Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'арсен венгер'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 12 results

  1. „Да стоя сред 50 000 привърженици на Арсенал на Уембли и да спечеля Световната купа с Германия са спомени за целия ми живот“! Това казва в едно интервю за Der Spiеgel през март 2018 година човекът с главно „Ч“, известен като „Големият ……… германец“ Пер Мертезакер. И той наистина е голям, ама много голям. Както на терена, така и с всичко което прави през годините край страничната линия на зеления правоъгълник, където гради име с екипите на Хановер 96, Вердер Бремен, Арсенал и любимата му Германия. На 27 май 2017 година Мертезакер изиграва своя единствен мач през кампанията и то какъв мач и какво представяне в него. Във Финала за Купата на Асоциацията, Мертезакер има командна роля при спечелването на отличието от хората на Арсен Венгер. Срещата завършва 2:1 след попадения на Алексис Санчез и Аарън Рамзи. Но в заглавията на английската преса изпъква изказването на мениджъра на Челси по онова време Антонио Конте, който не пести суперлативи за играта на немеца, заявявайки, че Пер е пример за всеки млад футболист с играта си във финалната среща, а това е в следствие на отдаденост на и извън терена ден след ден в продължение на години. Пер Мертезакер обича Уембли, както и „Стадионът с двете кули“ обича родения в Хановер исполин. На 12 април 2014 година бележи изравнителното попадение срещу Уигън Атлетик в 82 минута в полуфиналната среща за Купата, месец по–късно е част от селекцията на „топчиите“, която прекъсва продължилата твърде дълго суша от спечелване на трофеи при победата с 3:2 над Хъл Сити. През следващата година извежда Арсенал с капитанската лента и бележи третото попадение за разгрома на Астън Вила във финала на 30 май 2015 година. На 19 ноември 2013 година е капитан на Бундестима на Уембли в мач, с който Англия отбелязва 150 година на Футболната Асоциация и без никаква изненада той отбелязва единственото попадение в срещата. Кариерата на Пер завършва през сезон 2017-18 година, когато играе в два мача за кампанията: като Капитан бележи срещу Нотингам Форест за 1:1 при загубата за Купата с 2:4 и на 06 май срещу Бърнли, когато Ашбъртън се сбогува с него самия, Вик Ейкърс, Алекс Скот и човекът довел Мертезакер в Северен Лондон. Да, именно на 06 май в един от най-емоционалните дни някога в Излингтън, Арсен Венгер за последно е Мениджър на Арсенал. Онази загуба от Манчестър Юнайтед с 2:8 през август 2011 година катапултира високият бранител в Лондон с идеята да внесе стабилитет в страдащата отбрана на Арсенал. Признавам, че по онова време не бях никак вдъхновен от изглеждащия флегматично защитник, а години по-късно той е един от моите любими играчи, носили прочутата червено-бяла фланелка. И причината е не само великолепното представяне и отдаденост на терена през годините. Пер Мертезакер е един пример за подражание и олицетворение на всички ценности, които са циментирани в основите на Арсенал Лондон. Ценности, които възпитават в децата от най-ранна възраст и, които той има за цел да интегрира в Академията на клуба, която ръководи от 2018 година. Защото дали едно дете ще стане добър футболист е въпрос на фактори като талант, упоритост, късмет, условия за подготовка и очи, които да забележат тези качества. Но, за да стане достоен човек е нужен пример. Именно този пример и развиване на посочените футболни умения са основна цел в програмата за развитие на талантите на Hale end. Какво ще постигне Пер от своята визия и програма предстои да разберем, но честността и отношението към играта и хората са една предпоставка той да успее и аз му го желая. В името на Арсенал и създаването на генерация от добри и добре подготвени за живота деца. В едно мое интервю за сайта Английски футбол/Football – Albion с работещия в същата тази Академия, българинът Красимир Корсачки изказа огромното впечатление, което Мертезакер прави с отношението и уважението към всеки един, който премине през вратите ѝ. Отношение, което е получил Краси, което получава и всяко едно дете, отношение което дава и с което възпитава Пер Мертезакер. Освен тези свои ангажименти, Пер е част от треньорска програма и партньорство със създадената през 1919 година Фондация Save the Children с цел осигуряване на терени и обучение на треньори, които са засегнати от ментални и поведенчески разстройства. Мертезакер има за цел да промени системата, защото тази система е отговорна за изграждането на добри модели за поведение сред подрастващите генерации деца. От всички едва 1 процент пробива в играта, а от останалите 99 процента над 60 на сто се оказват без работа, когато разберат, че футболните им достойнства не са еквивалентни на мечтите им. Именно тук е главната роля на клубовете да създават подготвени и обучени за живота хора и това е негова мисия като ръководител в Арсенал. Пер се сблъсква с футболната топка на 4 годишна възраст, а неговият баща Стефан вижда потенциал за развитие. Привлечен е в школата на Хановер 96 и на 01 ноември 2003 година прави своя дебют срещу Кьолн в Бунедеслигата. На 19 години, за да последват 104 мача за Германия, 221 срещи в Бундеслигата, 156 за Арсенал и 83 за Европейските турнири и 15 години забележителна кариера. Да, Мертезакер е доволен от всичко, от победите, трофеите, признанието, невероятната емоция от победата, която не може да сравни с нищо друго. Но… Но, зад всичко това, което хората виждат от телевизионните екрани или трибуните на футболните арени се крие нещо, за което никой не говори или не се осмелява открито. Заради договорите и многото пари в индустрията. Пер Мертезакер обаче не е като останалите. Нито като физика, но най-вече като морал и характер. The „Big Fuckin German“, както галено е наричан от привържениците на Арсенал разкрива неща, за които много не биха си и помислили, но той говори открито и се стреми да помогне на спортистите, които изпитват безпокойство и напрежение от очакванията към тях. Преди всеки един двубой той е изпитвал безпокойство, нервност и гадене. До такава степен, че е имал диария и последно е консумирал храна и напитки най-късно 4 часа преди среща. Единствено си е позволявал да се храни с юфка и зехтин. Това в продължение на 500 дни от неговия живот и кариера на професионален спортист. И винаги го е прикривал, защото не искал да тревожи своята съпруга и съотборниците си. Защото във футбола важен е играчът, а не личността която стои зад фланелката. И, точно това иска да промени като пример в своята настояща кариера. Мертезакер след футболна среща не е заспивал до ранните часове на следващия ден, а единствено съпругата му Улрике Щанге е можела да го разбере, защото тя също е спортист, а те се запознават докато са контузени и са на рехабилитация. Децата на Пер и тяхното израстване го мотивират да завърши кариерата си през 2018 година, защото не желае те да слушат, че баща им е играл слабо в даден мач. А той дори с безбройните травми и контузени колена до последно играеше за честта на името си и на Арсенал, които са били неговите детски фаворити. Мертезакер си спомня как с Клеменс Фритц с когото са делили една стая при визитите на Вердер са имали сходни проблеми с безпокойство пред мач, а това генерално е проблем за много футболисти, които не издържат на голямото напрежение и на изтискващите очаквания на пресата и феновете. Вероятно най-голямата негова болка е загубата на неговия приятел и съотборник в Хановер 96 и Германия, Робърт Енке. Както знаем, вратарят слага край на живота си поради тежка депресия, нещо за което в последствие говори и Мертезакер и се стреми да намали огромният натиск върху футболистите. През 2006 година той прави своята фондация "Per Mertesacker Foundation" с цел да помогне на фамилията Енке, която е загубила своята дъщеричка. Тази загуба и напрежението от футбола в крайна сметка водят до кончината на Робърт, а това дава траен отпечатък върху живота на Мертезакер. През 2014 година е пусната фланелката с надпис „BFG“ като част от постъпленията от всяка продадена бройка постъпват по сметките на неговата фондация. Израснал в малко градче в Германия, където прави своите първи стъпки в играта, днес 37-годишният Мертезакер отговаря за 150 деца, които се надяват да са от онзи 1% , който ще пробият в професионалния футбол. Именно това е основната мисия на германеца, който желае да изгради един нов подход на работата в Академията, подход основан на индивидуалната работа с всяко дете, съобразно неговата физика, технически данни, ментално състояние. Защото някой като Букайо Сака има нужните компоненти да пробие директно в първия състав на Арсенал в точното време, но за други от децата трябва да се прецени как да продължи тяхното развитие и подобрение: колко да играят, дали да бъдат дадени някъде, където да развият качествата си и да имат игрово време. Такъв е случая с Мигел Азийз, който премина в Портсмут под наем или пък да останат в младежките формации и да трупат стаж и постепенно да получат шанс за пробив в основната селекция за приятелски и постепенно турнирни срещи, какъвто е случая с Чарли Патино към когото има твърде много очаквания от фенове и медиите на Острова. И всички в Колни се надяват търпението, с което от клуба се отнасят към тях, да се отплати по същия начин като с новоизлюпения номер 10 Емил Смит- Роу. Пер Мертезакер не иска да бъде допусната грешката, която клубът направи по отношение на Серж Гнабри и съдейки от едно негово изказване, че предпочита вместо да се снима в т.н. „селфи“ с привържениците, да им стисне ръката, можем да бъдем сигурни в налагането на един различен и успешен модел основан на индивидуалността на личността и традициите, които има Арсенал в налагането на играчи от своята Академия в първата селекция на клуба. И може би най-добро олицетворение за това, което е Пер Мертезакер, какво ще цели в работата си и с което ще завърши този материал е вярата, която е получавал от Арсен Венгер, дори когато е грешал и е бил критикуван от фенската маса на Арсенал. Защото за да се научиш и да успееш, първо трябва да пробваш, дори да се провалиш!
