Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'артета'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 6 results

  1. Приливи и отливи, възходи и падения… Това е олицетворението на цялата кампания 20/21 на Арсенал до момента. Постоянството в представянето е черта, която е характерна за “големите” отбори. Връщайки се назад, през последните 2-3 години, Арсенал лъкатуши в посредствеността. Докато преди няколко години бяха характерни спадовете около февруари-март и силното завършване на сезона, което ни носеше така заветното 4-то място, то сега въпросът стои по друг начин - ще успеем ли да завършим в ТОП 10? Само ако се замислим колко нелепо звучи въпроса - нормално ли е отбор като Арсенал да изпитва затруднения да завърши сезона в горната половина на класирането? Но, да… Класирането олицетворява напълно действителността в момента. По-големият проблем обаче, не прозира толкова в точките, таблицата или статистическите данни. Притеснителното е mindset-а, който виждам, че се настанява у футболистите с течение на месеците и годините напоследък. Mindset, който крещи “примиреност” от километри. Нагледен пример е подготовката за мача с Ливърпул. Отборът имаше 2 седмици за мач срещу настоящия шампион на Англия, който не би могъл да претърпява по-чутовна криза откакто Клоп ги поведе. Действителността всъщност беше, че излязохме със свален гард и настроение, което казва “Днес няма да се напрягаме, имаме по-важен мач в четвъртък, а и това е Ливърпул, нека им се преклоним!” Та нима преди 2 седмици Ливърпул не се готвеха за мач с Реал Мадрид 72 часа след двубоя срещу Арсенал? Същото се случи и тази седмица (загубата от Евертън в първенството с “мисъл” за Виляреал). И когато настъпи най-важният към момента мач за сезона, отново наяве излязоха познатите стари слабости. Това, което в момента се случва е една компилация от липса на хъс, грешно подреждане на приоритети и мислене, което е пораженческо. Както обикновено, ще насоча анализа си към няколко аспекта, които смятам че стоят в основата на настоящата ситуация. Капитанската роля на Обамеянг Изчаквах определено време за да придобия малко по-обстойни наблюдения за мнението, което ще изкажа, но то придоби завършен вид след загубата от Ливърпул. Обамеянг не е ляво крило. Обамеянг ни износи на гърба си предния сезон, но сякаш капитанската лента принадлежи на друг. Лидерските му качества са бледа сянка на футболните му умения (които все още смятам, че притежава). Откакто той бе провъзгласен за капитан на отбора, тази роля се стовари върху крехките му рамене и спада във формата му придоби други измерения. В действителност, неспособността му да поведе отбора в трудните и важни моменти доведоха до там, че да започнем да обръщаме вниманието към това отново да се назначава друг човек за капитан. Луиз/ Джака - обичани и мразени Говорейки за лидери на и извън терена, не мога да не спомена Давид Луиз и Гранит Джака. Споделям, че никога не съм им бил фен на чисто футболните им качества, но лидерските им такива са неоспорими. Видя се, че в мачовете, в които и двамата отсъстваха, нямаше кой да се нагърби с отговорността да стигне със зъби и дръпне за ушите всички други, чието поведение не съответства на стандарта. Много от настоящите ни футболисти са мекушави, безхарактерни и не желаят да поемат отговорност. Тиърни - хронични контузии/скритият лидер Шотландският боец, един от футболистите, на които най-силно симпатизирам. Винаги играе с хъс, раздава се на 120 % е готов да си остави сърцето и душата на терена. Все още млад, но нека не забравяме, че и Тони Адамс сложи капитанската лента едва на 21 години. Тиърни е един от скритите лидери в отбора, а заедно с това футболните му умения го правят незаменим ляв бек към момента. Вижда се и през последните седмици, че лявата зона в отбраната ни страда при неговото отсъствие, но това се дължи от една страна на липсата на адекватен негов заместник (поради отчасти грешно проведена трансферна политика), и от друга страна на историята му с хронични контузии. Това е най-големият проблем, който стои пред него. Отличен футболист, страхотен професионалист, модел на подражание, но… Потенциално рисковото му здравословно състояние ни прави нестабилни в дългосрочен план. Дано не се превърне в поредния Диаби/Уилшър и т.