Search the Community

„Да стоя сред 50 000 привърженици на Арсенал на Уембли и да спечеля Световната купа с Германия са спомени за целия ми живот“! Това казва в едно интервю за Der Spiеgel през март 2018 година човекът с главно „Ч“, известен като „Големият ……… германец“ Пер Мертезакер. И той наистина е голям, ама много голям. Както на терена, така и с всичко което прави през годините край страничната линия на зеления правоъгълник, където гради име с екипите на Хановер 96, Вердер Бремен, Арсенал и любимата му Германия. На 27 май 2017 година Мертезакер изиграва своя единствен мач през кампанията и то какъв мач и какво представяне в него. Във Финала за Купата на Асоциацията, Мертезакер има командна роля при спечелването на отличието от хората на Арсен Венгер. Срещата завършва 2:1 след попадения на Алексис Санчез и Аарън Рамзи. Но в заглавията на английската преса изпъква изказването на мениджъра на Челси по онова време Антонио Конте, който не пести суперлативи за играта на немеца, заявявайки, че Пер е пример за всеки млад футболист с играта си във финалната среща, а това е в следствие на отдаденост на и извън терена ден след ден в продължение на години. Пер Мертезакер обича Уембли, както и „Стадионът с двете кули“ обича родения в Хановер исполин. На 12 април 2014 година бележи изравнителното попадение срещу Уигън Атлетик в 82 минута в полуфиналната среща за Купата, месец по–късно е част от селекцията на „топчиите“, която прекъсва продължилата твърде дълго суша от спечелване на трофеи при победата с 3:2 над Хъл Сити. През следващата година извежда Арсенал с капитанската лента и бележи третото попадение за разгрома на Астън Вила във финала на 30 май 2015 година. На 19 ноември 2013 година е капитан на Бундестима на Уембли в мач, с който Англия отбелязва 150 година на Футболната Асоциация и без никаква изненада той отбелязва единственото попадение в срещата. Кариерата на Пер завършва през сезон 2017-18 година, когато играе в два мача за кампанията: като Капитан бележи срещу Нотингам Форест за 1:1 при загубата за Купата с 2:4 и на 06 май срещу Бърнли, когато Ашбъртън се сбогува с него самия, Вик Ейкърс, Алекс Скот и човекът довел Мертезакер в Северен Лондон. Да, именно на 06 май в един от най-емоционалните дни някога в Излингтън, Арсен Венгер за последно е Мениджър на Арсенал. Онази загуба от Манчестър Юнайтед с 2:8 през август 2011 година катапултира високият бранител в Лондон с идеята да внесе стабилитет в страдащата отбрана на Арсенал. Признавам, че по онова време не бях никак вдъхновен от изглеждащия флегматично защитник, а години по-късно той е един от моите любими играчи, носили прочутата червено-бяла фланелка. И причината е не само великолепното представяне и отдаденост на терена през годините. Пер Мертезакер е един пример за подражание и олицетворение на всички ценности, които са циментирани в основите на Арсенал Лондон. Ценности, които възпитават в децата от най-ранна възраст и, които той има за цел да интегрира в Академията на клуба, която ръководи от 2018 година. Защото дали едно дете ще стане добър футболист е въпрос на фактори като талант, упоритост, късмет, условия за подготовка и очи, които да забележат тези качества. Но, за да стане достоен човек е нужен пример. Именно този пример и развиване на посочените футболни умения са основна цел в програмата за развитие на талантите на Hale end. Какво ще постигне Пер от своята визия и програма предстои да разберем, но честността и отношението към играта и хората са една предпоставка той да успее и аз му го желая. В името на Арсенал и създаването на генерация от добри и добре подготвени за живота деца. В едно мое интервю за сайта Английски футбол/Football – Albion с работещия в същата тази Академия, българинът Красимир Корсачки изказа огромното впечатление, което Мертезакер прави с отношението и уважението към всеки един, който премине през вратите ѝ. Отношение, което е получил Краси, което получава и всяко едно дете, отношение което дава и с което