Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'артета'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 3 results

  1. Приливи и отливи, възходи и падения… Това е олицетворението на цялата кампания 20/21 на Арсенал до момента. Постоянството в представянето е черта, която е характерна за “големите” отбори. Връщайки се назад, през последните 2-3 години, Арсенал лъкатуши в посредствеността. Докато преди няколко години бяха характерни спадовете около февруари-март и силното завършване на сезона, което ни носеше така заветното 4-то място, то сега въпросът стои по друг начин - ще успеем ли да завършим в ТОП 10? Само ако се замислим колко нелепо звучи въпроса - нормално ли е отбор като Арсенал да изпитва затруднения да завърши сезона в горната половина на класирането? Но, да… Класирането олицетворява напълно действителността в момента. По-големият проблем обаче, не прозира толкова в точките, таблицата или статистическите данни. Притеснителното е mindset-а, който виждам, че се настанява у футболистите с течение на месеците и годините напоследък. Mindset, който крещи “примиреност” от километри. Нагледен пример е подготовката за мача с Ливърпул. Отборът имаше 2 седмици за мач срещу настоящия шампион на Англия, който не би могъл да претърпява по-чутовна криза откакто Клоп ги поведе. Действителността всъщност беше, че излязохме със свален гард и настроение, което казва “Днес няма да се напрягаме, имаме по-важен мач в четвъртък, а и това е Ливърпул, нека им се преклоним!” Та нима преди 2 седмици Ливърпул не се готвеха за мач с Реал Мадрид 72 часа след двубоя срещу Арсенал? Същото се случи и тази седмица (загубата от Евертън в първенството с “мисъл” за Виляреал). И когато настъпи най-важният към момента мач за сезона, отново наяве излязоха познатите стари слабости. Това, което в момента се случва е една компилация от липса на хъс, грешно подреждане на приоритети и мислене, което е пораженческо. Както обикновено, ще насоча анализа си към няколко аспекта, които смятам че стоят в основата на настоящата ситуация. Капитанската роля на Обамеянг Изчаквах определено време за да придобия малко по-обстойни наблюдения за мнението, което ще изкажа, но то придоби завършен вид след загубата от Ливърпул. Обамеянг не е ляво крило. Обамеянг ни износи на гърба си предния сезон, но сякаш капитанската лента принадлежи на друг. Лидерските му качества са бледа сянка на футболните му умения (които все още смятам, че притежава). Откакто той бе провъзгласен за капитан на отбора, тази роля се стовари върху крехките му рамене и спада във формата му придоби други измерения. В действителност, неспособността му да поведе отбора в трудните и важни моменти доведоха до там, че да започнем да обръщаме вниманието към това отново да се назначава друг човек за капитан. Луиз/ Джака - обичани и мразени Говорейки за лидери на и извън терена, не мога да не спомена Давид Луиз и Гранит Джака. Споделям, че никога не съм им бил фен на чисто футболните им качества, но лидерските им такива са неоспорими. Видя се, че в мачовете, в които и двамата отсъстваха, нямаше кой да се нагърби с отговорността да стигне със зъби и дръпне за ушите всички други, чието поведение не съответства на стандарта. Много от настоящите ни футболисти са мекушави, безхарактерни и не желаят да поемат отговорност. Тиърни - хронични контузии/скритият лидер Шотландският боец, един от футболистите, на които най-силно симпатизирам. Винаги играе с хъс, раздава се на 120 % е готов да си остави сърцето и душата на терена. Все още млад, но нека не забравяме, че и Тони Адамс сложи капитанската лента едва на 21 години. Тиърни е един от скритите лидери в отбора, а заедно с това футболните му умения го правят незаменим ляв бек към момента. Вижда се и през последните седмици, че лявата зона в отбраната ни страда при неговото отсъствие, но това се дължи от една страна на липсата на адекватен негов заместник (поради отчасти грешно проведена трансферна политика), и от друга страна на историята му с хронични контузии. Това е най-големият проблем, който стои пред него. Отличен футболист, страхотен професионалист, модел на подражание, но… Потенциално рисковото му здравословно състояние ни прави нестабилни в дългосрочен план. Дано не се превърне в поредния Диаби/Уилшър и т.