Search the Community

Сезон 2024/25 мина и замина, сякаш бе вчера - буквално. Арсенал завърши кампанията във Висшата лига със сребърните медали, стигна до полуфиналите в Шампионската лига, отпадна на същия етап в Купата на лигата и не успя да прескочи третия кръг от ФА Къп. Сами по себе си тези постижения не са непременно лош резултат. Те биха могли да означават, че клубът е в топ 4 на Европа и е останал на крачка от титлата и купата. Песимистите обаче биха заявили категорично, че кампанията е завършила по ужасен начин, защото този прочит на фактите гласи, че „артилеристите“ отново се провалиха в борбата за шампионската титла, провалиха се в евротурнирите веднага след сензацията срещу Реал Мадрид, стигнаха до полуфиналите в незначителната купа и дори не се представиха подобаващо в любимата си купа на Футболната асоциация. Истината винаги има две страни и в следващите редове ще опитаме да погледнем от всяка от тях. Нека първо обърнем внимание на позитивите, защото все нещо трябва да се е случило по правилен начин, щом отборът водеше активна битка за най-ценните отличия почти до самия край. Микел Артета изглежда стори необходимото, за да запази всичките си звезди в тима, въпреки пропилените възможности през изминалите два сезона. Уилям Салиба, Мартин Йодегор, Деклан Райс и Букайо Сака изглеждат много тясно обвързани с клуба и макар да имаха своите възходи и падения, те категорично си остават играчи от световна класа. Майлс Люис-Скели и Итън Нуанери бяха представени на света и първият дори бързо се превърна в редовен избор за националния отбор на Англия. Изданието Goal.com дори ги нареди сред топ 10 на най-обещаващите млади таланти в света през 2025 г. Давид Рая бе трансфериран за постоянно и във втори пореден сезон спечели наградата „Златна ръкавица“ за най-голям брой „сухи“ мрежи във Висшата лига. Рикардо Калафиори и Микел Мерино също се оказаха отлични нови попълнения, които да дадат широчина в състава, както в защита, така и в центъра на терена. Мерино при това бе принуден да играе на върха на атаката в немалък период от време и се разписа цели 9 пъти във всички турнири. Клубът продължава да поддържа отлична финансова дисциплина и засега остава далеч от порочните практики на новобогаташите из Европа. В същото време се харчат сериозни средства за привличането на нови играчи, плащат се високи заплати и на хартия изглежда, че ръководството е конкурентно на останалите грандове наоколо. Андреа Берта бе назначен на поста спортен директор, след като прекара голяма част от кариерата си в Атлетико Мадрид. Плодовете от неговата работа предстои да станат видими едва през предстоящото лято, но първоначалните индикации сочат, че той е готов да надгради над това, което наследи от Еду Гаспар. Тук някъде е време да застанем на противоположната страна, като погледнем по-критично върху резултатите от кампанията. Дълбочината в състава категорично не бе постигната през миналото лято и януарския трансферен прозорец. Нуждата от нов централен нападател остана неутолена и желанието Габриел Жесус да изиграе най-добрия сезон в кариерата си останаха само в сферата на мечтите. Бразилецът прекара почти целия сезон в лазарета, а за времето, което имаше възможност да играе, вкара само 7 гола, 4 от които в Карабао Къп. Кай Хаверц също отпадна от сметките в най-решителната част от сезона и макар да изглеждаше, че се справя с възложената задача на голмайстор, общото усещане за него е, че играе извън титулярната си позиция. Контузиите несъмнено се оказаха големият проблем пред треньорския щаб. Такехиро Томиясу записа само 6 минути в официални мачове, Габриел Магаляеш, Букайо Сака и Мартин Йодегор в различни периоди изкараха по няколко месеца извън терените, а Юриен Тимбер пострада многократно от краткосрочни контузии, след като миналият сезон бе изцяло извън сметките. Травмите не подминаха дори традиционно здравия Бен Уайт. Олександър Зинченко, Жоржиньо и Киърън Тиърни изгубиха доверието на старши-треньора, а в редките случаи, в които бяха на терена, не оказваха нужното влияние, което демонстрираха в миналото с изявите си. В тактически план Арсенал отстъпи много в сравнение с миналия сезон. Статичните положения дълго време даваха резултат и всяваха паника в противниковите отбрани, докато изведнъж стратегията на Николас Йовер не спря да дава резултат. Липсата на алтернатива при отбелязването на попадения лъсна най-ярко в срещите с ПСЖ в Шампионската лига и в дербитата с Нюкасъл, Манчестър Юнайтед, Нотингам и Уест Хям във Висшата лига. Липсата на опит за Микел Артета е може би най-големият проблем, който стана видим през сезон 2024/25. Испанецът получи огромен кредит на доверие, след като вече пета година остана начело на отбор, който на теория има за цел да се бори за златните медали във всеки един турнир, в който участва. За него сякаш липсват няколко малки парченца от пъзела, с които да завърши картината. Така и не видяхме някой брилянтен ход, като привличането на непопулярна фигура, която да блесне ярко, както през годините често правеха легенди от ранга на Арсен Венгер, сър Алекс Фъргюсън и Жозе Моуриньо. Достатъчно е да споменем Андрей Аршавин, Жи Сун Парк и Диего Милито. От Артета не видяхме нужната адаптивност, за да променя хода на мачовете в движение, както не един и два пъти са правели специалисти, като Карло Анчелоти, Рафа Бенитез и Хосеп Гуардиола. Той лиши отбора изцяло от правото да импровизира в името на това да бъде спазвана абсолютна дисциплина върху инструкциите му. Това е видимо от регреса на Габриел Мартинели в офанзивен план, неумението на Леандро Тросар да играе еднакво ефективно от титулярна и резервна позиция и фокусът върху пресиращите функции на Мартин Йодегор за сметка на креативността му около наказателното поле. Сезонът на Арсенал може да бъде разглеждат в положителна и отрицателна посока към днешна дата. Но с времето спомените за дребните детайли ще избледнява, докато фактите ще вземат превес. А фактите са такива, че Тотнъм спечели Лига Европа, а Ливърпул доминира във Висшата лига. Докато „топчиите“ изпратиха пореден сезон без нито един значим трофей. Няма да завършваме с традиционни отворен въпрос в края на този анализ. Времето за такива тепърва предстои. Сега обаче е ред на изводите от свършеното през изминалите 10 месеца.