Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'северен лондон'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 8 results

  1. ''I'm going to make this the greatest club in the world'' Графството Йорк в Англия е дало толкова много имена във футбола, че да изброим всичките изглежда непосилна задача. Едно от тях обаче, блести толкова ярко, че бихме могли да го сравним с някоя от звездите в обширния небосвод. В едно януарско утро като днешното, но с разлика от точно 144 години назад във времето, се ражда Хърбърт Чапман. Това се случва в селцето Кивитън Парк, Йоркшър. Съдбата е предначертана и в последствие този ден ще се окаже от главозамайващо значение. Не след дълго, г-н Чапман ще се превърне в Баща на поредица от футболни революции. Чапман тръгва по стъпките на баща си, който е миньор, и се записва да учи в Университета в Шефийлд. Специалността му е минно инженерство. Колежанинът явно не остава достатъчно впечатлен от бъдещата си професия, защото през 1896 година става част от отбора на ФК Кивитън Парк. Последват участия за тимовете на Аштън Норд Енд, Стейлибридж Роувърс и АФК Рочдейл (тук не става дума за добре познатия ни Рочдейл, а за друг клуб). През 1898 година, Хърбърт Чапман се присъединява към Гримсби Таун. Едновременно с това си намира и допълнителна работа като адвокат. Във футболната му кариера фигурират още имената на Суиндън Таун, Шепи Юнайтед, Нотс Каунти и Тотнъм Хотспър. ''Шпорите’’ се оказват и последния клуб в професионалната му състезателна кариера. След като окачва обувките на пирона, Чапман все пак решава да се върне към завета на баща си и започва да си търси работа в сферата на инженерството. Тук някъде съдбата се намесва в плановете на младият и амбициозен господин. През 1907 година, Чапман се оказва играещ мениджър на Нортхямптън Таун. Последва и треньорски пост в Лийдс Сити, а през 1921 година, Чапман е назначен като служител в Хъдърсфийлд Таун. Съвсем скоро обикновената му роля в клуба е променена и той е назначен за главен мениджър. Едва ли е случайност, че само на следващата година, Хъдърсфийлд печелят първият си трофей в своята история. Този на Купата на Футболната Асоциация. На финала на състезанието е победен тима на Престън Норд Енд с 1:0. Хърбърт Чапман още тогава намеква за визионерските си качества, защото тима на Хъдърсфийлд играе с бързи подавания и убийствени контраатаки. В добавка, защитата била повече от стабилна. Доказателство за това е сезон 1924/25, когато тимът нито веднъж не допуска повече от два гола в един мач. С Хъдърсфийлд Таун, Чапман печели две титли на Англия, а изграденият от него състав на "териерите" спечелва и трета поредна такава, с което се превръща в първият клуб с хеттрик от титли в историята на английския футбол. Носителят на ФА Къп и Чарити Шийлд за 1922 година - Хъдърсфийлд Таун, начело с Хърбърт Чапман Денят е 11 май, а годината 1925-та. Водещото по онова време спортно списание ’'Атлетик Нюз’' публикува обява, която завинаги ще промени историята на един футболен клуб от Северен Лондон. ’’Футболен клуб Арсенал е отворен за получаване на кандидатури за позицията ТИМ МЕНИДЖЪР. Той трябва да има опит и да притежава най-високата квалификация за поста, както по отношение на способностите, така и по отношение на личния си характер.'' Излишно е да споменаваме, че обявата достига до целта си не и без намесата на Сър Хенри Норис. Списанието е било със седалище в Манчестър (отражение на факта, че футбола е бил доста популярен в северна Англия). Започва дейността си през 1875 година и продължава до 1931, когато се слива със ’’Спортинг Хроника‘‘. В крайна сметка, това списание се оказва от огромно значение за ’‘топчиите‘', защото през 1919 година, то стартира кампанията за избиране на Арсенал в Първа дивизия. Решението на г-н Норис да се отърве от тогавашния мениджър на клуба Лесли Нейтън е съвсем очаквано. Престоят на Нейтън при Лондончани се оказва катастрофален, като клуба едва успява да запази елитния си статут през предходните два сезона. В интерес на истината, по-късно в своята автобиография, Лесли Нейтън споменава, че Арсенал записва онези слаби кампании именно заради Хенри Норис. За конкретна причина, той посочва нежеланието на г-н Норис да привлече нови и качествени имена в отбора. Хенри Норис е искал най-доброто за Арсенал и преместването на клуба в Хайбъри го доказва. Въпреки че не привлича желаните нови имена в състава, той видно е желал повече от всичко новият мениджър да постигне огромни успехи. Именно по тази причина, той се спира на Хърбърт Чапман, който идва като шампион. Интересен е фактът, че в последната си кампания начело на Хъдърсфийлд, Чапман разбива Лондончани и в двата мача. В първият е записан успех с 4:0, а вторият такъв е на Арсенал Стейдиъм и завършва 5:0 в полза на синьо-белите. И така, през месец юни на 1925 година е дадено началото на един славен период за Футболен Клуб Арсенал. Думите с които г-н Хърбърт Чапман идва в Лондон говорят сами за себе си: ‘‘I'm going to make this the greatest club in the world’’ Хърбърт Чапман горещо вярва в силата на връзката между играчите и самият него. Той вярва също така и в това, че състезателите му биха могли да станат далеч по-успешни, ако се научат да комуникират помежду си докато са на терена. Неговото мнение е, че те би трябвало да не оспорват дадено съдийско отсъждане, независимо в коя полза е. Съвсем нормално, оттам се вдъхва и класата в тима. Дума, която ще е синоним на клуба и до ден днешен. Веднъж, Чапман дори заявява: ’'Те казват ’’да’' на всичко’’. Разбира се, в днешно време нещата седят по малко по-различен начин. Всички ние сме гледали студиата на българските и чуждестранни телевизии, в които водещият на предаването плъзва стотици дигитални линии. Те оформят предполагаемата игра на даден отбор. Но истината е, че Чапман осъществява това цял век по-рано с тимовете на Лийдс, Хъдърсфийлд и Арсенал. Така например след една загуба от Нюкясъл Юнайтед със 7:0 през октомври 1925 година, се ражда идеята за WM формацията (възможно най-добрата схема за контраатака по онова време). Схемата WM разполага с трима в защита, два дефанзивни халфа, два атакуващи полузащитника и трима разположени на върха на атаката по широчината на игрището. Впечатляващо, нали?! Не забравяйте, че говорим за края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Играчите на Арсенал току-що са спечелели първата си Купа на Англия. 