възпитава Пер Мертезакер. Освен тези свои ангажименти, Пер е част от треньорска програма и партньорство със създадената през 1919 година Фондация Save the Children с цел осигуряване на терени и обучение на треньори, които са засегнати от ментални и поведенчески разстройства. Мертезакер има за цел да промени системата, защото тази система е отговорна за изграждането на добри модели за поведение сред подрастващите генерации деца. От всички едва 1 процент пробива в играта, а от останалите 99 процента над 60 на сто се оказват без работа, когато разберат, че футболните им достойнства не са еквивалентни на мечтите им. Именно тук е главната роля на клубовете да създават подготвени и обучени за живота хора и това е негова мисия като ръководител в Арсенал. Пер се сблъсква с футболната топка на 4 годишна възраст, а неговият баща Стефан вижда потенциал за развитие. Привлечен е в школата на Хановер 96 и на 01 ноември 2003 година прави своя дебют срещу Кьолн в Бунедеслигата. На 19 години, за да последват 104 мача за Германия, 221 срещи в Бундеслигата, 156 за Арсенал и 83 за Европейските турнири и 15 години забележителна кариера. Да, Мертезакер е доволен от всичко, от победите, трофеите, признанието, невероятната емоция от победата, която не може да сравни с нищо друго. Но… Но, зад всичко това, което хората виждат от телевизионните екрани или трибуните на футболните арени се крие нещо, за което никой не говори или не се осмелява открито. Заради договорите и многото пари в индустрията. Пер Мертезакер обаче не е като останалите. Нито като физика, но най-вече като морал и характер. The „Big Fuckin German“, както галено е наричан от привържениците на Арсенал разкрива неща, за които много не биха си и помислили, но той говори открито и се стреми да помогне на спортистите, които изпитват безпокойство и напрежение от очакванията към тях. Преди всеки един двубой той е изпитвал безпокойство, нервност и гадене. До такава степен, че е имал диария и последно е консумирал храна и напитки най-късно 4 часа преди среща. Единствено си е позволявал да се храни с юфка и зехтин. Това в продължение на 500 дни от неговия живот и кариера на професионален спортист. И винаги го е прикривал, защото не искал да тревожи своята съпруга и съотборниците си. Защото във футбола важен е играчът, а не личността която стои зад фланелката. И, точно това иска да промени като пример в своята настояща кариера. Мертезакер след футболна среща не е заспивал до ранните часове на следващия ден, а единствено съпругата му Улрике Щанге е можела да го разбере, защото тя също е спортист, а те се запознават докато са контузени и са на рехабилитация. Децата на Пер и тяхното израстване го мотивират да завърши кариерата си през 2018 година, защото не желае те да слушат, че баща им е играл слабо в даден мач. А той дори с безбройните травми и контузени колена до последно играеше за честта на името си и на Арсенал, които са били неговите детски фаворити. Мертезакер си спомня как с Клеменс Фритц с когото са делили една стая при визитите на Вердер са имали сходни проблеми с безпокойство пред мач, а това генерално е проблем за много футболисти, които не издържат на голямото напрежение и на изтискващите очаквания на пресата и феновете. Вероятно най-голямата негова болка е загубата на неговия приятел и съотборник в Хановер 96 и Германия, Робърт Енке. Както знаем, вратарят слага край на живота си поради тежка депресия, нещо за което в последствие говори и Мертезакер и се стреми да намали огромният натиск върху футболистите. През 2006 година той прави своята фондация "Per Mertesacker Foundation" с цел да помогне на фамилията Енке, която е загубила своята дъщеричка. Тази загуба и напрежението от футбола в крайна сметка водят до кончината на Робърт, а това дава траен отпечатък върху живота на Мертезакер. През 2014 година е пусната фланелката с надпис „BFG“ като част от постъпленията от всяка продадена бройка постъпват по сметките на неговата фондация. Израснал в малко