Search the Community

Арсенал гостува на Манчестър Юнайтед в двубой от 6-ти кръг на Висшата лига. Дербито е повече от познато и едва ли има някой, който да не е чувал или чел за него. Сблъсъците между тези два отбора неведнъж и два пъти са допринасяли нажежени страсти и емоции през годините. На фона на това съперничество винаги ще изпъкват някои конкретни двубои, като и едната и другата страна може да се похвали с паметни моменти в него. За нашата страна бихме посочили онзи двубой, изиграл се на ''Театъра на мечтите'' през месец май 2002 година, когато Силвен Уилторд отбеляза, за да подпечата втори дубъл за Арсенал на Арсен Венгер и то насред Манчестър. Разбира се, онова нулево равенство отново на Олд Трафорд през септември 2003 година също ще остане в съзнанието на много артилеристи. Не само заради онзи характер, на който искаме да станем свидетели и днес, но и заради мъжествеността, показана от облечените тогава в жълто и синьо. Мартин Киоун знае най-добре за какво говорим, остава и да можеше да прочете тези редове... Естествено, че има десетки други яростни мачове между Манчестър Юнайтед и Арсенал, но тези два са сред най-колоритните през този век. Едно е сигурно, днес е време за дерби! Гостите от Северен Лондон влизат в него с пълен актив точки от началото на сезона, а именно 15. ''Артилеристите'' посрещнаха кръга на върха на класирането, докато ''червените дяволи'' заемаха 5-то място с 9-точков актив на сметката си. Има доста въпросителни що се касае до отбора на ''топчиите'', като повече подробности ще прочетете в следващите редове. Първо кратък информационен бюлетин, касаещ двубоя: Стадион: Олд Трафорд, Манчестър. Кога: Днес, от 18:30 часа българско време. Телевизия: Диема Спорт 2. Рефер на двубоя: Пол Тиърни. Новините в лагера на Арсенал: Под въпрос със своето участие в мача остават Аарън Рамсдейл, Мартин Йодегор и Александър Зинченко. И тримата изброени ще бъдат оценявани до последно, за да бъде преценено дали ще попаднат в групата. В случая може да се каже, че евентуалните техни отсъствия биха били заради острите влизания, на които само и единствено разчитаха в играта си състезателите на Астън Вила в сряда вечер. Срещата със сигурност пропускат Томас Партей, Мохамед Елнени и Рийс Нелсън. Очакванията са ганаеца да се завърне към пълноценни тренировки след 2 до 3 седмици, докато нещата при египтянина са доста сериозни. Според последната информация, той ще отсъства от терените в рамките на няколко месеца. При Рийс Нелсън нещата все още изглеждат неясни и не се знае кога точно той ще бъде на разположение. Фото кредит: Planet Football Микел Артета преди мача: ''Когато бях по-млад, гледах с голям интерес сблъсъците между тези два отбора. Всичко се случваше много динамично и бързо. Сега очаквам нещо подобно. Съперника ни е във форма и определено ни очаква трудно гостуване. Желанието ни е да измъкнем възможно най-доброто от него и да се представим на високо ниво в самата среща. Те разполагат с някои наистина страхотни фигури в отбора си. Историята на Манчестър Юнайтед просто ви казва, че те ще се състезават да печелят. Ние обаче също. Готови сме да се състезаваме с тях. Това ще бъде един наистина голям тест за нас. Излизаме на Олд Трафорд с желанието и мотивацията да се поздравим като победители. Така или иначе лесни мачове във Висшата лига няма. Просто няма място за подобно изказване. Уикенд подир уикенд предстои двубой след двубой. Ние искаме да извличаме възможно най-доброто от всеки следващ и да надграждаме върху цялостното ни представяне. Да, конкретно за това дерби ще отсъстват някои наши състезатели за съжаление, но това не означава, че ние нямаме шанс. Даже напротив. Ние трябва да докажем предимно на самите нас, че можем да се справим точно тогава, когато никой не вярва.'' Игра с прогнози във форума на ASCB: Определено това е специален двубой. Пожелаваме си късмет, липса на нови контузии, добра игра и най-вече победа! Сбирките за мача по клоновете на ASCB продължават, а ако не сте сигурни в това къде се събира вашият клон, може да се свържете с Представител за съответното населено място ( https://arsenal-bulgaria.com/ascb/contact/ ).

