Search the Community

Вероятно повечето от вас вече са наясно, че Арсенал представи официално новият дизайн на Емиратс. Става въпрос за външната част на стадиона, като новите ръчно изработени произведения ще заменят прегърнатите легенди на клуба, които красяха облика на домът на Арсенал до момента. В следващият материал, ще ви запознаем малко повече с новостите, защо те са там, какъв е бил мотива и вдъхновението, както и с хората виновни за изработката. Новият дизайн се състои от 8 произведения. Реализирането им е благодарение на съвместна организирана работа между художници, привърженици, хора от управата на Арсенал и легенди на клуба. Целта на финалният продукт е била индифицирането на какво точно представлява клуба, както исторически, така и занапред. В долните редове ще разкажем по-детайлно за всяко едно от новите бижута, които с гордост ще показват домът на Арсенал. Victoria Concordia Crescit Тази част олицетворява някои от клубните икони, носещи във и със себе си духа на клуба. Изображението е вдъхновено от живописа на Френската Революция и показва обичаните ни клубни легенди, готови да се борят за победа редом до артилерийски топове и мотото на клуба – Victoria Concordia Crescit – Victory Through Harmony (Победа Чрез Хармония). Темата е разработена от Рубен Дангур и е позиционирана в ляво от входа за гостуващи сектори и е видна за всички идващи на Емиратс през моста на Дани Физсман. Включените легенди: Джордж Мейл, Мартин Киоун, Ема Бърн, Джайн Лъдлоу, Иън Райт, Еди Хапгууд, Алекс Скот, Мариен Спейси, Франк Маклинток, Дейвид Сиймън, Тони Адамс и Дейвид Рокясъл. Remember Who You Are Тази част изобразява историята на клуба и по-специално годините и славата на Арсенал на Хайбъри. Портретът е от фасадата с историческа стойност – East Stand, овековечена с много специални моменти, легендарни мениджъри и играчи на клуба. Името е препратка към небезизвестният цитат на Дейвид Рокясъл: „Remember who you are, what you are and whо you represent.” „Помни кой си, какво си и кого представляваш.“ Хайбъри и този цитат са били най-обсъжданите неща между феновете по време на дискусиите за модернизация, като са накарали Рубен Дангур да илюстрира нещо много специално в тази насока. Произведението е поставено на източната част на Емиратс, като така ще бъде с лице към Хайбъри. Заслужилите хора тук (горе от ляво към долу в дясно): Кърсти Пийлинг, Джон Радфорд, Алън Смит, Сиан Уилиамс, Фай Уайт, Дейвид Джак, Кени Сансъм, Клиф Бастин, Иън Райт, Тиери Анри, Тед Дрейк, Дейвид Данскин, Кен Фрайър, Арсен Венгер, Боб Уилсън, Дейвид Сиймън, Пат Райс, Алекс Джеймс, Джак Келси, Джордж Армстронг, Майкъл Томас, Дейвид Рокясъл, Кевин Кямбъл, Пол Дейвис, Рег Люйс, Джо Мърсър, Хърбърт Чапман, Джордж Греъм, Бърти Мий, Лий Диксън, Тони Адамс, Стийв Боулд и Найджъл Уинтърбърн. Invincible Invincible (Непобедими) визуализира два от най-славните успехи на клуба. Непобедимият сезон при мъжете – 2004 – 2005г. и спечелването на Шампионската лига при жените през сезон 2006 – 2007г. Момчетата на Арсен Венгер остават единственият клуб без загуба в шампионата в модерната история на футбола, докато момичетата на Вик Ейкърс към момента са единственият британски женски клуб вдигал най-значимият трофей. Отбор мъже: Денис Бергкамп, Патрик Виейра, Рей Парлър, Тиери Анри, Арсен Венгер, Робер Пирес, Фреди Люнгберг, Сол Кямпбъл, Жилберто Силва, Коло Туре, Лаурен, Еду Гаспар, Йенс Леман, Ашли Коул, Паскал Сиган, Силвен Вилтор, Хосе Антонио Рейес, Гаел Клиши, Нванкво Кану, Мартин Киоун, Жереми Алиадиер, Дейвид Бентли и Джъстин Хойт. Отбор жени: Анита Асанте, Джули Флийтинг, Лиан Сандерсън, Алекс Скот, Джейн Лъдлоу, Кати Чапман, Рейчъл Йанкей, Мари Филип, Киара Грант, Кели Смит, Вик Ейкърс, Карън Карней, Ема Бърн и Фей Уайт. Come To See the Arsenal