къща, корпусът му удря дърво, следва експлозия, хаос, паника, трагедия на борда. Очевидци разказват как Били Уилън се моли и казва, че „ако това е краят, то той е готов за него”. Хари Грег изнася в несвяст телата на своите съотборници. Спасява Боби Чарлтън, изнася и тялото на Денис Вайълет, за да изпадне и той в безсъзнание. Преди това обаче спасява и майка с нейното бебе. Има апокрифна история, че на борда е била бременна жена с фамилия Лукич и това е бъдещия вратар на Арсенал Джон Лукич. Това, разбира се не е вярно, тъй като гостувалият за 15-я Рожден ден на „българските топчии“ вратар е роден през 1960 година. Така или иначе, на борда е било страшно! Летището в Мюнхен. 06 февруари 1958 година. Трудно можем да си представим агонията на умиращи тела в разсечения и горящ самолет, звуците и стоновете на смъртта и ужаса изпитан от тези хора, там в мразовития мюнхенски следобед. Помощник мениджъра на тима Джим Мърфи, който пропуска гостуването в Югославия идва да посети борещите за живота си в баварска болница Дънкан Едуардс, Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Бъзби е в кома и лежи в кислородна камера, Боби се възстановява бързо от травмите, но никой не вярва, че ще може да играе отново футбол. А Дънкан пита как е завършил мача с Уулвс и после умира, за да остане завинаги в сърцата на футболна Англия. При тази ужасна трагедия загиват 8 футболисти, а Юнайтед е тотално разстресен, като земетръс от най-висока степен. До края на сезона записва една победа и завършва на 14-о място. Достига до финал за Купата и там пада от Болтън с 0:2. В Европа от Мадрид предлагат купата да бъде връчена на манчестърци в знак на уважение, но УЕФА отказва. Манчестър Сити са поканени да заменят своите съседи, но отказват, а техният немски вратар Берт Траутман/една истинска футболна знаменитост, който пази във финал за Купата със счупен прешлен/ се явява модератор и преводач в преговорите, за учредяване на фонд в Германия, който да подпомогне жертвите от трагедията. Докато се случва това, Мат Бъзби е излязъл от комата и се лекува от депресия в Швейцария, за да се вдигне точно преди финала за Купата и да си постави за цел да изгради отново непобедим и харизматичен отбор. И го прави, като успеха им точно 10 години по-късно срещу Бенфика е това, което кара всички оцелели да почувстват облекчение и чувство на изпълнен дълг към своите трагични съотборници – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Били Уилън, Дънкан Едуардс и хора от делегацията на Манчестър Юнайтед, журналисти, пътници. Общо 23 души. Капитан Тейн е обвинен, че е причинил трагедията заради замръзналите криле на самолета и едва 10 години по-късно успява да бъде оневинен, когато се доказва че пистата не е била изчистена и това е причина за катастрофата. 10 години на психически ужас, от който той излиза с изчистено име. Сър Мат и Сър Боби пък записват имената си със златни букви в историята на футбола и оставят наследство, от което всички следващи генерации се учат и развиват. А в знак на почит Ерик Уинтърс написва песента „Цветята на Манчестър”, която първо е изпълнена от ливърпулската фолк група The Spinners през 1962 година, а великият Morissey издава песента „Munich air disaster, 1958” през 2004 година. И, ако тук става дума за един от най-великите и популярни спортни отбори на света, ние от „Арсенал България“ не забравяме и няколко други емблематични трагедии, свързани със самолетни катастрофи. На 4 май 1949 година се разбива самолетът, превозващ великия тим на Торино: най-силният отбор на Италия по това време „Grande Torino“, при който загиват 18 футболисти начело с големия треньор Ерньо Ебстайн, оцелял от концлагерите унгарски евреин, и легендарния капитан Валентино Мацола. Сякаш неговото момченце Сандриньо продължава пътя на баща си, за да се превърне в лидера на големия Интер от 60-те години на миналия век. На 11 август 1979 година в небето над Днепродзержинск, днешна Украйна, се сблъскват 2 самолета Ту-134 А, при което загиват 178 души, сред които 17 играчи на ФК Пахтакор Ташкент, отбелязвайки най-голямата авиокатастрофа в епохата на бившия СССР и втора в световната история въобще. Фактът, че загива футболен отбор е причина да се разчуе за случая в епохата на т.