Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'арсенал'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора
    • Национална фен среща и общо събрание Русе 2023г.
    • Есенна фен среща Плевен 2023
    • Winter fan meeting Vratsa 2024

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

  1. Тиери Анри изиграва 37 мача, в сезона на Непобедимите. Нападателят става голмайстор на Висшата Лига със зашеметяващите 30 гола. Тиери Даниел Анри е един от най-значимите футболисти в цялата история на Арсенал. Рекордьор по голове, капитан, лидер. Кралят. Каквото и да се каже за него ще бъде малко. Кариерата на французина стартира в Монако през 1994г. Едва 17-годишен той дебютира за „монегаските“ под ръководството на... Арсен Венгер. Френският специалист вярва, че Анри може да бъде качествен нападател, но го поставя на лявото крило. Бързината и движенията му с топката го правят почти неуловим за десните бекове. Заедно с друг младеж – Давид Трезеге, оформят невероятен тандем в отбора на Монако. Във френският отбор, Анри се задържа 5 години. Записва 141 мача, вкарва 28 гола и прави 3 асистенции. През 1996г. е номиниран за най-добър млад играч във френското първенство, а година по-късно спомага за класирането на Монако до полуфиналите на Шампионската Лига, вкарвайки 7 гола. През януари 1999г., французинът преминава в отбора на Ювентус за сумата от 10.5 млн. паунда. Там, обаче нещата не потръгват. Той е поставен на крилото и в много често случаи играе дори като халф-бек. Това повлиява на голмайсторските му показатели и той изиграва едва 20 мача за „старата госпожа“, като реализира 3 гола и прави 2 асистенции. Влошените му взаимоотношения с директора в Ювентус, Лучано Моджи, водят до неговото напускане 8 месеца след като е пристигнал. На 3 август 1999г., Арсен Венгер, някогашният учител на Анри, го привлича в Арсенал за 11 млн. паунда. Той получава фланелката с номер 14, която завинаги ще остане в съзнанието на феновете като „номерът на Тиери Анри“. Френският нападател е привлечен за заместник на напусналият по-рано, Никола Анелка, за рекорна сума. Венгер веднага поставя Анри като централен нападател, макар французина да стартира често от лявото крило, преди да навлезе навътре по терена. Още в дебютният си сезон, 22-годишният футболист, изиграва 48 мача във всички турнири, вкарва 26 гола и прави 9 асистенции. За съжаление Арсенал завършва втори в Англия и губи финала за Купата на УЕФА от Галатасарай. Следващият сезон, Анри вече се утвърждава като основната голова машина за Арсенал. Той изиграва рекордните 53 мача, в които вкарва 22 гола и прави 11 асистенции. Арсенал отново не печели нищо, след като отново завършва втори и губи финала за ФА Къп от Ливърпул. Въпреки това французинът вкарва един от най-красивите голове в историята на Висшата Лига през този сезон. В двубоят срещу Манчестър Юнайтед, той си повдига топката, с гръб към вратата, обръща се и я забива във вратата на Фабиен Бартез. Радостта му след гола също остава в летописите на Висшата Лига: той пресъздава рекламата на Бъдвайзер „Whasssuup!”, с имитация на телефонна слушалка и изплезена гримаса. Така идва сезон 2001-2002, където Арсенал печели дубъл. Анри става голмайстор на Вишата Лига с 24 гола в 33 мача. Общо той отбелязва 32 попадения в 49 двубоя и прави 9 асистенции. Първите му трофеи с клуба вече са налице. През следващата година, Арсенал губи титлата, но печели ФА Къп за втора година подред. Анри е избран за Играч на мача на финала. Годината, обаче, е най-добрата в кариерата на футболиста. Той поставя нов рекорд в кариерата си - 55 мача, вкарва 32 гола и прави 28 асистенции. Във Висшата Лига той вкарва 24 гола като остава на второ място, с едва 1 попадение по-малко от Рууд Ван Нистелрой. Рекордните 25 асистенции в един сезон не са подобрени и до днес в Англия. Той става и първият футболист в историята на 5-те най-големи първенства, с постижение от минимум 20 гола и 20 асистенции в един сезон. Логично той е номиниран за най-добър играч във Висшата Лига през този сезон. През Непобедимият сезон, Анри за пореден път доказва, че е един от най-добрите нападатели в историята на английския футбол. Той изиграва 51 мача (37 във Висшата Лига), вкарва 39 гола (30 в Лигата) и прави 15 асистенции (6 в първенството). Ядрото от Анри, Пирес, Виейра, Бергкамп поставя рекорд, непостигнат от повече от 100 години. Сезон 2004-2005 отново оставя Арсенал на второто място, този път зад лондонският съперник, Челси. „Артилеристите“ печелят за поредна година ФА Къп и отново добавят купа във витрината си. Френският нападател изиграва 42 мача, вкарва 30 гола и прави 15 асистенции. Още едно забележително постижение за един футболист. Следващият сезон не е много успешен за Арсенал, но Анри постига историческо постижение – превръща се в голмайстор за всички времена за Арсенал. Двата гола срещу Спарта Прага в Шампионската Лига, под номер 185 и 186 означават, че той задминава друг легендарен нападател на „артилеристите“ – Иън Райт. На 1 февруари 2006г., той отбелязва срещу Уест Хям своя гол номер 151 в първенството и по този начин задминава Клиф Бастин като голмайстор номер 1. В края на сезона, френският нападател става лидер във Висшата Лига по отбелязани попадения и обявен за най-добър футболист през сезона. През същият сезон, Арсенал губи финала за Шампионската Лига от Барселона и той изключително много разстройва Анри. Сезон 2006-2007 е белязан от контузии и спад във формата на французина. Той изиграва 27 мача във всички турнири, вкарва 12 гола и прави 6 асистенции. В много от мачовете започва да се забелязва, че съзнанието на вече капитана на Арсенал „е някъде другаде“. Така през лятото на 2007г., Анри преминава в отбора на Барселона за 24 млн. евро. В звездната селекция на „блаугранас“, нападателят прекарва 3 години. За този период той изиграва 121 мача, вкарва 49 гола и прави 27 асистенции. С испанският отбор той печели 2 титли на Испания, 1 Купа на Краля, 1 Суперкупа на Испания и най-важният трофей – Шампионската Лига (2008-2009). Впоследствие добавя и Световната Клубна купа и Суперкупата на Европа. В състава на Барселона личат имената на Андрес Иниеста, Шави, Карлес Пуйол, Самюел Ето‘о и един аржентински суперталант на име Лионел Меси. През 2009г. Тиери Анри и Барселона печелят рекордните 6 титли за една година. През лятото на 2010г., вече на 33 години, Анри подписва договор с американският Ню Йорк Ред Булс. Това се оказва гениално решение за американците, защото популярността към МЛС нараства допълнително, с една от звездите и легендите на световния футбол. Французинът изиграва 135 мача за 4 години, вкарва 52 гола и прави 42 асистенции. През зимата на 2012г., Анри тренира с Арсенал, за да поддържа форма преди старта на първенството в Щатите. За изненада на всички той подписва 2-месечен договор с „артилеристите“. Така той се завръща в отбора, който го направи световна звезда. Анри е използван като алтернатива за Маруан Чамак и Жервиньо, които отсъстват, поради участието си в Купата на Африканските нации. Той прави своя повторен дебют за Арсенал в третия кръг за Купата на Англия и отбелязва единственото попадение, след като е влязъл като резерва. Думите не могат да опишат емоциите на футболиста и феновете на „Емирейтс“, при гола. Последното попадение за Арсенал, той отбелязва срещу Съндърланд, дълбоко в добавеното време, за победата с 2:1. Така Анри завършва с 228 гола за Арсенал във всички турнири и 175 в първенството. На 16 декември 2014г., Тиери Анри обявява край на своята кариера. За националният отбор на Франция, Анри има изиграни 123 мача – петото най-добро в историята (към 2024г.), като има вкарвани 51 гола – второ най-добро постижение (към 2024г.). Френският нападател участва на 4 Световни първенства (1998, 2002, 2006, 2010) като печели световната титла през 1998г. и я губи през 2006г. от Италия на финала. Има 3 участия на Европейски първенства (2000, 2004, 2008) като печели титлата през 2000г. Анри участва и в Купата на Конфедерациите през 2003г. – турнир на спечелилите титлите на съответните континенти, плюс световният шампион и отбора-домакин. Франция печели турнира. Тиери Анри без съмнение ще остане в историята на Арсенал като един от най-значимите му играчи. Неговата любов към „артилеристите“ не изчезва и винаги реферира своите коментари по адрес на Арсенал като „ние“ и „нашият отбор“. Легендарният номер 14 има много незабравими моменти с Арсенал: голът му срещу Тотнъм, овековечен със статуя пред „Емирейтс“, голът срещу Юнайтед през сезон 2000-2001г., емоционалното завръщане и много други. За всички нас, той ще бъде Кралят. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Тиери Анри е класиран на 1-во място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Французинът е рекордьор по вкарани голове за Арсенал в цялата история на клуба, със своите 228 · Анри е един от тримата футболисти със статуя пред стадиона на Арсенал, „Емирейтс Стейдиъм“ · Легендата на Арсенал е приет в „Залата на славата“ на Висшата Лига
  2. Денис Бергкамп изиграва 28 мача, в сезона на Непобедимите. Нападателят е един от лидерите на състава по пътя им към рекордното постижение. Денис Николаас Мариа Бергкамп е една от легендите на „артилеристите“. Магьосник на терена, изключително скромен човек и огромен професионалист. За мнозина, той е считан за един от най-талантливите играчи в историята на футбола. Кариерата на Бергкамп в професионалния футбол започва през далечната 1986г., с отбора на Аякс. Треньорът, решил да му даде шанс е не кой да е, а самият Йохан Кройф. Още в дебютния си сезон, едва 17 годишен, Бергкамп записва 23 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 2 асистенции. След като веднага се утвърждава в състава, нидерландецът прекарва 7 години в гранда от Амстердам. Изиграва общо 238 мача във всички турнири, вкарва 122 гола и прави 23 асистенции. С Аякс той печели 1 титла на Нидерландия, 2 Купи на страната, 1 КНК и 1 Купа на УЕФА. В годините си с Аякс, Бергкамп привлича вниманието на почти всички грандове от Европа. Йохан Кройф, като отявлен каталунец, съветва футболиста да не преминава в Реал Мадрид. Мечтата на нападателя е да играе в Италия и през февруари 1993г., той преминава в състава на Интер на рекордните 7.1 млн. паунда. Годините на Ботуша, обаче, не са така впечатляващи. Бергкамп изпитва трудности с аклиматизацията. Преследван от контузии и умора след Световното първенство в САЩ през 1994г., нидерландецът така и не показва най-доброто от себе си. Пресата го съсипва от критики, което допълнително го демотивира. В крайна сметка той се задържа при „нерадзурите“ 2 години, в които записва 72 мача, с 22 гола и 11 асистенции. През лятото на 1995г., Арсенал привлича Бергкамп за рекордните за клуба 7.5 млн. паунда. Той се превръща в първото попълнение на новия мениджър Брус Риох. Привличането на нападателя е от голямо значение за клуба, защото те привличан утвърден играч, национал на страната си и доказан голмайстор. Още през дебютната си кампания, Бергкамп записва отлични резултати: 41 мача във всички турнири, 16 гола и 6 асистенции. С идването на Арсен Венгер на следващата година, Бергкамп се превръща в световна величина. Иновативните методи на французина по отношение на храната и тренировките, комбинирана с атакуващия стил пасват идеално на нидерландеца. Въпреки контузиите, той се утвърждава като част от ядрото на Арсенал. През този сезон, нападателят изиграва 34 мача, вкарва 14 гола и прави 5 асистенции. Сезон 1997-1998 е повратен за Арсенал и Бергкамп. Арсенал печелят дубъл, а нидерландеца записва 40 мача във всички турнири, вкарва 22 гола и прави 13 асистенции. Той записва и първият си хеттрик за клуба – в двубоя срещу Лестър. Самият Бергкамп споделя, че третият гол срещу „лисиците“ е неговият фаворит в кариерата му в Арсенал. Следващият сезон също е продуктивен за нидерландеца. Арсенал губи титлата в последния ден на сезона, а нидерландеца изиграва общо 39 мача във всички турнири (29 във Висшата Лига), вкарва 16 гола (12 за първенство) и прави 13 асистенции (всички в Лигата) като дели първото място с Джими Флойд Хаселбенк. На полуфинала, срещу „червените дяволи“, обаче, Бергкамп изпуска дузпа, спасена от Петер Шмайхел. В последствие, Раян Гигс вкарва победното попадение, в продълженията на двубоя. След този мач, нидерландецът не изпълнява нито една дузпа до края на кариерата си. Следващите два сезона са разочароващи за Бергкамп и Арсенал. През първият, артилеристите“ завършват на цели 18 точки зад Манчестър Юнайтед и губят финала за Купата на УЕФА с дузпи от Галатасарай. През следващият те отново са втори, зад „червените дяволи“, въпреки подсилването на състава. Бергкамп започва да губи титулярното си място за сметка на двама френски нападатели – млад французин, взет от Ювентус, на име Тиери Анри и Силвен Вилтор. Сезон 2001-2002, Бергкамп отново се завръща в основната единайсеторка с гръм и трясък. Той вече не е толкова продуктивен като голмайстор, но е отличен асистент. Арсенал печелят втори дубъл за 5 години, а нидерландецът изиграва 46 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 16 асистенции. Голът му срещу Нюкясъл на 3 март 2002г., се счита за един от най-красивите в историята на Висшата Лига. През следващият сезон, Арсенал губят титлата, но запазват Купата на Англия, побеждавайки Саутхямптън на финала. Бергкамп изиграва общо 41 мача, вкарва 7 гола, включително своя 100-тен за Арсенал и прави 11 асистенции. През Непобедимият сезон, Бергкамп записва 4 гола и 7 асистенции в Лигата. Въпреки по-скромните статистики, нидерландецът е ключов играч в състава на Арсенал и спомага изключително много за изграждането на атаките, благодарение на нестандартната си визия за играта. Сезон 2004-2005 също е успешен за нидерландеца, но Арсенал отново губи титлата, този път за сметка на Челси. За поредна година, обаче, те печелят Купата на Англия. Бергкамп изиграва 38 мача във всички турнири, вкарва 8 гола и прави 13 асистенции. Последващият сезон е последен в кариерата на Бергкамп. Той изиграва 28 мача, вкарва 3 гола и прави 2 асистенции. Арсенал губи от Барселона, финала за Шампионската Лига. Феновете на Арсенал, обаче, искат да покажат колко обичат нидерландеца. Те организират кампании, за да може Бергкамп да бъде изпратен подобаващо и Арсенал склонява. На 15 април 2006г., наречен „Денят на Бергкамп“, Хайбъри е осеян в оранжево. Преди двубоя, на феновете са раздадени тениски, в цветовете на Нидерландия и принт “DB10“. Арсенал побеждава с 3:1, а Бергкамп отбелязва последното попадение за „артилеристите“, а и в професионалния футбол. След края на сезона, той обявава край на състезателната си кариера. Това обаче не е краят. Именно той е главното действащо лице по време на първият двубой, изигран на новият стадион, “Емирейтс“. Арсенал и Аякс изиграват приятелски мач, в чест на края на кариерата на великият нидерландец. Арсенал печели с 2:1, а в двубоя участват играчи като Иън Райт, Марк Овермарс, Патрик Виейра, Дейвид Сийман, както и легендите на световният футбол Йохан Кройф, Марко Ван Бастен, Дани Блинд, Франк и Роналд де Бур и много други. За националният отбор, Бергкамп изиграва 79 мача, вкарва 37 гола и прави 22 асистенции. Той участва на 2 Световни първенства (1994, 1998) и 3 Европейски (1992, 1996, 2000). За мнозина, Бергкамп е едно от лицата на елегантния и красив футбол, за други е един от най-техничните футболисти, но за феновете на Арсенал той ще остане един от най-магичните и уникални футболисти, обличали клубната фланелка, в цялата история. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Денис Бергкамп е класиран на 2-ро място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Прякорът на Бергкамп е „НЕлетящият холандец“, поради страха му от летене · Дъщеря му, Естел, е женена за футболиста на Манчестър Юнайтед, Дони Ван де Беек · Бергкамп е един от тримата футболисти със статуя пред стадиона на Арсенал, „Емирейтс Стейдиъм“ · Легендата на Арсенал е приет в „Залата на славата“ на Висшата Лига
