Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'болоня'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора
    • Национална фен среща и общо събрание Русе 2023г.
    • Есенна фен среща Плевен 2023
    • Winter fan meeting Vratsa 2024
    • General assembly and national fan gathering of Arsenal Bulgaria - Shumen 2024

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 2 results

  1. Най-накрая италианският национален футболист и звезда от Евро`2024 Рикардо Калафиори положи подпис под 5 годишен контракт с Арсенал. Сделката някак се проточи в седмиците след първенството на „Стария континент“, а повечето привърженици на „топчиите“ нервно преглеждаха през този период новините в профилите на футболните трансферни „гурута“ в социалните мрежи с надежда да прочетат заветното Here we go. И ето, най накрая можем да използваме запазения израз на Фабрицио Романо по повод новото попълнение в Северен Лондон. Колко интересно нещо е футболната игра и живота генерално и докато в началото на юни болшинството от привържениците, особено тези следящи предимно Висшата лига и английския футбол едва ли бяха чували името на италианеца, а други си казваха „Карфиоли“ и кой е той, то в последните седмици името на това 22 годишно момче заема първите страници на спортните издания и новини. И това след едва 3 мача на европейското първенство, което не бе особено успешно за „Скуадра адзура“. Разбира се и след един чудесен сезон с екипа на хитовия в Серия А състав на ФК Болоня. Но, честно, колко от хората четящи този текст знаеха или имаха представа за Рикардо и неговите способности? Вероятно само някои футболни космополити, които следят всевъзможни турнири, шампионати и отбори. Признавам си, че и аз, като човек, който наблюдава обстойно футболната игра на всевъзможни нива, не бях срещал името на Калафиори. Пропуск, но пък сега пиша този материал и това отново показва колко любопитна и с колко извъртания е футболната игра. Считано от 29 юли Арсенал има в състава си ново попълнение, с което защитата на клуба придобива(надявам се)заплашителни за всеки противник размери. Кой е Рикардо и защо толкова се шуми около него? Роден е в Рим на 19 май 2002 г. и започва да тренира в школата на АС Рома, където и подписва своя първи професионален договор през 2018 г. Тогава жестока контузия в коляното едва не прекратява кариерата му, още преди дори да е стартирала. За радост младежът се възстановява и прави своя дебют на 1 август 2020 г. при победата на терена на Ювентус с 3:1, като Рикардо веднага прави впечатление освен с играта си в защита, но и с участие в офанзивните действия на „джалоросите“. Печели дузпа и дори отбелязва гол, който обаче за негово съжаление е отменен. Неговото първо попадение е срещу Йънг Бойс в Лига Европа. След кратък период под наем в Дженоа, следва постоянен трансфер в швейцарския Базел, където именно през сезон 2022/23 Калафиори изиграва 22 мача в швейцарската суперлига и с впечатлението което създава, си осигурява завръщане в Серия А в състава на ФК Болоня. Тук под ръководството на Тиаго Мота, Рикардо разцъфтява на своята нова позиция на централен бранител. Разцъфтява заедно с целия тим на „червено-сините“, които пишат история и се класират за Шампионската лига, нещо непостигано от тях от далечната 1964-65 г. За да бъдем коректни първо на позицията на централен бранител го пуска Хайко Фогел в Базел, а Мота доразвива тези качества в Рикардо. Отново в мач с Ювентус той записва своя дебютен гол в лигата, при това говорим за цели две попадения при зрелищното 3:3 със „Старата госпожа“. За съжаление на Рикардо и на неговите съотборници след неговата смяна Ювентус вкарва 3 гола и спечелва точка, но с това не може да открадне шоуто на новия герой на Серия А. През този великолепен сезон за своя отбор, в който Болоня записва 15 сухи мрежи и третата най-добра отбрана след тези на Интер и Ювентус, Калафиори се налага като един от най-добрите футболисти в италианското първенство, а с това си спечелва и повиквателна за „Скуадра Адзура“ за предстоящото Европейско първенство. И то какво първенство за Калафиори, който впечатлява с участието си на терена както в защитен, така и в офанзивен план и въпреки автогола срещу Испания, със своето представяне е един от малкото ярки тонове в иначе безцветното представяне на вече бившите европейски първенци. Рикардо Калафиори