Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'аскб'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 13 results

  1. Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие. Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели. В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък. Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпуул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри. ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал) Рефер: Д.Пиърсън 20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!
  2. Датата е 20 октомври 1990 година, Олд Трафорд, Манчестър, Северна Англия. Андерс Лимпар е дал преднина на гостуващия отбор 3 минути преди края на полувремето. Но интересното тепърва предстои. В 60-та минута на мача се случва едно меле, което ще се превърне в легендарно и ще дава отражение върху мачовете между тези съперници през годините напред. С едно брутално нарушение срещу Денис Ъруин, Найджъл Уинтърбърн предизвиква масов бой на терена в който участват 21 играчи с изключение на вратаря Дейвид Сиймън. Брайън Маклеър се нахвърля върху Уинтърбърн като реакция, тук е и голмайсторът Лимпар, който е изблъскан от Пол Инс в рекламните табла. Мелето продължава 20 секунди, като реферът Кийт Хакет успява да въдвори ред, а повечето участвали реално се опитват да усмирят побеснелите играчи. В резултат на домакините е отнета 1 точка от актива, а гостите са наказани с 2 точки, което не им пречи да станат Шампиони на Англия за сезон 1990-91. Футболната Асоциация няма друг избор, тъй като Арсенал имат подобен случай само преди година. В добавка са наложени и глоби от по 50 000 паунда на двата клуба. Арсенал прави вътрешно разследване и налага парична санкция на Джодж Греъм, а в Юнайтед с такива са "наградени" Ъруин и Маклеър. Години по-късно легендарният бивш нападател на Селтик и Манчестър Юнайтед ще си спомни за срама от случилото се, за шевовете, които е получил след интервенцията на Андерс Лимпар и това каква подкрепа е получил от своите съотборници. Той добавя, че такава яростна подкрепа са дали и "топчиите" на Найджъл и Андерс. След този сблъсък, никога повече това съперничество не е същото. Емоции, нажежени страсти и ярост изпъстрят мачовете през следващите десетилетия. Северът срещу юга, индустриалният Солфорд срещу цветния Лондон. Два от гигантите на английския футбол. Алекс Фъргюсън срещу Джодж Греъм, а после и срещу Арсен Венгер, Рой Кийн срещу Патрик Виейра, Мартин Киоун срещу Рууд Ван Нистелрой. Сблъсък, който се заражда именно след този мач в средата на октомври 1990 година за да се превърне в една от английските класики. Никога преди тази дата мачовете между двата отбора не са носили щрихите на ненавистта и омразата, но искрите които се разгарят в този съботен следобед прерастват в един пожар, който близо две десетилетия не може да бъде загасен. Каква е предисторията на този инцидент? В началото на октомври Юнайтед е на 6 позиция. Арсенал са втори и вече изостават от традиционните за онова време лидери Ливърпул. Трети са Тотнъм Хотспър (изненадващо и нетипично за тях високо класиране) на само точка след "топчиите". Интересно е, че в първия си мач начело на Манчестър Юнайтед срещу Арсенал, Алекс Фъргюсън записва победа с 2:0 гарнирана с много напрежение и наказателни картони, а това прекъсва серията от 22 мача без загуба на лондончани. През сезон 1987-88 двата тима се срещат за Купата на Лигата на Хайбъри. И когато Брайън Маклеър има шанс да прати мача в преиграване, той пропуска дузпа, а в добавка получава агресивна реакция от Найджъл Уинтърбърн. Напомня ли Ви този момент на един друг инцидент случил се по-късно в годините? На мен лично: Да! През ноември 1989 година Арсенал са глобени 20 000 паунда от ФА заради масов бой на мача с Норич Сити. Изобщо "топчиите" са спазвали добрите традиции на 80-те години в британския футбол, а тази тяхна твърдост се превръща в запазен етикет, преди късният Венгер да промени мисленето и поведението но своите възпитаници. Какво е следствието на инцидента? Отнетите точки са в момент, когато Ливърпул вече води с 8 пункта пред Арсенал. В онези времена това е било непосилна за стопяване разлика, особено като се има предвид доминантната роля на "червените" в английския футбол. Дейвид О`Лиъри е разочарован и твърди, че това наказание практически изстудява шампанското на Анфийлд роуд. Но, не би! С едва една загуба за 42 мача Арсенал успява да стане шампион на Англия, като титлата е подпечатана с победата от 3:1 на 6 май 1991 година на Хайбъри. Срещу Манчестър Юнайтед. След хеттрик на Алан Смит и заслужената 10 титла за лондончани. Страхотно постижение и почти "непобедима" кампания: една загуба в 42 мача! По-късно в годините Олд Трафорд ще стане център на още две легендарни битки известни като "Битката за Олд Трафорд" от 21 септември 2003 година и "Битката в бюфета" на 24 октомври 2004 година. Два случая донесли полярни възприятия на замесените в тях, но цементирали страстта на емоциите когато се срещат Арсенал и Манчестър Юнайтед! И независимо от събитията на и около терена, такива мачове затвърждават популярното сред феновете на Арсенал мото: We`ll never be beyond that stage! Кратко видео от шоуто на Олд Трафорд: Истинска класика на Олд Трафорд! Гладиаторите от Арсенал и Манчестър Юнайтед:
  3. Манчестър, Англия. Ийстландс 17.10.2020 г. Манчестър Сити: Едерсон; Уокър, Диас, Аке; Ернандес; Марез, Фоудън, Кансело, Силва; Стърлинг/Кап./, Агуеро. Арсенал: Лено; Белерин, Луис, Габриел, Тиърни; Себайос, Джака, Сака; Пепе, Уилиян, Обамеянг/Кап./. В мач от една своеобразна „супер събота” на стадион „Ийстландс” се срещнаха съставите на Манчестър Сити и Арсенал в един дуел на двамата доскорошни колеги Пеп Гуардиола и Микел Артета. Мачът дойде в особен момент и за двата състава. Фаворитите за всяко едно отличие в лицето на Манчестър Сити се представяха доста под равнището на своите стандарти, а и на очакванията на футболната общественост. В същото време хората на Микел Артета показват забележителен прогрес в последните няколко месеца. Прогрес, който кореспондира с нарасналите очаквания на техните привърженици и прогрес, който ги караше да вярват убедено в шансовете им за успех при гостуването на един от най-негостоприемните стадиони в света на футбола. Каква ирония и каква промяна в стандартите на английската игра. Преди 20 години при една загуба на „гражданите” на Хайбъри с 0:5, тогавашният им наставник Джо Ройъл бе нарекъл по този начин стадион Хайбъри. И бе прав. Обаче за тези години нивото на Манчестър Сити се вдигна толкова много, а това доведе до една много негативна поредица от 6 поредни загуби при гостуванията на Арсенал, започнала на 18 декември 2016 година. За да сме точни головете на Оливие Жиру и Санти Касорла през януари 2015 година носят последната победа на „топчиите” на този терен, като това е и последната им победа при гостуване на отбор от т.н „топ 6”. И, точно при тези обстоятелства дойде срещата вчера, като домакините имаха записани загуба с 2:5 от Лестър Сити и трудно равенство на терена на Лийдс Юнайтед в предишните си двубои. Това в добавка към контузията на Кевин Де Бройне даваше много надежди за Арсенал. И оправдано с оглед формата на отбора, променената психологическа картина и ниво на отговорност от играчи към мениджър и обратно. В добавка и новата покупка за 45 милионна Томас Парти даваше сериозен оптимизъм за добро представяне. И то бе налице. Погледнете статистиката: Помните ли такова представяне в тези последни 6 гостувания там на север? Аз лично не. Да, загубихме с единствен гол на Рахим Стърлинг, след спасяване на Бернд Лено и последвала добавка, но нека бъдем реалисти. Най-добрият вратар и носител на наградата „Златна ръкавица” Едерсон Мораес извади домакините със спиращи дъха спасявания. На два пъти удари на Букайо Сака и един на Пиер-Емерик Обамеянг. Може да се твърди, че Едерсон е най-важното попълнение в селекцията на Пеп Гуардиола, особено при нивото на неговите предшественици Джо Харт и Клаудио Браво и при наличието на изцяло нова защитна формация. През втората час бразилецът извади и удар с глава на Пепе, но това бе рутинно спасяване, за разлика от онези през първата част, които бяха феноменални. По-късно в мача Давид Луиз и Пепе от наказателни удари не успяха да затруднят стража на Сити. Така Арсенал загуби един мач, който преди няколко месеца щеше да е отписал далеч преди да отбора да отпътува на север. И това е най-радостното, че виждаме огромен напредък в мисленето и поведението на състава и неговият наставник. Микел Артета след мача снощи: Апропо след срещата Микел Артета бе видимо разочарован и това личи от неговите думи: „Разстроен съм, тъй като чувствам, че заслужавахме повече. Изключително съм доволен от представянето, което показахме тази вечер. Имахме три отлични шанса и трябваше да отбележим. Ако получиш гол от Сити, после трябва да си перфектен и да покажеш повече от тях за да ги победиш”. Относно мрачния рекорд от загуби Артета каза, че иска да побеждава навсякъде, че нещата които е направил неговия състав за 96 минути заслужават аплаузи, но когато искаш да победиш състав от „топ 6” трябва да оползотворяваш създаденото в наказателното му поле. Определено след такова представяне има разочарование, но и надежда, че негативния рекорд от 29 поредни мача без победа при гостуване на водещите тимовете скоро ще бъде нарушен. Всъщност за последно Арсенал е побеждавал отбор от голямата шестица в лицето на Сити в онази победа през 2015 година. От своя страна Пеп Гуардиола заяви след мача, че е доволен от победата срещу изключителен отбор и Едерсон е направил страхотни спасявания, както и в мача с Лийдс Юнайтед, а победата при обстоятелствата около състава му в момента е нещо, което ще помогне в бъдещ аспект. Трябва да отбележим и завръщането в игра на Серхио Агуеро, който се отличи с едно закачливо действие към асистент-реферката, което не бе санкционирано, както и с първите минути на новото попълнение Томас Партей. Ганаецът игра в заключителните минути на срещата, но е видно че има нужда от адаптация към своя нов състав и начин на игра, налаган от Микел Артета. Киерън Тиърни също игра, против очакванията да бъде извън групата поради карантина, а това е добра новина за „топчиите”, предвид и на контузията преди началото на срещата на Роб Холдинг. Рахийм Стърлинг бе избран за играч на мача, Едерсон записа чиста мрежа номер 53 във Висшата лига и е лидер по този показател за брой мачове, в които е играл, а Пеп Гуардиола отпразнува победа номер 500 в кариерата си на мениджър. От другата страна това бе 10 поредна загуба на Арсенал срещу този съперник във Висшата лига, 29 мач без победа срещу водещите отбори на чужд терен и изравнен анти-рекорд за поредни загуби от даден съперник, датиращ от периода 1974-77 година, когато Ипсуич таун е създавал много затруднения на „топчиите” в един определено труден за тях период. Ако погледнем от един друг ъгъл на съперничеството между двата състава ще открием много общи неща извън техните мениджъри в момента. 20 футболисти са обличали екипите на Сити и на Арсенал. Някои се помнят и до днес с умиление и от двете страни, други носят негатив на част привържениците, а аз ще отбележа имената на няколко наистина легендарни играчи, които са обичани и в Манчестър и в Излингтън. Джо Мърсър, който е капитан на Арсенал през 50-те години и води Сити до титла и европейски триумф през 60 и 70-те години, като мениджър, Брайън Кид който стои на скамейката до Пеп Гуардиола, но е бил звезда в Сити и Манчестър Юнайтед, както и за Арсенал през 70-те години, за да стигнем до Патрик Виейра, Дейвид Сиймън, Найъл Куин и разбира се непрежалимият Дейвид Роукасъл. За Арсенал предстои мач срещу Рапид за Лига Европа на 22 октомври във Виена от 19:55 и срещу Лестър Сити на 25 октомври от 21:15 в Лондон. Видео от мача снощи: Останете с нас за още новини и статии свързани с Арсенал и неговия напредък през този сезон, както и такива свързани с живота и дейността на „Арсенал България”.