  2. „Никой няма да завърши преди нас в първенството. Не бих се изненадал, ако завършим сезона без нито една загуба.“ На 20 септември 2002 година, Арсен Венгер заявява тези думи по време на пресконференция и става обект на медийни подигравки. През сезон 2002/03, Арсенал регистрира 6 загуби във Висшата лига и остава на 2 място в крайното подреждане със 78 спечелени точки. Въпреки невъзможността на Лондончани да запазят статута си на шампион от предходния сезон, то това е постигнато на един от другите домашни фронтове - ФА Къп. Победа във финала срещу Саутхямптън с 1:0 след попадение на Робер Пирес. Така се стига до паметната кампания 2003/04, в която Арсенал на Арсен Венгер не само става шампион, но и не допуска нито едно поражение във Висшата лига. 26 победи и 12 равенства в 38 мача са показател за един несломим дух и постижение, ненадминато и до днес. Едва ли и скоро ще бъде. През всяка следваща година, отборите в най-конкурентното състезание на планетата отчаяно се опитват поне малко да се доближат до този неизкачван от 2004 година насам връх. Най-близо до това бе Ливърпул през 2020 година, но две техни гостувания в Лондон бяха загубени безпощадно, едното именно от Арсенал. Както самият Арсен заявява през онази 2004-та, хората ще осъзнаят какво впрочем е постигнал Арсенал дълго време след това. За онази "Непобедима" чета биха могли да се изпишат твърде много страници, и то в златен цвят... Снощи в британската столица се състоя едно от най-очакваните събития на Острова тази година - световната премиера на филма "Arsène Wenger: Invincible", дело на Noah Media Group. Finsbury Park Picturehouse прие мероприятието, на което са присъствали някои от онези футболисти, записали имената си със златни букви в историята на Арсенал, а също така Микел Артета и световно известни журналисти от цял Свят. Разбира се, главната фигура на събитието е Арсен Венгер - човекът, променил английската игра завинаги. Сред продуцентите на прожекцията присъстват имената на Джон Маккена, Дрю Мастърс и Торкуил Джоунс, а датата на официалната премиера е четвъртък, 11 ноември. Прожекциите ще се проведат в Picturehose Cinemaс във Finsbury Park и Hackney. Закупуването на филма ще бъде достъпно от 22 ноември, а в сайта на Amazon вече може да бъде предварително поръчан. Както подсказва самото заглавие на филма, главна роля в него играе Мосю Венгер, а акцента на събитията са онези славни дни от 2003 и 2004 година. По всичко изглежда така, че това документално издание е поглед върху всички онези събития, случили се под ръководството на френския специалист. Освен това, филмът включва и появата на Сър Алекс Фъргюсън: ''Постижението на Арсен Венгер стои над всичко останало.'' Сред забелязаните бивши играчи на Арсенал на това грандиозно събитие са Рей Парлър, Фреди Люнгберг, Йенс Леман, Мартин Киоун, Коло Туре и Еду Гаспар - настоящ Технически Директор на клуба от Северен Лондон. Арсен Венгер е споделял истории, свързани с онзи период и е отговарял на въпроси на журналисти. Като например на въпроса ''Какво ще пожелаете на феновете на Арсенал?'', той отговорил с: ''Моят съвет е те да продължават да подкрепят клуба. Това е най-важното нещо. На Артета пожелавам да не спира да се опитва и да намери начин да задържи инерцията на отбора.'' Откакто напусна Арсенал през 2018 година, Арсен Венгер все още не е бил на трибуните на Емиратс Стейдиъм, за да наблюдава мач на отбора. Именно тази тема е засегнал сегашният мениджър Микел Артета, който игра за ''топчиите'' именно под негово ръководство: ''Мисля, че е време той да се завърне на стадиона. Играчите много биха се зарадвали, а също така и феновете. Мисля, че една негова визита би вдъхнала още по-голям кураж на момчетата. Това би било нова голяма крачка за този славен клуб. Истината е, че Арсен Венгер е причината аз да съм мениджър. Той е истински гений и човек, който умее да те вдъхнови.'' Арсен Венгер е типичен пример за изисканост и професионализъм. Неговата революция, която започва през октомври 1996 година е една от най-романтичните истории във футбола. ''Съдба. Животът е въпрос на милиметри.'' Неговите визионерски виждания са една от заслугите за това Арсенал да е клубът, когото познаваме и уважаваме. С амбициите си да постигне невъзможното, Мосю Венгер се нарежда до най-великите мениджъри някога. Мениджър, за когото например Патрик Виейра споделя, че би умрял. И не само той, а всеки друг, дръзнал да носи фланелката с топа на гърдите. ''Той ми бе като баща. Той промени целият ми живот.'' - Тиери Анри
  3. ''Когато Патрик Виейра дойде от Милан, той не знаеше нищичко на английски език. Предразположихме пристигането му, като му осигурихме телефон, автомобил и учител по английски. Преди един от мачовете го попитах дали все пак знае нещо на английски. Патрик ме погледна, кимна с глава и отговори, че Тотнъм не струват.'' - Дейвид Дийн Снажен и същевременно техничен. Безстрашен. Лидер! Това е само една малка част от синонимите, които са повече от подходящи да стоят редом до името на Патрик Донале Виейра. В очите на пишещият тези редове, той е нещо като сенегалския вариант на ''Голямата стъпка''. И понеже според легендите Голямата стъпка оставя след себе си следи, Патрик Виейра също е оставил такива. Следи, които винаги ще бележат футбола на Острова. Присъствието му в полузащитната линия е толкова абстрактно и романтично, че в момента е трудно да се сетим за подобни състезатели нейде по Света. Патрик Виейра е роден на 23 юни 1976 година в Дакар, Сенегал. На 8-годишна възраст се премества заедно със семейството си във Франция. Дядо му служи във френската армия, а това автоматично дава правото на Виейра да се сдобие с френско гражданство. През 1991 година, когато е едва 15-годишен, той се присъединява към младежките формации на Дроа. Последват участия за ФК Тур и Кан, а през 1995 година се присъединява към червената част на Милано. Въпреки големите надежди и очаквания, Патрик Виейра записва само 2 старта за Милан и играе предимно за резервите. На 10 август 1996 година Дейли Мирър съобщава, че Арсенал се интересува от услугите на Виейра и след само 4 дни, сделката е факт на стойност от около 3.5 млн. паунда. Самият Виейра признава, че основаната причина поради която акостира на Хайбъри е последвалото назначаване на Арсен Венгер: "Радвам се, че се присъединявам към Арсенал в същото време, когато и г-н Венгер го прави. Това, че двамата с него можем да комуникираме на френски език ще улесни животът ми в клуба." 16 септември 1996 година - Патрик Виейра дебютира срещу Шефийлд Уензди (Арсенал побеждава с 4:1 на Хайбъри) Бързото приспособяване на Патрик Виейра в английския футбол е забележително. С течение на мачовете зад гърба си, той става неизменен титуляр под ръководството на Арсен Венгер. Редом до епохални личности като Иън Райт, Денис Бергкамп, Еманюел Пти, Марк Овърмарс, Тони Адамс и Дейвид Сийман, Патрик Виейра е част от онзи състав, който печели дубъл през 1998 година. Този дубъл е първи такъв за Арсенал на Арсен Венгер и въобще втори в историята на клуба до онзи момент. Сезон 1997/98 няма как да бъде описан в едно изречение, но в него, Лондончани завършват на 1 точка пред Манчестър Юнайтед в крайното класиране (след като изостават с актив от 12 точки по Коледа от ''червените дяволи'') и побеждават Нюкасъл Юнайтед във финала на ФА Къп. През същата тази 1998 година, Патрик става носител и на Световната купа, след като Франция побеждава Бразилия на финала с 3:0. Заглавията в британските таблоиди на сутринта след финала гласят знаковото ''Arsenal win the world cup''. Две години по-късно, а именно през 2000-та, Франция добавя във витрината си и Купата от Европейското първенство. На финала, който се играе в Ротердам, е победен състава на Италия с резултат 2:1. През месец май 2001 година, Дейли Телеграф съобщава изненадващо, че Сър Алекс Фъргюсън иска да привлече французина в редиците си. По-късно през лятото, Виейра смята, че Арсенал няма да завърши дори в Топ 5 на първенството и намеква за напускане: ''Що се отнася до мен, то въпросът е решен. Напускам Арсенал и го изяснявам напълно.'' Клубът отказва да отговори официално на подобен коментар, а Дейвид Дийн съвсем разбируемо негодува. Арсен Венгер от своя страна, приписва завързалата се сага на Манчестър Юнайтед: ''Те се свързаха с Патрик без да ни информират, а това не е правилно.'' През юли, Виейра все пак остава в отбора и е с него на предсезонната подготовка. Дори е обявен за заместник-капитан. Това е ход, с който неговото оставане да бъде гарантирано. И както се казва ''След дъжд винаги изгрява слънце''. На следващата година, а именно през 2002-ра, е постигнат втори дубъл под ръководството на Арсен. Лондончани печелят титлата във Висшата лига насред Олд Трафорд като гости на Манчестър Юнайтед след победа с 1:0, а на финала на ФА Къп е надигран Челси с 2:0. Последвалото ''окачване на бутонките на пирона'' от страна на Тони Адамс означава само едно нещо - капитанската лента отива в ръцете на Патрик Виейра! По темата, французинът заявява: ''Поемането на отговорност на раменете ми е нещо, което аз много харесвам. Това ще ме направи по-добър и по-зрял футболист и човек.'' В пореден епизод на класиката Манчестър Юнайтед - Арсенал, Патрик Виейра е изгонен на Олд Трафорд след втори жълт картон. Двубоя се изиграва на 21 септември 2003 година и завършва при резултат 0:0. Акцентите от онзи ден са насочени към Патрик и неговото изгонване, а също така и към Рууд ван Нистелрой, който пропуска дузпа. В крайна сметка, кармата си знае работата и ние нямаме правото да й се мешаме в сметките. Мартин Киоун явно не е на точно това мнение, след като се превръща в кошмар за холандският нападател на ''червените дяволи''. Сезон 2003/04 остава знаков във историята не само на Арсенал, но и във футбола като цяло. Артилеристите вдигат своята 3 титла във Висшата лига, след като не допускат нито една загуба в първенството. В последствие е записана поредица от цели 49 мача без загуба, а на 15 май 2004 година, Патрик прави следното изказване на живо в ефир: Патрик Виейра написва нова и последна романтична страница с екипа на Арсенал на 21 май 2005 година. Мястото и съперника са повече от познати - стадион Милениум в Кардиф и съответно Манчестър Юнайтед. Двата отбора се изправят един срещу друг в битка за Купата на Футболната Асоциация. Двата отбора не успяват да си отбележат гол и последва изпълнение на дузпи. Предстои да бъде бита последната такава. Зад топката е не кой друг, а самият капитан - Виейра. Най-вероятно в очите му са изплували всички онези битки с Рой Кийн и ’'червените дяволи’’, защото след засилката си той отбелязва безпощадно. Купата отново е в Лондон, а това се оказва и последният удар на Виейра по топката, докато е с червено-бялата фланелка. Буквално. Тази сцена наподобява някой фантастичен филм, който ни разказва за други Светове. Светове, в които нереалното може да се превърне в реално само и единствено ако го пожелаеш истински. И след като си го пожелаеш и дадеш всичко от себе си за да го превърнеш в реалност, то резултатът е неминуем. Именно с такива участия зад гърба си е Патрик Виейра - като от някой друг Свят. Французинът не един и два пъти е правил разликите в мачовете със своите големи стъпки. Стъпки, които го отвеждат до върховете на фолклора в Северен Лондон! Утре вечер, Патрик Виейра ще бъде край страничната линия на Емиратс Стейдиъм, в близост до Микел Артета. Само утре и само в този двубой или поне до този момент, Виейра ще бъде опонент на клуба, в който прекара 9 години. Топлото му посрещане е гарантирано и заслужено. И именно такова би трябвало да бъде. По подобие на максимата ''Никога не забравяй от къде си тръгнал'', то ние никога не трябва да забравяме имената на хората, които са ни правили щастливи. Защото така е устроен футбола, а и живота... Фото и видео кредит: theathletic.com, planetfootball.com и Sky Sports Retro в Youtube Ето и линкове към останалите 4 части от поредицата, които също са посветени на ''френските революционери'' в Арсенал:
  4. „Усмихвам се, когато имам причина да го направя. Не обичам да бъда принуждаван!“ През 1974 година, в търсене на по-добри условия на живот, двойка от Мартиника се премества във Франция. Само няколко години по-късно, а именно на 14 март 1979 година, се ражда момче, което един ден ще остави трайни следи във футболната игра. Мястото е Льо Чене, което е вече бивша комуна в региона Ил дьо Франс (северна Франция). Момчето се казва Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо! Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше. „Le Sulk“, което в превод от френски език означава „мрачният“, постъпва като възпитаник на Академия Клерфонтен - мястото, където се градят талантите на френския футбол. Това истинско футболно бижу, което е скрито в гора на около 50 км от Париж, е дало на Света още имена като Тиери Анри, Оливие Жиру, Абу Диаби, Уилям Галас, Килиан М'Бапе, Луис Саха, Хатем бен Арфа, Блез Матюиди, Себастиан Басонг и много други. На 1 юли 1995 година, Никола Анелка се присъединява към отбора на ПСЖ до 19 години. В началото на следващата година е вече част и от мъжкия състав на „Парижани“. През есента на тази 1996 година, оттатък Ламанша се осъществява рокада. Брус Риок вече не е в Арсенал и на негово място идва Арсен Венгер. Именно Мосю Венгер е главен виновник за „френската революция“ в Северен Лондон. Само няколко месеца след като заема своята длъжност в клуба, Венгер привлича Никола Анелка срещу сумата от 500 000 британски паунда. 22 февруари 1997 година - Анелка е топчия! Французинът взима номер 9, с който съвсем скоро ще започне да лети по терените на Острова. Макар и да записва едва 4 мача на името си за сезон 1996/97, Никола Анелка намеква за своите футболни качества, които са в изобилие. Притежаващ фина техника и невъобразима скорост, 17-годишният по онова време Анелка напомня чаша марково вино - изтънчен и разполагащ с класа. Играчът получава своя истински шанс за изява през кампанията 1997/98, която в последствие ще се окаже паметна за Лондончани и техните привърженици. Интересното в случая е това, че Иън Райт се контузва дълготрайно и Арсенал има нужда от бойна способност в предни позиции. Фактът, че Анелка може да играе еднакво добре както на върха на атаката, така и като втори нападател, го изпраща една крачка напред спрямо голяма част от защитниците във Висшата лига по онова време. С чудесен контрол върху топката, а също така и със страхотно позициониране в наказателното поле на противника, Никола Анелка започва да дава сериозна заявка за незаменим титуляр. В добавка, франзуцинът разполага и с козове като отлично представяне във въздушните единоборства и умела игра без топка в крака. Самият Иън Райт пише в своята автобиография „Футболът, моят живот“, че се е радвал на това да види как едно младо френско момче е било способно да накара публиката на Хайбъри да ахне. Денят е 9 ноември 1997 година. В английската столица един срещу друг се изправят Арсенал и Манчестър Юнайтед. Арсен Венгер срещу Сър Алекс Фъргюсън. Минутата е едва 7, когато Никола Анелка бележи първия си гол с червено-бялата фланелка. В крайна сметка, Лондончани печелят срещата с 3:2. Авторите на другите две попадения за Арсенал в онзи ден са Патрик Виейра и Дейвид Плат, докато точен на два пъти за Манчестър Юнайтед е Теди Шерингам. Радостта след като вкараш първият си гол за Арсенал! През сезон 1997/98 Никола Анелка бележи общо 9 попадения във всички турнири на своята сметка, но най-важното сред тях несъмнено е онова във финала на ФА Къп. На 16 май 1998 година, Арсенал и Нюкасъл Юнайтед излизат на Уембли в спор за трофея от най-старото футболно състезание в Света. Марк Овермарс открива резултата в полза на Лондончани в 23 минута на срещата, а Анелка оформя крайното 2:0 и подпечатва 7 Купа на Футболната Асоциация, а също така и исторически първи дубъл за клуба под ръководството на Арсен Венгер. Само няколко дни преди финала на Уембли, а именно на 10 май, Арсенал е коронован за шампион на Англия, макар и след загуба от Астън Вила в Бирмингам с 1:0. The real „It's coming home“! И като типичен пример за футболен хищник, през сезон 1998/99, Анелка разгръща целият си футболен потенциал с който разполага, разписвайки се 17 пъти във Висшата лига. Това му отрежда не само приза за най-резултатен играч на клуба, но и този за млад играч на годината в Англия. Или както казват французите C'est magnifique. Малко след края на сезона, който не се оказва толкова успешен, колкото предходния, започват и трансферните спекулации около името на Анелка. Именно тогава някъде французинът придобива своя прякор - „мрачният“. Самият играч изказва желанието си да напусне Лондон, като дори обвинява британската преса в това, че тя е отговорна за неговото нещастие. В края на крайщата, на 2 август 1999 година, Анелка е представен като играч на Реал Мадрид, а легендата гласи, че с парите от трансфера (35 милиона евро) Лондончани си построяват модерна футболна база. Малко по-късно, франзцузинът заявява, че е допуснал жестока грешка като е напуснал Арсенал. Играчът не веднъж и два пъти е споделял публично своята безгранична любов към Арсен Венгер, заради когото не се знае дали Анелка е щял да стане това, което знаем за него днес. Привържениците на „Артилеристите“ поставят името му на 29 място в класацията на Топ 50 играча, обличали някога фланелката с оръдието на гърдите. Да придобиеш подобно уважение след 28 гола в 90 мача е истинска награда! Футболната кариера на Никола Анелка е толкова колоритна и впечатляваща, че през годините е носил и екипите на Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Уест Бромич Албиън и Болтън Уондърърс. Или поне това са клубовете, за които е играл в Англия. Във визитката му фигурират още имената на ПСЖ, Реал Мадрид, Ювентус, Фенербахче, Шанхай Шенхуа и Мумбай Сити ФК. Освен всичко друго, Никола Анелка е и Европейски шампион с Франция през 2000 година. Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо. Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше.
  5. Френският футбол е етикет за стил и красота. Както на национално, така и на клубно ниво. Основите за бързото развитие на футбола в страната са положени през 1904 година, когато „Петлите“ стават част от организацията ФИФА. В интерес на истината, французите са и едни от основателите й. Точно 50 години по-късно, Франция се присъединява и към УЕФА, където също имат пръст за зародиша на идеята. Двукратен Европейски и двукратен Световен шампион. Носител на Олимпийско злато и притежател на две Купи на Конфедерациите. Франция може да се похвали с футболен талант, който е в изобилие. Талант, който е пряко свързан с клуба от Северен Лондон. Главен виновник за „френската революция“ в Арсенал е Мосю Венгер. Всеизвестен е факта, че френският специалист има нюх за откриването и предоставянето на шанс за изява на млади футболни състезатели. Арсен заема поста мениджър на Арсенал през октомври 1996 година, а тогава е маркирано и началото на една нова футболна ера не само в клуба, но и във Висшата лига. Ера, която е обагрена със славни моменти, титли, непозната до онова време диета и не на последно място с френски футболисти. До ден днешен, цели 29 играча от страната на Айфеловата кула са обличали червено-белият екип. Силвен Клод Вилторд е роден на 10 май 1974 година в парижкото предградие Ньой сюр Марн. Малко преди той да се появи на този Свят, родителите му се преместват от Мартиника за да заживеят край френската столица. Майка му е родом от Западна Индия, а до ден днешен самия Вилторд не знае кой е биологичният му баща. Силвен е едно от общо осемте деца в семейството, като едва на 14-годишна възраст отива да живее в апартамента на сестра си в Париж. Трудните условия в които е израснал го принуждават да пробва късмета си във футбола. Годината е 1991, когато Вилторд се присъединява към състава на Рен. Две години по-късно, записва и първата си официална кампания за червено-черните. В нея се разписва 8 пъти в 26 двубоя. Вилторд започва да нанизва попадение след попадение за Рен и съвсем в рамките на нещата е избран да представлява страната си на Летните олимпийски игри през 1996 година в Атланта, САЩ. Олимпиадата ще остане незабравима за него, тъй като буквално докато той играе за Франция, Депортиво Ла Коруня подписва споразумение с Рен за неговото привличане. Трансферът е на обща стойност от 1.8 милиона евро. Вилторд все пак остава при червено-черните поради условията на договора, а те са да изкара първата кампания (1996/97) под наем във френският клуб. През лятото на 1997 година, французинът акустира официално в Испания, но с една единствена молба. Да се завърне час по-скоро в своята родина и така на практика Вилторд не изиграва нито един официален двубой за Депортиво. Бордо е клубът, който откликва на неговите носталгични интереси. Французите се сдобиват с подписа му срещу сумата от 2.25 милиона евро. Вилторд е във вихъра си с екипа на „Жирондинците“ през сезон 1998/99, когато той е с основна заслуга за това тимът му да спечели Лига 1, прибирайки златната обувка в първенството. През лятото на 2000 година, Франция достига до финала на Европейското първенство, проведено в Белгия и Холандия. Това е и първият европейски форум, който се провежда в повече от една държава. На 2 юли в Ротердам, Холандия, един срещу друг в спор за трофея излизат Франция и Италия. Делвекио дава аванс на „Скуадра Адзура“ в 55 минута на срещата. Двубоят е към своя край и по всичко изглежда, че Италия ще прибере купата по един типичен за тях начин. Хората в синьо отказват да се предадат и една изритана топка от Фабиен Бартез достига до Силвен Вилторд, който в 93 минута изравнява за 1:1 след диагонален удар, който е достатъчно силен и плътен за да елиминира Франческо Толдо. И ако си мислите, че това е поредната футболна драма, все още нищо не сте прочели... Двубоят влиза в продължения и ще се играе до златен гол. В 103 минута на срещата, французите подхващат атака по левия фланг на терена. Робер Пирес пробива и подава към Давид Трезеге, който матира италианската отбрана и носи титлата на Франция. Вилторд се присъединява към Арсенал само няколко седмици след триумфа в Холандия. Той се оказва и рекордна покупка за Лондончани по онова време, като те си осигуряват услугите му срещу 13 милиона британски лири. Този рекорд бе счупен почти 9 години по-късно, когато бе закупен Андрей Аршавин на стойност от 15 милиона паунда. Вилторд дебютира с червено-белия екип на 6 септември 2000 година срещу Челси, а точно десет дни по-късно, отбеляза и първото си попадение срещу Ковънтри Сити. През сезон 2000/01, Арсенал достигна до финала за ФА Къп. Опонент бе състава на Ливърпул. Силвен Вилторд започна като титуляр в този мач, но бе заменен от Рей Парлър при резултат 1:0 в полза на столичани. В крайна сметка, тимът от Мърсисайд надделя с 2:1 и това се оказа един кошмарен ден в Кардиф. Но след всяка буря изгрява слънце. Силвен Вилторд пасваше идеално в един състав с Тиери Анри и компания и головете в противниковите мрежи падаха един след друг. Именно кампанията 2001/02 бе знакова за него, като в нея, той отбеляза общо 10 гола. На 4 май през същата тази 2002 година, Фреди Люнгберг и Рей Парлър бяха точни срещу Челси на стадион Милениум в Кардиф за да донесат Купата на Футболната Асоциация. Купа, която се изплъзна от ръцете на Арсенал в предишното издание на турнира. Главният акцент в кариерата на Вилторд за „Артилеристите“, обаче, дойде преди точно 19 години. 