Мачовете срещу Тотнъм винаги са специални. Това се дължи на много неща - дългата история и съперничеството между двата клуба, напрежението между феновете, заряда у играчите и още безброй фактори. Тези от вас, които следят сайта от известно време, знаят, че писах преди последния ни сблъсък със Спърс. Следователно знаете, в какъв ужас преживявам седмицата преди този мач. Само за пример - предната нощ спах час и половина, снощи малко повече. Писането преди тази среща със сигурност поне малко успява да намали напрежнението и притеснението, така че се радвам, че имам възможността да ви нахвърлям най - важното преди първото Дерби на Северен Лондон за сезона. Поради особения характер на това дерби формата на двата отбора често не играе кой знае каква роля в това, какъв ще е крайният резултат. Въпреки това мога смело да заявя, че Тотнъм не правят добър сезон до момента. Спечелиха първите си три мача с по един гол, като не демонстрираха кой знае колко впечатляващи качества. Отборът също така е последен в лигата по т.нар. xG(очаквани голове = статистическо измерване на качеството на головите шансове и вероятността те да бъдат реализирани). Това обаче по никакъв начин не трябва да ни успокоява кой знае колко. Както бяха Уувс на Нуно, така и Тотнъм са отбор, който може много умело да "стои" върху водачеството. Особено срещу нас, които в последно време имаме доста сериозни проблеми в това да се върнем в мача, след като сме допуснали гол. Първият гол в тази среща ще бъде от изключителна важност: на Тотнъм също често им е трудно да обръщат резултати и да гонят мача. И понеже това е статия за Арсенал а не за Спърс, ще завърша тази секция от нея със следното - Тотнъм са поне в момента недобър, но опасен отбор. Кейн и Сон могат да "кликнат" и по всяко време(а ние знаем как съдбата обича да предлага Арсенал на всеки, който реши точно в този момент да прави мача на живота си) да създадат нещо опасно. Може да е само един шанс, но тези играчи имат качеството да го реализират. От Арсенал бе потвърдено, че абсолютно всички играчи от първия отбор са налични за селекция без отсъствия поради травми или други причини. Това нещо, което не се случва често. Още по - малко на нас. Това дава възможност на Артета да избира от абсолютно всичко, с което разполагаме в момента. Със сигурност ще му създаде и известни трудности или колебания, но аз бих казал, че това е по - скоро от хубавите главоболия и проблеми, които един треньор може да има. Според мен Рамсдейл ще запази титулярното си място на вратата, след като до момента не е направил нищо за да го загуби. Заражда се неочквано приятна връзка между него и феновете, както и между него и хората пред него на терена. В този млад и лека-полека обновяващ се Арсенал Рамсдейл бавно се превръща в нещо като талисман за състава. По всяка вероятност защитната четворка от последните два мача ще остане непроменена, като това е интересно: без да подценявам опозицията ни от последните два шампионатни мача, защитниците ни не бяха тествани на безкрайно високо ниво. За първи път под ръководството на Артета в отбора започва да се оформя нещо като титулярна/първи избор защитна линия. Този мач ще ни даде страшно много информация за защитната ни формация. Мога да си представя, че Кейн ще бъде поверен на Габриел, както стана последния път и проработи изключително добре. Полузащитата ще е безкрайно интересна. Партей изкара солидни 60 минути срещу Уимбълдън през седмицата, което със сигурност ще допринесе към по - доброто му физическо състояние. За мен той е твърд титуляр при всяко положение. Тук стигаме и, разбира се, до т.нар. "elephant in the room" - Гранит Джака. Независимо какво е мнението на всеки един от нас относно него, няма как да не напиша няколко реда. След като наказанието му от три мача изтече, той е наличен и въпросът е, дали трябва да бъде върнат директно в стартовия състав, както и дали Артета би го направил. Аз лично си мисля, че шансът утре да видим Гранит в първите 11, е около 70-75%. Не съм непременно убеден, че това е правилното решение. В последните някоко мача се видя, че малко по малко започваме да изграждаме структура в центъра на терена и без Гранит Джака. Интересното в случая обаче е, че той може да бъде лидер и малко или много знае значението на този мач. Към това добавяме факта, че Артета го харесва много, както и парадоксалното му качество да играе доста приличен футбол директно след като е имал "Джака-момент"(влизане с бутоните напред и два крака във въздуха). Въпреки че не съм най - големият фен на Джака(и смятам, че това лято изпуснахме перфектна възможност да се освободим от него и да градим центъра на чисто), няма да бъда безкрайно разочарован, ако го видя в титулярния състав, просто заради лидерските му качества и целеустремеността, която той може да притежава в такива важни мачове. Ако Джака играе, това означава, че някой измежду Сака, Смит-Роу, Йодегор, Обамеянг и Пепе ще трябва да остане на пейката. Изключая може би Йодегор и Обамеянг(ако дойде навреме за мача ) за всеки един от другите трима мога да видя