н. „Желязна завеса“. В най-ново време 76 души загиват, за да превърнат скромния бразилски тим Чапекоензе в легенда при полета им за финала за Копа Судамерикана. Оцеляват едва 3 фуболисти и общо 5 човека, като вратарят Джаксон Фолман е бил с Библията в ръцете си при трагедията. По-късно Южноамериканската Конфедерация КОНМЕБОЛ връчва купата посмъртно на бразилския отбор, за разлика от УЕФА, която не иска да си наруши принципите през 1958 година . През януари 2019 година самолет с аржентинския играч Емилиано Сала пада в Английския канал при полета му от Нант към уелския Кардиф, където той така и не успява да заиграе. И когато говорим за нишките на живота, то такава е как един от оцелелите в лицето на Сър Боби Чарлтън ще бъде водеща фигура в първия триумф на английски отбор за Европейската купа, което е едно галено намигване на съдбата, при това напълно заслужено. Това са от онези моменти в спорта и живота, които ни карат да се усмихваме, дори когато има толкова поводи за тъга и сълзи. Сър Боби на Хайбъри на 01 февруари 1958 година. Респект за всички тези, които загинаха при тези катастрофи, както и на тези които оставиха своите клубни пристрастия пред лицето на смъртта и живота! Респект за ФК Арсенал Лондон, който винаги е показвал огромна класа в отношението си към другите и това е още един повод за гордост на всеки един ИЗБРАН да бъде привърженик на великия тим от Северен Лондон! Програма на Арсенал със снимки от този епохален мач. Материалът е авторски, като при написването му е използвана информация от книгата „Цветята на Манчестър“, официалните страници на Арсенал, Манчестър Юнайтед, Торино, Пахтакор Ташкент и фенската страница The Arsenal history.
  3. Автори: Дани Георгиев и Здравко Талви Добър да е денят Ви, "артилеристи"! В днешният петък 13-ти Ви предлагаме новините от последните дни свързани с любимия клуб. В долните редове ще намерите невероятното интервю на нашият капитан Пиер-Емерик Обамеянг, информация за момчетата представлявали родината си в изминалите баражи за Еврофиналите догодина, както и за тези участвали в контролите на националните си отбори из футболна Европа. Приятно четене. Да бъдеш капитан на своя отбор е задача, която не е за всеки футболист. Освен всичко друго, това е въпрос на качества, на и извън терена. Въпрос на чест. Особено когато трябва да поведеш най-големият футболен клуб в английската столица. Този на Арсенал. През последните години, червено-белите рядко случваха на правилния човек за тази роля. Едва ли някой от вас е забравил за Вилиам Галас, Франсеск Фабрегас, Робин Ван Перси и Гранит Джака. Всички те са изключителни играчи, но в даден момент от техните футболни кариери нещо се объркваше. Може би това е неминуемо, като се има предвид, че хора като Жилберто Силва, Тиери Анри, Патрик Виейра и Тони Адамс са носели свещената капитанска лента преди тях. А, това няма как да не окаже влияние върху сигурния натиск, който получаваш. Но както се казва, след всяка буря, винаги изгрява слънце. Беше декември 2019 година, когато бившият мениджър на Арсенал - Унай Емери, връчи капитанската лента на Пиер-Емерик Обамеянг. Тя бе отнета от Гранит Джака, който не сдържа своите емоции насред Емиратс Стейдиъм. Вече попаднала в ръцете на габонската пантера, изглеждаше така, сякаш лентата я очакват нови, по-добри времена. И така се стигна до месец юли, тази година. Арсенал на Микел