н. Мартинели - потисканият потенциал Габи е още един от правещите силно впечатление футболисти. Последната година бе трудна за него заради травмата, която го извади за дълго от терените. Но моментната ситуация е различна. Той е възстановен напълно вече от няколко месеца и въпреки това получава откъслечни шансове за изява. Отличава се с няколко силни черти, които притежават малцина други негови колеги. Изключително борбен, и той както Тиърни, но сякаш старанието му остава незабелязано. По време на двубоите, в които участва, си личи, че винаги успява да всее смут в противниковите отбрани. Много бърз, умеещ да пресира на невероятно добро ниво, добър в отнемането на топки и остър като бръснач в спринтовете и атаките. Това, което все още смятам, че му липсва, е качеството на завършващия му удар. Но, нека не забравяме, че практиката и усъвършенстването на уменията не може да се случва само на тренировъчното игрище. Не може да се случва и със спорадични участия в мачове, като резерва след 75 мин. Но тези неща са в градината на Микел. Това, което виждаме всички ние с просто око е, че Мартинели не получава достатъчно шансове за изява, които определено с изявите си до момента е заслужил. Дори бих изказал едно по-смело мнение, че в момента развитието му бива забавено, докато се дават шансове на футболисти като Нкетия, Вилиян и т.н. Артета и неговото реноме Сезонът върви към приключване, с което ще се затвори един пълен цикъл. Цикълът на първия цял сезон на Артета в Арсенал. И преди съм заявявал, че предпочитах Артета пред Емери, още през 2018 година, когато се спекулираше с една дузина имена на специалисти, които да поемат "артилеристите". Рано или късно, все пак младият испанец и ученик на Гуардиола застана на кормилото на Арсенал. Краят на миналата година бе неочаквано добър и успешен със спечелването на ФА Къп и Community Shield и не малка част от нас, вярвам, са имали някакви очаквания за борба за местата между 4-то и 6-то в крайното класиране за сезон 2020/21. Този сезон, обаче, се оказа силно турбулентен в много направления. Имаше редица мачове, в които гледах с недоумение представянето на отбора и си задавах редица въпроси: Играчите подкрепят ли своя мениджър? Артета има ли наистина тези лидерски умения и способност да мотивира своите футболисти? Кой играе за емблемата и кой разчита само на заплата? И не на последно място - колко добър е Артета в микро мениджмънта на двубоите? Най-много бих искал да засегна последния въпрос. Едно нещо е да се подготвиш за мач срещу противник, да го проучиш предварително и да изградиш game plan на база на това, което смяташ, че ще работи като стратегия и модел на игра. Съвсем друго е да си гъвкав, проактивен и да умееш да се адаптираш по време на самия двубой и да реагираш с навременни и адекватни промени, както в тактическата постройка, така и с въвеждането на футболисти от скамейката, които наистина биха имали правилния принос към мача. Последните няколко двубоя показаха наяве както пасивността на Микел по отношение на смените, така и прекалената му наивност и вяра във футболисти, които очевидно нямат елементарна тактическа грамотност (справка - липсата на адекватна намеса и изваждането на Себайос още на полувремето срещу Виляреал, и последвалия червен картон). Също така, необясними за мен бяха други две ситуации от мача с испанците - бавенето на играта на Лено в края на мача, при резултат 2:1, както и двете смени на Вилиян и Елнени в 94-тата минута. В такива моменти всеки един фен, вярвам, че остава с меко казано зяпнала уста, потъвайки в размисли и страсти. Микел “направи” много през последните месеци, с което силно да ни кара да се усъмним в дългосрочния му проект и само, и единствено от него зависи да покаже дали може да измъкне някоя карта от ръкава си и да спаси сезона. За завършек на днешния си анализ, ще ви оставя с едно мото, което този сезон силно обрисува представянето на отбора - “Най-големият съперник на Арсенал е… Арсенал”. И не, не говоря за Ф.