Search the Community

Преди да говоря за предстоящия сблъсък с Тотнъм, ще отделя две думи за трансферната сага около Михайло Мудрик, която очевидно достигна края си. Изключително способният(заможният) и моралният(циничният) пълководец на Челси се шмугна с няколко куфарчета и "отмъкна" нашата най - голяма трансферна цел през този трансферен прозорец. Това се случва след като Челси привлече една от другите цели на Арсенал - Жоао Феликс. Чудя се, как ли му се получават нещата до момента в синята част на Лондон...*cough* *cough* Исках този играч, няма да лъжа. Но две неща изключително ме смущаваха през цялото време. Едното е неговия непрестанен натиск чрез доста глупави постове в социалните мрежи, който за мен е безкрайно противен и непрофесионален. Утре като наш играч, ако го свързват с Реал Мадрид например, и той се накъса да публикува снимки колко им е фен, направо сам бих му платил полета за там. Доста лошо впечатление ми направи беглият му опит за такъв нескопосан флирт. Второто е сумата, която Шахтьор искат за него. С изиграни 49 мача на клубно ниво и 8 на национално(поправете ме, ако греша числата, но това са статистиките, които четох) да му се искат 100 милиона е просто някакъв фарс. Той може да е безкрайно голям талант, но освен няколко добри впечатления в Шампионската лига не е запалил света все още. Без да искам да съм неуважителен, нивото в Украинската Премиер Лига не може да бъде напълно сравнявано с това в Англия или което и да е друго по - голямо първенство. Според мен е добре, че тия пари не се дадоха за този футболист. Той може и да избухне в Челси, но за мен лично това са просто луди пари. Сега е важно да се намерят адекватни алтернативи, защото хора трябват. Ще видим какво ще стане, просто исках да изкажа мнение, че не е голяма драма. Що се отнася до Челси - нека си пълнят състава с играчи, да трупат. Само по - забавно може да стане. А сега към истински важните неща. Тези от вас, които четат сайта редовно, знаят специалното ми отношение към срещите с Тотнъм. Още отсега ми се е свил стомахът, суеверието, което по принцип няма никакво място в живота ми, също е налице. Очевидно не само при мен, защото Дани ме помоли да пиша аз преди мача, защото носи късмет. Този отбор ще е нашия край, казвам ви. Крайно време е да прекъснем лошата серия без победа на техен терен и да се отдалечим от преследвачите в класирането още повече. Имайки предвид, че Сити загубиха дербито с Юнайтед(как първият гол на Юнайтед беше зачетен нямам никаква идея) имаме добър шанс да увеличим аванса си на върха на 8 точки. Колко чудесно би било това да се случи на стадиона на ония. След разочароващия за тях старт на годината, те се изправят срещу нас след две поредни победи, едната от които доста силна като гост на Кристъл Палас. Да се надяваме това да не им даде кой знае какви крила. По отношение на контузиите големият завръщащ се е Емил Смит Роу. Той влезе като резерва срещу Оксфорд и въпреки че беше леко "ръждив", веднага се видя, че влиза играч, който е напълно наясно с всичко. Движението му без топка и самият начин как се носи по терена са класни. Личи си също, че е работил по физиката си. Сигурен съм, че няма да започне мача, но фактът, че ще е на пейката и ще е един от играчите, които Артета ще има на разположение, в случай че има нужда, е страхотен. Не очаквам големи промени от мача ни с Нюкасъл. Мисля, че Зинченко ще започне вместо Тиърни. Останалата част от състава се нарежда сама, освен ако няма някаква спонтанна контузия или нещо подобно. Артета потвърди, че Сака е на линия, което е страхотна новина. Артета: "Понякога те подхождат към мачовете по различен начин. Понякога са агресивни, понякога те оставят да правиш играта, като същевременно имат много средства, с които да ти причинят проблеми. Ние ще се подготвим за всеки възможен сценарий по най - добрия начин". Колкото и да са Тотнъм, ако искаме да си вземем мача, ще трябва наистина да сме много добре подготвени. Ще имаме нужда от голове, особено след като Кейн ни вкара дузпата, която още отсега е вече отсъдена. Не знам какво още да добавя, честно казано. Ще имаме нужда от ясно мислещи футболисти. Абсолютно не можем да си позволим да оставаме с човек по - малко. Имаме и няколко футболиста, които трябва да се пазят и от жълти картони. Всякакви глупости като изблици на емоции и т.