  3. Патрик Виейра изиграва 29 мача, в сезона на Непобедимите. Капитанът на Арсенал води отбора си непоколебимо по пътя към историческата титла. Патрик Пол Виейра е една от неуспоримите легенди на Арсенал. Капитан, лидер, една от емблемите на отбора на Арсенал, за времето в което играе за клуба. Професионалната кариера на Виейра стартира през 1993г. с отбора на Кан. Там той играе 2 сезона и половина, като записва 61 мача, вкарва 4 гола и прави 4 асистенции. На втората година, едва 19-годишен, той е капитан на тима. През есента на 1995г., Милан го привлича в редиците си. За съжаление, „росонерите“ не виждат огромният потенциал, който притежават. Виейра изиграва само 5 мача във всички турнири, като в по-голяма част от веремто играе за резервите. На 14 август 1996г., Арсенал привлича 20-годишният, тогава, французин, за сумата от 3.5 млн.паунда. Интересното е, че Виейра и неговият сънародник – Реми Гард са привлечени без одобрението на тогавашния мениджър Брус Риох, който впоследствие бива уволнен точно преди старта на сезона. Създава се впечатлението, че друг човек е одобрил тези играчи. По-късно Виейра споделя: „Щастлив съм, че се присъединих към Арсенал, точно когато и г-н Венгер става мениджър. Да говоря на френски с него ще направи аклиматизацията ми много по-лесна.“ В крайна сметка, Арсен Венгер встъпва в длъжност през октомври същата година и става ясно кой всъщност е движил тези трансфери. Още през първият си сезон, Виейра се утвърждава в отбора на Арсенал. Той изиграва 38 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 1 асистенция. Неговото представяне, обче, го превръща в любимец на феновете. Агресивната и безкомпромисна игра, съчетана с плеймейкърски качества дават ново ниво на играта на Арсенал. Мнозина започват да сравняват французина с Пол Дейвис, който бе основният плеймейкър на шампионския отбор от 1991г. През 1997-1998, Виейра спечелва и първият си дубъл с Арсенал. Той заформя убийствен тандем с неговият сънародник Еманюел Пти в центъра на терена. През този сезон, 4-ката на Арсенал изиграва 46 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 5 асистенции. Получава и първият си червен картон, в двубоя срещу Ковънтри за „нарушение и използване на неприлични думи спрямо рефера Стивън Лодж“. Червеният картон е гарниран с 8 жълти за целият сезон, но характера на французина започва да изскача наяве. Следващият сезон, Арсенал не защитава титлата си, но Виейра изиграва 42 мача във всички турнири, вкарва 3 гола и прави 4 асистенции. Този сезон, той се отличава с нов червен картон и 7 жълти. Сезон 1999-2000 е изключително неприятен за Арсенал. „Артилеристите“ остават на 18 точки от шампиона, Манчестър Юнайтед, но кулминацията е загубата от Галатасарай с дузпи, в турнира за Купата на УЕФА. Дефанзивният халф изиграва 46 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 5 асистенции. Не остава и без ежегодната си конфронтация. През октомври 1999г., той е изгонен за втори жълт срещу нападателя на Уест Хям, Пауло Ди Канио. На излизане от терена той заплюва Нийл Ръдок, който тръгва към него. Виейра е наказан за 6 мача и глобен 45 000 паунда от Футболната Асоциация. Сезон по-късно, французинът отново е водеща сила в състава на Арсенал. Изиграва 48 мача, което е рекорд за него в кариерата му, вкарва 6 гола и прави 5 асистенции. Мачовете, обаче, можеше да са повече, ако не бяха двата червени картона, които той си изкарва в началото на сезона. Първият идва в 1 кръг срещу Съндърланд, а вторият 72 часа по-късно – срещу Ливърпул. За тези картони той получава 5 мача наказание. През май 2001г., пресата гръмва, че Манчестър Юнайтед иска да привлече Виейра. През лятото се въртят много спекулации, но един коментар на французина налива още масло в огъня. „Взел съм своето решение. Напускам Арсенал и бях напълно ясен с всички.“ Клубът отказва да коментира изказването на Виейра, но вицепрезидентът, Дейвид Дийн, се свързва с агента на играча, Марк Роджър, за да овладее ситуацията и за да го предупреди за коментарите на неговия играч. Венгер, от своя страна, обвинява Манчестър Юнайтед: „Те (Юнайтед), контактуваха с Патрик, без да ни предупредят, а това не е според правилата.“ В крайна сметка, Виейра се появява на предсезонната подготовка и е направен вицекапитан, за да бъде сигурен, че ще поеме лентата, след оттеглянето на Тони Адамс. В последващият сезон, Виейра изиграва 54 мача във всички турнири, вкарва 3 гола и прави 4 асистенции. Естествено, дефанзивният халф се отчита с „запазеният“ му червен картон. Той идва в 3 кръг срещу Лестър. Изглежда първите кръгове не са по вкуса на Виейра, защото той получава третия си червен картон в първите 5 кръга за първенство в последните два сезона. Въпреки това, Арсенал триумфира с нов дабъл – титла и Купа на Англия, а Виейра отново има основна роля. През следващата година, Виейра вече е първи капитан за Арсенал. Той изиграва 42 мача във всички турнири, вкарва 4 гола и прави 6 асистенции. Дежурният му червен картон идва в двубоя срещу Челси от... 4 кръг на Висшата Лига. През сезона, Виейра неколкократно се оплаква, че има нужда от почивка и Венгер го натоварва прекалено много, но френският специалист не е на това мнение. Арсенал не запазва титлата си, но печели Купата на Англия и защитава трофея, спечелен през миналия сезон. Така идва Непобедимит сезон и един от върховете в кариерата на Виейра.. Той изиграва 44 мача във всички турнири (29 за първенство), вкарва 3 гола (всички във Висшата Лига) и прави 8 асистенции (5 във Висшата Лига). Този малко закъснява с червения си картон и той идва в 6 кръг, срещу Манчестър Юнайтед. Той е наказан за 1 мач и глобен с 20 000 паунда, заради „невъздържано поведение и отказ да напусне, след показване на червен картон“. В онзи сезон, той вкарва първият гол за равенството 2:2 на Уайт Харт Лейн, което се оказва достатъчно, за спечелване на титлата. Сезон 2004-2005 се оказва последен за Виейра в Арсенал. През лятото преди сезона, той е свързван с преминаване в Реал Мадрид като дори доста реномирани вестници обявяват новината за постигнато споразумение, на стойност 18 млн. паунда В крайна сметка, капитанът на Арсенал решава да остане. Той изиграва 44 мача във всички турнири, вкарва 7 гола и прави 7 асистенции. Изненадващо през този сезон, той не получава нито един червен картон. Арсенал печели Купата на Англия, а Виейра вкарва решителната дузпа на финала срещу Манчестър Юнайтед, след нулево равенство в редовното време и продълженията. Това се оказва и последният удар на французина за Арсенал. През лятото на 2005г., Ювентус го привлича за сумата от 20 млн. евро. За „старата госпожа“, Виейра играе само 1 сезон. Той записва 42 мача, вкарва 5 гола и прави 7 асистенции. Не може да не се отчете и в Италия, където получава червен картон в Шампионската Лига. Една година по-късно, той вече е футболист на Интер. „Нерадзурите“ плащат 9.5 млн. евро – по-малко от половината, за която Ювентус закупиха французина от Арсенал. Основната причина за напусането на Виейра, е наказанието на Ювентус в аферата „Калчополи“. Тимът от Торино е изпратен в Серие Б и е с отнети 17 точки за манипулации на футболни срещи. Виейра прекарва 4 сезона в Интер. Изиграва 91 мача във всички турнири, вкарва 9 гола и прави 9 асистенции. С тимът от Милано, французинът печели 3 титли (06/07, 07/08, 08/09). През зимата на 2010г., Виейра се завръща в Англия. Той подписва 6-месечен договор с отбора на Манчестър Сити, където се събира с бившите си съотборници от Арсенал, Силвиньо и Коло Туре. Добрите му изяви му носят договор за още 1 година със „сините“ от Манчестър. Така за тях, Виейра изиграва общо 46 мача, вкарва 6 гола и прави 5 асистенции. В последната си година, той печели Купата на Англия. През юли 2011г., Патрик Виейра обявява край на своята професионална кариера. За националният отбор на Франция, Виейра изиграва 107 мача (8-мо най-добро постижение в историята), вкарва 6 гола и прави 12 асистенции. Разбира се, няма да пропуснем и червеният му картон, който идва в Световна квалификация. През 1996г., е в групата на „петлите“, които участват на Олимпиадата в Атланта, но не играе в нито един двубой. Участва на 3 Световни първенства (1998, 2002, 2006), 2 Европейски (2000, 2004). През 2008г. е в групата на Франция за Евро 2008, но не изиграва нито една минута. Патрик Виейра има във визитката си една Световна титла (1998), както и 1 Европейска (2000). През 2004г., е част от състава на „петлите“ загубили финала на Световното първенство, от Италия. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Патрик Виейра е класиран на 5-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Слуховете твърдят, че Майкъл Карик от Уест Хям е дал съгласието си да премине в Арсенал, през лятото на 2004г., когато Виейра бе на крачка от преминаване в Реал Мадрид. Виейра остава, а Карик впоследствие преминава в Манчестър Юнайтед и става ключов играч за „червените дяволи“ · Роден в Дакар (Сенегал), Виейра решава да представлява Франция на национално ниво · През 2003г., бившият футболист на Арсенал създава академията Диамбарс в Сенегал, която впоследствие произвежда 9 играча за отбора на “лъвовете от Теранга“ за Олимпиадата в Лондон през 2012г. · Легендата на Арсенал е приет в „Залата на славата“ на Висшата Лига
  4. Робер Пирес изиграва 36 мача, в сезона на Непобедимите. Един от най-добрите играчи на Арсенал през този сезон, Пирес има основополагаща роля за това постижение. Робер Еманюел Пирес е, може би, един от най-обичаните играчи на Арсенал в цялата история на клуба. Брилянтен футболист, с уникална техника, поглед и нюх към гола, той се превръща в една от легендите на клуба и става неизменна част от клуба, не само докато играе, а и след това. Той започва професионалната си кариера в Мец. Там той играе 6 сезона, изиграва 198 мача, вкарва 48 гола и прави 10 асистенции. С отбора печели Купата на Лигата на Франция и остава втори в класирането през сезон 1997-1998 само по голова разлика. През лятото на 1998г., Олимпик Марсилия го купува за 5 млн. паунда. За две години при тях той взима участие в 93 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 21 асистенции. През първата си година, отново малшанса изиграва важна роля и отборът му пропуска титлата за 1 точка. В края на втория си сезон, Пирес има проблеми на и извън терена с отбора, което води и до негов бойкот за определен момент. През лятото на 2000г., Арсенал привлича французина за сумата от 6 млн. паунда. Той трябва да замени преминалият в Барселона, Марк Овермарс за рекордните 25 млн. паунда. Още в първия си сезон, Пирес се утвърждава в състава на „артилеристите“. Изиграва 51 мача във всички турнири, вкарва 8 гола и прави 12 асистенции. Той вкарва на Тотнъм за победата на Арсенал в полуфинална среща за Купата на Англия. За съжаление „артилеристите“ губят финала от Ливърпул с 2:1. 2001-2002 е един от най-добрите в кариерата на Пирес. Той изиграва 45 мача във всички турнири (28 във Висшата Лига), вкарва 13 гола (9 във Висшата Лига) и прави внушителните 18 асистенции (15 във Висшата Лига). Французинът вкарва красиви голове срещу Мидълзбро и Астън Вила. Вкарва изравнителното попадение срещу Тотнъм на Уайт Харт Лейн и асистира за гола на сезона на Денис Бергкамп, срещу Нюкясъл. И до момента това попадение е едно от най-красивите в историята на Висшата Лига. Обявен е за най-добър играч за сезона от журналистите, пишещи за футбол в Англия. За съжаление в края на сезона, той къса кръстни връзки, които го изваждат за дълъг период извън терена. Въпреки това, Арсенал печели дубъл и целият отбор изказва, своята благодарност, когато Пирес отива да взима своя медал за титлата и всички коленичат в знак на почит. Това е един от най-емоционалните моменти в историята на Арсенал. През ноември 2002г., Пирес се завръща в игра за Арсенал. Успява да изиграе 42 мача във всички турнири, вкарва 17 гола и прави 4 асистенции. Забележително постижение за 7 месеца игра. През сезона той успява да вкара хеттрик на Саутхямптън, 2 на Фулъм и дежурният си гол на Уайт Харт Лейн. Именно той вкарва попадението срещу Саутхямптън на финала за Купата на Англия, който носи защита на титлата. През Непобедимия сезон, Пирес отново е на върха в кариерата си. Изиграва внушителните 51 мача във всички турнири, вкарва 19 гола и прави 13 асистенции. По-запомнящите му попадения са тези срещу Ливърпул, Болтон, Лийдс и... Тотнъм в двата мача на Арсенал с тях. Именно в двубоя на Уайт Харт Лейн, Пирес е в основата за единия и отбелязва другия при равенството 2:2, с което Арсенал печели титлата на стадиона на големия съперник. Постоянството в играта на Пирес продължава и следващия сезон, където той изиграва 47 мача във всички турнири. Французинът прибава още 17 гола и 6 асистенции към визитката си. Той завършва като трети голмайстор във Висшата Лига за сезона. Прибавя и нов златен медал от Купата на Англия, след победа над Манчестър Юнайтед, след дузпи. Последният сезон за Пирес в Арсенал е 2005-2006. Той изиграва 48 мача във сички турнири, вкарва 11 гола и прави 7 асистенции. В същата година, той навлиза и в последната такава от своя контракт. По това време политиката на клуба е да предлага едногодишни договори на играчи над 30 години. Тъй като той иска двугодишен, преговорите зациклят. Това изнервя Венгер и мениджърът често включва Пирес в състава, но от пейката. Моментът, в който французинът разбира, че не е желан е на финала в Шампионската Лига, където той е заменен в 18-та минута, след червеният картон на Йенс Леман. Пирес споделя: „Бях много разочарован. Когато видях моят номер на таблото за смяна не можех да повярвам. Това беше последният ми мач за отбора след 6 години в клуба. Финал за Шампионската Лига, в Париж, пред цялото ми семейство, там където спечелих Световната титла.... А изиграх едва 18 минути. Това беше много трудно за преглъщане“ През лятото на 2006г., Виляреал подписва с Пирес като свободен агент. За ‚жълтата подводница“ той играе 4 години и показва, че не е трябвало да бъде освобождаван от Арсенал. Изиграва 129 мача във всички турнири, вкарва 18 гола и прави 15 асистенции. През сезон 2007-2008, Виляреал завършват втори – най-високото класиране в тяхната история, не без помощта на Робер Пирес, който играе в 32 двубоя и има голово участие в 8 от всички попадения през сезона. През май 2010г., Пирес е освободен от Виляреал. Той се завръща в Лондон Колни за да поддържа форма, в опит да си осигури трансфер. През ноември същата година, Астън Вила подписва с него 6-месечен договор. За „виланите“ той изиграва 12 мача и вкарва 1 гол. През май 2011г., той е освободен. Лятото на 2011г. бележи първото му отказване от футбола. Той участва в благотворителните двубои, бележещи края на кариерите на Иън Мъри (2011) и Стилиян Петров (2013). През юли 2014г., той се завръща във футбола, за да промотира Индийската Висша Лига. През септември, той подписва с ФК Гоа, където изиграва 8 мача и вкарва 1 гол. През февруари 2016г, Робер Пирес обявява окончателното си отказване от футбола. За националният отбор на Франция, Пирес има 83 мача, в които е вкарал 15 гола и е направил 18 асистенции. Участва на 1 Световно първенство (1998), 2 Европейски (2000, 2004), 2 Купи на Конфедерациите (2001, 2003) и 1 Олимпиада (1996). Той печели Световната титла през 1998г. и Европейската през 2000г. През 2001г., Пирес печели „Златната топка“ (за най-добър играч на турнира) и „Златната обувка“ (за голмайстор на турнира) в турнира Купата на Конфедерациите, игран в Япония и Южна Корея. Това е турнир между победителите на своите континенти, настоящият световен шампион и страната домакин. Робер Пирес дава паса, за „златния гол“ на Давид Трезеге, който носи победата на Франция на Евро 2000. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Робер Пирес е класиран на 6-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Французинът е един от основните посланици на Арсенал по света. Участва в много инициативи, организирани както от клуба, така и от неговите спонсори · Робер Пирес е един от основните голмайстори на Арсенал, когато отборът се е изправял срещу Тотнъм. Той има 8 попадения срещу тях. · Легендата на Арсенал е носител на най-високото отличие на Франция – Медалът на Френския легион