К. Арсенал в гр.Тула (Русия). Визирам точно нашият си, любим Арсенал Лондон. Изгубих бройката на куршумите, с които се застрелвахме в крака през тази година. Та не бяха грешките на Себайос срещу Бенфика, Олимпиакос и Виляреал, та не бяха нескопосаните изяви в защита, а напоследък и зачестилите индивидуални грешки на Лено. Много бих искал да разбера дали наистина толкова си можем или проблемите се крият и някъде извън терена (трансферна политика, ментална настройка, ръководство и т.н.). Лично мен, никой не може да ме убеди, че наборът от около 25-30 футболисти, които са картотекирани за различните турнири, са на ниво 8-11 място в Англия. Силно вярвам, че този отбор може много повече, но му трябват лидери, трябва му постоянство и не на последно място - себераздаване. Picture sources: www.football.london www.teamtalk.com www.footbal365.com www.managingmadrid.com
  2. 2020 си отиде... Никой няма да иска да си я спомня. Защо слагам това меме тук? Защото усещането за последните 3 месеца от играта на Арсенал бе същото. Изглеждаше така сякаш пропадането няма да приключи и ще се пренесе в 2021 година. Но таймерът сякаш заработи правилно, и се пренесохме в Новата година с три поредни победи за пръв път от началото на сезона (което беше през далечния Септември 2020). Времето лекува. Дано наистина механизмът в часовника на Артета и футболистите е бил прецизно настроен след най-лошото начало за последните няколко десетилетия. Разбира се, рано е да се правят някакви умопомрачителни заключения след три последователни добри мача, но точките са си точки, самочувствието си е самочувствие, а моментното класиране изглежда малко по-успокояващо, при все тези ужасни приказки, които се заговориха от проклетника Сам Алърдайс (бел.ред. – „Арсенал ни е конкурент в битката за оцеляване“ ). Преди време Боби Борисов (Диема Спорт) каза нещо интересно, което сякаш е на път да се оправдае. „ Арсенал първо ще изпадне в много сериозна криза преди да тръгне постепенно нагоре“. В днешния анализ бих искал да обърна внимание на 5 основни точки: Лобито на Kia Joorabchian (Уилиян, Давид Луиз, Седрик) – в наши дни, влиянието на футболните агенти се е превърнало в ежедневие и нерядко в клубовете се купуват играчи, които по-скоро са „препоръчани“ (ако питате мен направо пробутани) от даден агент с лоби във футболния свят. Няма да навлизам в подробности за личността на Kia Joorabchian, но само ще вметна, че това е човек, който по време на мача ни с Бърнли се е обаждал в SkySports за да раздава правосъдие над т.нар. pundits, които са изразили критика към неговия клиент Уилиян. Това, също така е човек, който е замесван в не един или два скандала, кой от кой по-пикантни и бих ги нарекъл дори срамни. Разбира се, твърди се, че Артета е двигателят зад трансфера на Уилиян, но бившите „звезди“ от Челси, които идват на хранилка в Арсенал станаха прекалено много, а Уилиян ще се окаже една от най-големите издънки напоследък. Твърдеше се, че Уилиян и Давид Луиз са сред хората, които са били инициатори на разпри в съблекалнята и са искали (и вероятно все още искат) Артета да бъде уволнен. Не вярвам сляпо на всичко, което чета, но понякога нещата приличат много повече на истина, отколкото на конспирация, когато виждаме представянето на терена на двамата от запаса. Провидението/Принудата – нещо интересно се случи точно преди да нанижем тези три последователни победи. Уилиян и Луиз бяха извадени от състава поради болест, Обамеянг получи краткосрочна контузия в прасеца и това принуди Артета да излезе срещу Челси с Мартинели, Смит Роу и Сака като атакуващо трио. За всички бе видно, че има нужда от свежа кръв, тъй като нещата просто не вървяха. След заточването на Йозил, отборът просто спря да създава положения. Дани Себайос така и все още не ме е убедил, че пасва на Арсенал, а