н. трябва да бъдат сведени до минимум. Иначе ФА ще трябва да отворят нов отдел, занимаващ се само с Арсенал, който, за да не се набива на очи, че е само заради нас, се казва Перманентна Аналитична Работа Около Далаверите, Измамите и Явленията или за по - кратко ПАРОДИЯ. Че така както са ни погнали, жална ни майка, ако продължим да сме толкова непослушни, начело с треньора ни. Тцтцтц... Дано момчетата оставят всичко на терена и се възмездят с така дългоочаквана победа на терена на Тотнъм. Come on Arsenal <3

Арсенал приема съседа Тотнъм Хотспър в дербито на Северен Лондон. Срещата е част от 9-ти кръг на Висшата лига. Това е един от онези двубои, които привържениците и на двата отбора очакват с огромно нетърпение. Поглеждайки класирането ще видим, че Арсенал все още заема 1-ва с 18 точки на сметката си при 7 изиграни срещи до момента. "Шпорите" са на 3-то място и със само една точка по-малко, също след 7 изиграни мача. Момчетата на Микел Артета се представят отлично срещу Тотнъм напоследък що се касае до домакинствата. Последното такова завърши при резултат 3:1, а попаденията на сметката на Арсенал в онзи ден бяха на Смит Роу, Пиер-Емерик Обамеянг и Букайо Сака. Освен всичко друго, "топчиите" имат да си връщат на Спърс за последния мач между двата отбора, завършил 3:0 в полза на играчите водени от Антонио Конте. Кога: Днес, от 14:30 българско време. Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон. Телевизия: Диема Спорт 2. Рефер на двубоя: Антъни Тейлър. Новините в отбора на Арсенал: Срещата със сигурност пропускат Смит Роу и Мохамед Елнени. ЕСР претърпя операция в областта на слабините и се очаква да се завърне към тренировки през декември. Пожелаваме на продукта на школата на клуба бързо и успешно възстановяване! Очакванията са тогава някъде да се завърне и Елнени, който е с контузия на бедрото. Под въпрос пък е Рийс Нелсън, който наскоро се завърна от травма, получена на тренировка. Микел Артета потвърди на провелата се пресконференция преди двубоя това, че Зинченко, Тиърни и Партей са на разположение. Имаше въпросителни обаче около капитанът Мартин Йодегор, но те се разсеяха след като норвежеца изигра общо 160 минути футбол през седмицата с екипа на Норвегия. Всички останали футболисти на Арсенал са на разположение и готови за селекция. За редица от тях това ще бъде първо издание на дербито, в което ще имат възможността да вземат участие. Като например Жезус, Зинченко, Салиба, Виейра и Маркиньос. Думите на Микел Артета преди мача: "Ние продължаваме да гоним своите цели. Искаме да продължаваме да се подобряваме във всяко едно отношение. Желанието ни е да не спираме да вървим напред, друг път за нас няма. Конкретно за това дерби искаме да му се насладим максимално. Наясно сме какво означава то за привържениците ни и ние искаме да ги зарадваме с победа. Тази среща е от огромно значение за нас, особено сега, когато погледнем временното класиране и видим къде се намират двата отбора в него. Двубоите с Тотнъм винаги са специални и носят история със себе си. В събота ще играем за нашите привърженици и за историята." Игра с прогнози във форума на ASCB: Пожелаваме си красива игра, честно съдийство и победа! Не забравяйте, че пилешката супа ще бъде сервирана точно в 14:30 часа, а от вас се изисква просто да сте облечени в любимото червено! COYG!