8 май 2002 година, Олд Трафорд, Манчестър. Старите познайници излизаха един срещу друг, но този път с цената на короната във Висшата лига. Арсен Венгер срещу Сър Алекс Фъргюсън. Манчестър Юнайтед срещу Арсенал. При победа, Лондончани си подпечатваха втора титла в най-силното първенство в Света. В онзи паметен ден, привържениците на Арсенал бяха опънали транспарант, който вещаеше следното: Champions Section! Пол Скоулс и Райън Гигс се отчетоха с пропуски през първата част. Шоуто в двубоя, обаче, бе запазено за Силвен Вилторд. Минутата бе 56, когато двамата с Фреди Люнгберг си размениха няколко паса в половината на Юнайтед и шведа дори нанесе изстрел посока Фабиен Бартез. Вратарят на домакините се намеси и изби топката, но тя се оказа в краката на сънародника му Вилторд. Играчът с номер 11 нямаше какво друго да стори, освен да накара гостуващата публика на Олд Трафорд да изпадне в делириум. Познатото 1:0 to The Arsenal огласяше цял Манчестър, а до края на двубоя, машините на Венгер запазиха мрежата си суха и се поздравиха с успеха. Успех, който донесе втора титла на Арсенал във Висшата лига и същевременно подпечата втория дубъл на Арсен Венгер. Впрочем, датата 8 май остава незабравима и по една друга причина. На нея, но през 1971 година (днес се навършват точно 50 години от озни ден), Арсенал побеждава Ливърпул във финала на ФА Къп с 2:1 на Уембли и по този начин Лондончани записват първият си дубъл в своята история. Дни преди това, на 3 май, титлата в старата Първа дивизия е спечелена на терена на съседа Тотнъм Хотспър след успех с 1:0. През следващата кампания (2002/03), Арсенал отново достигна до тиумф във ФА Къп и спечели купата за втори пореден път. Опонент на Лондончани във финала в Кардиф бе състава на Саутхямптън, а победното 1:0 дойде от Робер Пирес. Силвен Вилторд все по-рядко се появяваше с червено-бялата тениска на терена, но когато го правеше, беше клиничен в своите отигравания. Впечатление в играта му правеше това, че той бе един от майсторите на единичните докосвания и удар. С чудесните си афинитет и визия, Вилторд несъмнено е отлична покупка за клуба. Той, както и неговите колеги, се изкачиха до златното стъпало през сезон 2003/04. Кампания, в която играчите записаха имената си със златни букви в историята на футболен клуб Арсенал. Бе извоювана трета и последна (засега) титла на Висшата лига, при това без да бъде допусната нито една загуба. W 26 D 12 L 0! Тази Непобедима кампания бе и последна за него в Северен Лондон. За „Точиите“, Вилторд се разписва общо 49 пъти в 175 изиграни срещи. През лятото на 2004 година, въпреки слуховете, че ще премине в новака Уест Бромич Албиън, той решава да се завърне отново в любимата му Франция и подписва 2-годишен договор със състава на Олимпик Лион. За престоя си там, Вилторд печели още 3 пъти титлата в Лига 1. Последва завръщане в Рен, а след това и трансфери в местните Марсилия, Мец и Нант. Силвен Вилторд слага официално край на колоритната си футболна кариера на 11 юни 2012 година. След провело се гласуване сред привържениците на Арсенал през юни 2008 година, Силвен Вилторд се нареди на 33 позиция в списъка за 50-те най-велики играча, обличали някога фланелката с топа на гърдите. А с екипа на „Петлите“, французинът се разписва общо 26 пъти в 92 срещи. Името на Силвен Вилторд е синоним на отдаденост и страст. Име, което улиците в Северен Лондон не ще забравят. Once a Gunner, Always a Gunner! Ако сте пропуснали предните две издания на поредицата за френските революционери в Арсенал, то следните линкове водят към тях, цък:
  6. ''Причината за специалното отношение към числото 7 никога няма да бъде разгадана. За мен, една от причините е това, че то само по себе си е уникално, особено в аритметиката. Това е единственото число, което не може да бъде умножено или делено в групата от 1 до 10. Числата 1, 2, 3, 4 и 5 могат да бъдат умножени по две и пак остават в същата група. Числата 6, 8 и 10 се делят на две, 9 се дели на три. Числото 7 остава уникално по рода си!'' - Алекс Белос Седем дни от седмицата. Седем смъртни гряха. Седем ноти. Седем чудеса на Света. Число, което освен всичко друго е оставило и трайни следи в историята на Арсенал. През годините, играчи като Дейвид ''Роки'' Рокасъл, Дейвид Плат, Кевин Кемпбъл, Пол Мърсън, Дейвид Хилиър, Пол Дейвис, Рей Парлър, Андерс Лимпар, Дейвид О'Лиърли, Лиъм Брейди и Томаш Росицки са летели по терените със 7-ца на гърба. И както е казал Мистър Арсенал: ''Играй за името, което е изписано на фланелката отпред и хората ще запомнят името, което е изписано отзад'', то всички от изброените са играли именно в името на емблемата! В името на 7-буквената любов, наречена Арсенал. Тези играчи са допринесли с това, числото 7 да бъде свещено в северната част на Лондон. Или както британците обичат да казват: ''The streets will never forget''. В момента пък с номер 7 на гърба си в клуба е младата надежда от школата Букайо Сака. Някъде измежду редовете пропуснахме да споменем още една 7-ца, носила червено-белия екип. Но не се притеснявайте за това, защото не само на Острова помнят нейното име. Началото на една приказка - 19 август 2000 година, Стейдиъм ъф Лайт Робер Еманюел Пирес. Страшилище за всеки един противник, дръзнал да се изправи срещу него. Играч, който разполагаше с добре познатия френски афинитет към техниката. Играч, който доказваше теорията на Йохан Кройф, че футбола се играе с главата, а краката са само инструменти. Робер Пирес се появява на този свят на 29 октомври 1973 година в Реймс, Франция. В онзи ден е дадено началото на една непобедима и славна история. По подобие на много от неговите сънародници, тук също присъства екзотика в неговите корени. Баща му е португалец, а майка му испанка. Най-вероятно именно заради баща си, Пирес прекарва детските си години като запален фен на Бенфика. По-късно е запленен и от Реал Мадрид. Самия Боби признава, че като дете е изпитвал доста затруднения в училище, тъй като по това време не е говорел добре френски език. В крайна сметка, като един бъдещ пример за Мъж с главна буква, Пирес се справя с тази подробност и дори се записва на двугодишен курс по спортна степен в Реймс, когато е още на 15 години. Това се случва по настояние на баща му Антонио, който е бивш състезател на Лес Корпо. Фамилия Пирес споделя една и съща история в която Боби посещава мачовете на баща си всяка събота. Като в една истинска приказка, нали?! Приказка, която води до официалния му дебют за Мец, на чиято школа се оказва възпитаник. Годината е 1993-та в мач срещу Олимпик Лион. По време на 6-годишния си престой там, той се разписва общо 43 пъти в 162 мача. Това не остава незабелязано от Олимпик Марсилия, които го привличат през 1998 година. Година, в която Франция печели Световното първенство след победа над Бразилия с 3:0 в Париж. Именно Робер Пирес е сред ликуващите на Стад дьо Франс. В Марсилия, обаче, нещата не се развиват по очакван начин. Клубът финишира на точка зад Бордо в крайното класиране и губи финала за Купата на УЕФА от Парма. В края на втория си сезон, Пирес дори бойкотира клуба, а същевременно страда от проблеми на и извън терена. Годината е 2000, а Франция прибавя във витрината си и титлата от Европейското първенство след победа над Италия с 2:1. Победното попадение за „Петлите“ идва след пас именно на Робер Пирес към Давид Трезеге. 02 юли 2000 година - Анри, Пирес, Виейра, Вилторд, Анелка и Трезеге са Европейски шампиони! Европейското първенство в Белгия и Холандия приключва, а в Испания е осъществен трансфер. Марк Овермарс преминава от състава на Арсенал в Барселона срещу рекордните за онова време 25 милиона паунда. Лондончани се нуждаят от ново ляво крило, а Арсен Венгер се насочва към Робер Пирес. В битка за подписа му са и клубове като Реал Мадрид и Ювентус. В крайна сметка, Венгер надделява и „артилеристите“ си осигуряват услугите на Пирес срещу 6 милиона британски лири, които изплащат на Олимпик Марсилия. Робер Пирес взима номер 7 в Арсенал и дебютира с него на 19 август 2000 година в гостуване на Съндърланд, което е загубено с 1:0. Пирес дори получава подигравателни коментари от медиите в страната по свой адрес, след като споделя, че футбола на Острова е твърде физически ориентиран. И по съвсем възмезден начин, французинът забожда първия си гол с топа на гърдите малко след тези медийни подигравки. Nice touch, Bobi! Датата е 17 октомври, когато пред малко повече от 42 000 зрители, Пирес оформя крайното 1:1 на Стадио Олимпико между Лацио и Арсенал в мач от Шампионската лига. Само няколко дни по-късно, успява да се разпише и във вратата на Уест Хям при победата с 2:1. Това е и първи гол за него с екипа на Арсенал във Висшата лига. Несъмнено един от най-знаковите моменти в които Робер Пирес е въвлечен докато играе за „топчиите“ е през 2001 година. Датата е 31 март, когато в ранните часове на нощта Дейвид ''Роки'' Рокасъл умира след битка с рака. Една друга легендарна 7-ца на клуба. В същия ден, на терена предстои да се изправят един срещу друг Арсенал и Тотнъм Хотспър. Неочакваната новина за смъртта на Рокасъл придава един друг привкус на дербито на Северен Лондон. Няма я познатата вражда, няма ги освиркванията. Всеки един присъстващ на Хайбъри в онзи ден отдава почит на Роки, а Тони Адамс, който е етикет за коравина и мъжество, се разплаква като малко дете. Такива моменти ни напомнят, че футбола е много повече от игра! Интересното в онзи ден е, че Робер Пирес открива резултата в 70 минута на срещата. Играчът с номер 7 отбелязва за 1:0, а това е едно от доказателствата, че в онзи ден Арсенал е играл за Роки! Човек би казал, че самият той е бил отново на терена. Тиери Анри добавя второ попадение и оформя крайното 2:0 в полза на Арсенал, а Пирес е наказвал общо 8 пъти съседите от Тотнъм. Малко след това, през 2003 година, Робер Пирес е автор на единственото попадение във финала за Купата на ФА. В онзи 17 май, Арсенал побеждава с 1:0 над Саутхямптън. Това е и единственият финал за Купата на Англия, който се играе на закрито. Покрива на стадион Милениум в Кардиф е затворен поради лошите метеорологични условия. В интерес на истината, Робер Пирес не играе само на лявото крило. Той може да се включва от всяка една друга позиция на полузащитата, а също така и да е в позиция с която да подкрепя предната линия. Това само доказва таланта с който е надарен. Като един истински хищник в наказателното поле, Пирес рядко пропуска да вгорчи противниците си. А един от специалитетите му бе това да прехвърли вратаря на опонента. Кариерата на Робер Пирес в Арсенал е толкова колоритна и осеяна с уникални моменти, че тя достига своя апогей на Уайт Харт Лейн през 2002 година, откъдето тръгва серия в която ще се разпише в 5 последователни мача срещу Тотнъм Хотспър. Пирес е автор и на онази асистенция към Денис Бергкамп срещу Нюкасъл Юнайтед, довела до фамозното изпълнение на холандеца в наказателното поле на „свраките“. Французина бе избран и за играч на сезона за Арсенал след края на кампанията 2001/02. Тогава Лондончани спечелиха и втория си дубъл под ръководството на Арсен Венгер. Пирес е и сред хората, които записаха имената си със златни букви в историята на „артилеристите“. Формацията на клуба за сезон 2003/04 бе изградена не просто от хора с качества, но и с характер. Пирес и компания съвсем заслужено получиха прозвището „Непобедими“! Робер Пирес бе част и от онзи състав на Арсенал, който игра за последно на Хайбъри през кампанията 2005/06. Кампания, която завърши и със загуба във финала на Шампионската лига от Барселона. Именно той бе заменен в онзи мач, след като Йенс Леман получи червен картон. На негово място, Арсен Венгер пусна в игра Мануел Алмуния. Сеозн 2005/06 бе и последен за Пирес със екипа на Арсенал. Французина не скриваше огорчението си от това, че не получаваше достатъчно игрово време. Онази нощ в Париж се оказа тъжна за всички привърженици на Лондончани, но и конкретно за един французин, който не можеше да повярва, че ще бъде заменен в толкова важен двубой. За онзи момент, самият той дори споделя: "Не можех да повярвам. Бях много разочарован. Като видях номера си на таблото за смяна, не вярвах на очите си. Прекарах 6 години в Арсенал и това щеше да бъде последния ми мач за клуба. Пред цяла Франция и родителите ми. На това място станах Световен шампион през 1998 година, а сега финала за мен продължи едва 12 минути". Това изказване на Пирес, обаче, въобще не променя обичта му към клуба. През юли 2008 година, той е избран от привържениците като шестия най-голям играч, който някога е обличал екипа. След напускането му на Острова, за него последва свободен трансфер във Виляреал, а на по-късен етап и в Астън Вила. Интересното е, че при завръщането си в Англия, доста често Пирес тренираше на тренировъчната база на Арсенал в Лондон Колни. През септември 2013 година, той бе и един от гостите за бенефиса на Стилиян Петров на Селтик Парк в Глазгоу. На следващата година последва трансфер в индийския ФК Гоа. Където и да отидеше, Робер Пирес бе възприеман като Божество. С екипа на Франция се разписва общо 14 пъти в 79 срещи. А за 6-годишния си престой в Лондон има 87 попадения в 287 двубоя. В момента Робер Пирес е женен за Джесика Лемари от която има дъщеря на име Ная и син, който носи името Тео. ''Когато си вече бивш футболист, то едно от желанията ти е да бъдеш близо до клуба, който обичаш. За мен този клуб е Арсенал'' - Робер Еманюел Пирес. Мъж с главно М. Вдъхновил не един и двама да се влюбят във футбола.
