Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'легенди'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 2 results

  1. „Помни кой си, какво си и кого представляваш!“ Крилата фраза, изречена от една от най-обичаните фигури, свързани с Арсенал. Фраза, която всеки може да приложи към своя живот, фамилни традиции, наследство и ценности, които изповядва. Фраза, изречена от една от най-трагичните фигури в историята на лондонския клуб и избродирала със златни букви името си в аналите на футбола на Острова. Днес стават 20 години от смъртта на един истински кавалер както с топката на терена, така и извън него. Олицетворение на класа, стил и възпитание. Джентълмен, който бе като британски лъв на терена с бразилска филигранна техника. И не случайно е наричан "Бразилецът от Люишъм". Той завоюва 2 титли на старата Първа дивизия, спечели 14 повиквателни за Англия, в които „трите лъва“ нямат загуба, но не можа да спечели битката с рака. Не я спечелва, но спечели любовта и сърцата на всички истински привърженици на "Великата игра" независимо от цвят, пол или клубно пристрастие. Истинските хора не умират! Велика фигура, която и до днес е обичана от феновете на Лийдс Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Хъл Сити и Норич Сити, чиито цветове е защитавал с чест и гордост. А пък фенове на Арсенал го обожават, защото той показа какво е да бъдеш отдаден на това което обичаш и на хората които те обичат. Забележителен е начинът, по който Роки приема случващото се дни преди края. Обажда се на своята майка Линда и на нейното притеснение за начина, по който говори той спокойно и отговаря, че му трябва малко почивка и след като поспи всичко ще бъде наред. Каква ирония, след като заспива завинаги, той се превръща в легенда, която кара дори привържениците на противниковите отбори да замълчат в знак на уважение към ценностите, обаянието и харизмата, които този човек е излъчвал. Големи са притесненията часове след неговата кончина, когато на „Хайбъри“ трябва да се срещнат Арсенал и Спърс от провокативно поведение по време на минутата мълчание в негова памет. Арбитърът Пол Дъркин е бил предупреден да прекъсне мача, ако има вулгарно поведение от гостуващите привърженици. Но не би. Това е един от мачовете, когато всички запазват уважение към един тих, възпитан и галантен човек от една отминала епоха, който по онова време вече изчезва като модел футболист и личност, когато все повече егоизма властва в играта. С Шампионската купа за сезон 1991 година! В книгата си за него Джeймс Лейтън казва, че усмивката, добротата и човещината, прибавени към неговата футболна класа го правят незабравим и днес, а Кен Бейтс, който го привлича в Челси, смята, че би бил истинска телевизионна звезда, като футболен анализатор. В годините, когато се наложи като стил минутите за почит да бъдат с ръкопляскания, за да се избегне евентуално освиркване, реакцията на феновете на Тотнъм в оня мач, показва каква личност е бил Дейвид Рокасъл. Иън Райт говори през сълзи за своя приятел и съотборник, с кого са израснали в един район на Голям Лондон. Райти смята за любим мач своя дебют за Арсенал, когато вкарва 3 гола на Саутхямптън, а Роки добавя още един гол, но по-важното, което казва, че най-голямата негова привилегия в играта не са титлите и купите или пък мачовете за Англия, а това че е бил съотборник с Дейвид Рокасъл. Приятели на и извън терена. Завинаги! Иън Райт споделя в своята автобиография "Футболът, моят живот!" /която от фен клуба "Арсенал България" издадохме в началото на 2021 година/, че новината за смъртта на Роки на 31-ви март, 2001 година направо го смазва. И въпреки че тя не идва като гръм от ясно небе е бил неутешим. Като малко дете, което се съдира от плач и нищо не е способно да го успокои. Дни наред не е можел да излезе от това състояние, като е понесъл загубата толкова тежко, че и до ден-днешен не желае да си спомня за онзи ужасен период. Райти се връща в спомените си именно към онзи мач на стадион The Dell, за който споменах : "Любимата ми футболна снимка е от мача Саутхямптън-Арсенал през септември 1991 година – шампионатния ми дебют за "артилеристите". В кадъра аз лежа на тревата, разперил триумфално ръце, а Дейвид Рокасъл, току-що довкарал отбитата от вратаря след мой удар топка, тича към мен, за да отпразнуваме заедно попадението. След като Роки откри резултата, аз добавих хеттрик за победата ни с четири на нула в най-великите деветдесет минути от футболния ми живот". За Дейвид Рокасъл връзката с привържениците винаги е била в основата на неговото поведение извън терена. Той никога не отказва автографи и снимки, дори да са били сто души, като отделя еднакво време на всички със своята заразителна усмивка. И не го прави от жажда за внимание, а защото истински обича привържениците. Иън Райт си задава въпроси в своята книга, към които се включвам и аз: "Как ли би реагирал Роки на днешните фенове, много от които са ужасно невъзпитани, разглезени и нахални?". Мантрата на Дейвид винаги е била „Помни кой си, какъв си и кого представляваш!“. Тази фраза остава дълбоко гравирана в основите на ФК Алсенал Лондон и е като символ и отправна точка за поведението на много от привържениците на големия ""червено-бял" клуб в житейското им поведение. Роки казва следното на Райти: „Иън, всичко, което правим е за феновете. Винаги когато те спират, им отделяй по петнайсет-двайсет секунди от времето си, защото това е нещо, което те ще помнят цял живот!“ /всички ние помним как Иън Райт отдели внимание на българските "топчии" на Акропола в Атина или как споделя публикации от нашите instagram или Twitter профили в социалните мрежи/. И, именно поради тези причини ние всички помним Дейвид Роукясъл вече 20 години след неговата кончина. Лично аз и всички от ASCB се надяваме неговите житейски ценности и историите в автобиографията на Иън Райт да бъдат модел за поведение и подражание на всеки един привърженик на ФК Арсенал Лондон! Арсенал показва огромно уважение към своята непрежалима легенда, като титулната страница на програмата за мача срещу Ливърпул на 04 април 2021 година е посветена на Дейвид Рокасъл/това е заглавната снимка и на нашита статия посветена на Роки/. Пореден елемент на класа от страна на ФК Арсенал Лондон! R.I.P. to the football Legend from Arsenal Supporters Club Bulgaria!!!