градче в Германия, където прави своите първи стъпки в играта, днес 37-годишният Мертезакер отговаря за 150 деца, които се надяват да са от онзи 1% , който ще пробият в професионалния футбол. Именно това е основната мисия на германеца, който желае да изгради един нов подход на работата в Академията, подход основан на индивидуалната работа с всяко дете, съобразно неговата физика, технически данни, ментално състояние. Защото някой като Букайо Сака има нужните компоненти да пробие директно в първия състав на Арсенал в точното време, но за други от децата трябва да се прецени как да продължи тяхното развитие и подобрение: колко да играят, дали да бъдат дадени някъде, където да развият качествата си и да имат игрово време. Такъв е случая с Мигел Азийз, който премина в Портсмут под наем или пък да останат в младежките формации и да трупат стаж и постепенно да получат шанс за пробив в основната селекция за приятелски и постепенно турнирни срещи, какъвто е случая с Чарли Патино към когото има твърде много очаквания от фенове и медиите на Острова. И всички в Колни се надяват търпението, с което от клуба се отнасят към тях, да се отплати по същия начин като с новоизлюпения номер 10 Емил Смит- Роу. Пер Мертезакер не иска да бъде допусната грешката, която клубът направи по отношение на Серж Гнабри и съдейки от едно негово изказване, че предпочита вместо да се снима в т.н. „селфи“ с привържениците, да им стисне ръката, можем да бъдем сигурни в налагането на един различен и успешен модел основан на индивидуалността на личността и традициите, които има Арсенал в налагането на играчи от своята Академия в първата селекция на клуба. И може би най-добро олицетворение за това, което е Пер Мертезакер, какво ще цели в работата си и с което ще завърши този материал е вярата, която е получавал от Арсен Венгер, дори когато е грешал и е бил критикуван от фенската маса на Арсенал. Защото за да се научиш и да успееш, първо трябва да пробваш, дори да се провалиш!

„Никой няма да завърши преди нас в първенството. Не бих се изненадал, ако завършим сезона без нито една загуба.“ На 20 септември 2002 година, Арсен Венгер заявява тези думи по време на пресконференция и става обект на медийни подигравки. През сезон 2002/03, Арсенал регистрира 6 загуби във Висшата лига и остава на 2 място в крайното подреждане със 78 спечелени точки. Въпреки невъзможността на Лондончани да запазят статута си на шампион от предходния сезон, то това е постигнато на един от другите домашни фронтове - ФА Къп. Победа във финала срещу Саутхямптън с 1:0 след попадение на Робер Пирес. Така се стига до паметната кампания 2003/04, в която Арсенал на Арсен Венгер не само става шампион, но и не допуска нито едно поражение във Висшата лига. 26 победи и 12 равенства в 38 мача са показател за един несломим дух и постижение, ненадминато и до днес. Едва ли и скоро ще бъде. През всяка следваща година, отборите в най-конкурентното състезание на планетата отчаяно се опитват поне малко да се доближат до този неизкачван от 2004 година насам връх. Най-близо до това бе Ливърпул през 2020 година, но две техни гостувания в Лондон бяха загубени безпощадно, едното именно от Арсенал. Както самият Арсен заявява през онази 2004-та, хората ще осъзнаят какво впрочем е постигнал Арсенал дълго време след това. За онази "Непобедима" чета биха могли да се изпишат твърде много страници, и то в златен цвят... Снощи в британската столица се състоя едно от най-очакваните събития на Острова тази година - световната премиера на филма "Arsène Wenger: Invincible", дело на Noah Media Group. Finsbury Park Picturehouse прие мероприятието, на което са присъствали някои от онези футболисти, записали имената си със златни букви в историята на Арсенал, а също така Микел Артета и световно известни журналисти от цял Свят. Разбира се, главната фигура на събитието е Арсен Венгер - човекът, променил английската игра завинаги. Сред продуцентите на прожекцията присъстват имената на Джон Маккена, Дрю Мастърс и