Search the Community

Ролята на спортния директор във футболните клубове бе подложена на необичаен фокус през изминалите седмици, след като Еду Гаспар напусна поста си в Арсенал. Мненията са поляризирани за неговите функции в отбора на фона на възходите и паденията на „топчиите“ в изминалите няколко години. Част от феновете на тима са разочаровани от предстоящите промени в администрацията, докато други оспорват изцяло ползите от подобен човек по отношение постиженията на терена. Това създаде условия, за да разберем каква всъщност е работата на спортния директор. Бърз поглед към историята показва, че Джордж Рамзи е първият специалист в тази област. Той ръководи Астън Вила през далечната 1886 г. и престоят му в отбора продължава внушителните 30 години. На практика това е зората на професионалния футбол, което означава, че спортните директори са наоколо от почти 140 години. Длъжността обаче в началото е била съвместявана с треньорската и техническата част от спорта, докато днес тези функции са разделени между цял екип от хора. Съвременната дефиниция за спортния директор се налага през 90-те години на миналия век, когато в Англия, Франция и Нидерландия е наложен бизнес-ориентиран модел на футбола. Асоциацията на спортните директори (ASD) отличава името на Франк Арнесен, като може би първият специалист на поста. Той е част от ръководството на ПСВ Айндховен между 1994-2004 г., след което работи в Тотнъм и Челси. В наши дни почти всички професионални клубове в света разполагат със спортен директор. Но какво всъщност прави той, че работата му да е толкова важна? Оказва се, че няма еднозначна длъжностна характеристика за този пост, тъй като всеки един собственик на футболен клуб има различно виждане за йерархичната структура, която движи всички дела от определянето на бюджетната рамка, през договарянето на трансферите, та чак до детайли от порядъка на височината на тревното покритие по време на мачове. И все пак има някои често срещани характеристики, които биха могли да ни дадат известна яснота. Най-често спортният директор е равнопоставена фигура със старши-треньора, като двамата оформят един екип. Под тяхно пряко ръководство са всички помощник-треньори, маркетинг специалисти, пресаташета, скаути, футболисти, масажисти и всички други длъжности, занимаващи се с начина, по който изглежда отборът пред широката общественост. Влизаме в детайли, за да се опитаме да изясним още по-точно дейността на спортния директор. Аякс и Барселона са примери за два клуба, които използват спортните си директори, за да изграждат цялостна стратегия за развитие. Там фокусът е насочен към юношеските академии и неслучайно двата отбора се ползват именно със славата на две от европейските люпилни за таланти. При каталунците тази роля в момента е връчена на Андерсон Луис де Соуза или както всички го познаваме - Деко. Португалецът зае поста през август 2023 г. и още в първите 12 месеца от работата си убеди своите колеги, че в първия и втория отбор трябва да се присъединят цели 8 юноши, сред които е и Ламин Ямал. Крилото в момента е считано за един от най-ярките таланти в световния футбол, като дори блесна на Европейското първенство с отбора на Испания, за да спечели трофея. Други клубове обаче искат спортният директор да се занимава основно със скаутска дейност, като се превръщат в преки ръководители на вече изградена мрежа от анализатори, които обикалят света в търсене на скрити таланти. Това се превърна в процес с най-висок приоритет, защото инфлацията на трансферния пазар направи така, че днес има десетки клубове, които ежегодно харчат стотици милиони за трансфери. Руски, американски и арабски милиардери преобърнаха футбола с главата надолу, като на практика започнаха да подписват празни чекове, за да може клубове от ранга на Челси, Манчестър Сити и ПСЖ да се превърнат в новите глобални лидери на пазара, измествайки от тази роля традиционните прахосници, като Реал Мадрид, Барселона и Манчестър Юнайтед. Промяната може и да се оказа лесна за останалите грандове из Европа, но клубовете с по-скромни финансови възможности съвсем не са конкурентни в този аспект. Затова инвестицията в добър спортен директор със скаутски умения е най-добрият възможен опит за изпреварване на събитията. В България имаме един много добър пример за подобен човек. Името му е Георги Караманджуков и той е спортен директор за Лудогорец. Под негово ръководство „разградчани“ дори изместиха фокуса от старши-треньора, тъй като наставниците там се менят почти всяка година, че