Джака, Елнени, далеч не са футболистите, от които се очаква да блеснат с извеждащ пас или да преминат през 3-4ма футболисти на слалом. И насред тази криза в креативен план, се появи Смит Роу, момче от академията, което за съжаление така и не сме успели да виждаме за продължителен период от време, поради честите му контузии. Той притежава множество качества, като сред тях се откроява най-вече визията му за играта, захождането му между линиите, постоянното му движение без топка, с което успява да си осигури добри позиции, бързото отиграване на топката с едно докосване и спринтовете след това. Нагледен пример за всичко това, бе вторият гол срещу Уест Бром. Получавайки подаване от Бейерин, той отиграва пас към Сака с едно докосване, като едновременно елиминира двама от противника, а няколко мига по-късно, след като вече е спринтирал в наказателното поле, получава пас от Лаказет, след което предоставя асистенцията към Сака за гола. Това беше proper old school Arsenal гол. Възраждането на Лаказет – тъкмо навреме, французинът сякаш отново намери правилните обувки и започна да бележи, като вече има отбелязани голове във всеки от последните 4 мача на отбора. Лака често изпълнява ролята на човек, който от по-дълбока позиция поема топката с гръб към вратата, освобождавайки терен за нахлуващите атакуващи полузащитници (Смит Роу) или разределяйки пасове към бековете (Тиърни и Бейерин), които от своя страна да центрират в наказателното поле. Неговата роля несъмнено е важна в стратегията на Микел. Завръщането на Мартинели – несъмнено един от любимците ми, Габи се завърна след дълга контузия, а влиянието на този 19 годишен боец върху отбора е неоспоримо. Неведнъж съм казвал колко адмирирам поведението му и как той е пример за подражание. Наскоро ми попадна една статистика от миналия сезон, в която ясно си личи, кой е на първо място по брой pressures per 90 mins. Това е изключително ценно качество, тъй като в отбора имаме малко такива футболисти, а успешното и тактически интелигентно упражняване на преса в противниковото поле често е синоним за непредизвикани грешки у съперника. Което пък от своя страна допринася за създаване на голови положения, нещо което ни е толкова трудно да правим през настоящия сезон. Цифрите не лъжат, а резултатите на терена го показват. Това, в комбинация с агресивността, визията му за играта и хищнищеския му голов инстинкт и позициониране, го правят безценен кадър в отбора на Артета. Разбира се, той е и повод за „главоболия“ пред мениджъра, тъй като Мартинели играе на сходни позиции като Обамеянг (Left Forward, Center Forward) и на този етап изглежда трудно да видим едновременно на терена Габи, Оба и Лаказет. Формата на Тиърни – потенциалният кандидат за бъдещ капитан на отбора. Шотландският боец КТ! Несъмнено, най-сърцатият футболист в отбора (заедно с Мартинели), последните няколко двубоя определено показаха с какво качество разполагаме на поста ляв бек. Черешката на тортата в представянето на КТ беше соловата му акция за първия гол срещу УБА. Качеството на центриранията поставя Тиърни в челните класации на бековете в лигата. Другата добавена стойност с присъствието му са т.нар. overlapping runs, или осигуряването на втори човек по фланга по време на атаките на отбора. Най-често в подкрепа на Обамеянг. Предстоят няколко двубоя, в които казаното от мен ще се оправдае (или опровергае), но пътят напред и нагоре е предначертан. За финал, няколко бързи точки за размисъл. Младата генерация в отбора дава сериозна заявка за по-регулярно участие и със сигурност аз не виждам повече място в състава за хора като Уилиян. Пепе ще се окаже скъп провал Обамеянг ще върне формата си Bukayo Saka is man-of-the-season so far! Томас Партей се завръща скоро Бъдете здрави! Благодаря за вниманието! Image Credits: SkySports
  3. Този уикенд е време за футбол с марката Висша Лига! Пореден двубой между учителя и ученика. Етихад Стейдиъм, Манчестър. Сити срещу Арсенал. Мястото е ясно - The Black Sheep Brewhouse (ЖП Гара)! Начален час на сбирката: 19:00.
