Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'френски футболисти'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 4 results

  1. ''Когато Патрик Виейра дойде от Милан, той не знаеше нищичко на английски език. Предразположихме пристигането му, като му осигурихме телефон, автомобил и учител по английски. Преди един от мачовете го попитах дали все пак знае нещо на английски. Патрик ме погледна, кимна с глава и отговори, че Тотнъм не струват.'' - Дейвид Дийн Снажен и същевременно техничен. Безстрашен. Лидер! Това е само една малка част от синонимите, които са повече от подходящи да стоят редом до името на Патрик Донале Виейра. В очите на пишещият тези редове, той е нещо като сенегалския вариант на ''Голямата стъпка''. И понеже според легендите Голямата стъпка оставя след себе си следи, Патрик Виейра също е оставил такива. Следи, които винаги ще бележат футбола на Острова. Присъствието му в полузащитната линия е толкова абстрактно и романтично, че в момента е трудно да се сетим за подобни състезатели нейде по Света. Патрик Виейра е роден на 23 юни 1976 година в Дакар, Сенегал. На 8-годишна възраст се премества заедно със семейството си във Франция. Дядо му служи във френската армия, а това автоматично дава правото на Виейра да се сдобие с френско гражданство. През 1991 година, когато е едва 15-годишен, той се присъединява към младежките формации на Дроа. Последват участия за ФК Тур и Кан, а през 1995 година се присъединява към червената част на Милано. Въпреки големите надежди и очаквания, Патрик Виейра записва само 2 старта за Милан и играе предимно за резервите. На 10 август 1996 година Дейли Мирър съобщава, че Арсенал се интересува от услугите на Виейра и след само 4 дни, сделката е факт на стойност от около 3.5 млн. паунда. Самият Виейра признава, че основаната причина поради която акостира на Хайбъри е последвалото назначаване на Арсен Венгер: "Радвам се, че се присъединявам към Арсенал в същото време, когато и г-н Венгер го прави. Това, че двамата с него можем да комуникираме на френски език ще улесни животът ми в клуба." 16 септември 1996 година - Патрик Виейра дебютира срещу Шефийлд Уензди (Арсенал побеждава с 4:1 на Хайбъри) Бързото приспособяване на Патрик Виейра в английския футбол е забележително. С течение на мачовете зад гърба си, той става неизменен титуляр под ръководството на Арсен Венгер. Редом до епохални личности като Иън Райт, Денис Бергкамп, Еманюел Пти, Марк Овърмарс, Тони Адамс и Дейвид Сийман, Патрик Виейра е част от онзи състав, който печели дубъл през 1998 година. Този дубъл е първи такъв за Арсенал на Арсен Венгер и въобще втори в историята на клуба до онзи момент. Сезон 1997/98 няма как да бъде описан в едно изречение, но в него, Лондончани завършват на 1 точка пред Манчестър Юнайтед в крайното класиране (след като изостават с актив от 12 точки по Коледа от ''червените дяволи'') и побеждават Нюкасъл Юнайтед във финала на ФА Къп. През същата тази 1998 година, Патрик става носител и на Световната купа, след като Франция побеждава Бразилия на финала с 3:0. Заглавията в британските таблоиди на сутринта след финала гласят знаковото ''Arsenal win the world cup''. Две години по-късно, а именно през 2000-та, Франция добавя във витрината си и Купата от Европейското първенство. На финала, който се играе в Ротердам, е победен състава на Италия с резултат 2:1. През месец май 2001 година, Дейли Телеграф съобщава изненадващо, че Сър Алекс Фъргюсън иска да привлече французина в редиците си. По-късно през лятото, Виейра смята, че Арсенал няма да завърши дори в Топ 5 на първенството и намеква за напускане: ''Що се отнася до мен, то въпросът е решен. Напускам Арсенал и го изяснявам напълно.'' Клубът отказва да отговори официално на подобен коментар, а Дейвид Дийн съвсем разбируемо негодува. Арсен Венгер от своя страна, приписва завързалата се сага на Манчестър Юнайтед: ''Те се свързаха с Патрик без да ни информират, а това не е правилно.'' През юли, Виейра все пак остава в отбора и е с него на предсезонната подготовка. Дори е обявен за заместник-капитан. Това е ход, с който неговото оставане да бъде гарантирано. И както се казва ''След дъжд винаги изгрява слънце''. На следващата година, а именно през 2002-ра, е постигнат втори дубъл под ръководството на Арсен. Лондончани печелят титлата във Висшата лига насред Олд Трафорд като гости на Манчестър Юнайтед след победа с 1:0, а на финала на ФА Къп е надигран Челси с 2:0. Последвалото ''окачване на бутонките на пирона'' от страна на Тони Адамс означава само едно нещо - капитанската лента отива в ръцете на Патрик Виейра! По темата, французинът заявява: ''Поемането на отговорност на раменете ми е нещо, което аз много харесвам. Това ще ме направи по-добър и по-зрял футболист и човек.'' В пореден епизод на класиката Манчестър Юнайтед - Арсенал, Патрик Виейра е изгонен на Олд Трафорд след втори жълт картон. Двубоя се изиграва на 21 септември 2003 година и завършва при резултат 0:0. Акцентите от онзи ден са насочени към Патрик и неговото изгонване, а също така и към Рууд ван Нистелрой, който пропуска дузпа. В крайна сметка, кармата си знае работата и ние нямаме правото да й се мешаме в сметките. Мартин Киоун явно не е на точно това мнение, след като се превръща в кошмар за холандският нападател на ''червените дяволи''. Сезон 2003/04 остава знаков във историята не само на Арсенал, но и във футбола като цяло. Артилеристите вдигат своята 3 титла във Висшата лига, след като не допускат нито една загуба в първенството. В последствие е записана поредица от цели 49 мача без загуба, а на 15 май 2004 година, Патрик прави следното изказване на живо в ефир: Патрик Виейра написва нова и последна романтична страница с екипа на Арсенал на 21 май 2005 година. Мястото и съперника са повече от познати - стадион Милениум в Кардиф и съответно Манчестър Юнайтед. Двата отбора се изправят един срещу друг в битка за Купата на Футболната Асоциация. Двата отбора не успяват да си отбележат гол и последва изпълнение на дузпи. Предстои да бъде бита последната такава. Зад топката е не кой друг, а самият капитан - Виейра. Най-вероятно в очите му са изплували всички онези битки с Рой Кийн и ’'червените дяволи’’, защото след засилката си той отбелязва безпощадно. Купата отново е в Лондон, а това се оказва и последният удар на Виейра по топката, докато е с червено-бялата фланелка. Буквално. Тази сцена наподобява някой фантастичен филм, който ни разказва за други Светове. Светове, в които нереалното може да се превърне в реално само и единствено ако го пожелаеш истински. И след като си го пожелаеш и дадеш всичко от себе си за да го превърнеш в реалност, то резултатът е неминуем. Именно с такива участия зад гърба си е Патрик Виейра - като от някой друг Свят. Французинът не един и два пъти е правил разликите в мачовете със своите големи стъпки. Стъпки, които го отвеждат до върховете на фолклора в Северен Лондон! Утре вечер, Патрик Виейра ще бъде край страничната линия на Емиратс Стейдиъм, в близост до Микел Артета. Само утре и само в този двубой или поне до този момент, Виейра ще бъде опонент на клуба, в който прекара 9 години. Топлото му посрещане е гарантирано и заслужено. И именно такова би трябвало да бъде. По подобие на максимата ''Никога не забравяй от къде си тръгнал'', то ние никога не трябва да забравяме имената на хората, които са ни правили щастливи. Защото така е устроен футбола, а и живота... Фото и видео кредит: theathletic.com, planetfootball.com и Sky Sports Retro в Youtube Ето и линкове към останалите 4 части от поредицата, които също са посветени на ''френските революционери'' в Арсенал:
  2. „Усмихвам се, когато имам причина да го направя. Не обичам да бъда принуждаван!“ През 1974 година, в търсене на по-добри условия на живот, двойка от Мартиника се премества във Франция. Само няколко години по-късно, а именно на 14 март 1979 година, се ражда момче, което един ден ще остави трайни следи във футболната игра. Мястото е Льо Чене, което е вече бивша комуна в региона Ил дьо Франс (северна Франция). Момчето се казва Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо! Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше. „Le Sulk“, което в превод от френски език означава „мрачният“, постъпва като възпитаник на Академия Клерфонтен - мястото, където се градят талантите на френския футбол. Това истинско футболно бижу, което е скрито в гора на около 50 км от Париж, е дало на Света още имена като Тиери Анри, Оливие Жиру, Абу Диаби, Уилям Галас, Килиан М'Бапе, Луис Саха, Хатем бен Арфа, Блез Матюиди, Себастиан Басонг и много други. На 1 юли 1995 година, Никола Анелка се присъединява към отбора на ПСЖ до 19 години. В началото на следващата година е вече част и от мъжкия състав на „Парижани“. През есента на тази 1996 година, оттатък Ламанша се осъществява рокада. Брус Риок вече не е в Арсенал и на негово място идва Арсен Венгер. Именно Мосю Венгер е главен виновник за „френската революция“ в Северен Лондон. Само няколко месеца след като заема своята длъжност в клуба, Венгер привлича Никола Анелка срещу сумата от 500 000 британски паунда. 22 февруари 1997 година - Анелка е топчия! Французинът взима номер 9, с който съвсем скоро ще започне да лети по терените на Острова. Макар и да записва едва 4 мача на името си за сезон 1996/97, Никола Анелка намеква за своите футболни качества, които са в изобилие. Притежаващ фина техника и невъобразима скорост, 17-годишният по онова време Анелка напомня чаша марково вино - изтънчен и разполагащ с класа. Играчът получава своя истински шанс за изява през кампанията 1997/98, която в последствие ще се окаже паметна за Лондончани и техните привърженици. Интересното в случая е това, че Иън Райт се контузва дълготрайно и Арсенал има нужда от бойна способност в предни позиции. Фактът, че Анелка може да играе еднакво добре както на върха на атаката, така и като втори нападател, го изпраща една крачка напред спрямо голяма част от защитниците във Висшата лига по онова време. С чудесен контрол върху топката, а също така и със страхотно позициониране в наказателното поле на противника, Никола Анелка започва да дава сериозна заявка за незаменим титуляр. В добавка, франзуцинът разполага и с козове като отлично представяне във въздушните единоборства и умела игра без топка в крака. Самият Иън Райт пише в своята автобиография „Футболът, моят живот“, че се е радвал на това да види как едно младо френско момче е било способно да накара публиката на Хайбъри да ахне. Денят е 9 ноември 1997 година. В английската столица един срещу друг се изправят Арсенал и Манчестър Юнайтед. Арсен Венгер срещу Сър Алекс Фъргюсън. Минутата е едва 7, когато Никола Анелка бележи първия си гол с червено-бялата фланелка. В крайна сметка, Лондончани печелят срещата с 3:2. Авторите на другите две попадения за Арсенал в онзи ден са Патрик Виейра и Дейвид Плат, докато точен на два пъти за Манчестър Юнайтед е Теди Шерингам. Радостта след като вкараш първият си гол за Арсенал! През сезон 1997/98 Никола Анелка бележи общо 9 попадения във всички турнири на своята сметка, но най-важното сред тях несъмнено е онова във финала на ФА Къп. На 16 май 1998 година, Арсенал и Нюкасъл Юнайтед излизат на Уембли в спор за трофея от най-старото футболно състезание в Света. Марк Овермарс открива резултата в полза на Лондончани в 23 минута на срещата, а Анелка оформя крайното 2:0 и подпечатва 7 Купа на Футболната Асоциация, а също така и исторически първи дубъл за клуба под ръководството на Арсен Венгер. Само няколко дни преди финала на Уембли, а именно на 10 май, Арсенал е коронован за шампион на Англия, макар и след загуба от Астън Вила в Бирмингам с 