причина, поради която това няма да е пагубно. Бих искал всички да стартират, но в случай, че това е невъзможно, всеки един от тези играчи би ни дал допълнително енергия и фантазия от пейката, ако в хода на мача такава ни е потребна. Не виждам как с представията си през седмицата Лаказет и Нкетия могат да изместят някого от отбора, въпреки че вторият изигра доста приличен мач и вкара уникален гол. С вълнение примесено с притеснение очаквам обявяването на състава утре. Мачът е днес - неделя, 26.09.2021 от 18:30 българско време и ще бъде излъчван по Диема Спорт 2. "Играем у дома, ще имаме нашите хора зад нас и те ще създадат невероятна атмосфера, на която ние сме длъжни да се насладим и от която трябва да извлечем пълния максимум" каза Артета преди мача. За състоянието на отбора, за позицията ни в първенството и за престижа от Дербито на Северен Лондон смея да твърдя, че за момента този мач предвид всички обстоятелства(втория пълен сезон на Артета начело, трансферен прозорец, през който той получи пълна подкрепа, кошмарния старт на сезона, опита за изграждане на някаква форма) е най - важният за Микел след финала на ФА Къп през 2020. Този път съм една идея по - обективно позитивен преди мач срещу Спърс. Това обаче не може да сломи напиращата в мен паника. Независимо дали сте на стадиона, в бар или пред телевизора с приятели, сам пред лаптопа със скръстени ръце и крака(като мен) - пожелавам ви Арсенал да превърне неделята ви в празник и да ви направи още по - горди да носите топа на гърдите си, отколкото вече сте! Това е мач за чест! Come on, Arsenal! <3

Има дати, които е записано във вселенското пространство да останат гравирани в историята. С добро, а в много случаи с лошо. Но, най-ценното е когато от тъмнината на лошото изгрее пламъка на хубавото в човешкото битие. Това, което наричаме съдба има своите невидими нишки, които не усещаме и които са вплетени в случващото се край нас, оставяйки усещането за предопределеност и чувството на свързаност между хора, обстоятелства, съдби, истории. Датата 06 февруари 1958 година, носи по много от всичко изброено. Трагедия, печал, непреодолима мъка, съпричастност, човещина и героизъм от най-висша категория. Дата, която ще възкреси от пепелта всички изконни човешки ценности, ще ни бъде пътеводна светлина в най-трудни моменти и ще ни напомня, че първо и преди всичко сме хора. През втората половина на 50-те години Манчестър Юнайтед е най-силния тим в Британия, спечелил две поредни титли и отправил предизвикателство към Купата на европейските шампиони. Съдбата обвързва този тим на Юнайтед и Арсенал в нещо много стойностно за историята на играта и за следващите поколения. И въпреки че динамиката на „Великата игра“ ще разпалва пожара на футболната враждебност между двата футболни гиганта, то те завинаги ще останат свързани в онова трагично събитие и последвалите прояви на класа и уважение. Такива, каквито подхождат и са типични на най-големите. Каквито са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Категорично и без никакво съмнение! Датата е 01 февруари, 1958 година . Известни като „Децата на Сър Мат“, Манчестър Юнайтед гостуват в Северен Лондон в един мач, който се превръща в класика, а много хора по онова време го определят като най-добрата футболна среща в историята, след която може да не гледаш повече този спорт. За жалост това е и последната изява на една легендарна генерация британски футболисти на английска земя. В този съботен ден на „Хайбъри“ се стичат многобройната тълпа от 63 578 души, които не знаят, че ще се насладят за последно на един от най-силните британски отбори в история при срещата им с техния любим Арсенал. Дънкан Едуардс дава един от своите последни автографи на Хайбъри. Този мач е бил наслада за окото, триумф на нападателната игра и доказателство за това кое първенство е номер едно в света. Тогава, сега и завинаги! На почивката Юнайтед води с 3:0, за да се вдигнат „артилеристите“ и доведат нещата до 3:3. В репортажите от мача се споменава, че това предизвиква стена от звук и истерия по трибуните на стадиона в Излингтън, а в добавка оловно сивото небе създава обстановката на класическото английско дерби, при което резултата се движи по ръба на бръснача, а обратите следват един след друг. За радост на тълпата, която знае как да обича и подкрепя своя тим и да уважава достойнствата на противниците. Екстаза на Арсенал и агресията от трибуните не могат да пречупят гостите, и те вкарват нови два гола, преди един късен такъв за Лондончани да финализира класиката при резултат 4:5 за гостите от Салфорд. Този резултат от една страна носи нота на горчивина за „топчиите“, но от друга напомня на всички, че класата и духа на „Добрия стар Арсенал“ е налице, нищо че напоследък са леко поизвехтели. Лидерството на капитана Дейв Боуен е забележително и е точно това, което се очаква от капитана на най-големия клуб на Южна Англия. За разлика от него, Джак Келси на вратата прави необясними грешки в тази среща, които рефлектират в промяна на цифровото изражение на светлинното табло. Келси е