Торкуил Джоунс, а датата на официалната премиера е четвъртък, 11 ноември. Прожекциите ще се проведат в Picturehose Cinemaс във Finsbury Park и Hackney. Закупуването на филма ще бъде достъпно от 22 ноември, а в сайта на Amazon вече може да бъде предварително поръчан. Както подсказва самото заглавие на филма, главна роля в него играе Мосю Венгер, а акцента на събитията са онези славни дни от 2003 и 2004 година. По всичко изглежда така, че това документално издание е поглед върху всички онези събития, случили се под ръководството на френския специалист. Освен това, филмът включва и появата на Сър Алекс Фъргюсън: ''Постижението на Арсен Венгер стои над всичко останало.'' Сред забелязаните бивши играчи на Арсенал на това грандиозно събитие са Рей Парлър, Фреди Люнгберг, Йенс Леман, Мартин Киоун, Коло Туре и Еду Гаспар - настоящ Технически Директор на клуба от Северен Лондон. Арсен Венгер е споделял истории, свързани с онзи период и е отговарял на въпроси на журналисти. Като например на въпроса ''Какво ще пожелаете на феновете на Арсенал?'', той отговорил с: ''Моят съвет е те да продължават да подкрепят клуба. Това е най-важното нещо. На Артета пожелавам да не спира да се опитва и да намери начин да задържи инерцията на отбора.'' Откакто напусна Арсенал през 2018 година, Арсен Венгер все още не е бил на трибуните на Емиратс Стейдиъм, за да наблюдава мач на отбора. Именно тази тема е засегнал сегашният мениджър Микел Артета, който игра за ''топчиите'' именно под негово ръководство: ''Мисля, че е време той да се завърне на стадиона. Играчите много биха се зарадвали, а също така и феновете. Мисля, че една негова визита би вдъхнала още по-голям кураж на момчетата. Това би било нова голяма крачка за този славен клуб. Истината е, че Арсен Венгер е причината аз да съм мениджър. Той е истински гений и човек, който умее да те вдъхнови.'' Арсен Венгер е типичен пример за изисканост и професионализъм. Неговата революция, която започва през октомври 1996 година е една от най-романтичните истории във футбола. ''Съдба. Животът е въпрос на милиметри.'' Неговите визионерски виждания са една от заслугите за това Арсенал да е клубът, когото познаваме и уважаваме. С амбициите си да постигне невъзможното, Мосю Венгер се нарежда до най-великите мениджъри някога. Мениджър, за когото например Патрик Виейра споделя, че би умрял. И не само той, а всеки друг, дръзнал да носи фланелката с топа на гърдите. ''Той ми бе като баща. Той промени целият ми живот.'' - Тиери Анри

''Когато Патрик Виейра дойде от Милан, той не знаеше нищичко на английски език. Предразположихме пристигането му, като му осигурихме телефон, автомобил и учител по английски. Преди един от мачовете го попитах дали все пак знае нещо на английски. Патрик ме погледна, кимна с глава и отговори, че Тотнъм не струват.'' - Дейвид Дийн Снажен и същевременно техничен. Безстрашен. Лидер! Това е само една малка част от синонимите, които са повече от подходящи да стоят редом до името на Патрик Донале Виейра. В очите на пишещият тези редове, той е нещо като сенегалския вариант на ''Голямата стъпка''. И понеже според легендите Голямата стъпка оставя след себе си следи, Патрик Виейра също е оставил такива. Следи, които винаги ще бележат футбола на Острова. Присъствието му в полузащитната линия е толкова абстрактно и романтично, че в момента е трудно да се сетим за подобни състезатели нейде по Света. Патрик Виейра е роден на 23 юни 1976 година в Дакар, Сенегал. На 8-годишна възраст се премества заедно със семейството си във Франция. Дядо му служи във френската армия, а това автоматично дава правото на Виейра да се сдобие с френско гражданство. През 1991 година, когато е едва 15-годишен, той се присъединява към младежките формации на Дроа. Последват участия за ФК Тур и Кан, а през 1995 година се присъединява към червената част на Милано. Въпреки големите надежди и очаквания, Патрик Виейра записва само 2 старта за Милан и играе предимно за резервите. На 10 август 1996 година Дейли Мирър съобщава, че Арсенал се интересува от услугите на Виейра и след само 4 дни, сделката е факт на стойност от около 3.5 млн. паунда. Самият Виейра признава, че основаната причина поради която акостира на Хайбъри е последвалото назначаване на Арсен Венгер: "Радвам се, че се присъединявам към Арсенал в същото време, когато и г-н Венгер го прави. Това, че двамата с него можем да комуникираме на френски език ще улесни животът ми в клуба." 