  4. Добър ден, "топчии". Неусетно дойде края на септември. А, 28 ден на този шарен месец ще ни предложи една от най-големите класики в английската игра. Двубой, който е решавал титли, като тази през 1989 година. За онзи мач казват, че е с най-добрия завършек в историята. Работническият север срещу космополитния юг. Шампионът срещу носителя на Купата. Ливърпул срещу Арсенал. Клоп срещу Артета. 22:00, Диема Спорт 2. В следващите редове ще надникнем върху историята на сблъсъците и новините преди мача. Настанете се удобно, защото вие сте с онлайн новините на Арсенал България. Приятно четене. Всичко започва на 28 октомври 1893 година. Уулич Арсенал е домакин на Ливърпул. В онзи есенен ден мърсисайдци побеждават с категоричното 0:5. Последват няколко неуспешни опита на лондончани да надвият този съперник. На 2 септември 1905 година, Уулич Арсенал взима частичен реванш и подарява на своите фенове първата си победа над Ливърпул с 3:1 пред 20 000 зрители на Менър граунд в Плъмстед, южен Лондон. Тази победа вдъхва нови страници в историята на червено-белите, защото те печелят няколко поредни домакинства срещу отбора от Мърсисайд. Едно от които е 5:0 на 20 февруари 1909 година. Несъмнено най-гръмкия резултат в полза на Арсенал е онова 8:1 през 1934 година. Историята на сблъсъците помни много. Както резултати, така и герои. Най-големият измежду които е Майкъл Томас. На 26 май 1989 година, Ливърпул посреща Арсенал в последния кръг на сезона. Гостите трябва да бият с поне два гола разлика за да вдигнат титлата. В 90-та минута резултата е само 0:1. Домакините са готови за купон. Но точно в края Томас бележи и праща гостуващите запалянковци в делириум. Купонът е откраднат, а за сцена е използван именно легендарния Анфийлд Роуд. Този епичен сблъсък е доказателство, че винаги имаш шанс да постигнеш нещо. Просто трябва да го поискаш и след това да дадеш всичко по силите си. Арсенал може и да не е печелил като гост на "Пуул" от 2012 година насам, но никога не е късно за промяна. През изминалия уикенд Юрген Клоп не скри симпатиите си към Микел Артета: ‘'За съвсем кратък период от време той показа, че е мениджър с който всички трябва да се съобразяват. Той изгради съвсем нова структура в състава. Балансът между защитата и полузащитата е много добър. Микел успя да промени настроението в Арсенал.’’ Когато мениджърът на шампиона говори по такъв начин за Артета знаеш, че нещата се движат в правилна посока. Тук е и момента да напомним, че баскът надви Клоп и в двата случая в които се е изправял срещу него. Ето какво заяви мениджърът на Топчиите на пресконференцията преди днешната среща: ‘’Атмосферата, която феновете могат да създадат на Анфийлд е уникална. Определено липсата на фенове ще е минус за тях. Но въпреки това, играчите им се справят по един изключителен начин и без тяхното присъствие. Наясно сме с предизвикателството, което ни очаква. Стараем се да се подготвим максимално добре. Искаме да отидем там и да спечелим. Наясно сме и със стандартите, които те създадоха в лигата. Истината е, че те доминират в почти всеки един аспект от играта. Затова трябва да предложим възможно най-доброто от себе си. Искам да се представим по възможно най-добрия начин в понеделник.’’ Нека надникнем върху случващото се в състава. С контузии продължават да са Смит-Роу, Сократис, Седрик Соареш, Калъм Чеймбърс, Пабло Мари, Габриел Мартинели и Шкодран Мустафи. Киърън Тиърни пък до последно ще е под въпрос. Няма индикации за това Месут Йозил и Матео Гендузи да са отпътували с групата. Все още продължават и трансферните спекулации. Уточняваме, че все още няма официална информация за това, но изданията във Франция твърдят, че Арсенал е договорил личните си условия с Хусем Ауар. Очаква се Топчиите да изпратят оферта на Олимпик Лион варираща около 54 милиона евро. Няма развитие и около евентуалната сделка за Тома Партей от Атлетико Мадрид. ’’дюшекчиите’’ са склонни на раздяла с играча само при положение, че бъде заплатена откупната клауза в договора му. Тя е на стойност 50 милиона. В момента Арсенал заема третата позиция във временното класиране с 6 точки след две изиграни срещи. В следващият си мач за първенство, тимът посреща Шефийлд Юнайтед на Емиратс. Преди това обаче, предстои още едно гостуване на Ливърпул. Този път за Карабао Къп в четвъртък вечер. Каквото и да се случи днес, ние стоим плътно зад отбора. Пожелаваме успех на Артета и компания и да спечелят тези така ценни три точки. Събирания за срещата ще има в клонове на ASCB в цялата страна. Ако не сте дали своята прогноза за изход на мача, то не е късно да го направите на нашият форум. Разделяме се с пожелания за усмихнат и качествен понеделник. Up The Arsenal!
