Search the Community

По повод преподписването с Адидас до 2030 година. Някои вярват в това, че числото 3 носи късмет и щастие. Други пък не. В крайна сметка, всеки сам решава в какво да вярва. Едно е сигурно. Адолф Даслер се е уповал в символиката, когато през 1949 година основава Адидас. Марката с трите ленти. Питате се защо точно три? Идеята произлиза от олимпийският дух, който обединява 3-те континентални плочи. Успехът на немския бранд не закъснява. През 1954 година Западна Германия е коронована за световен шампион в Берн, Швейцария. Докато вдигат Световната купа, футболистите носят обувките на Адидас. Но те не са били просто обувки, защото бутоните им можели да се подменят. Това е истинска революция за своето време. Останалото както казват е история. Като тази през 1986 година. Тогава Арсенал и немския концерн си стискат ръцете в знак на партньорство и Адидас става новия доставчик на екипировка на ‘’топчиите’’. Първия екип на Адидас за Арсенал, 1986 година Именно с екип на Адидас, "артилеристите" стават шампиони насред Анфийлд роуд на 26 май 1989 година. Майкъл Томас, Алън Смит, Роки и компания са облечени в стилна жълта тениска с тъмносин цвят по ръкавите. Но някак си дошло време за промяна в облеклото. А тя идва точно преди историческия последен сезон на старата Първа дивизия. От Адидас искали да изненадат приятно феновете в Северен Лондон. Така през лятото на 1991 година, те произвеждат екип за гостуванията, който в последствие придобива прякора си ’’Bruised Banana‘‘. Този шедьовър е в жълт цвят с черни фигури напомнящи триъгълник и черни черти, които обхващат цялата фланелка. Яката също е в основното жълто в добавка с ленти в черно и червено. През раменете преминават добре познатите 3 черти, които са в тъмночервено. Емблемата на клуба, символа на Adidas Originals и JVC пък са в основен червен цвят. В оригинален вид, брандът добавя знаме с надпис под емблемата. Той символизира спечелването на Лигата през предходния сезон. Арсенал използва екипите с тази оригинална добавка предимно в европейски мачове. Като например тези срещу Аустрия Виена и Бенфика. Освен това, отново предимно за мачовете в Европа, на фона на цифрата с номера на гърба е добавена изчистена жълта кръпка. Причината е номера на играещия с тениската да се вижда по-ясно според изискванията на УЕФА. Дами и господа, добре познатият Bruised Banana! The Bruised Banana! Арсенал печели първата си победа с "Банана екипа" на 14 септември 1991 година. Визита на Кристал Палас. Само няколко дни след това в състава е привлечен Иън Райт. Бъдещият рекордьор по голове идва именно от състава на Палас. В Арсенал, Райти се събира със своя дългогодишен приятел Дейвид ’’Роки’’ Рокасъл. Двамата били неразделни. Както на терена, така и извън него. За идването си в Северен Лондон, Райти си спомня: ‘’Да, помня деня, в който подписах с Арсенал. Вечерта отидох при Роки в къщата му. Двамата седяхме чак до 4 часа сутринта. Говорехме си за Арсенал. Клубът, който той толкова много обичаше.’' Роки и Райти празнуват, 28 септември 1991 година. Саутхямптън - Арсенал 0:4. Интересен е факта, че Райт бележи за "топчиите" още в дебюта си. В онзи есенен ден, той и знаменитите му колеги са именно в банановите тениски. На 25 септември 1991 година при гостуването на Лестър Сити за Купата на Лигата, Райти отправя техничен удар от границата на наказателното поле. Завършекът наистина си заслужава. Несъмнено този му първи гол за клуба е един от първите спомени, които свързват Bruised Banana с историята. Но това далеч не е всичко. Само три дни след като открива головата си сметка за клуба, Иън Райт записва и първия хеттрик във визитката си. На 28 септември 1991 година, Арсенал разбива Саутхямптън като гост в мач от Първа дивизия. Двубоят завършва 0:4. Първото попадение е дело на покойния Рокасъл. Останалите три добавя Иън Райт. Перфектно партньорство в един перфектен екип. За лондончани, играещият с 8-ца (в последствие) на гърба Райт, отбелязва общо 185 гола. И като стана дума за Дейвид Рокасъл, няма как да не си спомним за онзи му гол срещу Манчестър Юнайтед. 