Search the Community

Бихте ли могли да си представите, колко трябва да бъде уважаван един футболен клуб от съперниците си, за да произведат трофей в негова чест?! Трофей, който в момента е изложен в клубния музей на ФК Порто. За да стигнем до този малко известен епизод от историята на Арсенал, ще трябва първо да се върнем малко по-назад във времето, когато са положени основите на един супер отбор. 1925 година е знакова в историята на Арсенал (по онова време клуба е носел името The Arsenal, което се употребява и до ден днешен). Хърбърт Чапман е назначен за мениджър на ''артилеристите''. Зад неговото назначение стои Сър Хенри Норис, който по това време е мажоритарен акционер в клуба, a през 1913 година сменя местонахождението му от югоизточен в северен Лондон. Това преместване от The Manor Ground (игрището в Плъмстед, на което Уулич Арсенал е играел домакинските си мачове по това време) на Arsenal Stadium е стъпка, която предотвратява изчезването на този отбор, поради надвисналата опасност от тотален фалит. С пристигането на г-н Чапман в северната част на Лондон, пристига и налагането на доминация от страна на Арсенал на домашната сцена. Хърбърт Чампан започва да работи по 5-годишен план, който да донесе успехите на Хайбъри (неофициалното, но и по-известно име на стадиона). И точно в края на поставения срок от 5 години, Арсенал печели първият си трофей. Годината е 1930-та, когато на финала на ФА Къп е победен Хъдърсфийлд Таун с резултат 2:0. Попаденията в срещата са дело на Алекс Джеймс и Джак Ламбърт, а онзи 26 април завинаги ще остане в историята на състезанието. Това е първият финал, в който и двата отбора излизат на терена подредени един до друг в две успоредни редици. По този начин те отдават почит на г-н Чапман, който преди да ръководи Арсенал е мениджър именно на Хъдърсфийлд. Тази традиция двата отбора да излизат по този начин във финала за отличието е запазена и до днес. Истината е, че за постиженията на Хърбърт Чапман с Арсенал биха могли да се напишат не статии, а книги. Системата за успех на този визионер е била до толкова силна, че тя продължава да бъде успешна дори и след неговата внезапна смърт през 1934 година (в края на този материал ще откриете няколко други такива, които да напомнят за делата на г-н Чапман и Сър Хенри Норис). След като той умира от кратка пневмония, делата му са продължени от Джо Шоу, Джордж Алисън и Том Уитакър. Всичките те са мениджъри, които постигат успехи с Арсенал до голяма степен заради положените преди тях основи от Хърбърт Чапман. ''Ще превърна този клуб в най-великия на Света'' Фотография от 1925 година (оцветено). Хърбърт Чапман (в средата), заедно с капитана на The Arsenal Алекс Джеймс (дясно) и Боб Джон (ляво). През сезон 1947/48 Арсенал печели вече старата Първа дивизия с 59 точки, начело с Том Уитакър (това е и дебютна кампания за него като мениджър на клуба). На второ място в крайното подреждане остава Манчестър Юнайтед с 52 точки, а трети е Бърнли, който е със същия актив, но и с по-лоша голова разлика. Интересен е факта, че през предходната кампания Арсенал се бори за своето оцеляване. И така, само два дни след края на сезон 1947/48, Арсенал поема на пътешествие в Португалия, а репутацията на Лондончани по онова време е със статут на най-мощния отбор в Европа, ако не и в Света. Както знаем, тогава все още не е имало Европейски клубни турнири, които най-вероятно само са щели да докажат превъзходството на Лондончани. И това не са твърдения на нас като привърженици, а на отборите в Европа малко след края на Втората световна война (и това въпреки големият брой жертви, които Арсенал дава, докато войната е в ход). На 3 май 1948 година Арсенал побеждава Бенфика с 4:0 в приятелска среща, която е част от турнето на ''артилеристите'' в Португалия. Двубоят се играе в столицата Лисабон, а след неговия край, хората на Том Уитакър поемат към Ещорил, за да разгледат забележителностите му. Това курортно и тенис градче е част от провинцията Кашкайш и към днешни дни наброява около 24 000 жители. На 6 май Арсенал е вече в Порто, за да се изправи в приятелски двубой срещу местния едноименен клуб. Арената на сблъсъка е Ещадио до Лима, а според историческите артефакти, на нeгo присъстват около 20 000 зрители. Явно Лондончани подценяват съперника си, защото до почивката, той води с три бързи и безответни попадения. Историята на този двубой гласи, че на полувремето Том Уитакър изнася емоционална реч пред своите момчета, въпреки че те играят в приятелски мач. Желанието на мениджъра на Арсенал било играчите никога да не подценяват който и да е отбор, при какъвто и да е резултат. Том Уитакър извършва две смени по време на 15-минутната пауза и те довеждат до сплотяване на колектива на терена. Хората в червено и бяло щурмуват португалската врата и помитат съперника си с атака след атака. Арсенал намалява резултата до 3:2 след попадения именно на новопоявилите се в игра (Рони Рук и Бринс