  5. Арсенал записа първа загуба за сезона след като загуби дербито срещу Ливърпул на Анфийлд с 3:1. Въпреки, че „топчиите“ поведоха в резултата след гол на Алекс Лаказет в 25’та минута, последва бърз обрат чрез попадения на Садио Мане в 28‘та и Андрю Робъртсън в 34‘та минута. Точен за домакините бе и Диого Жота, късно в 88‘та минута, с което оформи и крайният резултат в мача. Микел Артета излезна с по-интересен и вероятно не до там очакван стартов състав. Бернд Лено бе на вратата, Тиърни, Луиз и Роб Холдинг сформираха тройката в защита. Мейтланд-Найлс, Джака, Елнени и Бейерин действаха в полузащита, а Обамеянг, Лаказет и Вилиан в предни позиции. Впечетление направи, че на скамейката останаха Дани Себайос, Никола Пепе, Букайо Сака, както и Габриел. Причина за това може да се отдаде на факта, че испанският специалист подходи по-защитно предвид, убийственото пресиране и бързите контраатаки, с които Ливърпул са така известни. Мачът започна очаквано, колкото и да не искахме това да е така. Ливърпул пресираше дълбоко в половината на Арсенал като общо взето играта бе пред наказателното поле на "артилеристите". Гостите не изглеждаха уверени и на моменти дори панирани. Това доведе до чисто положение открило се пред Мане и спасено от Лено в 16‘та минута. Последва и греда след удар на Трент-Александър Арлнолд в 21-та минута. Владението на топката бе 74% на 26% в полза на домакините. Неочаквано обаче, Арсенал поведе в резултата. Това стана в 25-тата минута след контра атака тръгнала от Мейтланд-Найлс. Въпреки не доброто центриране в наказателното поле, Робъртсън от домакините отигра нескопосано, което изведе Алекс Лаказет сам срещу противниковия вратар. Въпрeки не дотам идеалния завършек от страна на французина топката се оказа във вратата за 0:1. За съжаление преднината на „топчиите“ се запази само 3 минути. При поредната атака на Ливърпул, Салах успя да надбяга Тиърни от ляво, премина от вътрешната му страна, отправи удар, първоначално отбит от Лено, но топката попадна в Садио Мане, който на празна врата изравни резултата. Арсенал изглеждаше крайно затруднен, а мърсисайдци продължаваха да нападат остро. При поредната такава атака, Арнолд намери с чудесен пас Робъртсън, който се озова очи в очи срещу Лено и покачи на 2:1 в 34-та минута. Отново все същите въпросителни около защитата на лондончани. А някога бяхме с най-силната такава... При този резултат дойде и края на първото полувреме. Изненадващо, втората част започна без промени в стартовите 11. Също, може би за някои изненадващо, Арсенал като че ли заигра по-стабилно и не толкова плахо. Артилеристите успяха да поизнесат топката и битката се водеше в центъра, а не толкова пред наказателното ни поле. Така в 59-тата минута Алекс Лаказет се озова сам срещу Алисон, след хубав пас на Уилиан, но пропиля шанса си след като се опита да копне топката и прехвърли вратаря. Тук останаха и съмнения за засада, която вероятно щеше да бъде призната, ако резултатът беше изравнен. Все пак, сериозен пропуск за французина. В 60-тата минута в игра се появи Дани Себайос, замняйки Гранит Джака. Всичко интересно дойде именно от испанеца. Невероятен негов пас намери Лаказет в 63-та минута, който отново се оказа напълно сам срещу Алисон. Този път съмнения за засада дори не съществуваха, но французинът отново пропиля шанса като изпрати топката в тялото на вратаря. Десет минути по-късно той бе и заменен като ясно се видя, че като седна на скамейката бе съкрушен. Ние се надяваме това да не съсипе психиката му за бъдещите мачове. Арсенал нямаха сили за повече, а до чисти възможности на Анфийлд се стига трудно. Все пак момчетата стояха добре през второто полувреме. Крайният резултат дойде след контра атака на Ливърпул в 88-та минута. Негов автор бе Диого Жота след удар от въздуха. При гола