Артета елиминира Манчестър Сити в мач от полуфиналите за Купата на Футболната Асоциация. Двете попадения в мача бяха отбелязани именно от габонския национал. Но това не беше всичко. В последвалия финал, ‘’топчиите’’ надиграха Челси с 2:1. Тази 14-та Купа на сметката на "артилеристите" дойде след обрат и уникална борбеност на всеки в червено и бяло. Но и този път, един от всички 11 на терена за Арсенал показа защо той е капитан. Пиер-Емерик Обамеянг вкара и двете попадения и спомогна за това Купата да си дойде вкъщи. Да си капитан не е лесно. Трябва характер. Трябва класа. Но Обамеянг се справя повече от отлично с тези показатели. През тази седмица, лидерът на лондончани бе запитан какво е да си капитан. Ето и последвалият отговор. ‘’Склонен съм да вярвам в това, че се промених като човек и играч след получаването на лентата. Чувствам доста повече отговорности на раменете си и се старая да се подобрявам във всяко едно отношение. Определено смея да твърдя, че преди да стана капитан на отбора, отговорностите бяха по-малко. Но сега просто се фокусирам върху всеки следващ мач и се опитвам да дам всичко от себе си. Дори когато съм на пейката, работата ми като капитан не свършва. Крещя на своите съотборници и се опитвам да им дам правилните наставления. Това е част от играта и е много важно. Защото понякога нещата на терена не се получават и ние трябва да мислим положително. Моята допълнителна работа е да съм мотиватор на своите колеги. Върша тази работа с удоволствие и по съвсем естествен начин. Аз трябва да бъда пример за всички. Давам такъв с фитнеса. Винаги гледам да се появя първи там. Причината е проста. Когато останалите видят, че съм отишъл преди да тях, шанса да се развият и концентрират повече е по-голям.’’ Сега правим плавен преход и към играчите взели участие в мачовете на националните си отбори. Съвсем естествено ще започнем с шотландският ни боец Кириън Тиърни. Левият бек бе в основата на храбрата победа на „гайдарите“ срещу Сърбия като гост. Двубоят бе директен плейоф за класиране на Евро 2020, което ще се проведе през 2021 година заради пандемията от Covid-19. Срещата завърши 1:1 в редовното време, както завършиха и продълженията. При дузпите шотландците се оказаха по-точни и така за първи път от 1998 година си завоюваха правото да играят на европейско първенство. Нашето момче записа пълни 120 минути на терена и бе с основен принос за класирането на родината си на еврофиналите. Честито на Киърън, пожелаваме му да е здрав и да брани цветовете на държавата си както го прави с тези на Арсенал. Младото чудо на английския и Арсенал, Букайо Сака, също записа пълни минути при контролата на Англия срещу Република Ирландия. Юношата на „топчиите“ бе поставен като ляво крило, а „Трите Лъва“ надвиха над съседите си с 3:0. Нещо повече, Букайо бе избран и за играч на мача. Честито и на него! Местим се на десния фланг, където Ектор Бейерин пък попадна в националния отбор на Испания за първи път от 2016 година. Той също записа пълни минути при равенството срещу Холандия. Гранит Джака, от своя страна, изигра едно полувреме за своята Швейцария в приятелски мач срещу Белгия. „Червените дяволи“ се поздравиха с успеа след пълен обрат и крайното 2:1. Бернд Лено, пък, остана на пейката за Германия срещу Чехия и не записа нито една минута. Срещата завърши при резултат 1:0 за немците. С това завършва и нашия обзор от новини свързани с Арсенал през тази седмица. Знаем, знаем и на нас ни липсват мачовете от Висшата Лига и Лига Европа и гледането на нашите си момчета. За това, обаче, не спирайте да следите сайта, където интересните неща продължават с пълна сила. Пожелаваме Ви усмихнати и весели почивни дни, а пък времето навън, победите на Киърън и Букайо, предполагат за нищо друго освен шотландска напитка или червено лондонско пиво!
