Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'непобедимите'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора
    • Национална фен среща и общо събрание Русе 2023г.
    • Есенна фен среща Плевен 2023
    • Winter fan meeting Vratsa 2024

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 13 results

  1. Хосе Рейес, изиграва 13 мача, в сезона на Непобедимите. Нападателят беше един от най-талантливите испански футболисти за времето си. Хосе Антонио Рейес Калдерон ще остане в историята като един от най-големите таланти на Испания, а може би и на футбола. Предимно играещ по лявото крило, испанецът е използван и като нападател. Той пробива в отбора на Севиля едва на 16 години. За 4 сезона при тях, Рейес изиграва 93 мача във всички турнири, вкарва 24 гола и прави 3 асистенции. През януари 2004г., по средата на Непобедимия сезон, Рейес преминава в Арсенал за сумата от 10.5 млн.паунда, с възможност да достигне до 17 млн. паунда при определени условия. Това, само по себе си говори, за таланта, който притежава 21-годишния, тогава футболист. Той изиграва 21 мача във всички турнири, вкарва 5 гола и прави 1 асистенция. За негов лош късмет, Рейес си отбелязва автогол в едва втория си мач за клуба. Той идва в двубоя срещу Мидълзбро за Купата на Лигата. Малко по-късно, обаче, той се реваншира като вкарва 2 гола на Челси и ги елиминара от Купата на Англия. Головете му за равенството 1:1 с Портсмут в 36 кръг и за победата над Фулъм с 1:0 в 37 кръг, запазват Непобедимия статус на „артилеристите“. Следващият сезон е най-добрият в кариерата на испанеца за Арсенал. Той изиграва 45 мача във всички турнири, вкарва 12 гола и прави 14 асистенции. Същата година печели и Купата на Англия с Арсенал. Въпреки това през 2005г., Рейес е замесен в неуместна шега от испанското радио Кадена КОПЕ. Журналист, представящ се за Емилио Бутрагеньо – футболен директор в Реал Мадрид, се свързва с испанеца и говори с него за евентуален трансфер в „белия балет“. В изтеклият разговор, Рейес споделя, че не се чувства добре в Лондон и с удоволствие би приел да се върне в Испания. През юли, обаче, нападателят подписва нов 6-годишен договор, с което слага точка на спекулациите за негов трансфер. През сезон 2005-2006, Рейес има основен принос за достигането до финала в Шампионската Лига. Въпреки че Арсенал губи на финала от Барселона, нападателят участва активно в елиминирането на Реал Мадрид, Ювентус и Виляреал. През целият сезон той изиграва 44 мача, вкарва 6 гола и прави 11 асистенции. Спекулациите за трансфер на Рейес в Реал Мадрид, през лятото на 2006г., се оказват истина и той отива под наем при „белите“ до края на сезона, а при „артилеристите“ пристига Жулио Баптища. Там той изиграва 38 мача, вкарва 7 гола и прави 4 асистенции. С Реал Мадрид, испанецът става шампион през същата година. Лятото на 2007г. отново разпалва множество слухове за Рейес. Въпреки че Реал Мадрид проявява истински интерес за закупуването му, в крайна сметка той се озовава в другата част на испанската столица. Хосе Рейес подписва договор с Атлетико Мадрид за сумата от 10.2 млн. паунда. В първият си сезон при тях, нападателят изиграва 37 мача, в които прави 4 асистенции. Липсата на голове се оказва проблем за него, а и често е оствян на резервната скамейка, за сметка на Макси Родригес и Шимао Самброса. През 2008г., Бенфика обявява, че е привлякъл Рейес под наем за един сезон и е закупил 25% от правата на футблиста за 2.65 млн. евро. За „орлите“ той изиграва 26 мача във всички турнири, вкарва 5 гола и прави 7 асистенции. С отбора печели Купата на Лигата на Португалия. От сезон 2009-2010, Рейес се завръща в Атлетико Мадрид, заедно с треньора си от Бенфика – Кике Санчес Флорес. Вторият му престой при „дюшекчиите“ е далеч по-успешен. За три сезона, испанецът и Атлетико Мадрид успяват да спечелят Лига Европа два пъти (2009-2010 и 2011-12), както и Суперкупата на Европа (2010). В този период, нападателят участва в 117 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 26 асистенции. Той успешно преборва конкуренцията на Макси Родригес и заедно с Шимао окупират крилата на Атлетико. След 8 години, Хосе Рейес се завръща в родния Севиля, през януари 2012г. Вече на 29 години, нападателят преоткрива младостта си. При „андалусиийците“, той прекарва още 5 години, играе в 157 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 32 асистенции. С клуба печели 3 титли на Лига Европа (2013-2014, 2014-2015, 2015-2016) и се утвърждава като легенда за отбора, от който е тръгнал за футбола. През лятото на 2016г., Еспаньол привлича Рейес, с договор за два сезона и отново треньор на „каталунците“ е.... Кике Санчес Флорес. За съжаление, той не изпълнява договора си, играе една година при тях, в която участва в 23 мача, вкарва 4 гола и прави 4 асистенции. След 6 месеца без отбор, през януари 2018г., Рейес подписва с втородивизионния Кордоба. Играе 17 мача за тях, вкарва 1 гол и прави 4 асистенции. Четири месеца по-късно, обаче, той подписва с китайския Ксинджианг Тяншан Леопард. Там той изиграва нови 14 мача, вкарва 4 гола и прави 7 асистенции като оставя отлични впечатления с играта си. През януари 2009г., Рейес подписва с последния клуб в своята кариера – втородивизионния Екстремадура, с договор за 5 месеца. Там той играе в 9 мача и се отличава с 1 асистенция. За националният отбор на Испания, Хосе Рейес има 21 мача, 4 гола и 3 асистенции. Той участва на 1 Световно първенство (2006). На 1 юни 2019г. се случва и една от най-големите трагедии с футболист. Хосе Антонио Рейес претърпява автомобилна катастрофа и загива на място. В колата, заедно с него загива и братовчед му – Джонатан Рейес. В полицейските доклади се споменава, че автомобилът се е движил със скорост между 111 км/ч и 130 км/ч като се предполага, че са спукали гума. Това опровергава предишните спекулации, че скоростта им е била над 200 км/ч. Хосе Антонио Рейес Калдерон завинаги остава на 35. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Екстремадура – последният клуб в кариерата на Рейес, премахват от употреба фланелката с номер 19 завинаги, в памет на футболиста · Хосе Антонио Рейес има статуя в негова памет, в родния му град Утрера · Испанецът е лидер сред всички футболисти, по спечелени титли на Лига Европа, с 5 на брой (2 с Атлетико Мадрид и 3 със Севиля)