останаха съмнения за игра с ръка на португалеца, но ВАР не се намеси. Както не се намеси и за поредицата от нарушения на Садио Мане, Наби Кейта и Трент-Александър Арнолд по време на мача, които можеха да доведат до картони за извършителите им, а за Мане и с червен цвят. Въпреки загубата и по-добрия Ливърпул, остава горчив привкус от факта, че Арсенал можеше да измъкне нещо от този мач. Това потвърди и самия Артета. „Ясно е, че сме далеч от тяхната класа. Трябва много работа и добър подход до края на трансферния прозорец. Вижда се обаче, че момчетата излязоха с нагласа да вземем нещо. Видях го и на полувремето, вярваха че ще успеят, имахме и страхотни положения, които обаче пропуснахме и това ни лиши от точката тук. Ще си вземем поуките и ще работим за подобряване във всяка една насока за напред“, завърши испанецът. Стискаме палци на момчетата и оставаме плътно зад отбора. Все така се надяваме да има още подобрения, както и нови попълнения до края на прозореца. За финал предлагаме и статистика от мача, която не е особено красива, но все пак това се случи на Анфийлд.
  6. През изминалите почивни дни Варна посрещна семейството на българските "артилеристи" за традиционните есенна фен среща и Общо събрание на организацията. Събитието имаше особен заряд, тръпка и настроение, особено след като тази година нямаше официално празненство за 16-я Рожден ден на "Арсенал България", а ежегодната зимна фен среща не се състоя. Или, ако трябва да сме точни се проведе в Атина и Пирея в края на февруари при гостуването на Олимпиакос за Лига Европа. Така след забележителната есенна среща през 2019 година в "Старата столица", първото официално събитие за 2020 година се проведе в "морската" ни столица. И то отговори на всички предварителни очаквания, като се превърна в една незабравима среща на приятели от всички краища на България, дошли край брега на Черно море заради Арсенал. Но, най-вече заради приятелството, което този отбор и неговият фен клуб в България творят вече 16 години. Домакините се бяха подготвили подобаващо с разнообразна програма от мероприятия, които дадоха възможност на гостите да усетят от чара и бохемското настроение на морския град. Разнообразните заведения, забележителностите на древният град Одедос, вкусната морска храна, хладната и доста охмелена "Златна Варна" бяха необходимата прелюдия към еуфорията, предизвикана от звездното представяне на хората на Микел Артета в мача на откриването на сезона във Висшата лига. Водени от Пиер-Емерик Обамеянг в едно безкомпромисно представяне срещу Фулъм, Арсенал дадоха огромен оптимизъм на българските "топчии" за един успешен сезон. Във Варна бе решено зимната среща през 2021 година да се състои във Велико Търново, където през февруари местната структура прави 10 годишен юбилей, а следващото Общо събрание ще се проведе паралелно със 17-ят Рожден Ден в Пловдив, което е една голяма промяна в устройство и работата на АСКБ. Нов член на Управителния съвет е Лъчезар Лефтеров, който е един от двигателите за възхода на клон Варна. Той заема мястото на Симеон Коджаманов, на когото бяха изказани благодарности за свършената работа и пожелания за успех като нов представител за клон Шумен. В битка за позицията Отговорник "Грижа за феновете" Здравко Талви надделя над Даниел Джалев, а наличието на нови лица и тяхната амбиция е един лакмус за положителното развитие на фен клуба. Всички взети решения и мнения за проведеното ОС може да се прочетат във форума на нашата страница. За електрическите емоции от срещата, очакванията от новата футболна кампания и целите пред АСКБ, специално интервю даде г-н Георги Стоянов. Няколко дни след срещата във Варна Обамеянг подписа своя нов договор с клуба, а във вестниците първата позиция в класирането е за ФК Арсенал Лондон!
×
×
  • Create New...