Search the Community

Лондончани победиха Манчестър Юнайтед с 3:1 в дербито от 4-ти кръг на Висшата лига. Това бе един изключително вълнуващ мач, в който през почти цялото време на терена имаше само един господар и той се казваше Арсенал. Да, гостите от Манчестър поведоха с гол на Маркъс Рашфорд в 27-та минута на срещата, но само секунди след това Мартин Йодегор (асистенция на Габриел Мартинели) възстанови равенството. Манчестър Юнайтед играеше само и единствено на контраатаки, а дори изглеждаше така, всякаш равен резултат в този мач напълно ги устройва... Арсенал вдигна оборотите през втората част, а Йодегор, Райс и Мартинели се представиха на ниво като от друго измерение. Разбира се, защитата и Аарън Рамсдейл също блестяха и нямаше никакъв повод за паника в отбранителните действия. В самото добавено време на мача, а именно в 6-та минута от него, Деклан Райс отбеляза първото си попадение с екипа на ''артилеристите'' откакто се присъедини в отбора (асистенция на Букайо Сака). Какъв момент само, за да го постигне... И това не беше всичко, защото в 11-та минута на въпросното продължение Габриел Жезус матира Диого Далот и Андре Онана и оформи крайното 3:1 след асистенция на появилият се като резерва Фабио Виейра. Трябва също да се отбележи все пак това, че в полза на домакините не бе отсъдена дузпа за нарушение срещу Кай Хаверц, а пък късен гол на гостите бе отменен съвсем малко преди Райс да отбележи за 2:1. Победата бе изкована трудно и сложно, че дори и по инфарктен начин, какъвто е доста типичен за този отбор напоследък. Арсенал имаше голяма нужда от тези 3 точки, които да върнат увереността в съблекалнята преди предстоящата пауза. Фото кредит: Арсенал ''Топчиите'' вече заемат 5-та позиция във временното класиране с 10 точки на сметката си от 4 изиграни мача. В следващата си среща, те се изправят срещу Евертън на Гудисън Парк (17 септември от 18:30 часа българско време). Още подробности от дербито снощи в следващите редове: Стартов състав и резерви: Фото кредит: Арсенал Жълти картони: Букайо Сака (40-та минута), Габриел Жезус (89-та минута); Смени по време на мача: В 76-та минута заменени бяха Еди Нкетия и Олександър Зинченко, а на техните места се появиха съответно Габриел Жезус и Такехиро Томиясу. Минута по-късно Фабио Виейра замени Кай Хаверц. Рийс Нелсън се появи на мястото на Габриел Мартинели в 90-та минута, а в 9-та минута на добавеното време Мартин Йодегор бе заменен от Жоржиньо. Статистика от мача: Фото кредит: Premierleague Official Репортаж от мача: https://www.youtube.com/watch?v=1pKtWxb9z7I&ab_channel=Arsenal Думите на Микел Артета след победата: ''Изключително много харесвам подобен манталитет. Бяхме решителни и то точно тогава, когато най-много имахме нужда от това. Не се отказахме и преследвахме победата до самият край. Да, опонентът ни успя да поведе в мача, но се върнахме веднага след това. В последствие на срещата не спирахме да преследваме възможностите си и все повече вдигахме оборотите. Определено този път успяхме да убием интригата, когато това се налагаше. Казах ви, че момчетата работят здраво и усърдно върху този показател. Гледаме напред.'' Фото кредит: Арсенал

Трябваше да минат 78 дни преди да се поднови първенството на Висшата лига и още 30 минути в добавка, поради проблеми при влизането на стадиона. Едно припряно очакване през тези летни месеци, премесено с надеждата за класиране само с една позиция по-добро спрямо миналата година. Очакване, което придоби нервни нюанси със закъснението от 30 минути, но реакцията на гостуващия отбор и на реферите даде възможност на всеки един от тези 59 984 привърженици да изпитат удоволствието от първата победа за сезона на отбора на Микел Артета. Някак в унисон и ние се натъкнахме на технически проблем и със закъснение от ден поднасяме кратък репортаж от първата среща за кампанията. Арсенал победи трудно с 2:1 в една среща, която не предполагаше да създаде проблеми, но както каза и на пресконференцията след мача Артета, това е Висшата лига! Срещите с Форест носят емоционален заряд за нас като "топчии", защото именно на отбора от Сити граунд дължим привилегията да играем червени цветове, а самия развой на срещата затвърди тази емоционална традиция. Изключителни 6 минути с два фантастични гола, както в изграждането им, така и в тяхната реализация белязаха първото полувреме и настанилото се спокойствие, че нещата тръгват в посоката на резултата от миналата есен, когато победихме същия съпреник с 5:0. Първо Мартинели показа магичност и осугири топката на пътя на Еди Нкетиа, който нямаше нужда от подкана за да отбележи първото си попадение за новия сезон. За негова, наша и на Микел радост, защото както каза испанецът, Еди заслужава това със своето отношение към играта, особено след