  2. Ашли Коул изиграва 32 мача, в сезона на Непобедимите. Левият защитник е с ключова роля за невероятнит сезон, който изиграва Арсенал. Ашли Коул е силно противоречива личност за феновете на Арсенал. Въпреки това, никой не може да оспори, че той е, може би, един от най-добрите леви бекове в историята на английския футбол и със сигурност в Топ 3 на най-добрите за времето, в което играе. Юношата на Арсенал, дебютира за „артилеристите“ през ноември 1999г., в двубой за Купата на Лигата. Това е и единственото му участие през този сезон. През сезон 1999-2000, Коул е преотстъпен на Кристъл Палас, където изиграва 14 мача, в които вкарва 1 гол. В края на сезона се завръща в Арсенал и прави своя дебют за отбора. Следващата година, англичанинът се утвърждава сред титулярите, поради контузия на първия избор, Силвиньо. Той изиграва 33 мача във всички турнири, вкарва 3 гола и прави 3 асистенции. Арсенал губи финала за Купата на Англия и Коул се разминава със златния медал. През 2001-2002, Коул печели и първите си медали с Арсенал – титла и Купа на Англия. Защитникът изиграва 40 мача във всички турнири (29 във Висшата Лига), вкарва 2 гола и прави 4 асистенции. На 22, Коул вече е доказан ляв защитник и един от най-добрите на своята позиция. Година по-късно, Арсенал защитава титлата си в Купата на Англия, но губи битката за шампионата. Коул изиграва рекордните за кариерата си, до този момент, 44 мача, вкарва 1 гол и прави цели 6 асистенции. В Непобедимият сезон, вече доказан футболист, той изиграва още повече двубои – 47, вкарва 1 гол и прави 6 асистенции. Играе най-добрият си футбол и допринася с ключови представяния за историческия сезон. Следващите два сезона бележат лек спад във формата на Коул. Затова допринася и контузията му, през сезон 2005-2006, която налага пропускането на голяма част от него. Въпреки това той успява да изиграе 62 мача, за тези две години, вкарва 2 гола и прави 3 асистенции. Той участва и в злополучният финал в Шампионската Лига, в който Арсенал губи от Барселона с 2:1. През 2006г., Ашли Коул е в центъра на една от най-големите трансферни саги в историята на футбола. Всичко започва година по-рано. През юни 2005г., защитникът е наказан от Висшата Лига, че е контактувал с Челси, зад гърба на Арсенал. Той е глобен със 100 000 паунда. Агентът му – Джонатан Барнет е със спрян лиценз за 18 месеца и глобен 100 000 паунда, Челси са глобени със 300 000 паунда, а Жозе Моуриньо – тогавашният мениджър на Челси, със 200 000 паунда. След обжалване глобите на Коул и Моуриньо са намалени на 75 000 паунда, но не са оправдани. На 15 юли 2006г., Ашли Коул критикува публично Арсенал. В своята автобиография (тогава е на 26), той твърди, че Борда го е използвал като изкупителна жертва и журналистите не са го оставили намира, заради това, че са им споделили детайлите за срещата. Арсенал отвръща на удара, като казва, че те са си потърсили законовите права и не виждат нищо нередно в това. Англичанинът е оставен извън отборната снимка за сезон 2006-2007, което засилва спекулациите за неговото напускане. На 28 юли 2006г, вицепрезидентът Дейвид Дийн, потвърждава за първоначални разговори с Челси за трансфера на Коул. „Сините“ предлагат 16 млн. паунда, но Арсенал държи да получи 25 млн. На 31 август – в последният ден на трансферният прозорец, Коул преминава в Челси за сумата от 5 млн. паунда плюс Уилям Галас. Така се слага край на сагата, продължила повече от година. В крайна сметка парите на Роман Абрамович се оказват решаващи. Колкото и да е неприятно за привържениците на Арсенал, Ашли Коул постига много успехи със „сините“ от Стамфорд Бридж. Той прекарва там 8 години, изиграва внушителните 337 мача, вкарва 7 гола и прави 37 асистенции. С Челси печели 1 титла (2009-2010), 4 Купи на Англия, 1 Купа на Лигата, 1 Шампионска Лига и 1 Лига Европа. Така Ашли Коул се превръща в един от малкото футболисти, които имат значителен принос за успехите на два клуба, които се считат за върли съперници. През юли 2014г., анличанинът преминава в Рома, след като е освободен от Челси. За италианците, той изиграва 16 мача. След само сезон и половина при „вълците“, договорът на Коул е прекратен. Вече на 36 години, англичанинът предприема ново предизвикателство – отива в МЛС, в отбора на ЛА Галакси. Там той играе 2 години, участва в 94 мача, вкарва 3 гола и прави 11 асистенции. Сезон 2018-2019 се оказва последен в кариерата на Коул. Той се присъединява към Дарби Каунти, където мениджър е бившият му съотборник в Челси, Франк Лампард. Изиграва 11 мача, вкарва 1 гол и прави 2 асистенции във всички турнири, преди да бъде освободен в края на сезона. През август 2019г., Ашли Коул обявява своето оттегляне от футбола. За националният отбор на Англия, защитникът има внушителните 107 мача (6-то място по брой мачове в историята на „лъвовете“). Няма попадение, но има 7 асистенции. Участва на 3 Световни първенства (2002, 2006, 2010) и 2 Европейски (2004, 2012). Ашли Коул е рекордьор по участия сред чернокожите англичани в националния отбор, както и сред крайните защитници. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Ашли Коул е класиран на 25-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · На 10 декември 2006г. – 3 месеца след трансфера, Ашли Коул е посрещнат бурно от привържениците на Арсенал. Те размахват хартиени 20 паундови банкноти и скандират „Кешли“ („Cashley” – игра на думи, с името на Ашли Коул и за какво е преминал в Челси) · Ашли Коул държи рекорда на английският национален отбор по най-много мачове без отбелязан гол на полеви играч – 107 · Англичанинът е скандална личност. През кариерата си е имал множество пререкания с полицията: използване на нецензурни думи спрямо тях, каране с превишена скорост. През 2011г. застрелва случайно студент по спортни науки, с въздушна пушка. За щастие без сериозни последици.