действително се катапултира в орбитата на едни от най-качествените и обещаващи защитници в настоящия момент, като ролята на бившият му наставник във ФК Болоня Тиаго Мота е фундаментална. Използвайки неговите силни качества и отличен ляв крак, двукратният победил в Шампионската лига го преквалифицира от ляв защитник или опериращ по целия ляв фронт на игралното поле в централен такъв. Отличната визия за играта и способността да организира атаките на своя отбор с пасове от дълбочина или пък преходи през целия терен са част от достойнствата на Калафиори, а освен това силната му игра във въздуха и включването в противниковите наказателни полета ще създава проблеми на солидните и твърди отбрани на Острова. Въпреки високия му ръст от 188 сантиметра се отличава с много добра техника и контрол върху топката и това му дава възможности да играе във формация с двама или трима централни бранители, докато на оригиналната му позиция като краен бранител е особено полезен с пробивите по крилото и центрирания от тъч линията към своите съотборници в съчетание с бързото връщане в дефанзивен план, когато топката е загубена. Предстои да разберем на каква позиция ще бъде използван, но знаейки тактическия ум и мотивационен гений на Микел Артета можем да очакваме изненади с италиански привкус. Лично мое мнение, особено след като изгледах и видеа с акценти от играта му е, че в негово лице Артета ще опита да циментира позицията на левия защитник, която остава някак невралгична и с доста ротации в годините на управлението му. Предстои да видим, но индикациите определено са обещаващи и дават достатъчно вариации за игровия облик на Арсенал в дефанзивен пран. Калафиори заяви при представянето си като футболист на Арсенал, че това е мечта за него, която има още от 12-13 годишна възраст, защото е следял Висшата лига и звездите, които играят в нея. Смята, че това е правилното място за него, защото проекта на Артета и Еду е обещаващ и насочен към постигане на значими резултати и успехи в годините напред и това именно го мотивира да избере „гордостта на Лондон“. Разбира се, Жоржиньо също му е повлиял, въпреки краткото им познанство от националния отбор на Италия, а факта че негови близки са хора като Даниеле Де Роси и Франческо Тоти показва от какво качество е младежът и с какво доверие се ползва сред най-големите в италианския футбол. Доверие, което му дава и всеки един привърженик на Артилерията по света. Идването на футболист от Апенините и то високопрофилен такъв ме накара да се поразровя из хрониките на игралите за Арсенал футболисти и да Ви представя с няколко думи и другите италианци, носили прочутата червено-бяла фланелка. В цялата история на чуждестранния футболен легион на „топчиите“, италианците са едва четирима. Ако се напънете може и да се сетите за имената им, но съм почти убеден че това ще предизвика не малка доза размисъл към миналото. Не защото не са били добри футболисти, но вероятно не са се оказали на правилното място(защото Арсенал е винаги правилно място) в правилното време. И така нека Ви представя тези имена: Артуро Луполи през 2004 година, когато е на 17 години идва от Парма, където е вкарал забележителните 45 гола в 22 мача за тяхната формация до 17 години. Дебютира за Купата на Лигата, а второто му участие е също в този турнир, като бележи и 2 гола за победата с 3:1 срещу Евертън. Кариерата му в Северен Лондон не потръгва и впоследствие играе в Дарби Каунти, Фиорентина, Норич Сити, Шефилд Юнайтед, като се превръща в истински футболен номад с цели 18 клуба, на които е защитавал цветовете. Вито Маноне е футболист на Арсенал от 2005 до 2013 г. и е най-дълго служилия италианец за „артилеристите“. Въпреки това записва едва 23 мача на врата. Идва от Аталанта на 17 години и дебютира през 2009 година, а за периода си в клуба е бил 3 пъти под наем: един път в Барнзли и на два пъти в Хъл Сити. За кратко става титулярен избор, но в крайна сметка напуска в посока Съндърланд. Маноне все още играе, като е част от отбора на Лил. Емилиано Вивиано. Помните ли го? Има 6 мача за Италия и дойде в Арсенал през 2013 година под наем от Палермо с опция за закупуване. За този един сезон не записва нито минута на вратата на отбора. Вивиано говори ласкаво за Арсенал, въпреки че не играл никога за отбора, но определя периода си като много добър опит. Тогава е свършил наема му