  4. Датата е 20 октомври 1990 година, Олд Трафорд, Манчестър, Северна Англия. Андерс Лимпар е дал преднина на гостуващия отбор 3 минути преди края на полувремето. Но интересното тепърва предстои. В 60-та минута на мача се случва едно меле, което ще се превърне в легендарно и ще дава отражение върху мачовете между тези съперници през годините напред. С едно брутално нарушение срещу Денис Ъруин, Найджъл Уинтърбърн предизвиква масов бой на терена в който участват 21 играчи с изключение на вратаря Дейвид Сиймън. Брайън Маклеър се нахвърля върху Уинтърбърн като реакция, тук е и голмайсторът Лимпар, който е изблъскан от Пол Инс в рекламните табла. Мелето продължава 20 секунди, като реферът Кийт Хакет успява да въдвори ред, а повечето участвали реално се опитват да усмирят побеснелите играчи. В резултат на домакините е отнета 1 точка от актива, а гостите са наказани с 2 точки, което не им пречи да станат Шампиони на Англия за сезон 1990-91. Футболната Асоциация няма друг избор, тъй като Арсенал имат подобен случай само преди година. В добавка са наложени и глоби от по 50 000 паунда на двата клуба. Арсенал прави вътрешно разследване и налага парична санкция на Джодж Греъм, а в Юнайтед с такива са "наградени" Ъруин и Маклеър. Години по-късно легендарният бивш нападател на Селтик и Манчестър Юнайтед ще си спомни за срама от случилото се, за шевовете, които е получил след интервенцията на Андерс Лимпар и това каква подкрепа е получил от своите съотборници. Той добавя, че такава яростна подкрепа са дали и "топчиите" на Найджъл и Андерс. След този сблъсък, никога повече това съперничество не е същото. Емоции, нажежени страсти и ярост изпъстрят мачовете през следващите десетилетия. Северът срещу юга, индустриалният Солфорд срещу цветния Лондон. Два от гигантите на английския футбол. Алекс Фъргюсън срещу Джодж Греъм, а после и срещу Арсен Венгер, Рой Кийн срещу Патрик Виейра, Мартин Киоун срещу Рууд Ван Нистелрой. Сблъсък, който се заражда именно след този мач в средата на октомври 1990 година за да се превърне в една от английските класики. Никога преди тази дата мачовете между двата отбора не са носили щрихите на ненавистта и омразата, но искрите които се разгарят в този съботен следобед прерастват в един пожар, който близо две десетилетия не може да бъде загасен. Каква е предисторията на този инцидент? В началото на октомври Юнайтед е на 6 позиция. Арсенал са втори и вече изостават от традиционните за онова време лидери Ливърпул. Трети са Тотнъм Хотспър (изненадващо и нетипично за тях високо класиране) на само точка след "топчиите". Интересно е, че в първия си мач начело на Манчестър Юнайтед срещу Арсенал, Алекс Фъргюсън записва победа с 2:0 гарнирана с много напрежение и наказателни картони, а това прекъсва серията от 22 мача без загуба на лондончани. През сезон 1987-88 двата тима се срещат за Купата на Лигата на Хайбъри. И когато Брайън Маклеър има шанс да прати мача в преиграване, той пропуска дузпа, а в добавка получава агресивна реакция от Найджъл Уинтърбърн. Напомня ли Ви този момент на един друг инцидент случил се по-късно в годините? На мен лично: Да! През ноември 1989 година Арсенал са глобени 20 000 паунда от ФА заради масов бой на мача с Норич Сити. Изобщо "топчиите" са спазвали добрите традиции на 80-те години в британския футбол, а тази тяхна твърдост се превръща в запазен етикет, преди късният Венгер да промени мисленето и поведението но своите възпитаници. Какво е следствието на инцидента? Отнетите точки са в момент, когато Ливърпул вече води с 8 пункта пред Арсенал. В онези времена това е било непосилна за стопяване разлика, особено като се има предвид доминантната роля на "червените" в английския футбол. Дейвид О`Лиъри е разочарован и твърди, че това наказание практически изстудява шампанското на Анфийлд роуд. Но, не