Search the Community

Сълзиър Джеремая „Сол“ Кембъл изиграва 35 мача, в сезона на Непобедимите. Заедно с Коло Туре формират една от най-стабилните защитни двойки за този период, не само в Англия, а и в Европа. Сол Кембъл е един от играчите, с които феновете на Арсенал изключително много се гордеят, не само заради стабилността, която той дава, а и заради клуба, от който пристига и най-вече - как пристига. Ще започна малко по-назад с историята. Сол Кембъл е легенда на Тотнъм. За 9 сезона при „белите“, той изиграва 301 мача и се утвърждава като лидер и капитан. За негово съжаление, Тотнъм не постигат по-голям успех от 7-мо място в класирането на Висшата Лига. Единственият му трофей е Купата на Лигата, спечелен през 1999г. С настъпването на новата 2001г., защитникът има 6 месеца до изтичане на неговия контракт. Според правилото „Босман“, той има право да подпише предварителен договор с друг клуб. Същевременно няма изгледи да подпише нов договор с Тотнъм. На 3 юли 2001г., медиите пристигат в Лондон Колни – тренировъчната база на Арсенал. От клуба са ги информирали, че ще оповестяват ново попълнение. Слуховете кръжат около Ричард Райт, който трябва да бъде представен като нов играч на Арсенал. Арсен Венгер споделя: „Правихме разходки с него в 1 през нощта, за да говорим за евентуален трансфер. Той беше много притеснен, че ще бъде хванат, че преговаря с нас. Това е трансфер, който направихме с Дейвид Дийн, в неговата къща, като понякога започвахме в 11 вечерта, за да не ни види никой. Беше невероятна история. Аз бях скептичен до последно, защото осъзнавах, че като играеш в Лондон, в Арсенал, през какво трябва преминеш. Сол преживя много след трансфера, защото срещаше много агресивност към него. Той плати висока цена с този трансфер, но мисля, че той просто искаше да печели трофеи, затова се реши на тази стъпка.“ Стюърт Макфарлан – фотографът на Арсенал: „Обадих се няколко колеги и им казах: „Ще обявим ново попълнение. Искате ли да дойдете до Колни и да направите няколко снимки?“ Те ми отговориха: „Не, ще бъде Ричард Райт, нямаме нужда от него, не е голямо име“ Дан Толхърст – връзки с обществеността в Арсенал: „Дейвид Дийн ми се обади и ми каза, че трябва да обявим ново попълнение. Не спомена името на Ричард Райт, затова просто предполагах, че ще е той. В деня на обявяването се обадих на Дейвид (Дийн) и го попитах дали да принтирам прессъобщенията, които бяхме подготвили за Ричард Райт. Той ми отговори да изчакам и да отида до Колни, където да обсъдим следващите действия и тактиката. Каза, че ще бъде в офиса на Арсен (Венгер). И така, аз тръгнах към офиса, почуках на вратата и чух Арсен да казва: „Влез“. Влязох и никога няма да забравя този момент. Дейвид Дийн се приближи до мен и каза: „Нека те представя.“ Първо се обърна към агента на Сол и каза: „Това е Скай Андрю.“ После спокойно се обърна към Сол Кембъл и каза: „А това е Сол Кембъл“. През цялото време Арсен седеше зад бюрото си, смеейки се сподели: „Мисля че ще бъдеш доста зает днес.“ Бях шокиран и никога няма да забравя първите си думи към Сол. Казах: „Мислех, че ще бъдеш Ричард Райт.“, на което той ми отговори: „Извинявай, приятел, но не се чувствам комфортно на вратата“ И така тръгнахме към стаята за пресконференции, като минахме от задната страна на рекламното пано. Надникнах и видях не повече от 10-тина журналисти и няколко тв камери. Всички бяха отпуснати и без никаква представа какво предстои. В момента, в който видяха Сол, те подскочиха от своите места и посегнаха към телефоните. Чуваха се, буквално, възклицания и издихания от това, което виждаха пред очите си. Всички бяха толкова изненадани от лицето, което стоеше пред тях. Всички бяха там с презумцията, че ще видят Ричард Райт.“ Ето какво казва самият Кембъл: „Всичко започна три месеца преди да ми изтече договора. Интер вече имаха интерес, Барселона и Байерн също имаха интерес. Срещахме се късно вечер, но понеже не бяхме в силно населен район, беше лесно да говорим.“ На пресконференцията споделя: „Взех своето решение. Щастлив съм и се надявам всеки да уважи моето решение. Трябваше да премисля много неща и това е причината да се забавя с отговора си. Накрая реших, че ще бъде Арсенал. Амбициозен съм, искам да игра на най-високото ниво и искам да побеждавам. Това е.“ Дейвид Дийн: „Смело мога да кажа, че това е най-големият момент на представяне на нов играч в историята на Висшата Лига. Не мога да се сетя за друг футболист, който да е предизвиквал по-голяма изненада на представянето си.“ И така след изключителна драма, в стил „сапунен сериал“, Сол Кембъл се озовава в Арсенал. Англичанинът прави дебюта си на 18 август, в двубой срещу Мидълзбро, в който Арсенал побеждава с 4:0. Двубоят с Тотнъм на 17 ноември 2001г. на „Уайт Харт Лейн“, никога няма да бъде забравен от защитника. Целият стадион не спира да го освирква, а навсякъде феновете на „белите“ издигат листове с изписано „Юда“ на тях. Двубоят завършва 1:1, но емоцията е огромна. 