  5. Мартин Киоун изиграва 10 мача, в сезона на Непобедимите. Въпреки малкото мачове, легендата на Арсенал напълно заслужено си спечели поредния медал в богатата си кариера за клуба. Мартин Реймънд Киоун е една от живите легенди на клуба. Каквото и да се каже за него ще е малко. Защитникът започва своята кариера в средата на 80-те години на XX век. Юноша на Арсенал, Киоун прави своя дебют в професионалния футбол, докато е под наем в Брайтън за Купата на Лигата, през 1984г. През сезон 1985-1986 идва и мечтаният дебют за Арсенал. Киоун изиграва 22 мача и изглежда, че е пробил в състава, който го е изградил като футболист. Но както казваше Петко Бочаров: „Да, ама не!“ През май 1986г., легендата на „артилеристите“, Джордж Греъм, е назначен за мениджър на Арсенал. Той решава, че няма нужда от услугите на 20-годишния, тогава, футболист и той е трансфериран в отбора на Астън Вила за сумата от 125 000 паунда. За отбора от Бирмингам, Киоун изиграва 72 мача във всички турнири, за два сезона. Отборът от Бирмингам изпитва големи трудности в Първа Дивизия (тогавашната Висша Лига) и през сезон 1986-1987 изпада. Греъм Тейлър застава начело на бирмингамци и успява да го изкачи обратно в Първа Дивизия. Киоун изиграва 34 мача и вкарва 3 гола. През август 1989г., Астън Вила решава да продаде Киоун на Евертън за сумата от 750 000 паунда. За „карамелите“ той изиграва 107 мача, в рамките на 3.5 сезона. През февруари 1993г., блудният син се завръща у дома. Арсенал плаща 2 млн. паунда, за да си върне англичанина. Киоун изиграва 16 мача до края на сезона. Той се конкурира с Анди Линиган, Стийв Боулд и капитана Тони Адамс за място в центъра на защитата. Благодарение на неговата поливалентност, Киоун е използван отдясно на защитата, отляво, както и в центъра на полузащитата. За съжаление той не може да се включи във вътрешните купи, защото е играл, преди това за Евертън. Арсенал печели и двете, но защитникът трябва да гледа от трибуните. През сезон 1993-1994, Киоун успява да изиграе 46 мача във всички турнири. Седем от тях са в Купата на Носителите на Национални Купи (КНК), където Арсенал печели трофея. Това е и първи златен медал за англичанина, с отбора на „артилеристите“. През следващият сезон, Арсенал губи злощастно на финала за КНК, защитавайки титлата си. Наим вкарва на Дейвид Сиймън от центъра и разплаква всички фенове на „артилеристите“. Мартин Киоун е част от този финал. През същата година, той изиграва 41 мача във всички турнири и отбелязва първото си попадение за клуба. То идва в двубоя срещу Нотингам Форест на 3 декември 1994г. През сезон 1995-1996, Киоун вече е утвърден играч на защитата. Изиграва 41 мача във всички турнири, вкарва втория си гол, а вече добавя и асистенция към своята статистика. През първата пълна година на Арсен Венгер, французинът решава да постави Киоун като дефанзивен халф. И англичанинът не го разочарова. Той изиграва цели 28 мача (от 41 възможни) на тази позиция. За съжаление, Киоун си изважда рамото, играейки за Англия и пропуска 5 месеца. През сезон 1997-1998, в който Арсенал печели дубъл – титла и Купа на Англия, Киоун все още се възстановява от контузията си в рамото. Въпреки това изиграва 18 мача във Висшата Лига и печели първият си шампионски медал в Англия, гарниран с ново злато от Купата. СИлно емоционален момент за защитника. В следващите 3 сезона, Киоун затвърждава своя легендарен статус. Той изиграва още 122 мача за „артилеристите“ във всички турнири, вкарва 5 гола и прави 1 асистенция. Два от тези голове са отбелязани в двубоя срещу Шахтьор Донецк в Шампионската Лига, през сезон 2000-2001, в който Арсенал обръща украинците от 2:1 до 3:2. През сезон 2001-2002, англичанинът участва в нов дабъл. Той изиграва 34 мача във всички турнири и има ключова роля за шампионската титла и Купата на Англия. Следващата година, Арсенал губи битката за титлата, след спад във формата в края на сезона. Киоун и неговите съотбоници се задоволяват със защита на Купата на Англия. Защитникът участва в 35 мача и прави 1 асистенция. През Непобедимият сезон, Киоун изиграва своята лебедова песен за Арсенал. Той участва в 15 мача за „артилеристите“, във всички турнири, 10 от които във Висшата Лига. Най-запомнящият се момент за феновете е конфронтацията му с Рууд Ван Нистелрой, в онзи двубой срещу „червените дяволи“. Тогава е свирена дузпа в края, която нидерландецът пропуска. Киоун се замесва в образувалото се меле, след края на мача, като затова е глобен с 20 000 паунда и наказан за 3 двубоя. Въпреки това финалът на сезона за него е повече от впечатляващ. Той печели титлата и Купата на Англия – достоен завършек на неговата кариера в Арсенал. Сезон 2004-2005 е последен в дългата кариера на англичанина. Той напуска Арсенал със свободен трансфер, в посока Лестър. Там изиграва 18 мача, преди да се премести в Рединг за последните 6 месеца от сезона. Там Киоун изиграва 5 мача, преди да обяви край на своята славна кариера. За националният отбор на Англия, Мартин Киоун има 43 мача, вкоито е вкарал 2 гола. Той участва на 2 Европейски първенства (1992, 2000) и е в отбора на 2 Световни (1998, 2002), но не изиграва нито минута. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Мартин Киоун е класиран на 20-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · 50 паунда на седмица! Толкова е била разликата между исканото от Киоун и предлаганото от клуба през 1986г, когато той отива в Астън Вила. През 1993г., англичанинът споделя: „В момента изглежда като лудост как не се стигна до разбирателство. Аз не исках да си ходя, клуба нямаше желание да ме продава. Накрая всичко се сведе до принципност.“ В крайна сметка, Киоун се завръща в Арсенал за сумата от 2 млн. паунда. Погледнато от тази перспектива, тези 50 паунда, спестени през 1986г., може би е трябвало да бъдат прежалени, от страна на ръководството на „артилеристите“. · Мартин Киоун участва в редица предавания на BBC, ESPN UK, Irish TV3, TalkSPORT като гост-анализатор
  6. Жилберто Силва изиграва 32 мача, в сезона на Непобедимите. Бразилецът изиграва основна роля в сърцето на полузащитата и силно допринася за титлата на „артилеристите“. Жилберто Апаресидо да Силва пристига в отбора на Арсенал през август 2002г. за сумата от 4.5 млн. паунда. Въпреки, че е на 26 години, което е доста висока възраст за трансфер в Европа на бразилец, Венгер е убеден в качествата му и споделя: „Това, което харесвам в Жилберто е качеството му да опростява нещата. Той може да играе на всички позиции в центъра на терена, но най-добре се чувства пред защитата.“ Още през сезон 2002-2003, Жилберто се утвърждава като основен играч за Арсенал. Той изиграва 51 мача във всички турнири, в които вкарва 3 гола и прави 4 асистенции. Дебютното му попадение е победното срещу Ливърпул за Къмюнити Шийлд преди старта на сезона. За битка в стартовата единайсеторка, бразилецът се бори със своя сънародник Еду Гаспар. След няколко участия като резерва, Жилберто пробива в титулярния състав. През септември 2002 г. той вкарва и най-бързия гол в Шампионската Лига до този момент – в 20.07 секунда на двубоя на Арсенал срещу ПСВ. През Непобедимият сезон, Жилберто изиграва 45 мача във всички турнири, вкарва 4 гола и прави 4 асистенции. Сезон 2004-2005 не започва добре за бразилеца. През септември 2004г., той разбира, че има фрактура на гърба. Първоначалните прогнози са за отсъствие около месец, но задълбочени изследвания показват, че контузията може да прекрати преждевременно сезона за него. Жилберто се налага да носи предпазна шина на гърба, докато се излекува и въпреки съмненията дали ще може да играе футбол отново, той се завръща напълно възстановен в края на април 2005г. За целият сезон той изиграва 17 мача във всички турнири, в които има 1 асистенция. Утвърждаването на Жилберто в състава става все по-голямо и бразилецът се превръща в един от лидерите на Арсенал. Поетапното напускане на Патрик Виейра, Тиери Анри, Сол Кембъл и оттеглянето на Денис Бергкамп от футбола, правят Жилберто един от най-опитните играчи на „артилеристите“. Между 2005г и 2008г., Жилберто изиграва 130 мача във всички турнири, вкарва 16 гола като пикът му е през сезон 2006-2007, където вкарва 11, като прави и 5 асистенции. Качествата му на капитан и лидер не оставят незабелязани от феновете и той се превръща в един от любимците на публиката. Те го наричат „Невидимата стена“, заради играта си пред защитата. През лятото на 2008г., след 6 години в Арсенал, Жилберто се присъединява към гръцкият Панатинайкос. За отбора от Атина, той изиграва 119 мача за 3 сезона, вкарва 6 гола и прави 8 асистенции. Става шампион на Гърция и носител на Купата през сезон 2009-2010. Май 2011г., Жилберто завършва своята кариера в Европа, подписвайки договор с Гремио. Там той играе до 2012, като прави 72 участия, вкарва 2 гола и прави 1 асистенция. През 2013г., бразилцът прави своето емоционално завръщане в Атлетико Минейро – клубът дал началото на неговата богата кариера. След 16 двубоя през сезона, Жилберто сбъдва и своята мечта като става носител на Копа Либертадорес. През 2015г., Жилберто Силва слага край на своята кариера. За националният отбор на Бразилия, Жилберто Силва изиграва цели 93 мача, вкарвайки 3 гола и правейки 4 асистенции. За препълнения със звезди отбор на „селесао“, тези 93 двубоя само показват какви качества притежава бившата 19-ка на Арсенал. Той играе на една Копа Америка (2007), където печели турнира и 3 Световни първенства (2002, 2006, 2010). Безспорен връх в кариерата му в националният отбор, е спечелената световна титла през 2002г. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Бразилецът вкарва първия гол за Арсенал, на новия „Емирейтс Стейдиъм“ през 2006г. · Жилберто Силва е един от основните посланици на Арсенал по света. Участва в много инициативи, организирани както от клуба, така и от неговите спонсори. · Бившият футболист на Арсенал е основно лице на благотворителната организация „Улична Лига“ (The Street League). Тя се занимава основно с организиране на мачове за бездомни хора и бежанци. · Жилберто свири на китара и мандолина. Много често, когато е с бразилския национален отбор, той е един от триото, заедно с Роналдиньо и Роберто Карлос, които забавляват съотборниците си по време на пътувания
  7. Рей Парлър изиграва 25 мача, в сезона на Непобедимите. Полузащитникът изиграва близо 2/3 от мачовете във Висшата Лига и има голяма заслуга за титлата. Реймънд Парлър е една от легендите на Арсенал. Роденият в Ромфорд (Източен Лондон) англичанин, изиграва 457 мача, вкарва 31 гола и прави 27 асистенции. Всичко това за 13 години в отбора. Основно използван като десен полузащитник, Парлър бива използван както в центъра на терена, така и вляво. Отличава се с голяма борбеност, хъс и страст в своята игра. Всичко започва през далечната 1991г., когато Парлър прави своя дебют за Арсенал през този сезон, в старата Първа Дивизия. Той изиграва 6 мача, в които вкарва 1 гол. През сезон 1992-1993, когато се формира и Висшата Лига, англичанинът постепенно си проправя път сред титулярите. Изиграва 26 мача във всички турнири, вкарва 1 гол и прави 3 асистенции. Същата година печели и Купата на Лигата. През следващите 3 сезона, Парлър се превръща в основен играч за Арсенал. Той изиграва 99 мача във всички турнири, вкарва 1 гол и прави 6 асистенции. Англичанинът е един от футболистите, спечелили Купата на носителите на национални купи (КНК), през 1994г., както и участник при злощастната загуба на финала на същия турнир, от Реал Сарагоса, през 1995г. След идването на Арсен Венгер, през 1996г., Парлър става неизменна част от титулярите, използван основно отдясно, както и в центъра. През този сезон, 15-ката на Арсенал изиграва 36 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 1 асистенция. През сезон 1997-1998, Арсенал печели титлата и Купата на Англия, а Парлър има основна заслуга и за двете титли. Взима участие в 47 мача във всички турнири, вкарва 6 гола и прави 6 асистенции. Едно от тези подавания за гол идва в двубоя срещу Нюкясъл на финала за Купата на Англия, където е обявен и за Играч на Мача. Следващите няколко сезона отново са белязани с постоянство в играта и множество участия на Парлър във всички двубои на Арсенал. За 3 години той изиграва 138 мача, вкарва още 17 гола и прави нови 8 асистенции. Сезон 2001-2002 носи нов дубъл за Арсенал. Парлър отново има основна роля, след като взима участие в 27 във Висшата Лига и 39 общо във всички турнири. Най-голямо впечатление през този сезон прави голът му срещу Челси на финала за Купата на Англия, където англичанинът вкарва топката в мрежата от около 30 метра. Със своето представяне на финала, Парлър затвърждава мнението, че Купата на Англия е неговият турнир. Следващият сезон е белязан от контузии за англичанина и той изиграва едва 22 мача във всички турнири, вкарвайки 2 гола. През Непобедимият сезон, Парлър отново възвръща старата си форма. Той изиграва общо 37 мача във всички турнири и прави 1 асистенция. Именно този сезон е последният за него с фланелката на „артилеристите“. В крайна сметка англичанинът завършва кариерата си в Арсенал с 3 титли на Англия, 4 Купи на Англия, 1 Купа на Лигата и 1 КНК. Неговите 333 участия във Висшата Лига остават ненадминати и към днешна дата от нито един играч на Арсенал. През юли 2004г., Парлър преминава в отбора на Мидълзбро със свободен трансфер. За Боро той изиграва 60 мача и се отчита с 1 асистенция. Най-голямото му постижение с този клуб е достигането до финала за Купата на УЕФА, загубен от Севиля с 4:0. Две години по-късно, през сезон 2006-2007, легендата на „артилеристите“ подписва с Хъл Сити. Ръководството на „тигрите“ се надяват опита на Парлър да им помогне да се спасят от изпадане. Там полузащитникът изиграва 15 мача и се отличава с една асистенция, а Хъл запазват мястото си в Чемпиъншип. Тъй като договорът му не е продължен, през 2007г., Парлър обявява край на своята кариера. За английският национален отбор, Рей Парлър изиграва едва 10 мача. Въпреки отличните си изяви за Арсенал, мениджърите на националният отбор на Англия не намират място за него в съставите си. Така футболистът остава в историята като един от най-подценените английски играчи. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Рей Парлър е класиран на 19-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Като малък, Парлър е бил фен на Уест Хям и редовно е ходил на техни мачове с баща си. Когато навършва 16 и се присъдеинява към Арсенал, той променя своя любим отбор · Прякорът, който самият той си е измислил, е „Ромфорд Пеле“ · Рей Парлър е един от шегобийците в Арсенал. Много често футболистите, а и треньорският щаб са цел на англичанина. В доста от случаите английският хумор и по-агресивните шеги са приемани с известни въпросителни от отбора. · Англичанинът е част от екипа на ББС Радио 5 и Толкспорт, в които анализира футболни мачове · През 2019г. и 2020г. той участва в телевизионното шоу „Героите на Хари“, където бившият мениджър Хари Реднап събира отбор от английски ветерани и ги подготвя за двубой срещу германските им колеги