16 септември 1996 година - Патрик Виейра дебютира срещу Шефийлд Уензди (Арсенал побеждава с 4:1 на Хайбъри) Бързото приспособяване на Патрик Виейра в английския футбол е забележително. С течение на мачовете зад гърба си, той става неизменен титуляр под ръководството на Арсен Венгер. Редом до епохални личности като Иън Райт, Денис Бергкамп, Еманюел Пти, Марк Овърмарс, Тони Адамс и Дейвид Сийман, Патрик Виейра е част от онзи състав, който печели дубъл през 1998 година. Този дубъл е първи такъв за Арсенал на Арсен Венгер и въобще втори в историята на клуба до онзи момент. Сезон 1997/98 няма как да бъде описан в едно изречение, но в него, Лондончани завършват на 1 точка пред Манчестър Юнайтед в крайното класиране (след като изостават с актив от 12 точки по Коледа от ''червените дяволи'') и побеждават Нюкасъл Юнайтед във финала на ФА Къп. През същата тази 1998 година, Патрик става носител и на Световната купа, след като Франция побеждава Бразилия на финала с 3:0. Заглавията в британските таблоиди на сутринта след финала гласят знаковото ''Arsenal win the world cup''. Две години по-късно, а именно през 2000-та, Франция добавя във витрината си и Купата от Европейското първенство. На финала, който се играе в Ротердам, е победен състава на Италия с резултат 2:1. През месец май 2001 година, Дейли Телеграф съобщава изненадващо, че Сър Алекс Фъргюсън иска да привлече французина в редиците си. По-късно през лятото, Виейра смята, че Арсенал няма да завърши дори в Топ 5 на първенството и намеква за напускане: ''Що се отнася до мен, то въпросът е решен. Напускам Арсенал и го изяснявам напълно.'' Клубът отказва да отговори официално на подобен коментар, а Дейвид Дийн съвсем разбируемо негодува. Арсен Венгер от своя страна, приписва завързалата се сага на Манчестър Юнайтед: ''Те се свързаха с Патрик без да ни информират, а това не е правилно.'' През юли, Виейра все пак остава в отбора и е с него на предсезонната подготовка. Дори е обявен за заместник-капитан. Това е ход, с който неговото оставане да бъде гарантирано. И както се казва ''След дъжд винаги изгрява слънце''. На следващата година, а именно през 2002-ра, е постигнат втори дубъл под ръководството на Арсен. Лондончани печелят титлата във Висшата лига насред Олд Трафорд като гости на Манчестър Юнайтед след победа с 1:0, а на финала на ФА Къп е надигран Челси с 2:0. Последвалото ''окачване на бутонките на пирона'' от страна на Тони Адамс означава само едно нещо - капитанската лента отива в ръцете на Патрик Виейра! По темата, французинът заявява: ''Поемането на отговорност на раменете ми е нещо, което аз много харесвам. Това ще ме направи по-добър и по-зрял футболист и човек.'' В пореден епизод на класиката Манчестър Юнайтед - Арсенал, Патрик Виейра е изгонен на Олд Трафорд след втори жълт картон. Двубоя се изиграва на 21 септември 2003 година и завършва при резултат 0:0. Акцентите от онзи ден са насочени към Патрик и неговото изгонване, а също така и към Рууд ван Нистелрой, който пропуска дузпа. В крайна сметка, кармата си знае работата и ние нямаме правото да й се мешаме в сметките. Мартин Киоун явно не е на точно това мнение, след като се превръща в кошмар за холандският нападател на ''червените дяволи''. Сезон 2003/04 остава знаков във историята не само на Арсенал, но и във футбола като цяло. Артилеристите вдигат своята 3 титла във Висшата лига, след като не допускат нито една загуба в първенството. В последствие е записана поредица от цели 49 мача без загуба, а на 15 май 2004 година, Патрик прави следното изказване