Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'брентфорд'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 2 results

  1. Арсенал постигна класическа победа с 3:0 като гост на Брентфорд. Срещата бе част от 8-ми кръг на Висшата лига и протече без нерви за привържениците на ''артилеристите''. Попаденията в двубоя бяха дело на Уилям Салиба (17-та минута), Габриел Жезус (28-ма минута) и Фабио Виейра (49-та минута). Ако бихме могли да опишем този лондонски сблъсък накратко, то би изглеждало по този начин: Арсенал се нуждаеше от тази победа, за да се върне на пътя на успеха след онова гостуване на Олд Трафорд. Всички помним как започна сезон 2021/22 и как новакът по онова време Брентфорд приземи ''топчиите'' с 2:0. Nice kick about with the boys, They said. В онази среща момчетата на Микел Артета имаха множество кадрови проблеми, което далеч не е оправдание. И все пак, Арсенал игра много добре в онзи ден, но не успя да си реализира положенията за разлика от своя скромен съперник. Като не вкарваш - ти вкарват, простичко е. Точно какъвто бе туита на Айвън Тони. Прякора ''пчеличките'' впрочем им отива, защото през миналото лято нажилиха доста болезнено амбициите на големият си лондонски опонент. От тогава измина една година и се промениха твърде много неща, особено в отбора на Арсенал. Атмосферата около клуба е на съвсем различно ниво от онази гадост, която се изливаше в Северен Лондон. В момента привърженици, ръководство, играчи и прочее са толкова ''Stick together'', че човек няма търпение да дойде уикенда, за да отиде на стадиона (за тези, които имат тази възможност) или да седне пред телевизора и да завърши седмицата с усмивка. Дори и тогава, когато на моменти нещата не се получават. Или пък на съдията му скимне да ти опорочи деня. От една страна, бихме могли да се радваме за нелепата загуба от Брентфорд миналата година, колкото и странно да звучи. Тя бе онази мигаща червена лампичка, която ти казва, че нещо не е наред и трябва да бъдат взети лъвски мерки. Но както и да е, караме направо. Ние, феновете на Арсенал страдаме вече почти 20 години или поне що се касае до гледна точка на първенството. Няма да се впускаме в припомняне на конкретните събития за този период, знаете за какво говорим или по-скоро пишем, ако трябва да бъдем точни. Думичката, до която червено-белите не се доближиха за този период е постоянство! Може да се каже, че тази дума е синоним на равновесие. Във футбола, на училище, на работа, абе, в живота... Миналата кампания е перфектен пример, че без постоянство е трудно да постигнеш каквото и да е. Арсенал се сгромоляса с гръм и трясък в заключителните седмици от сезона и това костваше на отбора участие в така жадуваната Шампионска лига. Не че евентуалното спечелване (а дано най-накрая) на Лига Европа ще бъде лошо постижение, но човек предпочита Ролс Ройс пред Дачия, или поне в повечето случаи... И като пишем това, се сещаме за един френски Ролс Ройс, но и за него ще стане на въпрос по-надолу. Както Артета твърди, до момента Арсенал върви стъпка по стъпка и все по-отдадено се е насочил към максимата ''Последователността е висша и начална крачка към развитието на индивида''. Не, няма да напишем, че ще станем шампиони с 15 т. преднина пред втория в класирането. Но ще напишем, че с последователни действия поводите за усмивка ще бъдат все повече и повече. Вчера Арсенал си направи разходка в парка. Точно това пееше и гостуващата публика. ''Пчеличките'' разполагат с някои наистина опасни единици в редиците си, но до един всеки от тях бе обезличен на 100%. Въпреки че артилерията пропътува краткото разстояние до Бретнфорд Къмюнити без Мартин Йодегор, Алексанър Зинченко и Смит Роу, то трите точки в този двубой не бяха поставени дори и за момент под съмнение. По всичко изглежда, че в лагера на Арсенал се работи здраво и усърдно върху статичните положения. Доказателство за това бе попадението на Ролс Ройса Уилям Салиба. Това бе и второ негово такова от началото на кампанията. А само като се сетим как Микел Артета бе хулен за това, че го преотстъпва под наем в поредни сезони. Какво да се прави, хората са нетърпеливи, всякаш всичко що им е писано ще избяга някъде... Ду-ду-ду, Салиба! Томас Партей, Томас Партей! Това парченце от