понякога и по-често, но въпреки това тимът привлича таланти, които често надскачат нивото на родната Първа Лига. От 2018 г. насам, когато Манджуков встъпва в длъжност, „орлите“ подписват с футболисти от ранга на Каули Оливейра (привлечен за €600 хил., продаден за €2,3 млн. след 115 мача, 27 гола и 21 асистенции), Пиерос Сотириус (привлечен за €800 хил., продаден за €2 млн. след 62 мача, 29 гола, 7 асистенции), Алекс Сантана (привлечен за €800 хил., продаден за €2,5 млн. след 78 мача, 14 гола и 7 асистенции), Игор Тиаго (привлечен за €1,32 млн., продаден за €11 млн. след 55 мача, 21 гола и 11 асистенции) и Бърнард Текпетей (привлечен за €900 хил. и вече има 177 мача, 41 гола и 35 асистенции). Ганаецът в момента е оценяван от Transfermarkt на €6 млн. Трети клубове пък възлагат на спортния директор ролята на водещ парламентьор при сключването на споразумения с други отбори и подписването на договори с пристигащи играчи. Чики Бигиристейн върши точно това в Манчестър Сити. През 2012 г. той е може би първият ключове трансфер, условно казано, от страна на арабските собственици на „гражданите“. Смята се, че той е причината Хосеп Гуардиола да се присъедини към проекта, след като двамата работеха заедно в Барселона. Има редица анализи на Sky Sports, The Athletic, Marca, ESPN и редица други водещи медии, които показват как двамата си разделят мениджърските функции в клуба. Пеп е човекът, който гради визията на терена, а Чики е човекът, който се грижи старши-треньорът да има оптимален брой състезатели от световна класа, които не биха си тръгнали от тима в следствие на изкушаваща оферта отвън. Сити по традиция е клубът, обвиняван за най-скъпите трансфери в историята, но, ако погледнем топ 10 на тези футболисти, ще видим, че там има само един играч, подписал с „гражданите“. Това е Джак Грийлиш, който през лятото на 2021 г. струваше малко над €117 млн. В челото са ПСЖ със сделките за Неймар (€222 млн.) и Килиан Мбапе (€180 млн.). В Барселона са отговорни за три подобни сделки - Филипе Коутиньо (€135 млн.), Усман Дембеле (€135 млн.) и Антоан Гризман (€120 млн.). Атлетико Мадрид, Челси, Реал Мадрид и Ювентус съответно са с по един трансфер - Жоао Феликс (€127 млн.), Енцо Фернандез (€121 млн.), Еден Азар (€121 млн.) и Кристияно Роналдо (€117 млн.). Междувременно договорите на звездите в Манчестър Сити са наистина внушителни. Цели 9 души в момента прибират по над £200 хил. на седмица, а сумарно за заплати на играчи ръководството плаща по над £201 млн., по информация от Capology. За сравнение, в Арсенал има само петима души с подобни заплати, в Ливърпул са само двама, в Интер са трима, в Ювентус е един, в Барселона са петима, в Атлетико Мадрид са двама, а единствено в Реал Мадрид и Байерн Мюнхен има повече подобни - по 11. Оказва се наистина, че спортният директор е длъжност с плаващи функции. Отмина времето, в което сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер ги съчетаваха умело с треньорския си гений, тъй като днес играта е много по-техническа, отколкото нещо друго. Затова водещите специалисти сред треньорите разчитат на свои равноправни колеги, с които трябва да работят в екип, за да постигат поставените им резултати. В Арсенал Еду Гаспар се превърна в най-големия поддръжник на Микел Артета. Бразилецът се превърна в първия в историята спортен директор за клуба, след като в края на 2022 г. бе повишен от технически директор. За този кратък период заплатите на играчите се повишиха от £118 млн. до £171 млн., бяха похарчени общо £385 млн. за входящи трансфери, а продажбата на водещи играчи в основни конкуренти бе изцяло блокирана, че дори се стигна до входящи трансфери от Челси, Манчестър Сити и Уест Хям. Разделението на ръководните функции между Еду и Артета даде положителен резултат, защото Арсенал се завърна в Шампионската лига и завърши на второ място във Висшата лига в два поредни сезона, за да се превърне отново в основен претендент за титлата. Следващият спортен директор в клуба се очертава да бъде Тиаго Скуро от Монако, по информация на Sky Sports. През годините той заема ролята още в Ред Бул Бразил, Крузейро и Брагантино преди през 2023 г. да се установи във френския тим. Именно той привлече Фоларин Балогун при „монегаските“, както и играчи от ранга на Денис Закария, Мохамед Салису и Тило Керер, реализирайки нетни приходи от трансфери на стойност €82 млн. и в същото време отборът да финишира на второ място през миналия сезон в Лига 1 и в момента да е единственият пряк конкурент на ПСЖ за титлата.