''Когато умра, ще попитам Бог къде са съдиите, преди да избера между рая и ада'' - Арсен Венгер ''Ако кажа каквото мисля, то аз ще бъда наказан за 6 месеца. Не знам как да лъжа и поради тази причина предпочитам да не казвам какво мисля'' - Микел Артета Често оправданията, че реферите са опорочили даден мач са нелепи. Има и други такива случаи, в които подобна теория би била изказана съвсем заслужено. Границата между това дали оправданието е обективно или не, е съвсем тънка. От друга страна, на кого му пука за оправданията?! Жовотът на моменти би могъл да бъде толкова суров, че да те опре до стената и да се чудиш каква да бъде следващата ти стъпка, че да се ''върнеш в релси''. В случая Арсенал много добре знае каква би трябвало да бъде тази стъпка. Отборът трябва да събере мислите в главата си и да има съвсем трезва преценка над нещата. Да се мотивира до такава степен, че да накара околното да заработи в негова полза и да не допуска емоционалния шок да надделее. На пръв поглед това изглежда съвсем лесно и то написано именно по този начин. От време на време е хубаво да си припомняме, че футболистите също са хора, а не само подвижни машини за изкарване на пари. Де факто, те също ходят на работа, имат семейства, деца, шофьорска книжка и прочее. Най-важното е, че те също имат чувства! Именно поради тази причина, преди да изпратим гневно съобщение в Инстаграм на даден фуболист, което съобщение на всичкото отгоре да бъде лишено от всякаква градивна критика, е редно да се замислим за тези така заобикалящи ни подробности. ''Remember who you are, what you are and who you represent'' В крайна сметка, ние не сме нито в съблекалнята, нито пък присъстваме на тренировъчните занимания, за да видим отблизо кое, как и защо се случва. Напоследък Футболен Клуб Арсенал прави така, че да държи привържениците си възможно най-близо до случващото се. Живеем в 21-ви век, където се намираме в свят на свръх-развити интернет заложби. Но това никога не е достатъчно... Това как ние възприемаме събитията е съдбоносно, a това какъв етикет ще сложим в последствие е неизбежно, било то в положителна или негативна посока. Етикетът си е етикет, той винаги е там и отърване няма... Нямам никакво намерение да се впускам в детайли от снощното принизяване на Арсенал. Почти съм убеден, че всеки един от вас е наблюдавал двубоя и сам е извадил догадките за себе си. Както и по-горе споменах, понякога, но само понякога, привържениците имат цялото право на Света да бъдат разочоровани от съдийството и конкретно това във Висшата лига. Първенство, което претендира, че е най-доброто и най-оспорваното на планетата. Навярно е така, с оглед това кои и какви състезатели и мениджъри присъстват в него. Обаче, когато етикетът за тази Лига е такъв, че той крещи ''Никой не може да се мери с мен'', то тогава най-важното нещо, което трябва да се получава насреща, е качеството. Навярно много хора биха казали, че в повечето случаи човек иска твърде много неща, и то без да е дал нищо насреща. Именно някъде тук е разковничето на темата. Привърженикът заплаща по всякакъв начин, че да бъде част от всичкото това нещо. Без привърженик - футбол няма! Той заплаща с парите си, наличното си време или пък с нещо още по-съществено - страстта си. Никога не е добре, когато хора, които се имат за по-умни от теб, са и по-хитри от теб и ти отнемат шанса за нещо, което е свършило преди да е започнало. 30 минути ''футбол'' бяха напълно достатъчни, за да изпратят червено-белите фенове едва ли не в дълбоки размисли върху края на сезона и в някакви ''глухи'' сметки, всякаш сме в час по математика. За всеки един човек е по-важно да погледне към физиката и химията, които са нещо като еквивалент на ''Аз мога, аз искам''. Това винаги е една успешна формула, създадена за измъкване от ситуацията по един мъжки начин, чрез чест и достойнство. Все неща, които са все по-непознати за ''футболните'' хора на Острова. Арсенал на Микел Артета е длъжен да следва инстинкта си. Играта приключва тогава, когато лежим спокойно на прави дъски... Иначе за статистиката: ''артилеристите'' все още заемат четвъртата позиция във временното класиране, но вече разполагат само с точка повече от Тотнъм Хотспър при оставащи два мача до края на сезона. В тях, Арсенал гостува на Нюкасъл и е домакин на Евертън, а пилешките ни приятели са домакини на Бърнли и са гости на Норич. На ход са руската рулетка и играта на нерви. Бъдете здрави, позитивни и не спирайте да вярвате, защото по стара традиция, най-доброто едва сега предстои.