Тази илюстрация е препратка към гордостта на Северен Лондон и лозунга на Хайбъри Home of Football (Домът на футбола). Тя е поставена на място, където ще се вижда от влаковете минаващи в близост до стадиона. Eighteen - Eighty Six Тази илюстрация е препратка към основаването на клуба през далечната 1886 година и смелото решение за преместването му в Северен Лондон през 1913 година. За много от феновете Eighteen-Eighty Six (осемнадесет – осем шест) е тясно свързана с Come To See The Arsenal (Вижте този Арсенал), знакова част от фен културата на нашият отбор. В добавка е поставен и графичен знак Always Forward (Винаги напред), което символизира динамичната култура на клуба и жаждата за постоянно развитие. We All Follow The Arsenal Тази секция показва разнообразието във фенбазата на Арсенал, като в нея има изобразени както локалните, така и международните фенклубове на отбора от Северен Лондон и целият свят. С текущи 150 фенклуба и общо 187 банера, сред които и знамена, тази илюстрация показва традициите и обичта на феновете от всяка точка на планетата. Да не забравяме, че във вътрешната част на стадиона, знамената на националните фенклубове от различни държави винаги са били важна част от пейзажа. Всички помним култовата снимка Arsenal 4:2 Tottenham Hotspur точно до Arsenal Supporters Club Bulgaria. И по същият начин, българският флаг гордо ще стои сред знамената на останалите фенклубове, защото сме тук и защото ни има! Future Brilliance Тази илюстрация е вдъхновена от Арсен Венгер и неговите думи: „Here you have the opportunity to get out the greatness that is in each of you.“ “Тук имате възможността да покажете величието, което всеки притежава. “ По този начин клубът показва отдадеността си за намирането и развитието на млади таланти, а на самото изображение се виждат деца, тичащи към Емиратс от ляво и играчи излезнали от школата и които всички обичаме в дясно. Включените играчи: Чарли Джордж, Джак Уилшър, Дейвид О‘Лиъри, Кели Смит, Ракел Йанкей, Пол Дейвис, Пол Мърсън, Лиан Сандерсън, Пат Райс, Лиъм Брейди и Тони Адамс. Found A Place Where Belong *Илюстрацията е в прогрес и още не е напълно завършена На тази част от стадиона ще бъдем ние. Или иначе казано – феновете. Изображението ще представи 721 привържаника, които са подкрепяли отбора от самото му начало. От Уулуич, през Хайбъри и Емиратс, както и такива от гостуванията на отбора из Острова и Европа. И тук може да се похвалим, че три снимки от гостуването на Арсенал в България срещу Лудогорец ще попаднат в цялата картинка. Няма как да не бъдем горди, след като на стена вдъхновена от цитат на Денис Бергкамп попадаме и ние. А ето го и него: „"When you start supporting a football club, you don't support it because of the trophies, or a player, or history, you support it because you found yourself somewhere there; found a place where you belong." „Когато започнеш да подкрепяш футболен клуб, не го правиш заради трофеите, или играч, или история, подкрепяш го, защото си намерил твоето място някъде там, място където принадлежиш.“ А ето и снимките: Арсенал е бил, е, и винаги ще бъде класа! Новият дизайн на стадиона и историята около него само могат да докажат това. Бъдещето изглежда светло, защото и след най-страшната буря винаги изгрява слънце. Дано е така и в неделя срещу пиленцата, а нашите момчета да ни зарадват с добра игра и хубав резултат. А дори и да не е така, съседите никога не могат да ни стигнат по класа и етикет. Горните редове са просто още един пример за това! ПП Линк към официалният сайт, където може да намерите страшно много интересни неща и снимки от събитието! https://www.arsenal.com/emiratesstadiumartwork

