Search the Community

Арсенал официално вече има своя нов спортен директор в лицето на Андреа Берта. Сагата около поста неочаквано предизвика широки дискусии около функциите на подобен човек в даден футболен клуб. Но, след като установихме, че Еду Гаспар, наистина имаше ключова роля в окомплектоването на настоящия отбор под ръководството на Микел Артета, съвсем естествено идва ред на анализите около бъдещето на тима с новия ръководител. В следващите редове ще се опитаме да очертаем целите, които би следвало да са поставени на Берта при привличането му от Атлетико Мадрид. 53-годишният италианец съвсем не е ново лице във футболния небосклон. Административната му кариера стартира през далечната вече 2002 г., когато заема поста в скромния тим на Карпендело. Там прекарва 4 години, след което две години работи за Парма, 3 години за Дженоа, а от 2013-2025 г. е част от ръководните органи на Атлетико. Това го превръща в един от най-доверените хора на Диего Симеоне в безспорно най-успешния период в историята на „дюшекчиите“. За тези 12 години бяха похарчени €1,3 млрд. за нови футболисти, но също така бяха продадени състезатели на обща стойност над €1,25 млрд. С други думи - Атлетико Мадрид поддържа почти перфектен баланс в трансферната си политика под ръководството на Симеоне, Берта и останалите им колеги. По отношение на успехите на мадридския гранд, бяха добавени два трофея от Ла Лига, един успех от Лига Европа, един за суперкупата на Европа и един за суперкупата на Испания. Два пъти бе достигнат и финалът на Шампионската лига. За някои това може и да не звучи особено внушително, но в конкуренцията на Реал Мадрид и Барселона с на практика неограничените им бюджетни ресурси периодичното разбиване на статуквото е равносилно на малко футболно чудо. Обръщаме поглед към Арсенал и задачите на дневен ред за Андреа Берта, защото сезон 2024/25 е към своя край и на хоризонта вече се задават най-важните цели - окомплектоването на състава за идната кампания и разчистване на контрактните неуредици в тима. Именно това са двете най-основни функции на спортния директор. Разбира се, неговите действия винаги са съгласувани с финансовия директор, старши-треньора и главния изпълнителен директор на клуба. Задача №1 съвсем не е тайна за никого. „Артилеристите“ нямат титулярен централен нападател от дните на Робин ван Перси насам и каквито и добри периоди да имаха Александър Лаказет, Пиер-Емерик Обамеянг и Кай Хаверц, нито един от тях не доказа, че може да е достоен конкурент на голмайсторите в Англия и Европа. Това безпрекословно е най-важният проблем за решаване пред Берта. Любопитното обаче е, че в момента сякаш има повече опции, отколкото в последните години, когато на небосвода бяха единствено Хари Кейн, Ерлинг Холанд и Килиан Мбапе. Сред най-често споменаваните имена в публичното пространство са Виктор Гьокереш от Спортинг Лисабон, Матео Ретеги от Аталанта, Александър Исак от Нюкасъл Юнайтед, Виктор Осимен от Галатасарай, Оли Уоткинс от Астън Вила, Матеуш Куня от Уувърхамптън и Бенямин Шешко от РБ Лайпциг. В повече детайли за всеки от тях ще влезем през летния трансферен прозорец, като сега просто ги посочваме поименно. Задача №2 в продължение на дълги години беше водеща за Арсенал, но след завършването на строежа на „Емиратс Стейдиъм“ сякаш стана по-лесно постижима. Това е опазването на основните фигури в тима от външен интерес. Гръбнакът на този отбор на Микел Артета повече от сигурно е съставен от Букайо Сака, Мартин Йодегор, Деклан Райс и Уилям Салиба. Утвърдените фигури след тях са Давид Рая, Габриел Магаляеш, Томас Партей, Габриел Мартинели и Кай Хаверц. Периодично своите силни моменти имат Леандро Тросар, Жоржиньо, Микел Мерино, Юриен Тимбер и Бен Уайт. Сензациите на сезона до момента видимо са Майлс Люис-Скели и Итън Нуанери. Именно техните контракти би следвало да са първите, които Андреа Берта да поднови, за да си гарантира, че двама от най-ярките млади таланти в световния футбол ще останат в родния си клуб, за да преследват своите мечти с него. От останалите изброени единствено Партей е с изтичащ договор през юни, а другите с подобен статут са Жоржиньо и отдадените под наем Рахим Стърлинг и Нето. Задача №3 е по традиция най-неприятната, защото касае раздялата на тима със свои кадри. Надали има много хора, които биха искали да видят Стърлинг още един сезон с екипа на „топчиите“, така че неговата съдба изглежда решена. От него обаче могат просто да бъдат спестени малко пари от заплата. По-важното е да се генерират приходи от продажби, а там също има няколко предначертани цели. Олександър Зинченко и Габриел Жесус не успяха да запазят дългосрочно доброто си представяне от дните, когато записаха първите си мачове за Арсенал след общия им трансфер от Манчестър Сити. Те все още са на възраст, която позволява да им се търси висока сума от потенциалните купувачи. Такехиро Томиясу има нещастието да е от онези талантливи футболисти, които прекалено често са тормозени от контузии и е доста вероятно да сме видели последните му мачове с червения екип. Киърън Тиърни пък е много назад в списъка с доверените хора на Артета и макар да се ползва със симпатиите на немалка част от феновете, шотландецът би следвало да си търси късмета другаде. Якуб Кивиор, Рикардо Калафиори и Бенджамин Уайт са може би единствените играчи, които са с относително неутрален статут. Те имат своята роля на терена, но така и не се превърнаха в основни фигури. При подобаваща оферта Берта надали би имал трудности да убеди Артета, че е добра идея да бъдат продадени. Ако пък останат, едва ли ще са много хората, които биха имали основание за негодувание. Задача №4 ще бъде поставена с ясната идея, че всеки един отбор, колкото и добре да изглежда в даден момент, той винаги има нужда от подобрение. Арсенал не прави изключение, независимо от еуфорията, обзела всички около клуба, след класирането на полуфиналите в Шампионската лига. Убедихме се през есента, че отсъствието на Мартин Йодегор е прекалено осезаемо. Капитанът дори стана обект на критики, защото се отдалечи значително от формата си през миналата кампания. Габриел Мартинели измени сериозно ролята си на терена през последните два сезона и макар да вкара някои важни голове, той продължава да стои далеч от най-добрите флангови нападатели. Кивиор се представи добре в мачовете срещу Реал Мадрид, но отсъствието на Габриел Магаляеш лиши „лондончани“ от едно от най-силните им оръжия при статичните положения. В един идеален свят Андреа Берта ще привлече Александър Исак, ще поднови договорите на Люис-Скели, Нуанери и Партей, ще убеди Нико Уилямс да дойде в Лондон и ще докара поне двама поливалентни състезатели от ранга на Микел Мерино и Леандро Тросар, за да даде достатъчно опции на Микел Артета в намирането на решения при изненадващи контузии, наказания или просто смяна на тактиката срещу неудобни опоненти. Реалистично е обаче да очакваме по-балансиран подход, защото Арсенал винаги е бил клуб, които се съобразява с установените правила в спорта, за разлика от Манчестър Сити, Челси, Барселона или ПСЖ. Новият спортен директор има нужните връзки в Испания, Италия и Латинска Америка. Това означава, че бързо може да ни изненада с не дотам звездни покупки, които обаче да паснат в схемата на старши-треньора. Сигурно е само, че ще следим с интерес действията му.