Джоунс). Този резултат се запазва до края на двубоя и Порто побеждава своя именит съперник от Англия. Тълпата на стадиона е в делириум, защото никой от тях преди мача не давал каквито и да е шансове на ''драконите''. Британският консул в Португалия, гражданският губернатор и кметът на Порто са сред хората, които след мача канят двата отбора на среща, за да си поговорят за футбол. Португалската нация се чувства до толкова горда с тази победа на Порто, че ''драконите'' решават да изработят трофей, чрез който да отдадат почит на Арсенал. Този трофей носи името ''Купата на Арсенал''! За изработката му са били нужни между 60 и 70 000 ескудо, които се равняват на около 200 000 британски лири. ''Купата на Арсенал'' е проектирана в Ourivesaria Aliança в Порто, а архитекти на идеята са Мариньо Брито и Албано Франса. Трофея пристига в музея на Порто след около година и половина след изиграването на мача с Арсенал и е висок цели 2,8 метра, а тежината му е внушаващите 250 кг. За направата му са използвани 130 кг. чисто сребро, а освен него са добавени и материали като злато, емайл, кристал, дърво, мрамор и кадифе. Самият трофей се състои от три скулптурни фигури на жени, издигащи се на пръсти. Други трима атлети докосват чашата на отличието, в старание да изпият ''виното на победата''. ''Купата на Арсенал'' се съхранява в стъклен шкаф, който е с дървена рамка. Шкафът се поддържа от четири сребърни дракона, а на върха се вижда скулптура, която държи знамето на Порто. ''Победата с 3:2 над Арсенал, известен по това време като най-добрият отбор в Света, беше доказателство за потенциала на синьо-белите.'' Това писание фигурира на официалния сайт на ''драконите''! Фото кредити за направата на този материал: thefootballarchives.com

Бенфика и Арсенал си спретнаха завързаното 1:1 на Стадио Олимпико в Рим. Двубоят бе първи между двата състава във фазата на елиминациите на Лига Европа. Символичните домакини от Португалия откриха резултата в 55 минута след точното изпълнение от дузпа на Пици. 11-метровият наказателен удар в полза на Бенфика бе отсъден след игра с ръка на Емил Смит Роу. Гостите от Лондон изравниха почти моментално, когато в 57 минута Букайо Сака отбеляза така ценния гол за тима си. Попадението дойде след стилна атака, а Седрик Соареш се отчете с асистенция. Още подробности от срещата в следващите редове. Стартов състав: Под рамките на вратата застана Бернд Лено. Пред него в отбрана стартираха Ектор Белерин, Давид Луиз, Габриел Магаляеш и Седрик Соареш. Дани Себайос и Гранит Джака заеха своите места в дефанзивен план. Изнесени пред тях съответно бяха Букайо Сака, Мартин Йодегор и Смит Роу. На върха на атаката пък бе капитана Пиер-Емерик Обамеянг. Резерви: Мат Райън (GK), Хайн, Киърън Тиърни (завръщане от контузия), Роб Холдинг, Пабло Мари, Калъм Чеймбърс, Мохамед Елнени, Уилиан, Никола Пепе, Габриел Мартинели, Александър Лаказет и Еди Нкетиа Смени в хода на мача: Киърън Тиърни с така очакваното си завръщане замени Седрик Соареш (63 мин.) ; Двойна смяна, при която Никола Пепе се появи на мястото на Обамеянг, а терена бе напуснат и от Смит Роу, който отстъпи мястото си на Габриел Мартинели (76 мин.) ; Нова двойна смяна, когато Уилиан замени Йодегор, а Дани Себайос бе заменен съответно от Мохамед Елнени (90 мин.) ; Евентуални контузии: Няма данни Жълти картони: Емил Смит Роу (54 мин.) Фото кредит: FlashScore BG Пресконференция: ''Съжалявам за това, че заслужавахме повече от този мач. Истината е, че трябваше да си тръгнем от Рим с повече от това, което взехме. Следващият четвъртък ще бъде доста интригуващ. Тази вечер имаше доста позитиви в играта ни, като през по-голямата част от нея доминирахме. Създадохме някои наистина страхотни положения. За съжаление не можахме да реализираме повечето от тях. Не бяхме достатъчно безпощадни в противниковата половина, а и начина по който изостанахме в резултата бе наистина несправедлив с оглед показаното на терена. Колкото до Обамеянг и неговите пропуски искам да заявя, че това е съвсем нормално в някои срещи. На всеки се случва да пропуска. Бих го отдал на липса на късмет. Той е голям играч и знае как да се справи с всяко напрежение върху него. Трябва да се отчете обаче страхотната игра на Букайо Сака. Той е невероятен талант и се намира във вдъхновяваща форма. Сака е от изключително значение за състава ни.'' И така, пътят към Гданск остава отворен. Следващата среща между двата тима, която ще бъда изиграна на Караискакис в Пирея, предвещава наистина голяма интрига (четвъртък, 25 февруари, 19:55 часа българско време). Идната неделя, Лондончани ще подновят борбата за по-горно класиране във Висшата лига. В мач от 25 кръг на първенството, момчетата на Микел Артета приемат Манчестър Сити на Емиратс Стейдиъм. Двубоят е с начален час 18:30 часа българско време. С това и днешният ни материал приключва. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава приятен и ползотворен край на седмицата.

