Search the Community

Официално вече навлизаме в същинската част от сезона, след като традиционните страсти около летния трансферен прозорец вече утихнаха и отборът на Арсенал създаде първите си впечатления сред феновете, анализаторите, критиците и всички останали, които следят изявите му. Една от най-горещите теми неочаквано бе оглавена от Давид Рая. До момента той спокойно може да бъде определят за най-добрия трансфер през лятото, макар да започна втория си сезон с екипа на „топчиите“. Причината е, че едва наскоро той премина с постоянен трансфер от Брентфорд срещу сумата от почти €32 млн. Представянето му даде основание на мнозина да заговорят за мястото му сред най-великите вратари в историята на клуба. Пределно ясно е, че трудно човек с по-малко от 50 официално срещи зад гърба си би могъл да се нареди сред величията на този пост, но въпреки това е интересно да поразсъждаваме по този въпрос, защото в глобален аспект се наблюдава сериозна липса на класни фигури за най-неблагодарния пост във футбола. Нека обърнем внимание първо на фактите. Рая изигра до момента 47 срещи под ръководството на Микел Артета. Той допусна 34 попадения и запази 24 „сухи мрежи“ в този период. През сезон 2023/24 бе награден с приза за „Най-добър вратар“ във Висшата лига с оглед най-големия брой мачове без допуснат гол. През лятото триумфира в Европейското първенство с отбора на Испания, като записа един мач за „Ла Фурия“ в груповата фаза. В Шампионската лига изигра 10 срещи, допускайки 7 гола и запазвайки 5 пъти вратата си „суха“. В миналата кампания в английския шампионат се отличи с 1 спасена дузпа, 906 точни подавания (средно 28,31 на мач), 143 точни дълги подавания и само 3 грешки, довели пряко до допускането на гол. От началото на настоящия сезон в шампионата е реализира 166 подавания, от които 35 на дълго разстояние. Средно реализира по 33,20 паса на мач. За щастие, футболът все още не е игра, която се играе от математици, така че сухата статистика може да ни даде само толкова информация. Ролята, която Давид Рая поема в настоящия състав на Артета, е основополагаща за цялостния баланс в представянето. Да, той съвсем не притежава рефлексите на Джанлуиджи Буфон, лидерските качества на Оливер Кан или гъвкавостта на Икер Касияс, но ерата на тези великани отдавна отмина. Днес вратарите до голяма степен са се превърнали в полуполеви играчи, които имат функции в изграждането на атаките. Дефанзивните им умения вече са еднакво важни с тези да боравят добре с топката с крака. Припомняме славните години на Петер Шмайхел. Датчанинът се превърна в причината за фундаменталната промяна в правилата, гласяща, че вратарите не могат да улавят топката с ръце, когато им е подадена с крак от техен съотборник. Това е основен прийом по време на сензационния европейски триумф на Дания по време на европейските финали през 1992 г. Съвременните мениджъри обаче откриха нов начин, за да въвлекат стражите си в играта, като налагат играчи, които не се притесняват от отиграванията под напрежение. Може би първият подобен страж бе Мануел Нойер, който революционализира представите ни за класния вратар. Днес всеки един отбор използва подобна тактика, но малцина са онези, които го правят на нужното ниво. Рая обаче се отличава като един от тези хора в момента. Ето, че е време да се обърнем назад в историята, за да посочим някои от най-великите вратари за Арсенал. Неслучайно заложихме уговорката, че футболът се променя из основи на всеки 20 години, така че ще се опитаме да вземем предвид спецификите на всеки един период за целта. Едва ли мнозина са гледали играта на Джак Келси, но „дай хард“ феновете на Арсенал със сигурност знаят името му. Той е титуляр през 50-те години на миналия век, когато все още вратарите не са имали правото да използват ръкавици. Уелсецът е считан за човека, вдъхновил въвеждането на новата екипировка, защото умишлено е лепил дъвки по ръцете си, за да предизвика по-добро сцепление с топката. Също така той е първият страж, който