26 април 1930 година. По ирония на съдбата, победата е постигната над Хъдърсфийлд Таун с 2:0. А дошъл да им отдаде почит е Крал Джордж V. Хърбърт Чапман. Истински революционер на футболната игра! Човек, който със своите виждания успява да промени футбола до такава степен, че легендите за него са живи и до днес. Именно с идването му в Северен Лондон е поставено началото на един изключителен период на успехи за Арсенал. Период, който в действителност прави "топчиите" най-силния състав в света на футболната игра, като само Втората световна война пречи на клуба да постигне още висини на и извън терена. За тези и още много други негови постижения ви предлагаме да прочетете и този авторски материал:
  2. ''Когато умра, ще попитам Бог къде са съдиите, преди да избера между рая и ада'' - Арсен Венгер ''Ако кажа каквото мисля, то аз ще бъда наказан за 6 месеца. Не знам как да лъжа и поради тази причина предпочитам да не казвам какво мисля'' - Микел Артета Често оправданията, че реферите са опорочили даден мач са нелепи. Има и други такива случаи, в които подобна теория би била изказана съвсем заслужено. Границата между това дали оправданието е обективно или не, е съвсем тънка. От друга страна, на кого му пука за оправданията?! Жовотът на моменти би могъл да бъде толкова суров, че да те опре до стената и да се чудиш каква да бъде следващата ти стъпка, че да се ''върнеш в релси''. В случая Арсенал много добре знае каква би трябвало да бъде тази стъпка. Отборът трябва да събере мислите в главата си и да има съвсем трезва преценка над нещата. Да се мотивира до такава степен, че да накара околното да заработи в негова полза и да не допуска емоционалния шок да надделее. На пръв поглед това изглежда съвсем лесно и то написано именно по този начин. От време на време е хубаво да си припомняме, че футболистите също са хора, а не само подвижни машини за изкарване на пари. Де факто, те също ходят на работа, имат семейства, деца, шофьорска книжка и прочее. Най-важното е, че те също имат чувства! Именно поради тази причина, преди да изпратим гневно съобщение в Инстаграм на даден фуболист, което съобщение на всичкото отгоре да бъде лишено от всякаква градивна критика, е редно да се замислим за тези така заобикалящи ни подробности. ''Remember who you are, what you are and who you represent'' В крайна сметка, ние не сме нито в съблекалнята, нито пък присъстваме на тренировъчните занимания, за да видим отблизо кое, как и защо се случва. Напоследък Футболен Клуб Арсенал прави така, че да държи привържениците си възможно най-близо до случващото се. Живеем в 21-ви век, където се намираме в свят на свръх-развити интернет заложби. Но това никога не е достатъчно... Това как ние възприемаме събитията е съдбоносно, a това какъв етикет ще сложим в последствие е неизбежно, било то в положителна или негативна посока. Етикетът си е етикет, той винаги е там и отърване няма... Нямам никакво намерение да се впускам в детайли от снощното принизяване на Арсенал. Почти съм убеден, че всеки един от вас е наблюдавал двубоя и сам е извадил догадките за себе си. Както и по-горе споменах, понякога, но само понякога, привържениците имат цялото право на Света да бъдат разочоровани от съдийството и конкретно това във Висшата лига. Първенство, което претендира, че е най-доброто и най-оспорваното на планетата. Навярно е така, с оглед това кои и какви състезатели и мениджъри присъстват в него. Обаче, когато етикетът за тази Лига е такъв, че той крещи ''Никой не може да се мери с мен'', то тогава най-важното нещо, което трябва да се получава насреща, е качеството. Навярно много хора биха казали, че в повечето случаи човек иска твърде много неща, и то без да е дал нищо насреща. Именно някъде тук е разковничето на темата. Привърженикът заплаща по всякакъв начин, че да бъде част от всичкото това нещо. Без привърженик - футбол няма! Той заплаща с парите си, наличното си време или пък с нещо още по-съществено - страстта си. Никога не е добре, когато хора, които се имат за по-умни от теб, са и по-хитри от теб и ти отнемат шанса за нещо, което е свършило преди да е започнало. 30 минути ''футбол'' бяха напълно достатъчни, за да изпратят червено-белите фенове едва ли не в дълбоки размисли върху края на сезона и в някакви ''глухи'' сметки, всякаш сме в час по математика. За всеки един човек е по-важно да погледне към физиката и химията, които са нещо като еквивалент на ''Аз мога, аз искам''. Това винаги е една успешна формула, създадена за измъкване от ситуацията по един мъжки начин, чрез чест и достойнство. Все неща, които са все по-непознати за ''футболните'' хора на Острова. Арсенал на Микел Артета е длъжен да следва инстинкта си. Играта приключва тогава, когато лежим спокойно на прави дъски... Иначе за статистиката: ''артилеристите'' все още заемат четвъртата позиция във временното класиране, но вече разполагат само с точка повече от Тотнъм Хотспър при оставащи два мача до края на сезона. В тях, Арсенал гостува на Нюкасъл и е домакин на Евертън, а пилешките ни приятели са домакини на Бърнли и са гости на Норич. На ход са руската рулетка и играта на нерви. Бъдете здрави, позитивни и не спирайте да вярвате, защото по стара традиция, най-доброто едва сега предстои.