19 октомври 1991 година, стадион Олд Трафорд в Манчестър. За това място казват, че е театъра на мечтите. Е, в онзи ден определено е изнесен спектакъл с марка Роки. За този човек не е имало невъзможни неща. По онова време се е смятало, че да прехвърлиш Петер Шмайхел е нещо, което граничи с мечтите. Но когато си пожелаеш нещо и направиш всичко по силите си за да го осъществиш в реалност, резултата е следния: Докато Bruised Banana е в употреба, в състава на Арсенал се отличават имена, които няма как да бъдат забравени. В онези години, Дейвид Сийман тъкмо е започнал началото на незабравимата си кариера на Хайбъри. В защита присъстват епохални личности като Тони Адамс, Стив Болд, Лий Диксън, Дейвид О’Лиърли и Найджъл Уинтърбърн. Полузащитата била наситена не просто с футболисти, а с хора, които били готови да направят всичко за отбора във всеки един момент. Става дума за Пол Дейвис, Андерс Лимпар, Дейвид Хилиър, Джими Картър и Пол Шоу. Разбира се и горе споменатият Дейвид ‘’Роки’’ Рокасъл. Нападението няма нужда от представяне. Но все пак, когато разполагаш с Иън Райт, Кевин Кемпбъл, Пол Мърсън, Алън Смит, Пол Диков и Пери Гроувс, то едва ли има отбрана, която ще те удържи. В периода август 1991 - май 1993, Джордж Греъм и Арсенал печелят по веднъж Купата на ФА и Купата на Лигата. Алън Смит ''the smudger'' в Bruised Banana, 1991 година Когато екипа е първоначално пуснат в употреба и продажба, той е жестоко хулен заради визията си. А в момента е широко търсен за колекцията на всеки "топчия". Преди началото на кампания 2019/20 бе ясно, че Адидас отново ще облича Арсенал. Марката с трите черти е неразделна част от фолклора в британската столица. По случая, немската компания заложи на римейк на легендарния екип за гостуващите мачове. A, онези черни ленти по него напомняха на едно славно минало. Обамеянг представя римейк на екипа, юли 2019 година На 9 декември 2019 година Арсенал поднесе изненада на привържениците си по повод 133-та годишнина на клуба. Оригиналният Bruised Banana бе официално възобновен в продажба. Всеки фен можеше да се сдобие с легендарния екип в The Armoury или пък от официалния сайт на клуба. По случая, в социалните медии се появи и хитово видео. Участие в него взимат хора като Иън Райт, Найджъл Уинтърбърн, Александър Лаказет, Леа Уилиамсън от женската формация на клуба и много други. Във видеото присъства и образа на певеца Бакар. И това не е случайно, защото именно неговата песен ’'Hell N Back’' се чува на заден фон. А, докато гледаш материала, ти става някак си носталгично. Иска ти се да дадеш всичко за да бъдеш на някой от стадионите на Острова в началото на 90-те години. Да можеш да викаш заедно с тълпата името на някой от играчите. Да пееш някоя от песните. Да станеш свидетел на някой от паметните голове с този екип. А и не само с него. Просто да си там...

„Помни кой си, какво си и кого представляваш!“ Крилата фраза, изречена от една от най-обичаните фигури, свързани с Арсенал. Фраза, която всеки може да приложи към своя живот, фамилни традиции, наследство и ценности, които изповядва. Фраза, изречена от една от най-трагичните фигури в историята на лондонския клуб и избродирала със златни букви името си в аналите на футбола на Острова. Днес стават 20 години от смъртта на един истински кавалер както с топката на терена, така и извън него. Олицетворение на класа, стил и възпитание. Джентълмен, който бе като британски лъв на терена с бразилска филигранна техника. И не случайно е наричан "Бразилецът от Люишъм". Той завоюва 2 титли на старата Първа дивизия, спечели 14 повиквателни за Англия, в които „трите лъва“ нямат загуба, но не можа да спечели битката с рака. Не я спечелва, но спечели любовта и сърцата на всички истински привърженици на "Великата игра" независимо от цвят, пол или клубно пристрастие. Истинските хора не умират! Велика фигура, която и до днес е обичана от феновете на Лийдс Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Хъл Сити и Норич Сити, чиито цветове е защитавал с чест и гордост. А пък фенове на Арсенал го обожават, защото той показа какво е да бъдеш отдаден на това което обичаш и на хората които те обичат. Забележителен е начинът, по който Роки приема случващото се дни преди края. Обажда се на своята майка Линда и на нейното притеснение за начина, по който говори той спокойно и отговаря, че му трябва малко почивка и след като поспи всичко ще бъде наред. Каква ирония, след като заспива завинаги, той се превръща в легенда, която кара дори привържениците на противниковите отбори да замълчат в знак на уважение към ценностите, обаянието и харизмата, които този човек е излъчвал. Големи са притесненията