1:0. The real „It's coming home“! И като типичен пример за футболен хищник, през сезон 1998/99, Анелка разгръща целият си футболен потенциал с който разполага, разписвайки се 17 пъти във Висшата лига. Това му отрежда не само приза за най-резултатен играч на клуба, но и този за млад играч на годината в Англия. Или както казват французите C'est magnifique. Малко след края на сезона, който не се оказва толкова успешен, колкото предходния, започват и трансферните спекулации около името на Анелка. Именно тогава някъде французинът придобива своя прякор - „мрачният“. Самият играч изказва желанието си да напусне Лондон, като дори обвинява британската преса в това, че тя е отговорна за неговото нещастие. В края на крайщата, на 2 август 1999 година, Анелка е представен като играч на Реал Мадрид, а легендата гласи, че с парите от трансфера (35 милиона евро) Лондончани си построяват модерна футболна база. Малко по-късно, франзцузинът заявява, че е допуснал жестока грешка като е напуснал Арсенал. Играчът не веднъж и два пъти е споделял публично своята безгранична любов към Арсен Венгер, заради когото не се знае дали Анелка е щял да стане това, което знаем за него днес. Привържениците на „Артилеристите“ поставят името му на 29 място в класацията на Топ 50 играча, обличали някога фланелката с оръдието на гърдите. Да придобиеш подобно уважение след 28 гола в 90 мача е истинска награда! Футболната кариера на Никола Анелка е толкова колоритна и впечатляваща, че през годините е носил и екипите на Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Уест Бромич Албиън и Болтън Уондърърс. Или поне това са клубовете, за които е играл в Англия. Във визитката му фигурират още имената на ПСЖ, Реал Мадрид, Ювентус, Фенербахче, Шанхай Шенхуа и Мумбай Сити ФК. Освен всичко друго, Никола Анелка е и Европейски шампион с Франция през 2000 година. Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо. Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше.
  3. Френският футбол е етикет за стил и красота. Както на национално, така и на клубно ниво. Основите за бързото развитие на футбола в страната са положени през 1904 година, когато „Петлите“ стават част от организацията ФИФА. В интерес на истината, французите са и едни от основателите й. Точно 50 години по-късно, Франция се присъединява и към УЕФА, където също имат пръст за зародиша на идеята. Двукратен Европейски и двукратен Световен шампион. Носител на Олимпийско злато и притежател на две Купи на Конфедерациите. Франция може да се похвали с футболен талант, който е в изобилие. Талант, който е пряко свързан с клуба от Северен Лондон. Главен виновник за „френската революция“ в Арсенал е Мосю Венгер. Всеизвестен е факта, че френският специалист има нюх за откриването и предоставянето на шанс за изява на млади футболни състезатели. Арсен заема поста мениджър на Арсенал през октомври 1996 година, а тогава е маркирано и началото на една нова футболна ера не само в клуба, но и във Висшата лига. Ера, която е обагрена със славни моменти, титли, непозната до онова време диета и не на последно място с френски футболисти. До ден днешен, цели 29 играча от страната на Айфеловата кула са обличали червено-белият екип. Силвен Клод Вилторд е роден на 10 май 1974 година в парижкото предградие Ньой сюр Марн. Малко преди той да се появи на този Свят, родителите му се преместват от Мартиника за да заживеят край френската столица. Майка му е родом от Западна Индия, а до ден днешен самия Вилторд не знае кой е биологичният му баща. Силвен е едно от общо осемте деца в семейството, като едва на 14-годишна възраст отива да живее в апартамента на сестра си в Париж. Трудните условия в които е израснал го принуждават да пробва късмета си във футбола. Годината е 1991, когато Вилторд се присъединява към състава на Рен. Две години по-късно, записва и първата си официална кампания за червено-черните. В