  3. Лаурен изиграва 32 мача, в сезона на Непобедимите. Десният бек е основен играч на тази позиция за „артилеристите“ и един от най-постоянните футболисти в отбора. Лауреано Бисан-Етаме Майер е футболист, за който не се говори много, но е фундаментален за Арсенал през сезоните, които е в отбора. Започва кариерата си в Испания, където се преселва от Камерун, заедно със своите родители. Първият му клуб е Севиля, но „андалусийците“ го преотстъпват на Утрера, който се явява и първия му клуб, за който играе. Там той участва в 30 двубоя. Следва завръщане в Севиля и участия за втория отбор, където изиграва 17 мача. Виждайки че няма да пробие в първия състав, Лаурен отива в Леванте, където играе 1 сезон в 34 мача. Това не остава незабелязано и Майорка го привлича през лятото на 1998г. Именно в отбора от островният курорт, Лаурен е забелязан от големите европейски отбори. С Майорка, камерунецът играе в КНК и спомага за класирането на отбора в Шампионската Лига. За два сезона, Лаурен изиграва 86 мача, вкарва 5 гола и прави 1 асистенция. През лятото на 2000г., Лаурен преминава в Арсенал. Прави своя дебют на 19 август 2000г., когато влиза като резерва в двубоя срещу Съндърланд, а първият си гол отбелязва два дни по-късно, срещу Ливърпул. Общо през този сезон, десният бек играе в 33 мача и вкарва 3 гола. Още в първия си сезон, камерунецът показва защо е привлечен в Арсенал. Умел в атака и стабилен в защита, Лаурен веднага се приспособява към играта на Арсенал и изискванията на Арсен Венгер. Година по-късно, Лаурен е неизменен титуляр отдясно на защитата. Изиграва 41 мача във всички турнири, 27 от които, във Висшата Лига, вкарва 2 гола и печели първите си медали с отбора – титла и Купа на Англия. Сезон 2002-2003 също носи медал за камерунеца, този път само в Купата на Англия. Изиграва 41 мача, вкарва 4 гола и прави 2 асистенции, въпреки че контузия в прасеца му пречи да направи още по-стабилен сезон. През Непобедимия сезон, Лаурен е един от играчите с най-много участия във Висшата Лига. Общо изиграва 47 мача във всички турнири и прави 1 асистенция. Те можеха да бъдат и повече, ако не беше гневната му реакция в двубоя с Манчестър Юнайтед. Именно пререканията му с Рууд Ван Нистелрой, след пропуска на нидерландеца от бялата точка при равенството с „червените дяволи“, на „Олд Трафорд“, му носят 4 мача наказание и 40 000 паунда глоба. Следващият сезон, носи на Лаурен трети медал в Купата на Англия. Именно той вкарва първата дузпа за победата над Манчестър Юнайтед, след като мачът и продълженията завършват при 0:0. През тази година, десният бек изиграва 41 мача, вкарва 1 гол и прави 2 асистенции. Сезон 2005-2006 не е добър за камерунеца. Той претърпява контузия в коляното през януари 2006г. и е извън терените за близо година. Въпреки това, той изиграва 31 мача и прави 1 асистенция. По време на контузията на Лаурен, Емануел Ебуе и Джъстин Хойт го заместват и постепенно камерунеца губи своето място в отбора. Така, през януарския трансферен прозорец на сезон 2006-2007, Лаурен напуска Арсенал в посока Портсмут, за сумата от 500 000 паунда. За Помпи, камерунецът изиграва 30 мача и прави 1 асистенция, периода 2007-2009г. Лаурен започва като титуляр за „сините“, но постепенно губи позицията си в полза на Глен Джонсън. Благодарение на поливалентността си, бившият играч на Арсенал покрива лявата зона на защитата, като играе и като десен полузащитник, в отсъствието на титуляра Джон Утака. През сезон 2007-2008, той печели четвъртия си златен медал в Купата на Англия, след като Портсмут печелят финала срещу Кардиф. През лятото на 2009г., Лаурен е освободен от Портсмут и близо 6 месеца не си намира отбор. Едва през март 2010г., испанският Кордоба подписва с камерунеца. За втородивизионния тим, десният бек изиграва 5 мача. През лятото на 2010г., обявява край на своята кариера. За националният отбор на Камерун, Лаурен взима участие в 28 мача, в които вкарва 3 гола. Той участва на 2 Купи на Африканцките Нации (2000, 2002), 2 Световни първенства (1998, 2002), 1 Купа на Конфедерациите (2001) и 1 Олимпиада (2000). Може да се похвали с 2 титли на Африка и 1 Олимпийски златен медал. Изненадващо, Лаурен се отказва от националния отбор, едва на 25 години. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Лаурен в превод от френски значи „мъдрост“ или „чест“. Произходът е древноримски (Лаурентиус) · В периода 2007-2009, трима Непобедими се озовават в Портсмут – Лаурен, Сол Кембъл и Нванкво Кану · Лаурен е посланник на Арсенал в Африка. Той участва в множество инициативи на клуба на цялата територия на Черния континент
  4. Годината е 1888. Престън Норт Енд участва в първата си кампания във Футболната лига, която впрочем току-що е основана. На практика ''The Lilywhites'', което е едно от прозвищата им, са един от членовете-основатели на самата Футболна лига. През този символичен за послеписите на футбола на Албиона сезон 1888/89, те записват постижение, което е неподобрено и до ден днешен - шампион и носител на Купата на Англия без нито една допусната загуба! За първенство те изиграват общо 22 мача, от които печелят 18 и в 4 записват равенства. Родени са първите ''Непобедими''! Прозвище, което и днес кара техните привърженици да се гордеят. Престън е и първият отбор, който успява да спечели дубъл. Те печелят първенството и в последвалата кампания - 1889/90. Това са двете единствени титли във витрината на този някога славен клуб. Последното им отличие е от 1938 година. Тогава на 30 април, на стадион Уембли, е победен Хъдърсфийлд Таун с 1:0. През 1961 година пък, Престън изпада от тогавашната Първа дивизия и до днес, ''Непобедимите'' така и не са се завръщали в най-високото ниво на футболната пирамида. Вероятно самата история доказва, че този клуб заслужава отново да се нарича елитен и да бъде част от днешната Висша лига. Кой знае, може би бъдещето съществува само и единствено заради действията ни вчера и днес?! Почти 120 години след основаването на Футболната лига се заражда нещо грандиозно. Предстои да надникнем върху 20-те най-важни момента от едно епохално събитие, легендите за което навършват точно 20 години! 1. 20 септември 2002 година - Арсен Венгер заявява: ''Арсенал би могъл да запише цял един сезон без да допусне нито една загуба!'' Разбира се, последват големи подигравки с Мосюто... Кой обаче ще се смее последен?! 2. 7 май 2003 година. Арсенал - Саутхямптън 6:1. Стартът бе даден. Никой не подозираше какво ще последва... 3. Въпреки че Сол Кемпбъл бе изгонен след само 25 минути игра, Арсенал победи Евертън с 2:1 на старта на сезон 2003/04. 4. 13 септември 2003 година. Тиери Анри изравнява от дузпа и оформя крайното 1:1 срещу Портсмут на Хайбъри. Отново е избегната първа евентуална загуба във Висшата лига, след като в предходния кръг Арсенал наваксва пасив от един гол в гостуването на Манчестър Сити и побеждава с 2:1. 