''Всички пътища водят до Рим''. Или поне така се говори. Едно обаче е сигурно. Тимовете на Бенфика и Арсенал ще влязат в първата си битка от 16-финалите на Лига Европа именно във Вечния град. Двубоят ще се проведе на Стадио Олимпико в италианската столица Рим. Датата на сблъсъка е 18 февруари, четвъртък, от 22:00 часа българско време. Своеобразен домакин на срещата ще бъде тимът от Португалия, като головете на ''чужд терен'' ще се зачитат и в двата сблъсъка. УЕФА предприе всички тези промени за повечето домакинства и гостувания в Евротурнирите поради пандемията от Ковид-19. Съвсем нормално и в рамките на нещата е феновете на всички отбори, които няма да изиграят срещите на клубните си стадиони, да негодуват. В крайна сметка, футболният запалянко ще трябва да се примири с тази сурова действителност. „Стадио Олимпико“ в Рим В срещата реванш (25 февруари, четвъртък, от 19:55 часа българско време) Арсенал ще ''приеме'' своя португалски опонент на стадион „Караискакис“ в Пирея, Гърция. Името на този стадион ще остане завинаги в спомените на българските ''топчии'', които присъстваха на двубоя между Олимпиакос и Арсенал през изминалата година. В онзи 20-ти февруарски ден на 2020 година, малко над 90 човека от ASCB бяха заели своето място на „Караискакис“. За капак, имаше и неочаквани срещи с клубната легенда Иън Райт. През следващата седмица ще се навърши точно една година от това приключение на фен клуба край Бялото Море. По този повод, може да очаквате горещ материал, който ще ни върне обратно в спомените. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава страхотна сряда. „Караискакис“ в Пирея

Днес бе теглен жребият за елиминационната фаза на турнира Лига Европа. От многото съперници ни се падна "Един". В пряк и преносен смисъл. Тези думи: "E pluribus unum!" стоят гордо на емблемата на един от най-славните, обичани и харизматични клубове в света. Бенфика от Лисабон. С 84 титли във витрината си, те са най-успешният клуб от Португалия. 37 титли на страната, което е рекорд, 26 национални купи, което също е рекорд, 7 рекордни купи на лигата, 8 суперкупи на страната, 1 латинска купа, 3 купи "Campeonato de Portugal", която е предшественик на настоящата национална купа са вътрешните достижения на "орлите". В Европа около гранда от Ещадио да Луш има много слава и още повече тъга, които носят един особен мистицизъм обгърнал най-популярния клуб в страната. Два пъти подред са короновани като Шампиони на Европа през 1961 година и 1962 година, но имат 5 загубени финала за "ушатата купа" и още 3 за Купата на УЕФА/Лига Европа и с това са рекордьор в тази мрачна статистика. Говори се, че клубът е прокълнат от легендарния си треньор, унгареца от еврейски произход Бела Гутман и това рефлектира в поредицата от трагично загубени финали. Най-великият в историята на "червените" Еузебио, дори се моли на гроба на Гутман във Виена преди финала за КЕШ през 1990 година, но уви отново загуба на сметката на португалския колос. Eщадио да Луш Стадионът на Бенфика с капацитет от 66 642 зрители е проектиран от HOK sport, които реализират и проекта за стадион Ашбъртън, като по дизайн двете арени много си приличат, а привържениците на клуба са лидер по брой организирани такива (230 хиляди) и общо 14 милиона в глобален аспект. Интересен факт е, че Бенфика е класирана на 12 позиция в класацията на ФИФА за отбор на 20 век. Позиция, която дели с Арсенал. В историята двата клуба са се срещали един път в европейските турнири, като това става през 1991 година. В турнира за КЕШ първата среща в Португалия завършва 1:1 с гол на Кевин Кембъл за "топчиите", но в реванша на Хайбъри 35 815 зрители виждат един червен ураган, който буквално помита домакините с 3:1. Шварци с екипа на Бенфика срещу Роки на Хайбъри през 1991 година. Арсенал 1:3 Бенфика За историята Арсенал има 7 победи, 5 равенства и 4 загуби при срещи с португалски отбори, като единствено Бенфика е успяла да елиминира "топчиите". От своя страна, Бенфика e записала 11 победи, 6 равенства и 19 загуби срещу английски състави, включително два загубени финала от Манчестър Юнайтед и Челси. Двама футболисти са обличали екипите на Арсенал и Бенфика в лицето на Майкъл Томас и Щефан Шварц. Мачовете ще се изиграят на 18 февруари в Лисабон и след седмица в Северен Лондон, а ние можем да очакваме поредно шоу в червено от два от най-големите и обичани европейски клубове.