  3. Бихте ли могли да си представите, колко трябва да бъде уважаван един футболен клуб от съперниците си, за да произведат трофей в негова чест?! Трофей, който в момента е изложен в клубния музей на ФК Порто. За да стигнем до този малко известен епизод от историята на Арсенал, ще трябва първо да се върнем малко по-назад във времето, когато са положени основите на един супер отбор. 1925 година е знакова в историята на Арсенал (по онова време клуба е носел името The Arsenal, което се употребява и до ден днешен). Хърбърт Чапман е назначен за мениджър на ''артилеристите''. Зад неговото назначение стои Сър Хенри Норис, който по това време е мажоритарен акционер в клуба, a през 1913 година сменя местонахождението му от югоизточен в северен Лондон. Това преместване от The Manor Ground (игрището в Плъмстед, на което Уулич Арсенал е играел домакинските си мачове по това време) на Arsenal Stadium е стъпка, която предотвратява изчезването на този отбор, поради надвисналата опасност от тотален фалит. С пристигането на г-н Чапман в северната част на Лондон, пристига и налагането на доминация от страна на Арсенал на домашната сцена. Хърбърт Чампан започва да работи по 5-годишен план, който да донесе успехите на Хайбъри (неофициалното, но и по-известно име на стадиона). И точно в края на поставения срок от 5 години, Арсенал печели първият си трофей. Годината е 1930-та, когато на финала на ФА Къп е победен Хъдърсфийлд Таун с резултат 2:0. Попаденията в срещата са дело на Алекс Джеймс и Джак Ламбърт, а онзи 26 април завинаги ще остане в историята на състезанието. Това е първият финал, в който и двата отбора излизат на терена подредени един до друг в две успоредни редици. По този начин те отдават почит на г-н Чапман, който преди да ръководи Арсенал е мениджър именно на Хъдърсфийлд. Тази традиция двата отбора да излизат по този начин във финала за отличието е запазена и до днес. Истината е, че за постиженията на Хърбърт Чапман с Арсенал биха могли да се напишат не статии, а книги. Системата за успех на този визионер е била до толкова силна, че тя продължава да бъде успешна дори и след неговата внезапна смърт през 1934 година (в края на този материал ще откриете няколко други такива, които да напомнят за делата на г-н Чапман и Сър Хенри Норис). След като той умира от кратка пневмония, делата му са продължени от Джо Шоу, Джордж Алисън и Том Уитакър. Всичките те са мениджъри, които постигат успехи с Арсенал до голяма степен заради положените преди тях основи от Хърбърт Чапман. ''Ще превърна този клуб в най-великия на Света'' Фотография от 1925 година (оцветено). Хърбърт Чапман (в средата), заедно с капитана на The Arsenal Алекс Джеймс (дясно) и Боб Джон (ляво). През сезон 1947/48 Арсенал печели вече старата Първа дивизия с 59 точки, начело с Том Уитакър (това е и дебютна кампания за него като мениджър на клуба). На второ място в крайното подреждане остава Манчестър Юнайтед с 52 точки, а трети е Бърнли, който е със същия актив, но и с по-лоша голова разлика. Интересен е факта, че през предходната кампания Арсенал се бори за своето оцеляване. И така, само два дни след края на сезон 1947/48, Арсенал поема на пътешествие в Португалия, а репутацията на Лондончани по онова време е със статут на най-мощния отбор в Европа, ако не и в Света. Както знаем, тогава все още не е имало Европейски клубни турнири, които най-вероятно само са щели да докажат превъзходството на Лондончани. И това не са твърдения на нас като привърженици, а на отборите в Европа малко след края на Втората световна война (и това въпреки големият брой жертви, които Арсенал дава, докато войната е в ход). На 3 май 1948 година Арсенал побеждава Бенфика с 4:0 в приятелска среща, която е част от турнето на ''артилеристите'' в Португалия. Двубоят се играе в столицата Лисабон, а след неговия край, хората на Том Уитакър поемат към Ещорил, за да разгледат забележителностите му. Това курортно и тенис градче е част от провинцията Кашкайш и към днешни дни наброява около 24 000 жители. На 6 май Арсенал е вече в Порто, за да се изправи в приятелски двубой срещу местния едноименен клуб. Арената на сблъсъка е Ещадио до Лима, а според историческите артефакти, на нeгo присъстват около 20 000 зрители. Явно Лондончани подценяват съперника си, защото до почивката, той води с три бързи и безответни попадения. Историята на този двубой гласи, че на полувремето Том Уитакър изнася емоционална реч пред своите момчета, въпреки че те играят в приятелски мач. Желанието на мениджъра на Арсенал било играчите никога да не подценяват който и да е отбор, при какъвто и да е резултат. Том Уитакър извършва две смени по време на 15-минутната пауза и те довеждат до сплотяване на колектива на терена. Хората в червено и бяло щурмуват португалската врата и помитат съперника си с атака след атака. Арсенал намалява резултата до 3:2 след попадения именно на новопоявилите се в игра (Рони Рук и Бринс Джоунс). Този резултат се запазва до края на двубоя и Порто побеждава своя именит съперник от Англия. Тълпата на стадиона е в делириум, защото никой от тях преди мача не давал каквито и да е шансове на ''драконите''. Британският консул в Португалия, гражданският губернатор и кметът на Порто са сред хората, които след мача канят двата отбора на среща, за да си поговорят за футбол. Португалската нация се чувства до толкова горда с тази победа на Порто, че ''драконите'' решават да изработят трофей, чрез който да отдадат почит на Арсенал. Този трофей носи името ''Купата на Арсенал''! За изработката му са били нужни между 60 и 70 000 ескудо, които се равняват на около 200 000 британски лири. ''Купата на Арсенал'' е проектирана в Ourivesaria Aliança в Порто, а архитекти на идеята са Мариньо Брито и Албано Франса. Трофея пристига в музея на Порто след около година и половина след изиграването на мача с Арсенал и е висок цели 2,8 метра, а тежината му е внушаващите 250 кг. За направата му са използвани 130 кг. чисто сребро, а освен него са добавени и материали като злато, емайл, кристал, дърво, мрамор и кадифе. Самият трофей се състои от три скулптурни фигури на жени, издигащи се на пръсти. Други трима атлети докосват чашата на отличието, в старание да изпият ''виното на победата''. ''Купата на Арсенал'' се съхранява в стъклен шкаф, който е с дървена рамка. Шкафът се поддържа от четири сребърни дракона, а на върха се вижда скулптура, която държи знамето на Порто. ''Победата с 3:2 над Арсенал, известен по това време като най-добрият отбор в Света, беше доказателство за потенциала на синьо-белите.'' Това писание фигурира на официалния сайт на ''драконите''! Фото кредити за направата на този материал: thefootballarchives.com