5. 21 септември 2003 година - ''Битката за Олд Трафорд''. Рууд ван Нистелрой току-що е пропуснал дузпа за ''червените дяволи'' в заключителните секунди на дербито. След края на мача получава заслужени ''комплименти'' от Мартин Киоун и компания. Нулево равенство в онзи ден. 6. 4 октомври 2003 година. 8-ми кръг от Висшата лига. Робер Пирес отбелязва за 2:1 в полза на Арсенал в гостуването на Ливърпул на Анфийлд. Страхотно изпълнение извън наказателното поле на ''мърсисайдци''. Много важна победа, която кореспондентът на Таймс Оливър Кейс описва като вдъхновяваща и отбелязва разликата в представянето на Арсенал спрямо предходната кампания. ''Новият им груб подход им придава по-страховит облик. Плавността, с която играят в момента им носи резултати с ефективност, граничеща с тектонската.'' 7. Датата е 18 октомври, а годината все още 2003. След само 8 минути игра на Хайбъри, Арсенал и Челси вече си бяха разменили по едно попадение. В 75 минута обаче, отново Тиери Анри бе герой за ''артилеристите'', донасяйки трудна победа с 2:1. След мача Арсен Венгер отбеляза: ''Този отбор е сплотен и сме заедно от години. Бяхме предизвикани, но този отбор е печелил отличия заедно и сега ставаме още по-обединени.'' 8. Първото за сезона дерби на Северен Лондон - 8 ноември 2003 година. Отново трудна, но сладка победа за ''топчиите''. Герои този път са Робер Пирес и Фреди Люнгберг. 2:1 срещу ''шпорите'', които впрочем повеждат на Хайбъри след само 4 минути игра. Ще спре ли някой Арсенал? 9. 1:1 на гости на Болтън Уондърърс. Голове от Хенрик Педерсен за домакините и Робер Пирес за Лондончани. Именно на този стадион мечтите на Арсенал през предния сезон са разбити на пух и прах. Затова след мача Арсен Венгер е на мнение, че тази точка ще бъде жизнено важна за Арсенал в края на сезона. Казвайки това, той визира силното представяне от страна на Болтън. 10. На Боксинг Дей ''топчиите'' разбиват Уулвс като домакини със 3:0. Тиери Анри се отчита с 2 гола в мача, а другото попадение идва след автогол на Джоуди Крадок. 11. В първата си среща за Висша лига през 2004 година, Арсенал записва 1:1 на гости на Евертън. Това се случва на 7 януари, а автор на попадението за четата на Венгер е Нванкво Кану. Някъде тук от Таймс отбелязват, че този отбор е започнал да придобива ''Аурата на Непобедим''! 12. Една от снимките от сезон 2003/04, придобила статут на легендарна - Тиери Анри изразява радостта си след като вкарва за 2:0 срещу Манчестър Сити на Хайбъри. Датата е 1 февруари, а в края на мача Никола Анелка отбелязва почетен гол за ''гражданите''. Също така във въпросната среща Хосе Антонио Рейес записва дебют с екипа на Арсенал. В последствие ''топчиите'' ще спечелят всичките си мачове за първенство през февруари - общо 5 такива. 13. 21 февруари 2004 година. Арена на сблъсъка между Челси и Арсенал бе Стамфорд Бридж. Ейдюр Гюдьонсен даде аванс на ''сините'' след само 27 секунди игра. Патрик Виейра изравни след ''онзи'' прострелващ извеждащ пас на Денис Бергкамп в 15 минута. Едва 6 минути по-късно, Еду Гаспар отбеляза за крайното 2:1 в полза на гостите от Северен Лондон. След този мач преднината на Арсенал на върха в класирането бе 7 точки. 14. В края на месец март предстоеше сериозен тест пред Арсенал след фиаското на Олд Трафорд. Когато обаче Тиери Анри вдигне победоносно ръцете си във въздуха, то това онзачава само едно - имате проблем! Французина отново блесна с 14-та на гърба си, въпреки че в края на мача Луис Саха донесе точката за ''червените дяволи''. Тази точка е лош резултат за Манчестър Юнайтед, който отчаяно се опитваше да догони Арсенал в класирането. След мача Сър Алекс Фъргюсън отбеляза: ''Сигурен съм, че те ще успеят да спечелят Лигата. Те са наистина силен отбор.'' 15. Арсенал току-що бе отпаднал от Шампионската лига от отбора на Челси. Сега на Хайбъри идваше Ливърпул и този мач щеше да запази мястото си завинаги в летописите на футбола на Острова. Спиращ дъха трилър, завършил 4:2 в полза на Арсенал. Кой друг, ако не Тиери Анри с геройско представяне и хеттрик?! На полувремето на мача, когато ''мърсисайдци'' водят с 2:1, французина казва на съотборниците си в съблекалнята: ''Момчета, вижте, ние не можем да загубим този мач! Просто нямаме право!'' След мача Жерар Олие описа Арсенал като ''ранено животно'' и отбеляза, че Тиери Анри е направил неминуемата разлика на терена. 16. Арсенал бе домакин на Лийдс Юнайтед на 16 април. Това щеше да се окаже победа номер 24 през сезона. В онази вечер Тиери Анри отбеляза цели 4 гола във вратата на гостите, а след мача Арсен Венгер го категоризира като най-добрият нападател в света. Заветната цел беше все по-близо. 17. В Англия официално имаше нов шампион! Титлата бе спечелена на терена на Тотнъм Хотспър след 2:2. Това се случи на 25 април 2004 година. Впрочем ''топчиите'' много добре знаеха какво е да станеш шампион на Уайт Харт Лейн, след като Първа дивизия бе спечелена през 1971 година отново тук, на този стадион. Щеше ли обаче Арсенал да се задоволи само с трофея? Немислимото бе по-близо от всякога, докато Арсенал просто забавляваше всички футболни привърженици с футбола, който изповядваше. 18. Месец май започна с две последователни равенства. Арсенал записа първо 0:0 у дома срещу Бирмингам, а след това 1:1 в гостуването на Портсмут. Хосе Антонио Рейс бе човекът, който спаси Арсенал от загуба във въпросното гостуване, след като Якубу Аякбени бе дал преднина на ''помпи''. ''Артилеристите'' вече разполагаха с 84 точки от 36 изиграни мача. Буквално 2 крачки деляха този отбор от безсмъртие. 19. Арсенал победи Фулъм на Крейвън Котидж с 1:0 в мач, изиграл се на 9 май. Единственото попадение за ''топчиите'' и този път бе дело на Хосе Антонио Рейес, който се възползва от груба грешка на Едвин ван дер Сар. Арсенал ги деляха 90 минути от пренаписване на историята. 90 минути, след които футбола завинаги можеше да бъде променен... 20. На 15 май 2004 година футболът си имаше име! И то беше Арсенал! Победа с 2:1 след обрат над Лестър Сити, а това означаваше само едно - 26 победи, 12 равенства и нито една загуба през сезона във Висшата лига! Новите ''Непобедими'' бяха родени! Една идея, която изглеждаше непосилна за мнозина, бе осъществена след много месеци на упорит труд и работливост на и извън терена. Както Патрик Виейра отбелязва в онзи майски ден: ''Този отбор ще бъде помнен винаги!'' Това е постижение, което завинаги ще олицетворява това как се играе футбол. В последствие този отбор на Арсенал записва цели 49 поредни мача без загуба в първенството на Англия. Поредица, която обхваща 3 сезона във Висшата лига... Is yours gold?
