Search the Community

Автор: Цветомир Цеков Добър ден на всички „артилеристи“! Надявам се, че всички сте добре и новата рубрика с представянето на различни екипи от историята на Арсенал, Ви допада и след ударното начало от Г-н Пламен Томов продължаваме с една уникална тениска от сезон 2005/06, който се явява последен на стадион Хайбъри за Арсенал преди да се преместим на Емирейтс стейдиъм, сезон който също е известен и като ‘’The Final Salute’’. Това е една от любимите фланелки в колекция ми, като от нея имам най-голям брой предвид факта, колко специална остава в историята на Арсенал. След като бе оповестено, че Арсенал ще има нов дом, клуба взема решение и заедно с дизайнерите от Найк да сътворят екип, който да се доближава максимално до екипа, с който сме играли в първия сезон на Хайбъри през далечната вече 1913 година. Разбира се това не е било лесна задача предвид факта, че е имало само черно бели снимки от това време, но резултата е уникален и с цвят определян като redcurrant ( френско грозде) или наподобяващ червеното бордо от френските вина фланелката остава като една от най-паметните, носени от Арсенал. От Найк не изневеряват на себе си и вкарват елегантна яка, която навява ретро излъчване и елегантнот. На гърдите в средата гордо седи емблемата извезана със златни кантове, а с бродерия точно под и над нея са изписани годините 1913-2006, символизиращи 93-те години прекарани на Хайбъри. В дясно горе е емблемата на Найк, а в средата в отново в златно е логото на спонсора по това време О2 (британски мобилен оператор). На гърба имената на играчите са били изписвани в два шрифта. За мачовете във Висшата Лига са използвани златни букви с бял кант, които доста добре изпъкват на фона от вишнено-червеното. В долната част на тениската под номерата на играчите също има бродерия на Хайбъри и годините 1913-2006. За мачовете от Шампионската Лига шрифтът е изцяло в златно, а отборът записва най-успешното си представяне в този турнир като достига финал, злощастно загубен срещу Барселона с 2:1, но финала го играем с гостуващият жълто-сив екип, който ще обсъдим в следваща статия. На дясната ръка на фланелката е емблемата на Шампионската Лига, като разликата с тази от мачовете за Висшата Лига е, че УЕФА не одобрява бродериите около нашата емблема и тази отзад с Хайбъри 1913-2006 и те липсват. Паметни остават мачовете с Ювентус и Виляреал в елеминационната фаза, а Арсенал поставя и рекорд от 10 последователни мача без допуснат гол в турнира. Вариантът на фланелката с дълъг ръкав е много ценен за колекционерите понеже много рядко се намира и държи доста висока цена. Шортите са бели с малки червени отенъци в долната част и с номерата на играчите от ляво, а чорапите са в същия цвят като тениската с фамозното от този сезон Хайбъри 1913-2006 в задната част и запетайката на Найк отпред. Рядко изключение е когато сме играли с бели чорапи като в мача срещу Нюкасъл Юнайтед на Сейнт Джеймсис Паркна 10.12.2005 година. В последният си мач на Хайбъри за историята срещу Уигън, които дори не са били създадени, когато започваме да играем там през 1913 година е щамповано от ляво на екипа „Arsenal-Wigan The Final Salute 7th May 2006“, запечатващо приключването на една ера. Този ден се превръща в истински празник за феновете на стадиона, като отбора не им остава длъжен и бием с 4:2 с гол на моят голям приятел Боби Пирес и тройка от Кралят Анри. Случайно или не първи три гола на Хайбъри вкарва на 14.11.1914 година срещу Хенри Едуърд Кинг и 93 години след това „The King Henry“ остава в историята с хет трик. Тиери Анри вкарва цели 33 гола във всички турнири през сезона. За този мач са били произведени 3 броя от по 16 тениски, шорти и чорапи, като два са дадени на играчите, а третия е продаден на търг за £ 5 875 плюс комисионни, като се превръща в едно истинско съкровище за купувача, като към днешна дата се оценява на над £ 50 000. Също така на 14-ти Април 2006 година малка група от ASCB стават свидетели на последния гол на друга легенда на Арсенал , а за мнозина един от най-добрите играчи обличали нашия екип, а именно Денис Бергкамп точно с тази тениска при победата срещу УБА с 3:1. В началото на сезона от клуба пускат специална лимитирана серия от само 3 000 бройки (голям щастливец съм да притежавам една от тези реликви) в специална кутия, отвътре на врата има златен етикет с номера на съответната тениска от тези 3 000. Комплектът включва писмо подписано от тогавашния президент Питър Хил- Ууд и книжка за историята на отбора на Хайбъри. Продължавам да пиша Хайбъри, но незнам колко от вас знаят, че стадиона официално се е казвал Арсенал Стедиъм, но получава прозвището Хайбъри, с което е известен и до днес. С годините успях да се сдобия с няколко от тези тениски, през 2022 година с моето семейство посетихме мач от Емирейтс Къп и бяхме издокарани и четиримата с този екип. Първата ми тениска има доста интересна случка през далечната вече 2018 година, когато точно преди рождения ми ден успях да взема една с номер 14 и Анри отзад. Пътувах извън Лондон(Бенфлийт) и се срещнах с една госпожа, с която още поддържам добри отношения, от която взех фланелката. След няколко месеца на финала срещу Челси за Лига Европа бях в The Gunners pub със стотици наши фенове. Случайно или не се случи, че до мене дойде една жена с мъжа си, а аз бях точно с тази тениска. Заприказвахме се, пихме бири и тя ме пита откъде имам тази тениска и аз обясних, че съм срещнал една госпожа и т.н. И познайте какво? Дамата бе точно госпожата, която ми даде фланелката и един смях ни обхвана и показа, колко малък може да е света независимо дали си в Лондон или някъде другаде. Юбилейната фланелка, която имах удоволствието да Ви представя е действително една уникална тениска, която е изпълнена с история, спомени, традиция и класата, която е присъща на Арсенал. До нови срещи с нашата рубрика, приятели!