  7. Френският футбол е етикет за стил и красота. Както на национално, така и на клубно ниво. Основите за бързото развитие на футбола в страната са положени през 1904 година, когато „Петлите“ стават част от организацията ФИФА. В интерес на истината, французите са и едни от основателите й. Точно 50 години по-късно, Франция се присъединява и към УЕФА, където също имат пръст за зародиша на идеята. Двукратен Европейски и двукратен Световен шампион. Носител на Олимпийско злато и притежател на две Купи на Конфедерациите. Франция може да се похвали с футболен талант, който е в изобилие. Талант, който е пряко свързан с клуба от Северен Лондон. Главен виновник за „френската революция“ в Арсенал е Мосю Венгер. Всеизвестен е факта, че френският специалист има нюх за откриването и предоставянето на шанс за изява на млади футболни състезатели. Арсен заема поста мениджър на Арсенал през октомври 1996 година, а тогава е маркирано и началото на една нова футболна ера не само в клуба, но и във Висшата лига. Ера, която е обагрена със славни моменти, титли, непозната до онова време диета и не на последно място с френски футболисти. До ден днешен, цели 29 играча от страната на Айфеловата кула са обличали червено-белият екип. Днес ще ви срещнем с един най-големите не само измежду тях, но и като цяло във футболната игра. 03 август 1999 година Магьосника с топка в крака Тиери Даниел Анри е роден на 17 август 1977 година в Лес Ули, Франция. Екзотиката в неговото семейство се разпростира чак до Гваделупа и Мартеника, откъдето съответно са родом баща му и майка му. Именно баща му Антоан е с основни заслуги за това Анри да започне с футболните тренировки в местния КО Лес Ули. Отбора е познат още и като Клуб Омниспортс де Ули. Малко по-късно, когато Тити се присъединява към състава на ЕС Вири-Шатилон, идва и повратната точка в живота му. Годината е 1990-та, когато в мач за неговия отбор Анри вкарва всичките шест попадения в срещата. Това обаче далеч не е всичко. Анри дори не подозира, че на трибуните на стадиона е дошъл да го гледа футболния агент Арнолд Каталано, който по онова време работи за Монако. Веднага след края на мача, Каталано отива при бъдещата звезда с молбата той да подпише с френският шампион. Някой от Вас може ли да се сети кой е начело на Монако по онова време? Разбира се, че това е Арсен Венгер. В крайна сметка, съдбата си знае работата, а ние можем само да седим и да наблюдаваме нейните красиви намеси. Едно от нейните последвали намигвания в живота на Тиери Анри е през 1996 година, когато той е обявен за млад играч на годината във Франция. Така се стига и до сезон 1996/97, когато Анри е с основен принос за това Монако отново да изкачи върха на футболната пирамида в страната. През 1998 година „Петлите“ покоряват Света, когато на финала на Световното първенство е победена Бразилия с 3:0. Сред носителите на най-ценното колективно отличие във футбола е и именно Тиери Анри. 12 юли 1998 година През 1999 година Тиери Анри преминава в състава на Ювентус. Този трансфер се оказва неуспешен, като той записва едва 16 официални срещи в които има 3 отбелязани попадения. Един самолетен полет, обаче е на път да промени завинаги раздвоя на „мача“. В този полет, Анри се засича с Арсен Венгер, а двамата се познават повече от добре покрай съвместната им работа в Монако. Арсен убеждава Анри да дойде в Лондон, където да заиграе за Арсенал. Останалото както казват е история. И то каква. Веднага със своето пристигане на Хайбъри, костващо на Лондончани 11 милиона паунда, Анри се превръща в нападател. На 18 септември 1999 година, 14-ката на Арсенал бележи първото си попадение с топа на гърдите в гостуване на Саутхямптън. През тази кампания, а именно 1999/00, Лондончани завършват на 2-ро място в крайното класиране във Висшата лига и губят финала за Купата на УЕФА от състава на Галатасарай. За сметка на това, през лятото на 2000-та година, Анри вдига Европейската Купа с Франция. Тити е и настоящ рекордьор по голове за страната си с 51 попадения на своята сметка. Тиери Анри притежаваше впечатляваща скорост и умопомрачителен завършек. Нахлуванията му в противниковото наказателно поле започваха в повечето случай с впечатляващ спринт, а играчите на опонента понякога дори се „биеха“ за тениската му след края на мача. Като например Марко Матераци и Хавиер Санети, които размениха реплики относно това кой ще се сдобие с тениската на Краля през 2003 година. След мача Интер - Арсенал 1:5, 25 ноември 2003 година Тиери Анри има пръст и в спечелването на титлите на Арсенал във Висшата лига за 2002 и 2004 година. Както знаем, отбора на Лондончани за сезон 2003/04 завърши първенството без нито една допусната загуба и заслужено доби прозвището „Непобедими“. През онази 2004 година, състезателя прибра и наградите за най-добър футболист в Англия и тази на Асоциацията на професионалните футболисти за играч на годината. Всичките тези отличия бяха извоювани с общо 39 попадения за кампанията. За противниковите отбрани бе истинско мъчение да се изправят срещу него, а Дидие Дрогба например споделя, че синът му е бил адски запален по 14-та на Арсенал и не е пропуснал да гледа нито един негов мач по телевизията. Тиери Анри достига нови футболни върхове в Северен Лондон, когато през 2005 година наследява капитанската лента от Патрик Виейра и става рекордьор по голове с екипа. Постижение, което до онова време е в ръцете на Иън Райт. На 17 октомври през споменатата 2005-та, Анри забожда два гола в гостуването на Спарта Прага в Шампионската лига, които бяха съответно под номер 185 и 186 в кариерата му за Арсенал. Рекорда на Райти бе счупен, а след това и този на Клиф Бастин по голове за Арсенал в Лигата. През 2006 година последва и попадение под номер 100 на Хайбъри, което е абсолютно безапелационно. Арсенал пропусна да спечели Шапионската лига след като загуби финала срещу Барселона, но затова пък откри новото си модерно съоражение Емиратс Стейдиъм. Тиери Анри записа името си със златни букви в историята на клуба, като се превърна и в последния играч разписвал се на Хайбъри. Целуването на тревата на Арсенал Стейдиъм след хеттрика му срещу Уигън едва ли някога ще бъде забравено. Рекордьора по голове за „Топчиите“ има общо 228 попадения на сметка си, като последното такова дойде при повторният му престой през 2012 година. В онзи февруарски ден, Анри се разписа на Стейдиъм ъф Лайт срещу Съндерланд за да донесе успеха с 2:1 след асистенция на Андрей Аршавин. За престоя си в Лондон, успя да спечели общо 2 титли на Висшата лига, 3 Купи на ФА и 2 пъти ФА Къмюнити Шийлд. След това с екипа на Барселона прибави и „Ушатата купа“ във визитката си, която му се бе изплъзнала през 2006-та. Тиери Анри е шампион по рождение и единствените отличия, които му убягнаха са Карлинг Къп и Златната топка. 07 май 2006 година след като Анри отбелязва от дузпа за 4:2 срещу Уигън Атлетик През 2010 година, той реши да смени обстановката и подписа мултимилионен договор с екипа на Ню Йорк Ред Булс. След проведена тренировка с Арсенал извън сезона в Мениджър Лийг Сокър, Анри се завърна на Емиратс под наем. Сделката беше за 2 месеца и това стана факт на 06 януари 2012 година. Новият му номер вече беше 12-ти. И така, на 9 януари, Анри се появи като резерва срещу Лийдс Юнайтед в мач за ФА Къп и отбеляза победното попадение малко преди края на мача. След това Венгер заяви: „Това е история, която всеки баща би искал да разкаже на своя син“. Самия Тиери Анри е една жива история, която колкото и пъти да бъде разказвана, все ще ти е приятно да я чуеш или прочетеш отново и отново. И за да засвидетелстват любовта си към него, на 09 декември 2011 година от Арсенал вдигнаха статуя с неговият лик. Повод бяха честванията на 125-годишнината от основаването на клуба, а прекрасното изпълнение бе вдъхновено от гола му срещу Тотнъм Хотспър през 2002-ра. Тиери Анри сложи официално край на своята впечатляваща футболна кариера на 16 декември 2014-та. Първата позиция заета от него след това, бе като помощник-треньор в националния отбор на Белгия. Последва и позиция като специалист в Скай Спортс. Анри напусна телевизията през 2018-та за да се съсредоточи върху кариерата си на футболен треньор. Съвсем логично, той пое Монако с които пробива в детските си години. След незадоволителното представяне на тима, Анри пое посока Монреал Импакт от МЛС за да стане техен мениджър. В момента Анри се занимава с участия в Скай Спортс. 05 май 2019 година, личен архив 15 май 2004 година, We are the Champions Тиери Даниел Анри. Уникална личност и футболист, който умееше да те впечатли още с първото си докосване. А всяко едно такова бе изящество, присъщо на нападателите от други Светове. Нюхът пред гола с който разполагаше бе като на диво животно. Човек, заради когото не един и двама гордо веят червено-белия шал на клуба от Северен Лондон. Сипваме си по едно в негова чест с надеждата съвсем скоро да видим отново някой като него в любимият ни клуб.