  4. Казват, че мечтите са, за да се сбъдват. И понякога те действително се сбъдват. Стига да си истински мечтател и да имаш дръзновението да ги гониш и постигаш. И когато това стане можеш да изпитваш единствено гордост от постигнатото и от твоите усилия това да се случи. Точно такъв е случаят с героите на този материал. Алекс Скот днес има празник, защото на 14 октомври 1984 година се е родила вероятно най-известната и очарователна дама обличала прочутото трико в червено и бяло, с което играе най-успешната дамска формация в британския футбол. Ако погледнем задълбочено живота на родената в Източен Лондон Алекс, ще забележим как при нея обстоятелствата се нареждат, но винаги в странна последователност, а нейната поява създава полярни настроения, при които тя е оценявана и възхвалявана от най-големите в играта, докато търпи критики и обиди заради пола си и своя смесен расов произход. С ирландски и ямайкски корени, тя неведнъж търпи жлъч заради цвета на кожата си, а това в добавка с пробива ѝ в един предимно мъжки спорт ѝ носи много негативи. Но тя се справя с всичко, така както подхожда на най-големите в живота. За нея Гари Линекер наскоро каза: „Тя е умна, знаеща и прекрасно квалифицирана”, а такива думи на един от кавалерите на футбола в Англия значат много. Всъщност те са по повод на кариерата ѝ на футболен анализатор и новата ѝ роля на водеща на предаването „A Question of sport” по BBC 1. Роля, която тя заема от Сю Бейкър, която в продължение на 23 години води емблематичното „куиз шоу” по британската телевизия и роля, която предизвиква много остри коментари в социалните мрежи. Отговорът на Гари е на точното място и в точното време, така както големият стрелец го правеше през своята бляскава състезателна кариера. Но, точно кариерата на Алекс Скот, през която тя се превръща в „суперзвездата” на английския дамски футбол ѝ отреждат място на кориците на най-известните и бляскави списания вече втора декада. Като дете малката Алекс обичала да играе футбол в източната част на английската столица заедно с брат си и цялата момчешка тайфа. Тя и още една нейна приятелка, сред момчета при това в техния изконен и традиционен спорт. И по-важното е, че успява да покаже качества, за да се окаже на едва 8 годишна възраст в „Дома на футбола”. Да, точна така. През 1992 година, играейки в демонстративен мач за момичета е забелязана от един човек, който ще преобърне нейния живот. Един човек, който ще преобърне представите на хората за футболната игра и ще остане завинаги изписан в златните книги на английската футболна история и на ФИФА с посоката, която дава за развитието на играта сред нежния пол. Няма защо да се лъжем, но ако сега футболът за жени е професионален спорт с много финансови средства и различни международни турнири, които предизвикват медиен интерес от най-висок калибър, то само 35 години назад във времето това е било тема табу. Особено в онази консервативна Англия от времето на Маргарет Тачър и повсеместното насилие, на което са свидетели старите английски стадиони. Един мъжки свят, в който няма място за слаби и мекушави хора. И никак случайно именно Арсенал, както в много други исторически примери, дава началото на нещо ново, което ще се превърне в революция във футбола. Футбол за дами. През 1987 година е създадена дамската формация на ФК Арсенал Лондон, която ще се превърне в тотален хегемон на Острова. За тези 33 години, „The Arsenal Ladies” печелят 15 титли на Англия, 14 купи на ФА, 5 купи на дамската футболна лига, 10 купи на дамската Висша лига, 5 суперкупи на Англия. Най-важният трофей безспорно е Купата от Шампионска лига на УЕФА, която е завоювана през сезон 2006-07, а това е част от безпрецедентните 6 трофея за сезона, спечелени без загубена среща! Нещо повече: и до момента няма друг английски тим, който да е печелил европейската купа за дами. Само и единствено Арсенал. И няма по-тясно свързано и избродирано име в тези успехи от това на Алекс Скот, която в своите 3 периода за клуба изиграва 148 мача и бележи 12 гола, като неин е онзи златен гол, с който Арсенал покорява Европа, а Алекс Скот нашите сърца и в последствие и целия този толкова мъжки свят на футболната игра. Чаровната лондончанка започва да играе като нападател, но след един сезон в Бирмингам Сити намира своята позиция на краен десен бранител. Следва завръщане в Лондон, безброй титли и купи преди да стане професионален състезател в националната „сокър” лига за дами на САЩ в състава на Boston Breakers. За този си период зад „Голямата вода” по-късно ще каже, че я дооформя като личност и я учи да се бори и да гони своите цели и…мечти. Следва трети престой в Арсенал и нови успехи, в които тя носи капитанската лента на ръката си. Нейният последен мач за Арсенал е на 12 май 2018 година, когато тя води своите съотборнички в победата с 2:1 над дамите на Манчестър Сити. Символично или не, но нейното отказване съвпада с края на ерата на Арсен Венгер в Северен Лондон, на капитана на клуба Пер Мертезекер и на още един забележителен човек. Да, вероятно се сетихте за кого говоря. Точно така, онзи мъж, който я открива някъде през 1992 година в онзи турнир за момичета в Източен Лондон. Този човек се казва Вик Ейкърс и той също се оттегля през 2018 година от клуба на своето детство, на своето сърце, а в последствие и на живота си. Виктор Дейвид Ейкърс е роден на 24 август 1946 година в Излингтън. Като футболист играе на позицията на ляв защитник в долните футболни дивизии, като по-известните отбори, за които е играл са Оксфорд Юнайтед и Уотфорд. Забележителната част от кариерата на мъжа, който винаги ходи с шорти, започва в средата на 80-те години. След края на кариерата си на футболист, той се връща към корените си и започва да работи на Хайбъри като отговарящ за връзките на клуба с местната общност (така позната като Arsenal in the community в настоящето). Вик работи за по-добрата среда в Излингтън и за връзките на Арсенал с местните хора. И точно тогава се проявява онази проникновеност, която имат великите умове като Вик Ейкърс. Арсенал няма дамски отбор, а в района играе една формация Айлсбъри, която е застрашена да се разпадне поради финансови затруднения. Точно тези момичета поставят началото на Arsenal Ladies, за да постигнат през годините онези грандиозни успехи, които щрихирах в текста и да се превърнат в гордостта на футболна Англия. Докато полага основите на дамския Арсенал, мистър Ейкърс продължава да работи с младежите на клуба и да се грижи доброволно за екипировката на първия състав в ролята си на “Kit man”. След идването на Джордж Греъм в клуба, Вик е привлечен в щаба на шотландеца, но при условие да продължи да работи с жените. А там работата е като при един нормален работен ден от сутрин до вечер, тъй като се е занимавал и с намирането на средства за издръжката на дамските формации. Ейкърс помага в търсенето на работа на момичетата, като много от тях са назначени в администрацията на Арсенал или в други звена на клуба. Отдаден на развитието на формацията си, той печели през 1992 година първи трофей - Купата на лигата, за да последват трофей след трофей. Цели 36, които той печели начело на отбора. В същата 1992 година забелязва онова девойче с екзотичен вид от Източен Лондон и успява да я убеди да дойде на проби на Хайбъри. Взаимно решение, което променя живота на двамата и историята на дамския футболен Арсенал. Алекс по-късно ще каже, че Вик Ейкърс е като неин втори баща и че с него имат