считан за един от най-великите вратари в историята на Арсенал с 327 мача и шампионско участие през 1952-53 година, както и такъв за Уелс, където се конкурира за вратарската позиция със стража на Манчестър Юнайтед Хари Грег. Дейв Боуен също е от Уелс и води своята страна на Световната купа през 1958 година в Швеция, където „драконите“ играят героичен четвъртфинал срещу Пеле и Бразилия. Келси и Боуен са първите „топчии“, които играят на Световно първенство за историческите книги и това не е случайно като се има предвид класата и техния характер. Точно обаче в този мач Джак допуска спад във формата си, което води до 3 гола на Дънкан Едуардс , Боби Чарлтън и Томи Тейлър за гостите. Нещо, което в онези години не е било изненада и разбираемо Юнайтед излиза като за „сиеста“ след почивката. Арсенал обаче записва 3 гола за 3 минути, които влизат завинаги в историята на Лондончани. Дейвид Хърд(по-късно играе за Ман Юнайтед) и два гола на Джими Блуумфийлд между 59 и 61 минута предизвикват истерия и сцени на лудост на Хайбъри. След още 5 минути вдъхновени от Денис Вайълет и …. Джак Келси, гостите водят с 5:3, с което получават сравнения, че са като прочутите унгарци от 50-те години, които винаги вкарват в повече от своя съперник. Друг уелсчанин в лицето на Дерек Тапскот оформя легендарното 4:5 в един мач, който завинаги ще остане в световната футболна история. А, Вик Гроувс дори е на милиметри от знаменито изравняване в последните секунди на двубоя... Пред вратата на Джак Келси. Според официалната страница на Арсенал в интернет по онези времена тези, които са имали възможността да гледат Юнайтед на живо са били истински щастливци. Нещо, което обаче не може да се каже за 5 футболисти взели участие в тази битка, както и още други трима техни колеги, които отиват във вечността на 6 февруари в мразовития и снежен Мюнхен. А освен тях и още 15 души от клуба и журналисти, които никога не се завръщат в Англия при своите семейства. В онези времена Арсенал е далеч от борбата за трофеи, но класата и уважението показано към Юнайтед е огромно. В програмата за мача на резервите срещу Саутенд Юнайтед е помолено привържениците да запазят 2 минути тишина в чест на загиналите играчи на Юнайтед. В програмата за следващия домакински мач срещу Болтън Уондърърс на 18 февруари са отделени 2 страници в които се отдава почит на загиналите играчи и на техния мениджър, а по-късно и за единствен път в историята е поставена снимка на първа страница на гениалния Дънкан Едуардс. Две страници посветени на Мат Бъзби и Манчестър Юнайтед в програмата за мача с Болтън на 18.02.1958 година. Дънкан Едуардс е един от най-великите. Снимка от първа страница на програма за мач на Арсенал! Едно отношение, което показва каква голяма загуба за Британия и за спорта въобще е тази самолетна катастрофа. В последствие тези два клуба завинаги ще останат дълбоко свързани и с поредица от легендарни сблъсъци на всички фронтове, превърнали се в една от запазените марки на английския футбол. Днес камбаните в Манчестър и в параклиса в Мюнхен ще бият в знак на траур за 63-и път след онзи злокобен февруарски ден на 1958 година. 6 февруари 1958 година се превръща в най-черния ден от историята на Манчестър Юнайтед, след като онази самолетна катастрофа причинява смъртта на 23 души. Загиват „Бебета на Сър Мат“, за да се превърнат завинаги в „Цветята на Манчестър“. Един от най-силните футболни отбори в историята на играта, който трагично си отива, за да се превърне в легенда. В началото на сезон 1957-58 „Червените дяволи” са си поставили амбициозната цел за трета поредна титла, атака на Купата на Асоциацията и пробив в Европа. Но, не би! В студената и мразовита зима, сковала Европа, съдбата решава да скове този велик състав, при това по един трагичен начин. Празнуващи класирането си на полуфинал след 3:3 срещу Цървена Звезда, те кацат да заредят гориво в Мюнхен и никого повече не успяват да излетят. Двата опита на капитан Тейн и помощникът му Реймънт се оказват неуспешни, което ги кара да направят трети и оказал се фатален такъв. В 15:03 минути на този фатален ден, самолета на Британските европейски авиолинии излиза от пистата, врязва се с крило в намираща се в съседство къща, корпусът му удря дърво, следва експлозия, хаос, паника, трагедия на борда. Очевидци разказват как Били Уилън се моли и казва, че „ако това е краят, то той е готов за него”. Хари Грег изнася в несвяст телата на своите съотборници. Спасява Боби Чарлтън, изнася и тялото на Денис Вайълет, за да изпадне и той в безсъзнание. Преди това обаче спасява и майка с нейното бебе. Има апокрифна история, че на борда е била бременна жена с фамилия Лукич и това е бъдещия вратар на Арсенал Джон Лукич. Това, разбира се не е вярно, тъй като гостувалият за 15-я Рожден ден на „българските топчии“ вратар е роден през 1960 година. Така или иначе, на борда е било страшно! Летището в Мюнхен. 