  8. 17 март. Денят на Свети Патрик. От двете страни на Ирландско море се отбелязва един ден, който на ирландски е известен като Lá Fhéile Pádraig, а на северноирландски келтски като Saunt Petherick's Day. От двете страни на Атлантика в Бостън и Ню Йорк на западния бряг и в Дъблин, Белфаст и на Албиона ще се изпие много, ама много Guinness. Този културен и религиозен празник е свързан с някой си Патрик, който е роден на територията на сегашна Великобритания по време на римските нашествия, в богато римо-британско семейство. Баща му е бил дякон, а дядо му – свещеник в християнска църква. Когато е на 16 години е отвлечен от ирландски нашественици и превърнат в роб в Ирландия. Смята се, че е бил държан някъде на западния бряг на "Зеления остров". В своя изповед споделя, че Господ се е явил в съня му и му е казал да избяга от пленничеството, като стигне до брега, където да се качи на кораб. След завръщането си от плен се присъединява към църквата в Оксер в Галия и става свещеник. През 432 г. казва, че отново е повикан да се завърне в Ирландия като епископ, за да откаже ирландците от политеизма и да ги покръсти. Според ирландския фолклор Патрик използвал 3-листна детелина, за да обясни Светата тройца. По време на въстанието от 1798 година, за да изявят политическите си нагласи, ирландските войници носели зелени униформи, надявайки се да привлекат общественото внимание. Безспорно Ирландия е свързана с всеки от нас по един или друг начин. Като започнем от музиката, литературата, класните питиета и стигнем до "Великата игра." Няма как да говорим за този празничен ден без да се сетим за величия като U2, като The Pogues, трагичната Долорес О`Райърдън, Шиниъд О`Конър или пък Ройзин Мърфи. За актьори като Лиъм Нийсън, Питър О`Тул, Пиърс Броснън, Колин Фаръл каквото и да кажем ще е прекалено малко. Защо се спирам на тези известни на повечето хора имена? Защото вчера с Георги Стоянов, известен и като Gorashko си говорехме, че е хубаво да напишем материал за Свети Патрик и това как този ден обагря Арсенал в зелени нюанси. Нещо повече в ASCB имаме солидно ирландско присъствие в лицето на Гус Уърт, който пък пише в култовата наша рубрика London calling. И, така решихме да спретнем един лек материал по темата. Ако сте забравили ще Ви напомним, че на 06 юни 2019 година, когато отбелязахме нашите първи 15 години като фен клуб в София свириха Dropkick Murphys. Онези ирландци от другата страна на океана. Като по поръчка и доказвайки, че нищо не е случайно в този свят. В този материал ще обърнем внимание на някои от най-известните играчи от "Зеления остров", които са обличали прочутите екипи в червено и бяло, и направили така, че Арсенал да се произнася с гордост оттатък Ирландско море. Наскоро ми попадна прочутия сборник с разкази "Дъблинчани" на Дмеймс Джойс и точно с едно момче родено в град Дъблин ще започна моята част от този зелен очерк. Да, сещате се. Първото от тези специални имена ще бъде това на Лиъм "Чипи" Брейди. Брейди е роден на 13 февруари 1956 година, той е един от най-известните играчи в историята на Лондончани и националния тим на Ейре. Отличен полузащитник, майстор на паса и ударите с левия крак, Лиъм ще остане една от най-известните седмици за Арсенал. Дебют прави на 06 октомври 1973 година срещу Бирмингам Сити. В края на 70-те години се превръща в един от най-силните играчи за състава, който е доминиран от зеления цвят. По това време Пат Дженингс, Дейвид О`Лиъри, Пат Райс и Франк Стейпълтън правят фурор на Хайбъри. Брейди блести във финала за Купата през 1979 година, когато има участие във всеки от трите гола, донесли победа на Арсенал с 3:2 над Манчестър Юнайтед. Това без никакво съмнение е "финалът на Брейди". Лиъм е ключов фактор за двата финала, които играят "топчиите" през 1980 година и с формата, която демонстрира си спечелва трансфер в Ювентус. Със "старата госпожа" печели две титли на Италия и завинаги остава в аналите на историята на един от най-великите клубове в света. Играе още за Сампдория, Интер, Асколи и Уест Хям Юнайтед. Като мениджър води Селтик и Брайтън, преди да започне работа академията на "топчиите". За Ейре записва 72 мача и 9 гола, включително и срещу България в квалификациите за Европейското първенство през 1988 година. Днес имаме рожденик в лицето на Пат Райс. Да, точно така. Големият ирландец е роден на Свети Патрик и се казва Патрик Джеймс Райс. Но за разлика от Чипи е роден в столицата на Северна Ирландия Белфаст и играе за представителната формация на Ълстър, записвайки 49 мача. За Арсенал играе 13 сезона на позицията на десен защитник. Началото на кариерата му е трудно и той не попада редовно в първата единадесеторка. Пропуска и финала за Купата на Панаирните градове, но през сезон 1970-71 завоюва своето място и така остава до края на неговата кариера в Излънгтън, печелейки дубъл през този велик сезон за "топчиите". През 1977 година става клубен капитан и вдига Купата след т.н. "Финал на Брейди". Пат Райс заедно с Дейвид Сиймън и Рей Парлър е играл в 5 финала за Купата на Асоциацията. През 1980 година преминава в Уотфорд където завършва кариерата си на футболист. Следват години в академията на клуба, преди да бъде временен Бос след уволнението на Брус Риок и преди назначението на Арсен Венгер. С Венгер работят дълги години и превръщат Арсенал в доминиращ фактор във футбола на Острова. След 44 години прекарани в Излънгтън, на 05 май 2012 година Пат се оттегля, а Арсен Венгер казва за него: "Пат е истинска легенда на Арсенал и е отдал почти целия си живот на клуба, което показва огромна лоялност и преданост... Винаги ще му бъда длъжен за експертното му познание за Арсенал и футбола като цяло. По време на тренировките и в дните на мачовете Пат винаги е бил страстен, лоялен и проницателен колега, който на всички ще ни липсва". През 2013 година е диагностициран с онкологично заболяване, което преборва и на полувремето на срещата с Тотнъм Хотспър през март 2014 година слиза на терена и си прави шега със съперника. Мачът завършва 4:1 за Арсенал. Следва работа като скаут за Лондончани, а преди финала за Лига Европа в Баку през май 2019 година, той бе посрещнат от българските фенове, които го изненадаха приятно на един от булевардите в каспийския град и му донесоха много усмивки. Желаем много здраве на този истински и легендарен "топчия". Друго име, на което реших да обърна внимание е това на високия като колона Найъл Куин. Роден на 06 октомври 1966 година в Дъблин, той играе 7 сезона за Арсенал, печели Купата на Лигата през 1987 година след победа над Ливърпул и записва 67 мача и 14 гола. След идването на Алън Смит има периферна роля и преминава в Манчестър Сити, за да стане легенда в Съндърланд. За Ейре записва 92 мача и 21 гола. Включих Найл защото е част от нашето минало в един не особено силен период и за да направя отново завой към Ълстър с последното избрано от мен име в лицето на Стивън Мороу. Роден е в Белфаст на 02 юли 1970 година, той със сигурност не е името, за което ще се сетите веднага, когато говорим за Ирландското наследство и нашият любим Арсенал. Но, определено не трябва и да бъде последното, още по-малко да го пропуснем в този очерк. Защо ли? Ами защото има 2 медала на победител. И, то какви медали! През 1993 година бележи победното попадение след пас на Пол Мърсън във Финала за Купата на Лигата срещу Шефийлд Уензди, за да бъде изтърван от Тони Адамс при празнествата след гола и да се окаже със счупено рамо, с което завинаги ще помни този мач и ще остане в нашите сърца. През май 1994 година играе и във Финала за Купата на Купите в Копенхаген и помага за прочутата ни победа с 1:0 над уникално силната по онова време Парма. Това е и неговото първо участие в надпреварата, но само какво участие. Записва общо 62 мача и един златен гол за Арсенал, както и 39 мача и 1 гол за Северна Ирландия! С това мисля да приключа с моята част от материала за "Зеления Арсенал", да си налея един Guinness за здравето на Пат Райс, Гус Уърт и всички ирландци прославили Арсенал през годините! За останалата част очаквайте класното включване, на което може да бъде способен един Председател в лицето на Gorashko, известен още и като Георги Стоянов! Линк към втора част: https://arsenal-bulgaria.com/site/team/articles/свети-патрик-ирландия-и-зеления-арсенал-част-втора-r250/
  9. Добро утро на всички привърженици на "червено-белите" от северен Лондон. Тази вечер, Арсенал се изправя срещу Лестър Сити на Емиратс. Двубоят е от 6 кръг на Висшата Лига и е с начален час 21:15 българско време. Телевизията по която ще можете да наблюдавате срещата е Диема Спорт 2. Двата отбора вече мериха веднъж сили през сезона, но за Купата на Лигата. В онзи мач, Арсенал взе своето на Кинг Пауър Стейдиъм след 0:2. В следващите редове, ще се концентрираме върху предстоящата битка и ще си спомним за някои интересни моменти между тези два състава през годините. Приятно четене. Именно Лестър е първият отбор, който се изправя срещу Арсенал на старият Хайбъри. ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913 година. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ А, първата среща между ’’топчии’’ и ’’лисици’’ датира още от далечната 1895 година. В онзи следобед на 7 януари, домакините от Лестър Фосе (старото наименование на клуба) побеждават тогавашният Уулич Арсенал с 3:1. Интересното е, че в ответния двубой на Менър Граунд в Плъмстед, южен Лондон, резултата е 3:3. В онези времена и двата клуба се подвизавали в тогавашната Втора Дивизия на Англия. И ако 3:3, Ви се струва неочакван резултат, какво мислите за 6:6 през 1930 година? В онова гостуване, Дейвид Холидей се разписва цели четири пъти за "червено-белите", а Клиф Бастин добавя още две попадения. През годините, Арсенал е побеждавал два пъти този съперник със стряскащото 8:0. Фигурира и победа с 2:7 като гост от 1931 година. Любопитни срещу между "червено-бели" и "сини" са факт и в модерните времена на великата игра. Едва ли някой от Вас не е попадал в интернет на онзи хеттрик на Денис Бергкамп през август 1997 година. И отново 3:3 за историята. На 15 май 2004 година, Арсенал официално бе наречен "Непобедим". Арсен Венгер и онази незабравима формация записаха рекорд, който е непреодолим и до днес. Цяла една кампания във Висшата Лига без загуба! Съперник бе именно съставът на Лестър Сити. Няма как да не се сетим и за онова 4:3 в първият кръг на сезон 2017/18. Тогава Оливие Жиру донесе трите точки в самия край на двубоя и прати домакинската публика в екстаз. Историята помни и доказва, че когато стане дума за Арсенал - Лестър Сити, шоуто за футболния запалянко е гарантирано. А, ние се молим за ново такова и нашите любимци да бъдат крайния победител. Сега ще се концентрираме върху новините преди двубоя. Новината, която радва феновете определено е свързана с Дани Себайос. Испанският полузащитник пропусна визитата на своя тим във Виена в четвъртък, но вече е на разположение за селекция. Най-вероятно Дани ще бъде на пейката, а не титуляр. Причината е наличието на леки синини по глезена на играча. Под въпрос е участието на Уилиан в срещата. Играчът има проблеми в десния прасец и решението дали ще играе ще бъде взето непосредствено преди мача. Тази вечер със сигурност няма да наблюдаваме Роб Холдинг. Англичанинът получи травма на дясното сухожилие в загрявката преди гостуването на Манчестър Сити. Очакванията са Холдинг да е извън строя за около поне три седмици. В лазарета попадат още имената на Калъм Чеймбърс, Пабло Мари и Габриел Мартинели. Най-близо до завръщане в игра от изброените е Чеймбърс. Английският бранител вече тренира пълноценно и съвсем скоро ще се включи във фитнес тестовете преди двубоите. Скоро по терените ще можем да наблюдаваме и Пабло Мари. В момента той е подложен на леки занимания с топка. От Арсенал официално обявиха, че в следващите десет дни, играчът ще се върне към пълни тренировки. Тези вести могат само да ни радват. По простата причина, че Микел Артета ще разполага с допълнителни опции в отбрана. Не остава много и до завръщането на Габи в игра. В последно време, футболистът заяви не един и два пъти в социалните мрежи, че се чувства все по-добре. Сега насочваме вниманието Ви върху Артета и дадената от него пресконференция. “Определено този двубой ще е различен от онзи за Карабао Къп. Тогава и двата отбора бяха с различни играчи и формация от обичайните. Очаква ни един съвсем друг мач. Лестър е труден противник. Истината