Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'ретро футбол'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 2 results

  1. Някои вярват в това, че числото 3 носи късмет и щастие. Други пък не. В крайна сметка, всеки сам решава в какво да вярва. Едно е сигурно. Адолф Даслер се е уповал в символиката, когато през 1949 година основава Адидас. Марката с трите ленти. Питате се защо точно три? Идеята произлиза от олимпийският дух, който обединява 3-те континентални плочи. Успехът на немския бранд не закъснява. През 1954 година Западна Германия е коронована за световен шампион в Берн, Швейцария. Докато вдигат Световната купа, футболистите носят обувките на Адидас. Но те не са били просто обувки, защото бутоните им можели да се подменят. Това е истинска революция за своето време. Останалото както казват е история. Като тази през 1986 година. Тогава Арсенал и немския концерн си стискат ръцете в знак на партньорство и Адидас става новия доставчик на екипировка на ‘’топчиите’’. Първия екип на Адидас за Арсенал, 1986 година Именно с екип на Адидас, "артилеристите" стават шампиони насред Анфийлд роуд на 26 май 1989 година. Майкъл Томас, Алън Смит, Роки и компания са облечени в стилна жълта тениска с тъмносин цвят по ръкавите. Но някак си дошло време за промяна в облеклото. А тя идва точно преди историческия последен сезон на старата Първа дивизия. От Адидас искали да изненадат приятно феновете в Северен Лондон. Така през лятото на 1991 година, те произвеждат екип за гостуванията, който в последствие придобива прякора си ’’Bruised Banana‘‘. Този шедьовър е в жълт цвят с черни фигури напомнящи триъгълник и черни черти, които обхващат цялата фланелка. Яката също е в основното жълто в добавка с ленти в черно и червено. През раменете преминават добре познатите 3 черти, които са в тъмночервено. Емблемата на клуба, символа на Adidas Originals и JVC пък са в основен червен цвят. В оригинален вид, брандът добавя знаме с надпис под емблемата. Той символизира спечелването на Лигата през предходния сезон. Арсенал използва екипите с тази оригинална добавка предимно в европейски мачове. Като например тези срещу Аустрия Виена и Бенфика. Освен това, отново предимно за мачовете в Европа, на фона на цифрата с номера на гърба е добавена изчистена жълта кръпка. Причината е номера на играещия с тениската да се вижда по-ясно според изискванията на УЕФА. Дами и господа, добре познатият Bruised Banana! The Bruised Banana! Арсенал печели първата си победа с "Банана екипа" на 14 септември 1991 година. Визита на Кристал Палас. Само няколко дни след това в състава е привлечен Иън Райт. Бъдещият рекордьор по голове идва именно от състава на Палас. В Арсенал, Райти се събира със своя дългогодишен приятел Дейвид ’’Роки’’ Рокасъл. Двамата били неразделни. Както на терена, така и извън него. За идването си в Северен Лондон, Райти си спомня: ‘’Да, помня деня, в който подписах с Арсенал. Вечерта отидох при Роки в къщата му. Двамата седяхме чак до 4 часа сутринта. Говорехме си за Арсенал. Клубът, който той толкова много обичаше.’' Роки и Райти празнуват, 28 септември 1991 година. Саутхямптън - Арсенал 0:4. Интересен е факта, че Райт бележи за "топчиите" още в дебюта си. В онзи есенен ден, той и знаменитите му колеги са именно в банановите тениски. На 25 септември 1991 година при гостуването на Лестър Сити за Купата на Лигата, Райти отправя техничен удар от границата на наказателното поле. Завършекът наистина си заслужава. Несъмнено този му първи