н. Мартинели - потисканият потенциал Габи е още един от правещите силно впечатление футболисти. Последната година бе трудна за него заради травмата, която го извади за дълго от терените. Но моментната ситуация е различна. Той е възстановен напълно вече от няколко месеца и въпреки това получава откъслечни шансове за изява. Отличава се с няколко силни черти, които притежават малцина други негови колеги. Изключително борбен, и той както Тиърни, но сякаш старанието му остава незабелязано. По време на двубоите, в които участва, си личи, че винаги успява да всее смут в противниковите отбрани. Много бърз, умеещ да пресира на невероятно добро ниво, добър в отнемането на топки и остър като бръснач в спринтовете и атаките. Това, което все още смятам, че му липсва, е качеството на завършващия му удар. Но, нека не забравяме, че практиката и усъвършенстването на уменията не може да се случва само на тренировъчното игрище. Не може да се случва и със спорадични участия в мачове, като резерва след 75 мин. Но тези неща са в градината на Микел. Това, което виждаме всички ние с просто око е, че Мартинели не получава достатъчно шансове за изява, които определено с изявите си до момента е заслужил. Дори бих изказал едно по-смело мнение, че в момента развитието му бива забавено, докато се дават шансове на футболисти като Нкетия, Вилиян и т.н. Артета и неговото реноме Сезонът върви към приключване, с което ще се затвори един пълен цикъл. Цикълът на първия цял сезон на Артета в Арсенал. И преди съм заявявал, че предпочитах Артета пред Емери, още през 2018 година, когато се спекулираше с една дузина имена на специалисти, които да поемат "артилеристите". Рано или късно, все пак младият испанец и ученик на Гуардиола застана на кормилото на Арсенал. Краят на миналата година бе неочаквано добър и успешен със спечелването на ФА Къп и Community Shield и не малка част от нас, вярвам, са имали някакви очаквания за борба за местата между 4-то и 6-то в крайното класиране за сезон 2020/21. Този сезон, обаче, се оказа силно турбулентен в много направления. Имаше редица мачове, в които гледах с недоумение представянето на отбора и си задавах редица въпроси: Играчите подкрепят ли своя мениджър? Артета има ли наистина тези лидерски умения и способност да мотивира своите футболисти? Кой играе за емблемата и кой разчита само на заплата? И не на последно място - колко добър е Артета в микро мениджмънта на двубоите? Най-много бих искал да засегна последния въпрос. Едно нещо е да се подготвиш за мач срещу противник, да го проучиш предварително и да изградиш game plan на база на това, което смяташ, че ще работи като стратегия и модел на игра. Съвсем друго е да си гъвкав, проактивен и да умееш да се адаптираш по време на самия двубой и да реагираш с навременни и адекватни промени, както в тактическата постройка, така и с въвеждането на футболисти от скамейката, които наистина биха имали правилния принос към мача. Последните няколко двубоя показаха наяве както пасивността на Микел по отношение на смените, така и прекалената му наивност и вяра във футболисти, които очевидно нямат елементарна тактическа грамотност (справка - липсата на адекватна намеса и изваждането на Себайос още на полувремето срещу Виляреал, и последвалия червен картон). Също така, необясними за мен бяха други две ситуации от мача с испанците - бавенето на играта на Лено в края на мача, при резултат 2:1, както и двете смени на Вилиян и Елнени в 94-тата минута. В такива моменти всеки един фен, вярвам, че остава с меко казано зяпнала уста, потъвайки в размисли и страсти. Микел “направи” много през последните месеци, с което силно да ни кара да се усъмним в дългосрочния му проект и само, и единствено от него зависи да покаже дали може да измъкне някоя карта от ръкава си и да спаси сезона. За завършек на днешния си анализ, ще ви оставя с едно мото, което този сезон силно обрисува представянето на отбора - “Най-големият съперник на Арсенал е… Арсенал”. И не, не говоря за Ф.