06 февруари 1958 година. Трудно можем да си представим агонията на умиращи тела в разсечения и горящ самолет, звуците и стоновете на смъртта и ужаса изпитан от тези хора, там в мразовития мюнхенски следобед. Помощник мениджъра на тима Джим Мърфи, който пропуска гостуването в Югославия идва да посети борещите за живота си в баварска болница Дънкан Едуардс, Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Бъзби е в кома и лежи в кислородна камера, Боби се възстановява бързо от травмите, но никой не вярва, че ще може да играе отново футбол. А Дънкан пита как е завършил мача с Уулвс и после умира, за да остане завинаги в сърцата на футболна Англия. При тази ужасна трагедия загиват 8 футболисти, а Юнайтед е тотално разстресен, като земетръс от най-висока степен. До края на сезона записва една победа и завършва на 14-о място. Достига до финал за Купата и там пада от Болтън с 0:2. В Европа от Мадрид предлагат купата да бъде връчена на манчестърци в знак на уважение, но УЕФА отказва. Манчестър Сити са поканени да заменят своите съседи, но отказват, а техният немски вратар Берт Траутман/една истинска футболна знаменитост, който пази във финал за Купата със счупен прешлен/ се явява модератор и преводач в преговорите, за учредяване на фонд в Германия, който да подпомогне жертвите от трагедията. Докато се случва това, Мат Бъзби е излязъл от комата и се лекува от депресия в Швейцария, за да се вдигне точно преди финала за Купата и да си постави за цел да изгради отново непобедим и харизматичен отбор. И го прави, като успеха им точно 10 години по-късно срещу Бенфика е това, което кара всички оцелели да почувстват облекчение и чувство на изпълнен дълг към своите трагични съотборници – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Били Уилън, Дънкан Едуардс и хора от делегацията на Манчестър Юнайтед, журналисти, пътници. Общо 23 души. Капитан Тейн е обвинен, че е причинил трагедията заради замръзналите криле на самолета и едва 10 години по-късно успява да бъде оневинен, когато се доказва че пистата не е била изчистена и това е причина за катастрофата. 10 години на психически ужас, от който той излиза с изчистено име. Сър Мат и Сър Боби пък записват имената си със златни букви в историята на футбола и оставят наследство, от което всички следващи генерации се учат и развиват. А в знак на почит Ерик Уинтърс написва песента „Цветята на Манчестър”, която първо е изпълнена от ливърпулската фолк група The Spinners през 1962 година, а великият Morissey издава песента „Munich air disaster, 1958” през 2004 година. И, ако тук става дума за един от най-великите и популярни спортни отбори на света, ние от „Арсенал България“ не забравяме и няколко други емблематични трагедии, свързани със самолетни катастрофи. На 4 май 1949 година се разбива самолетът, превозващ великия тим на Торино: най-силният отбор на Италия по това време „Grande Torino“, при който загиват 18 футболисти начело с големия треньор Ерньо Ебстайн, оцелял от концлагерите унгарски евреин, и легендарния капитан Валентино Мацола. Сякаш неговото момченце Сандриньо продължава пътя на баща си, за да се превърне в лидера на големия Интер от 60-те години на миналия век. На 11 август 1979 година в небето над Днепродзержинск, днешна Украйна, се сблъскват 2 самолета Ту-134 А, при което загиват 178 души, сред които 17 играчи на ФК Пахтакор Ташкент, отбелязвайки най-голямата авиокатастрофа в епохата на бившия СССР и втора в световната история въобще. Фактът, че загива футболен отбор е причина да се разчуе за случая в епохата на т.н. „Желязна завеса“. В най-ново време 76 души загиват, за да превърнат скромния бразилски тим Чапекоензе в легенда при полета им за финала за Копа Судамерикана. Оцеляват едва 3 фуболисти и общо 5 човека, като вратарят Джаксон Фолман е бил с Библията в ръцете си при трагедията. По-късно Южноамериканската Конфедерация КОНМЕБОЛ връчва купата посмъртно на бразилския отбор, за разлика от УЕФА, която не иска да си наруши принципите през 1958 година . През януари 2019 година самолет с аржентинския играч Емилиано Сала пада в Английския канал при полета му от Нант към уелския Кардиф, където той така и не успява да заиграе. И когато говорим за нишките на живота, то такава е как един от оцелелите в лицето на Сър Боби Чарлтън ще бъде водеща фигура в първия триумф на английски отбор за Европейската купа, което е едно галено намигване на съдбата, при това напълно заслужено. Това са от онези моменти в спорта и живота, които ни карат да се усмихваме, дори когато има толкова поводи за тъга и сълзи. Сър Боби на Хайбъри на 01 февруари 1958 година. Респект за всички тези, които загинаха при тези катастрофи, както и на тези които оставиха своите клубни пристрастия пред лицето на смъртта и живота! Респект за ФК Арсенал Лондон, който винаги е показвал огромна класа в отношението си към другите и това е още един повод за гордост на всеки един ИЗБРАН да бъде привърженик на великия тим от Северен Лондон! Програма на Арсенал със снимки от този епохален мач. Материалът е авторски, като при написването му е използвана информация от книгата „Цветята на Манчестър“, официалните страници на Арсенал, Манчестър Юнайтед, Торино, Пахтакор Ташкент и фенската страница The Arsenal history.