Мачовете срещу Тотнъм винаги са специални. Това се дължи на много неща - дългата история и съперничеството между двата клуба, напрежението между феновете, заряда у играчите и още безброй фактори. Тези от вас, които следят сайта от известно време, знаят, че писах преди последния ни сблъсък със Спърс. Следователно знаете, в какъв ужас преживявам седмицата преди този мач. Само за пример - предната нощ спах час и половина, снощи малко повече. Писането преди тази среща със сигурност поне малко успява да намали напрежнението и притеснението, така че се радвам, че имам възможността да ви нахвърлям най - важното преди първото Дерби на Северен Лондон за сезона. Поради особения характер на това дерби формата на двата отбора често не играе кой знае каква роля в това, какъв ще е крайният резултат. Въпреки това мога смело да заявя, че Тотнъм не правят добър сезон до момента. Спечелиха първите си три мача с по един гол, като не демонстрираха кой знае колко впечатляващи качества. Отборът също така е последен в лигата по т.нар. xG(очаквани голове = статистическо измерване на качеството на головите шансове и вероятността те да бъдат реализирани). Това обаче по никакъв начин не трябва да ни успокоява кой знае колко. Както бяха Уувс на Нуно, така и Тотнъм са отбор, който може много умело да "стои" върху водачеството. Особено срещу нас, които в последно време имаме доста сериозни проблеми в това да се върнем в мача, след като сме допуснали гол. Първият гол в тази среща ще бъде от изключителна важност: на Тотнъм също често им е трудно да обръщат резултати и да гонят мача. И понеже това е статия за Арсенал а не за Спърс, ще завърша тази секция от нея със следното - Тотнъм са поне в момента недобър, но опасен отбор. Кейн и Сон могат да "кликнат" и по всяко време(а ние знаем как съдбата обича да предлага Арсенал на всеки, който реши точно в този момент да прави мача на живота си) да създадат нещо опасно. Може да е само един шанс, но тези играчи имат качеството да го реализират. От Арсенал бе потвърдено, че абсолютно всички играчи от първия отбор са налични за селекция без отсъствия поради травми или други причини. Това нещо, което не се случва често. Още по - малко на нас. Това дава възможност на Артета да избира от абсолютно всичко, с което разполагаме в момента. Със сигурност ще му създаде и известни трудности или колебания, но аз бих казал, че това е по - скоро от хубавите главоболия и проблеми, които един треньор може да има. Според мен Рамсдейл ще запази титулярното си място на вратата, след като до момента не е направил нищо за да го загуби. Заражда се неочквано приятна връзка между него и феновете, както и между него и хората пред него на терена. В този млад и лека-полека обновяващ се Арсенал Рамсдейл бавно се превръща в нещо като талисман за състава. По всяка вероятност защитната четворка от последните два мача ще остане непроменена, като това е интересно: без да подценявам опозицията ни от последните два шампионатни мача, защитниците ни не бяха тествани на безкрайно високо ниво. За първи път под ръководството на Артета в отбора започва да се оформя нещо като титулярна/първи избор защитна линия. Този мач ще ни даде страшно много информация за защитната ни формация. Мога да си представя, че Кейн ще бъде поверен на Габриел, както стана последния път и проработи изключително добре. Полузащитата ще е безкрайно интересна. Партей изкара солидни 60 минути срещу Уимбълдън през седмицата, което със сигурност ще допринесе към по - доброто му физическо състояние. За мен той е твърд титуляр при всяко положение. Тук стигаме и, разбира се, до т.