  4. ''Когато Патрик Виейра дойде от Милан, той не знаеше нищичко на английски език. Предразположихме пристигането му, като му осигурихме телефон, автомобил и учител по английски. Преди един от мачовете го попитах дали все пак знае нещо на английски. Патрик ме погледна, кимна с глава и отговори, че Тотнъм не струват.'' - Дейвид Дийн Снажен и същевременно техничен. Безстрашен. Лидер! Това е само една малка част от синонимите, които са повече от подходящи да стоят редом до името на Патрик Донале Виейра. В очите на пишещият тези редове, той е нещо като сенегалския вариант на ''Голямата стъпка''. И понеже според легендите Голямата стъпка оставя след себе си следи, Патрик Виейра също е оставил такива. Следи, които винаги ще бележат футбола на Острова. Присъствието му в полузащитната линия е толкова абстрактно и романтично, че в момента е трудно да се сетим за подобни състезатели нейде по Света. Патрик Виейра е роден на 23 юни 1976 година в Дакар, Сенегал. На 8-годишна възраст се премества заедно със семейството си във Франция. Дядо му служи във френската армия, а това автоматично дава правото на Виейра да се сдобие с френско гражданство. През 1991 година, когато е едва 15-годишен, той се присъединява към младежките формации на Дроа. Последват участия за ФК Тур и Кан, а през 1995 година се присъединява към червената част на Милано. Въпреки големите надежди и очаквания, Патрик Виейра записва само 2 старта за Милан и играе предимно за резервите. На 10 август 1996 година Дейли Мирър съобщава, че Арсенал се интересува от услугите на Виейра и след само 4 дни, сделката е факт на стойност от около 3.5 млн. паунда. Самият Виейра признава, че основаната причина поради която акостира на Хайбъри е последвалото назначаване на Арсен Венгер: "Радвам се, че се присъединявам към Арсенал в същото време, когато и г-н Венгер го прави. Това, че двамата с него можем да комуникираме на френски език ще улесни животът ми в клуба." 16 септември 1996 година - Патрик Виейра дебютира срещу Шефийлд Уензди (Арсенал побеждава с 4:1 на Хайбъри) Бързото приспособяване на Патрик Виейра в английския футбол е забележително. С течение на мачовете зад гърба си, той става неизменен титуляр под ръководството на Арсен Венгер. Редом до епохални личности като Иън Райт, Денис Бергкамп, Еманюел Пти, Марк Овърмарс, Тони Адамс и Дейвид Сийман, Патрик Виейра е част от онзи състав, който печели дубъл през 1998 година. Този дубъл е първи такъв за Арсенал на Арсен Венгер и въобще втори в историята на клуба до онзи момент. Сезон 1997/98 няма как да бъде описан в едно изречение, но в него, Лондончани завършват на 1 точка пред Манчестър Юнайтед в крайното класиране (след като изостават с актив от 12 точки по Коледа от ''червените дяволи'') и побеждават Нюкасъл Юнайтед във финала на ФА Къп. През същата тази 1998 година, Патрик става носител и на Световната купа, след като Франция побеждава Бразилия на финала с 3:0. Заглавията в британските таблоиди на сутринта след финала гласят знаковото ''Arsenal win the world cup''. Две години по-късно, а именно през 2000-та, Франция добавя във витрината си и Купата от Европейското първенство. На финала, който се играе в Ротердам, е победен състава на Италия с резултат 2:1. През месец май 2001 година, Дейли Телеграф съобщава изненадващо, че Сър Алекс Фъргюсън иска да привлече французина в редиците си. По-късно през лятото, Виейра смята, че Арсенал няма да завърши дори в Топ 5 на първенството и намеква за напускане: ''Що се отнася до мен, то въпросът е решен. Напускам Арсенал и го изяснявам напълно.'' Клубът отказва да отговори официално на подобен коментар, а Дейвид Дийн съвсем разбируемо негодува. Арсен Венгер от своя страна, приписва завързалата се сага на Манчестър Юнайтед: ''Те се свързаха с Патрик без да ни информират, а това не е правилно.'' През юли, Виейра все пак остава в отбора и е с него на предсезонната подготовка. Дори е обявен за заместник-капитан. Това е ход, с който неговото оставане да бъде гарантирано. И както се казва ''След дъжд винаги изгрява слънце''. На следващата година, а именно през 2002-ра, е постигнат втори дубъл под ръководството на Арсен. Лондончани печелят титлата във Висшата лига насред Олд Трафорд като гости на Манчестър Юнайтед след победа с 1:0, а на финала на ФА Къп е надигран Челси с 2:0. Последвалото ''окачване на бутонките на пирона'' от страна на Тони Адамс означава само едно нещо - капитанската лента отива в ръцете на Патрик Виейра! По темата, французинът заявява: ''Поемането на отговорност на раменете ми е нещо, което аз много харесвам. Това ще ме направи по-добър и по-зрял футболист и човек.'' В пореден епизод на класиката Манчестър Юнайтед - Арсенал, Патрик Виейра е изгонен на Олд Трафорд след втори жълт картон. Двубоя се изиграва на 21 септември 2003 година и завършва при резултат 0:0. Акцентите от онзи ден са насочени към Патрик и неговото изгонване, а също така и към Рууд ван Нистелрой, който пропуска дузпа. В крайна сметка, кармата си знае работата и ние нямаме правото да й се мешаме в сметките. Мартин Киоун явно не е на точно това мнение, след като се превръща в кошмар за холандският нападател на ''червените дяволи''. Сезон 2003/04 остава знаков във историята не само на Арсенал, но и във футбола като цяло. Артилеристите вдигат своята 3 титла във Висшата лига, след като не допускат нито една загуба в първенството. В последствие е записана поредица от цели 49 мача без загуба, а на 15 май 2004 година, Патрик прави следното изказване на живо в ефир: Патрик Виейра написва нова и последна романтична страница с екипа на Арсенал на 21 май 2005 година. Мястото и съперника са повече от познати - стадион Милениум в Кардиф и съответно Манчестър Юнайтед. Двата отбора се изправят един срещу