31 мача, 2 гола и 1 асистенция по-късно, Кембъл сбъдва своята мечта и то два пъти – Арсенал става шампион и печели ФА Къп. През сезон 2002-2003, Кембъл вече е утвърден защитник в състава. Изиграва общо 49 мача във всички турнири като вкарва 3 гола. Арсенал не успява да защити титлата си и остава втори, но печели отново ФА Къп. През Непобедимия сезон, Кембъл сбъдва мечтата на Тотнъм и печели титлата на „Уайт Харт Лейн“. Разликата е, че отборът, с който я печели е Арсенал. През този сезон изиграва 50 мача във всички турнири (35 във Висшата Лига) като вкарва и 1 гол и прави 1 асистенция. Сезон 2004-2005 не започва добре за англичанина, защото е контузен за старта. Въпреки това успява да изиграе 21 мача във всички турнири като вкарва 1 гол. Участва и в злополучния 50 мач срещу Манчестър Юнайтед като именно той прави дузпата срещу Уейн Рууни. Макар младият англичанин да преувеличава нарушението, съдията Майк Райли не променя своето решение. Последният му сезон за Арсенал е 2005-2006. Той може да бъде определен като противоречив. Кембъл има проблеми с контузии и слаба форма. В двубоят срещу Уест Хям на 1 февруари, той е отговорен за първите 2 гола на „чуковете“. На полувремето е заменен по негова молба, след което напуска стадиона без да доизгледа докрай двубоя. Мачът завърша 3:2 за Уест Хям. В последствие се оказва, че англичанинът има тежки семейни проблеми, които силно му влияят. Той напуска страната за няколко дни със свой приятел и се завръща към тренировки едва на 6 февруари. Първият му мач след този срещу Уест Хям е на 25 април – мач-реванш срещу Виляреал в полуфинална среща за Шампионската Лига. Двубоят завършва 0:0, Рикелме изпуска дузпа в 88-та минута и Арсенал е на финал. На финала Кембъл вкарва за 1:0, но „артилеристите“ губят финала с 2:1. Въпреки това Кембъл може да похвали, че в продължение на 995 минути, с него в защита, Арсенал не са допускали гол в своята врата, в най-престижния клубен европейски турнир. През 2006г., Арсенал и Сол Кембъл се разделят по взаимно съгласие. Същото лято той подписва с Портсмут, където прекарва два сезона. Там той изиграва 111 мача, вкарва 2 гола и прави 3 асистенции. През сезон 2007-2008, Кембъл извежда Помпи с капитанската лента във финала за ФА Къп и печели трофея, като голът е отбелязан от друг бивш „артилерист“ – Нванкво Кану. През август 2009г., Сол Кембъл подписва 5-годишен договор с Нотс Каунти, който се състезава в Лига 2. Той споделя, че „Каунти са перфектния клуб за мен, за етапа от моята кариера.“ Голяма роля за това решение оказва и Свен-Йоран Ериксон, който е назначен за спортен директор в клуба. На 24 септември същата година, след 1 изигран двубой, той прекратява договора си с клуба. По-късно споделя, че е бил излъган от потенциалните нови собственици от Далечния Изток, че имат амбицията да поведат отбора до Висшата Лига. През средата на октомври 2009г., Кембъл се завръща в Арсенал и започва тренировки с втория отбор, в опит да възвърне формата си и да успее да си уреди трансфер през януари. Вместо това на 15 януари, именно Арсенал подписва договор с него до края на сезона. За 6-те месеца, англичанинът изиграва още 15 мача, във всички турнири за „артилеристите“, в които вкарва 1 гол и прави 1 асистенция. През юли 2010г., бившият играч на Арсенал подписва с Нюкясъл за 1 сезон. Там той изиграва едва 8 мача, поради непрестанните контузии, които го преследват. В края на сезона, „свраките“ се отказват от услугите му и Кембъл става свободен агент. Една година по-късно – през май 2012г. той обявява край на своята кариера. За националният отбор на Англия, Сол Кембъл има 73 мача, в които е вкарал 1 гол и има 1 асистенция. Той има участия на 3 световни първенства (1998, 2002, 2006) и 3 Европейски (1996, 2000, 2004). Извеждал е „лъвовете“ с капитанската лента в 3 двубоя като е вторият най-млад капитан на Англия (23 години, 248 дни), след легендата Боби Муур. Кембъл е единственият английски футболист, представлявал страната си в 6 последователни големи първенства. ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ · Сол Кембъл е класиран на 15-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г. · През 2015г., Кембъл споделя намерението си да се кандидатира за кмет на Лондон, издигнат от Консервативната Партия, но впоследствие отпада от вътрешната надпревара. · През 2016г., когато се провежда референдума дали Великобритания да остане в Европейския Съюз или да излезе, Кембъл гласува „ЗА“ Брекзит. · 23 години по-късно, Сол Кембъл все още е цел на заплахи от страна на някои крайни фенове на Тотнъм