нар. "elephant in the room" - Гранит Джака. Независимо какво е мнението на всеки един от нас относно него, няма как да не напиша няколко реда. След като наказанието му от три мача изтече, той е наличен и въпросът е, дали трябва да бъде върнат директно в стартовия състав, както и дали Артета би го направил. Аз лично си мисля, че шансът утре да видим Гранит в първите 11, е около 70-75%. Не съм непременно убеден, че това е правилното решение. В последните някоко мача се видя, че малко по малко започваме да изграждаме структура в центъра на терена и без Гранит Джака. Интересното в случая обаче е, че той може да бъде лидер и малко или много знае значението на този мач. Към това добавяме факта, че Артета го харесва много, както и парадоксалното му качество да играе доста приличен футбол директно след като е имал "Джака-момент"(влизане с бутоните напред и два крака във въздуха). Въпреки че не съм най - големият фен на Джака(и смятам, че това лято изпуснахме перфектна възможност да се освободим от него и да градим центъра на чисто), няма да бъда безкрайно разочарован, ако го видя в титулярния състав, просто заради лидерските му качества и целеустремеността, която той може да притежава в такива важни мачове. Ако Джака играе, това означава, че някой измежду Сака, Смит-Роу, Йодегор, Обамеянг и Пепе ще трябва да остане на пейката. Изключая може би Йодегор и Обамеянг(ако дойде навреме за мача ) за всеки един от другите трима мога да видя причина, поради която това няма да е пагубно. Бих искал всички да стартират, но в случай, че това е невъзможно, всеки един от тези играчи би ни дал допълнително енергия и фантазия от пейката, ако в хода на мача такава ни е потребна. Не виждам как с представията си през седмицата Лаказет и Нкетия могат да изместят някого от отбора, въпреки че вторият изигра доста приличен мач и вкара уникален гол. С вълнение примесено с притеснение очаквам обявяването на състава утре. Мачът е днес - неделя, 26.09.2021 от 18:30 българско време и ще бъде излъчван по Диема Спорт 2. "Играем у дома, ще имаме нашите хора зад нас и те ще създадат невероятна атмосфера, на която ние сме длъжни да се насладим и от която трябва да извлечем пълния максимум" каза Артета преди мача. За състоянието на отбора, за позицията ни в първенството и за престижа от Дербито на Северен Лондон смея да твърдя, че за момента този мач предвид всички обстоятелства(втория пълен сезон на Артета начело, трансферен прозорец, през който той получи пълна подкрепа, кошмарния старт на сезона, опита за изграждане на някаква форма) е най - важният за Микел след финала на ФА Къп през 2020. Този път съм една идея по - обективно позитивен преди мач срещу Спърс. Това обаче не може да сломи напиращата в мен паника. Независимо дали сте на стадиона, в бар или пред телевизора с приятели, сам пред лаптопа със скръстени ръце и крака(като мен) - пожелавам ви Арсенал да превърне неделята ви в празник и да ви направи още по - горди да носите топа на гърдите си, отколкото вече сте! Това е мач за чест! Come on, Arsenal! <3

Момчетата на Микел Артета записаха трета поредна победа във Висшата лига, след като надиграха Тотнъм Хотспър с 3:1. Точни за домакините пред пълните трибуни на Емиратс Стейдиъм бяха Смит Роу в 12 минута, Пиер-Емерик Обамеянг в 27 минута и Букайо Сака в 34 минута. Единственото попадение на сметката на ''шпорите'' бе дело на Сон, който се разписа в 79 минута на срещата. Арсенал изнесе лекция на своят съперник през първата част, а гостите нямаха отговор на случващото се на терена. Атаките на хората в червено и бяло бяха мълниеносни и вещаеха опасност след опасност пред вратата на Юго Лорис. През второто полувреме, домакините намалиха оборотите и играеха предпазливо. В крайна сметка, Арсенал се поздрави с успеха и с тези си 3 точки вече се намира на 10 позиция във временното класиране с общ актив от 9 точки. Нужно е и да се отчете, че на трибуните на Емиратс беше не кой да е, а Тиери Анри. Повече подробности за срещата в следващите редове. Стартов състав: Под рамките на