разочарованието, че не е стартирал на Уембли, с участието в тренировъчния процес и с цялото си поведение на ролеви модел. Ние също се радваме за Еди, както и за Габи, който намери оная своя енергия и скорост, с която разкъсва противниковите отбрани. Последва един марков гол на Букайо Сака, за който да вкарва подобни голове се оказва елементарна задача. Втората част остави някои горчиви нотки с контузията в коляното на Тимбър, за която очакваме подробности, както и с непредвиденото попадение след контраигра в нашата врата, което доведе до нервен завършек на срещата и спомени за редица срещи от миналото, в които срещу хода на играта допускахме късни изравнявания. Но не би и за наша радост се надяваме, че вече сме си научили уроците. Деклан Райс все повече се налага като истински натурален лидер, който сякаш от години е в Северен Лондон. За съжаление двата му опита за гол не се увенчаха с успех, но първото попадение на рекордната ни попкупка е върпрос на време. Габриел за първи път от август 2021 година не стартира като титуляр и с това бе прекъсната серията му от 73 поредни стартови позиции. По този показател бразилецът остава на второ място след легендата Пол Мърсън, който има 82 поредни участия като титуляр за Арсенал. Така позитививите от срещата остават за нас, както и първите 3 точки за сезона, а следващия понеделник на 21 август гостуваме на Селхърст парк в първото ни лондонско дерби. Желаем успешна седмица на всички български топчии, а утре ни очаквайте с новия епизод на подкаста Arsenalyze!

Трансферът на лятото, на десетилетието, дори на настоящото столетие за Арсенал. Със сигурност преминаването на Деклан Райс на адрес N5 1BU London и края на проточилата се сага е трансфера, с който Арсенал отправи истинско предизвикателство към останалия футболен свят. Привличането на английската звезда е трансфер от такъв калибър, с който всеки един потенциален съперник на „топчиите“ ще се съобразява. Ще или не, защото след периода на трансформация, започнал преди двадесетина години с проекта Емиратс Стейдиъм, новината и факта, че най-големият клуб в британската столица реализира подобна сделка говори за новата орбита, в която ръководството на клуба и Микел Артета изстреляха гиганта от Северен Лондон. Кой е Деклан Райс и защо неговото привличане е фундаментално за развитието на Арсенал Лондон?! Деклан е роден на 14 януари 1999 година в Кингстън на Темза, в района на Голям Лондон. По бащина линия има ирландски корени, което го отвежда в различни формации на „детелините“ като младеж. Той започва да тренира футбол в школата на Челси, когато е на 7 години, за да бъде отхвърлен от „сините“ през 2013 година. За добро! Защото преминава в Академията на Уест Хям Юнайтед, а неговият треньор Тревър Бъмстед заявява, че амбицията, упоритостта и неговото постоянството, му дават шанс да пробие през съставите на прочутата академия на „чуковете“. За историята остават първите игрови минути в последната среща на сезон 2016/17 на терена на Бърнли. Пълен дебют записва на 19 август същата година при победата над Саутхямптън, а в края на своя първи пълен сезон той е обявен за Играч № 2 („Чук на годината“) на Уест Хям Юнайтед. Деклан е само на 19 години и пред него е единствено Марко Арнаутович и блясковото бъдеще, което го чака. Неговият първи гол и наградата за „Играч на мача“ идват на 12 януари 2019 година срещу... Арсенал. Ами, случва се, а Деклан има да се реваншира пред публиката на своя нов клуб. Темата за попаденията на новото ни звездно попълнение ще бъде разгледана в настоящото изложение. На 28 септември 2019 година за първи път е капитан на „чуковете“, а през сезона записва участие във всяка една минута от 38-те мача на отбора си за кампанията. За първи път е обявен за „Играч на годината“ на своя клуб и е сред най-добрите 5-ма футболисти във Висшата лига по единоборства и пресечени пасове. Една черта от неговата игра, която се превръща в движеща сила на Уест Хям и Англия, когато Деклан Райс е на терена, черта на която и ние в Арсенал ще разчитаме. Като казваме Англия, то Деклан избира да защитава националната селекция на „трите лъва“ и записва своя дебют на 22 март 2019 година срещу Чехия на Уембли. През септември на същата година получава заплахи за живота си, свързани с решението му да предпочете Англия пред Република Ирландия. С това си действие Деклан става първия футболист след Джак Рейнолдс, който през 1892 година прави същата „непростима“ за много постъпка. Непростима или недопустима за някои, то за привържениците на Англия, тя носи само наслада, тъй като Райс се превърна в интегрална част от отбора и записа 7 мача на Евро` 2020 и 5 на Световната купа в Катар през миналата година. В два последователни сезона е включен в идеалните европейски единайсеторки на турнирите