Search the Community

Арсенал приема Саутхамптън в 7 кръг от Висшата лига през сезон 2024/25. Исторически погледнато „светците“ са един от неудобните съперници за „топчиите“, макар в шампионата да има явна тенденция при домакинствата. Моментната ситуация хваща Арсенал на 3 позиция във временното класиране с 14 точки в актива си и голова разлика 12:5. Саутхамптън междувременно се намира на 19-то място със само 1 точка и голова разлика 3:12. Едни срещу други се изправят една от най-добрите отбранителни линии в шампионата и едно от най-слабите нападения. Това ще е мач №107 в историята на съперничеството. В тях „артилеристите“ имат 53 победи, 30 равенства и 23 загуби. Във Висшата лига мачът е под №49 при 25 победи, 15 равенства и 8 загуби. Никога обаче тимът от Южния бряг не е постигал победа в гостуване, откакто през 1992 г. бе основан новият формат на английския елит. Последният успех на „лондончани“ е от декември 2021 г., когато бе постигнат триумф с 3:0 на „Емиратс Стейдиъм“. След това Саутхамптън има победа с 1:0 на „Сейнт Мери Стейдиъм“, равенство с 1:1 на същия стадион и равенство 3:3 на лондонска земя. Новини около двата състава Юриен Тимбер получи лека контузия в срещата от Шампионската лига срещу ПСЖ през седмицата. Нидерландският бранител бе сменен, а след мача Микел Артета призна, че е предприел превантивна мярка с оглед факта, че Тимбер е претоварен от старта на кампанията на фона на тежката травма, извадила го от целия минал сезон. Микел Мерино дебютира за отбора след лечение на травма и остави добри впечатления от играта си в центъра на терена. Трайно контузени са Мартин Йодегор, Киърън Тиърни, Такехиро Томиясу и Олександър Зинчеко. В състава на гостите извън сметките са Гавин Базуну и Камалдийн Сюлеймана. Под въпрос за срещата е Уилям Смолбоун. Аарън Рамсдейл ще се завърне за пръв път на „Емиратс Стейдиъм“ след трансфера си през лятото. Началото на срещата между Арсенал и Саутхамптън е от 17:00 часа на 5 октомври. DIEMA SPORT 2 ще предава на живо.

Арсенал посреща Лестър Сити, в мач от VI кръг на Висшата Лига. След равенството срещу Манчестър Сити, момчетата на Микел Артета заемат 4-то място в класирането с 11 точки, на 2 зад лидера. Очакванията са за безпроблемна победа, но играчите на Стийв Купър ще се опитат да изненадат противника. Звездата и легенда на клуба, Джейми Варди е с доста добър баланс срещу Арсенал: 16 мача, 11 гола и 1 асистенция. Статистика Арсенал-Лестър Кога: днес, 17:00ч. българско време Стадион: „Емирейтс Стейдиъм“ Телевизия: Диема Спорт 2 Рефер на двубоя: Сам Барот / ВАР съдии: Пол Тиърни и Сиан Мейси-Елис Новините преди двубоя: След победата над Болтън в сряда вечер, няма нови контузии. Леандро Тросард ще бъде в състава, след като изтърпя наказанието си в двубоя срещу „тротърс“ през седмицата. За Лестър, Яник Вестергаард и Патсон Дака пропускат двубоя, поради контузии. Бившият юноша на „артилеристите“, Стефи Мавидиди се очаква да започне от първата минута. Детайли от пресконференцията на Артета: Давид Рая: “За Давид ни трябват още 24 часа, за да преценим. “ Юриен Тимбер: „Тимбер взе участие в тренировката днес и най-вероятно ще бъде в състава“ Бенджамин Уайт: „Същият отговор“ (като Тимбер) Микел Мерино: „За Лестър е рано, но за другата седмица – ще видим. Той взе частично участие в тренировката днес. Всичко зависи от това как ще реагира тялото на контакт“ Такехиро Томиясу: „Също като Микел, той взе частично участие в тренировката днес. Малко по-назад е, но с него не знаем, защото и той много „натиска“ лекарския щаб“ Как ще убедиш играчите, че този мач е толкова важен, колкото тези срещу Сити и Тотнъм: „Зададох им същия въпрос вчера, да напишат какви ще бъдат трудностите и препятствията и те бяха много ясни. Те знаят какво да очакват и трябва да бъдат на нивото, което приляга на Лигата, за да ги победим“ Смяташ ли, че има тенденциозност срещу теб или клуба, след събитията в последните няколко мача и как приемаш критиката на някои анализатори: „Не, не смятам, че има. Каква е критиката? Негативна? Страхотно, ако получаваме негативна критика за това къде сме и през какво сме преминали в последните три двубоя, това ви казва какви са очакванията, така че трябва да повишим нивото.“ Смяташ ли, че при победа над Лестър ще „смълчиш“ критиката срещу теб и отбора: „Не. Аз искам да играем добре и да заслужим трите точки, не да смълчавам някой. Просто искам да накарам всички (наши фенове) да се гордеят, това е.“

Арсенал победи с 5:1 отбора на Болтън в двубой от III кръг на Карабао Къп. Деклан Райс откри в 16-та минута, Нванери добави две попадения (37, 49). Колинс намали на 3:1 в 53-та, а Стърлинг (64) и Хавертц (77) оформиха крайният резултат. След двубоя в неделя и няколкото контузии, които сполетяха „артилеристите“, логично съставът бе с много промени. На вратата стартира 16-годишният Джак Портър. Така той се превърна в най-младия вратар в историята, който стартира в двубой за Арсенал и втория най-млад (след Итън Нванери), който взима участие в официален двубой. Контузиите на Рая (която се очаква да е лека) и Томи Сетфорд, както и невъзможността на Нето да играе в този турнир, наложиха дебюта на тийнейджъра. В защита започна 18-годишният Джош Николс, който бе вдясно. Младежът направи добро впечатление в контролите през лятото. В центъра, Артета реши да експериментира с Якуб Кивиор и Рикардо Калафиори. Кивиор бе пробван през лятото на позицията на Салиба и може би затова испанският мениджър отказа да го продаде. Въпреки получилата контузия, Калафиори бе готов за този двубой. Вляво стартира Майлс Люис-Скели. Младият англичанин вече направи своя дебют за Арсенал в неделя, когато си изкара жълт картон преди да е изиграл дори минута за мъжете. В центъра, логично, Жоржиньо замести Томас Партей. Като лява „осмица“ започна, може би, най-чаканото име от феновете – Итън Нванери. Суперталантът, от школата, започна от първата минута, а партньор от другата страна му бе Деклан Райс. За съжаление, поради многото контузии, нямаше как да се даде почивка на английския национал. В нападение, Артета реши да заложи на Букайо Сака, който изигра само 45 минути срещу Сити, Габриел Жезус и Рахийм Стърлинг. На резервната скамейка бяха Рохас, Салиба, Габриел, Качури, Хевън, Партей, Хавертц, Мартинели и Кабиа. Стартов състав на Арсенал Първите минути започнаха с доминация над топката, от страна на Арсенал. Болтън, обаче, беше отборът, който създаде първото опасно положение. В 5-та минута грешка на Калафиори доведе до опасност пред вратата на Арсенал, но топката премина над напречната греда. В 8-та минута Габриел Жезус спечели корнер. Букайо Сака центрира, създаде се суматоха, но до удар не се стигна. В 15-та минута Болтън изпълниха опасен корнер. Топката бе изчистена, но попадна в играч на Болтън, който с двойно нахлу в наказателното поле. Последва единоборство с Жезус и падане на нападателя на “тротърс”, но дузпа не бе свирена. Минута по-късно, Арсенал откри резултата. Комбинация между Нванери и Николс доведе до центритране на последния към дъгата на наказателното поле. След като играч на Болтън се размина с топката, тя попадна в Деклан Райс, който хладнокръвно реализира. В следващите 15 минути Арсенал продължи да бъде основен притежател на топката. Опита се да създаде и няколко опасности, но задна ножица на Жезус доведе до корнер, а комбинация между Жоржиньо-Сака-Жезус за малко не бе оползвотворена от последния като топката мина над напречната греда. В 32-та минута Макатий можеше да изравни след корнер, но топката отново не пожела да влезе във вратата. Не след дълго, Арсенал поведе с 2:0. Хубав извеждащ пас на Люис-Скели към Стърлинг, по лявото крило, доведе до центриране по земя на бившия английски национал, а Итън Нванери я засече във вратата, от малкото наказателно поле. Това бе и дебютно попадение за тийнеджъра, с фланелката на мъжкия състав на Арсенал. Голът на Нванери Четири минути преди края на първото полувреме, опасен удар на Стърлинг отляво на наказателното поле, бе избит в корнер, а в последната минута, Жезус се пребори с доста по-здравия Сантош, пред наказателното поле, за една топка, но удара му премина встрани от вратата. Първото полувреме предостави добра игра. Арсенал владееше топката в по-голямата част от полувремето. Много активен бе Джош Николс, който има и най-много докосвания на топката. Люис-Скели също бе един от най-динамичните и доста умело контролираше центъра, където предимно се подвизаваше. Итън Нванери отново се понрави с отлична техника и визия за играта. Въпрос на време е, да започне да играе и във Висшата Лига. Жезус опита няколко удара, но без успех. Статистиката: 74% владение на топката за Арсенал, 270 паса (срещу 70 за Болтън), 90% успеваемост на пасовете, 11 удара/3 точни/2 гола. Второто полувреме започна без промени за Арсенал. В 49-та минута Арсенал поведе класически. Грешка при изнасянето на топката от собственото си поле на Болтън, доведе до „кражба“ на Райс, който подаде на Нванери. Младият англичанин нахлу в наказателното поле и реализира през краката на вратаря Саутууд. Четири минути по-късно Болтън върна едно попадение. Отлична контра на "тротърс" изведе Колинс сам срещу Портър. Нападателят, спокойно преодоля вратаря и отбеляза на празна врата. Тук младостта на Портър си пролича. Той тръгна, върна се и вече бе късно да спре 19-ката на гостите. В 60-та минута Арсенал направи две смени: Габриел Магаляеш и Кай Хавертц, замениха Деклан Райс и Майлс Люис-Скели, който получи удар и напусна накуцвайки. Арсенал продължи с доминацията и 4-ият гол не закъсня. В 64-та минута Букайо Сака овладя в наказателното поле, центрира остро, вратарят Саутууд не се намеси добре и Рахийм Стърлинг я вкара в опразнената врата, почти от голлинията. В 67-та минута опасно центриране на Болтън замалко не доведе до второ попадение. Подаването на Макатий, обаче, не бе засечено от Колинс. Три минути по-късно видяхме още две смени за Арсенал. Габриел Мартинели замени Букайо Сака, а друг дебютант – Малдини Качури, замени Рикардо Калафиори. В 75-та минута Жоржиньо направи едно марково за него подаване като я "копна" от дъгата към Рахийм Стърлинг в наказателното поле вдясно на атаката. Останал без противник около него, англичаннинът не успя да овладее топката, в ситуация, която беше сигурен гол, защото до него бе Кай Хавертц. Две минути по-късно резултата стана 5:1. Габриел Жезус преодоля изключително технично двама играчи на Болтън по дясното крило и подаде на Стърлинг. Англичанинът нахлу в наказателното поле и стреля, а Саутууд изби, но топката попадна в Хавертц, който се пребори със защитник и отбеляза. В 80-та минута дойде момента и за поредният дебют. Исмеал Кабиа замени Рахийм Стърлинг. Така съставът придоби следния вид: Съставът на Арсенал след смените Пет минути преди края на мача опасна контра на Арсенал доведе до ситуация пред вратата на Болтън, но до шести гол не се стигна, след като удара на Хавертц не бе точен. До края на мача, „артилеристите“ бяха доминант на терена имаха няколко положения, но не се възползваха. Двубоят бе спокоен за Арсенал. Домакините не оставиха никакви съмнения кой е по-добрият отбор, дори с толкова промени и младежи в състава си. И като стана дума за младежи: - Джак Портър, Итън Нванери, Джош Николс и Майлс Люис-Скели се превърнаха в първите футболисти, които изиграват официален двубой за мъжкия състав на Арсенал, родени СЛЕД като „Емирейтс“ е открит (юли 2006г.). - Четирима футболисти белязаха своя дебют в официален мач – Джак Портър (16 години), Джош Николс (18), Малдини Качури (18) и Исмеал Кабиа (18). Другото позитивно от двубоя е, че Артета успя да запази ядрото си от футболисти и не преумори нито един от тях. Отличен мач за Нванери, който спокойно може да бъде определен за Играч на мача. Люис-Скели и Николс също се представиха много добре. Качури направи впечатление за много уверен млад защитник, с добра физика. Болтън не са тази „черна котка“, каквато бяха за Арсенал при Сам Алардайс, но играха много открит футбол, за което могат да бъдат поздравени. След края на днешните мачове, бе изтегнен и жребият за следващият кръг. Арсенал ще бъде гост на Престън НЕ. Двубоят ще е в седмицата 28.10-01.11 по първоначални планове.

Манчестър Сити и Арсенал не излъчиха победител и завършиха 2:2 на Етихад. Срещата бе част от 5-ти кръг на Висшата лига, като бе белязана от поредните спорни отсъждания в ощърб на Лондончани през кампанията. Ърлинг Холанд даде начален тон за домакините още в 9-та минута след като му беше оставено кошмарно свободно пространство и с удар покрай Давид Рая откри за 1:0. Малко след това Родри се контузи и бе заменен от Ковачич. Само минута по-късно, а именно в 22-та, Рикардо Калафиори отбеляза първото си попадение с екипа на Арсенал. След страхотен удар с левия крак извън наказателното поле на "гражданите", таблото показа 1:1. Габриел Магаляеш пък отбеляза във второ поредно гостуване в Лигата, което дойде след класика в последните 2 години - ъглов удар на Букайо Сака и топка на главата на бразилеца. Откакто той се присъедини в отбора, е отбелязал общо 9 гола след корнер. И така, след 46 минути игра в Манчестър - 1:2. При такъв резултат и завърши първата част. Първа част, която бе опорочена отново с марката Майкъл Оливър. След като Леандро Тросар бе получил жълт картон, му бе показан втори такъв за изритване на топката буквално 1.07 секунди след съдийския сигнал (официална статистика от OptaScore). Тенденцията през кампанията е просто плашеща на този етап, а са изминали едва 5 кръга... Е, поне това означава, че Арсенал се движи в повече от правилната посока. Щом се опитват всячески да бъдат спрени... Но гората можеш ли да я спреш да се разлиства?! Истинска паника тресе "горните етажи", драги читатели... Гостите бяха обвинени в "паркиране на автобуса". И как да е иначе щом става дума за Арсенал. Ако монетата бе от обратната страна, никога нямаше да чуете или прочетете, че видиш ли, Пеп Гуардиола е направил същото. Ами, Арсенал просто изнесе лекция в защита с 10 човека на терена. Домакините се опитваха всячески, а на моменти и панически да пробият тази стена. Давид Рая, отбраната пред него и останалата редица бяха като колоси. И да, не достигнаха до почти нито една възможност през второто полувреме, но оставиха сърцата си на терена... Терен, който е дом на шампиона, без Мартин Йодегор и с червен картон... Ей този Арсенал е Арсенал. И ако някой мисли нещо различно, то е редно да преосмисли футболните си познания. И това е написано с цялото уважение към футболното общество! Да, 2:2 в 98-та минута, но какво от това?! Понякога не всичко са резултати. Понякога си победител само с представянето си. Но само понякога... Този случай е именно такъв! Тази втора част за отбора на Арсенал спокойно може да вземе Нобелова награда за защита, ако имаше такава... Джордж Греъм би се гордял да разполага с нещо подобно... А Габриел Магаляеш пословично напомни след мача: "We are waiting for them at our ground!" Микел Артета след края на мача: "Имахме много трудно начало. Първите 10-15 минути бяха критични. Постепенно след това се опитахме да поемем контрола над случващото се. Ставахме все по-уверени. И двата гола през първата част доказват това. Е, очевидно е, че бяхме поставени в много неудобна ситуация след някои скандални отсъждания. Наложи се да играем около 56 минути с човек по-малко на терена. И въпреки това мисля, че се справихме повече от добре. Не са много отборите, които биха устояли в подобен момент. И това на терена на този отбор. В крайна сметка мисля също така, че изминахме още едно стъпало. Пред нас има още толкова много път за вървене. Въпреки това смятам, че ние се подобрихме като индивидуалности." https://m.youtube.com/watch?v=fX1-oKm1qXw И така, след 5 изиграни мача, Арсенал заема 4-та позиция с 11 точки на сметката си. В сряда вечер, от 21:45ч. "топчиите" приемат Болтън Уондърърс в мач от 16-финалите за Карабао Къп. В събота пък, 28 септември, на Емиратс гостува отбора на Лестър в среща от 6-ти кръг на Висшата лига. Начален час - 17:00ч.

Арсенал и Аталанта завършиха 0:0, в първи мач от новия формат на Шампионската Лига. Двубоят в Бергамо не бе изпъстрен с интрига, като единственият по-сериозен момент бе изпуснатата дузпа на Ретеги и брилянтното двойно спасяване на Рая. Микел Артета направи две промени, в сравнение с победата над съседите в Дербито на Северен Лондон. Деклан Райс зае мястото на Жоржиньо, а Габриел Жезус – това на Леандро Тросард. Бразилецът бе и с капитанската лента. На резервната скамейка се завърна Рикардо Калафиори. Така съставът придоби следният вид: стартова единайсеторка Три минути след старта на двубоя и Арсенал застраши вратата на Аталанта. Отнета топка в центъра доведе до извеждащ пас на Партей към Габриел Жезус. Бразилецът се завъртя около оста си, но си попречи с Букайо Сака и топката отиде в корнер, след удар на англичанина. В началните минути Арсенал се бе подредил в 4-1-4-1 без топка, което бе различно от онова 4-3-3, което използва отбора срещу „белите“ в неделя. Стандартното за отбора 4-4-2 се проявяваше, когато “бергамаските“ нахлуваха в половината на „артилеристите“. В 12-та минута Арсенал получи право да изпълни пряк свободен удар вдясно от вратата на Аталанта, на около 25 метра. Ударът на Букайо Сака бе по земя в ъгъла на вратаря, но той успя да се намеси след добър рефлекс. В 16-та минута „бергамаските“ се опитаха да натиснат повече и отправиха удар към вратата на Рая, след центриране отляво на атаката, но без опасност за Арсенал. В тези първи 20 минути владението на топката бе предимно за гостите от Англия, но подредбата на Аталанта бе много компактна и трудно се откриваха празни пространства. Последва обрат в срещата и следващите 5-6 минути бяха под диктовката на Аталанта. Организирана защита на „артилеристите“, обаче, не позволи никаква опасност пред своята врата. В 30-та минута Аталанта организира своята най-опасна атака. Продължително владеене на топката вдясно на атаката, доведе до взаимодействие в наказателното поле. Ударът на де Кеетеларе, обаче, премина над напречната греда. В тези минути си пролича липсата на Мартин Йодегор. Креативността на капитана на Арсенал отсъстваше от играта. На моменти дори се виждаха гневни подвиквания между играчите на „артилеристите“, което говори за настройване към новите модели. До края на полувремето не се случи нищо интересно и двата отбора се прибраха при 0:0. Като цяло много слабо полувреме за Арсенал. Играта не вървеше, липсваше всякаква идея как трябва да бъде преодоляна защитата на Аталанта. Томас Партей не бе на себе си. Опитите му да оркестрира играта претърпяха пълен провал. Рая предимно боравеше с дълги пасове, което само по себе си говори за добрата организация на Аталанта, без топка, в противниковата половина. Второто полувреме започна без промени в двата състава. В 48-та минута Аталанта получи правото да изпълни дузпа. След дълъг преглед с ВАР, нарушението в наказателното поле беше потвърдено. Матео Ретеги застана зад топката, но Давид Рая „заключи“ своята врата. Испанецът показа невероятен рефлекс и след като спаси удара в десния му ъгъл, след това направо ново спасяване, тъй като топката попадна на главата на Ретеги. Положението бе идентично с онова на Оли Уоткинс, в двубоя с Астън Вила. В първите десет минути Аталанта задържаше повече топката и принуждаваше Арсенал предимно да се брани. Изпусната дузпа не ги обезвери и те продължиха да си играят тяхната игра. В 57-та минута Жоржиньо и Тросард замениха Томас Партей и Габриел Жезус. След влизането си в игра, Тросард раздвижи малко играта. Благодарение на неговото движение, „артилеристите“ успяха да изнесат топката и да успокоят играта. Грешките в играта на Арсенал, обаче, бяха повече от правилните решения. Почти нямаше пас през центъра, който да достигне до своя адресат. В 63-та минута, гостите се опитаха да направят нещо като атака, но паса на Жоржиньо, пред наказателното поле на Аталанта, не достигна до Тросард. Аталанта продължи с надмощието си и в 67-та минута опасен удар на Хуан Куадрадо премина над напречната греда. За 25 минути през второто полувреме, единствената опасност, която създаде Арсенал бе един корнер, при който бе свирен фаул в нападение. В 73-та минута Рахим Стърлинг и Рикардо Калафиори замениха Букайо Сака и Юриен Тимбер. В 75-та минута Арсенал получи отлична възможност да отбележи. Добре организирана атака доведе до пас на Стърлинг към Мартинели. Младият бразилец нахлу в наказателното поле, но удара му премина над напречната греда. При паса на Стърлинг останаха съмнения за засада. В 77-та минута, „артилеристите“ получиха право да изпълнят свободен удар отляво на атаката, в близост до корнера. Центрирането на Райс, обаче, бе безобразно слабо и топката премина високо над всички играчи. В 80-та минута Калафиори направи много добър пробив, подаде на Тросард, но центрирането на белгиеца към Хавертц бе неточно. След влизането на Калафиори и Тросард, играта леко се подобри, но отново опасностите пред вратата на Аталанта бяха нулеви. „Артилеристите“ достигаха до 30-тия метър от вратата на „бергамаските“ и там нещо се „чупеше“. До края на мача, Аталанта имаше няколко положения да отбележи, но Арсенал удържа на натиска и така двубоя завърши 0:0. Като цяло много слаб за Арсенал. Креатовността бе сведена до нула, атаките на „артилеристите“ бяха беззъби и без абсолютно никакъв замисъл. Контролът върху мача бе тотално изгубен. Статистиката говори сама за себе си: 5 удара (2 точни), 49% притежание на топката, едва 2 корнера... Давид Рая отново бе героят за Арсенал. Спасената дузпа и последвалото невероятно спасяване спечели точката за гостите. С играта, която показаха момчетата на Артета, нямаше начин да върнат това попадение. Рикардо Калафиори показа много добри неща и определено ще се впише в отбора. За малкото си игрово време той бе изключително деен и раздвижи играта в офанзивен и дефанзивен план. Габриел и Салиба изиграха пореден стабилен двубой и с това могат да приключат добрите неща. Деклан Райс все още не е във форма. Липсата на почивка и предсезонна подготовка си проличават. Томас Партей – изключително слаб мач, Мартинели – слаб мач, Сака – слабо представяне. Дали мисълта за Сити не повлия на мача, ще разберем в неделя. Дотогава трябва бързо да забравим за този двубой.

Срещата между Арсенал и Брайтън ХА от първенството на Висшата лига, която противопостави два от лидерите в шампионата завърши с противоречивото 1:1. Една среща, която ще се запомни със ситуацията около изгонването на Деклан Райс и страстите, които то предизвика сред привържениците на Лондончани. Извън този ключов момент, за който ще се говори още и за който се надяваме, че няма да се отрази в края на класирането на "топчиите", трябва да отбележим, че срещите между Арсенал и "Чайките" се привърнаха в едно класическо противопоставяне в ерата на Висшата лига след завръщането на хората от Южния бряг в най-силната лига на планетата. Едно твърдение за тази лига, което ние използваме като мантра, но с нещата, които се случват в доста от мачовете и противоречивите, бих казал скандални действия на арбитрите, от които страдат не малко тимове в това първенство, все повече аурата около най-висшата лига губи частици от своя блясък. Срещата между двата съперника, които имаха по 6 пункта преди началото на кръга се очакваше с интерес, тъй като от 2017 г. насам Брайтън има 3 победи в Лондон за първенство и една за Купата на Лигата и определено "Чайките" се чувстват над свои води, когато говорим за Темза. Независимо от наставника, гостуващия отбор изгради самочувствие когато гостува в Северен Лондон и след Потър, Де Зерби, сега и Фабиан Хюрцелер се справя добре на кормилото на гостите, въпреки ранния етап от надпреварата. Първата част от срещата започна и осигури няколко положения пред вратата на Вербрюген, но топката така и не влизаше във врата на холандския страж на гостите. Сака, после Уайт и Одегард след отличен пас на стартиралия като титуляр Лео Тросар не успяха да оползотворят създадените ситуации и ако спорното решение, за което говори цялата футболна общност е централна тема днес, то е смущаващо, че след удара на Бен Уайт и играта с ръка на Люис Дънк, топката променя своята посока, която първоначално бе към вратата на холандеца, но не последва реакция нито от Крис Кавана, нито от хората на ВАР. Така или иначе Арсенал владееше положението на терена пред погледа на контузения Микел Мерино, а гостите едва след половин час игра създадоха ситуация пред вратата на Давид Рая. Някъде към края на първата част някак си от нищото дойде и първото попадение в срещата, дело на Кай Хаверц. Юриен Тимбър и Букайо Сака осигуриха топката на пътя на Хаверц, който прехвърли вратая на гостите за 1:0. Това бе негов 5-ти гол в последните 5 мача на Емиратс и 18 голово участие в последните 21 срещи от Висшата лига на "Артилеристите" за бившия играч на Байер Леверкузен. Втората част започна с пропуск на Райс и ключовата ситуация, при която Деклан бе изгонен за бавене на време. Крис Кавана буквално приложи правилника, но през първата част за далеч по фрапиращо разкарване на топката от страна от Жоао Педро не последва негова реакция. Тук спорно е също и изритването от страна на Джоел Фелтман по крака на Райс, което очевидно Кавана тълкува, че е в резултат на чукнатата от нашия полузащитник топка. Всичко това обаче за пореден път показва колко субективност има в решенията на арбитрите и тълкуването на правилата по начин, по който могат да влият на хода на една среща. В резултат цялата картинка се промени така, че Арсенал трябваше да играе близо 50 минути с човек по-малко срещу един много силен съперник, а "Чайките" буквално получиха допълнителни криле. Петнадесет минути по-късно те изравниха, когато Жоао Педро довкара избитата от Рая топка след удар на Янкуба Минтех. Последва мигновена реакция на Мик Артета, който извади Лео Тросар и пусна на негово място Рикардо Калафиори, премести Тимбър в центъра, а италианския новобранец заигра отляво и така формацията на Арсенал се прекрои до 5 в отбрана. И тази отбрана издържа, като Рая направи ново спасяване, а съставът на Лондончани показа характер в ситуация, когато съдията изпусна мача и с решенията повлия на целия ход на срещата. Хаверц имаше брилятна ситуация за втори гол, но пропусна и неговата клиничност в подобни ситуации и нейното подобряване е нещото, което би го направило истинска голова машина, противно на критиките, през които той мина от идването си в Арсенал преди година време. Изгонването на Райс бе негово първо в 245 мача във Висшата лига и определено той бе шокиран да види картон с червен цвят. Райс заяви, че в крайна сметка е докоснал топката, а правилата са правила. Независимо, че се е намирал в зона, която не е критична, той все пак е чукнал топката в страни. Възможно е думите му да са защитна реакция като знаем колко чувствителни са от Висшата лига, когато чуят критики по свой адрес и колко бързо реагират, когато трябва да накажат някого. Можем само да гадаем, лошото е, че Деклан ще отсъства в дербито на Северен Лондон, но ако неговите съотборници покажат духа и характера от вчера, то си мисля, че няма от какво да се притесняваме. Райс изтъкна кредит към отбора, който е реагирал блестящо и публиката, която е подкрепяла до последен дъх отбора. Букайо Сака изравни един рекорд на Тиери Анри и сега те двамата са единствените, които са давали асистенции в първите 3 мача от началото на сезон в лигата, но и не скри разочарованието си от хода на мача и решението, което е променило цялата динамика на тази среща. Микел Артета заяви след мача, че е фрустриран от случилото, особено когато в една ситуация правилника се прилага повече от стриктно, а в други това не се случва и именно такива тълкувания от страна на реферите решават мачове. Аз бих добавил, че такива решения понякога решават цели шампионати, като искрено се надявам това да не е в нашия случай от вчера. Артета каза още, че отбора се е адаптирал много добре към ситуация, в която е бил притиснат и отговорил на предизвикателството, като е заслужавал да бъде възнаграден. Относно непостоянните решения на арбитрите, Артета каза, че това е извън негови способности и сфера, на която може да влияе. Разбира се Висшата лига веднага защити Крис Кавана за втория жълт картон, като се позова на правилата, които съществуват и инструкциите за сезон 2024/25, както и обясни, че правилно Фелтман не е бил изгонен, тъй като (уж) е искал да рестартира играта, а Райс му е попречил и това е рефлектирало в удара по крака на английския полузащитник. Казвам уж, защото излязоха видеа направени от хора на Норт банк, които определено показват играта на Фелтман като не особено спортсменска. Така или не, трябва да се съобразим със случилото се и да продължим битката във Висшата лига, която и този сезон ще бъде на много фронтове. Позитивите са, че отбора реагира забележително на създадената ситуация и завърши срещата с високо вдигната глава, защото Брайтън създаде 5 голови възможности между ситуацията с червения картон и изравнителния гол, тоест за 10-15 минути, а Астън Вила имаха 6 за целия мач преди седмица и това показва колко силен противник беше дошъл на гости вчера в Северен Лондон. WE ARE THE THE ARSENAL!

Арсенал посреща Брайтън в мач от 3-ти кръг на Висшата лига. Лондончани посрещнаха кръга на 3-то място във временното подреждане с пълен актив от 6 точки след първите два мача от сезона. Сходно е положението и при гостите, които заемат 2-та позиция, но с малко по-добра голова разлика. През миналия сезон Арсенал записа дубъл над този опонент в първенството, като със сигурност обаче, мача днес не се очертава като лесен такъв. Кога: 14:30ч. българско време; Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон; Телевизия: Диема Спорт 2; Рефер на двубоя: Крис Кавана; Новините в отбора на Арсенал: Очакванията са срещата да пропуснат Такехиро Томиясу, Кийрън Тиърни, Микел Мерино и Габриел Жезус. Всички изброени са с травми, като най-близо до своето завръщане изглеждат Габриел Жезус и новото попълнение в редиците Микел Мерино. Всички останали състезатели в лагера на ''топчиите'' са на разположение за селекция. Фото кредит: Арсенал В четвъртък вечер станаха ясни и съперниците на Арсенал в историческия нов формат на Шампионската лига. Очакваме подробности и спрямо програмата за въпросните сблъсъци. Фото кредит: Крис Уейтли в платформата Х Микел Артета преди мача: ''Играем у дома. Това винаги е било едно много важно и ценно преживяване за нас. Когато сме пред своите привърженици, то със сигурност настроението ни е приповдигнато. Нагласата ни и за този мач е като във всеки един друг - да го спечелим разбира се. Желанието ни е отново да зарадваме всички, които ще дойдат да ни гледат. Насочили сме погледите си върху това да започнем да се справяме още по-добре като цяло. Ние не трябва да спираме да надграждаме. Наша цел е да се подобрим като индивидуалности, а след това ще можем да го направим и като отбор. Винаги съм бил доволен от момчетата. Разполагаме със страхотни единици и една цялостно страхотна група от такива. Може би винаги бихме могли да се справим по-добре. Сега ни очаква ново предизвикателство. Брайтън е страхотен отбор, който спечели всичките си мачове под ръководството на новият им мениджър. Знаят много добре как да се защитават и как да нападат. Ние обаче също, така че се задава интересен двубой, който искаме да спечелим.'' Фото кредит: Арсенал Игра с прогнози във форума на ASCB:

Арсенал спечели гостуването си на Астън Вила с 2:0 в мач от 2-ри кръг на Висшата лига. Това бе първи двубой за Лондончани извън столицата през сезона, а точни за успеха бяха Леандро Тросар (67-ма мин.) и Томас Партей (77-ма мин.). През първата част Букайо Сака разполагаше с най-големия шанс пред гостите, но Емилиано Мартинез се намеси подобаващо пред създалата се ситуация. Домакините от Бирмингам също разполагаха с няколко добри възможности, но защитата пред Давид Рая, а и самият испанец бяха безапелационни. Оли Уоткинс пропусна два грандиозни шанса, като при втората ситуация Давид Рая направи спасяване, което със сигурност в края на кампанията ще е в Топ 5 на най-добрите такива. ''Артилеристите'' владееха много повече топката, като така се стигна до момента, в който Леандро Тросар се появи на терена през втората част и след само 2 минути откри резултата с първото си докосване. Арсенал заигра все по-уверено след гола и Томас Партей оформи крайното 2:0 след точен удар и неуверена намеса на стража на ''виланите''. Арсенал малко или много си отмъсти на Унай Емери и неговите възпитаници за предходната кампания и записа втора поредна суха мрежа от началото на този сезон. Фото кредит: Арсенал Още подробности след мача: Стартов състав и резерви: Фото кредит: Арсенал Жълти картони: Деклан Райс (45+4); Габриел Магаляеш (57-ма мин.); Мартин Йодегор (89-та мин.); Смени по време на мача: Леандро Тросар вместо Габриел Мартинели (65-та мин.); Дебют за Рикардо Калафиори, като заменен бе Юриън Тимбър (80-та мин.); Букайо Сака отстъпи мястото си на Рийс Нелсън (88-ма мин.); Официална статистика от мача: Фото кредит: Premierleague Official Видеорепортаж от мача: https://www.youtube.com/watch?v=i7Lf7yL61xc Микел Артета: ''Определено съм щастлив. Това е едно от трудните места за гостуване. Пристигнахме тук и взехме това, което искаме. Представихме се страхотно и бяхме единни. Играхме като един истински колектив. Разполагаме с отбор, който е пълен с играчи, които могат да те накажат във всеки един момент. Абсолютно всеки на терена изпълни своята задача. Включително и Давид Рая, който с това си спасяване ни остави в мача. Просто уникална намеса. Имах чувството, че топката е във вратата. Със сигурност той спомогна много за разликата в този мач. Разбира се, че се радвам много и за Лео. Трябваха му само две минути, за да отбележи и да ни поведе напред. Това е просто лидерска намеса. Не само той, но и всички други се държаха като такива - като лидери.'' Фото кредит: Арсенал Следващата седмица ''топчиите'' приемат Брайтън на Емиратс. Това ще се случи на 31 август, събота, от 14:30ч. българско време. Срещата е част от 3-ти кръг на Висшата лига. Фото кредит: PlanetFootball

Остават броени часове до началото на сезон 2024/25 във Висшата лига за Арсенал и с това идва време и за първия ни анализ преди срещата с Уувърхамптън Уондърърс, която ще се проведе на 17 август от 17:00 часа българско време на стадион „Емиратс“ в Лондон. Двубоят ще бъде предаван на живо по Diema Sport 2. Поглед към историята на съперничеството: До момента двата отбора са се срещали общо 124 пъти във всички турнири. Статистиката отчита 64 победи за „артилеристите“, 28 равенства и 32 победи за „вълците“. В ерата на Висшата лига предстоящият мач ще бъде под №21 помежду им при съотношение 14 победи, 3 равенства и 3 загуби за „лондончани“. Арсенал е в серия от 6 поредни победи над този съперник. Всички те идва в шампионата и са в периода февруари 2022 г. - април 2024 г. Головата разлика в тези срещи е 14:2 През миналата кампания бяха постигнати победи с 2:1 на „Емиратс“ и 0:2 на „Молиню“. Голмайсторите за „червените“ бяха Леандро Тросар, Букайо Сака и Мартин Йодегор на два пъти. Матеуш Куня е единственият голмайстор за съперника в тях. Новините около двата състава: Юриен Тимбер ще бъде в състава за срещата, въпреки отсъствието в последните три контроли срещу Ливърпул, Байер Леверкузен и Олимпик Лион. Нидерландският защитник прекара целия минал сезон в лечение на контузия в коляното, получена още в първия мач от кампанията срещу Нотингам Форест. Фабио Виейра също бе аут от срещата с френския тим, но е тренирал с отбора и по всяка вероятност ще попадне в групата. Проблемът при него бе в бедрения мускул. Такехиро Томиясу пропуска домакинството срещу „Улвс" заради контузия в коляното, която ще го извади от сметките за няколко седмици. Киърън Тиърни също няма да е на разположение поради разтежение в задната част на бедрото. Прогнозата и за него е за няколко седмици извън терените. Той се завърна от наем в Реал Сосиедад през миналата кампания, където взе участие в 27 срещи, записвайки 2 асистенции. В немалка част от сезона отново лекуваше проблеми в бедрото. В лагера на гостите проблеми с контузии имат Лиъм Чиуоме, Матеуш Куня, Енсо Гонсалес и Саша Каладжиш. Бразилският голмайстор Куня обаче е тренирал цяла седмица и има сериозна възможност да стартира сред титулярите. Наказан за срещата е Нелсън Семедо. Десният бранител получи червен картон в последния кръг от миналия шампионат при загубата от Ливърпул с 2:0. Под въпрос за срещата е Даниел Поденс поради травма в прасеца. Той прекара миналия сезон под наем в Олимпиакос, където вкара 11 гола и даде 6 асистенции във всички мачове. Активност през летния трансферен прозорец: В Арсенал официално бе привлечен Рикардо Калафиори от Болоня срещу €45 млн. 22-годишният бранител пристига с намерението да измести от титулярния състав Габриел Магаляеш или Олександър Зинченко. Давид Рая подписа постоянен договор, след като прекара миналата кампания под наем от Брентфорд. Сделката струваше €31,9 млн. и по всичко личи ще бъде първи избор за вратарския пост в схемата на Микел Артета. Завърналите се от наеми играчи са Киърън Тиърни и Маркиньос. Емил Смит Роу бе продаден на Фулъм срещу сумата от €31,8 млн. Юношата на клуба така и не успя да се пребори за титулярното си място след пристигането на Мартин Йодегор в тима през лятото на 2021 г. Дефанзивният халф Мохамед Елнени, вратарят Артур Оконкуо и десният бранител Седрик Соареш бяха освободени през лятото след изтичане на договорите им. Под наем са преотстъпени Алберт Самби Локонга (Севиля), Нуно Тавареш (Лацио) и Карл Хеин (Реал Валядолид). Наблюдава се тенденция към подмладяване на тима с привличането на четирима играчи под 25-годишна възраст. Най-скъпият входящ трансфер до момента е на 20-годишното дясно крило Родриго Гомес. Той дойде през лятото от Брага срещу €15 млн. и целта е да замести Педро Нето по фланга. Срещу €10 млн. бе привлечен Педро Лима от втородивизионния бразилски клуб Спорт Рецифе. Той играе на позицията десен бек. От Манчестър Сити бе закупен Томи Дойл срещу €5 млн., за да се включи в халфовата линия на „вълците“. Под наем бе привлечен Йорген Щранд Ларсен от Селта Виго. Норвежецът вкара 13 гола в Ла Лига през изминалия шампионат, включващи попадения срещу Барселона, Атлетик Билбао, Севиля и Виляреал. Педро Нето бе продаден на Челси срещу сумата от €60 млн. Той бе основна фигура през изминалите няколко години в състава и липсата му на дясното крило със сигурност ще се усети. Макс Килман замина за Уест Хям Юнайтед срещу €47,5 млн. Централният бранител също бе важна част от състава и неслучайно „чуковете“ платиха подобна сума за него. Под наем във Фейенорд бе изпратен левият бек Уго Буено. Освободени бяха Бендегюз Бола (десен бек) и Луис Мулден (вратар). Финални думи на треньорите: Микел Артета: „Наистина сме развълнувани. Липсваше ни състезанието от седмици насам. Твърде дълго. Готови сме да започнем и сме наистина ентусиазирани. Изкарахме много предизвикателна предсезонна подготовка, но всички се адаптирахме към условията. Приехме трудностите от различната обстановка. Отборът изглеждаше много добре и вече нямат търпение да заиграем“. Гари О'Нийл: „Ранните мачове могат често да са подвеждащи, но това не прави мача по-лесен за нас. Знаем какво да очакваме - тотална преса. Те ще са мотивирани, да стигнат още по-далеч от миналия сезон. Обмисляме как бихме могли да им създадем проблеми и как сами да се справим с предизвикателствата от тяхна страна. Това е добра възможност, за да проверим къде се намираме в първата седмица". Очаквания: Арсенал финишира на втора позиция през сезон 2023/24 с актив от 89 точки. Това е с две по-малко от точките на шампиона - Манчестър Сити. Отборът завърши с най-добрата отбрана с допуснати само 29 попадения. При голмайсторите бяха отбелязани 91 гола, което е с 5 по-малко от „гражданите“. Тимът на Артета демонстрира постоянство и висока успеваемост в дербитата. Точки обаче бяха изпуснати срещу отборите от средата на таблицата, като Астън Вила, Фулъм, Уест Хям Юнайтед и Нюкасъл Юнайтед. Съставът е на практика същият, което гарантира запазването на синхрона, но от друга страна не бива да се пренебрегва натовареното лято с Европейското първенство. С националните си отбори бяха 12 играчи, от които четирима стигнаха до финала на 14 юли. Фокусът отново ще пада върху Букайо Сака и Мартин Йодегор. Липсата на класически централен нападател все още е належащ проблем, който на този етап се решава на ротационен принцип между Кай Хаверц, Габриел Жесус и Еди Нкетиа. В отбрана проблемите могат да дойдат най-вече от индивидуални грешки при изнасянето на топката. Центърът на терена изглежда подсигурен с наличието на Деклан Райс, Томас Партей и Жоржиньо. Уувърхамптън завърши миналата кампания с актив от 46 точки и голова разлика 50:65. В последните си три срещи отборът допусна три загуби от Ливърпул, Кристъл Палас и Манчестър Сити с голова разлика 10:2. Основната цел пред клуба бе оцеляването в елита и това бе гарантирано още през март, така че слабият пролетен полусезон отчетливо контрастира със силния есенен, когато бяха постигнати знаменити победи над Манчестър Сити (2:1), Тотнъм (2:1 и 1:2) и Челси (2:1 и 2:4). Тези резултати доказаха, че отборът играе убедително срещу водещите тимове и не бива да бъде подценяван. Ключовите фигури в редиците на О'Нийл са вратарят Жозе Са, централният бранител Крейг Доусън, разиграващият халф Жоао Гомес и централният нападател Матеуш Куня. През лятото напуснаха доста играчи, така че може да се очаква известен дисбаланс в играта. Победата за „топчиите“ в мача с „вълците“ е напълно възможна и очаквана, но без особено изразителен резултат. Не е изключено да видим нестандартна стартова единайсеторка за Микел Артета, тъй като рискът от претоварване на Букайо Сака, Уилям Салиба и Деклан Райс може да се превърне в сериозен проблем в средносрочен план. Уувърхамптън със сигурност ще залага на контраатака без излишно стараене за изнасяне на топката по земя. Лявата зона на защитата на домакините ще бъде таргетирана, както от новото попълнение Гомес, така и от раздвижения централен нападател Куня. Не е изключено Гари О'Нийл да заложи на схема с петима в отбрана и да се насища зоната пред наказателното с играчи, тъй като голяма част от попаденията на Арсенал напоследък падат след удари от дистанция и двойни комбинации с фланговите нападатели. Автор на статията: Десислав Янкулов

Арсенал загуби с 2:1 последната контрола в САЩ, срещу отбора на Ливърпул. Мохамед Салах и Фабио Карвальо дадоха преднина за „червените“ от Мърсисайд, преди Кай Хавертц да намали малко преди края на първото полувреме. Микел Артета започна с много по-опитна единайсеторка, в сравнение с предишните двубои. Карл Хайн започна на вратата. В защита стартираха Бенджамин Уайт, Якуб Кивиор, Габриел Магаляеш и Олександър Зинченко. В халфовата линия тройката бе Томас Партей, Мартин Йодегор и Кай Хавертц, а в нападение – Габриел Мартинели, Габриел Жезус и Рийс Нелсън. Съставът на Арсенал Още със старта на двубоя, в първите три минути, пред Арсенал се откриха няколко възможности. Първо Жезус си поведе топката прекалено силно в наказателното поле и Келехер улови. Минута по-късно вратаря на Ливърпул се опита да изнесе, достигна до дъгата на наказателното поле и опита дълъг пас. Ударът му, обаче, се отклони от крака на бразилеца и топката, за съжаление излезе в аут, вместо в опразнената врата. Между тези две ситуации, удар на Мартинели премина над напречната греда. След тези атаки, Ливърпул се съвзе и на своя успя да направи няколко опасни атаки, но защитата на Арсенал устоя и пред Хайн нямаше много опасни ситуации. В играта на Арсенал направи впечатление смяната на местата на Жезус и Хавертц в центъра на нападението на моменти. В 13-та минута Ливърпул поведе. Добра комбинация в центъра на терена, доведе до извеждащ пас на Елиът към Салах. Египтянинът се откъсна от високата защита на Арсенал и останал очи в очи с Хайн го преодоля без проблеми. Арсенал като че ли се стъписа от гола и опита да изнесе в типичния си стил, но пресата на Ливърпул бе много успешна срещу това. В 19-та минута Нелсън нахлу по дясното крило и центрира, но ударът на Жезус, от точката на дузпата, отиде в аут. В 27-та минута перфектна атака на Арсенал изведе Мартинели сам по лявото крило. Бразилецът нахлу и останал сам срещу вратаря реши да подава към Жезус, което бе грешното решение, защото топката бе пресечена от защитник на Ливърпул. Минута по-късно Ливърпул можеше да поведе с 2:0. Лошо изнасяне на Арсенал в собствената половина доведе до опасна контра като ударът на Жота, от малкото наказателно поле, срещна гредата. В 33-та минута, Ливърпул поведе с 2:0. Добра комбинация между Собослай и Елиът доведе до отличен прехвърлящ пас, от дъгата на наказателното поле, на младия англичанин над целия отбор на Арсенал, към Карвальо. Той, от своя страна, я засече от въздуха безпощадно във вратата на Хайн. В 39-та минута Арсенал върна едно попадение. Корнер за Арсенал доведе до изчистване на топката, която попадна в краката на Зинченко. Той я насочи към Мартинели вляво. След бърза поредица от комбинации, топката достигна до Йодегор, който залъга, че ще бие, но подаде на непокрития Хавертц в малкото наказателно поле и германеца я насочи безпроблемно във вратата. До края на полувремето Ливърпул имаше по-добрите положения за попадение, но не се възползва. Може да се каже, че „червените“ в този двубой, имаха добро първо полувреме и смея да кажа, безобразно такова за Арсенал, особено в защита. Никой от защитната четворка не бе „в час“. Кивиор и Габриел нямаха никакво разбирателство, Зинченко не успя да се справи със Салах, а Уайт имаше много проблеми с Карвальо и Жота, които нахлуваха от неговата страна. Англичанинът направи и няколко доста „мръсни“ нарушения, които показаха безпомощността му в тези моменти. През това полувреме могат да бъдат отличени Партей, Мартинели, Йодегор и Хавертц. Германецът освен с гола, се отличи и с няколко прояви в защита, макар да имаше моменти, в които зоната му на покритие бе празна. Партей бе почти безгрешен, което е добър знак, Мартинели отново показа, че се завръща, а Йодегор си бе Йодегор – стабилен и с качество в играта. Второто полувреме стартира с две смени - Леандро Тросард и Фабио Виейра замениха Мартинели и Нелсън. Изглежда на полувремето е имало приказки на висок тон, защото Арсенал излезе и веднага овладя топката. Направи и няколко перспективни атаки, но без голяма опасност за Ливърпул. В продължение на 10 минути, Арсенал буквално обгради Ливъпрул опита да нахлуе на няколко пъти към наказателното поле, но защитата на противника бе компактна и организирана. След това играта се поуспокои. Арсенал отново имаше предимство във владеенето на топката, но играта бе концентрирана основно в центъра, с множество пасове и без опасност за нито един от двамата вратари. До 65-та минута не видяхме нищо значимо пред двете врати, което може би се дължи и на вече натрупана умора. Тежките физическите тренировки са от първостепенно значение по време на подготовката и „тежестта“ в краката е нещо нормално. Едва в 67-та минута, Арсенал отправи първия си сериозен удар. Извеждащ пас на Йодегор към Виейра по дясното крило доведе до удар на португалеца, но Келехер изби в корнер. От последвалото изпълнение, Жезус не успя да насочи топката във вратата. В 69-та минута Люис-Скели и Нванери замениха Зинченко и Хавертц. Ливърпул, от своя страна, замениха почти целия си отбор с младежи. В 77-та минута Жоржиньо и Нкетия замениха Партей и Жезус. В 80-та минута пряк свободен удар отдясно на нападението на Арсенал доведе до опасност пред вратата на Ливърпул, но Кивиор не успя да насочи топката към вратата. В 82-та минута Жоржиньо се опита да изведе Нкетия, англичанина успя да стигне до топката и да отправи удар, но той бе лек и топката премина покрай вратата. В 83-та минута Габриел и Уайт отстъпиха местата на Николс и Хевън. В 90-та минута контра на Ливърпул замалко да доведе до 3:1, но Хайн успя да отрази отправения му удар. До края на двубоя не се случи нищо интересно и двубоя завърши 2:1. Второто полувреме бе малко по-оптимистично, в защитно отношение, от първото. Фабио Виейра се включи добре, Нкетия – също. Атаката, обаче не бе ефективна. За 45 минути, Арсенал имаха 2 положения и дори те не представляваха голяма опасност за вратата на Ливърпул. Така подготовката на Арсенал в САЩ приключи с една победа, един равен и една загуба. За „артилеристите“ предстои пътуване обратно в Лондон и двубои с Байер Леверкузен и Лион, преди старта на сезона. Има вероятност в тях да видим и последните очаквани играчи – Рая, Рамсдейл, Сака и Райс, както и новото попълнение Калафиори. А кой знае може да има и още някой, може би от Реал (Сосиедад)...

Най-накрая италианският национален футболист и звезда от Евро`2024 Рикардо Калафиори положи подпис под 5 годишен контракт с Арсенал. Сделката някак се проточи в седмиците след първенството на „Стария континент“, а повечето привърженици на „топчиите“ нервно преглеждаха през този период новините в профилите на футболните трансферни „гурута“ в социалните мрежи с надежда да прочетат заветното Here we go. И ето, най накрая можем да използваме запазения израз на Фабрицио Романо по повод новото попълнение в Северен Лондон. Колко интересно нещо е футболната игра и живота генерално и докато в началото на юни болшинството от привържениците, особено тези следящи предимно Висшата лига и английския футбол едва ли бяха чували името на италианеца, а други си казваха „Карфиоли“ и кой е той, то в последните седмици името на това 22 годишно момче заема първите страници на спортните издания и новини. И това след едва 3 мача на европейското първенство, което не бе особено успешно за „Скуадра адзура“. Разбира се и след един чудесен сезон с екипа на хитовия в Серия А състав на ФК Болоня. Но, честно, колко от хората четящи този текст знаеха или имаха представа за Рикардо и неговите способности? Вероятно само някои футболни космополити, които следят всевъзможни турнири, шампионати и отбори. Признавам си, че и аз, като човек, който наблюдава обстойно футболната игра на всевъзможни нива, не бях срещал името на Калафиори. Пропуск, но пък сега пиша този материал и това отново показва колко любопитна и с колко извъртания е футболната игра. Считано от 29 юли Арсенал има в състава си ново попълнение, с което защитата на клуба придобива(надявам се)заплашителни за всеки противник размери. Кой е Рикардо и защо толкова се шуми около него? Роден е в Рим на 19 май 2002 г. и започва да тренира в школата на АС Рома, където и подписва своя първи професионален договор през 2018 г. Тогава жестока контузия в коляното едва не прекратява кариерата му, още преди дори да е стартирала. За радост младежът се възстановява и прави своя дебют на 1 август 2020 г. при победата на терена на Ювентус с 3:1, като Рикардо веднага прави впечатление освен с играта си в защита, но и с участие в офанзивните действия на „джалоросите“. Печели дузпа и дори отбелязва гол, който обаче за негово съжаление е отменен. Неговото първо попадение е срещу Йънг Бойс в Лига Европа. След кратък период под наем в Дженоа, следва постоянен трансфер в швейцарския Базел, където именно през сезон 2022/23 Калафиори изиграва 22 мача в швейцарската суперлига и с впечатлението което създава, си осигурява завръщане в Серия А в състава на ФК Болоня. Тук под ръководството на Тиаго Мота, Рикардо разцъфтява на своята нова позиция на централен бранител. Разцъфтява заедно с целия тим на „червено-сините“, които пишат история и се класират за Шампионската лига, нещо непостигано от тях от далечната 1964-65 г. За да бъдем коректни първо на позицията на централен бранител го пуска Хайко Фогел в Базел, а Мота доразвива тези качества в Рикардо. Отново в мач с Ювентус той записва своя дебютен гол в лигата, при това говорим за цели две попадения при зрелищното 3:3 със „Старата госпожа“. За съжаление на Рикардо и на неговите съотборници след неговата смяна Ювентус вкарва 3 гола и спечелва точка, но с това не може да открадне шоуто на новия герой на Серия А. През този великолепен сезон за своя отбор, в който Болоня записва 15 сухи мрежи и третата най-добра отбрана след тези на Интер и Ювентус, Калафиори се налага като един от най-добрите футболисти в италианското първенство, а с това си спечелва и повиквателна за „Скуадра Адзура“ за предстоящото Европейско първенство. И то какво първенство за Калафиори, който впечатлява с участието си на терена както в защитен, така и в офанзивен план и въпреки автогола срещу Испания, със своето представяне е един от малкото ярки тонове в иначе безцветното представяне на вече бившите европейски първенци. Рикардо Калафиори действително се катапултира в орбитата на едни от най-качествените и обещаващи защитници в настоящия момент, като ролята на бившият му наставник във ФК Болоня Тиаго Мота е фундаментална. Използвайки неговите силни качества и отличен ляв крак, двукратният победил в Шампионската лига го преквалифицира от ляв защитник или опериращ по целия ляв фронт на игралното поле в централен такъв. Отличната визия за играта и способността да организира атаките на своя отбор с пасове от дълбочина или пък преходи през целия терен са част от достойнствата на Калафиори, а освен това силната му игра във въздуха и включването в противниковите наказателни полета ще създава проблеми на солидните и твърди отбрани на Острова. Въпреки високия му ръст от 188 сантиметра се отличава с много добра техника и контрол върху топката и това му дава възможности да играе във формация с двама или трима централни бранители, докато на оригиналната му позиция като краен бранител е особено полезен с пробивите по крилото и центрирания от тъч линията към своите съотборници в съчетание с бързото връщане в дефанзивен план, когато топката е загубена. Предстои да разберем на каква позиция ще бъде използван, но знаейки тактическия ум и мотивационен гений на Микел Артета можем да очакваме изненади с италиански привкус. Лично мое мнение, особено след като изгледах и видеа с акценти от играта му е, че в негово лице Артета ще опита да циментира позицията на левия защитник, която остава някак невралгична и с доста ротации в годините на управлението му. Предстои да видим, но индикациите определено са обещаващи и дават достатъчно вариации за игровия облик на Арсенал в дефанзивен пран. Калафиори заяви при представянето си като футболист на Арсенал, че това е мечта за него, която има още от 12-13 годишна възраст, защото е следял Висшата лига и звездите, които играят в нея. Смята, че това е правилното място за него, защото проекта на Артета и Еду е обещаващ и насочен към постигане на значими резултати и успехи в годините напред и това именно го мотивира да избере „гордостта на Лондон“. Разбира се, Жоржиньо също му е повлиял, въпреки краткото им познанство от националния отбор на Италия, а факта че негови близки са хора като Даниеле Де Роси и Франческо Тоти показва от какво качество е младежът и с какво доверие се ползва сред най-големите в италианския футбол. Доверие, което му дава и всеки един привърженик на Артилерията по света. Идването на футболист от Апенините и то високопрофилен такъв ме накара да се поразровя из хрониките на игралите за Арсенал футболисти и да Ви представя с няколко думи и другите италианци, носили прочутата червено-бяла фланелка. В цялата история на чуждестранния футболен легион на „топчиите“, италианците са едва четирима. Ако се напънете може и да се сетите за имената им, но съм почти убеден че това ще предизвика не малка доза размисъл към миналото. Не защото не са били добри футболисти, но вероятно не са се оказали на правилното място(защото Арсенал е винаги правилно място) в правилното време. И така нека Ви представя тези имена: Артуро Луполи през 2004 година, когато е на 17 години идва от Парма, където е вкарал забележителните 45 гола в 22 мача за тяхната формация до 17 години. Дебютира за Купата на Лигата, а второто му участие е също в този турнир, като бележи и 2 гола за победата с 3:1 срещу Евертън. Кариерата му в Северен Лондон не потръгва и впоследствие играе в Дарби Каунти, Фиорентина, Норич Сити, Шефилд Юнайтед, като се превръща в истински футболен номад с цели 18 клуба, на които е защитавал цветовете. Вито Маноне е футболист на Арсенал от 2005 до 2013 г. и е най-дълго служилия италианец за „артилеристите“. Въпреки това записва едва 23 мача на врата. Идва от Аталанта на 17 години и дебютира през 2009 година, а за периода си в клуба е бил 3 пъти под наем: един път в Барнзли и на два пъти в Хъл Сити. За кратко става титулярен избор, но в крайна сметка напуска в посока Съндърланд. Маноне все още играе, като е част от отбора на Лил. Емилиано Вивиано. Помните ли го? Има 6 мача за Италия и дойде в Арсенал през 2013 година под наем от Палермо с опция за закупуване. За този един сезон не записва нито минута на вратата на отбора. Вивиано говори ласкаво за Арсенал, въпреки че не играл никога за отбора, но определя периода си като много добър опит. Тогава е свършил наема му във Фиорентина и е трябвало да се върне в изпадналия Палермо, но избира Арсенал, а освен тези отбори натрупва солидна кариера, участва на Олимпийските игри в Пекин, а в момента защитава врата на Асколи. Жоржиньо. За него се знае всичко, бе приет с известен скептицизъм, свързан с миналото му като футболист на Челси, но за времето в Излингтън се превърна във важна единица и обърна мнението на привържениците с играта си. Спечелил какво ли не в кариерата си, натрупал солиден стаж като национален състезател на Италия той може да бъде само от полза за клуба и адаптацията на своя сънародник в Англия. През новата кампания вероятно ще има по лимитирано участие предвид възрастта му, но мотивацията, спокойствието и въздействието върху отбора и съперниците е без никакво съмнение много важно за Арсенал. С голямо съжаление се сещам и за Николо Гали. Син на легендарният вратар Джовани Гали, той идва в Северен Лондон когато е на 16 години и печели младежката Купа на Асоциацията през 2000 г. Връща се в Италия да завърши своето образование и загива при трагичен пътен инцидент с мотопед, когато е все още на 17 години през февруари 2001 г. Тук отново виждаме връзката на Арсенал с ФК Болоня, защото той е бил под наем в отбора от стадион „Ренато Дал`Ара“, а впоследствие с Такехиро Томиасу и сега Рикардо Калафиори нещата стават съвсем сериозни по оста Лондон - Емилия-Романя. За него Арсен Венгер и Лиъм Брейди говорят със суперлативи, а „Професорът“ казва, че е имал огромен талант и е щял да бъде бъдещ капитан на Арсенал и Италия със своята класа, зрялост и интелект, които е показвал от най-ранна възраст. Но, не би…. В заключение се надявам, както и цялото семейство привърженици на Арсенал, че Рикардо Калафиори ще влезе в обувките на Жоржиньо и ще спечели много трофеи на Острова с прочутата „червено-бяла“ фланелка. Пожеланията са да развие типичните италиански дефанзивни умения и достигне до класата на онази великолепна формация в защитата на Арсенал начело с Тони Адамс! BENVENUTO, RICCARDO!

Арсенал победи с 2:1 Манчестър Юнайтед в контрола, изиграна на СоФай Стейдиъм в Лос Анджелис. Хойлунд даде преднина на „червените дяволи“, в 10-та минута, а Габриел Жезус изравни в 26-та. В 80-та, влезлият като резерва Мартинели отбеляза победното попадение. За разлика от двубоя с Борнемут, този път Артета заложи на опитна единайсеторка. Карл Хайн запази мястото си в състава. В защита стартираха Бенджамин Уайт, Юриен Тимбер, Айзък Хевън и Олександър Зинченко. В халфовата линия Жоржиньо, Йодегор и Нванери бяха избора на испанеца, а в нападение триото бе Нелсън, Жезус и Тросард. Стартовата единайсеторка на Арсенал Още в първите минути двата отбора показаха, че това ще е повече от контрола. Влизанията бяха по-твърди, скоростта бе висока. И двата отбора имаха по един много добър шанс в първите 5 минути, но не успяха да реализират. В 10-та минута Манчестър Юнайтед поведе. Дълъг пас от Рашфорд към Хойлунд доведе до овладяване на датчанина. Той умело навлезе в наказателното поле, пребори физически Хевън и вкара топката между краката на Хайн. След гола, новата 9-ка на Юнайтед имаше още един шанс да вкара, но топката премина над гредата, а малко след това бе заменен поради контузия. Арсенал не намираше решение на пресата, която предоставиха „червените дяволи“. Топките трудно достигаха до нападателната тройка. В 20-та минута Йодегор стресна Артета. При едно единоборство с Каземиро, капиптанът на „артилеристите“ падна лошо на едната си ръка и от повторенията се виждаше сериозна контузия. За щастие, обаче, всичко се размина и той продължи. В 25-та минута Габриел Жезус се измъкна от Магуайър в наказателното поле, но вместо да стреля реши да подава и топката бе избита. Минута по-късно Арсенал изравни. Атака по лявото крило доведе до няколко комбинации между Тросард и Зинченко. В един момент топката попадна в краката на Нванери, който даде изключителен пас към Жезус и той отбеляза на празна врата. Голът на Жезус След гола, Арсенал овладя мача и на своя страна създаде няколко опасни атаки, но нямаше шанс пред вратата на Онана. В тези минути се видя, че „атилеристите“ губят физическите единоборства отляво, където бяха Зинченко, Нванери и Тросард. Може би не е изненада, че именно в тази зона, Артета иска да подсили състава си с играчи като Калафиори и евентуално Микел Мерино. От тактическа гледна се видя, че тримата нападатели си сменяха местата помежду на няколко пъти и всеки един от тях прекара минути на всички позиции. Двете „осмици“, от своя страна – Йодегор и Нванери, можеше често да бъдат видяни да са близо един до друг и да комбинират помежду си вдясно или вляво. В последните 5 минути на полувремто Юнайтед се съвзе малко и успя да постави под напрежение защитата на Арсенал, но без да застраши Хайн. На полувремето, Артета направи две смени. Кивиор и Улад-М‘Ханд, замениха Хевън и Нванери. В първите минути двата отбора задържаха топката в центъра, без реална опасност за вратарите. Тросард на няколко пъти бе хванат в засада. В 57-та минута, Арсенал създадоха най-опасната си атака. Комбинация между Йодегор, Нелсън и Тросард отдясно в противниковото наказателно поле, доведе до опасен удар на белгиеца, но ударът бе ефектно спасен от Онана. В 62-та минута, Артета направи нови 5 смени. Габриел, Партей, Фабио Виейра, Люис-Скели и Джош Николс замениха Тимбер, Жоржиньо, Тросард, Зинчнко и Уайт. След смените двата отбора създадоха няколко опасни атаки, достигнаха до наказателното поле, но завършващата фаза на положенията беше далеч от добра. В 70-та минута Хавертц, Мартинели и Нкетия, замениха Жезус, Нелсън и Йодегор Така съставът придоби следния вид: Съставът на Арсенал след 70-та минута В 73-тата минута Мартинели нахлу в наказателното поле и центрира, но топката бе избита в последния момент от главата на Хавертц, в корнер. В 80-та минута Арсенал отбеляза второ попадение. Атака започната именно от бразилеца, от собствената половина, достигна отново до него. Останал един на един, той преодоля безпроблемно защитника на Юнайтед и с удар по земята матира Онана. Юнайтед създаде няколко опасни атаки като в една от тях Ериксен опита да вкара директно от корнер, но Хайн изби в последния момент. До края на двубоя, двата отбора създадоха няколко опасни атаки, Юнайтед се опита да натисне, в стремеж да изравни, но резултата остана 2:1. Както и срещу Борнемут, независимо от резултата, двата отбора изпълниха дузпи. При тях Арсенал загуби с 3:4. Ето и изпълненията: Виейра – отбелязва Мактомини – отбелязва Хавертц – пропуска Еванс - отбелязва Кивиор – пропуска Уитли – пропуска Мартинели – отбелязва Ериксен – отбелязва Габриел – отбелязва Санчо – отбелязва Като цяло добра контрола за Арсенал. Второто полувреме, обаче те трябваше да бъдат много по-убедителни. Манчестър Юнайтед промени целия си отбор на полувремето и повечето бяха юноши. Липсваше агресията в атака. Имаше идея в нападенията, но когато играчите достигаха до финалната третина нещо се объркваше. Нов отличен мач на Нванери. От контролите това лято се вижда, че Артета възнамерява да използва тийнейджъра на позицията на „осмицата“ вляво и вдясно. Младият англичанин показа визия, скорост и креативност в отиграванията. Габриел Жезус показа, че почивката му се е отразила добре и контузията е отшумяла. Бразилецът играеше по целия терен и се възползва от малкото му създадени положения. Много добър мач за Хевън. Централният защитник притежава качества, но физиката му е далеч от неоходимото. Трябва му още година при младежите да натрупа опит и маса и евентуален наем догодина е логичното развитие. Габриел Мартинели също се включи много добре. С играта си загатна за онзи Мартинели, който всички знаем че може да бъде. Предвид лошата игра на Тросард (поне в този мач), бразилецът има всички шансове да започне отляво на нападението. Йодегор, Уайт, Жоржиньо бяха на обичайното си високо ниво, както и Нелсън. 24-ката на Арсенал е един от най-постоянните играчи на това турне, но трансфера за него изглежда неизбежен. След този мач, Арсенал лети за Филаделфия, където на 1 август ще премери сили с Ливърпул.

Арсенал започна с победа старта на предсезонната си подготовка в САЩ. „Артилеристите“ се наложиха над Борнемут след дузпи (5:4), след като завършиха 1:1 в редовното време. Микел Артета стартира с доста нестандартна единайсеторка. На вратата той започна с Карл Хайн. В защита заложи на Бенджамин Уайт-Юриен Тимбер-Айзък Хевън и Майлс Люис Скели. В халфовата линия започнаха Томас Партей, Итън Нванери и Сала-Един Улад-М‘Ханд. В нападение видяхме тройката Фабио Виейра, Еди Нкетия, който изведе Арсенал с капитанската лента и Рийс Нелсън. Стартовият състав на Арсенал Борнемут започна с доста по-опитен състав и в първите минути това си пролича. „Черешките“ владееха топката, но без реална опасност за Хайн. Постепенно Арсенал взеха инициативата и започнаха да владеят топката. В тези моменти си пролича таланта на Итън Нванери, който зае мястото на Мартин Йодегор на позицията на дясна „осмица“. В 17-та минута падна и първия гол в мача. След атака през центъра, топката достигна до Рийс Нелсън отляво на атаката. Той нахлу в наказателното поле и от аутлинията центрира към далечната греда. Там тя попадна на крака на Фабио Виейра, който от воле я вкара в обратния ъгъл на Нето. Това даде самочувствие на „артилеристите“ и те продължиха да владеят топката. В тези минути направи впечатление, че доминацията, която по принцип присъства в играта на Арсенал, липсваше. Може би се дължи на ранната част от подготовката, а може и да е тактически подход на Артета. В 31-та минута добра комбинация изведе Соланке на стрелкова позиция на около 12 метра от Хайн, но ударът му срещна напречната греда. В следващите минути играта беше предимно в центъра като двата отбора си поделяха владението на топката. В 40-та много добра атака на Арсенал започната от Тимбер, който от собствената си половина достигна до наказателното поле, доведе до пас към Нкетия, но ударът на нападателя попадна в ръцете на Нето. Така първото полувреме завърши с владение на топката 54%-46% в полза на Арсенал. „Артилеристите“ отправиха 5 удара, от които два точни. Второто полувреме започна с една смяна - Мартин Йодегор се появи на мястото на Улад-М‘Ханд. В началото, Борнемут пое инициативата и създаде няколко опасни атаки, но ударите попаднаха в ръцете на Хайн. Арсенал, от своя страна, изпълни няколко корнера, но без да отправи удар към вратата на Борнемут. В 56-та минута Борнемут създаде опасност отдясно на тяхното нападение, но ударът на Уатара попадна в ръцете на Хайн. В тези минути двата отбора отново владееха топката в центъра, както и през първото полувреме, но нямаха много възможности за отбелязване на попадение. Борнемут, обаче, бяха по-активния отбор. Майлс Люис-Скели се поизмори в тези минути и нападението на „черешките“ преминаваше предимно в неговата зона. В 61-та минута Арсенал направи множество промени. В двубоя влязоха Жоржиньо, Зинченко, Габриел Жезус, Кивиор, Карим Рекик, Саго Джуниър и Тросард на мястото на Люис-Скели, Тимбер, Нкетия, Партей, Хевън, Виейра и Нелсън. Така състава придоби следния вид: Арсенал след смените В 67-та минута Борнемут изпусна най-чистото си положение. Добра комбинация на „черешките“ и подхлъзване на Рекик доведе до ситуация 1:1 срещу Хайн, но естонецът спаси блестящо с крака отправения му удар. В 70-та минута Йодегор отправи опасен удар от пряк свободен удар, който доведе до избиване на топката от Нето в корнер. В 72-та минута Борнемут изравни резултата. Грешка при изнасянето на топката от Рекик в центъра, доведе до опасна контра, при която Семеньо овладя, нахлу в наказателното поле и стреля. Топката рикошира в крака на Кивиор и прехвърли нелепо Хайн. Това като че ли стресна „артилеристите“ и те създадоха известна суматоха пред наказателното поле на Борнемут, но без успех за попадение. В 78-та минута Джош Николс замени Уайт. В 82-та минута отлична коминция между Йодегор и Тросард (идентична на тази срещу Порто и в същата зона) изведе белгиеца на стрелкова позиция, но ударът му бе спасен с крака от Нето. В 84-та минута Гоуър замени Нванери. След гола, Арсенал определено бяха по-активния тим и всякак се опитваха да отбележат второ попадение. Йодегор бе много активен, Габриел Жезус и Тросард също допринесоха за свежестта в атака. До края на двубоя, двата отбора така и не успяха да отбележат второ попадение и мача завърши 1:1 в редовното време. Като цяло добра контрола за „артилеристите‘. Пролича си, че Борнемут са малко по-напред в подготовката си, но трябва да се отбележи, че те разполагат с целия си състав и в този двубой излязоха с почти всичките си титуляри. Младите „артилеристи“ се справиха на ниво. Нванери беше много добър на позицията на Йодегор, Люис-Скели изигра добро първо полувреме, но качествата му се доближават много до тези на Зинченко – добър в изграждането на атаките и противоречив в защита. Томас Партей, Еди Нкетия и най-вече Йодегор и Рийс Нелсън изглеждат във форма. Липсата на допълнителен турнир и повечето почивка определено им се е отразила добре. Много добър мач на Карл Хайн. Бе уверен под рамката, спаси едно-две чисти положения, игра добре с крака. И така подготовката на Арсенал в САЩ продължава. Следващият двубой е срещу Манчестър Юнайтед на 28 юли в Лос Анджелис.

Тиери Анри изиграва 37 мача, в сезона на Непобедимите. Нападателят става голмайстор на Висшата Лига със зашеметяващите 30 гола. Тиери Даниел Анри е един от най-значимите футболисти в цялата история на Арсенал. Рекордьор по голове, капитан, лидер. Кралят. Каквото и да се каже за него ще бъде малко. Кариерата на французина стартира в Монако през 1994г. Едва 17-годишен той дебютира за „монегаските“ под ръководството на... Арсен Венгер. Френският специалист вярва, че Анри може да бъде качествен нападател, но го поставя на лявото крило. Бързината и движенията му с топката го правят почти неуловим за десните бекове. Заедно с друг младеж – Давид Трезеге, оформят невероятен тандем в отбора на Монако. Във френският отбор, Анри се задържа 5 години. Записва 141 мача, вкарва 28 гола и прави 3 асистенции. През 1996г. е номиниран за най-добър млад играч във френското първенство, а година по-късно спомага за класирането на Монако до полуфиналите на Шампионската Лига, вкарвайки 7 гола. През януари 1999г., французинът преминава в отбора на Ювентус за сумата от 10.5 млн. паунда. Там, обаче нещата не потръгват. Той е поставен на крилото и в много често случаи играе дори като халф-бек. Това повлиява на голмайсторските му показатели и той изиграва едва 20 мача за „старата госпожа“, като реализира 3 гола и прави 2 асистенции. Влошените му взаимоотношения с директора в Ювентус, Лучано Моджи, водят до неговото напускане 8 месеца след като е пристигнал. На 3 август 1999г., Арсен Венгер, някогашният учител на Анри, го привлича в Арсенал за 11 млн. паунда. Той получава фланелката с номер 14, която завинаги ще остане в съзнанието на феновете като „номерът на Тиери Анри“. Френският нападател е привлечен за заместник на напусналият по-рано, Никола Анелка, за рекорна сума. Венгер веднага поставя Анри като централен нападател, макар французина да стартира често от лявото крило, преди да навлезе навътре по терена. Още в дебютният си сезон, 22-годишният футболист, изиграва 48 мача във всички турнири, вкарва 26 гола и прави 9 асистенции. За съжаление Арсенал завършва втори в Англия и губи финала за Купата на УЕФА от Галатасарай. Следващият сезон, Анри вече се утвърждава като основната голова машина за Арсенал. Той изиграва рекордните 53 мача, в които вкарва 22 гола и прави 11 асистенции. Арсенал отново не печели нищо, след като отново завършва втори и губи финала за ФА Къп от Ливърпул. Въпреки това французинът вкарва един от най-красивите голове в историята на Висшата Лига през този сезон. В двубоят срещу Манчестър Юнайтед, той си повдига топката, с гръб към вратата, обръща се и я забива във вратата на Фабиен Бартез. Радостта му след гола също остава в летописите на Висшата Лига: той пресъздава рекламата на Бъдвайзер „Whasssuup!”, с имитация на телефонна слушалка и изплезена гримаса. Така идва сезон 2001-2002, където Арсенал печели дубъл. Анри става голмайстор на Вишата Лига с 24 гола в 33 мача. Общо той отбелязва 32 попадения в 49 двубоя и прави 9 асистенции. Първите му трофеи с клуба вече са налице. През следващата година, Арсенал губи титлата, но печели ФА Къп за втора година подред. Анри е избран за Играч на мача на финала. Годината, обаче, е най-добрата в кариерата на футболиста. Той поставя нов рекорд в кариерата си - 55 мача, вкарва 32 гола и прави 28 асистенции. Във Висшата Лига той вкарва 24 гола като остава на второ място, с едва 1 попадение по-малко от Рууд Ван Нистелрой. Рекордните 25 асистенции в един сезон не са подобрени и до днес в Англия. Той става и първият футболист в историята на 5-те най-големи първенства, с постижение от минимум 20 гола и 20 асистенции в един сезон. Логично той е номиниран за най-добър играч във Висшата Лига през този сезон. През Непобедимият сезон, Анри за пореден път доказва, че е един от най-добрите нападатели в историята на английския футбол. Той изиграва 51 мача (37 във Висшата Лига), вкарва 39 гола (30 в Лигата) и прави 15 асистенции (6 в първенството). Ядрото от Анри, Пирес, Виейра, Бергкамп поставя рекорд, непостигнат от повече от 100 години. Сезон 2004-2005 отново оставя Арсенал на второто място, този път зад лондонският съперник, Челси. „Артилеристите“ печелят за поредна година ФА Къп и отново добавят купа във витрината си. Френският нападател изиграва 42 мача, вкарва 30 гола и прави 15 асистенции. Още едно забележително постижение за един футболист. Следващият сезон не е много успешен за Арсенал, но Анри постига историческо постижение – превръща се в голмайстор за всички времена за Арсенал. Двата гола срещу Спарта Прага в Шампионската Лига, под номер 185 и 186 означават, че той задминава друг легендарен нападател на „артилеристите“ – Иън Райт. На 1 февруари 2006г., той отбелязва срещу Уест Хям своя гол номер 151 в първенството и по този начин задминава Клиф Бастин като голмайстор номер 1. В края на сезона, френският нападател става лидер във Висшата Лига по отбелязани попадения и обявен за най-добър футболист през сезона. През същият сезон, Арсенал губи финала за Шампионската Лига от Барселона и той изключително много разстройва Анри. Сезон 2006-2007 е белязан от контузии и спад във формата на французина. Той изиграва 27 мача във всички турнири, вкарва 12 гола и прави 6 асистенции. В много от мачовете започва да се забелязва, че съзнанието на вече капитана на Арсенал „е някъде другаде“. Така през лятото на 2007г., Анри преминава в отбора на Барселона за 24 млн. евро. В звездната селекция на „блаугранас“, нападателят прекарва 3 години. За този период той изиграва 121 мача, вкарва 49 гола и прави 27 асистенции. С испанският отбор той печели 2 титли на Испания, 1 Купа на Краля, 1 Суперкупа на Испания и най-важният трофей – Шампионската Лига (2008-2009). Впоследствие добавя и Световната Клубна купа и Суперкупата на Европа. В състава на Барселона личат имената на Андрес Иниеста, Шави, Карлес Пуйол, Самюел Ето‘о и един аржентински суперталант на име Лионел Меси. През 2009г. Тиери Анри и Барселона печелят рекордните 6 титли за една година. През лятото на 2010г., вече на 33 години, Анри подписва договор с американският Ню Йорк Ред Булс. Това се оказва гениално решение за американците, защото популярността към МЛС нараства допълнително, с една от звездите и легендите на световния футбол. Французинът изиграва 135 мача за 4 години, вкарва 52 гола и прави 42 асистенции. През зимата на 2012г., Анри тренира с Арсенал, за да поддържа форма преди старта на първенството в Щатите. За изненада на всички той подписва 2-месечен договор с „артилеристите“. Така той се завръща в отбора, който го направи световна звезда. Анри е използван като алтернатива за Маруан Чамак и Жервиньо, които отсъстват, поради участието си в Купата на Африканските нации. Той прави своя повторен дебют за Арсенал в третия кръг за Купата на Англия и отбелязва единственото попадение, след като е влязъл като резерва. Думите не могат да опишат емоциите на футболиста и феновете на „Емирейтс“, при гола. Последното попадение за Арсенал, той отбелязва срещу Съндърланд, дълбоко в добавеното време, за победата с 2:1. Така Анри завършва с 228 гола за Арсенал във всички турнири и 175 в първенството. На 16 декември 2014г., Тиери Анри обявява край на своята кариера. За националният отбор на Франция, Анри има изиграни 123 мача – петото най-добро в историята (към 2024г.), като има вкарвани 51 гола – второ най-добро постижение (към 2024г.). Френският нападател участва на 4 Световни първенства (1998, 2002, 2006, 2010) като печели световната титла през 1998г. и я губи през 2006г. от Италия на финала. Има 3 участия на Европейски първенства (2000, 2004, 2008) като печели титлата през 2000г. Анри участва и в Купата на Конфедерациите през 2003г. – турнир на спечелилите титлите на съответните континенти, плюс световният шампион и отбора-домакин. Франция печели турнира. Тиери Анри без съмнение ще остане в историята на Арсенал като един от най-значимите му играчи. Неговата любов към „артилеристите“ не изчезва и винаги реферира своите коментари по адрес на Арсенал като „ние“ и „нашият отбор“. Легендарният номер 14 има много незабравими моменти с Арсенал: голът му срещу Тотнъм, овековечен със статуя пред „Емирейтс“, голът срещу Юнайтед през сезон 2000-2001г., емоционалното завръщане и много други. За всички нас, той ще бъде Кралят. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Тиери Анри е класиран на 1-во място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Французинът е рекордьор по вкарани голове за Арсенал в цялата история на клуба, със своите 228 · Анри е един от тримата футболисти със статуя пред стадиона на Арсенал, „Емирейтс Стейдиъм“ · Легендата на Арсенал е приет в „Залата на славата“ на Висшата Лига

Денис Бергкамп изиграва 28 мача, в сезона на Непобедимите. Нападателят е един от лидерите на състава по пътя им към рекордното постижение. Денис Николаас Мариа Бергкамп е една от легендите на „артилеристите“. Магьосник на терена, изключително скромен човек и огромен професионалист. За мнозина, той е считан за един от най-талантливите играчи в историята на футбола. Кариерата на Бергкамп в професионалния футбол започва през далечната 1986г., с отбора на Аякс. Треньорът, решил да му даде шанс е не кой да е, а самият Йохан Кройф. Още в дебютния си сезон, едва 17 годишен, Бергкамп записва 23 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 2 асистенции. След като веднага се утвърждава в състава, нидерландецът прекарва 7 години в гранда от Амстердам. Изиграва общо 238 мача във всички турнири, вкарва 122 гола и прави 23 асистенции. С Аякс той печели 1 титла на Нидерландия, 2 Купи на страната, 1 КНК и 1 Купа на УЕФА. В годините си с Аякс, Бергкамп привлича вниманието на почти всички грандове от Европа. Йохан Кройф, като отявлен каталунец, съветва футболиста да не преминава в Реал Мадрид. Мечтата на нападателя е да играе в Италия и през февруари 1993г., той преминава в състава на Интер на рекордните 7.1 млн. паунда. Годините на Ботуша, обаче, не са така впечатляващи. Бергкамп изпитва трудности с аклиматизацията. Преследван от контузии и умора след Световното първенство в САЩ през 1994г., нидерландецът така и не показва най-доброто от себе си. Пресата го съсипва от критики, което допълнително го демотивира. В крайна сметка той се задържа при „нерадзурите“ 2 години, в които записва 72 мача, с 22 гола и 11 асистенции. През лятото на 1995г., Арсенал привлича Бергкамп за рекордните за клуба 7.5 млн. паунда. Той се превръща в първото попълнение на новия мениджър Брус Риох. Привличането на нападателя е от голямо значение за клуба, защото те привличан утвърден играч, национал на страната си и доказан голмайстор. Още през дебютната си кампания, Бергкамп записва отлични резултати: 41 мача във всички турнири, 16 гола и 6 асистенции. С идването на Арсен Венгер на следващата година, Бергкамп се превръща в световна величина. Иновативните методи на французина по отношение на храната и тренировките, комбинирана с атакуващия стил пасват идеално на нидерландеца. Въпреки контузиите, той се утвърждава като част от ядрото на Арсенал. През този сезон, нападателят изиграва 34 мача, вкарва 14 гола и прави 5 асистенции. Сезон 1997-1998 е повратен за Арсенал и Бергкамп. Арсенал печелят дубъл, а нидерландеца записва 40 мача във всички турнири, вкарва 22 гола и прави 13 асистенции. Той записва и първият си хеттрик за клуба – в двубоя срещу Лестър. Самият Бергкамп споделя, че третият гол срещу „лисиците“ е неговият фаворит в кариерата му в Арсенал. Следващият сезон също е продуктивен за нидерландеца. Арсенал губи титлата в последния ден на сезона, а нидерландеца изиграва общо 39 мача във всички турнири (29 във Висшата Лига), вкарва 16 гола (12 за първенство) и прави 13 асистенции (всички в Лигата) като дели първото място с Джими Флойд Хаселбенк. На полуфинала, срещу „червените дяволи“, обаче, Бергкамп изпуска дузпа, спасена от Петер Шмайхел. В последствие, Раян Гигс вкарва победното попадение, в продълженията на двубоя. След този мач, нидерландецът не изпълнява нито една дузпа до края на кариерата си. Следващите два сезона са разочароващи за Бергкамп и Арсенал. През първият, артилеристите“ завършват на цели 18 точки зад Манчестър Юнайтед и губят финала за Купата на УЕФА с дузпи от Галатасарай. През следващият те отново са втори, зад „червените дяволи“, въпреки подсилването на състава. Бергкамп започва да губи титулярното си място за сметка на двама френски нападатели – млад французин, взет от Ювентус, на име Тиери Анри и Силвен Вилтор. Сезон 2001-2002, Бергкамп отново се завръща в основната единайсеторка с гръм и трясък. Той вече не е толкова продуктивен като голмайстор, но е отличен асистент. Арсенал печелят втори дубъл за 5 години, а нидерландецът изиграва 46 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 16 асистенции. Голът му срещу Нюкясъл на 3 март 2002г., се счита за един от най-красивите в историята на Висшата Лига. През следващият сезон, Арсенал губят титлата, но запазват Купата на Англия, побеждавайки Саутхямптън на финала. Бергкамп изиграва общо 41 мача, вкарва 7 гола, включително своя 100-тен за Арсенал и прави 11 асистенции. През Непобедимият сезон, Бергкамп записва 4 гола и 7 асистенции в Лигата. Въпреки по-скромните статистики, нидерландецът е ключов играч в състава на Арсенал и спомага изключително много за изграждането на атаките, благодарение на нестандартната си визия за играта. Сезон 2004-2005 също е успешен за нидерландеца, но Арсенал отново губи титлата, този път за сметка на Челси. За поредна година, обаче, те печелят Купата на Англия. Бергкамп изиграва 38 мача във всички турнири, вкарва 8 гола и прави 13 асистенции. Последващият сезон е последен в кариерата на Бергкамп. Той изиграва 28 мача, вкарва 3 гола и прави 2 асистенции. Арсенал губи от Барселона, финала за Шампионската Лига. Феновете на Арсенал, обаче, искат да покажат колко обичат нидерландеца. Те организират кампании, за да може Бергкамп да бъде изпратен подобаващо и Арсенал склонява. На 15 април 2006г., наречен „Денят на Бергкамп“, Хайбъри е осеян в оранжево. Преди двубоя, на феновете са раздадени тениски, в цветовете на Нидерландия и принт “DB10“. Арсенал побеждава с 3:1, а Бергкамп отбелязва последното попадение за „артилеристите“, а и в професионалния футбол. След края на сезона, той обявава край на състезателната си кариера. Това обаче не е краят. Именно той е главното действащо лице по време на първият двубой, изигран на новият стадион, “Емирейтс“. Арсенал и Аякс изиграват приятелски мач, в чест на края на кариерата на великият нидерландец. Арсенал печели с 2:1, а в двубоя участват играчи като Иън Райт, Марк Овермарс, Патрик Виейра, Дейвид Сийман, както и легендите на световният футбол Йохан Кройф, Марко Ван Бастен, Дани Блинд, Франк и Роналд де Бур и много други. За националният отбор, Бергкамп изиграва 79 мача, вкарва 37 гола и прави 22 асистенции. Той участва на 2 Световни първенства (1994, 1998) и 3 Европейски (1992, 1996, 2000). За мнозина, Бергкамп е едно от лицата на елегантния и красив футбол, за други е един от най-техничните футболисти, но за феновете на Арсенал той ще остане един от най-магичните и уникални футболисти, обличали клубната фланелка, в цялата история. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Денис Бергкамп е класиран на 2-ро място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Прякорът на Бергкамп е „НЕлетящият холандец“, поради страха му от летене · Дъщеря му, Естел, е женена за футболиста на Манчестър Юнайтед, Дони Ван де Беек · Бергкамп е един от тримата футболисти със статуя пред стадиона на Арсенал, „Емирейтс Стейдиъм“ · Легендата на Арсенал е приет в „Залата на славата“ на Висшата Лига

Патрик Виейра изиграва 29 мача, в сезона на Непобедимите. Капитанът на Арсенал води отбора си непоколебимо по пътя към историческата титла. Патрик Пол Виейра е една от неуспоримите легенди на Арсенал. Капитан, лидер, една от емблемите на отбора на Арсенал, за времето в което играе за клуба. Професионалната кариера на Виейра стартира през 1993г. с отбора на Кан. Там той играе 2 сезона и половина, като записва 61 мача, вкарва 4 гола и прави 4 асистенции. На втората година, едва 19-годишен, той е капитан на тима. През есента на 1995г., Милан го привлича в редиците си. За съжаление, „росонерите“ не виждат огромният потенциал, който притежават. Виейра изиграва само 5 мача във всички турнири, като в по-голяма част от веремто играе за резервите. На 14 август 1996г., Арсенал привлича 20-годишният, тогава, французин, за сумата от 3.5 млн.паунда. Интересното е, че Виейра и неговият сънародник – Реми Гард са привлечени без одобрението на тогавашния мениджър Брус Риох, който впоследствие бива уволнен точно преди старта на сезона. Създава се впечатлението, че друг човек е одобрил тези играчи. По-късно Виейра споделя: „Щастлив съм, че се присъединих към Арсенал, точно когато и г-н Венгер става мениджър. Да говоря на френски с него ще направи аклиматизацията ми много по-лесна.“ В крайна сметка, Арсен Венгер встъпва в длъжност през октомври същата година и става ясно кой всъщност е движил тези трансфери. Още през първият си сезон, Виейра се утвърждава в отбора на Арсенал. Той изиграва 38 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 1 асистенция. Неговото представяне, обче, го превръща в любимец на феновете. Агресивната и безкомпромисна игра, съчетана с плеймейкърски качества дават ново ниво на играта на Арсенал. Мнозина започват да сравняват французина с Пол Дейвис, който бе основният плеймейкър на шампионския отбор от 1991г. През 1997-1998, Виейра спечелва и първият си дубъл с Арсенал. Той заформя убийствен тандем с неговият сънародник Еманюел Пти в центъра на терена. През този сезон, 4-ката на Арсенал изиграва 46 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 5 асистенции. Получава и първият си червен картон, в двубоя срещу Ковънтри за „нарушение и използване на неприлични думи спрямо рефера Стивън Лодж“. Червеният картон е гарниран с 8 жълти за целият сезон, но характера на французина започва да изскача наяве. Следващият сезон, Арсенал не защитава титлата си, но Виейра изиграва 42 мача във всички турнири, вкарва 3 гола и прави 4 асистенции. Този сезон, той се отличава с нов червен картон и 7 жълти. Сезон 1999-2000 е изключително неприятен за Арсенал. „Артилеристите“ остават на 18 точки от шампиона, Манчестър Юнайтед, но кулминацията е загубата от Галатасарай с дузпи, в турнира за Купата на УЕФА. Дефанзивният халф изиграва 46 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 5 асистенции. Не остава и без ежегодната си конфронтация. През октомври 1999г., той е изгонен за втори жълт срещу нападателя на Уест Хям, Пауло Ди Канио. На излизане от терена той заплюва Нийл Ръдок, който тръгва към него. Виейра е наказан за 6 мача и глобен 45 000 паунда от Футболната Асоциация. Сезон по-късно, французинът отново е водеща сила в състава на Арсенал. Изиграва 48 мача, което е рекорд за него в кариерата му, вкарва 6 гола и прави 5 асистенции. Мачовете, обаче, можеше да са повече, ако не бяха двата червени картона, които той си изкарва в началото на сезона. Първият идва в 1 кръг срещу Съндърланд, а вторият 72 часа по-късно – срещу Ливърпул. За тези картони той получава 5 мача наказание. През май 2001г., пресата гръмва, че Манчестър Юнайтед иска да привлече Виейра. През лятото се въртят много спекулации, но един коментар на французина налива още масло в огъня. „Взел съм своето решение. Напускам Арсенал и бях напълно ясен с всички.“ Клубът отказва да коментира изказването на Виейра, но вицепрезидентът, Дейвид Дийн, се свързва с агента на играча, Марк Роджър, за да овладее ситуацията и за да го предупреди за коментарите на неговия играч. Венгер, от своя страна, обвинява Манчестър Юнайтед: „Те (Юнайтед), контактуваха с Патрик, без да ни предупредят, а това не е според правилата.“ В крайна сметка, Виейра се появява на предсезонната подготовка и е направен вицекапитан, за да бъде сигурен, че ще поеме лентата, след оттеглянето на Тони Адамс. В последващият сезон, Виейра изиграва 54 мача във всички турнири, вкарва 3 гола и прави 4 асистенции. Естествено, дефанзивният халф се отчита с „запазеният“ му червен картон. Той идва в 3 кръг срещу Лестър. Изглежда първите кръгове не са по вкуса на Виейра, защото той получава третия си червен картон в първите 5 кръга за първенство в последните два сезона. Въпреки това, Арсенал триумфира с нов дабъл – титла и Купа на Англия, а Виейра отново има основна роля. През следващата година, Виейра вече е първи капитан за Арсенал. Той изиграва 42 мача във всички турнири, вкарва 4 гола и прави 6 асистенции. Дежурният му червен картон идва в двубоя срещу Челси от... 4 кръг на Висшата Лига. През сезона, Виейра неколкократно се оплаква, че има нужда от почивка и Венгер го натоварва прекалено много, но френският специалист не е на това мнение. Арсенал не запазва титлата си, но печели Купата на Англия и защитава трофея, спечелен през миналия сезон. Така идва Непобедимит сезон и един от върховете в кариерата на Виейра.. Той изиграва 44 мача във всички турнири (29 за първенство), вкарва 3 гола (всички във Висшата Лига) и прави 8 асистенции (5 във Висшата Лига). Този малко закъснява с червения си картон и той идва в 6 кръг, срещу Манчестър Юнайтед. Той е наказан за 1 мач и глобен с 20 000 паунда, заради „невъздържано поведение и отказ да напусне, след показване на червен картон“. В онзи сезон, той вкарва първият гол за равенството 2:2 на Уайт Харт Лейн, което се оказва достатъчно, за спечелване на титлата. Сезон 2004-2005 се оказва последен за Виейра в Арсенал. През лятото преди сезона, той е свързван с преминаване в Реал Мадрид като дори доста реномирани вестници обявяват новината за постигнато споразумение, на стойност 18 млн. паунда В крайна сметка, капитанът на Арсенал решава да остане. Той изиграва 44 мача във всички турнири, вкарва 7 гола и прави 7 асистенции. Изненадващо през този сезон, той не получава нито един червен картон. Арсенал печели Купата на Англия, а Виейра вкарва решителната дузпа на финала срещу Манчестър Юнайтед, след нулево равенство в редовното време и продълженията. Това се оказва и последният удар на французина за Арсенал. През лятото на 2005г., Ювентус го привлича за сумата от 20 млн. евро. За „старата госпожа“, Виейра играе само 1 сезон. Той записва 42 мача, вкарва 5 гола и прави 7 асистенции. Не може да не се отчете и в Италия, където получава червен картон в Шампионската Лига. Една година по-късно, той вече е футболист на Интер. „Нерадзурите“ плащат 9.5 млн. евро – по-малко от половината, за която Ювентус закупиха французина от Арсенал. Основната причина за напусането на Виейра, е наказанието на Ювентус в аферата „Калчополи“. Тимът от Торино е изпратен в Серие Б и е с отнети 17 точки за манипулации на футболни срещи. Виейра прекарва 4 сезона в Интер. Изиграва 91 мача във всички турнири, вкарва 9 гола и прави 9 асистенции. С тимът от Милано, французинът печели 3 титли (06/07, 07/08, 08/09). През зимата на 2010г., Виейра се завръща в Англия. Той подписва 6-месечен договор с отбора на Манчестър Сити, където се събира с бившите си съотборници от Арсенал, Силвиньо и Коло Туре. Добрите му изяви му носят договор за още 1 година със „сините“ от Манчестър. Така за тях, Виейра изиграва общо 46 мача, вкарва 6 гола и прави 5 асистенции. В последната си година, той печели Купата на Англия. През юли 2011г., Патрик Виейра обявява край на своята професионална кариера. За националният отбор на Франция, Виейра изиграва 107 мача (8-мо най-добро постижение в историята), вкарва 6 гола и прави 12 асистенции. Разбира се, няма да пропуснем и червеният му картон, който идва в Световна квалификация. През 1996г., е в групата на „петлите“, които участват на Олимпиадата в Атланта, но не играе в нито един двубой. Участва на 3 Световни първенства (1998, 2002, 2006), 2 Европейски (2000, 2004). През 2008г. е в групата на Франция за Евро 2008, но не изиграва нито една минута. Патрик Виейра има във визитката си една Световна титла (1998), както и 1 Европейска (2000). През 2004г., е част от състава на „петлите“ загубили финала на Световното първенство, от Италия. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Патрик Виейра е класиран на 5-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Слуховете твърдят, че Майкъл Карик от Уест Хям е дал съгласието си да премине в Арсенал, през лятото на 2004г., когато Виейра бе на крачка от преминаване в Реал Мадрид. Виейра остава, а Карик впоследствие преминава в Манчестър Юнайтед и става ключов играч за „червените дяволи“ · Роден в Дакар (Сенегал), Виейра решава да представлява Франция на национално ниво · През 2003г., бившият футболист на Арсенал създава академията Диамбарс в Сенегал, която впоследствие произвежда 9 играча за отбора на “лъвовете от Теранга“ за Олимпиадата в Лондон през 2012г. · Легендата на Арсенал е приет в „Залата на славата“ на Висшата Лига

Робер Пирес изиграва 36 мача, в сезона на Непобедимите. Един от най-добрите играчи на Арсенал през този сезон, Пирес има основополагаща роля за това постижение. Робер Еманюел Пирес е, може би, един от най-обичаните играчи на Арсенал в цялата история на клуба. Брилянтен футболист, с уникална техника, поглед и нюх към гола, той се превръща в една от легендите на клуба и става неизменна част от клуба, не само докато играе, а и след това. Той започва професионалната си кариера в Мец. Там той играе 6 сезона, изиграва 198 мача, вкарва 48 гола и прави 10 асистенции. С отбора печели Купата на Лигата на Франция и остава втори в класирането през сезон 1997-1998 само по голова разлика. През лятото на 1998г., Олимпик Марсилия го купува за 5 млн. паунда. За две години при тях той взима участие в 93 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 21 асистенции. През първата си година, отново малшанса изиграва важна роля и отборът му пропуска титлата за 1 точка. В края на втория си сезон, Пирес има проблеми на и извън терена с отбора, което води и до негов бойкот за определен момент. През лятото на 2000г., Арсенал привлича французина за сумата от 6 млн. паунда. Той трябва да замени преминалият в Барселона, Марк Овермарс за рекордните 25 млн. паунда. Още в първия си сезон, Пирес се утвърждава в състава на „артилеристите“. Изиграва 51 мача във всички турнири, вкарва 8 гола и прави 12 асистенции. Той вкарва на Тотнъм за победата на Арсенал в полуфинална среща за Купата на Англия. За съжаление „артилеристите“ губят финала от Ливърпул с 2:1. 2001-2002 е един от най-добрите в кариерата на Пирес. Той изиграва 45 мача във всички турнири (28 във Висшата Лига), вкарва 13 гола (9 във Висшата Лига) и прави внушителните 18 асистенции (15 във Висшата Лига). Французинът вкарва красиви голове срещу Мидълзбро и Астън Вила. Вкарва изравнителното попадение срещу Тотнъм на Уайт Харт Лейн и асистира за гола на сезона на Денис Бергкамп, срещу Нюкясъл. И до момента това попадение е едно от най-красивите в историята на Висшата Лига. Обявен е за най-добър играч за сезона от журналистите, пишещи за футбол в Англия. За съжаление в края на сезона, той къса кръстни връзки, които го изваждат за дълъг период извън терена. Въпреки това, Арсенал печели дубъл и целият отбор изказва, своята благодарност, когато Пирес отива да взима своя медал за титлата и всички коленичат в знак на почит. Това е един от най-емоционалните моменти в историята на Арсенал. През ноември 2002г., Пирес се завръща в игра за Арсенал. Успява да изиграе 42 мача във всички турнири, вкарва 17 гола и прави 4 асистенции. Забележително постижение за 7 месеца игра. През сезона той успява да вкара хеттрик на Саутхямптън, 2 на Фулъм и дежурният си гол на Уайт Харт Лейн. Именно той вкарва попадението срещу Саутхямптън на финала за Купата на Англия, който носи защита на титлата. През Непобедимия сезон, Пирес отново е на върха в кариерата си. Изиграва внушителните 51 мача във всички турнири, вкарва 19 гола и прави 13 асистенции. По-запомнящите му попадения са тези срещу Ливърпул, Болтон, Лийдс и... Тотнъм в двата мача на Арсенал с тях. Именно в двубоя на Уайт Харт Лейн, Пирес е в основата за единия и отбелязва другия при равенството 2:2, с което Арсенал печели титлата на стадиона на големия съперник. Постоянството в играта на Пирес продължава и следващия сезон, където той изиграва 47 мача във всички турнири. Французинът прибава още 17 гола и 6 асистенции към визитката си. Той завършва като трети голмайстор във Висшата Лига за сезона. Прибавя и нов златен медал от Купата на Англия, след победа над Манчестър Юнайтед, след дузпи. Последният сезон за Пирес в Арсенал е 2005-2006. Той изиграва 48 мача във сички турнири, вкарва 11 гола и прави 7 асистенции. В същата година, той навлиза и в последната такава от своя контракт. По това време политиката на клуба е да предлага едногодишни договори на играчи над 30 години. Тъй като той иска двугодишен, преговорите зациклят. Това изнервя Венгер и мениджърът често включва Пирес в състава, но от пейката. Моментът, в който французинът разбира, че не е желан е на финала в Шампионската Лига, където той е заменен в 18-та минута, след червеният картон на Йенс Леман. Пирес споделя: „Бях много разочарован. Когато видях моят номер на таблото за смяна не можех да повярвам. Това беше последният ми мач за отбора след 6 години в клуба. Финал за Шампионската Лига, в Париж, пред цялото ми семейство, там където спечелих Световната титла.... А изиграх едва 18 минути. Това беше много трудно за преглъщане“ През лятото на 2006г., Виляреал подписва с Пирес като свободен агент. За ‚жълтата подводница“ той играе 4 години и показва, че не е трябвало да бъде освобождаван от Арсенал. Изиграва 129 мача във всички турнири, вкарва 18 гола и прави 15 асистенции. През сезон 2007-2008, Виляреал завършват втори – най-високото класиране в тяхната история, не без помощта на Робер Пирес, който играе в 32 двубоя и има голово участие в 8 от всички попадения през сезона. През май 2010г., Пирес е освободен от Виляреал. Той се завръща в Лондон Колни за да поддържа форма, в опит да си осигури трансфер. През ноември същата година, Астън Вила подписва с него 6-месечен договор. За „виланите“ той изиграва 12 мача и вкарва 1 гол. През май 2011г., той е освободен. Лятото на 2011г. бележи първото му отказване от футбола. Той участва в благотворителните двубои, бележещи края на кариерите на Иън Мъри (2011) и Стилиян Петров (2013). През юли 2014г., той се завръща във футбола, за да промотира Индийската Висша Лига. През септември, той подписва с ФК Гоа, където изиграва 8 мача и вкарва 1 гол. През февруари 2016г, Робер Пирес обявява окончателното си отказване от футбола. За националният отбор на Франция, Пирес има 83 мача, в които е вкарал 15 гола и е направил 18 асистенции. Участва на 1 Световно първенство (1998), 2 Европейски (2000, 2004), 2 Купи на Конфедерациите (2001, 2003) и 1 Олимпиада (1996). Той печели Световната титла през 1998г. и Европейската през 2000г. През 2001г., Пирес печели „Златната топка“ (за най-добър играч на турнира) и „Златната обувка“ (за голмайстор на турнира) в турнира Купата на Конфедерациите, игран в Япония и Южна Корея. Това е турнир между победителите на своите континенти, настоящият световен шампион и страната домакин. Робер Пирес дава паса, за „златния гол“ на Давид Трезеге, който носи победата на Франция на Евро 2000. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Робер Пирес е класиран на 6-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Французинът е един от основните посланици на Арсенал по света. Участва в много инициативи, организирани както от клуба, така и от неговите спонсори · Робер Пирес е един от основните голмайстори на Арсенал, когато отборът се е изправял срещу Тотнъм. Той има 8 попадения срещу тях. · Легендата на Арсенал е носител на най-високото отличие на Франция – Медалът на Френския легион

Мартин Киоун изиграва 10 мача, в сезона на Непобедимите. Въпреки малкото мачове, легендата на Арсенал напълно заслужено си спечели поредния медал в богатата си кариера за клуба. Мартин Реймънд Киоун е една от живите легенди на клуба. Каквото и да се каже за него ще е малко. Защитникът започва своята кариера в средата на 80-те години на XX век. Юноша на Арсенал, Киоун прави своя дебют в професионалния футбол, докато е под наем в Брайтън за Купата на Лигата, през 1984г. През сезон 1985-1986 идва и мечтаният дебют за Арсенал. Киоун изиграва 22 мача и изглежда, че е пробил в състава, който го е изградил като футболист. Но както казваше Петко Бочаров: „Да, ама не!“ През май 1986г., легендата на „артилеристите“, Джордж Греъм, е назначен за мениджър на Арсенал. Той решава, че няма нужда от услугите на 20-годишния, тогава, футболист и той е трансфериран в отбора на Астън Вила за сумата от 125 000 паунда. За отбора от Бирмингам, Киоун изиграва 72 мача във всички турнири, за два сезона. Отборът от Бирмингам изпитва големи трудности в Първа Дивизия (тогавашната Висша Лига) и през сезон 1986-1987 изпада. Греъм Тейлър застава начело на бирмингамци и успява да го изкачи обратно в Първа Дивизия. Киоун изиграва 34 мача и вкарва 3 гола. През август 1989г., Астън Вила решава да продаде Киоун на Евертън за сумата от 750 000 паунда. За „карамелите“ той изиграва 107 мача, в рамките на 3.5 сезона. През февруари 1993г., блудният син се завръща у дома. Арсенал плаща 2 млн. паунда, за да си върне англичанина. Киоун изиграва 16 мача до края на сезона. Той се конкурира с Анди Линиган, Стийв Боулд и капитана Тони Адамс за място в центъра на защитата. Благодарение на неговата поливалентност, Киоун е използван отдясно на защитата, отляво, както и в центъра на полузащитата. За съжаление той не може да се включи във вътрешните купи, защото е играл, преди това за Евертън. Арсенал печели и двете, но защитникът трябва да гледа от трибуните. През сезон 1993-1994, Киоун успява да изиграе 46 мача във всички турнири. Седем от тях са в Купата на Носителите на Национални Купи (КНК), където Арсенал печели трофея. Това е и първи златен медал за англичанина, с отбора на „артилеристите“. През следващият сезон, Арсенал губи злощастно на финала за КНК, защитавайки титлата си. Наим вкарва на Дейвид Сиймън от центъра и разплаква всички фенове на „артилеристите“. Мартин Киоун е част от този финал. През същата година, той изиграва 41 мача във всички турнири и отбелязва първото си попадение за клуба. То идва в двубоя срещу Нотингам Форест на 3 декември 1994г. През сезон 1995-1996, Киоун вече е утвърден играч на защитата. Изиграва 41 мача във всички турнири, вкарва втория си гол, а вече добавя и асистенция към своята статистика. През първата пълна година на Арсен Венгер, французинът решава да постави Киоун като дефанзивен халф. И англичанинът не го разочарова. Той изиграва цели 28 мача (от 41 възможни) на тази позиция. За съжаление, Киоун си изважда рамото, играейки за Англия и пропуска 5 месеца. През сезон 1997-1998, в който Арсенал печели дубъл – титла и Купа на Англия, Киоун все още се възстановява от контузията си в рамото. Въпреки това изиграва 18 мача във Висшата Лига и печели първият си шампионски медал в Англия, гарниран с ново злато от Купата. СИлно емоционален момент за защитника. В следващите 3 сезона, Киоун затвърждава своя легендарен статус. Той изиграва още 122 мача за „артилеристите“ във всички турнири, вкарва 5 гола и прави 1 асистенция. Два от тези голове са отбелязани в двубоя срещу Шахтьор Донецк в Шампионската Лига, през сезон 2000-2001, в който Арсенал обръща украинците от 2:1 до 3:2. През сезон 2001-2002, англичанинът участва в нов дабъл. Той изиграва 34 мача във всички турнири и има ключова роля за шампионската титла и Купата на Англия. Следващата година, Арсенал губи битката за титлата, след спад във формата в края на сезона. Киоун и неговите съотбоници се задоволяват със защита на Купата на Англия. Защитникът участва в 35 мача и прави 1 асистенция. През Непобедимият сезон, Киоун изиграва своята лебедова песен за Арсенал. Той участва в 15 мача за „артилеристите“, във всички турнири, 10 от които във Висшата Лига. Най-запомнящият се момент за феновете е конфронтацията му с Рууд Ван Нистелрой, в онзи двубой срещу „червените дяволи“. Тогава е свирена дузпа в края, която нидерландецът пропуска. Киоун се замесва в образувалото се меле, след края на мача, като затова е глобен с 20 000 паунда и наказан за 3 двубоя. Въпреки това финалът на сезона за него е повече от впечатляващ. Той печели титлата и Купата на Англия – достоен завършек на неговата кариера в Арсенал. Сезон 2004-2005 е последен в дългата кариера на англичанина. Той напуска Арсенал със свободен трансфер, в посока Лестър. Там изиграва 18 мача, преди да се премести в Рединг за последните 6 месеца от сезона. Там Киоун изиграва 5 мача, преди да обяви край на своята славна кариера. За националният отбор на Англия, Мартин Киоун има 43 мача, вкоито е вкарал 2 гола. Той участва на 2 Европейски първенства (1992, 2000) и е в отбора на 2 Световни (1998, 2002), но не изиграва нито минута. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Мартин Киоун е класиран на 20-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · 50 паунда на седмица! Толкова е била разликата между исканото от Киоун и предлаганото от клуба през 1986г, когато той отива в Астън Вила. През 1993г., англичанинът споделя: „В момента изглежда като лудост как не се стигна до разбирателство. Аз не исках да си ходя, клуба нямаше желание да ме продава. Накрая всичко се сведе до принципност.“ В крайна сметка, Киоун се завръща в Арсенал за сумата от 2 млн. паунда. Погледнато от тази перспектива, тези 50 паунда, спестени през 1986г., може би е трябвало да бъдат прежалени, от страна на ръководството на „артилеристите“. · Мартин Киоун участва в редица предавания на BBC, ESPN UK, Irish TV3, TalkSPORT като гост-анализатор

Жилберто Силва изиграва 32 мача, в сезона на Непобедимите. Бразилецът изиграва основна роля в сърцето на полузащитата и силно допринася за титлата на „артилеристите“. Жилберто Апаресидо да Силва пристига в отбора на Арсенал през август 2002г. за сумата от 4.5 млн. паунда. Въпреки, че е на 26 години, което е доста висока възраст за трансфер в Европа на бразилец, Венгер е убеден в качествата му и споделя: „Това, което харесвам в Жилберто е качеството му да опростява нещата. Той може да играе на всички позиции в центъра на терена, но най-добре се чувства пред защитата.“ Още през сезон 2002-2003, Жилберто се утвърждава като основен играч за Арсенал. Той изиграва 51 мача във всички турнири, в които вкарва 3 гола и прави 4 асистенции. Дебютното му попадение е победното срещу Ливърпул за Къмюнити Шийлд преди старта на сезона. За битка в стартовата единайсеторка, бразилецът се бори със своя сънародник Еду Гаспар. След няколко участия като резерва, Жилберто пробива в титулярния състав. През септември 2002 г. той вкарва и най-бързия гол в Шампионската Лига до този момент – в 20.07 секунда на двубоя на Арсенал срещу ПСВ. През Непобедимият сезон, Жилберто изиграва 45 мача във всички турнири, вкарва 4 гола и прави 4 асистенции. Сезон 2004-2005 не започва добре за бразилеца. През септември 2004г., той разбира, че има фрактура на гърба. Първоначалните прогнози са за отсъствие около месец, но задълбочени изследвания показват, че контузията може да прекрати преждевременно сезона за него. Жилберто се налага да носи предпазна шина на гърба, докато се излекува и въпреки съмненията дали ще може да играе футбол отново, той се завръща напълно възстановен в края на април 2005г. За целият сезон той изиграва 17 мача във всички турнири, в които има 1 асистенция. Утвърждаването на Жилберто в състава става все по-голямо и бразилецът се превръща в един от лидерите на Арсенал. Поетапното напускане на Патрик Виейра, Тиери Анри, Сол Кембъл и оттеглянето на Денис Бергкамп от футбола, правят Жилберто един от най-опитните играчи на „артилеристите“. Между 2005г и 2008г., Жилберто изиграва 130 мача във всички турнири, вкарва 16 гола като пикът му е през сезон 2006-2007, където вкарва 11, като прави и 5 асистенции. Качествата му на капитан и лидер не оставят незабелязани от феновете и той се превръща в един от любимците на публиката. Те го наричат „Невидимата стена“, заради играта си пред защитата. През лятото на 2008г., след 6 години в Арсенал, Жилберто се присъединява към гръцкият Панатинайкос. За отбора от Атина, той изиграва 119 мача за 3 сезона, вкарва 6 гола и прави 8 асистенции. Става шампион на Гърция и носител на Купата през сезон 2009-2010. Май 2011г., Жилберто завършва своята кариера в Европа, подписвайки договор с Гремио. Там той играе до 2012, като прави 72 участия, вкарва 2 гола и прави 1 асистенция. През 2013г., бразилцът прави своето емоционално завръщане в Атлетико Минейро – клубът дал началото на неговата богата кариера. След 16 двубоя през сезона, Жилберто сбъдва и своята мечта като става носител на Копа Либертадорес. През 2015г., Жилберто Силва слага край на своята кариера. За националният отбор на Бразилия, Жилберто Силва изиграва цели 93 мача, вкарвайки 3 гола и правейки 4 асистенции. За препълнения със звезди отбор на „селесао“, тези 93 двубоя само показват какви качества притежава бившата 19-ка на Арсенал. Той играе на една Копа Америка (2007), където печели турнира и 3 Световни първенства (2002, 2006, 2010). Безспорен връх в кариерата му в националният отбор, е спечелената световна титла през 2002г. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Бразилецът вкарва първия гол за Арсенал, на новия „Емирейтс Стейдиъм“ през 2006г. · Жилберто Силва е един от основните посланици на Арсенал по света. Участва в много инициативи, организирани както от клуба, така и от неговите спонсори. · Бившият футболист на Арсенал е основно лице на благотворителната организация „Улична Лига“ (The Street League). Тя се занимава основно с организиране на мачове за бездомни хора и бежанци. · Жилберто свири на китара и мандолина. Много често, когато е с бразилския национален отбор, той е един от триото, заедно с Роналдиньо и Роберто Карлос, които забавляват съотборниците си по време на пътувания

Рей Парлър изиграва 25 мача, в сезона на Непобедимите. Полузащитникът изиграва близо 2/3 от мачовете във Висшата Лига и има голяма заслуга за титлата. Реймънд Парлър е една от легендите на Арсенал. Роденият в Ромфорд (Източен Лондон) англичанин, изиграва 457 мача, вкарва 31 гола и прави 27 асистенции. Всичко това за 13 години в отбора. Основно използван като десен полузащитник, Парлър бива използван както в центъра на терена, така и вляво. Отличава се с голяма борбеност, хъс и страст в своята игра. Всичко започва през далечната 1991г., когато Парлър прави своя дебют за Арсенал през този сезон, в старата Първа Дивизия. Той изиграва 6 мача, в които вкарва 1 гол. През сезон 1992-1993, когато се формира и Висшата Лига, англичанинът постепенно си проправя път сред титулярите. Изиграва 26 мача във всички турнири, вкарва 1 гол и прави 3 асистенции. Същата година печели и Купата на Лигата. През следващите 3 сезона, Парлър се превръща в основен играч за Арсенал. Той изиграва 99 мача във всички турнири, вкарва 1 гол и прави 6 асистенции. Англичанинът е един от футболистите, спечелили Купата на носителите на национални купи (КНК), през 1994г., както и участник при злощастната загуба на финала на същия турнир, от Реал Сарагоса, през 1995г. След идването на Арсен Венгер, през 1996г., Парлър става неизменна част от титулярите, използван основно отдясно, както и в центъра. През този сезон, 15-ката на Арсенал изиграва 36 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 1 асистенция. През сезон 1997-1998, Арсенал печели титлата и Купата на Англия, а Парлър има основна заслуга и за двете титли. Взима участие в 47 мача във всички турнири, вкарва 6 гола и прави 6 асистенции. Едно от тези подавания за гол идва в двубоя срещу Нюкясъл на финала за Купата на Англия, където е обявен и за Играч на Мача. Следващите няколко сезона отново са белязани с постоянство в играта и множество участия на Парлър във всички двубои на Арсенал. За 3 години той изиграва 138 мача, вкарва още 17 гола и прави нови 8 асистенции. Сезон 2001-2002 носи нов дубъл за Арсенал. Парлър отново има основна роля, след като взима участие в 27 във Висшата Лига и 39 общо във всички турнири. Най-голямо впечатление през този сезон прави голът му срещу Челси на финала за Купата на Англия, където англичанинът вкарва топката в мрежата от около 30 метра. Със своето представяне на финала, Парлър затвърждава мнението, че Купата на Англия е неговият турнир. Следващият сезон е белязан от контузии за англичанина и той изиграва едва 22 мача във всички турнири, вкарвайки 2 гола. През Непобедимият сезон, Парлър отново възвръща старата си форма. Той изиграва общо 37 мача във всички турнири и прави 1 асистенция. Именно този сезон е последният за него с фланелката на „артилеристите“. В крайна сметка англичанинът завършва кариерата си в Арсенал с 3 титли на Англия, 4 Купи на Англия, 1 Купа на Лигата и 1 КНК. Неговите 333 участия във Висшата Лига остават ненадминати и към днешна дата от нито един играч на Арсенал. През юли 2004г., Парлър преминава в отбора на Мидълзбро със свободен трансфер. За Боро той изиграва 60 мача и се отчита с 1 асистенция. Най-голямото му постижение с този клуб е достигането до финала за Купата на УЕФА, загубен от Севиля с 4:0. Две години по-късно, през сезон 2006-2007, легендата на „артилеристите“ подписва с Хъл Сити. Ръководството на „тигрите“ се надяват опита на Парлър да им помогне да се спасят от изпадане. Там полузащитникът изиграва 15 мача и се отличава с една асистенция, а Хъл запазват мястото си в Чемпиъншип. Тъй като договорът му не е продължен, през 2007г., Парлър обявява край на своята кариера. За английският национален отбор, Рей Парлър изиграва едва 10 мача. Въпреки отличните си изяви за Арсенал, мениджърите на националният отбор на Англия не намират място за него в съставите си. Така футболистът остава в историята като един от най-подценените английски играчи. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Рей Парлър е класиран на 19-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Като малък, Парлър е бил фен на Уест Хям и редовно е ходил на техни мачове с баща си. Когато навършва 16 и се присъдеинява към Арсенал, той променя своя любим отбор · Прякорът, който самият той си е измислил, е „Ромфорд Пеле“ · Рей Парлър е един от шегобийците в Арсенал. Много често футболистите, а и треньорският щаб са цел на англичанина. В доста от случаите английският хумор и по-агресивните шеги са приемани с известни въпросителни от отбора. · Англичанинът е част от екипа на ББС Радио 5 и Толкспорт, в които анализира футболни мачове · През 2019г. и 2020г. той участва в телевизионното шоу „Героите на Хари“, където бившият мениджър Хари Реднап събира отбор от английски ветерани и ги подготвя за двубой срещу германските им колеги