във Фиорентина и е трябвало да се върне в изпадналия Палермо, но избира Арсенал, а освен тези отбори натрупва солидна кариера, участва на Олимпийските игри в Пекин, а в момента защитава врата на Асколи. Жоржиньо. За него се знае всичко, бе приет с известен скептицизъм, свързан с миналото му като футболист на Челси, но за времето в Излингтън се превърна във важна единица и обърна мнението на привържениците с играта си. Спечелил какво ли не в кариерата си, натрупал солиден стаж като национален състезател на Италия той може да бъде само от полза за клуба и адаптацията на своя сънародник в Англия. През новата кампания вероятно ще има по лимитирано участие предвид възрастта му, но мотивацията, спокойствието и въздействието върху отбора и съперниците е без никакво съмнение много важно за Арсенал. С голямо съжаление се сещам и за Николо Гали. Син на легендарният вратар Джовани Гали, той идва в Северен Лондон когато е на 16 години и печели младежката Купа на Асоциацията през 2000 г. Връща се в Италия да завърши своето образование и загива при трагичен пътен инцидент с мотопед, когато е все още на 17 години през февруари 2001 г. Тук отново виждаме връзката на Арсенал с ФК Болоня, защото той е бил под наем в отбора от стадион „Ренато Дал`Ара“, а впоследствие с Такехиро Томиасу и сега Рикардо Калафиори нещата стават съвсем сериозни по оста Лондон - Емилия-Романя. За него Арсен Венгер и Лиъм Брейди говорят със суперлативи, а „Професорът“ казва, че е имал огромен талант и е щял да бъде бъдещ капитан на Арсенал и Италия със своята класа, зрялост и интелект, които е показвал от най-ранна възраст. Но, не би…. В заключение се надявам, както и цялото семейство привърженици на Арсенал, че Рикардо Калафиори ще влезе в обувките на Жоржиньо и ще спечели много трофеи на Острова с прочутата „червено-бяла“ фланелка. Пожеланията са да развие типичните италиански дефанзивни умения и достигне до класата на онази великолепна формация в защитата на Арсенал начело с Тони Адамс! BENVENUTO, RICCARDO!
  2. Арсенал вече реализира първия си летен трансфер в лицето на Давид Рая от Брентфорд, след като бе активирана клаузата за постоянното му преминаване в размер на €32 млн. Но едва ли някой гледа на него, като на ново попълнение, защото се превърне в първи избор за титулярните ръкавици в състава на Микел Артета. Именно по тази причина погледите са вперени в Рикардо Калафиори, който преминава в състава от Болоня срещу сумата от €50 млн. Кой обаче е този състезател и каква роля би изиграл в настоящия състав на „артилеристите“? Нека се опитаме да проверим. Ето и част от фактите около новото попълнение на клуба: Дата на раждане: 19 май 2002 г. Родно място: Рим, Италия Роден клуб: Рома Професионален дебют: 1 август 2020 г. за Рома срещу Ювентус. Записва асистенция при победата с 1:3 в 38 кръг от Серия А. Кариера: Играе под наем за Дженоа в периода януари-юни 2022 г. През сезон 2022/23 е продаден на Базел срещу €2,6 млн., През сезон 2023/24 е продаден на Болоня срещу €4 млн. До момента е изиграл общо 129 мача, в които е вкарал 9 гола и е дал 13 асистенции. Излизаме от зоната на чистата статистика и обръщаме поглед към малко по-интересните неща около Рикардо Калафиори. Твърди се, че при трансфера от Базел към Болоня двата клуба сключват клауза, която гарантира 50% дял от бъдещата му продажба. Това е и причината за продължилите по-дълго преговори с „рособлу“, за да може ръководството да си осигури поне €25 млн. от сделката за един от най-ценните си играчи. Номиналната позиция на Калафиори е в центъра на защитата, а приоритетният му крак е левият. Затова често може да бъде видян да се подвизава и на левия бек. Подобна е и причината за сравненията с Бенджамин Уайт, който пристигна от Брайтън през лятото на 2021 г. срещу сумата от €58,5 млн. Той превърна зоната на десния бек в своя-собствена, но е първи избор на Артета, когато трябва да замести един от двамата си централни защитници в лицата на Уилям Салиба и Габриел Магаляеш. Разликата обаче между Калафиори и Уайт идва от това, че старши-треньорът на Болоня през сезон 2023/24 - Тиаго Мота, започна да го използва в разиграването на топката през центъра на терена. Този тактически прийом създаде един чисто нов баланс между двете фази на играта, за да може в крайна сметка клубът да финишира на 5-то място в Серия А през изминалата кампания, поставяйки