Еду Гаспар изиграва 30 мача, в сезона на Непобедимите. Бразилецът играе фундаментална роля, в центъра на терена, за „артилеристите“. Едуардо Сезар Дауд Гаспар пристига в Арсенал през януари 2001г. за 6 млн. паунда. Той е трябвало да се присъедини още през 2020г., но трансферът е бил спрян, защото португалският паспорт на бразилеца е бил фалшив. Няколко месеца по-късно, Еду получава италиански такъв, благодарение на роднинските връзки на баща си с тази страна. Еду Гаспар пристига от отбора на Коринтианс. Там той изиграва 32 мача като се отличава с 1 асистенция. През 2000г. той печели Световното клубно първенство с отбора. Стартът на кариерата на Еду в Арсенал не започва добре. Сестра му е убита в автомобилна катастрофа и това се отразява на бразилеца. За шестте месеца, в които бразилецът е в отбора, от сезон 2000-2001, той записва 5 участия. Сезон 2001-2002 е малко по-успешен за него. Еду изиграва 27 мача във всички турнири, 14 от които във Висшата Лига, вкарвайки 3 гола и правейки 2 асистенции. През същият сезон, Арсенал печели дубъл, а Еду става първият бразилец печелил Висшата Лига. Следващият сезон отново е сравнително успешен за бразилеца, след като взима участие в 29 мача, вкарва 2 гола и прави 2 асистенции. Контузии пречат на полузащитника да изиграе повече мачове и да има по-ключова роля в отбора. Непобедимият сезон е този, в който Еди показва истинските си качества. Бразилецът изиграва 48 мача във всички турнири, 30 от които във Висшата Лига, вкарва 7 гола и прави 2 асистенции. Играта му се отличава с визия, техника и контрол. Заедно с Патрик Виейра изграждат една отлична двойка, която бе с основна заслуга за титлата. Последният сезон на Еду в Арсенал бе 2004-2005. В него той изигра 18 мача във всички турнири, вкарвайки 2 гола и правейки 1 асистенция. Годината за него бе противоречива, тъй като започва сезона късно, след участие за Копа Америка. Бразилецът така и не възвръща формата си от предната година. Допълнителен принос има и факта, че той навлиза в последната година от договора си, а преговорите с Арсенал се проточват. Въпреки всичко кариерата на Еду в Арсенал завършва с медал, след като той и „артилеристите“ печелят ФА Къп. През май 2005г., Валенсия привлича Еду със свободен трансфер. За „прилепите“ той изиграва 72 мача, вкарва 1 гол и прави 7 асистенции. За 4 години играта му е на приливи и отливи като така и не успява да се утвърди в отбора. Едва в последният си сезон записва 28 мача във всички турнири. На 6 август 2009г., Еду подписва с родния си Коринтианс, след като е освободен от Валенсия. След като участва в 16 мача, Еду е освободен през 2010г. Същата година той обявява и край на своята кариера. За националният отбор на Бразилия, Еду има 16 участия като е допринесъл с 2 асистенции. Играе на Копа Америка през 2004г. като печели титлата със „селесао“. През 2005г. участва в турнира Купа на Конфедерациите, който събира носителите на титли на всеки континент плюс световният шампион и отбора домакин. На финала, бразилците побеждават Аржентина с 4:1. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · В момента Еду Гаспар е спортен директор на Арсенал · В периода 2016-2019, бившият футболист на Арсенал изпълнява длъжността „координатор“ в националният отбор на Бразилия