излиза извън рамките на наказателното си поле, за да възпира атаките на съперниците, когато те се озоват зад гърба на неговите съотборници. Келси е един от онези пионери, които несъмнено оказват влияние върху играта и то не само за своя Арсенал. Йенс Леман също си бетонира мястото в историята на Арсенал с Онзи сезон, в който тимът остана непобеден. Германецът със сигурност не притежаваше техническите качества на своите колеги наоколо по онова време, но характерът му бе това, което го превърна в един от най-страховитите вратари в света. Той дори успя да измести Кан за Световното първенство в Германия през 2006 г., тъй като лидерските му качества бяха на наистина внушително ниво. Мнозина дори смятат, че той бе последният от онова поколение футболисти, които можеха да влияят без да е нужно да участват в играта. Поредният революционер в изкуството на вратарите е Пат Дженингс. Той бе един от първите, които са минали през Тотнъм и Арсенал, за да се превърнат в истински легенди с червения екип. Северноирландецът блести най-ярко през 70-те и 80-те години на миналия век, когато се превръща в един от първите, които започват да използват умело цялото си тяло, за да пазят вратата си от попадения. Днес е истинско клише изразът „направи тялото си голямо“ (made his body look big), но изобщо нямаше да сме го чували, ако Дженингс не бе наложил този стандарт, когато помогна за спечелването на ФА Къп през 1979 г. Припомняме, че през 2017 г. бе поставен под №10 във вечната класация за най-добрите играчи в историята на Арсенал от ръководството на клуба. Днес трансферните суми се раздават наляво и на дясно в размери от по няколко десетки, че дори и стотици милиони евро. През 60-те обаче виждаме първите разходи за смята на принадлежността. Боб Уилсън е един от онези таланти, които струват £6 000 , за да подпишат с „топчиите“. Той дори е първият, който е трансфериран от аматьорски тим към професионален, за да смени Уувърхамптън с Арсенал през 1963 г. Години по-късно Йохан Кройф ще направи крилатата фраза, че „футболът е проста игра за умни хора“. Той сякаш е говорил за Уилсън, защото преди да се захване сериозно със спорт, той е учител. Талантът му в последствие съвсем не е бил забележим, но интелектът, с който оперира под рамките на вратата му отрежда място сред най-великите вратари в историята. Той е нареден под №39 в споменатата вече класация на „артилеристите“ от 2017 г. Номер едно за всички времена при нашия любим отбор си остава Дейвид Сийман. „Мустака на народа“ прекарва 13 години на „Хайбъри“, а при трансфера си от КПР през 1990 г. бележи рекорд за най-скъп вратарски трансфер в Англия (£1,3 млн.). Същата година той допуска едва 18 гола в своята врата и поставя рекорд от 23 „сухи мрежи“. Той е носител на титулярните ръкавици при двама от най-великите мениджъри на Арсенал - Джордж Греъм и Арсен Венгер. Те на практика изграждат отборите си около него, защото са напълно наясно, че е способен да твори чудеса, независимо от голмайсторския нюх на съперниците. Сийман е човекът, който задава стандартите в световен мащаб в края на миналия век. И днес - 20 години след оттеглянето му, никой не е в състояние да оспори класата, независимо от противоречивия край на кариерата му. Давид Рая има много големи ръкавици за запълване. В това няма абсолютно никакъв спор. Но е видимо, че прави заявка един ден да се нареди сред подобни величия, защото прави неща, които никой преди него не е опитвал с червената фланелка. Испанецът доминира във въздуха, командва защитата пред себе си, участва в разиграванията в своята половина, комбинира прекрасно с фланговите нападатели в противниковата, демонстрира рефлекси при изстрели от къси разстояния и в общи линии отговаря на 100% на съвременните нужди за отбор, който се е прицелил в най-значимите трофеи във футбола. Ако продължава в същия дух, в рамките на 4-5 години разполага с потенциала, за да бъде считан за един от най-добрите вратари в историята на Арсенал. Сега обаче е време за работа.

