Search the Community

Вероятно повечето от вас вече са наясно, че Арсенал представи официално новият дизайн на Емиратс. Става въпрос за външната част на стадиона, като новите ръчно изработени произведения ще заменят прегърнатите легенди на клуба, които красяха облика на домът на Арсенал до момента. В следващият материал, ще ви запознаем малко повече с новостите, защо те са там, какъв е бил мотива и вдъхновението, както и с хората виновни за изработката. Новият дизайн се състои от 8 произведения. Реализирането им е благодарение на съвместна организирана работа между художници, привърженици, хора от управата на Арсенал и легенди на клуба. Целта на финалният продукт е била индифицирането на какво точно представлява клуба, както исторически, така и занапред. В долните редове ще разкажем по-детайлно за всяко едно от новите бижута, които с гордост ще показват домът на Арсенал. Victoria Concordia Crescit Тази част олицетворява някои от клубните икони, носещи във и със себе си духа на клуба. Изображението е вдъхновено от живописа на Френската Революция и показва обичаните ни клубни легенди, готови да се борят за победа редом до артилерийски топове и мотото на клуба – Victoria Concordia Crescit – Victory Through Harmony (Победа Чрез Хармония). Темата е разработена от Рубен Дангур и е позиционирана в ляво от входа за гостуващи сектори и е видна за всички идващи на Емиратс през моста на Дани Физсман. Включените легенди: Джордж Мейл, Мартин Киоун, Ема Бърн, Джайн Лъдлоу, Иън Райт, Еди Хапгууд, Алекс Скот, Мариен Спейси, Франк Маклинток, Дейвид Сиймън, Тони Адамс и Дейвид Рокясъл. Remember Who You Are Тази част изобразява историята на клуба и по-специално годините и славата на Арсенал на Хайбъри. Портретът е от фасадата с историческа стойност – East Stand, овековечена с много специални моменти, легендарни мениджъри и играчи на клуба. Името е препратка към небезизвестният цитат на Дейвид Рокясъл: „Remember who you are, what you are and whо you represent.” „Помни кой си, какво си и кого представляваш.“ Хайбъри и този цитат са били най-обсъжданите неща между феновете по време на дискусиите за модернизация, като са накарали Рубен Дангур да илюстрира нещо много специално в тази насока. Произведението е поставено на източната част на Емиратс, като така ще бъде с лице към Хайбъри. Заслужилите хора тук (горе от ляво към долу в дясно): Кърсти Пийлинг, Джон Радфорд, Алън Смит, Сиан Уилиамс, Фай Уайт, Дейвид Джак, Кени Сансъм, Клиф Бастин, Иън Райт, Тиери Анри, Тед Дрейк, Дейвид Данскин, Кен Фрайър, Арсен Венгер, Боб Уилсън, Дейвид Сиймън, Пат Райс, Алекс Джеймс, Джак Келси, Джордж Армстронг, Майкъл Томас, Дейвид Рокясъл, Кевин Кямбъл, Пол Дейвис, Рег Люйс, Джо Мърсър, Хърбърт Чапман, Джордж Греъм, Бърти Мий, Лий Диксън, Тони Адамс, Стийв Боулд и Найджъл Уинтърбърн. Invincible Invincible (Непобедими) визуализира два от най-славните успехи на клуба. Непобедимият сезон при мъжете – 2004 – 2005г. и спечелването на Шампионската лига при жените през сезон 2006 – 2007г. Момчетата на Арсен Венгер остават единственият клуб без загуба в шампионата в модерната история на футбола, докато момичетата на Вик Ейкърс към момента са единственият британски женски клуб вдигал най-значимият трофей. Отбор мъже: Денис Бергкамп, Патрик Виейра, Рей Парлър, Тиери Анри, Арсен Венгер, Робер Пирес, Фреди Люнгберг, Сол Кямпбъл, Жилберто Силва, Коло Туре, Лаурен, Еду Гаспар, Йенс Леман, Ашли Коул, Паскал Сиган, Силвен Вилтор, Хосе Антонио Рейес, Гаел Клиши, Нванкво Кану, Мартин Киоун, Жереми Алиадиер, Дейвид Бентли и Джъстин Хойт. Отбор жени: Анита Асанте, Джули Флийтинг, Лиан Сандерсън, Алекс Скот, Джейн Лъдлоу, Кати Чапман, Рейчъл Йанкей, Мари Филип, Киара Грант, Кели Смит, Вик Ейкърс, Карън Карней, Ема Бърн и Фей Уайт. Come To See the Arsenal Тази илюстрация е препратка към гордостта на Северен Лондон и лозунга на Хайбъри Home of Football (Домът на футбола). Тя е поставена на място, където ще се вижда от влаковете минаващи в близост до стадиона. Eighteen - Eighty Six Тази илюстрация е препратка към основаването на клуба през далечната 1886 година и смелото решение за преместването му в Северен Лондон през 1913 година. За много от феновете Eighteen-Eighty Six (осемнадесет – осем шест) е тясно свързана с Come To See The Arsenal (Вижте този Арсенал), знакова част от фен културата на нашият отбор. В добавка е поставен и графичен знак Always Forward (Винаги напред), което символизира динамичната култура на клуба и жаждата за постоянно развитие. We All Follow The Arsenal Тази секция показва разнообразието във фенбазата на Арсенал, като в нея има изобразени както локалните, така и международните фенклубове на отбора от Северен Лондон и целият свят. С текущи 150 фенклуба и общо 187 банера, сред които и знамена, тази илюстрация показва традициите и обичта на феновете от всяка точка на планетата. Да не забравяме, че във вътрешната част на стадиона, знамената на националните фенклубове от различни държави винаги са били важна част от пейзажа. Всички помним култовата снимка Arsenal 4:2 Tottenham Hotspur точно до Arsenal Supporters Club Bulgaria. И по същият начин, българският флаг гордо ще стои сред знамената на останалите фенклубове, защото сме тук и защото ни има! Future Brilliance Тази илюстрация е вдъхновена от Арсен Венгер и неговите думи: „Here you have the opportunity to get out the greatness that is in each of you.“ “Тук имате възможността да покажете величието, което всеки притежава. “ По този начин клубът показва отдадеността си за намирането и развитието на млади таланти, а на самото изображение се виждат деца, тичащи към Емиратс от ляво и играчи излезнали от школата и които всички обичаме в дясно. Включените играчи: Чарли Джордж, Джак Уилшър, Дейвид О‘Лиъри, Кели Смит, Ракел Йанкей, Пол Дейвис, Пол Мърсън, Лиан Сандерсън, Пат Райс, Лиъм Брейди и Тони Адамс. Found A Place Where Belong *Илюстрацията е в прогрес и още не е напълно завършена На тази част от стадиона ще бъдем ние. Или иначе казано – феновете. Изображението ще представи 721 привържаника, които са подкрепяли отбора от самото му начало. От Уулуич, през Хайбъри и Емиратс, както и такива от гостуванията на отбора из Острова и Европа. И тук може да се похвалим, че три снимки от гостуването на Арсенал в България срещу Лудогорец ще попаднат в цялата картинка. Няма как да не бъдем горди, след като на стена вдъхновена от цитат на Денис Бергкамп попадаме и ние. А ето го и него: „"When you start supporting a football club, you don't support it because of the trophies, or a player, or history, you support it because you found yourself somewhere there; found a place where you belong." „Когато започнеш да подкрепяш футболен клуб, не го правиш заради трофеите, или играч, или история, подкрепяш го, защото си намерил твоето място някъде там, място където принадлежиш.“ А ето и снимките: Арсенал е бил, е, и винаги ще бъде класа! Новият дизайн на стадиона и историята около него само могат да докажат това. Бъдещето изглежда светло, защото и след най-страшната буря винаги изгрява слънце. Дано е така и в неделя срещу пиленцата, а нашите момчета да ни зарадват с добра игра и хубав резултат. А дори и да не е така, съседите никога не могат да ни стигнат по класа и етикет. Горните редове са просто още един пример за това! ПП Линк към официалният сайт, където може да намерите страшно много интересни неща и снимки от събитието! https://www.arsenal.com/emiratesstadiumartwork

На 28.09.2022г. се състоя ежемесечната среща между официалните фенклубове на Арсенал по целият свят. За незапознатите, такива срещи се организират онлайн и се правят почти всеки месец, като на тях се обсъждат наболяли въпроси, теми и идеи за фенклубовете, клуба, развитието и какво ли още не от всички присъстващи. Домакин на мероприятието е Марк Бриндъл, организатор на фенклубовете на Арсенал по света и човекът, помагащ и допринасящ за билетите получени от нашият фенклуб, а по стечение на обстоятелствата на нея присъствах и самият аз – Здравко Талви. Ще се опитам да обобщя случилото се и по-важното казано, защото смятам, че ще бъде интересно на читателите, пък и се позапознах с някои новини от кухнята на клуба, както и с приятни хора от къде ли не. Острова, Япония, Перу, Южна Африка, САЩ, Норвегия, Алжир, Нигерия, Замбия, Австралия и от къде ли още не. Като цяло имаме адски много фенове по цялата планета, като в някои държави дори фенклубовете са повече от един. Срещата бе разделена на две части. В първата бе дадена думата на Бен Уилиямс, част от треньорският щаб в академията, отговарящ за деца от 8 до 12-годишна възраст. Той сподели, че по инициатива на Пер Мертезакер, в момента всички детско-юношески формации в Арсенал тренират в една и съща система и се опитват да научат децата и юношите да играят в стила, който е спуснат от Микел Артета в мъжкият отбор. Трудностите при децата са, че подобен стил на игра е много тежък за научаване, особено когато трябва да научиш вратарят да играе като либеро, а защитниците да владеят и подават топката на крак. В следствие на което, малките „Артилиеристи“ претърпяват не малък брой загуби, но пък положителното е, че това също е част от плана за развитие, като целта е да се научат да реагират след спънки и загуби, вместо да се мислят за звезди от самото начало. Изненадващо или поне за мен, бе факта, че за да се запишеш в школата на Арсенал от дете, трябва да имаш единствено и само отличен успех в учлище. В академята работят и психолози за деца, както и специално назначени хора, които помагат на малките в случай, че има трудности с учебният процес. Цялата идея за това е дошла от великият Лиъм Брейди (директор на школата на Арсенал за период от 25 години, преди да го замести Пер Мертезакер). „Смисълът на това е много простичък. Всички в клуба искаме всяко едно дете да стигне до мъжкият отбор или да бъде професионален футболист, но не всеки път се получава по една или друга причина. Ако това не стане, момчето, което израства пред очите ни, трябва да стане възпитан и добър човек, да бъде полезен на обществото и да намери щастието си в друго поприще. С отлични оценки и качествено обучение, това става много по-лесно!“, сподели Бен Уилиямс. Разбира се, поговори и за трудностите, как децата на тази възраст са много емоционални и трябва особено внимание във възпитаването им. Също така, поясни колко много взискателни родители има в Лондон и как повечето такива не се доверяват на специалистите, а си мислят, че техният син е новият Лео Меси. Друга пречка идва от Брекзит и факта, че чуждестранните играчи под 18 години ще намаляват значително, не само в Арсенал, но и в цяла Англия. Това е поради факта, че всеки трябва да има виза, а процедурата за нея е доста сложна, особено за деца. Вероятността, в бъдеще да видим нов Сеск Фабрегас, се очертава да е все по-малка. Все пак, таланти в Англия не липсват и пример, за което бе даден със самият Ийтън Нванери, който стана най-младият играч дебютирал във Висшата лига. Бе обяснено, че това далеч не е прищявка на Артета за да се прави на интересен, а е плод на много работа от целият щаб. Момчето се оказва, или поне по думите на Бен Уилиямс, истински талант, а целта на нашият мениджър е да покаже на Лондон и околията, че ако се справяш добре в нашият отбор има място за теб. Завършекът бе повече от положителен, като идеята на академията и конкретно на Пер Мертезакер, който бе наречен абсолютна машина и вглъбен човек в постигане на поставената си цел, е Арсенал да стане най-успешната детско-юношеска школа както в Англия, така и в Европа. Дали и кога това би могло да стане, само времето може да покаже, но бъдещето на този етап изглежда светло. Втората част от срещата бе водена от самият Марк Бриндъл. Спектъра на нея бе главно подобрената атмосфера на Емиратс и как тя може да се подобри още повече. За приповдигнатото самочувствие напоследък, освен добрите игри и ентусиазъма на мъжкият отбор, се дължи и на нова фракция наречена Ashburton Army. Това е местен фенклуб, изграден от младежи между 16 и 25-годишна възраст, на когото от Арсенал е отпусната зелена светлина да се настани в трибуната Clock End, за сметка на по-стари членове със сезонни карти, които са отстъпили местата си и сега заемат седящи и по-горни редове на стадиона. Трябва да бъдат похвалени и Red Action, които са приели новата фракция като положително хвърлена ръкавица и са се активизирали да подобрят атмосферата на стадиона. Тук някъде идваме и ние като фенклуб, но за съжаление за момента, билетите отредени на чуждестранни фенклубове и особено такива за големите мачове не спадат при местата зад вратите, а при по-горните седящи сектори. Съвсем естествено, залетяха и въпросите за safe standing зад двете врати (Clock End и North Bank). Safe Standing, или вече официално License Standing, е масова идея по стадионите на острова да се възвърнат правостоящите места. Това е сложна процедура, изискваща одобрението на местната управа, в случая Islington. Тук момента е много пикантен, защото ако кметството одобри нещо подобно и за зла беля се случи нещо лошо, потърпевши ще са самите те, както и Арсенал като клуб, а никой не иска до там да се стига, защото последиците от нещо такова биха били огромни и за двете страни. За капак, ако въпросният License Standing бъде приет, следва намаляване на капацитета на стадиона, което ще ощети приходите към клуба, както и самите фенклубове с по-малко билети. Добрата новина, обаче, идва от факта, че управата на Islington се е съгласила и е дала зелена светлина на привържениците зад вратите и по секторите на най-долните етажи да стоят прави по време на мач, макар и стадиона да се води изцяло седящ. Това дефакто не е новост, защото в тези части на стадиона винаги е имало правостоящи, но вече е официално, стига да не пречиш на хора зад теб. Цялата тази ситуация е била под засилено наблюдение в последните 5 години, за да се уверят всички власти, че опастност няма. Разбира се, идеи и допълнителни разговори за подобряването на атмосферата продължават, като всеки фенклуб и всеки обичащ Арсенал е свободен да изкаже своята такава и да бъде дискутирана на някоя от следващите срещи. Общо взето, всичко е добре, когато нещата вървят в правилната посока, а личните ми впечетления от чутото са точно такива. Сега остава и да бием пиленцата в събота, за да може всичко да върви по мед и масло.