''I'm going to make this the greatest club in the world'' Графството Йорк в Англия е дало толкова много имена във футбола, че да изброим всичките изглежда непосилна задача. Едно от тях обаче, блести толкова ярко, че бихме могли да го сравним с някоя от звездите в обширния небосвод. В едно януарско утро като днешното, но с разлика от точно 144 години назад във времето, се ражда Хърбърт Чапман. Това се случва в селцето Кивитън Парк, Йоркшър. Съдбата е предначертана и в последствие този ден ще се окаже от главозамайващо значение. Не след дълго, г-н Чапман ще се превърне в Баща на поредица от футболни революции. Чапман тръгва по стъпките на баща си, който е миньор, и се записва да учи в Университета в Шефийлд. Специалността му е минно инженерство. Колежанинът явно не остава достатъчно впечатлен от бъдещата си професия, защото през 1896 година става част от отбора на ФК Кивитън Парк. Последват участия за тимовете на Аштън Норд Енд, Стейлибридж Роувърс и АФК Рочдейл (тук не става дума за добре познатия ни Рочдейл, а за друг клуб). През 1898 година, Хърбърт Чапман се присъединява към Гримсби Таун. Едновременно с това си намира и допълнителна работа като адвокат. Във футболната му кариера фигурират още имената на Суиндън Таун, Шепи Юнайтед, Нотс Каунти и Тотнъм Хотспър. ''Шпорите’’ се оказват и последния клуб в професионалната му състезателна кариера. След като окачва обувките на пирона, Чапман все пак решава да се върне към завета на баща си и започва да си търси работа в сферата на инженерството. Тук някъде съдбата се намесва в плановете на младият и амбициозен господин. През 1907 година, Чапман се оказва играещ мениджър на Нортхямптън Таун. Последва и треньорски пост в Лийдс Сити, а през 1921 година, Чапман е назначен като служител в Хъдърсфийлд Таун. Съвсем скоро обикновената му роля в клуба е променена и той е назначен за главен мениджър. Едва ли е случайност, че само на следващата година, Хъдърсфийлд печелят първият си трофей в своята история. Този на Купата на Футболната Асоциация. На финала на състезанието е победен тима на Престън Норд Енд с 1:0. Хърбърт Чапман още тогава намеква за визионерските си качества, защото тима на Хъдърсфийлд играе с бързи подавания и убийствени контраатаки. В добавка, защитата била повече от стабилна. Доказателство за това е сезон 1924/25, когато тимът нито веднъж не допуска повече от два гола в един мач. С Хъдърсфийлд Таун, Чапман печели две титли на Англия, а изграденият от него състав на "териерите" спечелва и трета поредна такава, с което се превръща в първият клуб с хеттрик от титли в историята на английския футбол. Носителят на ФА Къп и Чарити Шийлд за 1922 година - Хъдърсфийлд Таун, начело с Хърбърт Чапман Денят е 11 май, а годината 1925-та. Водещото по онова време спортно списание ’'Атлетик Нюз’' публикува обява, която завинаги ще промени историята на един футболен клуб от Северен Лондон. ’’Футболен клуб Арсенал е отворен за получаване на кандидатури за позицията ТИМ МЕНИДЖЪР. Той трябва да има опит и да притежава най-високата квалификация за поста, както по отношение на способностите, така и по отношение на личния си характер.'' Излишно е да споменаваме, че обявата достига до целта си не и без намесата на Сър Хенри Норис. Списанието е било със седалище в Манчестър (отражение на факта, че футбола е бил доста популярен в северна Англия). Започва дейността си през 1875 година и продължава до 1931, когато се слива със ’’Спортинг Хроника‘‘. В крайна сметка, това списание се оказва от огромно значение за ’‘топчиите‘', защото през 1919 година, то стартира кампанията за избиране на Арсенал в Първа дивизия. Решението на г-н Норис да се отърве от тогавашния мениджър на клуба Лесли Нейтън е съвсем очаквано. Престоят на Нейтън при Лондончани се оказва катастрофален, като клуба едва успява да запази елитния си статут през предходните два сезона. В интерес на истината, по-късно в своята