друг в битка за Купата на Футболната Асоциация. Двата отбора не успяват да си отбележат гол и последва изпълнение на дузпи. Предстои да бъде бита последната такава. Зад топката е не кой друг, а самият капитан - Виейра. Най-вероятно в очите му са изплували всички онези битки с Рой Кийн и ’'червените дяволи’’, защото след засилката си той отбелязва безпощадно. Купата отново е в Лондон, а това се оказва и последният удар на Виейра по топката, докато е с червено-бялата фланелка. Буквално. Тази сцена наподобява някой фантастичен филм, който ни разказва за други Светове. Светове, в които нереалното може да се превърне в реално само и единствено ако го пожелаеш истински. И след като си го пожелаеш и дадеш всичко от себе си за да го превърнеш в реалност, то резултатът е неминуем. Именно с такива участия зад гърба си е Патрик Виейра - като от някой друг Свят. Французинът не един и два пъти е правил разликите в мачовете със своите големи стъпки. Стъпки, които го отвеждат до върховете на фолклора в Северен Лондон! Утре вечер, Патрик Виейра ще бъде край страничната линия на Емиратс Стейдиъм, в близост до Микел Артета. Само утре и само в този двубой или поне до този момент, Виейра ще бъде опонент на клуба, в който прекара 9 години. Топлото му посрещане е гарантирано и заслужено. И именно такова би трябвало да бъде. По подобие на максимата ''Никога не забравяй от къде си тръгнал'', то ние никога не трябва да забравяме имената на хората, които са ни правили щастливи. Защото така е устроен футбола, а и живота... Фото и видео кредит: theathletic.com, planetfootball.com и Sky Sports Retro в Youtube Ето и линкове към останалите 4 части от поредицата, които също са посветени на ''френските революционери'' в Арсенал:
  5. Френският футбол е етикет за стил и красота. Както на национално, така и на клубно ниво. Основите за бързото развитие на футбола в страната са положени през 1904 година, когато „Петлите“ стават част от организацията ФИФА. В интерес на истината, французите са и едни от основателите й. Точно 50 години по-късно, Франция се присъединява и към УЕФА, където също имат пръст за зародиша на идеята. Двукратен Европейски и двукратен Световен шампион. Носител на Олимпийско злато и притежател на две Купи на Конфедерациите. Франция може да се похвали с футболен талант, който е в изобилие. Талант, който е пряко свързан с клуба от Северен Лондон. Главен виновник за „френската революция“ в Арсенал е Мосю Венгер. Всеизвестен е факта, че френският специалист има нюх за откриването и предоставянето на шанс за изява на млади футболни състезатели. Арсен заема поста мениджър на Арсенал през октомври 1996 година, а тогава е маркирано и началото на една нова футболна ера не само в клуба, но и във Висшата лига. Ера, която е обагрена със славни моменти, титли, непозната до онова време диета и не на последно място с френски футболисти. До ден днешен, цели 29 играча от страната на Айфеловата кула са обличали червено-белият екип. Днес ще ви срещнем с един най-големите не само измежду тях, но и като цяло във футболната игра. 03 август 1999 година Магьосника с топка в крака Тиери Даниел Анри е роден на 17 август 1977 година в Лес Ули, Франция. Екзотиката в неговото семейство се разпростира чак до Гваделупа и Мартеника, откъдето съответно са родом баща му и майка му. Именно баща му Антоан е с основни заслуги за това Анри да започне с футболните тренировки в местния КО Лес Ули. Отбора е познат още и като Клуб Омниспортс де Ули. Малко по-късно, когато Тити се присъединява към състава на ЕС Вири-Шатилон, идва и повратната точка в живота му. Годината е 1990-та, когато в мач за неговия отбор Анри вкарва всичките шест попадения в срещата. Това обаче далеч не е всичко. Анри дори не подозира, че на трибуните на стадиона е дошъл да го гледа футболния агент Арнолд Каталано, който по онова време работи за Монако. Веднага след края на мача, Каталано отива при бъдещата звезда с молбата той да подпише с френският шампион. Някой от Вас може ли да се сети кой е начело на Монако по онова време? Разбира се, че това е Арсен Венгер. В крайна сметка, съдбата си знае работата, а ние можем само да седим и да наблюдаваме нейните красиви намеси. Едно от нейните последвали намигвания в живота на Тиери Анри е през 1996 година, когато той е обявен за млад играч на годината във Франция. Така се стига и до сезон 1996/97, когато Анри е с основен принос за това Монако отново да изкачи върха на футболната пирамида в страната. През 1998 година „Петлите“ покоряват Света, когато на финала на Световното първенство е победена Бразилия с 3:0. Сред носителите на най-ценното колективно отличие във футбола е и именно Тиери Анри. 12 юли 1998 година През 1999 година Тиери Анри преминава в състава на Ювентус. Този трансфер се оказва неуспешен, като той записва едва 16 официални срещи в които има 3 отбелязани попадения. Един самолетен полет, обаче е на път да промени завинаги раздвоя на „мача“. В този полет, Анри се засича с Арсен Венгер, а двамата се познават повече от добре покрай съвместната им работа в Монако. Арсен убеждава Анри да дойде в Лондон, където да заиграе за Арсенал. Останалото както казват е история. И то каква. Веднага със своето пристигане на Хайбъри, костващо на Лондончани 11 милиона паунда, Анри се превръща в нападател. На 18 септември 1999 година, 14-ката на Арсенал бележи първото си попадение с топа на гърдите в гостуване на Саутхямптън. През тази кампания, а именно 1999/00, Лондончани завършват на 2-ро място в крайното класиране във Висшата лига и губят финала за Купата на УЕФА от състава на Галатасарай. За сметка на това, през лятото на 2000-та година, Анри вдига Европейската Купа с Франция. Тити е и настоящ рекордьор по голове за страната си с 51 попадения на своята сметка. Тиери Анри притежаваше впечатляваща скорост и умопомрачителен завършек. Нахлуванията му в противниковото наказателно поле започваха в повечето случай с впечатляващ спринт, а играчите на опонента понякога дори се „биеха“ за тениската му след края на мача. Като например Марко Матераци и Хавиер Санети, които размениха реплики относно това кой ще се сдобие с тениската на Краля през 2003 година. След мача Интер - Арсенал 1:5, 25 ноември 2003 