отношения, преливащи от любов до омраза, които водят тандема към безпрецедентни успехи и развитие. В първата декада на новото хилядолетие са спечелени 9 титли, като само Фулъм прекъсва тоталната доминация на Арсенал. Вик Ейкърс стои неизменно и до Арсен Венгер, като продължава да изпълнява ролята си на отговорник за екипите на играчите. За него „Човекът от Страсбург“ твърди, че е недостатъчно оценен, но че е истински посланик на дамския футбол, който никога не би имал тази популярност и растеж без отдадеността на „малкия голям“ Вик. Дейвид Дийн го сравнява с Венгер като визионерство, лоялност и чувство на дълг и споделя колко много са му имали доверие играчите, за чиито екипи се е грижел повече от близо три десетилетия. Много популярен е един скандал в съблекалните на Олд Трафорд, когато Фламини си срязва ръкавите на фланелката на почивката и така нарушава една вековна традиция играчите да са в еднаква форма на ръкавите, която се решава от капитана. Вик е бесен, защото това е подигравка с клубната фланелка и против устоите и традициите на Арсенал. И останалите играчи го подкрепят. Като говорим за играчи и авторитет сред тях, то най-близкият човек на Денис Бергкамп в Арсенал е бил точно Вик Ейкърс, който е имал удоволствието да играе голф с „нелетящия холандец”, но и задължението да го кара с автомобил, когато другите играчи са пътували със самолет. В книгата „Хладнокръвие и скорост” Денис си спомня със смях как е смъкнал прочутите къси гащета на Вик пред едни красиви дами, които рекламират търговски продукти на Лондон Колни и това е довело да шеги и много закачки сред присъствалите Патрик Виейра, Ашли Коул и симпатичните девойки. Ейкърс е в основата и на пробив в организацията на футболната игра в Англия, така че финалите за купите при дамите да се играят на стадион Уембли. Така в продължение на повече от 30 години този голям Мъж служи на своя любим Арсенал, но освен това е истински посланик на стремежа за човешко развитие, на популяризирането на играта сред дамите и превръщането ѝ в един истински и уважаван спорт, където пол, цвят, религия и сексуална ориентация са вторични белези след умението и желанието да играеш футбол. И това е истинското наследство на човека с футболните шорти от скамейката на Арсенал. Безспорно е влиянието, което е получила Алекс от Вик, което рефлектира в 140 мача за Англия и пробив като журналист и коментатор на срещите от английската Висша лига, заедно с хора като Алън Шиърър, Гари Невил, Рио Фърдинанд, Гари Линекер, Иън Райт и пр. знаменитости от историята на английската игра. С някои от тях като Греъм Сунес имат конфликтни моменти в студиото, а с други огромна симпатия. Като тази с Иън Райт, за когото тя твърди, че е неин любим играч заради всичко, което е дал на играта и усмивката, с която заразява всички и въпреки всичко. Алекс Скот е част от екипа на BBC и първата дама в него, която коментира и анализира мачове от Световно първенство. Това се случва на шампионата в Русия, където тя работи веднага след края на кариерата си на футболист. Оценките за работата ѝ са блестящи, а връзката Райт – Скот намери своето отражение по един особен начин за мен лично по време на Световното първенство през 2018 година. Защото животът е интересен и дава неочаквани случки и обрати. Бидейки на този страхотен футболен празник и знаещ за срещата на големия приятел на АСКБ и председател на „Нюкасъл България”, Методи Ангелов със Стюърт Пиърс и Алън Шиърър и получена от него снимка на разхождащия се край храма Василий Блажени Иън Райт, усещах че сега или никога ще имам възможност да видя един от моите футболни герои. Знаейки къде са телевизионните студия на британските телевизии, застанах чинно на пост в очакване на Райти. Час и половина и нищо, а хората от ОМОН ме гледаха странно и доста подозрително, което в крайна сметка ме отказа от идеята за среща, но с мисълта, че имам още време в Москва. Оказа се, че тогава коментаторите са имали почивен ден. Няколко дни по-късно, когато се игра полуфинала на Англия на Лужники реших да пробвам късмета си отново. И отново близо час и половина без резултат. И когато изпитвах истинско разочарование срещу мен излезе Тя. Алекс Скот. Спрях я и смутено я попитах: „Извинете, но Вие приличате на Алекс Скот?” Красивата жена срещу мен отговори: „Аз съм Алекс Скот!”. Разтреперан от вълнение ѝ обясних, че съм привърженик на Арсенал от България, че съм чакал Райти, но дългото чакане си е заслужавало и много се радвам на срещата с такава знаменитост като нея. Подарих ѝ блузка за 13 години на „Арсенал България”, която се надявам тя да облича редовно и да се сеща за един от най-големите си фенове…. Така разочарованието се превърна в неочаквана радост. А относно Райти: ами него го пропуснах и в Атина през февруари 2020 година, но за сметка на това „АСКБ” скоро ще издаде неговата автобиография, с което ще продължи добрата традиция да превежда и издава книги свързани с историята и величието на ФК Арсенал Лондон. Величие, което се създава от хора като Алекс Скот и Вик Ейкърс, и които са удостоени с рицарски звания за заслуги към Британската империя. Определено Алекс е прекрасна личност, така както е прекрасна и идеята за развитие на дамски футбол от страна на „АСКБ”. Вече няколко години наши момичета тренират и играят футбол, вдъхновени от успеха на жени като Алекс и от идеите на „българския Вик Ейкърс” в лицето на Петко Александров. Традиционните вече футболни турнири за дами са една от най-добрите инициативи на фен клуба на Арсенал в България (ASCB), като предстои надпревара и с международно участие през 2021 година. Така ценностите, които се изповядват от Арсенал, намират реализация и по българските футболни терени в допълнение към многото благотворителни акции, които се организират ежегодно от „Арсенал България“. От АСКБ честитим личния празник на голямата звезда на дамския Арсенал и посланик на женския футбол в глобален аспект!
  5. През тези почивни дни има паузата в шампионата на Висшата лига поради мачове на националните отбори от квалификациите за Европейското първенство през 2021 година и турнира Лига на нациите, но за нас от "Арсенал България" няма почивка. Традиция или навик, който вече 16 години е задължителен етикет и марка на скромната ни организация. Днес ще Ви представим един суров и много емоционален разговор с двама от хората, които възродиха клон Шумен и го направиха водещ в семейството на "българските топчии". Видеото е направено на 06 юни 2020 година в тяхното място за гледане на футбол в град Шумен, като по този начин те са едни от малцината в страната, които имат свой собствен клуб. В разговора ще научите колко енергия, желание и време им струва това начинание и как те го приемат като тяхно отроче. Разбира се, няма как да е иначе, когато говорим за личности("Паткани", което значи същото) от един от най-истинските и прогресивни в исторически план български градове. Техният пример, както и начина по който възстановиха клон Шумен плюс многобройните им благотворителни инициативи е една отлична реклама на АСКБ, както и пътепоказател за клоновете, които търсят своя път напред и нагоре. Днес двама от най-великите играли за Арсенал празнуват своите рождени дни. "Арсенал България " честити на Тони Адамс и Чарли Джордж и им благодари за всичко направено за нашия любим отбор! П.С. Видеото е правено за сайта за #английскифутбол "Футбол Албион", на които благодарим за материала и доброто ни сътрудничество и партньорски отношения.