на живо в ефир: Патрик Виейра написва нова и последна романтична страница с екипа на Арсенал на 21 май 2005 година. Мястото и съперника са повече от познати - стадион Милениум в Кардиф и съответно Манчестър Юнайтед. Двата отбора се изправят един срещу друг в битка за Купата на Футболната Асоциация. Двата отбора не успяват да си отбележат гол и последва изпълнение на дузпи. Предстои да бъде бита последната такава. Зад топката е не кой друг, а самият капитан - Виейра. Най-вероятно в очите му са изплували всички онези битки с Рой Кийн и ’'червените дяволи’’, защото след засилката си той отбелязва безпощадно. Купата отново е в Лондон, а това се оказва и последният удар на Виейра по топката, докато е с червено-бялата фланелка. Буквално. Тази сцена наподобява някой фантастичен филм, който ни разказва за други Светове. Светове, в които нереалното може да се превърне в реално само и единствено ако го пожелаеш истински. И след като си го пожелаеш и дадеш всичко от себе си за да го превърнеш в реалност, то резултатът е неминуем. Именно с такива участия зад гърба си е Патрик Виейра - като от някой друг Свят. Французинът не един и два пъти е правил разликите в мачовете със своите големи стъпки. Стъпки, които го отвеждат до върховете на фолклора в Северен Лондон! Утре вечер, Патрик Виейра ще бъде край страничната линия на Емиратс Стейдиъм, в близост до Микел Артета. Само утре и само в този двубой или поне до този момент, Виейра ще бъде опонент на клуба, в който прекара 9 години. Топлото му посрещане е гарантирано и заслужено. И именно такова би трябвало да бъде. По подобие на максимата ''Никога не забравяй от къде си тръгнал'', то ние никога не трябва да забравяме имената на хората, които са ни правили щастливи. Защото така е устроен футбола, а и живота... Фото и видео кредит: theathletic.com, planetfootball.com и Sky Sports Retro в Youtube Ето и линкове към останалите 4 части от поредицата, които също са посветени на ''френските революционери'' в Арсенал:

„Усмихвам се, когато имам причина да го направя. Не обичам да бъда принуждаван!“ През 1974 година, в търсене на по-добри условия на живот, двойка от Мартиника се премества във Франция. Само няколко години по-късно, а именно на 14 март 1979 година, се ражда момче, което един ден ще остави трайни следи във футболната игра. Мястото е Льо Чене, което е вече бивша комуна в региона Ил дьо Франс (северна Франция). Момчето се казва Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо! Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше. „Le Sulk“, което в превод от френски език означава „мрачният“, постъпва като възпитаник на Академия Клерфонтен - мястото, където се градят талантите на френския футбол. Това истинско футболно бижу, което е скрито в гора на около 50 км от Париж, е дало на Света още имена като Тиери Анри, Оливие Жиру, Абу Диаби, Уилям Галас, Килиан М'Бапе, Луис Саха, Хатем бен Арфа, Блез Матюиди, Себастиан Басонг и много други. На 1 юли 1995 година, Никола Анелка се присъединява към отбора на ПСЖ до 19 години. В началото на следващата година е вече част и от мъжкия състав на „Парижани“. През есента на тази 1996 година, оттатък Ламанша се осъществява рокада. Брус Риок вече не е в Арсенал и на негово място идва Арсен Венгер. Именно Мосю Венгер е главен виновник за „френската революция“ в Северен Лондон. Само няколко месеца след като заема своята длъжност в клуба, Венгер привлича Никола Анелка срещу сумата от 500 000 британски паунда. 