Арсенал и Аталанта завършиха 0:0, в първи мач от новия формат на Шампионската Лига. Двубоят в Бергамо не бе изпъстрен с интрига, като единственият по-сериозен момент бе изпуснатата дузпа на Ретеги и брилянтното двойно спасяване на Рая. Микел Артета направи две промени, в сравнение с победата над съседите в Дербито на Северен Лондон. Деклан Райс зае мястото на Жоржиньо, а Габриел Жезус – това на Леандро Тросард. Бразилецът бе и с капитанската лента. На резервната скамейка се завърна Рикардо Калафиори. Така съставът придоби следният вид: стартова единайсеторка Три минути след старта на двубоя и Арсенал застраши вратата на Аталанта. Отнета топка в центъра доведе до извеждащ пас на Партей към Габриел Жезус. Бразилецът се завъртя около оста си, но си попречи с Букайо Сака и топката отиде в корнер, след удар на англичанина. В началните минути Арсенал се бе подредил в 4-1-4-1 без топка, което бе различно от онова 4-3-3, което използва отбора срещу „белите“ в неделя. Стандартното за отбора 4-4-2 се проявяваше, когато “бергамаските“ нахлуваха в половината на „артилеристите“. В 12-та минута Арсенал получи право да изпълни пряк свободен удар вдясно от вратата на Аталанта, на около 25 метра. Ударът на Букайо Сака бе по земя в ъгъла на вратаря, но той успя да се намеси след добър рефлекс. В 16-та минута „бергамаските“ се опитаха да натиснат повече и отправиха удар към вратата на Рая, след центриране отляво на атаката, но без опасност за Арсенал. В тези първи 20 минути владението на топката бе предимно за гостите от Англия, но подредбата на Аталанта бе много компактна и трудно се откриваха празни пространства. Последва обрат в срещата и следващите 5-6 минути бяха под диктовката на Аталанта. Организирана защита на „артилеристите“, обаче, не позволи никаква опасност пред своята врата. В 30-та минута Аталанта организира своята най-опасна атака. Продължително владеене на топката вдясно на атаката, доведе до взаимодействие в наказателното поле. Ударът на де Кеетеларе, обаче, премина над напречната греда. В тези минути си пролича липсата на Мартин Йодегор. Креативността на капитана на Арсенал отсъстваше от играта. На моменти дори се виждаха гневни подвиквания между играчите на „артилеристите“, което говори за настройване към новите модели. До края на полувремето не се случи нищо интересно и двата отбора се прибраха при 0:0. Като цяло много слабо полувреме за Арсенал. Играта не вървеше, липсваше всякаква идея как трябва да бъде преодоляна защитата на Аталанта. Томас Партей не бе на себе си. Опитите му да оркестрира играта претърпяха пълен провал. Рая предимно боравеше с дълги пасове, което само по себе си говори за добрата организация на Аталанта, без топка, в противниковата половина. Второто полувреме започна без промени в двата състава. В 48-та минута Аталанта получи правото да изпълни дузпа. След дълъг преглед с ВАР, нарушението в наказателното поле беше потвърдено. Матео Ретеги застана зад топката, но Давид Рая „заключи“ своята врата. Испанецът показа невероятен рефлекс и след като спаси удара в десния му ъгъл, след това направо ново спасяване, тъй като топката попадна на главата на Ретеги. Положението бе идентично с онова на Оли Уоткинс, в двубоя с Астън Вила. В първите десет минути Аталанта задържаше повече топката и принуждаваше Арсенал предимно да се брани. Изпусната дузпа не ги обезвери и те продължиха да си играят тяхната игра. В 57-та минута Жоржиньо и Тросард замениха Томас Партей и Габриел Жезус. След влизането си в игра, Тросард раздвижи малко играта. Благодарение на неговото движение, „артилеристите“ успяха да изнесат топката и да успокоят играта. Грешките в играта на Арсенал, обаче, бяха повече от правилните решения. Почти нямаше пас през центъра, който да достигне до своя адресат. В 63-та минута, гостите се опитаха да направят нещо като атака, но паса на Жоржиньо, пред наказателното поле на Аталанта, не достигна до Тросард. Аталанта продължи с надмощието си и в 67-та минута опасен удар на Хуан Куадрадо премина над напречната греда. За 25 минути през второто полувреме, единствената опасност, която създаде Арсенал бе един корнер, при който бе свирен фаул в нападение. В 73-та минута Рахим Стърлинг и Рикардо Калафиори замениха Букайо Сака и Юриен Тимбер. В 75-та минута Арсенал получи отлична възможност да отбележи. Добре организирана атака доведе до пас на Стърлинг към Мартинели. Младият бразилец нахлу в наказателното поле, но удара му премина над напречната греда. При паса на Стърлинг останаха съмнения за засада. В 77-та минута, „артилеристите“ получиха право да изпълнят свободен удар отляво на атаката, в близост до корнера. Центрирането на Райс, обаче, бе безобразно слабо и топката премина високо над всички играчи. В 80-та минута Калафиори направи много добър пробив, подаде на Тросард, но центрирането на белгиеца към Хавертц бе неточно. След влизането на Калафиори и Тросард, играта леко се подобри, но отново опасностите пред вратата на Аталанта бяха нулеви. „Артилеристите“ достигаха до 30-тия метър от вратата на „бергамаските“ и там нещо се „чупеше“. До края на мача, Аталанта имаше няколко положения да отбележи, но Арсенал удържа на натиска и така двубоя завърши 0:0. Като цяло много слаб за Арсенал. Креатовността бе сведена до нула, атаките на „артилеристите“ бяха беззъби и без абсолютно никакъв замисъл. Контролът върху мача бе тотално изгубен. Статистиката говори сама за себе си: 5 удара (2 точни), 49% притежание на топката, едва 2 корнера... Давид Рая отново бе героят за Арсенал. Спасената дузпа и последвалото невероятно спасяване спечели точката за гостите. С играта, която показаха момчетата на Артета, нямаше начин да върнат това попадение. Рикардо Калафиори показа много добри неща и определено ще се впише в отбора. За малкото си игрово време той бе изключително деен и раздвижи играта в офанзивен и дефанзивен план. Габриел и Салиба изиграха пореден стабилен двубой и с това могат да приключат добрите неща. Деклан Райс все още не е във форма. Липсата на почивка и предсезонна подготовка си проличават. Томас Партей – изключително слаб мач, Мартинели – слаб мач, Сака – слабо представяне. Дали мисълта за Сити не повлия на мача, ще разберем в неделя. Дотогава трябва бързо да забравим за този двубой.