  5. Нванкво Кану изиграва 10 мача във Висшата Лига, в сезона на Непобедимите. Той е считан за „златната резерва“ и ненадминат в задържането на топката и вкарването на голове, в ключови моменти от мачовете. Нигерийският нападател пристига през февруари 1999г. в отбора на Арсенал от Интер, за сумата от 4.15 млн. паунда. Кану има богата визитка в своята биография, още с пристигането си. След престой в Аякс и спечелването на Шампионската Лига с отбора, той се присъединява към Интер, където за 3 години изиграва само 20 мача. Дебютът на Кану за Арсенал, бележи и един от най-странните и същевременно най-джентълменски случаи във футбола. В двубоят срещу Шефийлд Юнайтед за ФА Къп при резултат 1:1, в 80-та минута, вратарят Алан Кели изритва топката в странично хвърляне, за да се окаже медицинска помощ на съотборника му Лий Морис. При изпълненият тъч, от страна на Рей Парлър, въпреки че топката е насочена към Кели, Кану решава да я догони на дясното крило и я подава на Марк Овермарс. Излезлият вратар да я посрещне, през това време, бива оставен в „ничия земя“, а нидерландецът я вкарва в опразнената врата. Мачът завършва при резултат 2:1. След двубоя, Арсен Венгер признава, че голът е нередовен и не отговаря на критериите за спортсменство и поисква преиграване. Футболната Асоциация на Англия се съгласява с доводите и двубоят е преигран, с нова победа за Арсенал. Сезон 1999-2000 е най-силен за Кану в Арсенал. Той изиграва 50 мача, вкарва 17 гола и прави 12 асистенции, но най-забележителното му постижение през сезона е онзи хеттрик срещу Челси през октомври 1999. Тогава при резултат 2:0 за домакините, нигериецът взима нещата в свои ръце и с 3 гола обръща резултата, като последното попадение е истински шедьовър. Постепенно Кану започва да има по-периферна роля, поради налагането на един френски младеж, дошъл от Ювентус, на име Тиери Анри. Именно тази на „златна резерва“ и постоянното желание да даде 100% от себе си, независимо дали е титуляр или влиза от скамейката, прави нигериецът един от любимците на феновете на „артилеристите“, а и на Венгер. В следващите 4 сезона, Нванкво Кану изиграва 131 мача, вкарава 20 гола и прави 20 асистенции. През шампионският дубъл сезон, 2001-2002, 25-цата на Арсенал изиграва 39 мача, вкарва 6 гола и прави 4 асистенции, а през Непобедимият – 24 мача, 3 гола и 4 асистенции във всички турнири. Именно 2003-2004 се оказва и последен с екипа на Арсенал. През лятото на 2004г., Кану приема предложението на току що влезлият Уест Бромич Албиън. За „дроздовете“, нигериецът изиграва 57 мача, вкарва 9 гола и прави 4 асистенции за два сезона. През 2006г., Кану приема предложението на амбициозният, по това време, отбор на Портсмут. Там Кану прекарва 6 сезона, което е и неговият най-дълъг престой в един клуб. За Помпи той изиграва 166 мача, вкарва 28 гола и прави 17 асистенции. Пикът в престоя си там е спечелването на ФА Къп през сезон 2007-2008, където именно той отбелязва победния гол. За съжаление, през сезон 2010-2011, Портсмут изпада в Чемпиъншип. Проблемите се задълбочават и Помпи са поставени под администрация, след което изпадат и в Лига 1. През юли 2012г., Кану не се явява на първата тренировка за новия сезон и е заплашен от клуба с дисциплинарно уволнение. Той, от своя страна, завежда дело за неизплатени заплати. В края на юли, Кану все пак напуска клуба, но продължава съдебната битка. Едва през 2013г., той сваля обвиненията и спестява на Портсмут над 3 млн. паунда. Кану обявява край на своята кариера през 2012г. За националният отбор на Нигерия, Кану има 81 мача, 11 гола и 4 асистенции. С „орлите“ той става Олимпийски шампион през 1996г. в Атланта (САЩ), участва на 6 Купи на Африканските Нации и 3 Световни първенства (1998, 2002, 2010). Считан е за един от най-добрите играчи на Нигерия за всички времена. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Нванкво Кану е класиран на 13-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · Кану е много активен в социалните мрежи, често виждан с тениски на Арсенал и с неговият запазен израз: „KAN U believe it” · За нигерийският национален отбор, Кану играе с номер 4, което за времето си се счита за крайно нестандартен номер за нападател
  6. Силвен Вилтор изиграва 12 мача, в сезона на Непобедимите. Нападателят играе важна роля, от резервната скамейка, в някои от двубоите, довели до шампионския сезон без загуба. Силвен Клод Вилтор е един от най-поливалентните футболисти на Арсенал. Французинът предимно е дясно крило, но може да бъде използван като втори нападател, централен такъв, както и на лявото крило. Кариерата му започва през далечната 1991г. Тогава като футболист на Рен, той изиграва 137 мача за 6 години, като отбелязва 37 гола и прави 4 асистенции. През 1996г., Депортиво Ла Коруня купува футболиста за 1.8 млн евро, но го преотстъпва отново на Рен за същия сезон. През 1997г., Вилтор се завръща в Испания, само за да поиска трансфер, обратно във Франция. Купувачът е Бордо, а трансферната сума е 2.25 млн. евро плюс 40% от бъдещ трансфер. Така Ла Коруня печели 450 000 евро и евентуална сума от бъдещ трансфер, без футболиста да е изиграл нито минута за отбора. За три сезона при „жирондинците“, Вилтор изиграва 136 мача, вкарва 59 гола и прави 11 асистенции. Най-силният му сезон при тях е 1998-1999, където той става голмайстор на Лига 1 с 22 гола, а Бордо печелят титлата. През август 2000г., Арсенал подписва с Вилтор за рекордните за клуба 13 млн.паунда (познайте къде отиват 40% от тази сума). Трансферната сума не е подобрена до януари 2009г., когато „артилеристите“ подписват с Андрей Аршавин за 15 млн. паунда. През първият си сезон с Арсенал, Вилтор изиграва 47 мача във всички турнири, вкарва 15 гола и прави 6 асистенции. Най-открояващият се момент за този сезон, е хеттрика му срещу Уест Хям. През същия сезон, Арсенал играе финал за Купата на Англия, с Вилтор в състава, но „артилеристите“ губят с 2:1. Следващият 2001-2002 е изпълнен с повече положителни емоции. Французинът играе в 50 мача за Арсенал, вкарва 13 гола (10 от тях във Висшата Лига) и прави 11 асистенции. Той вкарва важни голове срещу Челси и Евертън по пътя към титлата, но един от най-важните моменти в кариерата му в Арсенал идва в края на сезона. Тогава той отбелязва победното попадение на „Олд Трафорд“, с което Арсенал стават шампиони на стадиона на най-големите си съперници. Титлата е гарнирана с Купа на Англия и нов златен медал за французина. Сезон 2002-2003, отново е добър за нападателя. Той изиграва рекордните за клуба 54 мача във всички турнири, вкарва 13 гола и прави 10 асистенции. Французинът вкарва на финала за Купата на Англия, отново на „Олд Трафорд“, за да може Арсенал да защити титлата си в този турнир. През Непобедимият сезон, участията му драстично падат. Той изиграва 20 мача във всички турнири, вкарва 4 гола (3 във Висшата Лига) и прави 2 асистенции. Това е и последният сезон на Вилтор в Арсенал. В последният ден на трансферния прозорец, през лятото на 2004г., той подписва с отбора на Лион като свободен агент. Там той възвръща своята форма и изиграва 114 мача във всички турнири, за 3 години. Отчита се с 32 гола, 16 асистенции и три поредни спечелени титли. През 2007г., Вилтор се завръща в Рен, за да изиграе нови 2 сезона. Там той участва в 41 мача във всички турнири, вкарва 8 гола и прави 2 асистенции. В средата на сезон 2008-2009, нападателят преминава в Олимпик Марсилия, където изиграва 14 мача, вкоито вкарва 1 гол и прави 1 асистенция. За съжаление това не убеждава ръководството да му продължи договора и той е освободен. През лятото на 2009г., французинът подписва с Мец за 1 сезон. По това време отбора е в Лига 2 и той изиграва 15 мача, в които вкарва 3 гола. След края на сезона обявява край на кариерата си, но това не е края. Той се завръща на терена, през лятото на 2011г., след година почивка от футбола. С отбора на Нант, отново в Лига 2, той изиграва внушителните 36 мача, в които вкарва 8 гола и прави 4 асистенции. През 2012г., Вилтор се отказва за втори и последен път от футбола. За националният отбор на Франция, нападателят има 92 мача, в които е вкарал 26 гола и е направил 25 асистенции. Той участва на 2 Световни първенства (2002, 2006), 2 Европейски (2000, 2004), 2 Купи на Конфедерациите (2001, 2003), както и на 1 Олимпиада (1996). През 2000г., на финала на Европейското първенство, Вилтор вкарва изравнителния гол, в последните секунди на двубоя на Франция срещу Италия. В продълженията Давид Трезеге вкарва „златен гол“ и „петлите“ печелят титлата. На финала на Световното първенство през 2006г., италианците си връщат за загубата и побеждават Франция, след изпълнение на дузпи. Вилтор вкарва първата за своята страна. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ Силвен Вилтор е класиран на 33-то място в ранглистата "Най-добрите 50 играчи на "артилеристите" за всички времена", направена през 2008г. Французинът има издадена песен през 2002г., под името „Jeune pour toujours“ Вилтор създава собствен моден бранд, наречен „W22”, през 2008г.