  6. Арсенал записа първа загуба за сезона след като загуби дербито срещу Ливърпул на Анфийлд с 3:1. Въпреки, че „топчиите“ поведоха в резултата след гол на Алекс Лаказет в 25’та минута, последва бърз обрат чрез попадения на Садио Мане в 28‘та и Андрю Робъртсън в 34‘та минута. Точен за домакините бе и Диого Жота, късно в 88‘та минута, с което оформи и крайният резултат в мача. Микел Артета излезна с по-интересен и вероятно не до там очакван стартов състав. Бернд Лено бе на вратата, Тиърни, Луиз и Роб Холдинг сформираха тройката в защита. Мейтланд-Найлс, Джака, Елнени и Бейерин действаха в полузащита, а Обамеянг, Лаказет и Вилиан в предни позиции. Впечетление направи, че на скамейката останаха Дани Себайос, Никола Пепе, Букайо Сака, както и Габриел. Причина за това може да се отдаде на факта, че испанският специалист подходи по-защитно предвид, убийственото пресиране и бързите контраатаки, с които Ливърпул са така известни. Мачът започна очаквано, колкото и да не искахме това да е така. Ливърпул пресираше дълбоко в половината на Арсенал като общо взето играта бе пред наказателното поле на "артилеристите". Гостите не изглеждаха уверени и на моменти дори панирани. Това доведе до чисто положение открило се пред Мане и спасено от Лено в 16‘та минута. Последва и греда след удар на Трент-Александър Арлнолд в 21-та минута. Владението на топката бе 74% на 26% в полза на домакините. Неочаквано обаче, Арсенал поведе в резултата. Това стана в 25-тата минута след контра атака тръгнала от Мейтланд-Найлс. Въпреки не доброто центриране в наказателното поле, Робъртсън от домакините отигра нескопосано, което изведе Алекс Лаказет сам срещу противниковия вратар. Въпрeки не дотам идеалния завършек от страна на французина топката се оказа във вратата за 0:1. За съжаление преднината на „топчиите“ се запази само 3 минути. При поредната атака на Ливърпул, Салах успя да надбяга Тиърни от ляво, премина от вътрешната му страна, отправи удар, първоначално отбит от Лено, но топката попадна в Садио Мане, който на празна врата изравни резултата. Арсенал изглеждаше крайно затруднен, а мърсисайдци продължаваха да нападат остро. При поредната такава атака, Арнолд намери с чудесен пас Робъртсън, който се озова очи в очи срещу Лено и покачи на 2:1 в 34-та минута. Отново все същите въпросителни около защитата на лондончани. А някога бяхме с най-силната такава... При този резултат дойде и края на първото полувреме. Изненадващо, втората част започна без промени в стартовите 11. Също, може би за някои изненадващо, Арсенал като че ли заигра по-стабилно и не толкова плахо. Артилеристите успяха да поизнесат топката и битката се водеше в центъра, а не толкова пред наказателното ни поле. Така в 59-тата минута Алекс Лаказет се озова сам срещу Алисон, след хубав пас на Уилиан, но пропиля шанса си след като се опита да копне топката и прехвърли вратаря. Тук останаха и съмнения за засада, която вероятно щеше да бъде призната, ако резултатът беше изравнен. Все пак, сериозен пропуск за французина. В 60-тата минута в игра се появи Дани Себайос, замняйки Гранит Джака. Всичко интересно дойде именно от испанеца. Невероятен негов пас намери Лаказет в 63-та минута, който отново се оказа напълно сам срещу Алисон. Този път съмнения за засада дори не съществуваха, но французинът отново пропиля шанса като изпрати топката в тялото на вратаря. Десет минути по-късно той бе и заменен като ясно се видя, че като седна на скамейката бе съкрушен. Ние се надяваме това да не съсипе психиката му за бъдещите мачове. Арсенал нямаха сили за повече, а до чисти възможности на Анфийлд се стига трудно. Все пак момчетата стояха добре през второто полувреме. Крайният резултат дойде след контра атака на Ливърпул в 88-та минута. Негов автор бе Диого Жота след удар от въздуха. При гола останаха съмнения за игра с ръка на португалеца, но ВАР не се намеси. Както не се намеси и за поредицата от нарушения на Садио Мане, Наби Кейта и Трент-Александър Арнолд по време на мача, които можеха да доведат до картони за извършителите им, а за Мане и с червен цвят. Въпреки загубата и по-добрия Ливърпул, остава горчив привкус от факта, че Арсенал можеше да измъкне нещо от този мач. Това потвърди и самия Артета. „Ясно е, че сме далеч от тяхната класа. Трябва много работа и добър подход до края на трансферния прозорец. Вижда се обаче, че момчетата излязоха с нагласа да вземем нещо. Видях го и на полувремето, вярваха че ще успеят, имахме и страхотни положения, които обаче пропуснахме и това ни лиши от точката тук. Ще си вземем поуките и ще работим за подобряване във всяка една насока за напред“, завърши испанецът. Стискаме палци на момчетата и оставаме плътно зад отбора. Все така се надяваме да има още подобрения, както и нови попълнения до края на прозореца. За финал предлагаме и статистика от мача, която не е особено красива, но все пак това се случи на Анфийлд.
  7. През изминалите почивни дни Варна посрещна семейството на българските "артилеристи" за традиционните есенна фен среща и Общо събрание на организацията. Събитието имаше особен заряд, тръпка и настроение, особено след като тази година нямаше официално празненство за 16-я Рожден ден на "Арсенал България", а ежегодната зимна фен среща не се състоя. Или, ако трябва да сме точни се проведе в Атина и Пирея в края на февруари при гостуването на Олимпиакос за Лига Европа. Така след забележителната есенна среща през 2019 година в "Старата столица", първото официално събитие за 2020 година се проведе в "морската" ни столица. И то отговори на всички предварителни очаквания, като се превърна в една незабравима среща на приятели от всички краища на България, дошли край брега на Черно море заради Арсенал. Но, най-вече заради приятелството, което този отбор и неговият фен клуб в България творят вече 16 години. Домакините се бяха подготвили подобаващо с разнообразна програма от мероприятия, които дадоха възможност на гостите да усетят от чара и бохемското настроение на морския град. Разнообразните заведения, забележителностите на древният град Одедос, вкусната морска храна, хладната и доста охмелена "Златна Варна" бяха необходимата прелюдия към еуфорията, предизвикана от звездното представяне на хората на Микел Артета в мача на откриването на сезона във Висшата лига. Водени от Пиер-Емерик Обамеянг в едно безкомпромисно представяне срещу Фулъм, Арсенал дадоха огромен оптимизъм на българските "топчии" за един успешен сезон. Във Варна бе решено зимната среща през 2021 година да се състои във Велико Търново, където през февруари местната структура прави 10 годишен юбилей, а следващото Общо събрание ще се проведе паралелно със 17-ят Рожден Ден в Пловдив, което е една голяма промяна в устройство и работата на АСКБ. Нов член на Управителния съвет е Лъчезар Лефтеров, който е един от двигателите за възхода на клон Варна. Той заема мястото на Симеон Коджаманов, на когото бяха изказани благодарности за свършената работа и пожелания за успех като нов представител за клон Шумен. В битка за позицията Отговорник "Грижа за феновете" Здравко Талви надделя над Даниел Джалев, а наличието на нови лица и тяхната амбиция е един лакмус за положителното развитие на фен клуба. Всички взети решения и мнения за проведеното ОС може да се прочетат във форума на нашата страница. За електрическите емоции от срещата, очакванията от новата футболна кампания и целите пред АСКБ, специално интервю даде г-н Георги Стоянов. Няколко дни след срещата във Варна Обамеянг подписа своя нов договор с клуба, а във вестниците първата позиция в класирането е за ФК Арсенал Лондон!
  8. Имаме удоволствието да Ви съобщим за нещо ново, което страницата на Арсенал България ще предлага за в бъдеще. Когато започнахме в средата на юни процеса по нейното рестартиране, ние не предполагахме колко ентусиазирано и динамично ще се случват нещата и какво удоволствие ще ни носи на нас като екип и на Вас като представители на семейството на българските "топчии". Тази промяна бе направена за всички ни, а динамиката на нещата и интереса към нашите материали, някои от които имат над 300 преглеждания, ни накараха да мислим за нови идеи и проекти. Имаме привилегията да Ви анонсираме новата ни секция, която ще бъде на английски и ще представя нещата около Арсенал през погледа на един чужденец, избрал България за свое място на живот. Г-н Аугустин "Гус" Уърт или Gus Worth, както е неговия профил във фейсбук е роден в Дъблин, но живее в България и милее за Арсенал, както всички ние. Работил като журналист и редактор, сега Гус преподава в Американския университет в Благоевград. Нещо повече, той е избрал наша сънародничка за спътник в живота. По-важното е, че е член на АСКБ и се чувства като един от всички нас. Така естествено дойде и идеята за секция, в която ще може да четете материали на езика на Джеймс Джойс и Джони Ротън. Решихме новата ни секция да се казва London calling по името на легендарната пънк група The Clash. Целият наш екип е много развълнуван да посрещне в редиците си мистър Уърт и да ви представя нови интересни новини свързани с Арсенал през погледа на един островитянин, избрал България за свой дом! ПС. Първата статия е вече факт.
  9. Втори мач за сезона, второ лондонско дерби! След успеха и отличната игра срещу Фулъм всички чакаме победа и в мача с "чуковете". Мястото е Клуб 7, часа е 22:00. Чакаме Ви!
  10. Стартира поредната кампания във Висшата лига. Арсенал са гости на Крейвън котидж, а част от нас сме гости във Варна! За тези, които остават в Търново, Клуб 7 ще Ви посрещне, както винаги! Нагоре по Арсеналът!
  11. На 11, 12 и 13 септември Варна ще посрещне фенове на Арсенал Лондон от цяла България. Поводът е регулярното провеждане на Общо събрание на българския фен клуб и избор на нов управителен съвет, което се осъществява всяка година, съгласно приетия устав на организацията. На събитието се очаква да присъстват фенове на лондонските артилеристи от цялата страна. Общото събрание на ASCB съвпада и с откриването на сезона във Висшата лига, с което българските фенове на Арсенал ще съчетаят полезното с приятното. Провеждането на Общо събрание е изключително важно за организацията, тъй като освен гласуване за избор на представители в управителния съвет, на него могат да бъдат дискутирани и други съществени за дейността на фен клуба теми и предложения, които се предлагат за гласуване между присъстващите на събранието. Всеки членуващ в организацията и присъстващ на събранието има право да упражни правото си глас. Мнението на всеки фен, който е част от ASCB, е важно за развитието на фен клуба и наличието на противоречия и спорове е добър признак, че членуващите в организацията са загрижени за нейното състояние. Именно в спорове са създадени едни от най-добрите инициативи на фен клуба, така че се поощрява всеки смело да изрази своето виждане за подобряването на дейността му. След приключване на официалната част с провеждането на Общото събрание, което е с начален час 11:00 ч. на 12 септември, българските фенове ще могат да наблюдават заедно първия мач на своите любимци от новия сезон на Висшата лига срещу Фулъм от 14:30 ч. Във Варна мач на Арсенал се гледа ето така! За феновете гарантирано ще има приятни емоции и организирани интересни занимания, които да направят престоя в морската столица още по-приятен на посетителите от цялата страна. Фен клубът на Арсенал в България (ASCB) e най-големият официален фен клуб на чуждестранен отбор в страната. В организацията членуват над 600 привърженици на отбора, като има 10 регистрирани клона в София, Стара Загора, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Русе, Плевен, Добрич и Шумен. ASCB участва и организира многобройни спортни и благотворителни инициативи и се ползва с уважение сред чуждестранните фен клубове и самия футболен клуб на Арсенал. Благодарение на организираните инициативи, фен клубът няколко пъти попада на страниците в програмите за мачовете на Арсенал. Снимка от миналогодишното Общо събрание на фен клуба на Арсенал Лондон в България във Велико Търново.