Арсенал и Лутън изиграха един от най-зрелищните мачове в историята на Висшата Лига. „Артилеристите“, в крайна сметка, спечелиха с 4:3 на колоритния „Кениуърт Роуд“. Габриел Мартинели откри резултата в 20-та минута, но в 25-та Ошо изравни. Малко преди края на първото полувреме Габриел Жезус даде нова преднина на „артилеристите“. Лутън не се отчая и между 49-та и 57-та минута обърна двубоя в своя полза, чрез Адебайо и Баркли. Три минути по-скъсно Кай Хавертц възстанови равенството. Драмата се запази до 97-та минута, когато Деклан Райс отбеляза победното попадение. Микел Артета направи няколко промени, в сравнение с победата над Уулвс. Давид Рая бе на вратата, а пред него бяха Бенджамин Уайт, заменил Томиясу, Уилям Салиба, Габриел и Якуб Кивиор, който замени Зинченко. Това бе едва вторият мач като титуляр за младия поляк във Висшата Лига. В халфовата линия бяха подредени Деклан Райс, Кай Хавертц, който замени Тросард и капитанът Мартин Йодегор. В нападение бяха Букайо Сака, който записа мач номер 200 за „артилеристите“, Габриел Жезус и Габриел Мартинели. Първите 15 минути не предоставиха голямо зрелище. Преобладаваха физическите единоборства, което донякъде обяснява включването на здравите Хавертц и Кивиор в стартовия състав. Арсенал не успяха да поемат инициативата и бяха принудени да бъдат въвлечени в играта на Лутън. В 20-та минута, обаче, Арсенал поведе. Грешка на защитата принуди вратаря на домакините да изчисти в тъч. Габриел Жезус изпълни бързо и подаде на Сака, който нахлу в наказателното поле. Последва пас към Мартинели, който по земя я вкара във вратата. Фото Кредит: CaughtOffside Радостта на гостите не продължи дълго, защото пет минути по-късно Лутън изравни. Играчите на домакините спечелиха корнер и след неговото изпълнение Ошо я вкара във вратата на Рая. Последваха минути, в които двубоят се превърна повече в битка, отколкото във футболен мач. Лутън пресираха агресивно играчите на Микел Артета и не се притесняваха да фаулират гостите. Въпреки че получиха няколко жълти картона, „шапкарите“ не се отказаха от своята игра. Единствените по-големи опасности дойдоха от Мартинели и Букайо Сака, но вратарят на домакините, Камински, отрази техните удари, като трябва да се отличи този на Мартинели. Въпреки големите проблеми, които изпитваха гостите, в 44-та минута Арсенал отново поведе. Деклан Райс стартира атаката с пас към Бенджамин Уайт. Последва класическо за Арсенал взаимодействие между него и Сака. От аутлинията Уайт центрира на главата на Габриел Жезус, който на празна врата отбеляза второто попадение за възпитаниците на Артета. Второто полувреме започна лошо за Арсенал. Нов корнер и нов гол за Лутън. Тук огромна грешка допусна Давид Рая, който не отскочи достатъчно добре и позволи на Адебайо да отбележи. Последва надмощие на Лутън, в което отново физическите единоборства доминираха. Така дойде 57-та минута, в която Рос Баркли отбеляза трето попадение. Отново Давид Рая можеше да се намеси по-добре, след като топката премина под плонжа му. Но това не бе края. Три минути по-късно Кай Хавертц доведе резултата до 3:3. Габриел Жезус се пребори за една топка в близост до наказателното поле и подаде на германеца, който останал сам срещу Камински, отбеляза безпроблемно. Последваха малко по-спокойни минути, в които двата отбора събираха сили за края на двубоя. Арсенал направи две промени в 64-та минута – Тросард и Зинченко замениха Кивиор и Мартинели. По този начин „артилеристите“ искаха да вземат контрола над мача, но тези промени имаха частичен успех. Момчетата на Артета създадоха няколко положения, но късмета им изневери. Лутън се прибраха в тяхната половина и удържаха атаките на „артилеристите“. Едва между 80-та и 97-та минута Арсенал стартира с контрола