Утрешният Ден на народните будители ще бъде изпълнен с много интересни събития за членовете на фен клуба и техните приятели. От 15:00 часа на базата на националния отбор в квартал Бояна, женската формация на ASCB ще вземе участие във футболен празник, който ще включва тренировка и състезание по футболни умения. Събитието ще се състои като част от програмата за развитие на масовия и женски футбол на БФС –„Хайде да ритаме“. Благодарение на тази програма участничките в ежегодния благотворителен турнир в полза на сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“, организиран от ASCB, получиха топки и допълнителни награди. Този футболен празник ще бъде и официалната промоция на новите екипи на дамския отбор на фен клуба, който за 3 годишната си история може да се похвали с 3 бебета и участия в 4 турнира. Екипите са факт, благодарение на финансовата подкрепа на приятелите ни от Newton Mortgage Consultants, които се надяваме да подкрепят и занапред многобройните ни инициативи. А, час и половина след края на спортния празник започва и дербито на кръга във Висшата Лига между Манчестър Юнайтед и Арсенал. Бар Сингълс срещу сградата на Националната телевизия ще бъде за първи път домакин на софийските „артилеристи“. Три екрана, звук и специални промоции ще посрещнат привържениците на Арсенал. Събитието е отворено за всички фенове на лондонския клуб. Елате (ни) повече! Барът е голям и работи с всички противоепидемичи мерки.

Датата е 20 октомври 1990 година, Олд Трафорд, Манчестър, Северна Англия. Андерс Лимпар е дал преднина на гостуващия отбор 3 минути преди края на полувремето. Но интересното тепърва предстои. В 60-та минута на мача се случва едно меле, което ще се превърне в легендарно и ще дава отражение върху мачовете между тези съперници през годините напред. С едно брутално нарушение срещу Денис Ъруин, Найджъл Уинтърбърн предизвиква масов бой на терена в който участват 21 играчи с изключение на вратаря Дейвид Сиймън. Брайън Маклеър се нахвърля върху Уинтърбърн като реакция, тук е и голмайсторът Лимпар, който е изблъскан от Пол Инс в рекламните табла. Мелето продължава 20 секунди, като реферът Кийт Хакет успява да въдвори ред, а повечето участвали реално се опитват да усмирят побеснелите играчи. В резултат на домакините е отнета 1 точка от актива, а гостите са наказани с 2 точки, което не им пречи да станат Шампиони на Англия за сезон 1990-91. Футболната Асоциация няма друг избор, тъй като Арсенал имат подобен случай само преди година. В добавка са наложени и глоби от по 50 000 паунда на двата клуба. Арсенал прави вътрешно разследване и налага парична санкция на Джодж Греъм, а в Юнайтед с такива са "наградени" Ъруин и Маклеър. Години по-късно легендарният бивш нападател на Селтик и Манчестър Юнайтед ще си спомни за срама от случилото се, за шевовете, които е получил след интервенцията на Андерс Лимпар и това каква подкрепа е получил от своите съотборници. Той добавя, че такава яростна подкрепа са дали и "топчиите" на Найджъл и Андерс. След този сблъсък, никога повече това съперничество не е същото. Емоции, нажежени страсти и ярост изпъстрят мачовете през следващите десетилетия. Северът срещу юга, индустриалният Солфорд срещу цветния Лондон. Два от гигантите на английския футбол. Алекс Фъргюсън срещу Джодж Греъм, а после и срещу Арсен Венгер, Рой Кийн срещу Патрик Виейра, Мартин Киоун срещу Рууд Ван Нистелрой. Сблъсък, който се заражда именно след този мач в средата на октомври 1990 година за да се превърне в една от английските класики. Никога преди тази дата мачовете между двата отбора не са носили щрихите на ненавистта и омразата, но искрите които се разгарят в този съботен следобед прерастват в един пожар, който близо две десетилетия не може да бъде загасен. Каква е предисторията на този инцидент? В началото на октомври Юнайтед е на 6 позиция. Арсенал са втори и вече изостават от традиционните за онова време лидери Ливърпул. Трети са Тотнъм Хотспър (изненадващо и нетипично за тях високо класиране) на само точка след "топчиите". Интересно е, че в първия си мач начело на Манчестър Юнайтед срещу Арсенал, Алекс Фъргюсън записва победа с 2:0 гарнирана с много напрежение и наказателни картони, а това прекъсва серията от 22 мача без загуба на лондончани. През сезон 1987-88 двата тима се срещат