  7. Еду Гаспар изиграва 30 мача, в сезона на Непобедимите. Бразилецът играе фундаментална роля, в центъра на терена, за „артилеристите“. Едуардо Сезар Дауд Гаспар пристига в Арсенал през януари 2001г. за 6 млн. паунда. Той е трябвало да се присъедини още през 2020г., но трансферът е бил спрян, защото португалският паспорт на бразилеца е бил фалшив. Няколко месеца по-късно, Еду получава италиански такъв, благодарение на роднинските връзки на баща си с тази страна. Еду Гаспар пристига от отбора на Коринтианс. Там той изиграва 32 мача като се отличава с 1 асистенция. През 2000г. той печели Световното клубно първенство с отбора. Стартът на кариерата на Еду в Арсенал не започва добре. Сестра му е убита в автомобилна катастрофа и това се отразява на бразилеца. За шестте месеца, в които бразилецът е в отбора, от сезон 2000-2001, той записва 5 участия. Сезон 2001-2002 е малко по-успешен за него. Еду изиграва 27 мача във всички турнири, 14 от които във Висшата Лига, вкарвайки 3 гола и правейки 2 асистенции. През същият сезон, Арсенал печели дубъл, а Еду става първият бразилец печелил Висшата Лига. Следващият сезон отново е сравнително успешен за бразилеца, след като взима участие в 29 мача, вкарва 2 гола и прави 2 асистенции. Контузии пречат на полузащитника да изиграе повече мачове и да има по-ключова роля в отбора. Непобедимият сезон е този, в който Еди показва истинските си качества. Бразилецът изиграва 48 мача във всички турнири, 30 от които във Висшата Лига, вкарва 7 гола и прави 2 асистенции. Играта му се отличава с визия, техника и контрол. Заедно с Патрик Виейра изграждат една отлична двойка, която бе с основна заслуга за титлата. Последният сезон на Еду в Арсенал бе 2004-2005. В него той изигра 18 мача във всички турнири, вкарвайки 2 гола и правейки 1 асистенция. Годината за него бе противоречива, тъй като започва сезона късно, след участие за Копа Америка. Бразилецът така и не възвръща формата си от предната година. Допълнителен принос има и факта, че той навлиза в последната година от договора си, а преговорите с Арсенал се проточват. Въпреки всичко кариерата на Еду в Арсенал завършва с медал, след като той и „артилеристите“ печелят ФА Къп. През май 2005г., Валенсия привлича Еду със свободен трансфер. За „прилепите“ той изиграва 72 мача, вкарва 1 гол и прави 7 асистенции. За 4 години играта му е на приливи и отливи като така и не успява да се утвърди в отбора. Едва в последният си сезон записва 28 мача във всички турнири. На 6 август 2009г., Еду подписва с родния си Коринтианс, след като е освободен от Валенсия. След като участва в 16 мача, Еду е освободен през 2010г. Същата година той обявява и край на своята кариера. За националният отбор на Бразилия, Еду има 16 участия като е допринесъл с 2 асистенции. Играе на Копа Америка през 2004г. като печели титлата със „селесао“. През 2005г. участва в турнира Купа на Конфедерациите, който събира носителите на титли на всеки континент плюс световният шампион и отбора домакин. На финала, бразилците побеждават Аржентина с 4:1. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · В момента Еду Гаспар е спортен директор на Арсенал · В периода 2016-2019, бившият футболист на Арсенал изпълнява длъжността „координатор“ в националният отбор на Бразилия
  8. Гаел Клиши изиграва 12 мача, в сезона на Непобедимите. Левият бек на Арсенал бе адекватна алтернатива на Ашли Коул, в сезона, в който „артилеристите“ завършиха сезона без загуба. Гаел Димитри Клиши, както е пълното име на французина, пристига в Арсенал едва 18-годишен от отбора на Кан. През юни 2003г., лично Арсен Венгер посещава дома на Клиши в Турнефоил и му предлага професионален договор. Мениджърът уверява французина, че той ще бъде част от първия състав и това се оказва достатъчно, за да го убеди. Верен на своята дума, Венгер налага Клиши като основен играч за Купите и честа смяна на Ашли Коул в първенството и Шампионската Лига. През Непобедимият сезон, той изиграва общо 22 мача във всички турнири. Още през първият си сезон, той печели титлата с Арсенал. Тийнеджърът прави впечатление с голяма издържливост, бързина и мисъл за атаката. Все качества, които са сред основните за идеите на Венгер. През сезон 2004-2005, Клиши продължава да бъде алтернатива на Ашли Коул. Французинът изиграва 24 мача във всички турнири. През този сезон, левият бек печели и първата си Купа на Англия. През април получва контузия и не завършва сезона. Сезон 2005-2006, дава възможност на Клиши да изиграе повече мачове, защото Ашли Коул получава фрактура на крака през октомври. За съжаление, той получава същата контузия и остава извън терените за 4 месеца. Така той изиграва едва 11 мача във всички турнири. Между 2006г и 2011г., Гаел Клиши се утвърждава като основният ляв бек за Арсенал. Напускането на Ашли Коул през лятото на 2006г. също спомага за налагането на младежа. За 5-те сезона, Клиши изиграва 207 мача във всички турнири, отбелязва 2 гола (през сезон 08/09 за първенство и през 10/11 за ФА Къп). Французинът се отличава и с 11 асистенции. През лятото на 2011г., Арсенал продава Гаел Клиши на Манчестър Сити за сумата от 7 млн. паунда. За шестте години при „гражданите“, французинът изиграва 203 мача във всички турнири, като вкарва 3 гола и прави 14 асистенции. Със „сините“ от Манчестър, той печели титлата на Англия през сезон 2011-2012 и 2013-2014. Лятото на 2017г. води до нов трансфер за Клиши. Французинът е освободен от Сити и се присъединява към турския Истанбул Башакшекир. За трите сезон при тях, той изиграва 113 мача, вкарва 3 гола и прави 13 асистенции. Бившият играч на Арсенал печели титлата и в Турция, като става шампион през сезон през 2019-2020. През 2020г., Сервет става последният клуб в кариерата на Клиши. Там той изиграва 83 мача, вкарва 1 гол и прави 6 асистенции. За националният отбор на Франция, Клиши изиграва 20 мача. Участва на 1 Световно първенство (2010) и едно Европейско (2012). ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Гаел Клиши участва в различни благотворителни инициативи. Има собствена фондация, която се грижи за правата на децата и тяхната протекция. · Той е гост в различни спортни предавания като коментатор и анализатор · През август 2023г. е назначен за помощник-треньор на своя сънародник Тиери Анри в младежкия национален отбор на Франция, както и на Френския олимпйски отбор.