над двубоя, но като че ли беше късно. Лутън не позволи на „артилеристите“ да застрашат тяхната врата. И когато всички си помислиха, че мачът отива към равенство на сцената излезе най-добрият играч на Арсенал през този сезон – ДЕКЛАН РАЙС! Англичанинът донесе трите точки и обрата до 4:3 в 97-та минута. Халфът на „артилеристите“ отбеляза с глава своето трето попадение във Висшата Лига за Арсенал, след центриране на Мартин Йодегор. Фото Кредит: Eurosport В този двубой гостите отправиха 23 удара, 9 от които точни, имаха 67% владение на топката и въпреки това замалко не загубиха две точки. Грубите грешки на Рая, агресивността срещу „артилеристите“ и пускането на по-свободна игра от дебютиралия във Висшата Лига съдия от Чемпиъншип, Самюел Барот, като че ли, бяха в основата на това представяне. Въпреки всичко Арсенал се прибира с три точки и може спокойно да започне подготовка за тежкото гостуване на Астън Вила в Бирмингам. „Артилеристите“ ще запазят първото място и след този кръг, след като поведоха с 5 точки пред Ливърпул, преди двубоя на „червените“ от Анфийлд срещу Шефийлд Юнайтед.

Челси и Арсенал не излъчиха победител в лондонското дерби от 9-ти кръг на Висшата лига. Срещата завърши при резултат 2:2, като вероятно привържениците на ''сините'' са доста по-разочаровани от тези на ''артилеристите''. Челси поведе рано-рано в мача, когато още в 15-та минута Коул Палмър бе точен от дузпа, която бе отсъдена след игра с ръка на Уилям Салиба. През първата част Арсенал не успя да сътвори абсолютно нищо опасно пред вратата на Робърт Санчес и двата отбора се оттеглиха на почивката с гол аванс в полза на домакините. Още с началото на второто полувреме обаче, Челси удвои резултата след гол на Михайло Мудрик. Случаен или не, 2:0 за хората на Маурисио Почетино в 48-та минута. Задачата пред Арсенал изглеждаше непосилна, защото в голяма част от срещата цареше хаос в редиците на отбора. Центъра на терена бе изгубен, а всеки трети или четвърти пас бе пресичан от играч на Челси. Тенденциозно или не, в крайна сметка ''топчиите'' вдигнаха оборотите чак в заключителните минути на двубоя. Една грешка на Санчес костваше гол във вратата му, а негов автор бе Деклан Райс, който се разписа срещу отбора, в който започна младежките си години като състезател. Това бе и втори негов такъв във Висшата лига през настоящата кампания. Голът вдъхна малко по-голяма увереност в играчите на Арсенал и появилият се като резерва Леандро Тросар оформи крайното 2:2 след асистенция на Букайо Сака. Изравнителното попадение дойде в 84-та минута, а почти веднага след това Еди Нкетия можеше да отбележи дори за 3:2 в полза на гостите, но ударът му мина на педя от гредата на Санчес. Е, определено играчите на Арсенал могат да съжаляват за пропилените минути до момента, в който Райс се разписа. Все пак е важно да се отбележи, че този отбор на Микел Артета израства с всеки следващ мач и макар и накрая, успя да се вдигне и да избегне поражението. Фото кредит: Арсенал Арсенал остава непобеден през сезона в първенството и в момента заема 2-та позиция с 21 точки на сметката си. Първи е Манчестър Сити, също с 21-точков актив, но с по-добра голова разлика. Следващата среща на ''топчиите'' е във вторник вечер от 22:00 часа, когато гостуват на Севиля в мач от 3-ти кръг от груповата фаза на Шампионската лига. Още подробности от дербито с Челси в следващите редове: Стартов състав и резерви: Фото кредит: Арсенал Жълти картони: Олександър Зинченко (11-та минута); Еди Нкетия (89-та минута); Бен Уайт (91-ва минута); Смени по време на мача: Такехиро Томиясу вместо Олександър Зинченко (46-та минута). Двойна смяна в 68-та минута, когато на терена се появиха Еди Нкетия и Смит Роу. Заменени бяха съответно Габриел Жезус и