за Купата на Лигата на Хайбъри. И когато Брайън Маклеър има шанс да прати мача в преиграване, той пропуска дузпа, а в добавка получава агресивна реакция от Найджъл Уинтърбърн. Напомня ли Ви този момент на един друг инцидент случил се по-късно в годините? На мен лично: Да! През ноември 1989 година Арсенал са глобени 20 000 паунда от ФА заради масов бой на мача с Норич Сити. Изобщо "топчиите" са спазвали добрите традиции на 80-те години в британския футбол, а тази тяхна твърдост се превръща в запазен етикет, преди късният Венгер да промени мисленето и поведението но своите възпитаници. Какво е следствието на инцидента? Отнетите точки са в момент, когато Ливърпул вече води с 8 пункта пред Арсенал. В онези времена това е било непосилна за стопяване разлика, особено като се има предвид доминантната роля на "червените" в английския футбол. Дейвид О`Лиъри е разочарован и твърди, че това наказание практически изстудява шампанското на Анфийлд роуд. Но, не би! С едва една загуба за 42 мача Арсенал успява да стане шампион на Англия, като титлата е подпечатана с победата от 3:1 на 6 май 1991 година на Хайбъри. Срещу Манчестър Юнайтед. След хеттрик на Алан Смит и заслужената 10 титла за лондончани. Страхотно постижение и почти "непобедима" кампания: една загуба в 42 мача! По-късно в годините Олд Трафорд ще стане център на още две легендарни битки известни като "Битката за Олд Трафорд" от 21 септември 2003 година и "Битката в бюфета" на 24 октомври 2004 година. Два случая донесли полярни възприятия на замесените в тях, но цементирали страстта на емоциите когато се срещат Арсенал и Манчестър Юнайтед! И независимо от събитията на и около терена, такива мачове затвърждават популярното сред феновете на Арсенал мото: We`ll never be beyond that stage! Кратко видео от шоуто на Олд Трафорд: Истинска класика на Олд Трафорд! Гладиаторите от Арсенал и Манчестър Юнайтед:

Манчестър, Англия. Ийстландс 17.10.2020 г. Манчестър Сити: Едерсон; Уокър, Диас, Аке; Ернандес; Марез, Фоудън, Кансело, Силва; Стърлинг/Кап./, Агуеро. Арсенал: Лено; Белерин, Луис, Габриел, Тиърни; Себайос, Джака, Сака; Пепе, Уилиян, Обамеянг/Кап./. В мач от една своеобразна „супер събота” на стадион „Ийстландс” се срещнаха съставите на Манчестър Сити и Арсенал в един дуел на двамата доскорошни колеги Пеп Гуардиола и Микел Артета. Мачът дойде в особен момент и за двата състава. Фаворитите за всяко едно отличие в лицето на Манчестър Сити се представяха доста под равнището на своите стандарти, а и на очакванията на футболната общественост. В същото време хората на Микел Артета показват забележителен прогрес в последните няколко месеца. Прогрес, който кореспондира с нарасналите очаквания на техните привърженици и прогрес, който ги караше да вярват убедено в шансовете им за успех при гостуването на един от най-негостоприемните стадиони в света на футбола. Каква ирония и каква промяна в стандартите на английската игра. Преди 20 години при една загуба на „гражданите” на Хайбъри с 0:5, тогавашният им наставник Джо Ройъл бе нарекъл по този начин стадион Хайбъри. И бе прав. Обаче за тези години нивото на Манчестър Сити се вдигна толкова много, а това доведе до една много негативна поредица от 6 поредни загуби при гостуванията на Арсенал, започнала на 18 декември 2016 година. За да сме точни головете на Оливие Жиру и Санти Касорла през януари 2015 година носят последната победа на „топчиите” на този терен, като това е и последната им победа при гостуване на отбор от т.н „топ 6”. И, точно при тези обстоятелства дойде срещата вчера, като домакините имаха записани загуба с 2:5 от Лестър Сити и трудно равенство на терена на Лийдс Юнайтед в предишните си двубои. Това в добавка към контузията на Кевин Де Бройне даваше много надежди за Арсенал. И оправдано с оглед формата на отбора, променената психологическа картина и ниво на отговорност от играчи към мениджър и обратно. В добавка и новата покупка за 45 милионна Томас Парти даваше сериозен оптимизъм за добро представяне. И то бе налице. Погледнете статистиката: Помните ли такова представяне в тези последни 6 гостувания там на север? Аз лично не. Да, загубихме с единствен гол на Рахим Стърлинг, след спасяване на Бернд Лено и последвала добавка, но нека бъдем реалисти. Най-добрият вратар и носител на наградата „Златна ръкавица” Едерсон Мораес извади домакините със спиращи дъха спасявания. На два пъти удари на Букайо Сака и един на Пиер-Емерик Обамеянг. Може да се твърди, че Едерсон е най-важното попълнение в селекцията на Пеп Гуардиола, особено при нивото на неговите предшественици Джо Харт и Клаудио Браво и при наличието на изцяло нова защитна формация. През втората час бразилецът извади и удар с глава на Пепе, но това бе рутинно спасяване, за разлика от онези през първата част, които бяха феноменални. По-късно в мача Давид Луиз и Пепе от наказателни удари не успяха да затруднят стража на Сити. Така Арсенал загуби един мач, който преди няколко месеца щеше да е отписал далеч преди да отбора да отпътува на север. И това е най-радостното, че виждаме огромен напредък в мисленето и поведението на състава и неговият наставник. Микел Артета след мача снощи: Апропо след срещата Микел Артета бе видимо разочарован и това личи от неговите думи: „Разстроен съм, тъй като чувствам, че заслужавахме повече. Изключително съм доволен от представянето, което показахме тази вечер. Имахме три отлични шанса и трябваше да отбележим. Ако получиш гол от Сити, после трябва да си перфектен и да покажеш повече от тях за да ги победиш”. Относно мрачния рекорд от загуби Артета каза, че иска да побеждава навсякъде, че нещата които е направил неговия състав за 96 минути заслужават аплаузи, но когато искаш да победиш състав от „топ 6” трябва да оползотворяваш създаденото в наказателното му поле. Определено след такова представяне има разочарование, но и надежда, че негативния рекорд от 29 поредни мача без победа при гостуване на водещите тимовете скоро ще бъде нарушен. Всъщност за последно Арсенал е побеждавал отбор от голямата шестица в лицето на Сити в онази победа през 2015 година. От своя страна Пеп Гуардиола заяви след мача, че е доволен от победата срещу изключителен отбор и Едерсон е направил страхотни спасявания, както и в мача с Лийдс Юнайтед, а победата при обстоятелствата около състава му в момента е нещо, което ще помогне в бъдещ аспект. Трябва да отбележим и завръщането в игра на Серхио Агуеро, който се отличи с едно закачливо действие към асистент-реферката, което не бе санкционирано, както и с първите минути на новото попълнение Томас Партей. Ганаецът игра в заключителните минути на срещата, но е видно че има нужда от адаптация към своя нов състав и начин на игра, налаган от Микел Артета. Киерън Тиърни също игра, против очакванията да бъде извън групата поради карантина, а това е добра новина за „топчиите”, предвид и на контузията преди началото на срещата на Роб Холдинг. Рахийм Стърлинг бе избран за играч на мача, Едерсон записа чиста мрежа номер 53 във Висшата лига и е лидер по този показател за брой мачове, в които е играл, а Пеп Гуардиола отпразнува победа номер 500 в кариерата си на мениджър. От другата страна това бе 10 поредна загуба на Арсенал срещу този съперник във Висшата лига, 29 мач без победа срещу водещите отбори на чужд терен и изравнен анти-рекорд за поредни загуби от даден съперник, датиращ от периода 1974-77 година, когато Ипсуич таун е създавал много затруднения на „топчиите” в един определено труден за тях период. Ако погледнем от един друг ъгъл на съперничеството между двата състава ще открием много общи неща извън техните мениджъри в момента. 20 футболисти са обличали екипите на Сити и на Арсенал. Някои се помнят и до днес с умиление и от двете страни, други носят негатив на част привържениците, а аз ще отбележа имената на няколко наистина легендарни играчи, които са обичани и в Манчестър и в Излингтън. Джо Мърсър, който е капитан на Арсенал през 50-те години и води Сити до титла и европейски триумф през 60 и 70-те години, като мениджър, Брайън Кид който стои на скамейката до Пеп Гуардиола, но е бил звезда в Сити и Манчестър Юнайтед, както и за Арсенал през 70-те години, за да стигнем до Патрик Виейра, Дейвид Сиймън, Найъл Куин и разбира се непрежалимият Дейвид Роукасъл. За Арсенал предстои мач срещу Рапид за Лига Европа на 22 октомври във Виена от 19:55 и срещу Лестър Сити на 25 октомври от 21:15 в Лондон. Видео от мача снощи: Останете с нас за още новини и статии свързани с Арсенал и неговия напредък през този сезон, както и такива свързани с живота и дейността на „Арсенал България”.