Лига Европа и Лигата на Конференциите, а след отказването на Марк Ноубъл през май 2022 година получава престижа да носи капитанската лента на Уест Хям. Деклан Райс има тази чест само в един сезон, но какъв! С блестящото си представяне през кампанията той е в основата на спечелената Европейска купа от „виненочервените“, а така се нарежда в йерархията на Уест Хям до имената на легендарните капитани Боби Моор и Били Бондс. През своя последен сезон на Лондон Олимпикс, Деклан е играчът от Висшата лига, който е спечелил най-много единоборства в сравнение с всеки един друг футболист в най-силното първенство на планетата - един показател от играта му, на който Микел Артета ще разчита безусловно. В кариерата си за „чуковете“ записва 245 мача и 15 гола, но неговата амбиция, за която говорихме бе това, което сложи край на един забележителен период в кариерата на този забележителен млад спортист. Какво може да се очаква от Деклан? Той има всички качества да успее в играта. Започнал като централен бранител, в момента е един от най-добрите дефанзивни футболисти в света. Със своите лидерски качества се отличава от най-ранна възраст и от „лейтенанта“ до Марк Ноубъл се превръща в оня „маестро“ от полузащитата, който движеше цялостно играта на своя вече бивш клуб. Изключително здрав физически, той рядко отсъства поради контузии, а стоманата, която демонстрира при отнемането на топката, нейното бързо овладяване и последващ къс пас към най-удачно разположения съотборник ще бъдат от витална необходимост за Арсенал след оттеглянето на Гранит Джака. По този показател и стил на водене на играта много наподобява Клод Макелеле, а при достигане на неговите стандарти, то можем да очакваме велики спомени, които Деклан да създаде за привържениците на „артилеристите“. Райс е много добър както при къси, така и при дълги подавания, но друга черта от играта му, която прави впечатление е владеенето на топката, напредването между двете наказателни полета, създаването и печеленето на пространства и намирането на най-добре позиционирания съотборник. В Уест Хям и тяхната игра на контраатакуващ футбол, много ценното качество на бързото овладяване на топката и намирането на най-добре позициониран съотборник, бе опосредствано от самата бързина на Деклан Райс. Той много удачно създава отстояние от противниковите играчи, което му позволява рядко да губи топката, но дори когато това се случва, то Райси моментално „захапва“ своя противник в опит да си възстанови владеенето ѝ и в повечето случаи това е успешно. Всъщност Деклан Райс навлиза много смело и успешно в противниковото поле, печелейки терен, а когато се налага и единоборства. Нещото, което ще се надяваме да подобри в Арсенал е броят на головете, които бележи. Според Марк Ноубъл, той това го прави на тренировки, но самата игра на „чуковете“ е подвластна на друга концепция, докато при стила на Артета от миналия сезон можем да очакваме и доста повече удари от дистанция, които Деклан Райс да превръща в голове. Апропо, част от неговите 15 гола неведнъж са били обявявани за попадение на месеца в предишния му клуб. Райс определено е лидер, на и извън терена. Такъв от какъвто има нужда всеки един отбор. Той е показвал това нееднократно в кариерата си досега, а при наличието на съотборници като Одегаард, Сака и Мартинели можем да очакваме играта му от втора позиция да разцъфти. Освен чисто игровите му качества се отличава и с класно поведение извън терена, с вече улегнал живот, което може само да го трансформира в един от най-добрите футболисти в света. Неговото приятелство със Сака от националния отбор ще бъде добра отправна точка за интеграция на терена, а самото му появяване с официален костюм и вратовръзка при идването му на Ашбъртън Гроув говори колко този мъж е наясно с ценностите на Арсенал и демонстира интеграция към класата на новия му тим. Не на последно място, с неговото присъствие в отбора се увеличава броят на местните играчи, а това е много важно за самата идентичност на един иконичен английски клуб като Арсенал Лондон. В заключение, ако се върнем към периода му в Източен Лондон и думите на Тревър Бъмстед, няма как да не се сетим за блестящите млади футболисти, които излизат от т.н. „Академия на футбола“ в лицето на Франк Лампард, Рио Фърдинанд, Джо Коул, Майкъл Карик, Джърмейн Дефоу и Глен Джонсън. Ние, които подкрепяме Арсенал се надяваме, Деклан Райс да поеме по стъпките на Лампард младши, Фърдинанд и Карик, и да бъде движещата сила като своите именити предшественици, носейки ни много радост, слава и трофеи в Северен Лондон. А аз тази вечер ще си спретна едно ризото, което все повече се превръща в мое любимо ястие и ще го гарнирам с хладно вино от специално закупен за случая Дек(л)антер. Успех Деклан Райс в твоето ново начинание!