нея се разписва 8 пъти в 26 двубоя. Вилторд започва да нанизва попадение след попадение за Рен и съвсем в рамките на нещата е избран да представлява страната си на Летните олимпийски игри през 1996 година в Атланта, САЩ. Олимпиадата ще остане незабравима за него, тъй като буквално докато той играе за Франция, Депортиво Ла Коруня подписва споразумение с Рен за неговото привличане. Трансферът е на обща стойност от 1.8 милиона евро. Вилторд все пак остава при червено-черните поради условията на договора, а те са да изкара първата кампания (1996/97) под наем във френският клуб. През лятото на 1997 година, французинът акустира официално в Испания, но с една единствена молба. Да се завърне час по-скоро в своята родина и така на практика Вилторд не изиграва нито един официален двубой за Депортиво. Бордо е клубът, който откликва на неговите носталгични интереси. Французите се сдобиват с подписа му срещу сумата от 2.25 милиона евро. Вилторд е във вихъра си с екипа на „Жирондинците“ през сезон 1998/99, когато той е с основна заслуга за това тимът му да спечели Лига 1, прибирайки златната обувка в първенството. През лятото на 2000 година, Франция достига до финала на Европейското първенство, проведено в Белгия и Холандия. Това е и първият европейски форум, който се провежда в повече от една държава. На 2 юли в Ротердам, Холандия, един срещу друг в спор за трофея излизат Франция и Италия. Делвекио дава аванс на „Скуадра Адзура“ в 55 минута на срещата. Двубоят е към своя край и по всичко изглежда, че Италия ще прибере купата по един типичен за тях начин. Хората в синьо отказват да се предадат и една изритана топка от Фабиен Бартез достига до Силвен Вилторд, който в 93 минута изравнява за 1:1 след диагонален удар, който е достатъчно силен и плътен за да елиминира Франческо Толдо. И ако си мислите, че това е поредната футболна драма, все още нищо не сте прочели... Двубоят влиза в продължения и ще се играе до златен гол. В 103 минута на срещата, французите подхващат атака по левия фланг на терена. Робер Пирес пробива и подава към Давид Трезеге, който матира италианската отбрана и носи титлата на Франция. Вилторд се присъединява към Арсенал само няколко седмици след триумфа в Холандия. Той се оказва и рекордна покупка за Лондончани по онова време, като те си осигуряват услугите му срещу 13 милиона британски лири. Този рекорд бе счупен почти 9 години по-късно, когато бе закупен Андрей Аршавин на стойност от 15 милиона паунда. Вилторд дебютира с червено-белия екип на 6 септември 2000 година срещу Челси, а точно десет дни по-късно, отбеляза и първото си попадение срещу Ковънтри Сити. През сезон 2000/01, Арсенал достигна до финала за ФА Къп. Опонент бе състава на Ливърпул. Силвен Вилторд започна като титуляр в този мач, но бе заменен от Рей Парлър при резултат 1:0 в полза на столичани. В крайна сметка, тимът от Мърсисайд надделя с 2:1 и това се оказа един кошмарен ден в Кардиф. Но след всяка буря изгрява слънце. Силвен Вилторд пасваше идеално в един състав с Тиери Анри и компания и головете в противниковите мрежи падаха един след друг. Именно кампанията 2001/02 бе знакова за него, като в нея, той отбеляза общо 10 гола. На 4 май през същата тази 2002 година, Фреди Люнгберг и Рей Парлър бяха точни срещу Челси на стадион Милениум в Кардиф за да донесат Купата на Футболната Асоциация. Купа, която се изплъзна от ръцете на Арсенал в предишното издание на турнира. Главният акцент в кариерата на Вилторд за „Артилеристите“, обаче, дойде преди точно 19 години. 