  9. Паскал Сиган изиграва 18 мача, в сезона на Непобедимите. Французинът успешно замества титулярите Сол Кембъл и Коло Туре, когато един от двамата не е на терена. Паскал Сиган започва своята професионална кариера в Лил. Там той изиграва 179 мача във всички турнири, като вкарва и 10 гола. След 7 години във френския отбор, Арсенал го купува през 2002г., за сумата от 2 млн. паунда. В Арсенал, Сиган е използван предимно като играч, който влиза от пейката или замества футболист, който има нужда от почивка. Прави впечатление неговата работна етика и точно изпълнение на поставените му задачи. През Непобедимият сезон, Сиган играе ключова роля в периода ноември-януари, когато Коло Туре е контузен. Именно тогава, французинът изиграва 10 последователни двубоя, в които Арсенал допуска само 4 гола. За „артилеристите“, Сиган изиграва 98 мача във всички турнири, вкарва и 3 гола. Два от тези три гола идват в двубоя срещу Фулъм на 24 август 2005г. на „Хайбъри“. За тези голове, Сиган споделя: „След вторият ми гол, дикторът на „Хайбъри“ се пошегува като обяви на целия стадион, че вече имам 3 гола за Арсенал и се приближавам до рекорда на Иън Райт. Спомням си, че Тиери Анри се приближи до мен и започна да се закача с това, тъй като и той се целеше в този рекорд.“ Освен централен защитник, французинът е използван и като ляв бранител. Това се случва основно през сезон 2005-2006, когато и двамата леви бекове – Ашли Коул и Гаел Клиши са контузени. След 4 години в Арсенал, Паскал Сиган е купен от Виляреал за сумата от 2 млн. паунда. Там той се събира с бившият си съотборник в Арсенал, Робер Пирес. За „жълтата подводница“, французинът изиграва 59 мача и вкарва 2 гола. През август 2009г., Сиган се присъединява към испанския втородивизионен Картахена. Там той изиграва 57 мача. През 2011г. той е освободен от клуба и обявява край на кариерата си. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Арсенал никога не е губил, когато Паскал Сиган е стартирал в двубой. · Преди двубоят на Арсенал с Локомотив Москва от Шампионската Лига през 2003г., Сиган споделя: „Когато влязохме в хотела, в Москва, вътре ни чакаха 10 руски топ модела. Те седяха на бара. По-късно бяхме информирани, че те са били там с цел да ни изморят в нощта преди двубоя. Не загубихме мача и доколкото си спомням никой от отбора не беше толкова глупав, че да се поддаде на капана."
  10. Жереми Алиадиер изиграва 10 мача във Висшата Лига, в сезона на Непобедимите. Младият французин основно играе за Купата на Лигата през този сезон, но въпреки това успява да спечели медал за себе си, благодарение на 10-те си участия, 7 от които като резерва. В нито един двубой във Висшата Лига той не вкарва гол, нито се отчита с асистенция. Жереми Алиадиер е един от талантливите нападатели на Арсенал в този период. Той е юноша на Арсенал, като се присъединява към отбора на 16-годишна възраст от известната френска академия Клерфонтен (сезон 1999-2000). Две години по-късно, той прави и своя дебют за Арсенал. През сезон 2001-2002, Алиадиер заменя Тиери Анри, в двубоя срещу Фулъм, завършил 4:1 в полза на „артилеристите“. Това бе и неговата единствена поява във Висшата Лига, което не му даде правото на медал в шампионския, тогава, сезон. За цялата си кариера в Арсенал (2001-2007), Алиадиер има изиграни 50 мача, в които е отбелязал 9 гола и е направил 4 асистенции. За съжаление многобройни контузии му пречат да разкрие пълния си потенциал. Сезон 2005-2006 се оказва турбулентна за него. През юли 2005г., той бива отдаден под наем на Селтик за целия сезон. Неразбирателство с тогавашния треньор на „детелините“, Гордън Страхан, го карат да прекрати наема си на 24 август 2005г. и да премине в отбора на Уест Хям. След 8 участия, обаче, 7 от които като резерва, Алиадиер преминава в отбора на Уулвърхямптън на 31 януари 2006 - третият му отбор за сезона. Там той завършва годината с 14 мача, 2 гола и 1 асистенция. На 19 юни 2007г., Алиадиер напуска Арсенал в посока Мидълзбро за сумата от 2 млн. паунда. Там той се задържа до 2010г., където изиграва 86 мача, вкарва 12 гола и прави 12 асистенции. През лятото на 2010г., французинът е без отбор и тренира с Уест Хям, в опит да си спечели договор. В една контрола, обаче, той уврежда коленни връзки и договорът не е подписан. Мидълзбро предлага на бившия си футболист да използва техния медицински център, докато се възстанови. Това е пример за британското джентълменство във футбола. На 5 юли 2011г., бившият играч на Арсенал подписва договор с френският Лориен. Там той играе между 2011-2014 и записва 84 мача. Върховият сезон в кариерата му е 2012-2013, в който вкарва 15 гола и прави 9 асистенции в Лига 1. През лятото на 2014г. решава да подпише с катарския УММ Салал. Там той изиграва 37 мача и вкарва 9 гола за два сезона. Две години по-късно, Алиадиер се завръща в Лориен за един сезон, където изиграва 17 мача, вкарва 2 гола и прави 1 асистенция. През 2018г., след като в продължение на 1 година не може да си намери клуб, юношата на Арсенал прекратява своята кариера. За националният отбор на Франция, Алиадиер няма мачове, но има 7 участия и 1 гол за отбора под 21 години на „петлите“. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Жереми Алиадиер е част от телевизионния екип на Арсенал, коментиращ мачовете на всички формации, включително и мъжете, в сайта на „артилеристите“. В много случаи е използван и като посланик на клуба по света. · Той е фрацузин с швейцарско-алжирски корени като дори има татуировка с флага на Алжир
  11. Дейвид Бентли изиграва само един мач във Висшата Лига, в сезона на "Непобедимите". 19-годишният, тогава, англичанин започва от първата минута в двубоя срещу Портсмут, в отложения XXXI Кръг за Арсенал, изигран на 4 май 2004 г. Той прекарва на терена 61 минути, преди да бъде заменен от Нванкво Кану. За съжаление това не му дава правото да получи медал, поради факта, че не е изиграл 5 мача за отбора през сезона. Дейвид Бентли е доста противоречив футболист, погледнат от перспективата на феновете на Арсенал. Той е юноша на Арсенал и е считан за един от най-големите таланти на отбора за времето си. На 16 години тренира с първия отбор, а на 17 вече е подписал първия си професионален договор с клуба. Използван предимно като краен полузащитник, Бентли е доста поливалентен футболист. Освен на фланга, той може да бъде използван и зад нападателя, като плеймейкър и дори като централен полузащитник. Той се отличава с добър поглед върху играта и техника. Англичанинът прекарва в клуба 5 години, като има изиграни 9 мача и вкарва 1 гол (за ФА Къп срещу Мидълзбро на 4 януари 2004г.) В този период той има два престоя под наем: · В Норич (2004-2005): 28 мача, 2 гола, 5 асистенции · В Блекбърн (2005-2006): 35 мача, 5 гола През януари 2006г., Бентли прави престоя си в Блекбърн постоянен, с трансфер за 1,7 млн. паунда. Именно в Роувърс, юношата на Арсенал играе най-добрия си футбол. За целия си престой там, той има 140 мача, 21 гола и 22 асистенции. На 31 юли 2008 г., Бентли извършва най-голямото предателство за феновете на Арсенал като преминава в отбора на Тотнъм. Трансферната сума е 15 млн. паунда, плюс 2 млн. паунда под фомата на бонуси. Малка утеха за феновете е, че 7 млн. паунда отиват в касата на Арсенал, като част от споразумението между „артилеристите“ и Блекбърн при трансфера на футболиста в Роувърс. Кариерата му в Тотнъм, обаче, не е впечатляваща. Той изиграва 62 мача, вкарва 5 гола и прави 11 асистенции като това е за период от 5 години. Докато е при „белите“ от Северен Лондон той е отдаван няколко пъти под наем: на Бирмингам, Уест Хям, Ростов и Блекбърн. Определено пари хвърлени на вятъра, от страна на Тотнъм. На 7 юни 2013 г., Бентли е освободен от Тотнъм, а година по-късно той обявява края на кариерата си, едва на 29 години, след като не успява да си намери клуб повече от една година. За националният отбор на Англия, Дейвид Бентли има изиграни 7 мача (6 контроли и 1 официална среща), в които няма гол или асистенция. Той преминава през всички формации, като за тази под 21 години, има 8 мача и 4 гола. Въпреки това и в националния отбор не минава без скандали. През 2007 г., Бентли е повикан за Европейското първенство под 21 години, но отпада, след като се оплаква от преумора. Тогава Стюърт Пиърс – тогавашния треньор на младежите, поставя под въпрос неговата ангажираност към отбора, а при следващото си участие за мъжете бива освиркван от публиката. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Дейвид Бентли изпитва сериозни проблеми със залаганията в ранните години на своята кариера. По време на престоя си в Арсенал е имало моменти, в които е правил по 100 залога на ден. · През август 2013г., тогавашният треньор на Левски София, Славиша Йоканович, включва Бентли в своя списък за нови играчи като трансферът пропада в последния момент.