часове след неговата кончина, когато на „Хайбъри“ трябва да се срещнат Арсенал и Спърс от провокативно поведение по време на минутата мълчание в негова памет. Арбитърът Пол Дъркин е бил предупреден да прекъсне мача, ако има вулгарно поведение от гостуващите привърженици. Но не би. Това е един от мачовете, когато всички запазват уважение към един тих, възпитан и галантен човек от една отминала епоха, който по онова време вече изчезва като модел футболист и личност, когато все повече егоизма властва в играта. С Шампионската купа за сезон 1991 година! В книгата си за него Джeймс Лейтън казва, че усмивката, добротата и човещината, прибавени към неговата футболна класа го правят незабравим и днес, а Кен Бейтс, който го привлича в Челси, смята, че би бил истинска телевизионна звезда, като футболен анализатор. В годините, когато се наложи като стил минутите за почит да бъдат с ръкопляскания, за да се избегне евентуално освиркване, реакцията на феновете на Тотнъм в оня мач, показва каква личност е бил Дейвид Рокасъл. Иън Райт говори през сълзи за своя приятел и съотборник, с кого са израснали в един район на Голям Лондон. Райти смята за любим мач своя дебют за Арсенал, когато вкарва 3 гола на Саутхямптън, а Роки добавя още един гол, но по-важното, което казва, че най-голямата негова привилегия в играта не са титлите и купите или пък мачовете за Англия, а това че е бил съотборник с Дейвид Рокасъл. Приятели на и извън терена. Завинаги! Иън Райт споделя в своята автобиография "Футболът, моят живот!" /която от фен клуба "Арсенал България" издадохме в началото на 2021 година/, че новината за смъртта на Роки на 31-ви март, 2001 година направо го смазва. И въпреки че тя не идва като гръм от ясно небе е бил неутешим. Като малко дете, което се съдира от плач и нищо не е способно да го успокои. Дни наред не е можел да излезе от това състояние, като е понесъл загубата толкова тежко, че и до ден-днешен не желае да си спомня за онзи ужасен период. Райти се връща в спомените си именно към онзи мач на стадион The Dell, за който споменах : "Любимата ми футболна снимка е от мача Саутхямптън-Арсенал през септември 1991 година – шампионатния ми дебют за "артилеристите". В кадъра аз лежа на тревата, разперил триумфално ръце, а Дейвид Рокасъл, току-що довкарал отбитата от вратаря след мой удар топка, тича към мен, за да отпразнуваме заедно попадението. След като Роки откри резултата, аз добавих хеттрик за победата ни с четири на нула в най-великите деветдесет минути от футболния ми живот". За Дейвид Рокасъл връзката с привържениците винаги е била в основата на неговото поведение извън терена. Той никога не отказва автографи и снимки, дори да са били сто души, като отделя еднакво време на всички със своята заразителна усмивка. И не го прави от жажда за внимание, а защото истински обича привържениците. Иън Райт си задава въпроси в своята книга, към които се включвам и аз: "Как ли би реагирал Роки на днешните фенове, много от които са ужасно невъзпитани, разглезени и нахални?". Мантрата на Дейвид винаги е била „Помни кой си, какъв си и кого представляваш!“. Тази фраза остава дълбоко гравирана в основите на ФК Алсенал Лондон и е като символ и отправна точка за поведението на много от привържениците на големия ""червено-бял" клуб в житейското им поведение. Роки казва следното на Райти: „Иън, всичко, което правим е за феновете. Винаги когато те спират, им отделяй по петнайсет-двайсет секунди от времето си, защото това е нещо, което те ще помнят цял живот!“ /всички ние помним как Иън Райт отдели внимание на българските "топчии" на Акропола в Атина или как споделя публикации от нашите instagram или Twitter профили в социалните мрежи/. И, именно поради тези причини ние всички помним Дейвид Роукясъл вече 20 години след неговата кончина. Лично аз и всички от ASCB се надяваме неговите житейски ценности и историите в автобиографията на Иън Райт да бъдат модел за поведение и подражание на всеки един привърженик на ФК Арсенал Лондон! Арсенал показва огромно уважение към своята непрежалима легенда, като титулната страница на програмата за мача срещу Ливърпул на 04 април 2021 година е посветена на Дейвид Рокасъл/това е заглавната снимка и на нашита статия посветена на Роки/. Пореден елемент на класа от страна на ФК Арсенал Лондон! R.I.P. to the football Legend from Arsenal Supporters Club Bulgaria!!!