автобиография, Лесли Нейтън споменава, че Арсенал записва онези слаби кампании именно заради Хенри Норис. За конкретна причина, той посочва нежеланието на г-н Норис да привлече нови и качествени имена в отбора. Хенри Норис е искал най-доброто за Арсенал и преместването на клуба в Хайбъри го доказва. Въпреки че не привлича желаните нови имена в състава, той видно е желал повече от всичко новият мениджър да постигне огромни успехи. Именно по тази причина, той се спира на Хърбърт Чапман, който идва като шампион. Интересен е фактът, че в последната си кампания начело на Хъдърсфийлд, Чапман разбива Лондончани и в двата мача. В първият е записан успех с 4:0, а вторият такъв е на Арсенал Стейдиъм и завършва 5:0 в полза на синьо-белите. И така, през месец юни на 1925 година е дадено началото на един славен период за Футболен Клуб Арсенал. Думите с които г-н Хърбърт Чапман идва в Лондон говорят сами за себе си: ‘‘I'm going to make this the greatest club in the world’’ Хърбърт Чапман горещо вярва в силата на връзката между играчите и самият него. Той вярва също така и в това, че състезателите му биха могли да станат далеч по-успешни, ако се научат да комуникират помежду си докато са на терена. Неговото мнение е, че те би трябвало да не оспорват дадено съдийско отсъждане, независимо в коя полза е. Съвсем нормално, оттам се вдъхва и класата в тима. Дума, която ще е синоним на клуба и до ден днешен. Веднъж, Чапман дори заявява: ’'Те казват ’’да’' на всичко’’. Разбира се, в днешно време нещата седят по малко по-различен начин. Всички ние сме гледали студиата на българските и чуждестранни телевизии, в които водещият на предаването плъзва стотици дигитални линии. Те оформят предполагаемата игра на даден отбор. Но истината е, че Чапман осъществява това цял век по-рано с тимовете на Лийдс, Хъдърсфийлд и Арсенал. Така например след една загуба от Нюкясъл Юнайтед със 7:0 през октомври 1925 година, се ражда идеята за WM формацията (възможно най-добрата схема за контраатака по онова време). Схемата WM разполага с трима в защита, два дефанзивни халфа, два атакуващи полузащитника и трима разположени на върха на атаката по широчината на игрището. Впечатляващо, нали?! Не забравяйте, че говорим за края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Играчите на Арсенал току-що са спечелели първата си Купа на Англия. 26 април 1930 година. По ирония на съдбата, победата е постигната над Хъдърсфийлд Таун с 2:0. А дошъл да им отдаде почит е Крал Джордж V. Хърбърт Чапман. Истински революционер на футболната игра! Човек, който със своите виждания успява да промени футбола до такава степен, че легендите за него са живи и до днес. Именно с идването му в Северен Лондон е поставено началото на един изключителен период на успехи за Арсенал. Период, който в действителност прави "топчиите" най-силния състав в света на футболната игра, като само Втората световна война пречи на клуба да постигне още висини на и извън терена. За тези и още много други негови постижения ви предлагаме да прочетете и този авторски материал:

''Когато умра, ще попитам Бог къде са съдиите, преди да избера между рая и ада'' - Арсен Венгер ''Ако кажа каквото мисля, то аз ще бъда наказан за 6 месеца. Не знам как да лъжа и поради тази причина предпочитам да не казвам какво мисля'' - Микел Артета Често оправданията, че реферите са опорочили даден мач са нелепи. Има и други такива случаи, в които подобна теория би била изказана съвсем заслужено. Границата между това дали оправданието е обективно или не, е съвсем тънка. От друга страна, на кого му пука за оправданията?! Жовотът на моменти би могъл да бъде толкова суров, че да те опре до стената и да се чудиш каква да бъде следващата ти стъпка, че да се ''върнеш в релси''. В случая Арсенал много добре знае каква би