гол за клуба е един от първите спомени, които свързват Bruised Banana с историята. Но това далеч не е всичко. Само три дни след като открива головата си сметка за клуба, Иън Райт записва и първия хеттрик във визитката си. На 28 септември 1991 година, Арсенал разбива Саутхямптън като гост в мач от Първа дивизия. Двубоят завършва 0:4. Първото попадение е дело на покойния Рокасъл. Останалите три добавя Иън Райт. Перфектно партньорство в един перфектен екип. За лондончани, играещият с 8-ца (в последствие) на гърба Райт, отбелязва общо 185 гола. И като стана дума за Дейвид Рокасъл, няма как да не си спомним за онзи му гол срещу Манчестър Юнайтед. 19 октомври 1991 година, стадион Олд Трафорд в Манчестър. За това място казват, че е театъра на мечтите. Е, в онзи ден определено е изнесен спектакъл с марка Роки. За този човек не е имало невъзможни неща. По онова време се е смятало, че да прехвърлиш Петер Шмайхел е нещо, което граничи с мечтите. Но когато си пожелаеш нещо и направиш всичко по силите си за да го осъществиш в реалност, резултата е следния: Докато Bruised Banana е в употреба, в състава на Арсенал се отличават имена, които няма как да бъдат забравени. В онези години, Дейвид Сийман тъкмо е започнал началото на незабравимата си кариера на Хайбъри. В защита присъстват епохални личности като Тони Адамс, Стив Болд, Лий Диксън, Дейвид О’Лиърли и Найджъл Уинтърбърн. Полузащитата била наситена не просто с футболисти, а с хора, които били готови да направят всичко за отбора във всеки един момент. Става дума за Пол Дейвис, Андерс Лимпар, Дейвид Хилиър, Джими Картър и Пол Шоу. Разбира се и горе споменатият Дейвид ‘’Роки’’ Рокасъл. Нападението няма нужда от представяне. Но все пак, когато разполагаш с Иън Райт, Кевин Кемпбъл, Пол Мърсън, Алън Смит, Пол Диков и Пери Гроувс, то едва ли има отбрана, която ще те удържи. В периода август 1991 - май 1993, Джордж Греъм и Арсенал печелят по веднъж Купата на ФА и Купата на Лигата. Алън Смит ''the smudger'' в Bruised Banana, 1991 година Когато екипа е първоначално пуснат в употреба и продажба, той е жестоко хулен заради визията си. А в момента е широко търсен за колекцията на всеки "топчия". Преди началото на кампания 2019/20 бе ясно, че Адидас отново ще облича Арсенал. Марката с трите черти е неразделна част от фолклора в британската столица. По случая, немската компания заложи на римейк на легендарния екип за гостуващите мачове. A, онези черни ленти по него напомняха на едно славно минало. Обамеянг представя римейк на екипа, юли 2019 година На 9 декември 2019 година Арсенал поднесе изненада на привържениците си по повод 133-та годишнина на клуба. Оригиналният Bruised Banana бе официално възобновен в продажба. Всеки фен можеше да се сдобие с легендарния екип в The Armoury или пък от официалния сайт на клуба. По случая, в социалните медии се появи и хитово видео. Участие в него взимат хора като Иън Райт, Найджъл Уинтърбърн, Александър Лаказет, Леа Уилиамсън от женската формация на клуба и много други. Във видеото присъства и образа на певеца Бакар. И това не е случайно, защото именно неговата песен ’'Hell N Back’' се чува на заден фон. А, докато гледаш материала, ти става някак си носталгично. Иска ти се да дадеш всичко за да бъдеш на някой от стадионите на Острова в началото на 90-те години. Да можеш да викаш заедно с тълпата името на някой от играчите. Да пееш някоя от песните. Да станеш свидетел на някой от паметните голове с този екип. А и не само с него. Просто да си там...