рекорд в собствената си история. Тимът дори остана на точка от топ 4, а зад гърба му финишираха отбори от ранга на Рома, Лацио и Наполи. Как би се вписал Калафиори в сегашния състав на Арсенал? Да, това е въпросът, който касае най-горещи всички нас - феновете. Възможностите са няколко и не всички са положителни, защото историята е доказала, че скъпите трансфери не са гаранция за успех. Затова ще започнем с неприятните варианти, за да можем да завършим позитивно. В най-лошия случай Рикардо Калафиори ще последва примерите на Юриен Тимбер и Якуб Кивиор. Нидерландецът трябваше да е новият титулярен поливалентен ляв бранител през миналия сезон, но тежка контузия го извади на практика от цялата кампания. Тепърва ще видим дали качествата му отговарят на амбициите на Арсенал. Кивиор от своя страна е много по-сходен пример с италианския национал, защото също пристигна от италианския шампионат. Полският бранител бе привлечен от Специя през зимата на 2023 г. срещу €19,5 млн. и макар да записа 38 участия с червената фланелка, повечето от тях бяха от резервната скамейка. Друг лош сценарий може да бъде открит около факта, че е италианец, а родените на „Ботуша“ футболисти рядко се адаптират добре във Висшата лига. Добрите примери са Карло Кудичини, Паоло Ди Канио, Роберто Ди Матео, Жоржиньо и Джанфранко Дзола. Сред лошите обаче са Марио Балотели, Симоне Дзадза, Сандро Тонали, Джузепе Роси, Давиде Сантон, Андреа Ранокиа, Анджело Огбона и още куп други, минали и заминали през английското първенство без да оставят особена следа с изявите си. Красноречив е фактът, че някои от най-великите италиански футболисти не са играли никога на „острова“, но не са имали проблем с изявите си в Испания, Германия или останалите водещи първенства. Колкото и да е приятно понякога да се ровичкаме в историята, тя не играе на терена и затова бъдещето на Рикардо Калафиори в Арсенал изглежда по-скоро светло. Нека видим и някои от причините. Лявата зона на защитата се оказа едно от слабите звена през сезон 2023/24. Олександър Зинченко започна да проявява старите си слабости в дефанзивната част от играта, заради които бе разкаран от Манчестър Сити. Кивиор на няколко пъти трябваше да влиза в тази роля, но при него липсват креативните елементи в офанзивен план. Киърън Тиърни се завръща, но изглежда ще бъде един от сигурните изходящи трансфери, тъй като видимо има проблеми в работата с Микел Артета. Дори Такехиро Томиясу бе използван на тази позиция и въпреки положителните сигнали от него, той си остава десен бранител по номинални функции, когато обаче не лекува контузии. Треньорът категорично има нужда от балансирана фигура, която да прелива между различните зони по терена без да има осезаема разлика в коефициента на полезно действие. Калафиори и Тимбер биха могли да си поделят тази роля. Централната зона на защитата също има нужда от различни варианти. Салиба не пропусна нито един мач и макар очевидно да е най-добрият играч в отбраната, рано или късно амортизацията ще започне да оказва влияние. Магаляеш също демонстрира страхотно израстване, но офанзивните му качества се изчерпват с играта с глава при статични положения. Видимо е, че Артета иска отборът му да владее инициативата през по-голямата част от времето, а това ще бъде по-добре подсигурено с разиграващ централен бранител, какъвто е Калафиори. Най-добрите отбори в света винаги са разполагали с няколко тактически варианта в схемата си на игра. Хосеп Гуардиола кара Манчестър Сити да изглежда по три коренно различни начина, когато ротира Кевин де Бройне, Фил Фоудън, Джак Грийлиш и Бернардо Силва. Това му дава възможност с едни и същи играчи да налага драстични промени на терена. Микел Артета иска същото, но явно предпочита да работи повече с хората в отбрана за целта. За това говорят и инвестициите му в нови състезатели. Калафиори би позволил на испанеца да играе с трима, четирима или петима в защита, като в същото време би изменил и формата на халфовата линия, местейки го вляво или в центъра при необходимост. Рикардо Калафиори е онзи поливалентен футболист, който би бил от ползва във всеки един отбор. Арсенал несъмнено ще стане по-добър тим с него в състава. Привидно е само един 22-годишен италиански национал, а всъщност е едно малко богатство, което може да запълва празнини в 2/3 от зоните по терена.
×
×
  • Create New...