  12. Джъстин Хойт е играчът с най-малко игрово време, в сезона на Непобедимите. 19-годишният, тогава, футболист играе за около минута в двубоя срещу Бирмингам от XIII Кръг на Висшата Лига. Арсенал побеждава с 3:0 като гост, а голмайстори са Люнгберг, Бергкамп и Пирес. Кой е Джъстин Реймънд Хойт? Защитникът е юноша на Арсенал. Той се присъединява към „артилеристите“ на 9 години и преминава през всички формации. През 2001 г., печели Купата на ФА за младежи, а през 2002 г. той подписва първия си професионален договор с клуба. Играе предимно като десен бек, но може да бъде използван и отляво. Дебютът си за Арсенал прави през май 2003 г., когато влиза като смяна, в 89-та минута, в двубоя срещу Саутхямптън, при резултат 6:1 за „артилеристите“. Хойт се задържа в клуба 6 години – от 2002 г. до 2008 г., като изиграва 68 двубоя във всички турнири, вкарва 1 гол (срещу Чарлтън през 2007 г.) и има 1 асистенция. През сезон 2005-2006, той преминава под наем в Съндърланд, където изиграва 29 мача. Защитникът на Арсенал е високо ценен от Арсен Венгер, главно заради неговата поливалентност. Хойт често бива адекватна смяна, както за десния, така и за левия бек през годините и въпреки, че няма много участия, на него винаги може да се разчита. През лятото на 2008 г., Арсенал приема офертата от 3 млн. паунда от Мидълзбро за Хойт. Там той изиграва и най-силните си футболни години. За 5-те сезона при Боро, той изиграва 162 мача, вкарва 2 гола и прави 9 асистенции. От 2013 г. кариерата на англичанина тръгва надолу като в следващите два сезона той изиграва едва 8 мача за Милуол, преди да премине в Дагенъм и Редбридж през 2015г. Там, Хойт изиграва 28 мача, но бива освободен в края на сезона. През март 2017 г., той подписва с американския ФК Синсинати, където играе до 2019 г., където и приключва с футбола. На национално ниво, Джъстин Хойт представлява Тринидад и Тобаго при мъжете и Англия в младежките си години. Дълги години той отказва повиквателни от карибската държава, защото иска да представлява Англия. За младежите на „лъвовете“, Хойт е изиграл 18 мача, 4 от които на Европейското първенство за младежи под 21 години през 2007 г. Когато не се стига до повиквателна от „лъвовете“, през 2013 г., Хойт приема да защитата цветовете на Тринидад и Тобаго. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Джъстин Хойт е първият английски футболист, разписал се на Емирейтс. Това става в двубоя срещу Чарлтън на 2 януари 2007 г., а Арсенал побеждава с 4:0. · Неговият брат – Гавин Хойт, също бе в редиците на Арсенал, в периода 2007-2012. · През 2012 г. на мач от ФА Къп, Хойт бива съборен от фен по време на двубоя и го контузва. Той продължава мача, но отборът му, Мидълзбро, губи от Съндърланд.
  13. Йенс Леман изиграва всичките 38 мача, в сезона на Непобедимите. Германецът пристига през лятото на 2003-та за 1.5 млн. паунда от Борусия Дортмунд на мястото на Дейвид Сийман, който отива да изиграе последните си мачове с екипа на Манчестър Сити. Шампион на Германия с Борусия Дортмунд, през сезон 2001-2002г. и носител на купата на УЕФА с екипа на Шалке през 1997-а година, национал на Германия, Йенс Леман пристига в Арсенал с визитката на вратаря с най-много червени картони в Бундеслигата. Трансферът на Леман, не кара феновете на Арсенал да подскачат от радост. Още повече, че конкурентите му за титулярното място, по онова време, са Стюарт Тейлър и Реми Шаабан, които за 10-те си години в Арсенал имат общо 20 мача за клуба. За щастие на Венгер, немската машина не разочарова. Абсолютен хегемон в наказателното поле, безупречен при центриранията, страхотен shot-stopper, удивителен в ситуации 1 на 1, Леман запазва 15 сухи мрежи и помага изключително много за едно от най-великите постижения в историята на английския футбол изобщо. Скандално, за вратар на сезона е избран Тим Хауърд, допуснал 35 гола срещу 26 в мрежата на Арсенал… През сезон 2004/05, Арсенал печели купата на FA като Йенс Леман заключва вратата си и прави 8 спасявания срещу доминиращия финалния мач, Ман. Юн. След внушителната си игра през целия двубой, той спасява и дузпата на Пол Скоулс, за да може капитанът Патрик Виейра да донесе купата в Северен Лондон, с последното си докосване на топката в официален мач за Арсенал. Друга спасена дузпа (Рикелме, Виляреал, полуфинал, 90-та минута), година по-късно, помага за друго емблематично постижение на Леман - рекордът за 9 поредни мача без допуснат гол в ШЛ, по време на похода на Арсенал към финала на турнира, където нещастно (и не особено заслужено) бива изгонен във финалния мач срещу Барселона през 2006-та година в Париж. През сезон 2008/09, Йенс се завръща в Германия, в отбора на Щутгарт, а през 2010 г. се отказва от футбола. Кризата с трима контузени вратари на Арсенал го връща в клуба, за да закръгли изиграните мачове за „топчиите“ на 200. След края на кариерата си, за кратко, е треньор на вратарите в Колни и помощник-треньор в Аугсбург, преди да заеме пост в управата на Херта Берлин, откъдето е отстранен след расистки скандал. За националният отбор на Германия записва 61 мача, като чепатият характер и нещастието да има Оливер Кан за конкурент, не му помагат особено за повече участия. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Първият вратар вкарал гол от игра в Бундеслигата · Крайно любопитно е, че той е единственият футболист уринирал по време на мач от ШЛ · Има 6 мача за националния отбор на бившата вече Западна Германия, в отбора под 19 години
×
×
  • Create New...