пъзела е много важно за представянето на отбора! Като един истински октопод, е, от ганайски произход, Партей дерижира в полузащита и напомня на някой деригент. С пипала! Точно така изглеждаше 5-та на Арсенал вчера. За поддържането на този боен дух в средата на терена е много важно Томас Партей да отиде при онази женица, която излекува контузията на Робин ван Перси преди 10-тина години. Всички знаем колко е чуплив напоследък. И това не е етикет, а горчивата истина. ''Гранит Джака е едно от най-слабите попълнения на Арсенал в последите 20 години''... Колкото по-бързо човек си избие тази чутовна глупост от главата, толкова по-добре за футбола... В момента националът на Швейцария с албански корени се наслаждава на най-добрия футбол, на който е способен. И това ''в момента'' е от края на миналата година. Очевидно не става дума за някое чудо за една нощ или нещо такова. Защо чак сега ли? Защото чак сега му бе намерена правилна позиция, на която да оперира. Особено през тази кампания се забелязва как той се впуска чак в наказателно поле на противника и е повече от полезен за своите съотборници. А това центриране за гола на Габриел Жезус със глава вчера... И като стана дума за Габриел Жезус е нужно да се отчете, че следващият път, в който той си изкара жълт картон, то тогава ще трябва да пропусне един мач. Това определено е притесняваща новина, уви, ще се преживее и това, когато му дойде времето. Не само изброените до момента футболисти направиха страхотен мач вчера. Трябва да се отдаде заслужен кредит на Бен Уайт, който не бе повикан в националния отбор на Англия за предстоящите мачове. Голям праз, тъкмо по-малко срещи на сметката на важни играчи в плановете на испанеца. Ние като привърженици знаем и виждаме какво прави ''Онзи 50-милионния'' на десния бек. Заслужени похвали трябва да получи и Фабио Виейра, който вчера се разписа в дебюта си във Висшата лига. Дълго време не се знаеше каква точно ще бъде неговата позиция, но с изнесеното от него представяне, всякаш забравихме, че Мартин Йодегор не е в групата. Итън Нуанери... Това момче е плод на усилията на Пер Мертезакер, а вече и на Джак Уилшър, които работят в младежките формации на клуба. Когато Пер сложи край на състезателната си кариера спомена, че вече наистина се чувства уморен. Беше разказал как не е разполагал с почти никакви сили преди финала на ФА Къп през 2017 година. Като един типичен пример за ''немска машина'', Пер се бори до края, а сега неговите сили са концентрирани в бижутерията и конкретно с шлифоването на диаманти. Някой ден 15-годишния Итън би могъл да се превърне в завършен продукт, няма как да бъдем сигурни в това. Но появянето му в игра при батковците определено ще бъде запомнено. На едва 15 години и 181 дни, той се превърна в най-младия футболист, който е част от мач във Висшата лига. Представяте ли си как в момента Итън е в час по биология и в междучасието след него чете туитовете от типа на ''He's only 15, how shit you must be''... Всичко за Арсенал се получи по мед и масло в двубоя с Брентфорд. Няма да цитираме футболните термини, както правят в някои спортни канали, защото ще вземем да напишем някой нечуван до момента термин и после срам цяла седмица. Арсенал просто искаше победата. Бе жаден за нея и искаше да се реваншира за загубата в предния кръг. Да, това бе просто Брентфорд, но същия този Брентфорд, който унижи Манчестър Юнайтед с 4:0. Трите точки са си три точки и ние имаме право да празнуваме всяка победа! Защото това е смисълът на футбола! За протокола, през тази седмица няма мачове от първенството. Има такива на националните отбори. 1 октомври наближава, а тогава Арсенал приема съседа Тотнъм Хотспър в пореден епизод на това лондонско дерби. През това време, ''артилеристите'' остават на върха в класирането с 18 точки от 7 изиграни мача. Бъдете живи и здрави, UTA Фото кредит: Арсенал
  2. Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие. Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели. В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък. Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри. ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал) Рефер: Д.Пиърсън 20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!
×
×
  • Create New...