вратата видяхме Аарън Рамсдейл. Пред него в отбрана бяха подредени Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Като дефанзивна двойка в средата на терена стартираха Томас Партей и Гранит Джака. Изнесени пред тях бяха Букайо Сака, Мартин Йодегор и Смит Роу. На върха на атаката и с капитанската лента бе Пиер-Емерик Обамеянг. Резерви: Бернд Лено (GK), Роб Холдинг, Седрик Соареш, Нуно Тавареш, Самби Локонга, Мейтланд-Найлс, Габриел Мартинели, Никола Пепе и Александър Лаказет. Смени в хода на двубоя: Самби Локонга се появи на мястото на Гранит Джака в 82 минута. Букайо Сака бе заменен от Мейтланд-Найлс в 87 минута. Смит Роу отстъпи мястото си на Нуно Тавареш в 88 минута. Евентуални контузии: Гранит Джака. Жълти картони: Мартин Йодегор в 89 минута и Самби Локонга в 91 минута. Фото кредит: Премиърлийг Думите на Микел Артета след мача: ''Да спечелим това дерби и то по този начин бе едно от най-хубавите неща, които съм виждал на този стадион. Успяхме да зарадваме нашите привърженици и съм изключително щастлив от този факт. Момчетата се представиха на високо ниво и изнесоха страхотно първо полувреме. Все пак има някои аспекти от играта, в които ми се иска да подобрим представянето си. '' Цялото интервю на Артета може да проследите на сайта на клуба. В следващият си двубой, Арсенал гостува на Брайтън в мач от 7 кръг на Висшата лига. Срещата е в събота, 2 октомври, от 19:30 часа българско време. С това и приключва днешният ни материал. Екипа на Арсенал България пожелава на всички наши читатели хубава и успешна седмица. Лондон е червен!

''Причината за специалното отношение към числото 7 никога няма да бъде разгадана. За мен, една от причините е това, че то само по себе си е уникално, особено в аритметиката. Това е единственото число, което не може да бъде умножено или делено в групата от 1 до 10. Числата 1, 2, 3, 4 и 5 могат да бъдат умножени по две и пак остават в същата група. Числата 6, 8 и 10 се делят на две, 9 се дели на три. Числото 7 остава уникално по рода си!'' - Алекс Белос Седем дни от седмицата. Седем смъртни гряха. Седем ноти. Седем чудеса на Света. Число, което освен всичко друго е оставило и трайни следи в историята на Арсенал. През годините, играчи като Дейвид ''Роки'' Рокасъл, Дейвид Плат, Кевин Кемпбъл, Пол Мърсън, Дейвид Хилиър, Пол Дейвис, Рей Парлър, Андерс Лимпар, Дейвид О'Лиърли, Лиъм Брейди и Томаш Росицки са летели по терените със 7-ца на гърба. И както е казал Мистър Арсенал: ''Играй за името, което е изписано на фланелката отпред и хората ще запомнят името, което е изписано отзад'', то всички от изброените са играли именно в името на емблемата! В името на 7-буквената любов, наречена Арсенал. Тези играчи са допринесли с това, числото 7 да бъде свещено в северната част на Лондон. Или както британците обичат да казват: ''The streets will never forget''. В момента пък с номер 7 на гърба си в клуба е младата надежда от школата Букайо Сака. Някъде измежду редовете пропуснахме да споменем още една 7-ца, носила червено-белия екип. Но не се притеснявайте за това, защото не само на Острова помнят нейното име. Началото на една приказка - 19 август 2000 година, Стейдиъм ъф Лайт Робер Еманюел Пирес. Страшилище за всеки един противник, дръзнал да се изправи срещу него. Играч, който разполагаше с добре познатия френски афинитет към техниката. Играч, който доказваше теорията на Йохан Кройф, че футбола се играе с главата, а краката са само инструменти. Робер Пирес се появява на този свят на 29 октомври 1973 година в Реймс, Франция. В онзи ден е дадено началото на една непобедима и славна история. По подобие на много от неговите сънародници, тук също присъства екзотика в неговите корени. Баща му е португалец, а майка му испанка. Най-вероятно именно заради баща си, Пирес прекарва детските си години като запален фен на