би! С едва една загуба за 42 мача Арсенал успява да стане шампион на Англия, като титлата е подпечатана с победата от 3:1 на 6 май 1991 година на Хайбъри. Срещу Манчестър Юнайтед. След хеттрик на Алан Смит и заслужената 10 титла за лондончани. Страхотно постижение и почти "непобедима" кампания: една загуба в 42 мача! По-късно в годините Олд Трафорд ще стане център на още две легендарни битки известни като "Битката за Олд Трафорд" от 21 септември 2003 година и "Битката в бюфета" на 24 октомври 2004 година. Два случая донесли полярни възприятия на замесените в тях, но цементирали страстта на емоциите когато се срещат Арсенал и Манчестър Юнайтед! И независимо от събитията на и около терена, такива мачове затвърждават популярното сред феновете на Арсенал мото: We`ll never be beyond that stage! Кратко видео от шоуто на Олд Трафорд: Истинска класика на Олд Трафорд! Гладиаторите от Арсенал и Манчестър Юнайтед:
  5. Манчестър, Англия. Ийстландс 17.10.2020 г. Манчестър Сити: Едерсон; Уокър, Диас, Аке; Ернандес; Марез, Фоудън, Кансело, Силва; Стърлинг/Кап./, Агуеро. Арсенал: Лено; Белерин, Луис, Габриел, Тиърни; Себайос, Джака, Сака; Пепе, Уилиян, Обамеянг/Кап./. В мач от една своеобразна „супер събота” на стадион „Ийстландс” се срещнаха съставите на Манчестър Сити и Арсенал в един дуел на двамата доскорошни колеги Пеп Гуардиола и Микел Артета. Мачът дойде в особен момент и за двата състава. Фаворитите за всяко едно отличие в лицето на Манчестър Сити се представяха доста под равнището на своите стандарти, а и на очакванията на футболната общественост. В същото време хората на Микел Артета показват забележителен прогрес в последните няколко месеца. Прогрес, който кореспондира с нарасналите очаквания на техните привърженици и прогрес, който ги караше да вярват убедено в шансовете им за успех при гостуването на един от най-негостоприемните стадиони в света на футбола. Каква ирония и каква промяна в стандартите на английската игра. Преди 20 години при една загуба на „гражданите” на Хайбъри с 0:5, тогавашният им наставник Джо Ройъл бе нарекъл по този начин стадион Хайбъри. И бе прав. Обаче за тези години нивото на Манчестър Сити се вдигна толкова много, а това доведе до една много негативна поредица от 6 поредни загуби при гостуванията на Арсенал, започнала на 18 декември 2016 година. За да сме точни головете на Оливие Жиру и Санти Касорла през януари 2015 година носят последната победа на „топчиите” на този терен, като това е и последната им победа при гостуване на отбор от т.н „топ 6”. И, точно при тези обстоятелства дойде срещата вчера, като домакините имаха записани загуба с 2:5 от Лестър Сити и трудно равенство на терена на Лийдс Юнайтед в предишните си двубои. Това в добавка към контузията на Кевин Де Бройне даваше много надежди за Арсенал. И оправдано с оглед формата на отбора, променената психологическа картина и ниво на отговорност от играчи към мениджър и обратно. В добавка и новата покупка за 45 милионна Томас Парти даваше сериозен оптимизъм за добро представяне. И то бе налице. Погледнете статистиката: Помните ли такова представяне в тези последни 6 гостувания там на север? Аз лично не. Да, загубихме с единствен гол на Рахим Стърлинг, след спасяване на Бернд Лено и последвала добавка, но нека бъдем реалисти. Най-добрият вратар и носител на наградата „Златна ръкавица” Едерсон Мораес извади домакините със спиращи дъха спасявания. На два пъти удари на Букайо Сака и един на Пиер-Емерик Обамеянг. Може да се твърди, че Едерсон е най-важното попълнение в селекцията на Пеп Гуардиола, особено при нивото на неговите предшественици Джо Харт и Клаудио Браво и при наличието на изцяло нова защитна формация. През втората час бразилецът извади и удар с глава на Пепе, но това бе рутинно спасяване, за разлика от онези през първата част, които бяха