е, че Брендън Роджърс и неговия екип вършат наистина страхотна работа. Те успяха да променят философията в клуба и начина на игра на състезателите. Като наблюдавам двубоите им, ми прави впечатление, че се стараят да бъдат доминиращи. Понякога се защитават с ниска преса, друг път не. Като цяло те са един наистина добър отбор.” Нашият мениджър си спомни и за последния двубой срещу Лестър във Висшата Лига. “Тогава играхме страхотно и през първата част трябваше да водим с поне три или четири попадения. През второто полувреме доминацията ни на терена се запази, но след това изгониха Еди Нкетиа. Наложи се да играем с десет човека и в крайна сметка допуснахме късно изравняване.” В друго интересно интервю, звездата на отбора - Обамеянг, засипа с похвали колегата си Томас Партей. Привлеченият от Атлетико (Мадрид) играч бе в основата на изкованата победа над Рапид Виена в Лига Европа. Ето и думите на играчът с номер 14 на гърба. “Откакто Томас се присъедини към нас, той се представя отлично. Истината е, че интегрирането му в състава върви по един страхотен начин. Той е мил, спокоен и усмихнат. Още отсега се вижда на какво е способен на терена. Томас разполага с уникална физика. И освен всичко друго, се представя чудесно с топка в крака. Всъщност, преди неговото идване не разполагахме с подобна фигура в отбора. Той ще е от изключително значение за нас що се касае до пресата например. Семейството ми е от Габон, но разполагам и с ганайски корени. Каквито са именно тези на Партей. Така че ние сме едно семейство! Другото хубаво нещо е, че Партей е от изключително значение и за младите ни футболисти. Мисля, че е хубаво те да се изправят срещу подобен играч на тренировките.” Всички ние като фенове се надяваме на един качествен двубой. Разбира се, победител от който да излязат нашите любимци. Както се казва, ”ако ще тревата да изядат, но да бият.” И двата отбора са с по 9 точки, което прави срещата още по-интригуваща. Дано всички са си взели поука от онзи двубой на Емиратс през изминалата кампания и се реваншират с победа. 21:15 часа, Арсенал - Лестър Сити. Напред, "Артилерия"! Сбирки за двубоя ще има в клонове на ASCB в цялата страна. Също така припомняме, че във форума на фен клуба можете да дадете своята прогноза за срещата. Благодарим, че и днес бяхте с нас. Стараем се да Ви държим винаги информирани за всичко случващо се в северен Лондон. Разделяме се с пожелания за ползотворна неделя и три точки довечера. А за финал, държим да оставим едно видео по повод рождения ден на Професора, който бе на 22 октомври. Арсен Венгер на 71 години! Пожелаваме му да изкара още толкова и съвсем скоро да го видим в някоя от ложите на Емиратс! THERE IS ONLY ONE ARSENE WENGER
  10. Датата е 20 октомври 1990 година, Олд Трафорд, Манчестър, Северна Англия. Андерс Лимпар е дал преднина на гостуващия отбор 3 минути преди края на полувремето. Но интересното тепърва предстои. В 60-та минута на мача се случва едно меле, което ще се превърне в легендарно и ще дава отражение върху мачовете между тези съперници през годините напред. С едно брутално нарушение срещу Денис Ъруин, Найджъл Уинтърбърн предизвиква масов бой на терена в който участват 21 играчи с изключение на вратаря Дейвид Сиймън. Брайън Маклеър се нахвърля върху Уинтърбърн като реакция, тук е и голмайсторът Лимпар, който е изблъскан от Пол Инс в рекламните табла. Мелето продължава 20 секунди, като реферът Кийт Хакет успява да въдвори ред, а повечето участвали реално се опитват да усмирят побеснелите играчи. В резултат на домакините е отнета 1 точка от актива, а гостите са наказани с 2 точки, което не им пречи да станат Шампиони на Англия за сезон 1990-91. Футболната Асоциация няма друг избор, тъй като Арсенал имат подобен случай само преди година. В добавка са наложени и глоби от по 50 000 паунда на двата клуба. Арсенал прави вътрешно разследване и налага парична санкция на Джодж Греъм, а в Юнайтед с такива са "наградени" Ъруин и Маклеър. Години по-късно легендарният бивш нападател на Селтик и Манчестър Юнайтед ще си спомни за срама от случилото се, за шевовете, които е получил след интервенцията на Андерс Лимпар и това каква подкрепа е получил от своите съотборници. Той добавя, че такава яростна подкрепа са дали и "топчиите" на Найджъл и Андерс. След този сблъсък, никога повече това съперничество не е същото. Емоции, нажежени страсти и ярост изпъстрят мачовете през следващите десетилетия. Северът срещу юга, индустриалният Солфорд срещу цветния Лондон. Два от гигантите на английския футбол. Алекс Фъргюсън срещу Джодж Греъм, а после и срещу Арсен Венгер, Рой Кийн срещу Патрик Виейра, Мартин Киоун срещу Рууд Ван Нистелрой. Сблъсък, който се заражда именно след този мач в средата на октомври 1990 година за да се превърне в една от английските класики. Никога преди тази дата мачовете между двата отбора не са носили щрихите на ненавистта и омразата, но искрите които се разгарят в този съботен следобед прерастват в един пожар, който близо две десетилетия не може да бъде загасен. Каква е предисторията на този инцидент? В началото на октомври Юнайтед е на 6 позиция. Арсенал са втори и вече изостават от традиционните за онова време лидери Ливърпул. Трети са Тотнъм Хотспър (изненадващо и нетипично за тях високо класиране) на само точка след "топчиите". Интересно е, че в първия си мач начело на Манчестър Юнайтед срещу Арсенал, Алекс Фъргюсън записва победа с 2:0 гарнирана с много напрежение и наказателни картони, а това прекъсва серията от 22 мача без загуба на лондончани. През сезон 1987-88 двата тима се срещат за Купата на Лигата на Хайбъри. И когато Брайън Маклеър има шанс да прати мача в преиграване, той пропуска дузпа, а в добавка получава агресивна реакция от Найджъл Уинтърбърн. Напомня ли Ви този момент на един друг инцидент случил се по-късно в годините? На мен лично: Да! През ноември 1989 година Арсенал са глобени 20 000 паунда от ФА заради масов бой на мача с Норич Сити. Изобщо "топчиите" са спазвали добрите традиции на 80-те години в британския футбол, а тази тяхна твърдост се превръща в запазен етикет, преди късният Венгер да промени мисленето и поведението но своите възпитаници. Какво е следствието на инцидента? Отнетите точки са в момент, когато Ливърпул вече води с 8 пункта пред Арсенал. В онези времена това е било непосилна за стопяване разлика, особено като се има предвид доминантната роля на "червените" в английския футбол. Дейвид О`Лиъри е разочарован и твърди, че това наказание практически изстудява шампанското на Анфийлд роуд. Но, не би! С едва една загуба за 42 мача Арсенал успява да стане шампион на Англия, като титлата е подпечатана с победата от 3:1 на 6 май 1991 година на Хайбъри. Срещу Манчестър Юнайтед. След хеттрик на Алан Смит и заслужената 10 титла за лондончани. Страхотно постижение и почти "непобедима" кампания: една загуба в 42 мача! По-късно в годините Олд Трафорд ще стане център на още две легендарни битки известни като "Битката за Олд Трафорд" от 21 септември 2003 година и "Битката в бюфета" на 24 октомври 2004 година. Два случая донесли полярни възприятия на замесените в тях, но цементирали страстта на емоциите когато се срещат Арсенал и Манчестър Юнайтед! И независимо от събитията на и около терена, такива мачове затвърждават популярното сред феновете на Арсенал мото: We`ll never be beyond that stage! Кратко видео от шоуто на Олд Трафорд: Истинска класика на Олд Трафорд! Гладиаторите от Арсенал и Манчестър Юнайтед:
  11. Казват, че мечтите са, за да се сбъдват. И понякога те действително се сбъдват. Стига да си истински мечтател и да имаш дръзновението да ги гониш и постигаш. И когато това стане можеш да изпитваш единствено гордост от постигнатото и от твоите усилия това да се случи. Точно такъв е случаят с героите на този материал. Алекс Скот днес има празник, защото на 14 октомври 1984 година се е родила вероятно най-известната и очарователна дама обличала прочутото трико в червено и бяло, с което играе най-успешната дамска формация в британския футбол. Ако погледнем задълбочено живота на родената в Източен Лондон Алекс, ще забележим как при нея обстоятелствата се нареждат, но винаги в странна последователност, а нейната поява създава полярни настроения, при които тя е оценявана и възхвалявана от най-големите в играта, докато търпи критики и обиди заради пола си и своя смесен расов произход. С ирландски и ямайкски корени, тя неведнъж търпи жлъч заради цвета на кожата си, а това в добавка с пробива ѝ в един предимно мъжки спорт ѝ носи много негативи. Но тя се справя с всичко, така както подхожда на най-големите в живота. За нея Гари Линекер наскоро каза: „Тя е умна, знаеща и прекрасно квалифицирана”, а такива думи на един от кавалерите на футбола в Англия значат много. Всъщност те са по повод на кариерата ѝ на футболен анализатор и новата ѝ роля на водеща на предаването „A Question of sport” по BBC 1. Роля, която тя заема от Сю Бейкър, която в продължение на 23 години води емблематичното „куиз шоу” по британската телевизия и роля, която предизвиква много остри коментари в социалните мрежи. Отговорът на Гари е на точното място и в точното време, така както големият стрелец го правеше през своята бляскава състезателна кариера. Но, точно кариерата на Алекс Скот, през която тя се превръща в „суперзвездата” на английския дамски футбол ѝ отреждат място на кориците на най-известните и бляскави списания вече втора декада. Като дете малката Алекс обичала да играе футбол в източната част на английската столица заедно с брат си и цялата момчешка тайфа. Тя и още една нейна приятелка, сред момчета при това в техния изконен и традиционен спорт. И по-важното е, че успява да покаже качества, за да се окаже на едва 8 годишна възраст в „Дома на футбола”. Да, точна така. През 1992 година, играейки в демонстративен мач за момичета е забелязана от един човек, който ще преобърне нейния живот. Един човек, който ще преобърне представите на хората за футболната игра и ще остане завинаги изписан в златните книги на английската футболна история и на ФИФА с посоката, която дава за развитието на играта сред нежния пол. Няма защо да се лъжем, но ако сега футболът за жени е професионален спорт с много финансови средства и различни международни турнири, които предизвикват медиен интерес от най-висок калибър, то само 35 години назад във времето това е било тема табу. Особено в онази консервативна Англия от времето на Маргарет Тачър и повсеместното насилие, на което са свидетели старите английски стадиони. Един мъжки свят, в който няма място за слаби и мекушави хора. И никак случайно именно Арсенал, както в много други исторически примери, дава началото на нещо ново, което ще се превърне в революция във футбола. Футбол за дами. През 1987 година е създадена дамската формация на ФК Арсенал Лондон, която ще се превърне в тотален хегемон на Острова. За тези 33 години, „The Arsenal Ladies” печелят 15 титли на Англия, 14 купи на ФА, 5 купи на дамската футболна лига, 10 купи на дамската Висша лига, 5 суперкупи на Англия. Най-важният трофей безспорно е Купата от Шампионска лига на УЕФА, която е завоювана през сезон 2006-07, а това е част от безпрецедентните 6 трофея за сезона, спечелени без загубена среща! Нещо повече: и до момента няма друг английски тим, който да е печелил европейската купа за дами. Само и единствено Арсенал. И няма по-тясно свързано и избродирано име в тези успехи от това на Алекс Скот, която в своите 3 периода за клуба изиграва 148 мача и бележи 12 гола, като неин е онзи златен гол, с който Арсенал покорява Европа, а Алекс Скот нашите сърца и в последствие и целия този толкова мъжки свят на футболната игра. Чаровната лондончанка започва да играе като нападател, но след един сезон в Бирмингам Сити намира своята позиция на краен десен бранител. Следва завръщане в Лондон, безброй титли и купи преди да стане професионален състезател в националната „сокър” лига за дами на САЩ в състава на Boston Breakers. За този си период зад „Голямата вода” по-късно ще каже, че я дооформя като личност и я учи да се бори и да гони своите цели и…мечти. Следва трети престой в Арсенал и нови успехи, в които тя носи капитанската лента на ръката си. Нейният последен мач за Арсенал е на 12 май 2018 година, когато тя води своите съотборнички в победата с 2:1 над дамите на Манчестър Сити. Символично или не, но нейното отказване съвпада с края на ерата на Арсен Венгер в Северен Лондон, на