  12. Автор: Пламен Томов В трудни времена на преден план излизат хората с характер, с визия, с харизма. И с мисия. Погледнато от друга гледна точка всеки един човек има мисия, своята мисия, която в много случаи е да бъде по-добра версия на самия себе си. Когато това бъде осъзнато, то тогава всеки един човек е полезен и на обществото в което живее. Това в особена степен важи за хората под светлината на прожекторите. Тези, които гледаме всяка седмица по телевизионните канали и тези които са част от водещите заглавия в пресата. Наскоро четох едно интервю в The Guardian с бившия футболист на Арсенал Матийо Фламини, което ме накара да се замисля за много важни аспекти на живота, за произхода на хората и как това определя тяхното мислене в бъдещия им живот. Фламини, както помните бе много активен на футболния терен, като буквално покриваше целия периметър между двете наказателни полета. Очевидно тази негова активност е неразделна част от неговото мислене и начин на живот. В периода на карантината, предизвикана от пандемията Ковид-19, когато на преден план изникнаха много недъзи в обществото ни и когато настана време за истински мъже, примерите на такива хора, като борбения южняк от брега на Средиземно море, могат само да ни бъдат като един добър ориентир за ценностите в живота. Както добре помним, друг един нашумял футболист в лицето на Маркъс Рашфорд от Манчестър Юнайтед зае челно място в заглавията на пресата с нещо различно от неговите безспорни футболни умения. Неговата акция да осигурява безплатни ваучери за храна за училища в Северозападна Англия и промяната в поведението на британската администрация в посока на подкрепа на това начинание предизвика възхищението на всички. Предизвика възхищението и на Фламини, който споделя, че е изпратил съобщение до звездата на Юнайтед, в което изразява своята пълна подкрепа на благородните постъпки на младия англичанин. Нещо повече, Матийо твърди, че точно в тези времена всички спортисти имат мисия. Мисията да вдъхновят обществото да бъде с една идея по-добро и хуманно. Някак си това социално мислене е нормално за едно момче израснало в пъстрия и шарен средиземноморски град Марсилия – един град на контрасти, микс на раси и религии, където произхода в много случаи определя твоя бъдещ път. Когато във вените ти тече тази южна кръв и страст, то и решенията, които вземаш са необичайни. Като тези, при които напускаш родния слънчев дом и го заменяш с мъглявия Лондон или пък по-късно избираш вечно мрачния и дъждовен Милано, когато всички очакват да подпишеш нов договор с настоящия си клуб. Не и, ако се казваш Матийо Фламини. Роден през 1984 година, като всяко момче и той е заразен от магията на „великият” тим на Олимпик Марсилия, който в продължение на десетилетие е доминант във Франция и Европа. „ОМ”, както галено е наричан този клуб е нещото, което кара хора с различен социален статус, етнос и вяра да отделят и последните си франкове, за да бъдат на Стад Велодром. Фламини си спомня, как бабата на негов приятел ги е водила да играят футбол на едно игрище, където са тренирали и детски формации на френския гранд. Там някъде е бил забелязан и неговия талант, когато е бил на десетина години. Преминавайки през различните гарнитури на клуба, той най-накрая пробива в първия състав на 20 декември 2003 година в мач срещу Тулуза. Следват още 13 мача, участие в бляскавия рейд на марсилци към финала за Купата УЕФА. В този забележителен сезон той играе редом с Дидие Дрогба в полуфиналите срещу Нюкасъл Юнайтед и после стартира в загубения финал срещу могъщата в онези години Валенсия. За съжаление губи, но това не се отразява върху психиката на младия французин. Както много пъти в последствие в кариерата и живота си той прави неочаквани неща. Отхвърля офертата за нов контракт и на 23 юли 2004 година преминава на „Лондон Колни” в Северен Лондон. Тогавашният му „бос” в Марсилия Жозе Аниго казва, че е бил ограбен и използван, а „топчиите” са принудени да заплатят компенсация от 480 хил. евро. В Северен Лондон кариерата му е белязана от труден старт, но това не може да бъде различно, като се има предвид с какъв талант във всяка една линия разполагаше Арсен Венгер. През първите години играе на различни позиции от краен защитник на двата фланга, до любимата му командна роля в полузащитата. Трябват му 3 сезона преди най-накрая да се утвърди, като интегрална част от формацията на Арсенал, като в началото на сезон 2007-08 измества Жилберто Силва от стартовата позиция, за да формира страховито партньорство с Францеск Фабрегас в опита на Арсенал да завоюва Висшата лига и Европа. Разбира се, както в много сезони след онази кампания на „Непобедимите от 2004 година” и през този по една или друга причина Арсенал не успява да реализира потенциала си. След първия си гол в онова 7:0 над Евертън на 11 май 2005 година(това е последния гол вкаран в червено-бял екип на Хайбъри), в хрониките на клуба от Лондон ще остане онзи негов гол от далечно разстояние срещу Нюкасъл Юнайтед на 29 януари 2008 година, който е класиран на 49 позиция във вечната класация за головете отбелязани от играчи на Арсенал. Тъжно, но контузията в мача реванш от четвъртфиналите на Шампионската лига с Ливърпул на 8 март се оказва и последен негов за клуба. Ако трябва да сме точни не е така, но това ще се разбере малко по-късно. Фламини отказва предложен нов договор и приема предизвикателството да се присъедини към една от най-силните формации във футболна Европа. Онази, която Арсенал елиминира няколко месеца по-рано след победа с 2:0 на Сан Сиро и на която е било винаги трудно да откажеш, когато почука на твоята врата. Точно така, става дума за Милан и онзи негов състав, който все едно беше каталог с футболни звезди, отпечатан от Panini. С екипа на „росонерите” и под номер 84 на гърба, Матийо Фламини ще остане завинаги част от историята на големия италиански отбор. Към днешна дата, той е участник в последната шампионска формация на "росонерите" от 2011 година под ръководството на Макс Алегри. За Милан записва 123 мача и 7 гола, но по-важното е, че тук играе и се налага сред компания от футболисти с огромна класа на терена и не по-малко его извън него. Малдини, Шевченко, Роналдиньо, Кака, Дейвид Бекъм, Пипо Индзаги, Андреа Пирло и разбира се неподражаемият Златан Ибрахимович. За Роналдиньо казва, че е бил невероятен с топката, все едно няма крака, а още две ръце. Толкова е бил добър. Кака е много умен и винаги може да извлече преимущество, когато е един срещу един на терена, а за Бекъм смята, че освен безспорната му класа на терена, другото с което се отличава е скромност и благородство. От играчите в Арсенал изтъква имената на Тиери Анри, Денис Бергкамп, Сол Кембъл и Робер Пирес, заради характера и психическата им устойчивост, които за него са били модел за подражание. Също, както и Златан и неговата воля за победа на и извън терена. Фламини е един от малцината, които са играли в два периода за Арсенал. Това става с неговия повторен дебют през август 2013 в мач срещу старите съперници от Тотнъм, като това е началото на нови 93 мача за лондончани. В периода си в Северен Лондон, той печели 3 купи на Футболната Асоциация в допълнение към „Скудетото” с Милан, преди да играе за Кристъл Палас и Хетафе, където завършва неговата кариера на футболист. Навсякъде, където е играл, той винаги се е отнасял с уважение към своите съотборници и го е правил с желание и огромна енергия, независимо от нивото и от съперника. И това са част от щрихите, които правят един играч особен, дори бих казал велик. Величината не винаги се определя от броя на отличията или мачовете за националната гарнитура, а понякога от мисията която си поставяш в живота. Именно Матийо Фламини твърди, че е човек с мисия да направи планетата Земя едно по-добро място за живот. И смята, че това е дълг на всеки един човек, но най-вече на спортистите, които следват да бъдат модели за подражание. Като израснал до Средиземно море, той е виждал ежедневното замърсяване на околната среда и смята, че неговата цел и призвание е да направи тази среда по-чиста и качествена за живот. Проблемът с пластмасовите изделия и отпадъци, който и ние тук в България виждаме ежедневно е нещото, което Фламини си е поставил за цел да разреши. През 2008 година той стартира собствен бизнес, заедно с Паскуале Граната, като тяхната компания GF Biochemicals, съвместно с университета в Пиза разработва продукти на основа на Левулинова киселина. Това е киселина, която дава възможност за един по-зелен свят, където много продукти ще се произвеждат на растителна основа и с това би се минимизира влиянието на петролните продукти. Смята се, че тази киселина е една от 12 молекули, които имат силата на нова и „зелена” енергия. През 2015 година е обявен за един от хората на годината от списание NME/New Musical Express/, а самата компания получава награда за иновативна технология. Фламини е инициатор и на електронното издание BioJournal, както и e част от екип съвместно с университетите на Пиза, Торино, Неапол и Болоня с които създава първата магистърска програма по Биоикономика. Ето тези неща определят човекът и визионер Матийо Фламини. Човекът, който бе добър и отдаден футболист, но виждаме, че той е отдаден жител на планетата Земя. Французинът твърди, че хора като Хектор Белерин с дървета, които засажда е само един от добрите модели и то във времена, когато младите хора на вярват на институциите. И точно в тези особени времена е повече от необходимо големите футболисти, футболните клубове и спортисти генерално да дадат посоката за развитие. Това е изключителната мотивираща мисия на визионера Фламини, а ние няма, как да не си мислим, че Матийо може отново да ни изненада с едно трето завръщане в Лондон, тъй като клуб от калибъра на Арсенал има нужда от такива умове и лидери. Дотогава можем да правим малките добри неща всеки ден, с които заобикалящата ни среда, да става едно по-добро място за живот. Така, както го вижда и прави Матийо Фламини.