година Тиери Анри има пръст и в спечелването на титлите на Арсенал във Висшата лига за 2002 и 2004 година. Както знаем, отбора на Лондончани за сезон 2003/04 завърши първенството без нито една допусната загуба и заслужено доби прозвището „Непобедими“. През онази 2004 година, състезателя прибра и наградите за най-добър футболист в Англия и тази на Асоциацията на професионалните футболисти за играч на годината. Всичките тези отличия бяха извоювани с общо 39 попадения за кампанията. За противниковите отбрани бе истинско мъчение да се изправят срещу него, а Дидие Дрогба например споделя, че синът му е бил адски запален по 14-та на Арсенал и не е пропуснал да гледа нито един негов мач по телевизията. Тиери Анри достига нови футболни върхове в Северен Лондон, когато през 2005 година наследява капитанската лента от Патрик Виейра и става рекордьор по голове с екипа. Постижение, което до онова време е в ръцете на Иън Райт. На 17 октомври през споменатата 2005-та, Анри забожда два гола в гостуването на Спарта Прага в Шампионската лига, които бяха съответно под номер 185 и 186 в кариерата му за Арсенал. Рекорда на Райти бе счупен, а след това и този на Клиф Бастин по голове за Арсенал в Лигата. През 2006 година последва и попадение под номер 100 на Хайбъри, което е абсолютно безапелационно. Арсенал пропусна да спечели Шапионската лига след като загуби финала срещу Барселона, но затова пък откри новото си модерно съоражение Емиратс Стейдиъм. Тиери Анри записа името си със златни букви в историята на клуба, като се превърна и в последния играч разписвал се на Хайбъри. Целуването на тревата на Арсенал Стейдиъм след хеттрика му срещу Уигън едва ли някога ще бъде забравено. Рекордьора по голове за „Топчиите“ има общо 228 попадения на сметка си, като последното такова дойде при повторният му престой през 2012 година. В онзи февруарски ден, Анри се разписа на Стейдиъм ъф Лайт срещу Съндерланд за да донесе успеха с 2:1 след асистенция на Андрей Аршавин. За престоя си в Лондон, успя да спечели общо 2 титли на Висшата лига, 3 Купи на ФА и 2 пъти ФА Къмюнити Шийлд. След това с екипа на Барселона прибави и „Ушатата купа“ във визитката си, която му се бе изплъзнала през 2006-та. Тиери Анри е шампион по рождение и единствените отличия, които му убягнаха са Карлинг Къп и Златната топка. 07 май 2006 година след като Анри отбелязва от дузпа за 4:2 срещу Уигън Атлетик През 2010 година, той реши да смени обстановката и подписа мултимилионен договор с екипа на Ню Йорк Ред Булс. След проведена тренировка с Арсенал извън сезона в Мениджър Лийг Сокър, Анри се завърна на Емиратс под наем. Сделката беше за 2 месеца и това стана факт на 06 януари 2012 година. Новият му номер вече беше 12-ти. И така, на 9 януари, Анри се появи като резерва срещу Лийдс Юнайтед в мач за ФА Къп и отбеляза победното попадение малко преди края на мача. След това Венгер заяви: „Това е история, която всеки баща би искал да разкаже на своя син“. Самия Тиери Анри е една жива история, която колкото и пъти да бъде разказвана, все ще ти е приятно да я чуеш или прочетеш отново и отново. И за да засвидетелстват любовта си към него, на 09 декември 2011 година от Арсенал вдигнаха статуя с неговият лик. Повод бяха честванията на 125-годишнината от основаването на клуба, а прекрасното изпълнение бе вдъхновено от гола му срещу Тотнъм Хотспър през 2002-ра. Тиери Анри сложи официално край на своята впечатляваща футболна кариера на 16 декември 2014-та. Първата позиция заета от него след това, бе като помощник-треньор в националния отбор на Белгия. Последва и позиция като специалист в Скай Спортс. Анри напусна телевизията през 2018-та за да се съсредоточи върху кариерата си на футболен треньор. Съвсем логично, той пое Монако с които пробива в детските си години. След незадоволителното представяне на тима, Анри пое посока Монреал Импакт от МЛС за да стане техен мениджър. В момента Анри се занимава с участия в Скай Спортс. 05 май 2019 година, личен архив 15 май 2004 година, We are the Champions Тиери Даниел Анри. Уникална личност и футболист, който умееше да те впечатли още с първото си докосване. А всяко едно такова бе изящество, присъщо на нападателите от други Светове. Нюхът пред гола с който разполагаше бе като на диво животно. Човек, заради когото не един и двама гордо веят червено-белия шал на клуба от Северен Лондон. Сипваме си по едно в негова чест с надеждата съвсем скоро да видим отново някой като него в любимият ни клуб.
  6. Арсенал победи съседите от Тотнъм с 2:1 в мач от 28 кръг на Висшата лига. "Шпорите" дадоха начален тон на срещата, когато в 33 минута Ерик Ламела откри с удар в наказателното поле на червено-белите. Ламела се бе появил като резерва, когато в 19 минута се наложи Сон да напусне терена. Малко преди последният съдийски сигнал за край на първата част, дойде и изравняването на резултата. Мартин Йодегор отбеляза първото си попадение в дербито на Северен Лондон след изстрел в наказателното поле на гостите. Това бе и първи старт за норвежкия национал в битка с Тотнъм, а асистенцията за гола бе дело на Киърън Тиърни. Всичко това се случи в 44 минута. Оказалото се победно попадение в мача дойде след дузпа в полза на Арсенал. Александър Лаказет, който бе и с капитанската лента на отбора, бе съборен в наказателното поле на ''шпорите''. Именно французинът изпълни безапелационно 11-метровият наказателен удар и в 64 минута оформи крайното 2:1 в полза на ''топчиите''. Дербито придоби още по-приятен вкус за феновете на червено-белите, когато в 76 минута Ламела бе изгонен след втори жълт картон. Момчетата на Микел Артета показаха воля и почти не дадоха шанс на своя противник с изключение на заключителните 10 минути на двубоя. Арсенал все пак устоя на заключителния натиск и Артета записа първи успех над Тотнъм като мениджър на ''артилеристите''. Повече подробности от срещата предстоят в следващите редове. Стартов състав: Под рамките на вратата застана Бернд Лено. Пред него в отбрана видяхме Седрик Соареш, Давид Луиз, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Гранит Джака и Томас Партей оформиха дефанзивния вал, а пред тях действаха Смит Роу, Мартин Йодегор и Букайо Сака. На върха на атаката бе Александър