  8. Сълзиър Джеремая „Сол“ Кембъл изиграва 35 мача, в сезона на Непобедимите. Заедно с Коло Туре формират една от най-стабилните защитни двойки за този период, не само в Англия, а и в Европа. Сол Кембъл е един от играчите, с които феновете на Арсенал изключително много се гордеят, не само заради стабилността, която той дава, а и заради клуба, от който пристига и най-вече - как пристига. Ще започна малко по-назад с историята. Сол Кембъл е легенда на Тотнъм. За 9 сезона при „белите“, той изиграва 301 мача и се утвърждава като лидер и капитан. За негово съжаление, Тотнъм не постигат по-голям успех от 7-мо място в класирането на Висшата Лига. Единственият му трофей е Купата на Лигата, спечелен през 1999г. С настъпването на новата 2001г., защитникът има 6 месеца до изтичане на неговия контракт. Според правилото „Босман“, той има право да подпише предварителен договор с друг клуб. Същевременно няма изгледи да подпише нов договор с Тотнъм. На 3 юли 2001г., медиите пристигат в Лондон Колни – тренировъчната база на Арсенал. От клуба са ги информирали, че ще оповестяват ново попълнение. Слуховете кръжат около Ричард Райт, който трябва да бъде представен като нов играч на Арсенал. Арсен Венгер споделя: „Правихме разходки с него в 1 през нощта, за да говорим за евентуален трансфер. Той беше много притеснен, че ще бъде хванат, че преговаря с нас. Това е трансфер, който направихме с Дейвид Дийн, в неговата къща, като понякога започвахме в 11 вечерта, за да не ни види никой. Беше невероятна история. Аз бях скептичен до последно, защото осъзнавах, че като играеш в Лондон, в Арсенал, през какво трябва преминеш. Сол преживя много след трансфера, защото срещаше много агресивност към него. Той плати висока цена с този трансфер, но мисля, че той просто искаше да печели трофеи, затова се реши на тази стъпка.“ Стюърт Макфарлан – фотографът на Арсенал: „Обадих се няколко колеги и им казах: „Ще обявим ново попълнение. Искате ли да дойдете до Колни и да направите няколко снимки?“ Те ми отговориха: „Не, ще бъде Ричард Райт, нямаме нужда от него, не е голямо име“ Дан Толхърст – връзки с обществеността в Арсенал: „Дейвид Дийн ми се обади и ми каза, че трябва да обявим ново попълнение. Не спомена името на Ричард Райт, затова просто предполагах, че ще е той. В деня на обявяването се обадих на Дейвид (Дийн) и го попитах дали да принтирам прессъобщенията, които бяхме подготвили за Ричард Райт. Той ми отговори да изчакам и да отида до Колни, където да обсъдим следващите действия и тактиката. Каза, че ще бъде в офиса на Арсен (Венгер). И така, аз тръгнах към офиса, почуках на вратата и чух Арсен да казва: „Влез“. Влязох и никога няма да забравя този момент. Дейвид Дийн се приближи до мен и каза: „Нека те представя.“ Първо се обърна към агента на Сол и каза: „Това е Скай Андрю.“ После спокойно се обърна към Сол Кембъл и каза: „А това е Сол Кембъл“. През цялото време Арсен седеше зад бюрото си, смеейки се сподели: „Мисля че ще бъдеш доста зает днес.“ Бях шокиран и никога няма да забравя първите си думи към Сол. Казах: „Мислех, че ще бъдеш Ричард Райт.“, на което той ми отговори: „Извинявай, приятел, но не се чувствам комфортно на вратата“ И така тръгнахме към стаята за пресконференции, като минахме от задната страна на рекламното пано. Надникнах и видях не повече от 10-тина журналисти и няколко тв камери. Всички бяха отпуснати и без никаква представа какво предстои. В момента, в който видяха Сол, те подскочиха от своите места и посегнаха към телефоните. Чуваха се, буквално, възклицания и издихания от това, което виждаха пред очите си. Всички бяха толкова изненадани от лицето, което стоеше пред тях. Всички бяха там с презумцията, че ще видят Ричард Райт.“ Ето какво казва самият Кембъл: „Всичко започна три месеца преди да ми изтече договора. Интер вече имаха интерес, Барселона и Байерн също имаха интерес. Срещахме се късно вечер, но понеже не бяхме в силно населен район, беше лесно да говорим.“ На пресконференцията споделя: „Взех своето решение. Щастлив съм и се надявам всеки да уважи моето решение. Трябваше да премисля много неща и това е причината да се забавя с отговора си. Накрая реших, че ще бъде Арсенал. Амбициозен съм, искам да игра на най-високото ниво и искам да побеждавам. Това е.“ Дейвид Дийн: „Смело мога да кажа, че това е най-големият момент на представяне на нов играч в историята на Висшата Лига. Не мога да се сетя за друг футболист, който да е предизвиквал по-голяма изненада на представянето си.“ И така след изключителна драма, в стил „сапунен сериал“, Сол Кембъл се озовава в Арсенал. Англичанинът прави дебюта си на 18 август, в двубой срещу Мидълзбро, в който Арсенал побеждава с 4:0. Двубоят с Тотнъм на 17 ноември 2001г. на „Уайт Харт Лейн“, никога няма да бъде забравен от защитника. Целият стадион не спира да го освирква, а навсякъде феновете на „белите“ издигат листове с изписано „Юда“ на тях. Двубоят завършва 1:1, но емоцията е огромна. 31 мача, 2 гола и 1 асистенция по-късно, Кембъл сбъдва своята мечта и то два пъти – Арсенал става шампион и печели ФА Къп. През сезон 2002-2003, Кембъл вече е утвърден защитник в състава. Изиграва общо 49 мача във всички турнири като вкарва 3 гола. Арсенал не успява да защити титлата си и остава втори, но печели отново ФА Къп. През Непобедимия сезон, Кембъл сбъдва мечтата на Тотнъм и печели титлата на „Уайт Харт Лейн“. Разликата е, че отборът, с който я печели е Арсенал. През този сезон изиграва 50 мача във всички турнири (35 във Висшата Лига) като вкарва и 1 гол и прави 1 асистенция. Сезон 2004-2005 не започва добре за англичанина, защото е контузен за старта. Въпреки това успява да изиграе 21 мача във всички турнири като вкарва 1 гол. Участва и в злополучния 50 мач срещу Манчестър Юнайтед като именно той прави дузпата срещу Уейн Рууни. Макар младият англичанин да преувеличава нарушението, съдията Майк Райли не променя своето решение. Последният му сезон за Арсенал е 2005-2006. Той може да бъде определен като противоречив. Кембъл има проблеми с контузии и слаба форма. В двубоят срещу Уест Хям на 1 февруари, той е отговорен за първите 2 гола на „чуковете“. На полувремето е заменен по негова молба, след което напуска стадиона без да доизгледа докрай двубоя. Мачът завърша 3:2 за Уест Хям. В последствие се оказва, че англичанинът има тежки семейни проблеми, които силно му влияят. Той напуска страната за няколко дни със свой приятел и се завръща към тренировки едва на 6 февруари. Първият му мач след този срещу Уест Хям е на 25 април – мач-реванш срещу Виляреал в полуфинална среща за Шампионската Лига. Двубоят завършва 0:0, Рикелме изпуска дузпа в 88-та минута и Арсенал е на финал. На финала Кембъл вкарва за 1:0, но „артилеристите“ губят финала с 2:1. Въпреки това Кембъл може да похвали, че в продължение на 995 минути, с него в защита, Арсенал не са допускали гол в своята врата, в най-престижния клубен европейски турнир. През 2006г., Арсенал и Сол Кембъл се разделят по взаимно съгласие. Същото лято той подписва с Портсмут, където прекарва два сезона. Там той изиграва 111 мача, вкарва 2 гола и прави 3 асистенции. През сезон 2007-2008, Кембъл извежда Помпи с капитанската лента във финала за ФА Къп и печели трофея, като голът е отбелязан от друг бивш „артилерист“ – Нванкво Кану. През август 2009г., Сол Кембъл подписва 5-годишен договор с Нотс Каунти, който се състезава в Лига 2. Той споделя, че „Каунти са перфектния клуб за мен, за етапа от моята кариера.“ Голяма роля за това решение оказва и Свен-Йоран Ериксон, който е назначен за спортен директор в клуба. На 24 септември същата година, след 1 изигран двубой, той прекратява договора си с клуба. По-късно споделя, че е бил излъган от потенциалните нови собственици от Далечния Изток, че имат амбицията да поведат отбора до Висшата Лига. През средата на октомври 2009г., Кембъл се завръща в Арсенал и започва тренировки с втория отбор, в опит да възвърне формата си и да успее да си уреди трансфер през януари. Вместо това на 15 януари, именно Арсенал подписва договор с него до края на сезона. За 6-те месеца, англичанинът изиграва още 15 мача, във всички турнири за „артилеристите“, в които вкарва 1 гол и прави 1 асистенция. През юли 2010г., бившият играч на Арсенал подписва с Нюкясъл за 1 сезон. Там той изиграва едва 8 мача, поради непрестанните контузии, които го преследват. В края на сезона, „свраките“ се отказват от услугите му и Кембъл става свободен агент. Една година по-късно – през май 2012г. той обявява край на своята кариера. За националният отбор на Англия, Сол Кембъл има 73 мача, в които е вкарал 1 гол и има 1 асистенция. Той има участия на 3 световни първенства (1998, 2002, 2006) и 3 Европейски (1996, 2000, 2004). Извеждал е „лъвовете“ с капитанската лента в 3 двубоя като е вторият най-млад капитан на Англия (23 години, 248 дни), след легендата Боби Муур. Кембъл е единственият английски футболист, представлявал страната си в 6 последователни големи първенства. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Сол Кембъл е класиран на 15-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · През 2015г., Кембъл споделя намерението си да се кандидатира за кмет на Лондон, издигнат от Консервативната Партия, но впоследствие отпада от вътрешната надпревара. · През 2016г., когато се провежда референдума дали Великобритания да остане в Европейския Съюз или да излезе, Кембъл гласува „ЗА“ Брекзит. · 23 години по-късно, Сол Кембъл все още е цел на заплахи от страна на някои крайни фенове на Тотнъм
  9. Коло Туре изиграва 37 мача във Висшата Лига, в сезона на Непобедимите и се превръща в един от стълбовете в защитата на Арсенал. Защитникът от Кот Д‘Ивоар е един от многото гениални трансфери на Арсен Венгер. Туре е купен през февруари 2002г. от Арсенал за сумата от 150 хил. паунда. 21-годишният, тогава, футболист пристига от, забележете, кот д‘ивоарския АСЕК Мимосас. Как, кога и къде Венгер е видял неговите качества, нямам обяснение. Първоначално е привлечен за ролята на поливалентна алтернатива, там където е необходимо. Туре може да играе като десен бек, дефанзивен халф, офанзивен халф и крило. Именно тези му качества биват многократно използвани през сезон 2002-2003, където той изиграва 40 мача, вкарва 2 гола и прави 2 асистенции. Най-често е използван на позицията на десен бек и дефанзивен халф. През лятото на 2003г., Венгер преквалифицира Туре на позицията на централен защитник и за старта на сезон 2003-2004, Арсенал разполага с нова двойка в центъра, съставена от кот д‘ивоареца и Сол Кембъл. В новата си роля, Туре се превръща в един от най-добрите атакуващи централни защитници в света, благодарение на опита си в други позиции на терена. Именно през сезона на Непобедимите, освен 37-те мача за първенство, Туре изиграва 10 в Шампионската Лига, 5 в ФА Къп, 2 в Купата на Лигата и 1 за Къмюнити Шийлд. Общо вкарва 3 гола и прави 1 асистенция. Следващият сезон (2004-2005), 28-цата на Арсенал печели ФА Къп с отбора като изиграва рекордните, в кариерата си до момента, 50 мача. Отчита се с гол и асистенция за целия сезон. През сезон 2005-2006, Туре формира защитна двойка със швейцареца Филип Сендерос. Те помагат на Арсенал да играе на единствения си финал в Шампионската Лига до момента, като отстъпват пред отбора на Барселона с 2:1. Десетте чисти мрежи по пътя към финала остават рекорд и до днес. За сезон 2006-2007, Туре сменя своя номер от 28 на 5 и се утвърждава като трети капитан след Жилберто Силва и Тиери Анри. Изиграва 53 мача, с което подобрява личния си рекорд от сезон 04/05, в които вкарва 4 гола и прави 3 асистенции. Последните два сезона в клуба са белязани от контузии и скандали. За Купата на Африканските Нации през 2008г., Туре се контузва и пропуска близо месец. Завръща се, но отново се налага да пропусне няколко мача, след като блокира един удар на Алешандре Пато от Милан, в мач от Шампионската Лига. През април 2009г. той подава молба за трансфер, след като се скарва с капитана на отбора, Уилям Галас. Тогавашният президент Питър Хил-Ууд отхвърля молбата, след разговор със защитника. Въпреки това през лятото на 2009г., Туре напуска Арсенал, след изиграни 326 мача за 7 години. Манчестър Сити заплаща 14 млн паунда и кот д‘ивоарецът преминава в отбора на „гражданите“. За тимът от Манчестър, той изиграва 102 мача за 4 години, в които вкарва 3 гола и прави 1 асистенция. Между 2010 и 2013, Туре играе рамо до рамо със своя брат Яя Туре като през сезон 2011-2012 стават шампиони със Сити. Периодът му при „гражданите“ също е белязан със скандал. На 3 март 2011г., Туре се проваля на тест за забранени вещества и е наказан за 6 месеца от Международната антидопингова асоциация. През юли 2013г., Коло Туре преминава в отбора на Ливърпул със свободен трансфер. За отбора от Мърсисайд той изиграва 71 мача за 3 години, в които вкарва 1 гол и прави 3 асистенции. На 1 март 2015г., братята Туре се изправят за първи път един срещу друг в своите кариери, при двубоя между Манчестър Сити и Ливърпул. Лятото на 2016г., бележи нов трансфер за бившият футболист на Арсенал. Той е освободен от Ливърпул и се присъединява към отбора на Селтик, където мениджър е Брендан Роджърс. За „детелините“, Туре изиграва 17 мача, печели требъл и е част от нов непобедим сезон. През септември 2017г., Коло Туре обявява край на своята състезателна кариера. Той завършва с 638 мача, 25 гола и 18 асистенции на клубно и национално ниво. За Кот Д‘Ивоар, защитникът изиграва 118 мача, като се нарежда на второ място по участия за своята страна. Коло Туре играе на 3 Световни първенства (2006, 2010, 2014), както и на 7 Купи на Африканските Нации. Има отбелязани 6 гола и е направил 2 асистенции за своята родина. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Коло Туре е по-голям брат на бившият футболист на Барселона и Манчестър Сити, Яя Туре · Коло Туре е представителят на Африка, с най-много участия във Висшата Лига (353) · Той е един от осемте футболисти в историята на Висшата Лига, печелили титлата с два клуба (Арсенал и Манчестър Сити) · Коло Туре участва в два непобедими сезона с два отбора (Арсенал и Селтик)
  10. Фреди Люнгберг изиграва 30 мача, в сезона на Непобедимите. Крилото на Арсенал участва в 9 от всички 69 гола, отбелязани през този сезон във Висшата Лига. Карл Фредрик „Фреди“ Люнгберг е един от талантите, които Арсен Венгер открива и шлифова. Шведът започва кариерата си в шведския Халмщад. За 4 години при тях той изиграва 79 мача, в които вкарва 10 гола и прави 1 асистенция. През лятото на 1998г., Арсенал привлича Люнгберг за сумата от 3 млн. паунда. Скаутите на „артилеристите“ го наблюдават повече от година и Венгер предприема нестандартно решение. Той одобрява трансфера, след като гледа футболиста по телевизията в двубоя на Швеция срещу Англия, без да го е наблюдавал на живо. Шведът не разочарова и отбелязва, в своя дебют на 20 септември срещу Манчестър Юнайтед, за победата с 3:0. За целият сезон, шведът изиграва 23 мача и вкарва 1 гол. Сезон 1999-2000 се оказва по-успешен и Люнгберг се утвърждава сред титулярите. Той изиграва 43 мача във всички турнири, вкарва 8 гола и прави 2 асистенции. Той пропуска злополучният финал срещу Галатасарай през 2000г., заради проблеми в ребрата. През следващия сезон, шведът изиграва 48 мача, вкарва 9 гола и прави 3 асистенции. Арсенал достига до финала за Купата на Англия, но губи от Ливърпул с 2:1. През 2001-2002, Люнгберг има основна роля в спечелването на дубъла за Арсенал. Контузията на Робер Пирес е удар по амбициите на „артилеристите“, но тогава на сцената се появява шведът и благодарение на неговите голове и игри, Арсенал стигат до титлата и Купата на Англия. Той вкарва при победата на Манчестър Юнайтед с 3:1, спечелва дузпа и отбелязва втория гол при победата над Ливърпул с 2:1. Отново вкарва на отбора от Мърсисайд, този път на Хайбъри, при равенството 1:1. На финала за Купата, именно Люнгберг отбелязва второто попадение, за победата с 2:0 над Челси. За целият сезон той изиграва 39 мача, вкарва 17 гола и прави 5 асистенции. През сезон 2002-2003, Люнгберг спомага за достигането до трети пореден финал за Купата на Англия. Той отбелязва победното попадение, в полуфиналната среща срещу Шефийлд Юнайтед, а на финала именно неговият блокиран изстрел идва на помощ за Робер Пирес, който отбелязва победното попадение. Въпреки това контузии започват да пречат и поради тази причина, шведът изиграва 32 мача във всички турнири, вкарва 9 гола и прави 3 асистенции. През Непобедимият сезон, Люнгберг възвръща старата си форма. Той играе в 44 двубоя във всички турнири, вкарва 10 гола и прави 7 асистенции. През този сезон, той вкарва победното попадение на Хайбъри за победата над Тотнъм. Следващият сезон отново е сравнително постоянен за крилото. Той изиграва 38 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 10 асистенции. През същата година участва и на четвъртия си финал за Купата на Англия, където печели нов златен медал, след победа над Манчестър Юнайтед с дузпи. Следващите 2 сезона са предизвикателни за шведският национал. Той се бори с контузии, които пречат да навлезе в оптимална форма. Изиграва 63 мача във всички турнири, вкарва 4 гола и прави 7 асистенции. Участва и във финала за Шампионската Лига, където Арсенал губи от Барселона с 2:1. През юли 2007г., след 9 години в Арсенал, Фреди Люнгберг подписва с Уест Хям. За „чуковете“ той изиграва 28 мача, вкарва 2 гола и прави 4 асистенции. Задържа се само един сезон при тях. След като е освободен от Уест Хям, започват да се появяват спекулации кой ще бъде следващия отбор на Люнгберг. Споменават се имената на Лацио, Милан, Рома, Монако. Напълно изненадващо през октомври 2008г., шведът се присъдинява към новосформирания отбор от МЛС – Сиатъл Саундърс. Там той играе 2 години като записва 40 мача, вкарва 2 гола и прави 6 асистенции. През юли 2010г., шведът е трансфериран в Чикаго Файър. Там, обаче, изиграва само 15 мача, в които вкарва 2 гола и прави 6 асистенции. Договорът ми е прекратен през декември същата година. Завръща се в Европа и отива на едноседмични проби в Селтик, през зимата на 2010г. Да, дори звездите на световния футбол карат проби било в началото или края на кариерите си. След като е одобрен, той подписва 6-месечен договор със шотландците. Там шведът изиграва само 8 мача. Странстванията на Люнгберг продължават и през септември 2011г., той подписва с японския Шимицу С-Пулс. Изиграва 11 мача, асистира веднъж и през февруари 2012г. е освободен. През август 2012г., Люнгберг обявява край на кариерата си. Но не окончателно... През юли 2014г. се завръща, за да промотира Индийската Висша Лига. През септември на същата година, той подписва с Мумбай Сити. Контузии му пречат да се появи на терена в много от двубоите и той записва едва 4 двубоя. В края на сезона, той се завръща в Лондон и официално приключва с футбола. За националният отбор на Швеция, Люнгберг изиграва 74 мача, вкарва 14 гола и прави 7 асистенции. Участва на 2 Световни първенства (2002, 2006) и 3 Европейски (2000, 2004, 2008). ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Фреди Люнгберг е класиран на 11-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Шведът става изключително популярен сред дамската аудитория, най-вече като рекламно лице на бельо за дизайнера Келвин Клайн · Люнгберг придобива популярност и с нестандартната си прическа. Той боядисва в червено косата си, в стил „мохикан“, с което налага свой собствен стил сред футболната и световна общественост · 15-годишен, той проявява талант към хандбала и дори е повикан в юношеския национален отбор на Швеция, но отказва, защото иска да се съсредоточи към футбола · Последният двубой на Люнгберг за Халмщад, е срещу Литекс (Ловеч), когато българският отбор елиминира шведите в предварителните кръгове за Шампионската Лига · Вкарва гол и прави асистенция за победата на Швеция над България с 5:0 на Европейското първенство през 2004г. · Люнгберг бе част от треньорската школа в Арсенал. Водил е отборите под 15 и под 23 години. През 2019г. поема мъжкият състав на Арсенал, след освобождаването на Унай Емери. Вспоследствие остава в щаба на новия мениджър Микел Артета, преди да напусне през 2020г., в търсене на нови предизвикателства
  11. Хосе Рейес, изиграва 13 мача, в сезона на Непобедимите. Нападателят беше един от най-талантливите испански футболисти за времето си. Хосе Антонио Рейес Калдерон ще остане в историята като един от най-големите таланти на Испания, а може би и на футбола. Предимно играещ по лявото крило, испанецът е използван и като нападател. Той пробива в отбора на Севиля едва на 16 години. За 4 сезона при тях, Рейес изиграва 93 мача във всички турнири, вкарва 24 гола и прави 3 асистенции. През януари 2004г., по средата на Непобедимия сезон, Рейес преминава в Арсенал за сумата от 10.5 млн.паунда, с възможност да достигне до 17 млн. паунда при определени условия. Това, само по себе си говори, за таланта, който притежава 21-годишния, тогава футболист. Той изиграва 21 мача във всички турнири, вкарва 5 гола и прави 1 асистенция. За негов лош късмет, Рейес си отбелязва автогол в едва втория си мач за клуба. Той идва в двубоя срещу Мидълзбро за Купата на Лигата. Малко по-късно, обаче, той се реваншира като вкарва 2 гола на Челси и ги елиминара от Купата на Англия. Головете му за равенството 1:1 с Портсмут в 36 кръг и за победата над Фулъм с 1:0 в 37 кръг, запазват Непобедимия статус на „артилеристите“. Следващият сезон е най-добрият в кариерата на испанеца за Арсенал. Той изиграва 45 мача във всички турнири, вкарва 12 гола и прави 14 асистенции. Същата година печели и Купата на Англия с Арсенал. Въпреки това през 2005г., Рейес е замесен в неуместна шега от испанското радио Кадена КОПЕ. Журналист, представящ се за Емилио Бутрагеньо – футболен директор в Реал Мадрид, се свързва с испанеца и говори с него за евентуален трансфер в „белия балет“. В изтеклият разговор, Рейес споделя, че не се чувства добре в Лондон и с удоволствие би приел да се върне в Испания. През юли, обаче, нападателят подписва нов 6-годишен договор, с което слага точка на спекулациите за негов трансфер. През сезон 2005-2006, Рейес има основен принос за достигането до финала в Шампионската Лига. Въпреки че Арсенал губи на финала от Барселона, нападателят участва активно в елиминирането на Реал Мадрид, Ювентус и Виляреал. През целият сезон той изиграва 44 мача, вкарва 6 гола и прави 11 асистенции. Спекулациите за трансфер на Рейес в Реал Мадрид, през лятото на 2006г., се оказват истина и той отива под наем при „белите“ до края на сезона, а при „артилеристите“ пристига Жулио Баптища. Там той изиграва 38 мача, вкарва 7 гола и прави 4 асистенции. С Реал Мадрид, испанецът става шампион през същата година. Лятото на 2007г. отново разпалва множество слухове за Рейес. Въпреки че Реал Мадрид проявява истински интерес за закупуването му, в крайна сметка той се озовава в другата част на испанската столица. Хосе Рейес подписва договор с Атлетико Мадрид за сумата от 10.2 млн. паунда. В първият си сезон при тях, нападателят изиграва 37 мача, в които прави 4 асистенции. Липсата на голове се оказва проблем за него, а и често е оствян на резервната скамейка, за сметка на Макси Родригес и Шимао Самброса. През 2008г., Бенфика обявява, че е привлякъл Рейес под наем за един сезон и е закупил 25% от правата на футблиста за 2.65 млн. евро. За „орлите“ той изиграва 26 мача във всички турнири, вкарва 5 гола и прави 7 асистенции. С отбора печели Купата на Лигата на Португалия. От сезон 2009-2010, Рейес се завръща в Атлетико Мадрид, заедно с треньора си от Бенфика – Кике Санчес Флорес. Вторият му престой при „дюшекчиите“ е далеч по-успешен. За три сезона, испанецът и Атлетико Мадрид успяват да спечелят Лига Европа два пъти (2009-2010 и 2011-12), както и Суперкупата на Европа (2010). В този период, нападателят участва в 117 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 26 асистенции. Той успешно преборва конкуренцията на Макси Родригес и заедно с Шимао окупират крилата на Атлетико. След 8 години, Хосе Рейес се завръща в родния Севиля, през януари 2012г. Вече на 29 години, нападателят преоткрива младостта си. При „андалусиийците“, той прекарва още 5 години, играе в 157 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 32 асистенции. С клуба печели 3 титли на Лига Европа (2013-2014, 2014-2015, 2015-2016) и се утвърждава като легенда за отбора, от който е тръгнал за футбола. През лятото на 2016г., Еспаньол привлича Рейес, с договор за два сезона и отново треньор на „каталунците“ е.... Кике Санчес Флорес. За съжаление, той не изпълнява договора си, играе една година при тях, в която участва в 23 мача, вкарва 4 гола и прави 4 асистенции. След 6 месеца без отбор, през януари 2018г., Рейес подписва с втородивизионния Кордоба. Играе 17 мача за тях, вкарва 1 гол и прави 4 асистенции. Четири месеца по-късно, обаче, той подписва с китайския Ксинджианг Тяншан Леопард. Там той изиграва нови 14 мача, вкарва 4 гола и прави 7 асистенции като оставя отлични впечатления с играта си. През януари 2009г., Рейес подписва с последния клуб в своята кариера – втородивизионния Екстремадура, с договор за 5 месеца. Там той играе в 9 мача и се отличава с 1 асистенция. За националният отбор на Испания, Хосе Рейес има 21 мача, 4 гола и 3 асистенции. Той участва на 1 Световно първенство (2006). На 1 юни 2019г. се случва и една от най-големите трагедии с футболист. Хосе Антонио Рейес претърпява автомобилна катастрофа и загива на място. В колата, заедно с него загива и братовчед му – Джонатан Рейес. В полицейските доклади се споменава, че автомобилът се е движил със скорост между 111 км/ч и 130 км/ч като се предполага, че са спукали гума. Това опровергава предишните спекулации, че скоростта им е била над 200 км/ч. Хосе Антонио Рейес Калдерон завинаги остава на 35. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Екстремадура – последният клуб в кариерата на Рейес, премахват от употреба фланелката с номер 19 завинаги, в памет на футболиста · Хосе Антонио Рейес има статуя в негова памет, в родния му град Утрера · Испанецът е лидер сред всички футболисти, по спечелени титли на Лига Европа, с 5 на брой (2 с Атлетико Мадрид и 3 със Севиля)
  12. Арсенал приема Евертън в мач от 38-ми и последен кръг на Висшата лига за сезон 2023/24. Както на теория, така и на практика, ''топчиите'' посрещат заключителния ден на кампанията борейки се за титлата. В момента заемат 2-та позиция с 86 точки, а първи остава Манчестър Сити с 88. За да грабнат златните медали обаче, Лондончани не само трябва да спечелят срещу ''карамелите'', а в същото време ''гражданите'' трябва да запишат равенство или загуба и то у дома срещу отбора на Уест Хям. Определено шансовете за подобен развой са почти нищожни, но в крайна сметка шампионът ще бъде определен в 38-ми кръг. Фактът, че Арсенал за втора поредна година се бори за короната в Англия говори сам за себе си. Надграждането върху миналия сезон е повече от очевидно и ако някой привърженик не вижда прогрес, то е редно да се замисли дали Арсенал е неговият отбор. Оттук натам предстои едно единствено нещо пред тези момчета - най-доброто. Каквото е писано - ще се случи. Ако ли не - рано или късно самите те ще го напишат... COYG! Начален час на срещата с Евертън: 18:00 българско време; Къде: Емиратс Стейдиъм, Лондон; Телевизия: Диема Спорт; Рефер на двубоя: Майкъл Оливър; Новините в Арсенал: Очакванията са срещата да бъде пропусната единствено от Юриън Тимбър. Според информацията, Микел Артета ще може да разчита на всички останали играчи в отбора. Тази седмица станаха ясни няколко неща. Започваме от Давид Рая, който официално грабна приза ''Златна ръкавица'' във Висшата лига. Рая записа 16 сухи мрежи в 31 мача към момента през сезона, което му гарантираше 1-то място по този показател. В социалните мрежи пък се развихри неофициалната информация, че след края на кампанията Аарън Рамсдейл ще премине в отбора на Нюкасъл Юнайтед. Само преди няколко дни Арсенал и Адидас представиха новия домакински екип за сезон 2024/25. Според законите на Висшата лига обаче, ''артилеристите'' са задължени да изиграят мача с Евертън с настоящата си фланелка. Това е защото Арсенал е все още в битката за титлата. През настоящата седмица стана ясно също така това, че Мохамед Елнени и Седрик Соареш ще бъдат освободени от клуба като свободни агенти. И не на последно място - в борбата за ''Играч на сезона за Арсенал'' ще се борят Уилям Салиба, Мартин Йодегор и Деклан Райс. Фото кредит: Арсенал Микел Артета преди мача: ''Каквото и да се случи в неделя и както и да завърши този сезон, то аз съм горд със своите момчета. Гордея се и с нашите привърженици. Всички ние сме едно цяло и заедно започваме да връщаме Арсенал там, където е неговото място. Да, разбира се, че това е една много важна седмица за този клуб. Чувствам се наистина развълнуван и определено нямам търпение. Бих могъл да се определя като оптимист за крайния изход. Не всичко е в нашите ръце обаче. Това, че в последния ден на кампанията ще се борим за отличието във Висшата лига ни кара да се гордеем. Трофеят ще бъде на Емиратс, а това не се е случвало на този стадион, откакто той бе построен. Ще играем за победа на всяка цена. Ще дадем всичко от себе си, а след това - каквото ни е отредено. Ще имаме нужда обаче и от помощ, за да сбъднем мечтата си. Не мога да не пожелая успех на Уест Хям. Каквото зависи от нас - ще гледаме да го направим.'' Фото кредит: Арсенал
  13. Ашли Коул изиграва 32 мача, в сезона на Непобедимите. Левият защитник е с ключова роля за невероятнит сезон, който изиграва Арсенал. Ашли Коул е силно противоречива личност за феновете на Арсенал. Въпреки това, никой не може да оспори, че той е, може би, един от най-добрите леви бекове в историята на английския футбол и със сигурност в Топ 3 на най-добрите за времето, в което играе. Юношата на Арсенал, дебютира за „артилеристите“ през ноември 1999г., в двубой за Купата на Лигата. Това е и единственото му участие през този сезон. През сезон 1999-2000, Коул е преотстъпен на Кристъл Палас, където изиграва 14 мача, в които вкарва 1 гол. В края на сезона се завръща в Арсенал и прави своя дебют за отбора. Следващата година, англичанинът се утвърждава сред титулярите, поради контузия на първия избор, Силвиньо. Той изиграва 33 мача във всички турнири, вкарва 3 гола и прави 3 асистенции. Арсенал губи финала за Купата на Англия и Коул се разминава със златния медал. През 2001-2002, Коул печели и първите си медали с Арсенал – титла и Купа на Англия. Защитникът изиграва 40 мача във всички турнири (29 във Висшата Лига), вкарва 2 гола и прави 4 асистенции. На 22, Коул вече е доказан ляв защитник и един от най-добрите на своята позиция. Година по-късно, Арсенал защитава титлата си в Купата на Англия, но губи битката за шампионата. Коул изиграва рекордните за кариерата си, до този момент, 44 мача, вкарва 1 гол и прави цели 6 асистенции. В Непобедимият сезон, вече доказан футболист, той изиграва още повече двубои – 47, вкарва 1 гол и прави 6 асистенции. Играе най-добрият си футбол и допринася с ключови представяния за историческия сезон. Следващите два сезона бележат лек спад във формата на Коул. Затова допринася и контузията му, през сезон 2005-2006, която налага пропускането на голяма част от него. Въпреки това той успява да изиграе 62 мача, за тези две години, вкарва 2 гола и прави 3 асистенции. Той участва и в злополучният финал в Шампионската Лига, в който Арсенал губи от Барселона с 2:1. През 2006г., Ашли Коул е в центъра на една от най-големите трансферни саги в историята на футбола. Всичко започва година по-рано. През юни 2005г., защитникът е наказан от Висшата Лига, че е контактувал с Челси, зад гърба на Арсенал. Той е глобен със 100 000 паунда. Агентът му – Джонатан Барнет е със спрян лиценз за 18 месеца и глобен 100 000 паунда, Челси са глобени със 300 000 паунда, а Жозе Моуриньо – тогавашният мениджър на Челси, със 200 000 паунда. След обжалване глобите на Коул и Моуриньо са намалени на 75 000 паунда, но не са оправдани. На 15 юли 2006г., Ашли Коул критикува публично Арсенал. В своята автобиография (тогава е на 26), той твърди, че Борда го е използвал като изкупителна жертва и журналистите не са го оставили намира, заради това, че са им споделили детайлите за срещата. Арсенал отвръща на удара, като казва, че те са си потърсили законовите права и не виждат нищо нередно в това. Англичанинът е оставен извън отборната снимка за сезон 2006-2007, което засилва спекулациите за неговото напускане. На 28 юли 2006г, вицепрезидентът Дейвид Дийн, потвърждава за първоначални разговори с Челси за трансфера на Коул. „Сините“ предлагат 16 млн. паунда, но Арсенал държи да получи 25 млн. На 31 август – в последният ден на трансферният прозорец, Коул преминава в Челси за сумата от 5 млн. паунда плюс Уилям Галас. Така се слага край на сагата, продължила повече от година. В крайна сметка парите на Роман Абрамович се оказват решаващи. Колкото и да е неприятно за привържениците на Арсенал, Ашли Коул постига много успехи със „сините“ от Стамфорд Бридж. Той прекарва там 8 години, изиграва внушителните 337 мача, вкарва 7 гола и прави 37 асистенции. С Челси печели 1 титла (2009-2010), 4 Купи на Англия, 1 Купа на Лигата, 1 Шампионска Лига и 1 Лига Европа. Така Ашли Коул се превръща в един от малкото футболисти, които имат значителен принос за успехите на два клуба, които се считат за върли съперници. През юли 2014г., анличанинът преминава в Рома, след като е освободен от Челси. За италианците, той изиграва 16 мача. След само сезон и половина при „вълците“, договорът на Коул е прекратен. Вече на 36 години, англичанинът предприема ново предизвикателство – отива в МЛС, в отбора на ЛА Галакси. Там той играе 2 години, участва в 94 мача, вкарва 3 гола и прави 11 асистенции. Сезон 2018-2019 се оказва последен в кариерата на Коул. Той се присъединява към Дарби Каунти, където мениджър е бившият му съотборник в Челси, Франк Лампард. Изиграва 11 мача, вкарва 1 гол и прави 2 асистенции във всички турнири, преди да бъде освободен в края на сезона. През август 2019г., Ашли Коул обявява своето оттегляне от футбола. За националният отбор на Англия, защитникът има внушителните 107 мача (6-то място по брой мачове в историята на „лъвовете“). Няма попадение, но има 7 асистенции. Участва на 3 Световни първенства (2002, 2006, 2010) и 2 Европейски (2004, 2012). Ашли Коул е рекордьор по участия сред чернокожите англичани в националния отбор, както и сред крайните защитници. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Ашли Коул е класиран на 25-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · На 10 декември 2006г. – 3 месеца след трансфера, Ашли Коул е посрещнат бурно от привържениците на Арсенал. Те размахват хартиени 20 паундови банкноти и скандират „Кешли“ („Cashley” – игра на думи, с името на Ашли Коул и за какво е преминал в Челси) · Ашли Коул държи рекорда на английският национален отбор по най-много мачове без отбелязан гол на полеви играч – 107 · Англичанинът е скандална личност. През кариерата си е имал множество пререкания с полицията: използване на нецензурни думи спрямо тях, каране с превишена скорост. През 2011г. застрелва случайно студент по спортни науки, с въздушна пушка. За щастие без сериозни последици.
  14. Лаурен изиграва 32 мача, в сезона на Непобедимите. Десният бек е основен играч на тази позиция за „артилеристите“ и един от най-постоянните футболисти в отбора. Лауреано Бисан-Етаме Майер е футболист, за който не се говори много, но е фундаментален за Арсенал през сезоните, които е в отбора. Започва кариерата си в Испания, където се преселва от Камерун, заедно със своите родители. Първият му клуб е Севиля, но „андалусийците“ го преотстъпват на Утрера, който се явява и първия му клуб, за който играе. Там той участва в 30 двубоя. Следва завръщане в Севиля и участия за втория отбор, където изиграва 17 мача. Виждайки че няма да пробие в първия състав, Лаурен отива в Леванте, където играе 1 сезон в 34 мача. Това не остава незабелязано и Майорка го привлича през лятото на 1998г. Именно в отбора от островният курорт, Лаурен е забелязан от големите европейски отбори. С Майорка, камерунецът играе в КНК и спомага за класирането на отбора в Шампионската Лига. За два сезона, Лаурен изиграва 86 мача, вкарва 5 гола и прави 1 асистенция. През лятото на 2000г., Лаурен преминава в Арсенал. Прави своя дебют на 19 август 2000г., когато влиза като резерва в двубоя срещу Съндърланд, а първият си гол отбелязва два дни по-късно, срещу Ливърпул. Общо през този сезон, десният бек играе в 33 мача и вкарва 3 гола. Още в първия си сезон, камерунецът показва защо е привлечен в Арсенал. Умел в атака и стабилен в защита, Лаурен веднага се приспособява към играта на Арсенал и изискванията на Арсен Венгер. Година по-късно, Лаурен е неизменен титуляр отдясно на защитата. Изиграва 41 мача във всички турнири, 27 от които, във Висшата Лига, вкарва 2 гола и печели първите си медали с отбора – титла и Купа на Англия. Сезон 2002-2003 също носи медал за камерунеца, този път само в Купата на Англия. Изиграва 41 мача, вкарва 4 гола и прави 2 асистенции, въпреки че контузия в прасеца му пречи да направи още по-стабилен сезон. През Непобедимия сезон, Лаурен е един от играчите с най-много участия във Висшата Лига. Общо изиграва 47 мача във всички турнири и прави 1 асистенция. Те можеха да бъдат и повече, ако не беше гневната му реакция в двубоя с Манчестър Юнайтед. Именно пререканията му с Рууд Ван Нистелрой, след пропуска на нидерландеца от бялата точка при равенството с „червените дяволи“, на „Олд Трафорд“, му носят 4 мача наказание и 40 000 паунда глоба. Следващият сезон, носи на Лаурен трети медал в Купата на Англия. Именно той вкарва първата дузпа за победата над Манчестър Юнайтед, след като мачът и продълженията завършват при 0:0. През тази година, десният бек изиграва 41 мача, вкарва 1 гол и прави 2 асистенции. Сезон 2005-2006 не е добър за камерунеца. Той претърпява контузия в коляното през януари 2006г. и е извън терените за близо година. Въпреки това, той изиграва 31 мача и прави 1 асистенция. По време на контузията на Лаурен, Емануел Ебуе и Джъстин Хойт го заместват и постепенно камерунеца губи своето място в отбора. Така, през януарския трансферен прозорец на сезон 2006-2007, Лаурен напуска Арсенал в посока Портсмут, за сумата от 500 000 паунда. За Помпи, камерунецът изиграва 30 мача и прави 1 асистенция, периода 2007-2009г. Лаурен започва като титуляр за „сините“, но постепенно губи позицията си в полза на Глен Джонсън. Благодарение на поливалентността си, бившият играч на Арсенал покрива лявата зона на защитата, като играе и като десен полузащитник, в отсъствието на титуляра Джон Утака. През сезон 2007-2008, той печели четвъртия си златен медал в Купата на Англия, след като Портсмут печелят финала срещу Кардиф. През лятото на 2009г., Лаурен е освободен от Портсмут и близо 6 месеца не си намира отбор. Едва през март 2010г., испанският Кордоба подписва с камерунеца. За втородивизионния тим, десният бек изиграва 5 мача. През лятото на 2010г., обявява край на своята кариера. За националният отбор на Камерун, Лаурен взима участие в 28 мача, в които вкарва 3 гола. Той участва на 2 Купи на Африканцките Нации (2000, 2002), 2 Световни първенства (1998, 2002), 1 Купа на Конфедерациите (2001) и 1 Олимпиада (2000). Може да се похвали с 2 титли на Африка и 1 Олимпийски златен медал. Изненадващо, Лаурен се отказва от националния отбор, едва на 25 години. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Лаурен в превод от френски значи „мъдрост“ или „чест“. Произходът е древноримски (Лаурентиус) · В периода 2007-2009, трима Непобедими се озовават в Портсмут – Лаурен, Сол Кембъл и Нванкво Кану · Лаурен е посланник на Арсенал в Африка. Той участва в множество инициативи на клуба на цялата територия на Черния континент
  15. Годината е 1888. Престън Норт Енд участва в първата си кампания във Футболната лига, която впрочем току-що е основана. На практика ''The Lilywhites'', което е едно от прозвищата им, са един от членовете-основатели на самата Футболна лига. През този символичен за послеписите на футбола на Албиона сезон 1888/89, те записват постижение, което е неподобрено и до ден днешен - шампион и носител на Купата на Англия без нито една допусната загуба! За първенство те изиграват общо 22 мача, от които печелят 18 и в 4 записват равенства. Родени са първите ''Непобедими''! Прозвище, което и днес кара техните привърженици да се гордеят. Престън е и първият отбор, който успява да спечели дубъл. Те печелят първенството и в последвалата кампания - 1889/90. Това са двете единствени титли във витрината на този някога славен клуб. Последното им отличие е от 1938 година. Тогава на 30 април, на стадион Уембли, е победен Хъдърсфийлд Таун с 1:0. През 1961 година пък, Престън изпада от тогавашната Първа дивизия и до днес, ''Непобедимите'' така и не са се завръщали в най-високото ниво на футболната пирамида. Вероятно самата история доказва, че този клуб заслужава отново да се нарича елитен и да бъде част от днешната Висша лига. Кой знае, може би бъдещето съществува само и единствено заради действията ни вчера и днес?! Почти 120 години след основаването на Футболната лига се заражда нещо грандиозно. Предстои да надникнем върху 20-те най-важни момента от едно епохално събитие, легендите за което навършват точно 20 години! 1. 20 септември 2002 година - Арсен Венгер заявява: ''Арсенал би могъл да запише цял един сезон без да допусне нито една загуба!'' Разбира се, последват големи подигравки с Мосюто... Кой обаче ще се смее последен?! 2. 7 май 2003 година. Арсенал - Саутхямптън 6:1. Стартът бе даден. Никой не подозираше какво ще последва... 3. Въпреки че Сол Кемпбъл бе изгонен след само 25 минути игра, Арсенал победи Евертън с 2:1 на старта на сезон 2003/04. 4. 13 септември 2003 година. Тиери Анри изравнява от дузпа и оформя крайното 1:1 срещу Портсмут на Хайбъри. Отново е избегната първа евентуална загуба във Висшата лига, след като в предходния кръг Арсенал наваксва пасив от един гол в гостуването на Манчестър Сити и побеждава с 2:1. 5. 21 септември 2003 година - ''Битката за Олд Трафорд''. Рууд ван Нистелрой току-що е пропуснал дузпа за ''червените дяволи'' в заключителните секунди на дербито. След края на мача получава заслужени ''комплименти'' от Мартин Киоун и компания. Нулево равенство в онзи ден. 6. 4 октомври 2003 година. 8-ми кръг от Висшата лига. Робер Пирес отбелязва за 2:1 в полза на Арсенал в гостуването на Ливърпул на Анфийлд. Страхотно изпълнение извън наказателното поле на ''мърсисайдци''. Много важна победа, която кореспондентът на Таймс Оливър Кейс описва като вдъхновяваща и отбелязва разликата в представянето на Арсенал спрямо предходната кампания. ''Новият им груб подход им придава по-страховит облик. Плавността, с която играят в момента им носи резултати с ефективност, граничеща с тектонската.'' 7. Датата е 18 октомври, а годината все още 2003. След само 8 минути игра на Хайбъри, Арсенал и Челси вече си бяха разменили по едно попадение. В 75 минута обаче, отново Тиери Анри бе герой за ''артилеристите'', донасяйки трудна победа с 2:1. След мача Арсен Венгер отбеляза: ''Този отбор е сплотен и сме заедно от години. Бяхме предизвикани, но този отбор е печелил отличия заедно и сега ставаме още по-обединени.'' 8. Първото за сезона дерби на Северен Лондон - 8 ноември 2003 година. Отново трудна, но сладка победа за ''топчиите''. Герои този път са Робер Пирес и Фреди Люнгберг. 2:1 срещу ''шпорите'', които впрочем повеждат на Хайбъри след само 4 минути игра. Ще спре ли някой Арсенал? 9. 1:1 на гости на Болтън Уондърърс. Голове от Хенрик Педерсен за домакините и Робер Пирес за Лондончани. Именно на този стадион мечтите на Арсенал през предния сезон са разбити на пух и прах. Затова след мача Арсен Венгер е на мнение, че тази точка ще бъде жизнено важна за Арсенал в края на сезона. Казвайки това, той визира силното представяне от страна на Болтън. 10. На Боксинг Дей ''топчиите'' разбиват Уулвс като домакини със 3:0. Тиери Анри се отчита с 2 гола в мача, а другото попадение идва след автогол на Джоуди Крадок. 11. В първата си среща за Висша лига през 2004 година, Арсенал записва 1:1 на гости на Евертън. Това се случва на 7 януари, а автор на попадението за четата на Венгер е Нванкво Кану. Някъде тук от Таймс отбелязват, че този отбор е започнал да придобива ''Аурата на Непобедим''! 12. Една от снимките от сезон 2003/04, придобила статут на легендарна - Тиери Анри изразява радостта си след като вкарва за 2:0 срещу Манчестър Сити на Хайбъри. Датата е 1 февруари, а в края на мача Никола Анелка отбелязва почетен гол за ''гражданите''. Също така във въпросната среща Хосе Антонио Рейес записва дебют с екипа на Арсенал. В последствие ''топчиите'' ще спечелят всичките си мачове за първенство през февруари - общо 5 такива. 13. 21 февруари 2004 година. Арена на сблъсъка между Челси и Арсенал бе Стамфорд Бридж. Ейдюр Гюдьонсен даде аванс на ''сините'' след само 27 секунди игра. Патрик Виейра изравни след ''онзи'' прострелващ извеждащ пас на Денис Бергкамп в 15 минута. Едва 6 минути по-късно, Еду Гаспар отбеляза за крайното 2:1 в полза на гостите от Северен Лондон. След този мач преднината на Арсенал на върха в класирането бе 7 точки. 14. В края на месец март предстоеше сериозен тест пред Арсенал след фиаското на Олд Трафорд. Когато обаче Тиери Анри вдигне победоносно ръцете си във въздуха, то това онзачава само едно - имате проблем! Французина отново блесна с 14-та на гърба си, въпреки че в края на мача Луис Саха донесе точката за ''червените дяволи''. Тази точка е лош резултат за Манчестър Юнайтед, който отчаяно се опитваше да догони Арсенал в класирането. След мача Сър Алекс Фъргюсън отбеляза: ''Сигурен съм, че те ще успеят да спечелят Лигата. Те са наистина силен отбор.'' 15. Арсенал току-що бе отпаднал от Шампионската лига от отбора на Челси. Сега на Хайбъри идваше Ливърпул и този мач щеше да запази мястото си завинаги в летописите на футбола на Острова. Спиращ дъха трилър, завършил 4:2 в полза на Арсенал. Кой друг, ако не Тиери Анри с геройско представяне и хеттрик?! На полувремето на мача, когато ''мърсисайдци'' водят с 2:1, французина казва на съотборниците си в съблекалнята: ''Момчета, вижте, ние не можем да загубим този мач! Просто нямаме право!'' След мача Жерар Олие описа Арсенал като ''ранено животно'' и отбеляза, че Тиери Анри е направил неминуемата разлика на терена. 16. Арсенал бе домакин на Лийдс Юнайтед на 16 април. Това щеше да се окаже победа номер 24 през сезона. В онази вечер Тиери Анри отбеляза цели 4 гола във вратата на гостите, а след мача Арсен Венгер го категоризира като най-добрият нападател в света. Заветната цел беше все по-близо. 17. В Англия официално имаше нов шампион! Титлата бе спечелена на терена на Тотнъм Хотспър след 2:2. Това се случи на 25 април 2004 година. Впрочем ''топчиите'' много добре знаеха какво е да станеш шампион на Уайт Харт Лейн, след като Първа дивизия бе спечелена през 1971 година отново тук, на този стадион. Щеше ли обаче Арсенал да се задоволи само с трофея? Немислимото бе по-близо от всякога, докато Арсенал просто забавляваше всички футболни привърженици с футбола, който изповядваше. 18. Месец май започна с две последователни равенства. Арсенал записа първо 0:0 у дома срещу Бирмингам, а след това 1:1 в гостуването на Портсмут. Хосе Антонио Рейс бе човекът, който спаси Арсенал от загуба във въпросното гостуване, след като Якубу Аякбени бе дал преднина на ''помпи''. ''Артилеристите'' вече разполагаха с 84 точки от 36 изиграни мача. Буквално 2 крачки деляха този отбор от безсмъртие. 19. Арсенал победи Фулъм на Крейвън Котидж с 1:0 в мач, изиграл се на 9 май. Единственото попадение за ''топчиите'' и този път бе дело на Хосе Антонио Рейес, който се възползва от груба грешка на Едвин ван дер Сар. Арсенал ги деляха 90 минути от пренаписване на историята. 90 минути, след които футбола завинаги можеше да бъде променен... 20. На 15 май 2004 година футболът си имаше име! И то беше Арсенал! Победа с 2:1 след обрат над Лестър Сити, а това означаваше само едно - 26 победи, 12 равенства и нито една загуба през сезона във Висшата лига! Новите ''Непобедими'' бяха родени! Една идея, която изглеждаше непосилна за мнозина, бе осъществена след много месеци на упорит труд и работливост на и извън терена. Както Патрик Виейра отбелязва в онзи майски ден: ''Този отбор ще бъде помнен винаги!'' Това е постижение, което завинаги ще олицетворява това как се играе футбол. В последствие този отбор на Арсенал записва цели 49 поредни мача без загуба в първенството на Англия. Поредица, която обхваща 3 сезона във Висшата лига... Is yours gold?
  16. Арсенал гостува на Манчестър Юнайтед в дербито от 37-кръг на Висшата лига. ''Топчиите'' заемат 2-та позиция във временното класиране с 83 точки на сметката си, докато ''червените дяволи'' се намират на 8-то място с 54-точков актив. Вчера Манчестър Сити спечели гостуването си на Фулъм, а с това интригата в битката за титлата стана още по-голяма. Днес пред възпитаниците на Микел Артета стои ново предизвикателство, което не изглежда непреодолимо. По-рано през сезона Арсенал победи този съперник с два гола в добавеното време, като в крайна сметка бе записан успех с 3:1. Деклан Райс и Габриел Жезус бяха героите в края, а първото попадение бе дело на Мартин Йодегор. Определено Арсенал има нужда от герои и тази вечер, ако искат да останат в битката за 1-то място и в последния ден от кампанията. Още подробности преди мача: Кога: Днес, от 18:30ч. българско време; Стадион: Олд Трафорд, Манчестър; Телевизия: Диема Спорт 2; Рефер на двубоя: Пол Тиърни; Новините в Арсенал: Под въпрос до последно ще останат Такехиро Томиясу и Юриън Тимбър. Според информацията, възможността да видим в игра някой от двамата е изключително малка, особено Тимбър. Всички останали имена в отбора са на разположение за селекция. През седмицата Жоржиньо преподписа с клуба за период от още една година. Микел Артета и Еду Гаспар са останали повече от доволни от представянето на италианеца през сезона и единственото им желание е било да го задържат на Емиратс. В останалата част от новините преди мача е редно да отбележим също така това, че Микел Артета е сред номинираните за наградата за ''Мениджър на Сезона'', а Деклан Райс и Мартин Йодегор попаднаха в списъка с борещите се за наградата за ''Играч на сезона''. Уилям Салиба и Букайо Сака пък са сред номинираните за ''Млад играч на сезона''. Стискаме им палци обаче да вземат най-важното отличие на този етап, което не е индивидуална награда в крайна сметка, а смисълът на футбола - отборната игра. Именно тя води до успехите в този спорт... А тези момчета доказаха, че я владеят повече от добре... Остават последни напъни и нужда от малко късмет. Звучи простичко, но факт. Фото кредит: Арсенал Микел Артета преди мача: ''Знаем какво трябва да направим. Наясно сме със значението на този мач. Трябва да отидем там и да го спечелим. Разбира се, това няма да бъде никак лесно. Това е едно специално дерби, което винаги е готово да предложи емоции. Трябва да очакваме всичко и да бъдем смели. Много добре знаем на какво сме способни, така че просто трябва да дадем всичко от себе си, за да се приберем като победители. Тренирахме здраво, за да се намираме тук, където сме в момента. Целите ни обаче все още не са постигнати, така че може да се каже, че все още има върху какво да работим.'' Фото кредит: Арсенал Игра с прогнози във форума на ASCB:
  17. Нванкво Кану изиграва 10 мача във Висшата Лига, в сезона на Непобедимите. Той е считан за „златната резерва“ и ненадминат в задържането на топката и вкарването на голове, в ключови моменти от мачовете. Нигерийският нападател пристига през февруари 1999г. в отбора на Арсенал от Интер, за сумата от 4.15 млн. паунда. Кану има богата визитка в своята биография, още с пристигането си. След престой в Аякс и спечелването на Шампионската Лига с отбора, той се присъединява към Интер, където за 3 години изиграва само 20 мача. Дебютът на Кану за Арсенал, бележи и един от най-странните и същевременно най-джентълменски случаи във футбола. В двубоят срещу Шефийлд Юнайтед за ФА Къп при резултат 1:1, в 80-та минута, вратарят Алан Кели изритва топката в странично хвърляне, за да се окаже медицинска помощ на съотборника му Лий Морис. При изпълненият тъч, от страна на Рей Парлър, въпреки че топката е насочена към Кели, Кану решава да я догони на дясното крило и я подава на Марк Овермарс. Излезлият вратар да я посрещне, през това време, бива оставен в „ничия земя“, а нидерландецът я вкарва в опразнената врата. Мачът завършва при резултат 2:1. След двубоя, Арсен Венгер признава, че голът е нередовен и не отговаря на критериите за спортсменство и поисква преиграване. Футболната Асоциация на Англия се съгласява с доводите и двубоят е преигран, с нова победа за Арсенал. Сезон 1999-2000 е най-силен за Кану в Арсенал. Той изиграва 50 мача, вкарва 17 гола и прави 12 асистенции, но най-забележителното му постижение през сезона е онзи хеттрик срещу Челси през октомври 1999. Тогава при резултат 2:0 за домакините, нигериецът взима нещата в свои ръце и с 3 гола обръща резултата, като последното попадение е истински шедьовър. Постепенно Кану започва да има по-периферна роля, поради налагането на един френски младеж, дошъл от Ювентус, на име Тиери Анри. Именно тази на „златна резерва“ и постоянното желание да даде 100% от себе си, независимо дали е титуляр или влиза от скамейката, прави нигериецът един от любимците на феновете на „артилеристите“, а и на Венгер. В следващите 4 сезона, Нванкво Кану изиграва 131 мача, вкарава 20 гола и прави 20 асистенции. През шампионският дубъл сезон, 2001-2002, 25-цата на Арсенал изиграва 39 мача, вкарва 6 гола и прави 4 асистенции, а през Непобедимият – 24 мача, 3 гола и 4 асистенции във всички турнири. Именно 2003-2004 се оказва и последен с екипа на Арсенал. През лятото на 2004г., Кану приема предложението на току що влезлият Уест Бромич Албиън. За „дроздовете“, нигериецът изиграва 57 мача, вкарва 9 гола и прави 4 асистенции за два сезона. През 2006г., Кану приема предложението на амбициозният, по това време, отбор на Портсмут. Там Кану прекарва 6 сезона, което е и неговият най-дълъг престой в един клуб. За Помпи той изиграва 166 мача, вкарва 28 гола и прави 17 асистенции. Пикът в престоя си там е спечелването на ФА Къп през сезон 2007-2008, където именно той отбелязва победния гол. За съжаление, през сезон 2010-2011, Портсмут изпада в Чемпиъншип. Проблемите се задълбочават и Помпи са поставени под администрация, след което изпадат и в Лига 1. През юли 2012г., Кану не се явява на първата тренировка за новия сезон и е заплашен от клуба с дисциплинарно уволнение. Той, от своя страна, завежда дело за неизплатени заплати. В края на юли, Кану все пак напуска клуба, но продължава съдебната битка. Едва през 2013г., той сваля обвиненията и спестява на Портсмут над 3 млн. паунда. Кану обявява край на своята кариера през 2012г. За националният отбор на Нигерия, Кану има 81 мача, 11 гола и 4 асистенции. С „орлите“ той става Олимпийски шампион през 1996г. в Атланта (САЩ), участва на 6 Купи на Африканските Нации и 3 Световни първенства (1998, 2002, 2010). Считан е за един от най-добрите играчи на Нигерия за всички времена. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Нванкво Кану е класиран на 13-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Кану е много активен в социалните мрежи, често виждан с тениски на Арсенал и с неговият запазен израз: „KAN U believe it” · За нигерийският национален отбор, Кану играе с номер 4, което за времето си се счита за крайно нестандартен номер за нападател
  18. Силвен Вилтор изиграва 12 мача, в сезона на Непобедимите. Нападателят играе важна роля, от резервната скамейка, в някои от двубоите, довели до шампионския сезон без загуба. Силвен Клод Вилтор е един от най-поливалентните футболисти на Арсенал. Французинът предимно е дясно крило, но може да бъде използван като втори нападател, централен такъв, както и на лявото крило. Кариерата му започва през далечната 1991г. Тогава като футболист на Рен, той изиграва 137 мача за 6 години, като отбелязва 37 гола и прави 4 асистенции. През 1996г., Депортиво Ла Коруня купува футболиста за 1.8 млн евро, но го преотстъпва отново на Рен за същия сезон. През 1997г., Вилтор се завръща в Испания, само за да поиска трансфер, обратно във Франция. Купувачът е Бордо, а трансферната сума е 2.25 млн. евро плюс 40% от бъдещ трансфер. Така Ла Коруня печели 450 000 евро и евентуална сума от бъдещ трансфер, без футболиста да е изиграл нито минута за отбора. За три сезона при „жирондинците“, Вилтор изиграва 136 мача, вкарва 59 гола и прави 11 асистенции. Най-силният му сезон при тях е 1998-1999, където той става голмайстор на Лига 1 с 22 гола, а Бордо печелят титлата. През август 2000г., Арсенал подписва с Вилтор за рекордните за клуба 13 млн.паунда (познайте къде отиват 40% от тази сума). Трансферната сума не е подобрена до януари 2009г., когато „артилеристите“ подписват с Андрей Аршавин за 15 млн. паунда. През първият си сезон с Арсенал, Вилтор изиграва 47 мача във всички турнири, вкарва 15 гола и прави 6 асистенции. Най-открояващият се момент за този сезон, е хеттрика му срещу Уест Хям. През същия сезон, Арсенал играе финал за Купата на Англия, с Вилтор в състава, но „артилеристите“ губят с 2:1. Следващият 2001-2002 е изпълнен с повече положителни емоции. Французинът играе в 50 мача за Арсенал, вкарва 13 гола (10 от тях във Висшата Лига) и прави 11 асистенции. Той вкарва важни голове срещу Челси и Евертън по пътя към титлата, но един от най-важните моменти в кариерата му в Арсенал идва в края на сезона. Тогава той отбелязва победното попадение на „Олд Трафорд“, с което Арсенал стават шампиони на стадиона на най-големите си съперници. Титлата е гарнирана с Купа на Англия и нов златен медал за французина. Сезон 2002-2003, отново е добър за нападателя. Той изиграва рекордните за клуба 54 мача във всички турнири, вкарва 13 гола и прави 10 асистенции. Французинът вкарва на финала за Купата на Англия, отново на „Олд Трафорд“, за да може Арсенал да защити титлата си в този турнир. През Непобедимият сезон, участията му драстично падат. Той изиграва 20 мача във всички турнири, вкарва 4 гола (3 във Висшата Лига) и прави 2 асистенции. Това е и последният сезон на Вилтор в Арсенал. В последният ден на трансферния прозорец, през лятото на 2004г., той подписва с отбора на Лион като свободен агент. Там той възвръща своята форма и изиграва 114 мача във всички турнири, за 3 години. Отчита се с 32 гола, 16 асистенции и три поредни спечелени титли. През 2007г., Вилтор се завръща в Рен, за да изиграе нови 2 сезона. Там той участва в 41 мача във всички турнири, вкарва 8 гола и прави 2 асистенции. В средата на сезон 2008-2009, нападателят преминава в Олимпик Марсилия, където изиграва 14 мача, вкоито вкарва 1 гол и прави 1 асистенция. За съжаление това не убеждава ръководството да му продължи договора и той е освободен. През лятото на 2009г., французинът подписва с Мец за 1 сезон. По това време отбора е в Лига 2 и той изиграва 15 мача, в които вкарва 3 гола. След края на сезона обявява край на кариерата си, но това не е края. Той се завръща на терена, през лятото на 2011г., след година почивка от футбола. С отбора на Нант, отново в Лига 2, той изиграва внушителните 36 мача, в които вкарва 8 гола и прави 4 асистенции. През 2012г., Вилтор се отказва за втори и последен път от футбола. За националният отбор на Франция, нападателят има 92 мача, в които е вкарал 26 гола и е направил 25 асистенции. Той участва на 2 Световни първенства (2002, 2006), 2 Европейски (2000, 2004), 2 Купи на Конфедерациите (2001, 2003), както и на 1 Олимпиада (1996). През 2000г., на финала на Европейското първенство, Вилтор вкарва изравнителния гол, в последните секунди на двубоя на Франция срещу Италия. В продълженията Давид Трезеге вкарва „златен гол“ и „петлите“ печелят титлата. На финала на Световното първенство през 2006г., италианците си връщат за загубата и побеждават Франция, след изпълнение на дузпи. Вилтор вкарва първата за своята страна. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ Силвен Вилтор е класиран на 33-то място в ранглистата "Най-добрите 50 играчи на "артилеристите" за всички времена", направена през 2008г. Французинът има издадена песен през 2002г., под името „Jeune pour toujours“ Вилтор създава собствен моден бранд, наречен „W22”, през 2008г.
  19. Еду Гаспар изиграва 30 мача, в сезона на Непобедимите. Бразилецът играе фундаментална роля, в центъра на терена, за „артилеристите“. Едуардо Сезар Дауд Гаспар пристига в Арсенал през януари 2001г. за 6 млн. паунда. Той е трябвало да се присъедини още през 2020г., но трансферът е бил спрян, защото португалският паспорт на бразилеца е бил фалшив. Няколко месеца по-късно, Еду получава италиански такъв, благодарение на роднинските връзки на баща си с тази страна. Еду Гаспар пристига от отбора на Коринтианс. Там той изиграва 32 мача като се отличава с 1 асистенция. През 2000г. той печели Световното клубно първенство с отбора. Стартът на кариерата на Еду в Арсенал не започва добре. Сестра му е убита в автомобилна катастрофа и това се отразява на бразилеца. За шестте месеца, в които бразилецът е в отбора, от сезон 2000-2001, той записва 5 участия. Сезон 2001-2002 е малко по-успешен за него. Еду изиграва 27 мача във всички турнири, 14 от които във Висшата Лига, вкарвайки 3 гола и правейки 2 асистенции. През същият сезон, Арсенал печели дубъл, а Еду става първият бразилец печелил Висшата Лига. Следващият сезон отново е сравнително успешен за бразилеца, след като взима участие в 29 мача, вкарва 2 гола и прави 2 асистенции. Контузии пречат на полузащитника да изиграе повече мачове и да има по-ключова роля в отбора. Непобедимият сезон е този, в който Еди показва истинските си качества. Бразилецът изиграва 48 мача във всички турнири, 30 от които във Висшата Лига, вкарва 7 гола и прави 2 асистенции. Играта му се отличава с визия, техника и контрол. Заедно с Патрик Виейра изграждат една отлична двойка, която бе с основна заслуга за титлата. Последният сезон на Еду в Арсенал бе 2004-2005. В него той изигра 18 мача във всички турнири, вкарвайки 2 гола и правейки 1 асистенция. Годината за него бе противоречива, тъй като започва сезона късно, след участие за Копа Америка. Бразилецът така и не възвръща формата си от предната година. Допълнителен принос има и факта, че той навлиза в последната година от договора си, а преговорите с Арсенал се проточват. Въпреки всичко кариерата на Еду в Арсенал завършва с медал, след като той и „артилеристите“ печелят ФА Къп. През май 2005г., Валенсия привлича Еду със свободен трансфер. За „прилепите“ той изиграва 72 мача, вкарва 1 гол и прави 7 асистенции. За 4 години играта му е на приливи и отливи като така и не успява да се утвърди в отбора. Едва в последният си сезон записва 28 мача във всички турнири. На 6 август 2009г., Еду подписва с родния си Коринтианс, след като е освободен от Валенсия. След като участва в 16 мача, Еду е освободен през 2010г. Същата година той обявява и край на своята кариера. За националният отбор на Бразилия, Еду има 16 участия като е допринесъл с 2 асистенции. Играе на Копа Америка през 2004г. като печели титлата със „селесао“. През 2005г. участва в турнира Купа на Конфедерациите, който събира носителите на титли на всеки континент плюс световният шампион и отбора домакин. На финала, бразилците побеждават Аржентина с 4:1. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · В момента Еду Гаспар е спортен директор на Арсенал · В периода 2016-2019, бившият футболист на Арсенал изпълнява длъжността „координатор“ в националният отбор на Бразилия
  20. Гаел Клиши изиграва 12 мача, в сезона на Непобедимите. Левият бек на Арсенал бе адекватна алтернатива на Ашли Коул, в сезона, в който „артилеристите“ завършиха сезона без загуба. Гаел Димитри Клиши, както е пълното име на французина, пристига в Арсенал едва 18-годишен от отбора на Кан. През юни 2003г., лично Арсен Венгер посещава дома на Клиши в Турнефоил и му предлага професионален договор. Мениджърът уверява французина, че той ще бъде част от първия състав и това се оказва достатъчно, за да го убеди. Верен на своята дума, Венгер налага Клиши като основен играч за Купите и честа смяна на Ашли Коул в първенството и Шампионската Лига. През Непобедимият сезон, той изиграва общо 22 мача във всички турнири. Още през първият си сезон, той печели титлата с Арсенал. Тийнеджърът прави впечатление с голяма издържливост, бързина и мисъл за атаката. Все качества, които са сред основните за идеите на Венгер. През сезон 2004-2005, Клиши продължава да бъде алтернатива на Ашли Коул. Французинът изиграва 24 мача във всички турнири. През този сезон, левият бек печели и първата си Купа на Англия. През април получва контузия и не завършва сезона. Сезон 2005-2006, дава възможност на Клиши да изиграе повече мачове, защото Ашли Коул получава фрактура на крака през октомври. За съжаление, той получава същата контузия и остава извън терените за 4 месеца. Така той изиграва едва 11 мача във всички турнири. Между 2006г и 2011г., Гаел Клиши се утвърждава като основният ляв бек за Арсенал. Напускането на Ашли Коул през лятото на 2006г. също спомага за налагането на младежа. За 5-те сезона, Клиши изиграва 207 мача във всички турнири, отбелязва 2 гола (през сезон 08/09 за първенство и през 10/11 за ФА Къп). Французинът се отличава и с 11 асистенции. През лятото на 2011г., Арсенал продава Гаел Клиши на Манчестър Сити за сумата от 7 млн. паунда. За шестте години при „гражданите“, французинът изиграва 203 мача във всички турнири, като вкарва 3 гола и прави 14 асистенции. Със „сините“ от Манчестър, той печели титлата на Англия през сезон 2011-2012 и 2013-2014. Лятото на 2017г. води до нов трансфер за Клиши. Французинът е освободен от Сити и се присъединява към турския Истанбул Башакшекир. За трите сезон при тях, той изиграва 113 мача, вкарва 3 гола и прави 13 асистенции. Бившият играч на Арсенал печели титлата и в Турция, като става шампион през сезон през 2019-2020. През 2020г., Сервет става последният клуб в кариерата на Клиши. Там той изиграва 83 мача, вкарва 1 гол и прави 6 асистенции. За националният отбор на Франция, Клиши изиграва 20 мача. Участва на 1 Световно първенство (2010) и едно Европейско (2012). ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Гаел Клиши участва в различни благотворителни инициативи. Има собствена фондация, която се грижи за правата на децата и тяхната протекция. · Той е гост в различни спортни предавания като коментатор и анализатор · През август 2023г. е назначен за помощник-треньор на своя сънародник Тиери Анри в младежкия национален отбор на Франция, както и на Френския олимпйски отбор.
  21. Арсенал гостува на Тотнъм Хотспър в дербито от 35-ти кръг на Висшата лига. Срещата е от изключително значение както в битката за титлата, така и в тази за Топ 4. Този двубой би могъл да се окаже от решаващо значение и да даде отговор на много въпроси, като ''топчиите'' влизат в него като временен лидер в подреждането със 74 точки на сметката си. Да не забравяме все пак това, че Арсенал е с мач повече спрямо Манчестър Сити, които са с точка по-малко на 2-та позиция. Тотнъм от своя страна заема 5-то място към момента с 60-точков актив. По-рано през сезона ''артилеристите'' регистрираха 2:2 у дома срещу ''шпорите'', така че днес е време за символичен и своеобразен реванш. Това лондонско дерби се явява и като второ поредно такова през седмицата за момчетата на Микел Артета. Във вторник вечер те просто размазаха Челси на Емиратс със 5:0. Още преди мача с Тотнъм в следващите редове: Кога: Днес, от 16:00ч. българско време; Стадион: Тотнъм Хотспър, Лондон; Телевизия: Диема Спорт 2; Рефер на двубоя: Майкъл Оливър; Новините в Арсенал: Очакванията са срещата да бъде пропусната единствено от Юриън Тимбър, като според информацията, всички останали състезатели в отбора са на разположение за селекция. Фото кредит: Арсенал Микел Артета преди мача: ''Все още сме в битката за титлата. Трябва да останем концентрирани и да дадем всичко от себе си до края на сезона. Все още не сме изпълнили поставените цели, така че следователно има още доста работа за вършене. Тази Лига е достатъчно взискателна, така че винаги е възможен обрат. Абсолютно нищо не е решено все още. Наясно сме с това, че Тотнъм може да бъде повече от опасен съперник. Не е случайно това, че се намират на тази позиция. За нас важи същата подробност обаче. Отиваме там, за да спечелим мача. Разбира се, това няма да бъде никак лесно. Нужно е да бъдем хладнокръвни и решителни пред гола.'' Фото кредит: Арсенал Игра с прогнози във форума на ASCB:
  22. Паскал Сиган изиграва 18 мача, в сезона на Непобедимите. Французинът успешно замества титулярите Сол Кембъл и Коло Туре, когато един от двамата не е на терена. Паскал Сиган започва своята професионална кариера в Лил. Там той изиграва 179 мача във всички турнири, като вкарва и 10 гола. След 7 години във френския отбор, Арсенал го купува през 2002г., за сумата от 2 млн. паунда. В Арсенал, Сиган е използван предимно като играч, който влиза от пейката или замества футболист, който има нужда от почивка. Прави впечатление неговата работна етика и точно изпълнение на поставените му задачи. През Непобедимият сезон, Сиган играе ключова роля в периода ноември-януари, когато Коло Туре е контузен. Именно тогава, французинът изиграва 10 последователни двубоя, в които Арсенал допуска само 4 гола. За „артилеристите“, Сиган изиграва 98 мача във всички турнири, вкарва и 3 гола. Два от тези три гола идват в двубоя срещу Фулъм на 24 август 2005г. на „Хайбъри“. За тези голове, Сиган споделя: „След вторият ми гол, дикторът на „Хайбъри“ се пошегува като обяви на целия стадион, че вече имам 3 гола за Арсенал и се приближавам до рекорда на Иън Райт. Спомням си, че Тиери Анри се приближи до мен и започна да се закача с това, тъй като и той се целеше в този рекорд.“ Освен централен защитник, французинът е използван и като ляв бранител. Това се случва основно през сезон 2005-2006, когато и двамата леви бекове – Ашли Коул и Гаел Клиши са контузени. След 4 години в Арсенал, Паскал Сиган е купен от Виляреал за сумата от 2 млн. паунда. Там той се събира с бившият си съотборник в Арсенал, Робер Пирес. За „жълтата подводница“, французинът изиграва 59 мача и вкарва 2 гола. През август 2009г., Сиган се присъединява към испанския втородивизионен Картахена. Там той изиграва 57 мача. През 2011г. той е освободен от клуба и обявява край на кариерата си. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Арсенал никога не е губил, когато Паскал Сиган е стартирал в двубой. · Преди двубоят на Арсенал с Локомотив Москва от Шампионската Лига през 2003г., Сиган споделя: „Когато влязохме в хотела, в Москва, вътре ни чакаха 10 руски топ модела. Те седяха на бара. По-късно бяхме информирани, че те са били там с цел да ни изморят в нощта преди двубоя. Не загубихме мача и доколкото си спомням никой от отбора не беше толкова глупав, че да се поддаде на капана."
  23. Жереми Алиадиер изиграва 10 мача във Висшата Лига, в сезона на Непобедимите. Младият французин основно играе за Купата на Лигата през този сезон, но въпреки това успява да спечели медал за себе си, благодарение на 10-те си участия, 7 от които като резерва. В нито един двубой във Висшата Лига той не вкарва гол, нито се отчита с асистенция. Жереми Алиадиер е един от талантливите нападатели на Арсенал в този период. Той е юноша на Арсенал, като се присъединява към отбора на 16-годишна възраст от известната френска академия Клерфонтен (сезон 1999-2000). Две години по-късно, той прави и своя дебют за Арсенал. През сезон 2001-2002, Алиадиер заменя Тиери Анри, в двубоя срещу Фулъм, завършил 4:1 в полза на „артилеристите“. Това бе и неговата единствена поява във Висшата Лига, което не му даде правото на медал в шампионския, тогава, сезон. За цялата си кариера в Арсенал (2001-2007), Алиадиер има изиграни 50 мача, в които е отбелязал 9 гола и е направил 4 асистенции. За съжаление многобройни контузии му пречат да разкрие пълния си потенциал. Сезон 2005-2006 се оказва турбулентна за него. През юли 2005г., той бива отдаден под наем на Селтик за целия сезон. Неразбирателство с тогавашния треньор на „детелините“, Гордън Страхан, го карат да прекрати наема си на 24 август 2005г. и да премине в отбора на Уест Хям. След 8 участия, обаче, 7 от които като резерва, Алиадиер преминава в отбора на Уулвърхямптън на 31 януари 2006 - третият му отбор за сезона. Там той завършва годината с 14 мача, 2 гола и 1 асистенция. На 19 юни 2007г., Алиадиер напуска Арсенал в посока Мидълзбро за сумата от 2 млн. паунда. Там той се задържа до 2010г., където изиграва 86 мача, вкарва 12 гола и прави 12 асистенции. През лятото на 2010г., французинът е без отбор и тренира с Уест Хям, в опит да си спечели договор. В една контрола, обаче, той уврежда коленни връзки и договорът не е подписан. Мидълзбро предлага на бившия си футболист да използва техния медицински център, докато се възстанови. Това е пример за британското джентълменство във футбола. На 5 юли 2011г., бившият играч на Арсенал подписва договор с френският Лориен. Там той играе между 2011-2014 и записва 84 мача. Върховият сезон в кариерата му е 2012-2013, в който вкарва 15 гола и прави 9 асистенции в Лига 1. През лятото на 2014г. решава да подпише с катарския УММ Салал. Там той изиграва 37 мача и вкарва 9 гола за два сезона. Две години по-късно, Алиадиер се завръща в Лориен за един сезон, където изиграва 17 мача, вкарва 2 гола и прави 1 асистенция. През 2018г., след като в продължение на 1 година не може да си намери клуб, юношата на Арсенал прекратява своята кариера. За националният отбор на Франция, Алиадиер няма мачове, но има 7 участия и 1 гол за отбора под 21 години на „петлите“. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Жереми Алиадиер е част от телевизионния екип на Арсенал, коментиращ мачовете на всички формации, включително и мъжете, в сайта на „артилеристите“. В много случаи е използван и като посланик на клуба по света. · Той е фрацузин с швейцарско-алжирски корени като дори има татуировка с флага на Алжир
  24. Арсенал гостува на Уулвърхямптън в мач от 33-ти кръг на Висшата лига. ''Артилеристите'' посрещнаха днешния ден на 2-та позиция във временното класиране със 71 точки на сметката си, докато ''вълците'' се намират на 11-то място с 43-точков актив. Микел Артета и неговите възпитаници записаха първа загуба в първенството през тази година в домакинството на Астън Вила и очакванията сега са те да бъдат мотивирани да се върнат на пътя на победите. През седмицата ''топчиите'' отпаднаха и от Шампионската лига, така че поводът за реванш пред привържениците днес става двоен. Разбира се, леки мачове във Висшата лига не съществуват, но съща така не съществуват и непреодолими съперници. Кога: Днес, от 21:30ч. българско време; Стадион: Молиню, Уулвърхямптън; Телевизия: Диема Спорт 2; Рефер на двубоя: Пол Тиърни; Новините в Арсенал: Срещата ще бъде пропусната единствено от Юриън Тимбър, като според информацията, всички останали състезатели в отбора са на разположение за селекция. Фото кредит: The Sun Микел Артета преди мача: ''Да, определено последните ни два мача не бяха най-добрите, които изиграхме през този сезон. Претърпяхме поражения в тях и съм на мнение, че единственото нещо, което можем да направим в случая, е да си извлечем поуки. Да осъзнаем къде точно сбъркахме и да се поправим. Нямаме друг избор. Предстои заключителната порция мачове и е нужно да дадем всичко от себе си, за да постигнем целите си. Момчетата са мотивирани и желанието ни е да посрещнем събота вечер на върха в Лигата. Преди това обаче, пред нас има доста работа за вършене. Уулвс е страхотен отбор, който може да бъде солиден както в защита, така и в нападение. При всички положения ни очаква труден мач. Знаете, че Висшата лига е възможно най-конкурентно способното първенство, така че лесни мачове тук просто не съществуват. Ние отиваме за победа и не ни интересува нищо друго.'' Фото кредит: Арсенал Игра с прогнози във форума на ASCB:
  25. Дейвид Бентли изиграва само един мач във Висшата Лига, в сезона на "Непобедимите". 19-годишният, тогава, англичанин започва от първата минута в двубоя срещу Портсмут, в отложения XXXI Кръг за Арсенал, изигран на 4 май 2004 г. Той прекарва на терена 61 минути, преди да бъде заменен от Нванкво Кану. За съжаление това не му дава правото да получи медал, поради факта, че не е изиграл 5 мача за отбора през сезона. Дейвид Бентли е доста противоречив футболист, погледнат от перспективата на феновете на Арсенал. Той е юноша на Арсенал и е считан за един от най-големите таланти на отбора за времето си. На 16 години тренира с първия отбор, а на 17 вече е подписал първия си професионален договор с клуба. Използван предимно като краен полузащитник, Бентли е доста поливалентен футболист. Освен на фланга, той може да бъде използван и зад нападателя, като плеймейкър и дори като централен полузащитник. Той се отличава с добър поглед върху играта и техника. Англичанинът прекарва в клуба 5 години, като има изиграни 9 мача и вкарва 1 гол (за ФА Къп срещу Мидълзбро на 4 януари 2004г.) В този период той има два престоя под наем: · В Норич (2004-2005): 28 мача, 2 гола, 5 асистенции · В Блекбърн (2005-2006): 35 мача, 5 гола През януари 2006г., Бентли прави престоя си в Блекбърн постоянен, с трансфер за 1,7 млн. паунда. Именно в Роувърс, юношата на Арсенал играе най-добрия си футбол. За целия си престой там, той има 140 мача, 21 гола и 22 асистенции. На 31 юли 2008 г., Бентли извършва най-голямото предателство за феновете на Арсенал като преминава в отбора на Тотнъм. Трансферната сума е 15 млн. паунда, плюс 2 млн. паунда под фомата на бонуси. Малка утеха за феновете е, че 7 млн. паунда отиват в касата на Арсенал, като част от споразумението между „артилеристите“ и Блекбърн при трансфера на футболиста в Роувърс. Кариерата му в Тотнъм, обаче, не е впечатляваща. Той изиграва 62 мача, вкарва 5 гола и прави 11 асистенции като това е за период от 5 години. Докато е при „белите“ от Северен Лондон той е отдаван няколко пъти под наем: на Бирмингам, Уест Хям, Ростов и Блекбърн. Определено пари хвърлени на вятъра, от страна на Тотнъм. На 7 юни 2013 г., Бентли е освободен от Тотнъм, а година по-късно той обявява края на кариерата си, едва на 29 години, след като не успява да си намери клуб повече от една година. За националният отбор на Англия, Дейвид Бентли има изиграни 7 мача (6 контроли и 1 официална среща), в които няма гол или асистенция. Той преминава през всички формации, като за тази под 21 години, има 8 мача и 4 гола. Въпреки това и в националния отбор не минава без скандали. През 2007 г., Бентли е повикан за Европейското първенство под 21 години, но отпада, след като се оплаква от преумора. Тогава Стюърт Пиърс – тогавашния треньор на младежите, поставя под въпрос неговата ангажираност към отбора, а при следващото си участие за мъжете бива освиркван от публиката. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Дейвид Бентли изпитва сериозни проблеми със залаганията в ранните години на своята кариера. По време на престоя си в Арсенал е имало моменти, в които е правил по 100 залога на ден. · През август 2013г., тогавашният треньор на Левски София, Славиша Йоканович, включва Бентли в своя списък за нови играчи като трансферът пропада в последния момент.
×
×
  • Create New...