  2. Датата е 20 октомври 1990 година, Олд Трафорд, Манчестър, Северна Англия. Андерс Лимпар е дал преднина на гостуващия отбор 3 минути преди края на полувремето. Но интересното тепърва предстои. В 60-та минута на мача се случва едно меле, което ще се превърне в легендарно и ще дава отражение върху мачовете между тези съперници през годините напред. С едно брутално нарушение срещу Денис Ъруин, Найджъл Уинтърбърн предизвиква масов бой на терена в който участват 21 играчи с изключение на вратаря Дейвид Сиймън. Брайън Маклеър се нахвърля върху Уинтърбърн като реакция, тук е и голмайсторът Лимпар, който е изблъскан от Пол Инс в рекламните табла. Мелето продължава 20 секунди, като реферът Кийт Хакет успява да въдвори ред, а повечето участвали реално се опитват да усмирят побеснелите играчи. В резултат на домакините е отнета 1 точка от актива, а гостите са наказани с 2 точки, което не им пречи да станат Шампиони на Англия за сезон 1990-91. Футболната Асоциация няма друг избор, тъй като Арсенал имат подобен случай само преди година. В добавка са наложени и глоби от по 50 000 паунда на двата клуба. Арсенал прави вътрешно разследване и налага парична санкция на Джодж Греъм, а в Юнайтед с такива са "наградени" Ъруин и Маклеър. Години по-късно легендарният бивш нападател на Селтик и Манчестър Юнайтед ще си спомни за срама от случилото се, за шевовете, които е получил след интервенцията на Андерс Лимпар и това каква подкрепа е получил от своите съотборници. Той добавя, че такава яростна подкрепа са дали и "топчиите" на Найджъл и Андерс. След този сблъсък, никога повече това съперничество не е същото. Емоции, нажежени страсти и ярост изпъстрят мачовете през следващите десетилетия. Северът срещу юга, индустриалният Солфорд срещу цветния Лондон. Два от гигантите на английския футбол. Алекс Фъргюсън срещу Джодж Греъм, а после и срещу Арсен Венгер, Рой Кийн срещу Патрик Виейра, Мартин Киоун срещу Рууд Ван Нистелрой. Сблъсък, който се заражда именно след този мач в средата на октомври 1990 година за да се превърне в една от английските класики. Никога преди тази дата мачовете между двата отбора не са носили щрихите на ненавистта и омразата, но искрите които се разгарят в този съботен следобед прерастват в един пожар, който близо две десетилетия не може да бъде загасен. Каква е предисторията на този инцидент? В началото на октомври Юнайтед е на 6 позиция. Арсенал са втори и вече изостават от традиционните за онова време лидери Ливърпул. Трети са Тотнъм Хотспър (изненадващо и нетипично за тях високо класиране) на само точка след "топчиите". Интересно е, че в първия си мач начело на Манчестър Юнайтед срещу Арсенал, Алекс Фъргюсън записва победа с 2:0 гарнирана с много напрежение и наказателни картони, а това прекъсва серията от 22 мача без загуба на лондончани. През сезон 1987-88 двата тима се срещат за Купата на Лигата на Хайбъри. И когато Брайън Маклеър има шанс да прати мача в преиграване, той пропуска дузпа, а в добавка получава агресивна реакция от Найджъл Уинтърбърн. Напомня ли Ви този момент на един друг инцидент случил се по-късно в годините? На мен лично: Да! През ноември 1989 година Арсенал са глобени 20 000 паунда от ФА заради масов бой на мача с Норич Сити. Изобщо "топчиите" са спазвали добрите традиции на 80-те години в британския футбол, а тази тяхна твърдост се превръща в запазен етикет, преди късният Венгер да промени мисленето и поведението но своите възпитаници. Какво е следствието на инцидента? Отнетите точки са в момент, когато Ливърпул вече води с 8 пункта пред Арсенал. В онези времена това е било непосилна за стопяване разлика, особено като се има предвид доминантната роля на "червените" в английския футбол. Дейвид О`Лиъри е разочарован и твърди, че това наказание практически изстудява шампанското на Анфийлд роуд. Но, не би! С едва една загуба за 42 мача Арсенал успява да стане шампион на Англия, като титлата е подпечатана с победата от 3:1 на 6 май 1991 година на Хайбъри. Срещу Манчестър Юнайтед. След хеттрик на Алан Смит и заслужената 10 титла за лондончани. Страхотно постижение и почти "непобедима" кампания: една загуба в 42 мача! По-късно в годините Олд Трафорд ще стане център на още две легендарни битки известни като "Битката за Олд Трафорд" от 21 септември 2003 година и "Битката в бюфета" на 24 октомври 2004 година. Два случая донесли полярни възприятия на замесените в тях, но цементирали страстта на емоциите когато се срещат Арсенал и Манчестър Юнайтед! И независимо от събитията на и около терена, такива мачове затвърждават популярното сред феновете на Арсенал мото: We`ll never be beyond that stage! Кратко видео от шоуто на Олд Трафорд: Истинска класика на Олд Трафорд! Гладиаторите от Арсенал и Манчестър Юнайтед:
×
×
  • Create New...