Лаказет. Резерви: Мат Райън, Ектор Белерин, Калъм Чеймбърс, Роб Холдинг, Мохамед Елнени, Дани Себайос, Уилиан, Никола Пепе и Пиер-Емерик Обамеянг. Ако се чудите какво прави Обамеянг на резервната скамейка в подобен двубой, то според информацията, нападателя на Арсенал е закъснял за разбора преди мача. Смени в хода на срещата: Никола Пепе на мястото на Букайо Сака (46 мин.) ; Уилиан замени Смит Роу (77 мин.) ; Александър Лаказет отстъпи мястото си на Мохамед Елнени (88 мин.), което означаваше, че Обамеянг няма да запише участие в дербито ; Евентуални контузии: Букайо Сака ; Жълти картони: Гранит Джака (82 мин.) ; Червени картони: Няма получени ; Фото кредит: FlashScore BG Пресконференция: ''Безспорен е факта, че бяхме по-добрият от двата отбора и като изцяло доминирахме в срещата. Играехме уверено в големи периоди от мача, с изключение на заключителните 10 минути. Разполагахме с агресия и визия в играта си и създадохме доста положения за гол. Пресирахме опонента си и искахме постоянно да владеем топката. Показахме страхотен дух. Странно е, че мача стана по-труден, след като Ламела бе изгонен. Все пак удържахме натиска и се поздравихме с ценни три точки. В крайна сметка съм доволен от постигнатото. Гордея се с играчите и с желанието, което показаха. Единствено съжалявам за това, че на стадиона нямаше фенове с които да споделим емоцията. Сигурен съм, че те са оценили победата подобаващо. За положението на Букайо Сака, който бе принудително заменен: ''Все още не мога да кажа нищо. Той се оплака от болки в подколенното сухожилие и се наложи да го заменим.'' За отсъствието на Пиер-Емерик Обамеянг: ''Взех решението, което намерих за правилно. Има си правила, които трябва да се спазват. Наясно сме с това колко важен е за нас Обамеянг. В крайна сметка продължаваме напред. Надявам се, че той също е сметнал решението ми за правилно. Мартин Йодегор също сподели емоциите си след мача: ''За мен това бе сбъдната мечта. Постигнахме ценна победа и това е най-важното. Посвещаваме този успех на нашите фенове. Сигурен съм, че са се насладили на постигнатото от нас. Първи гол в първи старт в NLD за Йодегор Изминалата седмица бе от огромно значение за амбициите и настроението на момчетата на Артета. След отмъщението в Атина и трите точки в дербито на Северен Лондон, изведнъж сезона на Арсенал би могъл да придобие друг смисъл. Иначе положението във Висшата лига е такова, че отбора се намира на 10 позиция във временното класиране с 41 спечелени точки. В четвъртък вечер предстои и срещата реванш от 1/8-финалите на Лига Европа с Олимпиакос. Припомняме, че Арсенал спечели първата такава като гост с 3:1. Двубоят е с начален час 19:55 часа българско време. За финал ви черпим със снимка от събота вечер. Тогава се състоя Рождения Ден на Клон Велико Търново, който навърши 10 години. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава успешна и красива седмица и да не забравяте кой е цвета в Лондон. Ако се питате защо едното знаме е обърнато, то на другият ден предстоеше война
  7. Бенфика и Арсенал си спретнаха завързаното 1:1 на Стадио Олимпико в Рим. Двубоят бе първи между двата състава във фазата на елиминациите на Лига Европа. Символичните домакини от Португалия откриха резултата в 55 минута след точното изпълнение от дузпа на Пици. 11-метровият наказателен удар в полза на Бенфика бе отсъден след игра с ръка на Емил Смит Роу. Гостите от Лондон изравниха почти моментално, когато в 57 минута Букайо Сака отбеляза така ценния гол за тима си. Попадението дойде след стилна атака, а Седрик Соареш се отчете с асистенция. Още подробности от срещата в следващите редове. Стартов състав: Под рамките на вратата застана Бернд Лено. Пред него в отбрана стартираха Ектор Белерин, Давид Луиз, Габриел Магаляеш и Седрик Соареш. Дани Себайос и Гранит Джака заеха своите места в дефанзивен план. Изнесени пред тях съответно бяха Букайо Сака, Мартин Йодегор и Смит Роу. На върха на атаката пък бе капитана Пиер-Емерик Обамеянг. Резерви: Мат Райън (GK), Хайн, Киърън Тиърни (завръщане от контузия), Роб Холдинг, Пабло Мари, Калъм Чеймбърс, Мохамед Елнени, Уилиан, Никола Пепе, Габриел Мартинели, Александър Лаказет и Еди Нкетиа Смени в хода на мача: Киърън Тиърни с така очакваното си завръщане замени Седрик Соареш (63 мин.) ; Двойна смяна, при която Никола Пепе се появи на мястото на Обамеянг, а терена бе напуснат и от Смит Роу, който отстъпи мястото си на Габриел Мартинели (76 мин.) ; Нова двойна смяна, когато Уилиан замени Йодегор, а Дани Себайос бе заменен съответно от Мохамед Елнени (90 мин.) ; Евентуални контузии: Няма данни Жълти картони: Емил Смит Роу (54 мин.) Фото кредит: FlashScore BG Пресконференция: ''Съжалявам за това, че заслужавахме повече от този мач. Истината е, че трябваше да си тръгнем от Рим с повече от това, което взехме. Следващият четвъртък ще бъде доста интригуващ. Тази вечер имаше доста позитиви в играта ни, като през по-голямата част от нея доминирахме. Създадохме някои наистина страхотни положения. За съжаление не можахме да реализираме повечето от тях. Не бяхме достатъчно безпощадни в противниковата половина, а и начина по който изостанахме в резултата бе наистина несправедлив с оглед показаното на терена. Колкото до Обамеянг и неговите пропуски искам да заявя, че това е съвсем нормално в някои срещи. На всеки се случва да пропуска. Бих го отдал на липса на късмет. Той е голям играч и знае как да се справи с всяко напрежение върху него. Трябва да се отчете обаче страхотната игра на Букайо Сака. Той е невероятен талант и се намира във вдъхновяваща форма. Сака е от изключително значение за състава ни.'' И така, пътят към Гданск остава отворен. Следващата среща между двата тима, която ще бъда изиграна на Караискакис в Пирея, предвещава наистина голяма интрига (четвъртък, 25 февруари, 19:55 часа българско време). Идната неделя, Лондончани ще подновят борбата за по-горно класиране във Висшата лига. В мач от 25 кръг на първенството, момчетата на Микел Артета приемат Манчестър Сити на Емиратс Стейдиъм. Двубоят е с начален час 18:30 часа българско време. С това и днешният ни материал приключва. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава приятен и ползотворен край на седмицата.