К. Арсенал в гр.Тула (Русия). Визирам точно нашият си, любим Арсенал Лондон. Изгубих бройката на куршумите, с които се застрелвахме в крака през тази година. Та не бяха грешките на Себайос срещу Бенфика, Олимпиакос и Виляреал, та не бяха нескопосаните изяви в защита, а напоследък и зачестилите индивидуални грешки на Лено. Много бих искал да разбера дали наистина толкова си можем или проблемите се крият и някъде извън терена (трансферна политика, ментална настройка, ръководство и т.н.). Лично мен, никой не може да ме убеди, че наборът от около 25-30 футболисти, които са картотекирани за различните турнири, са на ниво 8-11 място в Англия. Силно вярвам, че този отбор може много повече, но му трябват лидери, трябва му постоянство и не на последно място - себераздаване. Picture sources: www.football.london www.teamtalk.com www.footbal365.com www.managingmadrid.com
  2. 2020 си отиде... Никой няма да иска да си я спомня. Защо слагам това меме тук? Защото усещането за последните 3 месеца от играта на Арсенал бе същото. Изглеждаше така сякаш пропадането няма да приключи и ще се пренесе в 2021 година. Но таймерът сякаш заработи правилно, и се пренесохме в Новата година с три поредни победи за пръв път от началото на сезона (което беше през далечния Септември 2020). Времето лекува. Дано наистина механизмът в часовника на Артета и футболистите е бил прецизно настроен след най-лошото начало за последните няколко десетилетия. Разбира се, рано е да се правят някакви умопомрачителни заключения след три последователни добри мача, но точките са си точки, самочувствието си е самочувствие, а моментното класиране изглежда малко по-успокояващо, при все тези ужасни приказки, които се заговориха от проклетника Сам Алърдайс (бел.ред. – „Арсенал ни е конкурент в битката за оцеляване“ ). Преди време Боби Борисов (Диема Спорт) каза нещо интересно, което сякаш е на път да се оправдае. „ Арсенал първо ще изпадне в много сериозна криза преди да тръгне постепенно нагоре“. В днешния анализ бих искал да обърна внимание на 5 основни точки: Лобито на Kia Joorabchian (Уилиян, Давид Луиз, Седрик) – в наши дни, влиянието на футболните агенти се е превърнало в ежедневие и нерядко в клубовете се купуват играчи, които по-скоро са „препоръчани“ (ако питате мен направо пробутани) от даден агент с лоби във футболния свят. Няма да навлизам в подробности за личността на Kia Joorabchian, но само ще вметна, че това е човек, който по време на мача ни с Бърнли се е обаждал в SkySports за да раздава правосъдие над т.нар. pundits, които са изразили критика към неговия клиент Уилиян. Това, също така е човек, който е замесван в не един или два скандала, кой от кой по-пикантни и бих ги нарекъл дори срамни. Разбира се, твърди се, че Артета е двигателят зад трансфера на Уилиян, но бившите „звезди“ от Челси, които идват на хранилка в Арсенал станаха прекалено много, а Уилиян ще се окаже една от най-големите издънки напоследък. Твърдеше се, че Уилиян и Давид Луиз са сред хората, които са били инициатори на разпри в съблекалнята и са искали (и вероятно все още искат) Артета да бъде уволнен. Не вярвам сляпо на всичко, което чета, но понякога нещата приличат много повече на истина, отколкото на конспирация, когато виждаме представянето на терена на двамата от запаса. Провидението/Принудата – нещо интересно се случи точно преди да нанижем тези три последователни победи. Уилиян и Луиз бяха извадени от състава поради болест, Обамеянг получи краткосрочна контузия в прасеца и това принуди Артета да излезе срещу Челси с Мартинели, Смит Роу и Сака като атакуващо трио. За всички бе видно, че има нужда от свежа кръв, тъй като нещата просто не вървяха. След заточването на Йозил, отборът просто спря да създава положения. Дани Себайос така и все още не ме е убедил, че пасва на Арсенал, а Джака, Елнени, далеч не