Search the Community

Away days are the best days! По стара традиция, да присъстваш на гостуване на любимият отбор нейде из Европа е едно от най-хубавите неща, които биха могли да ти се случат. Независимо кой е цвета, който браниш в сърцето си. Да си там, на стадиона, с шалче в ръка. А гърлото ти с бясна мощ да пее в синхрон с останалите. Away days are the best days! Особено когато си част от най-многобройният фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Този на ‘’Арсенал България’’. Основан през 2004 година, днес той наброява повече от 600 човека. Да, цели 634 артилериста, които събрани в едно, изграждат семейството наречено с официалното название Arsenal Supporters Club Bulgaria. И понеже си част от тази общност, автоматично получаваш шанса да кандидатстваш за билет за всяко едно гостуване на Арсенал в европейските клубни турнири. Впечатляващо, нали?! 19 февруари 2020 година. По-малко от 48 часа до началото на схватката между Олимпиакос и Арсенал в Пирея. Слънцето все още не бе изгряло, когато 12 желаещи от Клон Варна на фен клуба потеглиха с три автомобила към древната Атина. Музиката, усмивките и сладкодумните приказки за предстоящото събитие бяха само малка част от атмосферата в колите. Дори и в този толкова ранен час на деня. С течение на изминатите километри, ентусиазма се увеличаваше. А това е неизбежно. Съвсем неминуемо е адреналина ти да се покачи и то само при мисълта за красивата Гърция и пълния стадион. При представата за първият Европейски мач на Микел Артета начело на ’’топчиите’’. Кратки почивки и след това изминатите стъпала до Атина се увеличаваха все повече и повече. Една от най-красивите гледки по пътя бе тази на магнетичната Родопа планина. Или както казва Иван Вазов: ’’Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял България!’’. Varna Branch on the road ASCB на летище София И докато човек се усети, изведнъж се озовава на българо-гръцката граница. Бърза и рутинна проверка и вече си една идея по-близо до заветната цел. Градчето Комотини посрещна варненци по подобаващ начин с гръцка супа и типичните местни песни. В крайна сметка, когато отиваш на ’’война’’ е препоръчително да не го правиш на празен стомах. Вече и нахранена, варненската чета се качи на магистралата. Тя щеше да ги отведе до градът, носещ името на богинята на мъдростта и военните занаяти. По пътя се сблъскваш с вторият по големина град в страната - Солун. Бързо кафе, дозареждане на резервоарите и магията продължава. Нова доза изминат път, а от един от автомобилите се разнася гласът на Лили Иванова. В крайна сметка, тя е доста по-стара на години от гръцката столица. Нищо не разбират Елинските ни съседи за живота и неговото създаване. От песен на песен и от дума на дума, изведнъж пред теб се откриват купищата светлини на града край Бялото Море. Още известно време шофиране и четата се озова в предварително запазеният хотел. Бързо освежаване от дългото пътуване и дойде отправянето към един от местните пъбове за почерпка до малките часове на новият ден. Разбира се, последва ново хапване, но този път на така прочутите гироси и след тях най-накрая идва и ред на някой и друг час сън. Варненци на Акрополът в деня на мача В старата част на гръцкият мегаполис Преведено от гръцки език, Акрополис означава ’’град върху хълм’’. Това е магнетично място, което умее да ти говори без думи. Извисява се гордо над Атина още от Микенската епоха (II хил. пр. Хр.) и се смята, че на него е бил разположен царски дворец. Срещу таксата за вход от 10 евро, всеки посетител на Акрополът ще остане приятно изненадан от причудливите здания и древните стъпала към един друг Свят. И не само. За някои от присъстващите в онзи момент, денят ще остане незабравим по една или друга причина. Разходката на част от варненската чета е към своят край, когато тя буквално се сблъсква с един от Боговете. За този миг на еуфория, един от присъстващите си спомня: ’’Хора, току-що се разминахме с Иън Райт!’’ Струва си да се види недоумяващата физиономия на останалите, които за част от секундата разпознаха авторът на 185 гола с екипа на Арсенал. ’’Wrightyy! Wrightyy!'' Когато един от най-обичаните футболисти на клуба от северен Лондон стои пред теб и ти се усмихне, подаде ти ръка за здрависване и започне да те разпитва откъде си, внезапно замръзваш. Имаш чувството, че не си помниш заглавието. Ненадейно се прокрадва мисълта, че това е само сън. Стоиш си на едно от местата за които легендите разказват, че по него са се разхождали Богове. И именно един такъв сега е пред теб, без журналисти, без многобройна охрана. Такъв, какъвто е. Какъвто си го срещал из интернет и социалните мрежи. Усмихнат, приветлив и харизматичен. Отново по спомен, друг от присъстващите недоумява: ’’Та той е истински...’’ Среща, която ще се помни до края на дните ти. Определено това са най-добре вложените 10 евро! Но дори и хубавите неща имат край. Или поне физически такъв, защото спомените са това, което никой и никога не би могъл да ти отнеме. Човек би трябвало да е благодарен на Живота за подобен шанс и, разбира се, на АSCB за предоставената възможност. За неуморните часове труд на всички замесени в това да бъдат отпуснати билети за всички, които пожелаха да са в гостуващия сектор на Караискакис. Наздраве за Живота и ASCB! Но най-съществената част от приключението едва сега предстои. След нова обилна порция гръцка кухня и пазар из многобройните сергии, идва време за приготовленията за мача. До неговото начало остават вече около 4 часа. Идва и времето за свещения ритуал на футболният запалянко. Моментът в който си поставяш гордо шала около врата и обличаш любимата червено-бяла тениска. С топа на гърдите и с широка усмивка, четата потегля посока уговореният предварително сборен пункт. Нова кратка разходка из китните и шумни булеварди и вече всички са пред стадион Панатенаик - легендарният дом на Олимпийските игри. Започва и една любима част. Раздаването на билети, а всеки един такъв е поименен. Всичките 85 кандидата за ценната хартийка са събрани на едно място и полъха на предстоящите минути в Пирея се усеща все повече и повече. Специално наети от клуба автобуси закарват армията от артилеристи към стадион Караискакис - домът на местния Олимпиакос. А докато си в автобуса се чувстваш все едно наистина отиваш на война. Моментът в който снимката умее да говори. ASCB over Land and Sea, over Land and Sea! Серия от снимки за историята и всички 1 500 привърженика на Арсенал се отправят към входовете на стадиона. Море от шалове и гръмогласни песни съпътстват техния победоносен марш. Остава само час до началото на битката, а играчите на ’’топчиите’’ излизат на терена за финална загрявка. Пръв до сектора за гости се приближава Роб Холдинг, който е посрещнат с бурни овации. Последва го Пабло Мари, който до онзи момент все още не е записал участие с екипа на Лондончани. Но това далеч не пречи на морето от артилеристи да му пляска. Защото който и да носи червено-бялата тениска или тази за гостуванията, то любовта към него е безгранична. Ето, че настъпва и така чаканият момент. След дълги часове на пътуване от всякакви точки на България, които са комбинирани с автомобили, самолет и автобус със екипа на БНТ, рефера дава началото на двубоя. Привържениците на Олимпиакос са добре познати с гръмогласната си публика. Едва ли има някой, който да не е чувал за така наречените Gate 7. Подобна атмосфера е истински празник за футбола, но и далеч не означава, че 1 500-те в сектора за гости ще седят просто ей така. В немалки периода в хода на срещата, те се чуват като 15 000! Снимка: личен архив Първото полувреме завършва при резултат 0:0 с по няколко добри възможности и за двата отбора. Сократис Папастатополус е освиркван от местната публика, но това грам не се отразява върху качествените му намеси в отбрана. Явно Микел Артета бе запазил козовете си за второто полувреме. Пък и казват, че треньорите изкарват парите си на почивката. 15-минутна пауза и двата отбора излизат за втората част на сражението помежду си. Завалява дъжд, а това само допридава допълнителен чар на изживяването. Минутата е 81, когато гостите подхващат атака по левия фланг. Пиер-Емерик Обамеянг си спира топката буквално на тъч линията и подава на Букайо Сака. Младия англичанин насочва кълбото към Александър Лаказет и последния отбелязва гол от непосредствена близост. Гол, който праща играчите на Арсенал и техните привърженици в екстаз. Изведнъж вече споменатите 1 500 човека започват да пеят толкова силно, че гласовете им вероятно са се чували в Атина... Момент, който едва ли би могъл да бъде описан с думи. Момент в който осъзнаваш на какво хоро си се хванал и колко голяма е обичта ти към клуба. До края на мача, ’’топчиите’’ и конкретно Бернд Лено не допускат гол във вратата си и подаряват победата на своите фенове. Не само на тези на стадиона, а и на всички, които са влюбени в момчетата на Артета. Непосредствено след края на двубоя, играчите се приближават до сектора за гости за да благодарят на присъстващите за тяхната бурна подкрепа. Но и този път, това не е всичко. За капак, на трибуните се появява... Иън Райт! Богът, който следобеда бе засечен да се разхожда сред живите на Акрополът. Away days are the best days! По стара традиция, да присъстваш на гостуване на любимият отбор нейде из Европа е едно от най-хубавите неща, които биха могли да ти се случат. Независимо кой е цвета, който браниш в сърцето си. Да си там, на стадиона, с шалче в ръка. А гърлото ти с бясна мощ да пее в синхрон с останалите. Away days are the best days! Особено когато си част от най-многобройният фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Този на ‘’Арсенал България’’. Основан през 2004 година, днес той наброява повече от 600 човека. Да, цели 634 артилериста, които събрани в едно, изграждат семейството наречено с официалното название Arsenal Supporters Club Bulgaria. И понеже си част от тази общност, автоматично получаваш шанса да кандидатстваш за билет за всяко едно гостуване на Арсенал в европейските клубни турнири. Впечатляващо, нали?!