Жоржиньо. Нова двойна смяна в 78-та минута. Габриел Мартинели и Мартин Йодегор отстъпиха местата си на Леандро Тросар и Кай Хаверц. Фото кредит: Премиърлийг Official Видео репортаж от срещата: https://www.youtube.com/watch?v=KAiFfdt2yVc&ab_channel=Arsenal Микел Артета след края на мача: ''В голяма част от двубоя не успяхме да покажем нужния интензитет за подобен тип лондонско дерби. Определено не бяхме достатъчно целенасочени в действията си и не показахме достатъчно решителност пред гола или поне до към 70-та минута. Следователно трябваше да се защитаваме в голяма част от мача. В крайна сметка не се предадохме и показахме отборен дух. Няма как да не отдам кредит на нещо подобно. Не спирахме да вярваме, че все пак можем да измъкнем нещо различно от загуба. Когато не можеш да спечелиш даден мач, е важното да не го загубиш. Точно това и направихме и избегнахме поражението. Изправихме се срещу един доста силен опонент и мисля, че равенството в мача е заслужен резултат и за двата отбора. Сега пред нас има нови изпитания и ще насочим вниманието си върху тях.'' Фото кредит: Арсенал

Възпитаниците на Микел Артета постигнаха убедителна победа с 4:0 над отбора на ПСВ Айндховен. Срещата бе част от 1-ви кръг на груповата фаза на Шампионска лига. Всичко за ''артилеристите'' тръгна по план рано-рано в мача, когато още в 8-та минута Букайо Сака откри резултата. Леандро Тросар покачи на 2:0 в 20-та минута, а Габриел Жезус отбеляза още едно попадение до края на първата част (38-та минута). През това първо полувреме Арсенал напълно диктуваше събитията на терена и играеше с настроение. Абсолютно всичко за играчите в червено и бяло се развиваше както трябва, като гостите от Нидерландия така и не стигаха до някаква сериозна опасност пред вратата на Давид Рая. Трябва да се отбележи това, че испанеца стартира за втори пореден път с екипа на ''топчиите'', след като направи това и срещу Евертън във Висшата лига. През второто полувреме Мартин Йодегор, който в последствие грабна приза за играч на мача, оформи крайното 4:0 след 70 минути игра. С тази си победа Лондончани оглавиха група Б на турнира с 3 точки. В другия мач от групата Севиля и Ланс не успяха да се победят и завършиха при резултат 1:1. Сега на хоризонта пред Арсенал се задава дербито на Северен Лондон в неделя, а след това предстоят гостувания на Брентфорд (27.09. - Карабао Къп) и на Борнемут (30.09. - Висша лига). Що се касае до програмата в Шампионската лига, то Арсенал гостува на Ланс на 03.10. от 22:00 часа българско време. Фото кредит: Арсенал Още подробности от мача снощи в следващите редове: Стартов състав и резерви: Фото кредит: Арсенал Жълти картони: Бен Уайт (42-та минута); Смени по време на мача: Двойна смяна в 58-та минута, когато заменени бяха Тросар и Зинченко. На тяхно място съответно се появиха Нелсън и Томиясу. Нова двойна смяна в 70-та минута, когато в игра се включиха Смит Роу и Виейра. Заменени в случая бяха Жезус и Сака. Микел Артета извърши последната си смяна в 76-та минута. На терена се появи Жоржиньо, а заменен беше Деклан Райс. Фото кредит: UEFA Champions League Official Микел Артета след края на двубоя: ''Това беше една страхотна нощ. Очевидно е, че след толкова дълго отсъствие от турнира искахме да зарадваме нашите привърженици. И успяхме да го направим по един категоричен начин. Наистина всичко беше страхотно. От атмосферата на стадиона и химна на турнира до представянето ни на терена. Бяхме абсолютно безпощадни в действията си. Да, също така бяхме емоционални преди започването на самата среща. В крайна сметка успяхме да направим това, което искахме и сега продължаваме със следващия мач на хоризонта. Трябва да продължим да даваме всичко от себе си. Просто нямаме друг избор.'' Фото кредит: Арсенал