  13. В навечерието на Общото събрание на АСКБ през месец септември във Варна публикувам кратък отчет за моята работа, като представител на клон Велико Търново и член на "Арсенал България" за сезон 2019/2020. През последната година, като представител на един от клоновете в структурата на фен клуба на Арсенал Лондон в България мога да отбележа продължаване на добрата тенденция на нарастване на броя членове на клон Велико Търново. Въпреки сериозната икономическа криза, продиктувана от пандемията „Ковид-19“ и нейното отражение върху населението на региона имаме 5 нови членове при 4 напуснали. Така за поредна година е налице прираст. Разбира се, той не е толкова значителен като на други места, но с оглед на брой население в региона, както и отлив на студенти от града, поради дистанционната форма на обучение въведена от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ е в рамките на очакваното. Бих казал, че в голяма степен съм помогнал на всеки един нов член с действия при попълване на формуляр за кандидатстване и методологична помощ. Нещо повече, хора които не живеят в града се довериха на клон Велико Търново благодарение на изградена добра комуникация във времето. Минус е отлива на 4 човека, при това на такива, които посещаваха мачове в Европа. Лично съм говорил с всеки един от напускащите с цел да разбера причини за напускане, нагласите на хората и посоки на подобрение, както на моята работа, така и на целия фен клуб. Пред есента на 2019 година клон Велико Търново бе домакин на една много интензивна и динамична фен среща. Имахме футболен турнир с 6 отбора, при това гости от два други фен клуба, интересна и разнообразна програма и медийно отразяване. Смятам, че това бе една от добрите и най-масови фен срещи в последните 5 години. Осъществих контакт с многодетно семейство от с. Драганово, общ. Горна Оряховица, което е в затруднение и създадох организация за помощ от необходими хранителни продукти и играчки за малките деца. Организирал съм една благотворителна акция в помощ на малко дете, която е племенница на един от основателите на фен клуба - Благой Паздерков по време на наложената карантина. Като член на Арсенал България и лице за регион Велико Търново се включих от мое име и от това на клона в акцията на „Хелпкарма“ за подпомагане на бедстващи и останали без работа хора, която бе промотирана от Арсенал България. Много важен компонент е развитието на фейсбук групата на клон Велико Търново (ASCB – клон Велико Търново), която бе създадена през 2010 година по моя инициатива и към момента има 200 члена от различни места в страната и чужбина. Твърдя, че е една от най-динамичните такива в семейството на АСКБ с много и актуална информация за нещата около Арсенал и Арсенал България. От две години съм възприел практиката да честитя с електронна картичка, която аз изработвам личните празници на всеки един член на АСКБ, който е от клон Велико Търново. Инициирах мини тържество по повод 16 рожден ден на Арсенал България на 5 юни. Осъществих посещение в клон Шумен във връзка с рождения ден и с цел затвърждаване на добрите контакти с хората от клон Шумен. Като член на АСКБ посетих 2 мача от Лига Европа и съдействах на желаещите от клона да направят посещение за мача в Пирея. Посещение и на дамския футболен турнир под егидата на АСКБ на 4 юли тази година. Участвам в проекта по рестартиране на уеб страницата на Арсенал България в интернет и превръщането и в модерна такава, както и като първата истинска страница на български фен клуб в интернет. Като част от екипа на сайта за английски футбол "Футбол Албион" се стремя да осигурявам медийно присъствие на прояви на Арсенал България, като фен срещата във Велико Търново, гостуването ни на Стандарт Лиеж и Олимпиакос Пирея, гостуването на клон Шумен в Лондон за мача със Саутхемтън, много репортажи от самия Емиратс, дамския турнир в София, както и статии свързани с ФК Арсенал Лондон. Направихме видео със Стоян Филипов и Симеон Коджаманов от "КлубЬ" в Шумен, който получи голям отзвук и се надявам да вдъхнови други за направата на свой собствен кът или поне за по-активно участие в сбирките по места. Съдействал съм на хора от клона да си закупят новата домакинска фланелка. Стремя се на всеки мач на отбора да присъствам на сбирките в моя град или с феновете от локалната структура на АСКБ, когато отсъствам от Велико Търново. Предложил съм идеи за знаме, блузки на клон Велико Търново и очаквам изработката на мостри, както идея за поло-блузка с логото на АСКБ. Инициирал съм разговори и оферта от куриерска фирма „Спииди“ с преференциални ценови предложения за АСКБ, които са сведени до ръководството на АСКБ и са обект на обсъждане. Стремя се да развивам международната комуникация и връзки с фен клубовете в Русия, Италия, Унгария и Беларус(поради пандемията пропаднаха планирани посещения за техните 10 и 20 рождени дни). Разочарованието ми идва от това, че не мога да преборя апатията на хората, като ги накарам да бъдат по-активни и да усетят АСКБ, като нещо лично и свое, което да развиват, за да берат и други хора плодовете на този вече 16 годишен труд. Това плюс факта, че четири души напуснаха организацията носи негатив, но и стимул за по-добри резултати. Друг минус е, че въпреки желанието ми с години не мога да раздам членските пакети на много хора. Обективна причина е, че някои от тях са извън страната, но за тези които са в региона е проблем комуникацията, което вероятно е и мой минус. Разбира се, ще продължа с тази активна работа не само на ниво клон Велико Търново, но и глобално за развитието на АСКБ, което и сега правя без да съм член на УС. С уважение: Пламен Томов.
×
×
  • Create New...