22 февруари 1997 година - Анелка е топчия! Французинът взима номер 9, с който съвсем скоро ще започне да лети по терените на Острова. Макар и да записва едва 4 мача на името си за сезон 1996/97, Никола Анелка намеква за своите футболни качества, които са в изобилие. Притежаващ фина техника и невъобразима скорост, 17-годишният по онова време Анелка напомня чаша марково вино - изтънчен и разполагащ с класа. Играчът получава своя истински шанс за изява през кампанията 1997/98, която в последствие ще се окаже паметна за Лондончани и техните привърженици. Интересното в случая е това, че Иън Райт се контузва дълготрайно и Арсенал има нужда от бойна способност в предни позиции. Фактът, че Анелка може да играе еднакво добре както на върха на атаката, така и като втори нападател, го изпраща една крачка напред спрямо голяма част от защитниците във Висшата лига по онова време. С чудесен контрол върху топката, а също така и със страхотно позициониране в наказателното поле на противника, Никола Анелка започва да дава сериозна заявка за незаменим титуляр. В добавка, франзуцинът разполага и с козове като отлично представяне във въздушните единоборства и умела игра без топка в крака. Самият Иън Райт пише в своята автобиография „Футболът, моят живот“, че се е радвал на това да види как едно младо френско момче е било способно да накара публиката на Хайбъри да ахне. Денят е 9 ноември 1997 година. В английската столица един срещу друг се изправят Арсенал и Манчестър Юнайтед. Арсен Венгер срещу Сър Алекс Фъргюсън. Минутата е едва 7, когато Никола Анелка бележи първия си гол с червено-бялата фланелка. В крайна сметка, Лондончани печелят срещата с 3:2. Авторите на другите две попадения за Арсенал в онзи ден са Патрик Виейра и Дейвид Плат, докато точен на два пъти за Манчестър Юнайтед е Теди Шерингам. Радостта след като вкараш първият си гол за Арсенал! През сезон 1997/98 Никола Анелка бележи общо 9 попадения във всички турнири на своята сметка, но най-важното сред тях несъмнено е онова във финала на ФА Къп. На 16 май 1998 година, Арсенал и Нюкасъл Юнайтед излизат на Уембли в спор за трофея от най-старото футболно състезание в Света. Марк Овермарс открива резултата в полза на Лондончани в 23 минута на срещата, а Анелка оформя крайното 2:0 и подпечатва 7 Купа на Футболната Асоциация, а също така и исторически първи дубъл за клуба под ръководството на Арсен Венгер. Само няколко дни преди финала на Уембли, а именно на 10 май, Арсенал е коронован за шампион на Англия, макар и след загуба от Астън Вила в Бирмингам с 1:0. The real „It's coming home“! И като типичен пример за футболен хищник, през сезон 1998/99, Анелка разгръща целият си футболен потенциал с който разполага, разписвайки се 17 пъти във Висшата лига. Това му отрежда не само приза за най-резултатен играч на клуба, но и този за млад играч на годината в Англия. Или както казват французите C'est magnifique. Малко след края на сезона, който не се оказва толкова успешен, колкото предходния, започват и трансферните спекулации около името на Анелка. Именно тогава някъде французинът придобива своя прякор - „мрачният“. Самият играч изказва желанието си да напусне Лондон, като дори обвинява британската преса в това, че тя е отговорна за неговото нещастие. В края на крайщата, на 2 август 1999 година, Анелка е представен като играч на Реал Мадрид, а легендата гласи, че с парите от трансфера (35 милиона евро) Лондончани си построяват модерна футболна база. Малко по-късно, франзцузинът заявява, че е допуснал жестока грешка като е напуснал Арсенал. Играчът не веднъж и два пъти е споделял публично своята безгранична любов към Арсен Венгер, заради когото не се знае дали Анелка е щял да стане това, което знаем за него днес. Привържениците на „Артилеристите“ поставят името му на 29 място в класацията на Топ 50 играча, обличали някога фланелката с оръдието на гърдите. Да придобиеш подобно уважение след 28 гола в 90 мача е истинска награда! Футболната кариера на Никола Анелка е толкова колоритна и впечатляваща, че през годините е носил и екипите на Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Уест Бромич Албиън и Болтън Уондърърс. Или поне това са клубовете, за които е играл в Англия. Във визитката му фигурират още имената на ПСЖ, Реал Мадрид, Ювентус, Фенербахче, Шанхай Шенхуа и Мумбай Сити ФК. Освен всичко друго, Никола Анелка е и Европейски шампион с Франция през 2000 година. Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо. Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше.