Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'история на арсенал'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 6 results

  1. Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие. Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели. В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък. Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри. ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал) Рефер: Д.Пиърсън 20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!
  2. „Помни кой си, какво си и кого представляваш!“ Крилата фраза, изречена от една от най-обичаните фигури, свързани с Арсенал. Фраза, която всеки може да приложи към своя живот, фамилни традиции, наследство и ценности, които изповядва. Фраза, изречена от една от най-трагичните фигури в историята на лондонския клуб и избродирала със златни букви името си в аналите на футбола на Острова. Днес стават 20 години от смъртта на един истински кавалер както с топката на терена, така и извън него. Олицетворение на класа, стил и възпитание. Джентълмен, който бе като британски лъв на терена с бразилска филигранна техника. И не случайно е наричан "Бразилецът от Люишъм". Той завоюва 2 титли на старата Първа дивизия, спечели 14 повиквателни за Англия, в които „трите лъва“ нямат загуба, но не можа да спечели битката с рака. Не я спечелва, но спечели любовта и сърцата на всички истински привърженици на "Великата игра" независимо от цвят, пол или клубно пристрастие. Истинските хора не умират! Велика фигура, която и до днес е обичана от феновете на Лийдс Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Хъл Сити и Норич Сити, чиито цветове е защитавал с чест и гордост. А пък фенове на Арсенал го обожават, защото той показа какво е да бъдеш отдаден на това което обичаш и на хората които те обичат. Забележителен е начинът, по който Роки приема случващото се дни преди края. Обажда се на своята майка Линда и на нейното притеснение за начина, по който говори той спокойно и отговаря, че му трябва малко почивка и след като поспи всичко ще бъде наред. Каква ирония, след като заспива завинаги, той се превръща в легенда, която кара дори привържениците на противниковите отбори да замълчат в знак на уважение към ценностите, обаянието и харизмата, които този човек е излъчвал. Големи са притесненията часове след неговата кончина, когато на „Хайбъри“ трябва да се срещнат Арсенал и Спърс от провокативно поведение по време на минутата мълчание в негова памет. Арбитърът Пол Дъркин е бил предупреден да прекъсне мача, ако има вулгарно поведение от гостуващите привърженици. Но не би. Това е един от мачовете, когато всички запазват уважение към един тих, възпитан и галантен човек от една отминала епоха, който по онова време вече изчезва като модел футболист и личност, когато все повече егоизма властва в играта. С Шампионската купа за сезон 1991 година! В книгата си за него Джeймс Лейтън казва, че усмивката, добротата и човещината, прибавени към неговата футболна класа го правят незабравим и днес, а Кен Бейтс, който го привлича в Челси, смята, че би бил истинска телевизионна звезда, като футболен анализатор. В годините, когато се наложи като стил минутите за почит да бъдат с ръкопляскания, за да се избегне евентуално освиркване, реакцията на феновете на Тотнъм в оня мач, показва каква личност е бил Дейвид Рокасъл. Иън Райт говори през сълзи за своя приятел и съотборник, с кого са израснали в един район на Голям Лондон. Райти смята за любим мач своя дебют за Арсенал, когато вкарва 3 гола на Саутхямптън, а Роки добавя още един гол, но по-важното, което казва, че най-голямата негова привилегия в играта не са титлите и купите или пък мачовете за Англия, а това че е бил съотборник с Дейвид Рокасъл. Приятели на и извън терена. Завинаги! Иън Райт споделя в своята автобиография "Футболът, моят живот!" /която от фен клуба "Арсенал България" издадохме в началото на 2021 година/, че новината за смъртта на Роки на 31-ви март, 2001 година направо го смазва. И въпреки че тя не идва като гръм от ясно небе е бил неутешим. Като малко дете, което се съдира от плач и нищо не е способно да го успокои. Дни наред не е можел да излезе от това състояние, като е понесъл загубата толкова тежко, че и до ден-днешен не желае да си спомня за онзи ужасен период. Райти се връща в спомените си именно към онзи мач на стадион The Dell, за който споменах : "Любимата ми футболна снимка е от мача Саутхямптън-Арсенал през септември 1991 година – шампионатния ми дебют за "артилеристите". В кадъра аз лежа на тревата, разперил триумфално ръце, а Дейвид Рокасъл, току-що довкарал отбитата от вратаря след мой удар топка, тича към мен, за да отпразнуваме заедно попадението. След като Роки откри резултата, аз добавих хеттрик за победата ни с четири на нула в най-великите деветдесет минути от футболния ми живот". За Дейвид Рокасъл връзката с привържениците винаги е била в основата на неговото поведение извън терена. Той никога не отказва автографи и снимки, дори да са били сто души, като отделя еднакво време на всички със своята заразителна усмивка. И не го прави от жажда за внимание, а защото истински обича привържениците. Иън Райт си задава въпроси в своята книга, към които се включвам и аз: "Как ли би реагирал Роки на днешните фенове, много от които са ужасно невъзпитани, разглезени и нахални?". Мантрата на Дейвид винаги е била „Помни кой си, какъв си и кого представляваш!“. Тази фраза остава дълбоко гравирана в основите на ФК Алсенал Лондон и е като символ и отправна точка за поведението на много от привържениците на големия ""червено-бял" клуб в житейското им поведение. Роки казва следното на Райти: „Иън, всичко, което правим е за феновете. Винаги когато те спират, им отделяй по петнайсет-двайсет секунди от времето си, защото това е нещо, което те ще помнят цял живот!“ /всички ние помним как Иън Райт отдели внимание на българските "топчии" на Акропола в Атина или как споделя публикации от нашите instagram или Twitter профили в социалните мрежи/. И, именно поради тези причини ние всички помним Дейвид Роукясъл вече 20 години след неговата кончина. Лично аз и всички от ASCB се надяваме неговите житейски ценности и историите в автобиографията на Иън Райт да бъдат модел за поведение и подражание на всеки един привърженик на ФК Арсенал Лондон! Арсенал показва огромно уважение към своята непрежалима легенда, като титулната страница на програмата за мача срещу Ливърпул на 04 април 2021 година е посветена на Дейвид Рокасъл/това е заглавната снимка и на нашита статия посветена на Роки/. Пореден елемент на класа от страна на ФК Арсенал Лондон! R.I.P. to the football Legend from Arsenal Supporters Club Bulgaria!!!
  3. „Влюбих се във футбола така, както по-късно се влюбвах в жените: внезапно, необяснимо, безусловно, без да се замислям за болката или пораженията, които неминуемо вървят с любовта”. Знаменита фраза от една знаменита книга, кулминацията на която е завършека на един знаменит сезон в английския футбол. 1988-89 е стотната юбилейна кампания в английското първенство и както може да се очаква, той носи свръх емоции на замесените в него отбори. Книгата се казва “Fever pitch” (бълг. изд. „Треска за футбол”, издадена от "Арсенал България" през 2014 година във връзка с 10-та годишнина на фен клуба.), нейн автор е Ник Хорнби, обявена е за спортна книга на 1992 година, а по нея е направен филм, в който главният герой Пол Ашуърт е привърженик, отдаден на своя любим Арсенал до форма на болка и отчаяние. И няма как да е различно, когато близо 18 години не е виждал своя отбор достатъчно близо до заветната титла на Англия. За да бъдем съвсем точни, вижда и усеща как преднина от 11 точки изтича между пръстите, и когато си толкова близо до мечтата, тя ти се изплъзва за по-малко от 2 седмици. В началото на същия този сезон Ливърпул са обявени за твърд фаворит, още повече в състава се е завърнал след гастрол в Италия Иън Ръш. Арсенал, които завършват на 6-та позиция в предходния сезон не получават особени шансове от букмейкърите. Но дори английските букмейкъри понякога бъркат, а за да се случи това, означава че действително много силен състав е опровергал техните прогнози. След катастрофалното европейско първенство във ФРГ, Тони Адамс е обвиняван от медиите на Острова за главен виновник за провала и се очаква той да е с понижено самочувствие, но точно обратно капитанът на Арсенал е сигурен в шансовете на отбора за първа титла след 18 сезона пауза. Реакцията на публиката на съперниците и пресата е ужасна към младия бранител. Наричан обидно "Магарето" заради своя тромав и непохватен на пръв поглед вид, след като вкарва в двете врати при равенството на „Олд Трафорд“ е показан в колаж с 2 магарета, но това ни най-малко не разколебава спечелилия 66 повиквателни за Англия защитник. Получил допълнителна мотивация, той извежда своя отбор до титлата след най-драматичния и забележителен финал в историята на английското първенство. В началото на януари Ливърпул е едва на шеста позиция, докато Арсенал е с цели 11 пункта преднина и върви уверено към заветното отличие. Следват поредица от слаби резултати, докато Мърсисайдци наваксват своето изоставане. На 15 април обаче се случва най-голямата трагедия в английското първенство, която в крайна сметка води и до последвалата революция в играта. Трагедията на „Хилзбъро“, при която 96 привърженици на Ливърпул намират своя последен дом, разтърсва целия футболен свят. Мачът с Арсенал, който трябва да се изиграе на 23 април е пренасрочен за 26 май и така има голяма вероятност двата съперника за титлата да решават съдбата ѝ в директен сблъсък. А това на „Анфийлд“ е като планина за изкачване и сизифовски труд в онези години. Събитията от Шефийлд не се отразяват на формата на Ливърпул и те записват 5 поредни победи, докато „топчиите” губят у дома от Дарби Каунти и правят равен 2:2 с Уимбълдън в последния си домакински мач. Същият Уимбълдън, когато бият с 5:1 в първия мач за сезона като гости. Над „Хайбъри“ е надвиснала сянката на провала след като са били толкова близо то мечтаната титла, докато по това време Ливърпул е безмилостен срещу Уест Хям Юнайтед с 5:1. Всичко това означава, че Арсенал се нуждае от победа с два гола разлика, за да стане шампион. Разбира се, това не се очаква от никого, а дори феновете им някак по навик и с надежда говорят, че могат да бият. „Дейли Мирър“ дори излиза със заглавие „Спукана ви е работата Арсенал!”. Точно това заглавие в автобуса и запис от финала през 1971 година с оня фамозен гол на Чарли Джордж, донесъл "дубъл", са мотивационните трикове към отбора на мениджъра Джордж Греъм. С неочаквано защитна тактика и допълнителен централен бранител Лондончани успяват да поведат с гол на Алан Смит в началото на втората част. Времето обаче изтича, а камерите хващат как Стив Макман с обезумял поглед казва, че има само една минута и всичко е почти решено. Почти. Защото Джон Лукич, Лий Диксън, Алан Смит и Майкъл Томас не мислят така. It`s up for grabs now… Гол в добавеното време кара над 4 000 гостуващи фенове да надвикат тълпите на „Анфийлд“ в отговор на най-драматично спечелената титла в историята на английското първенство. За очакванията към мача говори фактът, че в студиото е националният селекционер Боби Робсън, коментатори са Дейвид Плийт и един от най-известните британски водещи Браян Муур. Значимостта на този резултат се подсилва от факта, че Арсенал не е печелил на този стадион от 1975 година, а Ливърпул нямат домакинска загуба с два гола повече от 3 години. След мача „Гардиън“ възкликва, че това е магическа вечер за английския футбол, а титлата на Арсенал е напълно заслужена. Споменатият Браян Муур крещи секунди преди гола на Томас: „ Сега всичко е възможно!“ И е прав, защото в английския футбол, наистина всичко е възможно. Арсенал печелят своята 9 титла и за втори път след 18 година пауза. Първият случай е именно през 1971 година, а през 2022 година се навършват отново толкова години разлика спрямо последната ни титла от 2004 година... Триумфалните централни бранители: Тони Адамс, Стийв Боулд и Дейвид О`Лиъри П.п. Този мач е единият от двата, които правят много българи привърженици на Арсенал. Другият такъв е онзи Финал за Купата на Футболната Асоциация срещу Шефийлд Уенздей от 1993 година. Всички се надяваме скоро да има нов епохален сблъсък, който да ни донесе дълго чаканата радост и да направи нова генерация нашенци, привърженици на "червено-бялата страст на Северен Лондон!" It`s up for grabs now!
  4. Има дати, които е записано във вселенското пространство да останат гравирани в историята. С добро, а в много случаи с лошо. Но, най-ценното е когато от тъмнината на лошото изгрее пламъка на хубавото в човешкото битие. Това, което наричаме съдба има своите невидими нишки, които не усещаме и които са вплетени в случващото се край нас, оставяйки усещането за предопределеност и чувството на свързаност между хора, обстоятелства, съдби, истории. Датата 06 февруари 1958 година, носи по много от всичко изброено. Трагедия, печал, непреодолима мъка, съпричастност, човещина и героизъм от най-висша категория. Дата, която ще възкреси от пепелта всички изконни човешки ценности, ще ни бъде пътеводна светлина в най-трудни моменти и ще ни напомня, че първо и преди всичко сме хора. През втората половина на 50-те години Манчестър Юнайтед е най-силния тим в Британия, спечелил две поредни титли и отправил предизвикателство към Купата на европейските шампиони. Съдбата обвързва този тим на Юнайтед и Арсенал в нещо много стойностно за историята на играта и за следващите поколения. И въпреки че динамиката на „Великата игра“ ще разпалва пожара на футболната враждебност между двата футболни гиганта, то те завинаги ще останат свързани в онова трагично събитие и последвалите прояви на класа и уважение. Такива, каквито подхождат и са типични на най-големите. Каквито са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Категорично и без никакво съмнение! Датата е 01 февруари, 1958 година . Известни като „Децата на Сър Мат“, Манчестър Юнайтед гостуват в Северен Лондон в един мач, който се превръща в класика, а много хора по онова време го определят като най-добрата футболна среща в историята, след която може да не гледаш повече този спорт. За жалост това е и последната изява на една легендарна генерация британски футболисти на английска земя. В този съботен ден на „Хайбъри“ се стичат многобройната тълпа от 63 578 души, които не знаят, че ще се насладят за последно на един от най-силните британски отбори в история при срещата им с техния любим Арсенал. Дънкан Едуардс дава един от своите последни автографи на Хайбъри. Този мач е бил наслада за окото, триумф на нападателната игра и доказателство за това кое първенство е номер едно в света. Тогава, сега и завинаги! На почивката Юнайтед води с 3:0, за да се вдигнат „артилеристите“ и доведат нещата до 3:3. В репортажите от мача се споменава, че това предизвиква стена от звук и истерия по трибуните на стадиона в Излингтън, а в добавка оловно сивото небе създава обстановката на класическото английско дерби, при което резултата се движи по ръба на бръснача, а обратите следват един след друг. За радост на тълпата, която знае как да обича и подкрепя своя тим и да уважава достойнствата на противниците. Екстаза на Арсенал и агресията от трибуните не могат да пречупят гостите, и те вкарват нови два гола, преди един късен такъв за Лондончани да финализира класиката при резултат 4:5 за гостите от Салфорд. Този резултат от една страна носи нота на горчивина за „топчиите“, но от друга напомня на всички, че класата и духа на „Добрия стар Арсенал“ е налице, нищо че напоследък са леко поизвехтели. Лидерството на капитана Дейв Боуен е забележително и е точно това, което се очаква от капитана на най-големия клуб на Южна Англия. За разлика от него, Джак Келси на вратата прави необясними грешки в тази среща, които рефлектират в промяна на цифровото изражение на светлинното табло. Келси е считан за един от най-великите вратари в историята на Арсенал с 327 мача и шампионско участие през 1952-53 година, както и такъв за Уелс, където се конкурира за вратарската позиция със стража на Манчестър Юнайтед Хари Грег. Дейв Боуен също е от Уелс и води своята страна на Световната купа през 1958 година в Швеция, където „драконите“ играят героичен четвъртфинал срещу Пеле и Бразилия. Келси и Боуен са първите „топчии“, които играят на Световно първенство за историческите книги и това не е случайно като се има предвид класата и техния характер. Точно обаче в този мач Джак допуска спад във формата си, което води до 3 гола на Дънкан Едуардс , Боби Чарлтън и Томи Тейлър за гостите. Нещо, което в онези години не е било изненада и разбираемо Юнайтед излиза като за „сиеста“ след почивката. Арсенал обаче записва 3 гола за 3 минути, които влизат завинаги в историята на Лондончани. Дейвид Хърд(по-късно играе за Ман Юнайтед) и два гола на Джими Блуумфийлд между 59 и 61 минута предизвикват истерия и сцени на лудост на Хайбъри. След още 5 минути вдъхновени от Денис Вайълет и …. Джак Келси, гостите водят с 5:3, с което получават сравнения, че са като прочутите унгарци от 50-те години, които винаги вкарват в повече от своя съперник. Друг уелсчанин в лицето на Дерек Тапскот оформя легендарното 4:5 в един мач, който завинаги ще остане в световната футболна история. А, Вик Гроувс дори е на милиметри от знаменито изравняване в последните секунди на двубоя... Пред вратата на Джак Келси. Според официалната страница на Арсенал в интернет по онези времена тези, които са имали възможността да гледат Юнайтед на живо са били истински щастливци. Нещо, което обаче не може да се каже за 5 футболисти взели участие в тази битка, както и още други трима техни колеги, които отиват във вечността на 6 февруари в мразовития и снежен Мюнхен. А освен тях и още 15 души от клуба и журналисти, които никога не се завръщат в Англия при своите семейства. В онези времена Арсенал е далеч от борбата за трофеи, но класата и уважението показано към Юнайтед е огромно. В програмата за мача на резервите срещу Саутенд Юнайтед е помолено привържениците да запазят 2 минути тишина в чест на загиналите играчи на Юнайтед. В програмата за следващия домакински мач срещу Болтън Уондърърс на 18 февруари са отделени 2 страници в които се отдава почит на загиналите играчи и на техния мениджър, а по-късно и за единствен път в историята е поставена снимка на първа страница на гениалния Дънкан Едуардс. Две страници посветени на Мат Бъзби и Манчестър Юнайтед в програмата за мача с Болтън на 18.02.1958 година. Дънкан Едуардс е един от най-великите. Снимка от първа страница на програма за мач на Арсенал! Едно отношение, което показва каква голяма загуба за Британия и за спорта въобще е тази самолетна катастрофа. В последствие тези два клуба завинаги ще останат дълбоко свързани и с поредица от легендарни сблъсъци на всички фронтове, превърнали се в една от запазените марки на английския футбол. Днес камбаните в Манчестър и в параклиса в Мюнхен ще бият в знак на траур за 63-и път след онзи злокобен февруарски ден на 1958 година. 6 февруари 1958 година се превръща в най-черния ден от историята на Манчестър Юнайтед, след като онази самолетна катастрофа причинява смъртта на 23 души. Загиват „Бебета на Сър Мат“, за да се превърнат завинаги в „Цветята на Манчестър“. Един от най-силните футболни отбори в историята на играта, който трагично си отива, за да се превърне в легенда. В началото на сезон 1957-58 „Червените дяволи” са си поставили амбициозната цел за трета поредна титла, атака на Купата на Асоциацията и пробив в Европа. Но, не би! В студената и мразовита зима, сковала Европа, съдбата решава да скове този велик състав, при това по един трагичен начин. Празнуващи класирането си на полуфинал след 3:3 срещу Цървена Звезда, те кацат да заредят гориво в Мюнхен и никого повече не успяват да излетят. Двата опита на капитан Тейн и помощникът му Реймънт се оказват неуспешни, което ги кара да направят трети и оказал се фатален такъв. В 15:03 минути на този фатален ден, самолета на Британските европейски авиолинии излиза от пистата, врязва се с крило в намираща се в съседство къща, корпусът му удря дърво, следва експлозия, хаос, паника, трагедия на борда. Очевидци разказват как Били Уилън се моли и казва, че „ако това е краят, то той е готов за него”. Хари Грег изнася в несвяст телата на своите съотборници. Спасява Боби Чарлтън, изнася и тялото на Денис Вайълет, за да изпадне и той в безсъзнание. Преди това обаче спасява и майка с нейното бебе. Има апокрифна история, че на борда е била бременна жена с фамилия Лукич и това е бъдещия вратар на Арсенал Джон Лукич. Това, разбира се не е вярно, тъй като гостувалият за 15-я Рожден ден на „българските топчии“ вратар е роден през 1960 година. Така или иначе, на борда е било страшно! Летището в Мюнхен. 06 февруари 1958 година. Трудно можем да си представим агонията на умиращи тела в разсечения и горящ самолет, звуците и стоновете на смъртта и ужаса изпитан от тези хора, там в мразовития мюнхенски следобед. Помощник мениджъра на тима Джим Мърфи, който пропуска гостуването в Югославия идва да посети борещите за живота си в баварска болница Дънкан Едуардс, Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Бъзби е в кома и лежи в кислородна камера, Боби се възстановява бързо от травмите, но никой не вярва, че ще може да играе отново футбол. А Дънкан пита как е завършил мача с Уулвс и после умира, за да остане завинаги в сърцата на футболна Англия. При тази ужасна трагедия загиват 8 футболисти, а Юнайтед е тотално разстресен, като земетръс от най-висока степен. До края на сезона записва една победа и завършва на 14-о място. Достига до финал за Купата и там пада от Болтън с 0:2. В Европа от Мадрид предлагат купата да бъде връчена на манчестърци в знак на уважение, но УЕФА отказва. Манчестър Сити са поканени да заменят своите съседи, но отказват, а техният немски вратар Берт Траутман/една истинска футболна знаменитост, който пази във финал за Купата със счупен прешлен/ се явява модератор и преводач в преговорите, за учредяване на фонд в Германия, който да подпомогне жертвите от трагедията. Докато се случва това, Мат Бъзби е излязъл от комата и се лекува от депресия в Швейцария, за да се вдигне точно преди финала за Купата и да си постави за цел да изгради отново непобедим и харизматичен отбор. И го прави, като успеха им точно 10 години по-късно срещу Бенфика е това, което кара всички оцелели да почувстват облекчение и чувство на изпълнен дълг към своите трагични съотборници – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Били Уилън, Дънкан Едуардс и хора от делегацията на Манчестър Юнайтед, журналисти, пътници. Общо 23 души. Капитан Тейн е обвинен, че е причинил трагедията заради замръзналите криле на самолета и едва 10 години по-късно успява да бъде оневинен, когато се доказва че пистата не е била изчистена и това е причина за катастрофата. 10 години на психически ужас, от който той излиза с изчистено име. Сър Мат и Сър Боби пък записват имената си със златни букви в историята на футбола и оставят наследство, от което всички следващи генерации се учат и развиват. А в знак на почит Ерик Уинтърс написва песента „Цветята на Манчестър”, която първо е изпълнена от ливърпулската фолк група The Spinners през 1962 година, а великият Morissey издава песента „Munich air disaster, 1958” през 2004 година. И, ако тук става дума за един от най-великите и популярни спортни отбори на света, ние от „Арсенал България“ не забравяме и няколко други емблематични трагедии, свързани със самолетни катастрофи. На 4 май 1949 година се разбива самолетът, превозващ великия тим на Торино: най-силният отбор на Италия по това време „Grande Torino“, при който загиват 18 футболисти начело с големия треньор Ерньо Ебстайн, оцелял от концлагерите унгарски евреин, и легендарния капитан Валентино Мацола. Сякаш неговото момченце Сандриньо продължава пътя на баща си, за да се превърне в лидера на големия Интер от 60-те години на миналия век. На 11 август 1979 година в небето над Днепродзержинск, днешна Украйна, се сблъскват 2 самолета Ту-134 А, при което загиват 178 души, сред които 17 играчи на ФК Пахтакор Ташкент, отбелязвайки най-голямата авиокатастрофа в епохата на бившия СССР и втора в световната история въобще. Фактът, че загива футболен отбор е причина да се разчуе за случая в епохата на т.н. „Желязна завеса“. В най-ново време 76 души загиват, за да превърнат скромния бразилски тим Чапекоензе в легенда при полета им за финала за Копа Судамерикана. Оцеляват едва 3 фуболисти и общо 5 човека, като вратарят Джаксон Фолман е бил с Библията в ръцете си при трагедията. По-късно Южноамериканската Конфедерация КОНМЕБОЛ връчва купата посмъртно на бразилския отбор, за разлика от УЕФА, която не иска да си наруши принципите през 1958 година . През януари 2019 година самолет с аржентинския играч Емилиано Сала пада в Английския канал при полета му от Нант към уелския Кардиф, където той така и не успява да заиграе. И когато говорим за нишките на живота, то такава е как един от оцелелите в лицето на Сър Боби Чарлтън ще бъде водеща фигура в първия триумф на английски отбор за Европейската купа, което е едно галено намигване на съдбата, при това напълно заслужено. Това са от онези моменти в спорта и живота, които ни карат да се усмихваме, дори когато има толкова поводи за тъга и сълзи. Сър Боби на Хайбъри на 01 февруари 1958 година. Респект за всички тези, които загинаха при тези катастрофи, както и на тези които оставиха своите клубни пристрастия пред лицето на смъртта и живота! Респект за ФК Арсенал Лондон, който винаги е показвал огромна класа в отношението си към другите и това е още един повод за гордост на всеки един ИЗБРАН да бъде привърженик на великия тим от Северен Лондон! Програма на Арсенал със снимки от този епохален мач. Материалът е авторски, като при написването му е използвана информация от книгата „Цветята на Манчестър“, официалните страници на Арсенал, Манчестър Юнайтед, Торино, Пахтакор Ташкент и фенската страница The Arsenal history.
  5. На този ден през 1934 година футболният свят се прощава с една от иконичните фигури в историята на играта. Хърбърт Чапман. Роден на 19 януари 1878 година, той се превръща в един от най-големите иноватори в света на футболната игра. Мистър Чапман, за когото определено може да се използва думата легенда е визионер и човек, който е гравирал името си в историята на футбола. Човекът заявил, че идва в Арсенал за да го направи най-великия клуб в Света и единствено пневмонията, която го убива и последвалата Втора Световна Война не позволяват това да се случи. Но посоката, която този велик Мъж задава като футболно наследство е необятна, а неговата гениална проницателност, ентусиазъм и проникновение го правят едно от най-значимите имена във футболното мениджърство. Номерата върху фланелките, белия цвят на топките, първите международни мачове 25 години преди да съществуват евротурнирите, осветлението за да има вечерни тренировки, интродукцията на чернокожи играчи в период на силен консерватизъм и настроения срещу различните са част от нещата които ни е завещал, заедно с революционната схема на игра WM, която в различни модификации гледаме и днес. Той е човекът който стои зад прочутите бели ръкави на Арсенал, които допълват червената фланелка вече над 90 години, както и табло за резултатите като първообраз на електронните табла. На него дължим и името на метростанцията Арсенал до стадиона, което заменя старото Гилеспи Роуд. Мистър Хърбърт привлича първия холандец Джерард Кайзер, който е и първия „летящ холандец“ в Англия. Любопитен е факта, че е играл два сезона в големия съперник Тотнъм, но напуска защото преценява че е по-разумно да работи, като минен инженер. Забавно нали? Той е главният виновник за първите 2 титли на лондончани, както и първата Купа на Асоциацията. Първите шампиони на Арсенал Но, той печели същите отличия и с Хъдърсфийлд Таун, за които той също е легенда, като пък Арсенал им подарява негов бронзов бюст за техния стогодишен юбилей през 2008 година! „Териерите“, като шампиони за сезон 1923-24 Интересен факт е, че във финала за Купа на ФА през 1930 година играят именно тези два клуба и по негова идея те излизат заедно в две успоредни редици на Уембли – традиция останала и до днес. Арсенал и Хъдърсфийлд Таун излизат на Уембли Неочакваната му кончина на 06 януари 1934 година е голяма загуба за футбола, а ние само може да гадаем, какво би постигнал още и какво би ни завещал, като футболно наследство. Бюстът на Хърбърт Чапмън на стадион Емиратс в Лондон. Копие от него е подарено на Хъдърсфийлд по повод 100 годишните им тържества през 2008 година Респект за този велик Човек, защото легендите никога не умират!
  6. Датата е 20 октомври 1990 година, Олд Трафорд, Манчестър, Северна Англия. Андерс Лимпар е дал преднина на гостуващия отбор 3 минути преди края на полувремето. Но интересното тепърва предстои. В 60-та минута на мача се случва едно меле, което ще се превърне в легендарно и ще дава отражение върху мачовете между тези съперници през годините напред. С едно брутално нарушение срещу Денис Ъруин, Найджъл Уинтърбърн предизвиква масов бой на терена в който участват 21 играчи с изключение на вратаря Дейвид Сиймън. Брайън Маклеър се нахвърля върху Уинтърбърн като реакция, тук е и голмайсторът Лимпар, който е изблъскан от Пол Инс в рекламните табла. Мелето продължава 20 секунди, като реферът Кийт Хакет успява да въдвори ред, а повечето участвали реално се опитват да усмирят побеснелите играчи. В резултат на домакините е отнета 1 точка от актива, а гостите са наказани с 2 точки, което не им пречи да станат Шампиони на Англия за сезон 1990-91. Футболната Асоциация няма друг избор, тъй като Арсенал имат подобен случай само преди година. В добавка са наложени и глоби от по 50 000 паунда на двата клуба. Арсенал прави вътрешно разследване и налага парична санкция на Джодж Греъм, а в Юнайтед с такива са "наградени" Ъруин и Маклеър. Години по-късно легендарният бивш нападател на Селтик и Манчестър Юнайтед ще си спомни за срама от случилото се, за шевовете, които е получил след интервенцията на Андерс Лимпар и това каква подкрепа е получил от своите съотборници. Той добавя, че такава яростна подкрепа са дали и "топчиите" на Найджъл и Андерс. След този сблъсък, никога повече това съперничество не е същото. Емоции, нажежени страсти и ярост изпъстрят мачовете през следващите десетилетия. Северът срещу юга, индустриалният Солфорд срещу цветния Лондон. Два от гигантите на английския футбол. Алекс Фъргюсън срещу Джодж Греъм, а после и срещу Арсен Венгер, Рой Кийн срещу Патрик Виейра, Мартин Киоун срещу Рууд Ван Нистелрой. Сблъсък, който се заражда именно след този мач в средата на октомври 1990 година за да се превърне в една от английските класики. Никога преди тази дата мачовете между двата отбора не са носили щрихите на ненавистта и омразата, но искрите които се разгарят в този съботен следобед прерастват в един пожар, който близо две десетилетия не може да бъде загасен. Каква е предисторията на този инцидент? В началото на октомври Юнайтед е на 6 позиция. Арсенал са втори и вече изостават от традиционните за онова време лидери Ливърпул. Трети са Тотнъм Хотспър (изненадващо и нетипично за тях високо класиране) на само точка след "топчиите". Интересно е, че в първия си мач начело на Манчестър Юнайтед срещу Арсенал, Алекс Фъргюсън записва победа с 2:0 гарнирана с много напрежение и наказателни картони, а това прекъсва серията от 22 мача без загуба на лондончани. През сезон 1987-88 двата тима се срещат за Купата на Лигата на Хайбъри. И когато Брайън Маклеър има шанс да прати мача в преиграване, той пропуска дузпа, а в добавка получава агресивна реакция от Найджъл Уинтърбърн. Напомня ли Ви този момент на един друг инцидент случил се по-късно в годините? На мен лично: Да! През ноември 1989 година Арсенал са глобени 20 000 паунда от ФА заради масов бой на мача с Норич Сити. Изобщо "топчиите" са спазвали добрите традиции на 80-те години в британския футбол, а тази тяхна твърдост се превръща в запазен етикет, преди късният Венгер да промени мисленето и поведението но своите възпитаници. Какво е следствието на инцидента? Отнетите точки са в момент, когато Ливърпул вече води с 8 пункта пред Арсенал. В онези времена това е било непосилна за стопяване разлика, особено като се има предвид доминантната роля на "червените" в английския футбол. Дейвид О`Лиъри е разочарован и твърди, че това наказание практически изстудява шампанското на Анфийлд роуд. Но, не би! С едва една загуба за 42 мача Арсенал успява да стане шампион на Англия, като титлата е подпечатана с победата от 3:1 на 6 май 1991 година на Хайбъри. Срещу Манчестър Юнайтед. След хеттрик на Алан Смит и заслужената 10 титла за лондончани. Страхотно постижение и почти "непобедима" кампания: една загуба в 42 мача! По-късно в годините Олд Трафорд ще стане център на още две легендарни битки известни като "Битката за Олд Трафорд" от 21 септември 2003 година и "Битката в бюфета" на 24 октомври 2004 година. Два случая донесли полярни възприятия на замесените в тях, но цементирали страстта на емоциите когато се срещат Арсенал и Манчестър Юнайтед! И независимо от събитията на и около терена, такива мачове затвърждават популярното сред феновете на Арсенал мото: We`ll never be beyond that stage! Кратко видео от шоуто на Олд Трафорд: Истинска класика на Олд Трафорд! Гладиаторите от Арсенал и Манчестър Юнайтед:
×
×
  • Create New...