  8. Арсенал поднесе коледен подарък на своите привърженици. В мач от 15 кръг на Висшата лига, ‘’топчиите’’ победиха градският си съперник Челси с 3:1. Точни за ‘’червено-белите’’ на Емиратс Стейдиъм бяха Александър Лаказет от дузпа в 34 минута, Гранит Джака в 44 минута и Букайо Сака в 56 минута. Попадението за гостите от западната част на английската столица бе дело на Тами Ейбрахам в 85 минута на двубоя. Двубой, в който двата състава си размениха по едно силно полувреме. Момчетата на Микел Артета показаха дух и желание за игра. Нещо, което липсваше в играта на състава в последните два месеца. В момента Арсенал заема 14 позиция във временното класиране със 17 точки в своя актив. В следващите редове ще надникнем върху по-важните акценти от мача и ще обърнем внимание на дадената пресконференция от баският мениджър на ‘’артилеристите’’. Приятно четене. Ето и стартовата единайсеторка на Арсенал. На вратата застана Бернд Лено. Пред него в отбрана видяхме Роб Холдинг, Пабло Мари и Киърън Тиърни. Полузащитата бе сформирана от Ектор Белерин, Мохамед Елнени, Гранит Джака и Букайо Сака. В офанзива оперираха Смит-Роу, Александър Лаказет и Габриел Мартинели. Резерви: Рунарсон (GK), Шкодран Мустафи, Седрик Соареш, Мейтланд-Найлс, Джо Уилок, Дани Себайос, Никола Пепе, Еди Нкетиа и Пиер-Емерик Обамеянг. Както бе ясно преди началото на двубоя, Габриел Магаляеш пропусна срещата поради факта, че е под карантина. Давид Луиз и Уилиан пък останаха извън групата поради съмнения за положителни проби на Ковид-19. Това означаваше, че Пабло Мари ще получи своят шанс за изява в центъра на отбраната. Мартинели също получи своят такъв, след като стана ясно, че е готов за игра. Звездата на отбора Пиер-Емерик Обамеянг също е възстановен от своята контузия и стоеше на резервната скамейка. Двубоят започна с типичното настроение за лондонско дерби. Въпреки че на Емиратс Стейдиъм нямаше публика, зарядът на този класически двубой можеше да бъде усетен. Домакините в червено и бяло бяха тези, които дадоха първата заявка за попадение. След малко повече от 20 минути игра, Ектор Белерин (който носеше и капитанската лента) проби от дясно и плъзна топката в наказателното поле на ’’сините’’. Точно когато изглеждаше, че резултатът ще бъде открит, Смит-Роу се размина на милиметри с кълбото и пропусна този страхотен първи шанс пред една от двете врати. Така се стигна до 33 минута, когато Рийс Джеймс събори Киърън Тиърни в наказателното поле. Реферът не се поколеба и мигновено посочи бялата точка за изпълнение на дузпа. Въпреки намесата на системата ВАР, отсъждането остана факт и не бе променено. В отсъствието на Пиер-Емерик Обамеянг и Никола Пепе на терена, Александър Лаказет се нагърби със задачата да открие резултата. Французинът се засили и с безкомпромисно изпълнение изпълни своята задача. Така след първият си точен удар в мача, ’’артилеристите’' излязоха напред. След вторият си такъв, таблото показа 2:0. Минутата бе 44, когато Гранит Джака изпълни пряк свободен удар по страхотен начин и остави стражът на гостите абсолютно безпомощен. Арсенал играеше с желание в играта си и поне до края на това първо полувреме всичко в тяхната игра се получаваше. Атаките бяха бързи, като минаваха и през двата фланга. С добрата си игра се отличаваха младите състезатели в очите на Смит-Роу, Габриел Мартинели и Букайо Сака. Впечатление правеше и добрата преса, която домакините осъществяваха по страхотен начин. Резултатът остана непроменен до края на първата част и така след 45 минути игра, Арсенал - Челси 2:0. Начало на втората част в Северен Лондон. Този път, гостите в синьо бяха тези, които първи упражниха натиск. След като през първото полувреме те изглеждала леко объркани, атаките им вече придобиха друг вид и зачестяваха все повече посока Бернд Лено. Все още обаче липсваше завършекът в отиграванията им и до точен удар във вратата на германският страж така и не се стигаше. За сметка на това, Букайо Сака забоде трети пирон в раната на опонента. Минутата бе 56, когато младокът проби в наказателното поле и след опит за центриране (според нас бе такъв) прати топката в мрежата на Менди. Попадението се оказа наистина спиращо дъха и можем да го гледаме на повторение цял ден. Последва нова опасност пред вратаря на гостите. След точно час игра, Габриел Мартинели пробва ножичен удар. Той бе достатъчно силен, но Менди бе заел правилната позиция и този път успя да се намеси. Франк Лампард направи някои промени в състава си в опит да намали раздвоя на събитията. След тези промени остана привкус на положителна промяна за ’’сините’’ от западен Лондон, защото те разиграваха все по-умело. Следваше центриране след центриране в наказателното поле на Арсенал. Но все още липсваше крайният завършек. Домакините приеха играта в своята половина и очакваха всяко едно настъпление на противника. Дали пък това нямаше да им изиграе лоша шега?! В 65 минута, Артета направи и първата си смяна в хода на двубоя. В игра се появи Джо Уилок, който замени Смит-Роу. Почти веднага последва и втора промяна, като на терена се появи Никола Пепе. Заменен се оказа Габриел Мартинели. Бразилският младок се представи по абсолютно страхотен начин, като постоянно тормозеше отбраната в синьо и конкретно Рийс Джеймс. Арсенал можеше да увеличи своята преднина, когато в 80 мин Александър Лаказет остана сам срещу вратаря. Французинът пробва прехвърлящ удар, който беше отразен от Менди. Последва и мощен шут на Мохамед Елнени, който се оказа в горната греда. Челси все пак върна едно попадение, когато в 85 минута Тами Ейбрахам се разписа с гърди. Хъдсън Одой проби от дясно и центрира към своят колега, който от непосредствена близост до Лено нямаше как да сгреши. Двубоят придоби инфарктен вид, когато след точно час и половина игра Пабло Мари извърши нарушение в наказателното си поле. Отново безкомпромисно решение на съдията и дузпа в полза на гостите. Зад топката застана Жоржиньо, който за щастие на всички привърженици на Арсенал пропусна. Бернд Лено бе хладнокръвен и спаси неговото изпълнение. Така по един абсолютно заслужен начин, ’’артилеристите’' спечелиха тези така важни три точки. Арсенал - Челси 3:1 и нова победа за Микел Артета над Франк Лампард. След края на мача, Артета заяви: ‘‘Всички на терена се представиха по изключителен начин и допринесоха за този добър резултат. След края на мача, когато се качихме в автобуса, човек можеше много добре да усети емоцията и енергията. Хубаво е когато спечелиш в дерби на Лондон и то на ’'Боксинг дей’’. Трябваше да се възползваме пред открилата се възможност и съм много доволен, че го направихме по стилен начин. Имахме голяма нужда от тези три точки. Сега ни предстои още една важна седмица. Ако успеем да се представим по същият начин, то не се и съмнявам в това, че ни предстоят нови добри моменти. Мачовете са гъст цикъл от време, но съм сигурен в това, че ще постигнем целите си.’' Снощната победа бе светлина в тунела. Дано позитивите се запазят и в следващите срещи на отбора. В предстоящата такава, Арсенал гостува на южният бряг, където ще се изправи срещу тимът на Брайтън. Двубоят е във вторник на 29 декември от 20:00 часа българско време. А до тогава, вие не забравяйте да бъдете усмихнати и да следите нашата интернет страница. Разделяме се с пожелания за една страхотна неделя.
×
×
  • Create New...