Бенфика. По-късно е запленен и от Реал Мадрид. Самия Боби признава, че като дете е изпитвал доста затруднения в училище, тъй като по това време не е говорел добре френски език. В крайна сметка, като един бъдещ пример за Мъж с главна буква, Пирес се справя с тази подробност и дори се записва на двугодишен курс по спортна степен в Реймс, когато е още на 15 години. Това се случва по настояние на баща му Антонио, който е бивш състезател на Лес Корпо. Фамилия Пирес споделя една и съща история в която Боби посещава мачовете на баща си всяка събота. Като в една истинска приказка, нали?! Приказка, която води до официалния му дебют за Мец, на чиято школа се оказва възпитаник. Годината е 1993-та в мач срещу Олимпик Лион. По време на 6-годишния си престой там, той се разписва общо 43 пъти в 162 мача. Това не остава незабелязано от Олимпик Марсилия, които го привличат през 1998 година. Година, в която Франция печели Световното първенство след победа над Бразилия с 3:0 в Париж. Именно Робер Пирес е сред ликуващите на Стад дьо Франс. В Марсилия, обаче, нещата не се развиват по очакван начин. Клубът финишира на точка зад Бордо в крайното класиране и губи финала за Купата на УЕФА от Парма. В края на втория си сезон, Пирес дори бойкотира клуба, а същевременно страда от проблеми на и извън терена. Годината е 2000, а Франция прибавя във витрината си и титлата от Европейското първенство след победа над Италия с 2:1. Победното попадение за „Петлите“ идва след пас именно на Робер Пирес към Давид Трезеге. 02 юли 2000 година - Анри, Пирес, Виейра, Вилторд, Анелка и Трезеге са Европейски шампиони! Европейското първенство в Белгия и Холандия приключва, а в Испания е осъществен трансфер. Марк Овермарс преминава от състава на Арсенал в Барселона срещу рекордните за онова време 25 милиона паунда. Лондончани се нуждаят от ново ляво крило, а Арсен Венгер се насочва към Робер Пирес. В битка за подписа му са и клубове като Реал Мадрид и Ювентус. В крайна сметка, Венгер надделява и „артилеристите“ си осигуряват услугите на Пирес срещу 6 милиона британски лири, които изплащат на Олимпик Марсилия. Робер Пирес взима номер 7 в Арсенал и дебютира с него на 19 август 2000 година в гостуване на Съндърланд, което е загубено с 1:0. Пирес дори получава подигравателни коментари от медиите в страната по свой адрес, след като споделя, че футбола на Острова е твърде физически ориентиран. И по съвсем възмезден начин, французинът забожда първия си гол с топа на гърдите малко след тези медийни подигравки. Nice touch, Bobi! Датата е 17 октомври, когато пред малко повече от 42 000 зрители, Пирес оформя крайното 1:1 на Стадио Олимпико между Лацио и Арсенал в мач от Шампионската лига. Само няколко дни по-късно, успява да се разпише и във вратата на Уест Хям при победата с 2:1. Това е и първи гол за него с екипа на Арсенал във Висшата лига. Несъмнено един от най-знаковите моменти в които Робер Пирес е въвлечен докато играе за „топчиите“ е през 2001 година. Датата е 31 март, когато в ранните часове на нощта Дейвид ''Роки'' Рокасъл умира след битка с рака. Една друга легендарна 7-ца на клуба. В същия ден, на терена предстои да се изправят един срещу друг Арсенал и Тотнъм Хотспър. Неочакваната новина за смъртта на Рокасъл придава един друг привкус на дербито на Северен Лондон. Няма я познатата вражда, няма ги освиркванията. Всеки един присъстващ на Хайбъри в онзи ден отдава почит на Роки, а Тони Адамс, който е етикет за коравина и мъжество, се разплаква като малко дете. Такива моменти ни напомнят, че футбола е много повече от игра! Интересното в онзи ден е, че Робер Пирес открива резултата в 70 минута на срещата. Играчът с номер 7 отбелязва за 1:0, а това е едно от доказателствата, че в онзи ден Арсенал е играл за Роки! Човек би казал, че самият той е бил отново на терена. Тиери Анри