трябвало да бъде тази стъпка. Отборът трябва да събере мислите в главата си и да има съвсем трезва преценка над нещата. Да се мотивира до такава степен, че да накара околното да заработи в негова полза и да не допуска емоционалния шок да надделее. На пръв поглед това изглежда съвсем лесно и то написано именно по този начин. От време на време е хубаво да си припомняме, че футболистите също са хора, а не само подвижни машини за изкарване на пари. Де факто, те също ходят на работа, имат семейства, деца, шофьорска книжка и прочее. Най-важното е, че те също имат чувства! Именно поради тази причина, преди да изпратим гневно съобщение в Инстаграм на даден фуболист, което съобщение на всичкото отгоре да бъде лишено от всякаква градивна критика, е редно да се замислим за тези така заобикалящи ни подробности. ''Remember who you are, what you are and who you represent'' В крайна сметка, ние не сме нито в съблекалнята, нито пък присъстваме на тренировъчните занимания, за да видим отблизо кое, как и защо се случва. Напоследък Футболен Клуб Арсенал прави така, че да държи привържениците си възможно най-близо до случващото се. Живеем в 21-ви век, където се намираме в свят на свръх-развити интернет заложби. Но това никога не е достатъчно... Това как ние възприемаме събитията е съдбоносно, a това какъв етикет ще сложим в последствие е неизбежно, било то в положителна или негативна посока. Етикетът си е етикет, той винаги е там и отърване няма... Нямам никакво намерение да се впускам в детайли от снощното принизяване на Арсенал. Почти съм убеден, че всеки един от вас е наблюдавал двубоя и сам е извадил догадките за себе си. Както и по-горе споменах, понякога, но само понякога, привържениците имат цялото право на Света да бъдат разочоровани от съдийството и конкретно това във Висшата лига. Първенство, което претендира, че е най-доброто и най-оспорваното на планетата. Навярно е така, с оглед това кои и какви състезатели и мениджъри присъстват в него. Обаче, когато етикетът за тази Лига е такъв, че той крещи ''Никой не може да се мери с мен'', то тогава най-важното нещо, което трябва да се получава насреща, е качеството. Навярно много хора биха казали, че в повечето случаи човек иска твърде много неща, и то без да е дал нищо насреща. Именно някъде тук е разковничето на темата. Привърженикът заплаща по всякакъв начин, че да бъде част от всичкото това нещо. Без привърженик - футбол няма! Той заплаща с парите си, наличното си време или пък с нещо още по-съществено - страстта си. Никога не е добре, когато хора, които се имат за по-умни от теб, са и по-хитри от теб и ти отнемат шанса за нещо, което е свършило преди да е започнало. 30 минути ''футбол'' бяха напълно достатъчни, за да изпратят червено-белите фенове едва ли не в дълбоки размисли върху края на сезона и в някакви ''глухи'' сметки, всякаш сме в час по математика. За всеки един човек е по-важно да погледне към физиката и химията, които са нещо като еквивалент на ''Аз мога, аз искам''. Това винаги е една успешна формула, създадена за измъкване от ситуацията по един мъжки начин, чрез чест и достойнство. Все неща, които са все по-непознати за ''футболните'' хора на Острова. Арсенал на Микел Артета е длъжен да следва инстинкта си. Играта приключва тогава, когато лежим спокойно на прави дъски... Иначе за статистиката: ''артилеристите'' все още заемат четвъртата позиция във временното класиране, но вече разполагат само с точка повече от Тотнъм Хотспър при оставащи два мача до края на сезона. В тях, Арсенал гостува на Нюкасъл и е домакин на Евертън, а пилешките ни приятели са домакини на Бърнли и са гости на Норич. На ход са руската рулетка и играта на нерви. Бъдете здрави, позитивни и не спирайте да вярвате, защото по стара традиция, най-доброто едва сега предстои.