феноменални. По-късно в мача Давид Луиз и Пепе от наказателни удари не успяха да затруднят стража на Сити. Така Арсенал загуби един мач, който преди няколко месеца щеше да е отписал далеч преди да отбора да отпътува на север. И това е най-радостното, че виждаме огромен напредък в мисленето и поведението на състава и неговият наставник. Микел Артета след мача снощи: Апропо след срещата Микел Артета бе видимо разочарован и това личи от неговите думи: „Разстроен съм, тъй като чувствам, че заслужавахме повече. Изключително съм доволен от представянето, което показахме тази вечер. Имахме три отлични шанса и трябваше да отбележим. Ако получиш гол от Сити, после трябва да си перфектен и да покажеш повече от тях за да ги победиш”. Относно мрачния рекорд от загуби Артета каза, че иска да побеждава навсякъде, че нещата които е направил неговия състав за 96 минути заслужават аплаузи, но когато искаш да победиш състав от „топ 6” трябва да оползотворяваш създаденото в наказателното му поле. Определено след такова представяне има разочарование, но и надежда, че негативния рекорд от 29 поредни мача без победа при гостуване на водещите тимовете скоро ще бъде нарушен. Всъщност за последно Арсенал е побеждавал отбор от голямата шестица в лицето на Сити в онази победа през 2015 година. От своя страна Пеп Гуардиола заяви след мача, че е доволен от победата срещу изключителен отбор и Едерсон е направил страхотни спасявания, както и в мача с Лийдс Юнайтед, а победата при обстоятелствата около състава му в момента е нещо, което ще помогне в бъдещ аспект. Трябва да отбележим и завръщането в игра на Серхио Агуеро, който се отличи с едно закачливо действие към асистент-реферката, което не бе санкционирано, както и с първите минути на новото попълнение Томас Партей. Ганаецът игра в заключителните минути на срещата, но е видно че има нужда от адаптация към своя нов състав и начин на игра, налаган от Микел Артета. Киерън Тиърни също игра, против очакванията да бъде извън групата поради карантина, а това е добра новина за „топчиите”, предвид и на контузията преди началото на срещата на Роб Холдинг. Рахийм Стърлинг бе избран за играч на мача, Едерсон записа чиста мрежа номер 53 във Висшата лига и е лидер по този показател за брой мачове, в които е играл, а Пеп Гуардиола отпразнува победа номер 500 в кариерата си на мениджър. От другата страна това бе 10 поредна загуба на Арсенал срещу този съперник във Висшата лига, 29 мач без победа срещу водещите отбори на чужд терен и изравнен анти-рекорд за поредни загуби от даден съперник, датиращ от периода 1974-77 година, когато Ипсуич таун е създавал много затруднения на „топчиите” в един определено труден за тях период. Ако погледнем от един друг ъгъл на съперничеството между двата състава ще открием много общи неща извън техните мениджъри в момента. 20 футболисти са обличали екипите на Сити и на Арсенал. Някои се помнят и до днес с умиление и от двете страни, други носят негатив на част привържениците, а аз ще отбележа имената на няколко наистина легендарни играчи, които са обичани и в Манчестър и в Излингтън. Джо Мърсър, който е капитан на Арсенал през 50-те години и води Сити до титла и европейски триумф през 60 и 70-те години, като мениджър, Брайън Кид който стои на скамейката до Пеп Гуардиола, но е бил звезда в Сити и Манчестър Юнайтед, както и за Арсенал през 70-те години, за да стигнем до Патрик Виейра, Дейвид Сиймън, Найъл Куин и разбира се непрежалимият Дейвид Роукасъл. За Арсенал предстои мач срещу Рапид за Лига Европа на 22 октомври във Виена от 19:55 и срещу Лестър Сити на 25 октомври от 21:15 в Лондон. Видео от мача снощи: Останете с нас за още новини и статии свързани с Арсенал и неговия напредък през този сезон, както и такива свързани с живота и дейността на „Арсенал България”.
×
×
  • Create New...