капитана на клуба Пер Мертезекер и на още един забележителен човек. Да, вероятно се сетихте за кого говоря. Точно така, онзи мъж, който я открива някъде през 1992 година в онзи турнир за момичета в Източен Лондон. Този човек се казва Вик Ейкърс и той също се оттегля през 2018 година от клуба на своето детство, на своето сърце, а в последствие и на живота си. Виктор Дейвид Ейкърс е роден на 24 август 1946 година в Излингтън. Като футболист играе на позицията на ляв защитник в долните футболни дивизии, като по-известните отбори, за които е играл са Оксфорд Юнайтед и Уотфорд. Забележителната част от кариерата на мъжа, който винаги ходи с шорти, започва в средата на 80-те години. След края на кариерата си на футболист, той се връща към корените си и започва да работи на Хайбъри като отговарящ за връзките на клуба с местната общност (така позната като Arsenal in the community в настоящето). Вик работи за по-добрата среда в Излингтън и за връзките на Арсенал с местните хора. И точно тогава се проявява онази проникновеност, която имат великите умове като Вик Ейкърс. Арсенал няма дамски отбор, а в района играе една формация Айлсбъри, която е застрашена да се разпадне поради финансови затруднения. Точно тези момичета поставят началото на Arsenal Ladies, за да постигнат през годините онези грандиозни успехи, които щрихирах в текста и да се превърнат в гордостта на футболна Англия. Докато полага основите на дамския Арсенал, мистър Ейкърс продължава да работи с младежите на клуба и да се грижи доброволно за екипировката на първия състав в ролята си на “Kit man”. След идването на Джордж Греъм в клуба, Вик е привлечен в щаба на шотландеца, но при условие да продължи да работи с жените. А там работата е като при един нормален работен ден от сутрин до вечер, тъй като се е занимавал и с намирането на средства за издръжката на дамските формации. Ейкърс помага в търсенето на работа на момичетата, като много от тях са назначени в администрацията на Арсенал или в други звена на клуба. Отдаден на развитието на формацията си, той печели през 1992 година първи трофей - Купата на лигата, за да последват трофей след трофей. Цели 36, които той печели начело на отбора. В същата 1992 година забелязва онова девойче с екзотичен вид от Източен Лондон и успява да я убеди да дойде на проби на Хайбъри. Взаимно решение, което променя живота на двамата и историята на дамския футболен Арсенал. Алекс по-късно ще каже, че Вик Ейкърс е като неин втори баща и че с него имат отношения, преливащи от любов до омраза, които водят тандема към безпрецедентни успехи и развитие. В първата декада на новото хилядолетие са спечелени 9 титли, като само Фулъм прекъсва тоталната доминация на Арсенал. Вик Ейкърс стои неизменно и до Арсен Венгер, като продължава да изпълнява ролята си на отговорник за екипите на играчите. За него „Човекът от Страсбург“ твърди, че е недостатъчно оценен, но че е истински посланик на дамския футбол, който никога не би имал тази популярност и растеж без отдадеността на „малкия голям“ Вик. Дейвид Дийн го сравнява с Венгер като визионерство, лоялност и чувство на дълг и споделя колко много са му имали доверие играчите, за чиито екипи се е грижел повече от близо три десетилетия. Много популярен е един скандал в съблекалните на Олд Трафорд, когато Фламини си срязва ръкавите на фланелката на почивката и така нарушава една вековна традиция играчите да са в еднаква форма на ръкавите, която се решава от капитана. Вик е бесен, защото това е подигравка с клубната фланелка и против устоите и традициите на Арсенал. И останалите играчи го подкрепят. Като говорим за играчи и авторитет сред тях, то най-близкият човек на Денис Бергкамп в Арсенал е бил точно Вик Ейкърс, който е имал удоволствието да играе голф с „нелетящия холандец”, но и задължението да го кара с автомобил, когато другите играчи са пътували със самолет. В книгата „Хладнокръвие и скорост” Денис си спомня със смях как е смъкнал прочутите къси гащета на Вик пред едни красиви дами, които рекламират търговски продукти на Лондон Колни и това е довело да шеги и много закачки сред присъствалите Патрик Виейра, Ашли Коул и симпатичните девойки. Ейкърс е в основата и на пробив в организацията на футболната игра в Англия, така че финалите за купите при дамите да се играят на стадион Уембли. Така в продължение на повече от 30 години този голям Мъж служи на своя любим Арсенал, но освен това е истински посланик на стремежа за човешко развитие, на популяризирането на играта сред дамите и превръщането ѝ в един истински и уважаван спорт, където пол, цвят, религия и сексуална ориентация са вторични белези след умението и желанието да играеш футбол. И това е истинското наследство на човека с футболните шорти от скамейката на Арсенал. Безспорно е влиянието, което е получила Алекс от Вик, което рефлектира в 140 мача за Англия и пробив като журналист и коментатор на срещите от английската Висша лига, заедно с хора като Алън Шиърър, Гари Невил, Рио Фърдинанд, Гари Линекер, Иън Райт и пр. знаменитости от историята на английската игра. С някои от тях като Греъм Сунес имат конфликтни моменти в студиото, а с други огромна симпатия. Като тази с Иън Райт, за когото тя твърди, че е неин любим играч заради всичко, което е дал на играта и усмивката, с която заразява всички и въпреки всичко. Алекс Скот е част от екипа на BBC и първата дама в него, която коментира и анализира мачове от Световно първенство. Това се случва на шампионата в Русия, където тя работи веднага след края на кариерата си на футболист. Оценките за работата ѝ са блестящи, а връзката Райт – Скот намери своето отражение по един особен начин за мен лично по време на Световното първенство през 2018 година. Защото животът е интересен и дава неочаквани случки и обрати. Бидейки на този страхотен футболен празник и знаещ за срещата на големия приятел на АСКБ и председател на „Нюкасъл България”, Методи Ангелов със Стюърт Пиърс и Алън Шиърър и получена от него снимка на разхождащия се край храма Василий Блажени Иън Райт, усещах че сега или никога ще имам възможност да видя един от моите футболни герои. Знаейки къде са телевизионните студия на британските телевизии, застанах чинно на пост в очакване на Райти. Час и половина и нищо, а хората от ОМОН ме гледаха странно и доста подозрително, което в крайна сметка ме отказа от идеята за среща, но с мисълта, че имам още време в Москва. Оказа се, че тогава коментаторите са имали почивен ден. Няколко дни по-късно, когато се игра полуфинала на Англия на Лужники реших да пробвам късмета си отново. И отново близо час и половина без резултат. И когато изпитвах истинско разочарование срещу мен излезе Тя. Алекс Скот. Спрях я и смутено я попитах: „Извинете, но Вие приличате на Алекс Скот?” Красивата жена срещу мен отговори: „Аз съм Алекс Скот!”. Разтреперан от вълнение ѝ обясних, че съм привърженик на Арсенал от България, че съм чакал Райти, но дългото чакане си е заслужавало и много се радвам на срещата с такава знаменитост като нея. Подарих ѝ блузка за 13 години на „Арсенал България”, която се надявам тя да облича редовно и да се сеща за един от най-големите си фенове…. Така разочарованието се превърна в неочаквана радост. А относно Райти: ами него го пропуснах и в Атина през февруари 2020 година, но за сметка на това „АСКБ” скоро ще издаде неговата автобиография, с което ще продължи добрата традиция да превежда и издава книги свързани с историята и величието на ФК Арсенал Лондон. Величие, което се създава от хора като Алекс Скот и Вик Ейкърс, и които са удостоени с рицарски звания за заслуги към Британската империя. Определено Алекс е прекрасна личност, така както е прекрасна и идеята за развитие на дамски футбол от страна на „АСКБ”. Вече няколко години наши момичета тренират и играят футбол, вдъхновени от успеха на жени като Алекс и от идеите на „българския Вик Ейкърс” в лицето на Петко Александров. Традиционните вече футболни турнири за дами са една от най-добрите инициативи на фен клуба на Арсенал в България (ASCB), като предстои надпревара и с международно участие през 2021 година. Така ценностите, които се изповядват от Арсенал, намират реализация и по българските футболни терени в допълнение към многото благотворителни акции, които се организират ежегодно от „Арсенал България“. От АСКБ честитим личния празник на голямата звезда на дамския Арсенал и посланик на женския футбол в глобален аспект!
  12. Добър ден, "артилеристи"! Продължава паузата във Висшата Лига заради мачовете на националните отбори. Това, обаче изобщо не означава, че няма интересни новини свързани с Арсенал. А, последната такава е от вчера (12.10.2020 година). Тази дата несъмнено ще се запомни поради факта, че легендарният мениджър на Арсенал, Арсен Венгер наричан още "Професора", издаде официалната си автобиография. Тя е озаглавена „Моят живот в червено и бяло“ и бе представена на гала вечер в прочутия театър в Сохо, The London Palladium, както и съпроводена с обширно интервю взето от небезизвестния журналист Дан Уокър. Датата не е случайно избрана, тъй като на 12 октомври 1996 година Венгер прави своя дебют начело на Арсенал в победата с 2:0 над Блекбърн Роувърс. Едва ли има привърженик на Арсенал, а и изобщо човек интересуващ се от футбол, който да не знае какво означава Арсен Венгер, какво е направил и постигнал за така обичания от него клуб, а и въобще за играта като цяло. Книгата е на пазара официално от днес, поради което няма как да ви кажем какво точно съдържа. Но, ще Ви представим кратка визитка на някои не особено известни факти свързани с живота на този човек, защото той трябва да бъде запомнен завинаги! Арсен Венгер е роден на 22 октомври 1949 година в Страсбург, Франция. Прекарва детските си години в селце на име Дутленхайм, което е близко до родното му място. Още от ранна възраст е страстен футболен почитател, като е бил почитател на много силните тогава Борусия Мьонхенгладбах(двата града се намират от двете страни на границата между Елзас и Лотарингия). Започва да практикува на 9 годишна възраст в местния отбор. Играе като атакуващ полузащитник и през 1969 година подписва с отбор на име Мюциг, който по онова време е в третото ниво на френския ешалон. През 1973 година подписва с Мюлюз, а през 1975 година с Пиеро Вобан. Това са отбори също от долните дивизии. Големият скок идва през 1978 година, когато преминава в Страсбург и същата година печели титлата на Франция. Никога не се е славел с особени футболни качества, но пък визията за играта му е била впечатляваща. И така, само на 29 години той става и треньор на юношеският отбор на Страсбург. През 1983 година става помощник треньор на друг отбор от топ нивото в страната – Кан, а само година по-късно вече е старши треньор на Нанси. Между 1987 и 1994 година е треньор на Монако, като с тях печели титлата през сезон 1987-88, купата през сезон 1990-91 и играе финал за Купата на Купите през 1994 година срещу Вердер Бремен. Следва екзотичен престой в Япония, където ръководи Нагоя Грампус Ейт между 1994 и 1996 година. Там печели Купата на императора и Суперкупата на Япония, съответно през 1995 година и 1996 година. Като абсолютен шок идва назначението му в Арсенал през 1996 година, а всичко останало влиза в графа славна история, като думите биха били твърде малко да опишем всичко в детайли. Или по-точно казано, днешният материал би станал с размерите на роман на Достоевски. Интересно е да се отбележи, че освен изключителните треньорски умения, Арсен Венгер има инженерно образование от университета в Страсбург, както и магистърска степен по икономика. Владее френски, английски, немски, испански, италиански и японски език. И да се върнем към самото мероприятие от вчера. Освен, че книгата обещава да е изключително интересна и вече е на пазара (английски език), предлагаме и кратко видео и снимков материал от събитието. Те достигнаха до нас благодарение на неповторимия член на АСКБ Цветомир Цеков, който имаше щастието да присъства. Насладете се. Който има желание да чуе цялото интервю с "Професора" може да го стори след закупуване на online stream от линка по-долу. За финал, Ви препоръчваме да продължавате да следите страницата, защото интересните материали и новини от Северен Лондон продължават. One Arsenal, One Arsene Wenger! https://fane.vhx.tv/packages/a-live-stream-with-arsene-wenger-12-oct-18-30-uk/videos/a-live-stream-with-arsene-wenger
×
×
  • Create New...