  2. „Да, все още феновете на Евертън ме черпят питие, когато ме срещнат случайно в бар. Същото се отнася, разбира се, и за феновете на Ливърпул. За тези на Арсенал няма нужда питаш“. Малцина са футболистите, които се радват на любовта на привържениците на всички отбори, в които са играли, но днешният ни рожденик е един от тях. А за Евертън дори не е играл . Роден преди 54 години в Ламбът, Лондон, той израства влюбен в красивата игра на Тотнъм, в чийто редици блестят Глен Ходъл и Ози Ардилес. Животът, обаче го отвежда в школата на Арсенал, където извървява дългия път от юношеските формации до първия отбор. Едва навършил 17 подписва първия си професионален договор на 31.12.1984 година. През първите си два сезона в клуба не играе в нито един официален мач, но след кратък престой в Портсмут под наем, през 1987 се завръща в Арсенал, за да запише дебют в градското дерби срещу Тотнъм в полуфинал за купата на Лигата. Арсенал губи с 0:1, но печели реванша, а по-късно и купата във финален сблъсък срещу Ливърпул (2:1), в който нашият герой е неизползвана резерва, но въпреки това получава медал. През следващия сезон той е титуляр на десния бек и записва 37 мача и 9 гола, което на фона на поста, на който играе и на дефанзивната тактика на Джордж Греъм, си е грандиозно постижение. Арсенал завършват четвърти, а лятото Греъм привлича Лий Диксън, за да може рожденикът ни днес да заиграе като вътрешен халф. За лондончани записва 163 мача, отбелязва 24 гола и е през 2007-ма е избран на 37-мо място в онлайн допитване сред феновете на "топчии" за най-великите футболисти в историята на клуба. През зимата на 1991-ва след скандал с Греъм е продаден на Ливърпул за 1.5 млн. паунда. За "Пуул" дебютира в мач отново срещу Тотнъм, а в края на сезона във финала за ФА къп срещу Съндърланд отбелязва първия гол с невероятно воле, за да може новият му отбор да спечели с 2:0. За клуба играе 7 години, но поради множество контузии записва само 124 мача, отбелязва скромните 9 гола. Въпреки не чак толкова бляскавото си представяне намира място в топ 100 на значимите футболисти в историята на Ливърпул. Следва неуспешен престой в Бенфика, където го привлича мениджърът му от Мърсисайд- Греъм Сунес, а последните си 8 мача в кариерата изиграва за Уимбълдън през сезон 2000-2001. В момента е собственик на компания за охрана и транспорт на VIP персони. Живее в Ливърпул, играе за ветераните на клуба и не пропуска домакинство на Анфийлд. На въпроса кой от двата отбора подкрепя в момента отговаря с усмивка: „Когато играят на Емиратс съм на мач с фланелката си на „топчиите“, когато мачът е на Анфийлд съм с тази на "Пуул", а играя за ветераните от Мърсисайд, просто защото живея тук и Лондон е твърде далеч. И да! Никак не обичам двата отбора да играят помежду си за купите “. Нашият рожденик днес е главния герой в най-драматичния завършек на английската първа дивизия от основаването ѝ до днес. Толкова драматичен, че вдъхновява писатели и режисьори да пишат книги и да правят филми за него. Той е човекът, чиито гол носи титлата на Арсенал след 18-годишна пауза. Той е човекът, който потопява в скръб червената част на Ливърпул през сезон 1988-1989, заради което феновете на Евертън и до ден-днешен не му позволяват да си плати питието. „Arsenal come streaming forward now in surely what will be their last attack…. A good ball by Dixon…. … finding Smith…. … for Thomas… Charging through the midfield! Thomas! IT’S UP FOR GRAB NOW!“ Честит рожден ден, Майкъл Томас!
×
×
  • Create New...