са футболистите, от които се очаква да блеснат с извеждащ пас или да преминат през 3-4ма футболисти на слалом. И насред тази криза в креативен план, се появи Смит Роу, момче от академията, което за съжаление така и не сме успели да виждаме за продължителен период от време, поради честите му контузии. Той притежава множество качества, като сред тях се откроява най-вече визията му за играта, захождането му между линиите, постоянното му движение без топка, с което успява да си осигури добри позиции, бързото отиграване на топката с едно докосване и спринтовете след това. Нагледен пример за всичко това, бе вторият гол срещу Уест Бром. Получавайки подаване от Бейерин, той отиграва пас към Сака с едно докосване, като едновременно елиминира двама от противника, а няколко мига по-късно, след като вече е спринтирал в наказателното поле, получава пас от Лаказет, след което предоставя асистенцията към Сака за гола. Това беше proper old school Arsenal гол. Възраждането на Лаказет – тъкмо навреме, французинът сякаш отново намери правилните обувки и започна да бележи, като вече има отбелязани голове във всеки от последните 4 мача на отбора. Лака често изпълнява ролята на човек, който от по-дълбока позиция поема топката с гръб към вратата, освобождавайки терен за нахлуващите атакуващи полузащитници (Смит Роу) или разределяйки пасове към бековете (Тиърни и Бейерин), които от своя страна да центрират в наказателното поле. Неговата роля несъмнено е важна в стратегията на Микел. Завръщането на Мартинели – несъмнено един от любимците ми, Габи се завърна след дълга контузия, а влиянието на този 19 годишен боец върху отбора е неоспоримо. Неведнъж съм казвал колко адмирирам поведението му и как той е пример за подражание. Наскоро ми попадна една статистика от миналия сезон, в която ясно си личи, кой е на първо място по брой pressures per 90 mins. Това е изключително ценно качество, тъй като в отбора имаме малко такива футболисти, а успешното и тактически интелигентно упражняване на преса в противниковото поле често е синоним за непредизвикани грешки у съперника. Което пък от своя страна допринася за създаване на голови положения, нещо което ни е толкова трудно да правим през настоящия сезон. Цифрите не лъжат, а резултатите на терена го показват. Това, в комбинация с агресивността, визията му за играта и хищнищеския му голов инстинкт и позициониране, го правят безценен кадър в отбора на Артета. Разбира се, той е и повод за „главоболия“ пред мениджъра, тъй като Мартинели играе на сходни позиции като Обамеянг (Left Forward, Center Forward) и на този етап изглежда трудно да видим едновременно на терена Габи, Оба и Лаказет. Формата на Тиърни – потенциалният кандидат за бъдещ капитан на отбора. Шотландският боец КТ! Несъмнено, най-сърцатият футболист в отбора (заедно с Мартинели), последните няколко двубоя определено показаха с какво качество разполагаме на поста ляв бек. Черешката на тортата в представянето на КТ беше соловата му акция за първия гол срещу УБА. Качеството на центриранията поставя Тиърни в челните класации на бековете в лигата. Другата добавена стойност с присъствието му са т.нар. overlapping runs, или осигуряването на втори човек по фланга по време на атаките на отбора. Най-често в подкрепа на Обамеянг. Предстоят няколко двубоя, в които казаното от мен ще се оправдае (или опровергае), но пътят напред и нагоре е предначертан. За финал, няколко бързи точки за размисъл. Младата генерация в отбора дава сериозна заявка за по-регулярно участие и със сигурност аз не виждам повече място в състава за хора като Уилиян. Пепе ще се окаже скъп провал Обамеянг ще върне формата си Bukayo Saka is man-of-the-season so far! Томас Партей се завръща скоро Бъдете здрави! Благодаря за вниманието! Image Credits: SkySports
  3. Този уикенд е време за футбол с марката Висша Лига! Пореден двубой между учителя и ученика. Етихад Стейдиъм, Манчестър. Сити срещу Арсенал. Мястото е ясно - The Black Sheep Brewhouse (ЖП Гара)! Начален час на сбирката: 19:00.
×
×
  • Create New...