добавя второ попадение и оформя крайното 2:0 в полза на Арсенал, а Пирес е наказвал общо 8 пъти съседите от Тотнъм. Малко след това, през 2003 година, Робер Пирес е автор на единственото попадение във финала за Купата на ФА. В онзи 17 май, Арсенал побеждава с 1:0 над Саутхямптън. Това е и единственият финал за Купата на Англия, който се играе на закрито. Покрива на стадион Милениум в Кардиф е затворен поради лошите метеорологични условия. В интерес на истината, Робер Пирес не играе само на лявото крило. Той може да се включва от всяка една друга позиция на полузащитата, а също така и да е в позиция с която да подкрепя предната линия. Това само доказва таланта с който е надарен. Като един истински хищник в наказателното поле, Пирес рядко пропуска да вгорчи противниците си. А един от специалитетите му бе това да прехвърли вратаря на опонента. Кариерата на Робер Пирес в Арсенал е толкова колоритна и осеяна с уникални моменти, че тя достига своя апогей на Уайт Харт Лейн през 2002 година, откъдето тръгва серия в която ще се разпише в 5 последователни мача срещу Тотнъм Хотспър. Пирес е автор и на онази асистенция към Денис Бергкамп срещу Нюкасъл Юнайтед, довела до фамозното изпълнение на холандеца в наказателното поле на „свраките“. Французина бе избран и за играч на сезона за Арсенал след края на кампанията 2001/02. Тогава Лондончани спечелиха и втория си дубъл под ръководството на Арсен Венгер. Пирес е и сред хората, които записаха имената си със златни букви в историята на „артилеристите“. Формацията на клуба за сезон 2003/04 бе изградена не просто от хора с качества, но и с характер. Пирес и компания съвсем заслужено получиха прозвището „Непобедими“! Робер Пирес бе част и от онзи състав на Арсенал, който игра за последно на Хайбъри през кампанията 2005/06. Кампания, която завърши и със загуба във финала на Шампионската лига от Барселона. Именно той бе заменен в онзи мач, след като Йенс Леман получи червен картон. На негово място, Арсен Венгер пусна в игра Мануел Алмуния. Сеозн 2005/06 бе и последен за Пирес със екипа на Арсенал. Французина не скриваше огорчението си от това, че не получаваше достатъчно игрово време. Онази нощ в Париж се оказа тъжна за всички привърженици на Лондончани, но и конкретно за един французин, който не можеше да повярва, че ще бъде заменен в толкова важен двубой. За онзи момент, самият той дори споделя: "Не можех да повярвам. Бях много разочарован. Като видях номера си на таблото за смяна, не вярвах на очите си. Прекарах 6 години в Арсенал и това щеше да бъде последния ми мач за клуба. Пред цяла Франция и родителите ми. На това място станах Световен шампион през 1998 година, а сега финала за мен продължи едва 12 минути". Това изказване на Пирес, обаче, въобще не променя обичта му към клуба. През юли 2008 година, той е избран от привържениците като шестия най-голям играч, който някога е обличал екипа. След напускането му на Острова, за него последва свободен трансфер във Виляреал, а на по-късен етап и в Астън Вила. Интересното е, че при завръщането си в Англия, доста често Пирес тренираше на тренировъчната база на Арсенал в Лондон Колни. През септември 2013 година, той бе и един от гостите за бенефиса на Стилиян Петров на Селтик Парк в Глазгоу. На следващата година последва трансфер в индийския ФК Гоа. Където и да отидеше, Робер Пирес бе възприеман като Божество. С екипа на Франция се разписва общо 14 пъти в 79 срещи. А за 6-годишния си престой в Лондон има 87 попадения в 287 двубоя. В момента Робер Пирес е женен за Джесика Лемари от която има дъщеря на име Ная и син, който носи името Тео. ''Когато си вече бивш футболист, то едно от желанията ти е да бъдеш близо до клуба, който обичаш. За мен този клуб е Арсенал'' - Робер Еманюел Пирес. Мъж с главно М. Вдъхновил не един и двама да се влюбят във футбола.