Search the Community

Здравейте на целокупното семейство на „Арсенал България“. Имаме удоволствието да Ви представим една нова рубрика, която решихме, че ще бъде любопитна за всеки един, носещ абревиатурата ASCB в сърцето и душата си. Тук ще си говорим именно за неща, които носим с голямо умиление и неприкрита гордост толкова близо да нашите сърца. Идеята на нашия творчески екип е да представяме под формата на кратко ревю фланелки на Арсенал, които са се превърнали в безусловна класика и са придобили иконичен статут сред привържениците на отбора навсякъде по света. Рубриката ще бъде водена от PR „Връзки с обществеността“ на фен клуба Пламен Томов и едно от нашите лица и своеобразен посланик в Лондон Цветомир Цеков. Експертизата и познанието на двамата са безспорни, а моделите и бройките на екипите, които колекционират са забележителни в постоянството, страстта и усърдието, с които те правят това. И докато единият от двамата наши приятели присъства на почти всяка проява свързана с представянето на новите колекции на Арсенал, другият се интересува от темата с футболните екипи и техните дизайни глобално, а двамата са направили специални секции посветени на Арсенал в своите гардероби. Идеята на рубриката е да има ревюта един път всеки месец, като ПацО`Том и мистър Цеков ще се редуват в представянето на любимите ни екипи. Ще започнем с една фланелка, която с течение на времето се превърна в култова, много носена и един своеобразен evergreen сред армията от „артилеристи“. Това е фланелката за гостуване от 1993/94 година и за нея няколко слова ще Ви нахвърлям моя милост Пламен. Този екип за мен има изключително сантиментално значение, защото това бе първата(от последвалите много) фланелки, а самата фланелка има една особена аура и излъчване, които всеки намира в нещата, които харесва. Както се казва първата е само началото на нещо трайно и последователно. Този екип очевидно има особено значение за Арсенал и Адидас като производител, тъй като немският концерн преиздаде фланелката с една нова версия при повторното си идване като доставчик на екипи в Северен Лондон. Блузката има класическата визия на екипите от 90-те години, като е леко по-широка от съвременните фланелки. Цветово е оформена в ярко жълто, но с една идея по-тъмен оттенък на традиционния цвят за гостуване на Арсенал. В контраст са трите морскосини линии на немската компания, които се спускат по диагонал от дясно на ляво. Този дизайн е много характерен за 90-те години, като Арсенал е от малкото отбори, които използват линиите на Адидас разположени така(вижте екипите на Байерн или пък България и ще забележите разликата), че да образуват симетрично пространство за спонсорското лого. А, спонсорското лого е класическото JVC, което многобройните привърженици на Арсенал смятат за синоним на клуба. Оформено в ярко червено с тънък син контур, логото ярко изпъква на фланелката на лондончани. Емблемата е онази „винтидж“ емблема с елементи от Излингтън, която ни носи толкова сантимент и топлина. Самата тя е изтъкана върху материята от лявата страна на гърдите. Яката е оформена в червено V-образно деколте с тънък жълт и морскосин кант. Под деколтето е позиционирано логото на ADIDAS Equipment, което е новото т.н. „планинско“ за компанията и сменя традиционната трилистна детелина. Гащетата са в морскосиньо с три жълти канта от лявата страна, а чорапите са оформени в жълто с три големи тъмносини кантове под формата на обръч. Този екип е носен от някои от най-любимите играчи на поколения „артилеристи“ в лицето на Иън Райт, Пол Мърсън, Кевин Кемпбъл и въобще целият състав, който ползваше тази фланелка при своите мачове в турнира на КНК и похода към Копенхаген през 1993/94 г. Незабравим е голът на Райти във вратата на Петер Шмайхел в мача за Чарити шийлд на Уембли, когато с удар от въздуха от далечна дистанция нашето момче прониза датския гигант на противниковата врата. С този екип Арсенал побеждава Стандард Лиеж със 7:0 на стадион Морис Дюфрасне/този стадион е особено любим на бившият председател Георги Стоянов, но това е една друга дълга и забавна история/, което е рекордната победа на „топчиите“ в Европа, а голмайстори са Алан Смит, Иън Сели, Тони Адамс, Кевин Кемпбъл на два пъти, Пол Мърсън и Еди МакГолдрик. Също с тази фланелка Иън Райт бележи на Парк Де Пренс в полуфинала срещу ПСЖ за наша и за радост на хилядите пропътували разстоянието от Северен Лондон до Париж. Фланелката е носена само един сезон, който се явява и последен за Adidas като доставчик на екипи за клуба през първия такъв период, но със сигурност тя носи много сантимент и приятна тръпка за всеки, който се отъждествява с Арсенал Лондон и се е превърнала в една вечна класика в жълто и морскосиньо!