8 май 2002 година, Олд Трафорд, Манчестър. Старите познайници излизаха един срещу друг, но този път с цената на короната във Висшата лига. Арсен Венгер срещу Сър Алекс Фъргюсън. Манчестър Юнайтед срещу Арсенал. При победа, Лондончани си подпечатваха втора титла в най-силното първенство в Света. В онзи паметен ден, привържениците на Арсенал бяха опънали транспарант, който вещаеше следното: Champions Section! Пол Скоулс и Райън Гигс се отчетоха с пропуски през първата част. Шоуто в двубоя, обаче, бе запазено за Силвен Вилторд. Минутата бе 56, когато двамата с Фреди Люнгберг си размениха няколко паса в половината на Юнайтед и шведа дори нанесе изстрел посока Фабиен Бартез. Вратарят на домакините се намеси и изби топката, но тя се оказа в краката на сънародника му Вилторд. Играчът с номер 11 нямаше какво друго да стори, освен да накара гостуващата публика на Олд Трафорд да изпадне в делириум. Познатото 1:0 to The Arsenal огласяше цял Манчестър, а до края на двубоя, машините на Венгер запазиха мрежата си суха и се поздравиха с успеха. Успех, който донесе втора титла на Арсенал във Висшата лига и същевременно подпечата втория дубъл на Арсен Венгер. Впрочем, датата 8 май остава незабравима и по една друга причина. На нея, но през 1971 година (днес се навършват точно 50 години от озни ден), Арсенал побеждава Ливърпул във финала на ФА Къп с 2:1 на Уембли и по този начин Лондончани записват първият си дубъл в своята история. Дни преди това, на 3 май, титлата в старата Първа дивизия е спечелена на терена на съседа Тотнъм Хотспър след успех с 1:0. През следващата кампания (2002/03), Арсенал отново достигна до тиумф във ФА Къп и спечели купата за втори пореден път. Опонент на Лондончани във финала в Кардиф бе състава на Саутхямптън, а победното 1:0 дойде от Робер Пирес. Силвен Вилторд все по-рядко се появяваше с червено-бялата тениска на терена, но когато го правеше, беше клиничен в своите отигравания. Впечатление в играта му правеше това, че той бе един от майсторите на единичните докосвания и удар. С чудесните си афинитет и визия, Вилторд несъмнено е отлична покупка за клуба. Той, както и неговите колеги, се изкачиха до златното стъпало през сезон 2003/04. Кампания, в която играчите записаха имената си със златни букви в историята на футболен клуб Арсенал. Бе извоювана трета и последна (засега) титла на Висшата лига, при това без да бъде допусната нито една загуба. W 26 D 12 L 0! Тази Непобедима кампания бе и последна за него в Северен Лондон. За „Точиите“, Вилторд се разписва общо 49 пъти в 175 изиграни срещи. През лятото на 2004 година, въпреки слуховете, че ще премине в новака Уест Бромич Албиън, той решава да се завърне отново в любимата му Франция и подписва 2-годишен договор със състава на Олимпик Лион. За престоя си там, Вилторд печели още 3 пъти титлата в Лига 1. Последва завръщане в Рен, а след това и трансфери в местните Марсилия, Мец и Нант. Силвен Вилторд слага официално край на колоритната си футболна кариера на 11 юни 2012 година. След провело се гласуване сред привържениците на Арсенал през юни 2008 година, Силвен Вилторд се нареди на 33 позиция в списъка за 50-те най-велики играча, обличали някога фланелката с топа на гърдите. А с екипа на „Петлите“, французинът се разписва общо 26 пъти в 92 срещи. Името на Силвен Вилторд е синоним на отдаденост и страст. Име, което улиците в Северен Лондон не ще забравят. Once a Gunner, Always a Gunner! Ако сте пропуснали предните две издания на поредицата за френските революционери в Арсенал, то следните линкове водят към тях, цък:
  4. Френският футбол е етикет за стил и красота. Както на национално, така и на клубно ниво. Основите за бързото развитие на футбола в страната са положени през 1904 година, когато „Петлите“ стават част от организацията ФИФА. В интерес на истината, французите са и едни от основателите й. Точно 50 години по-късно, Франция се присъединява и към УЕФА, където също имат пръст за зародиша на идеята. Двукратен Европейски и двукратен Световен шампион. Носител на Олимпийско злато и притежател на две Купи на Конфедерациите. Франция може да се похвали с футболен талант, който е в изобилие. Талант, който е пряко свързан с клуба от Северен Лондон. Главен виновник за „френската революция“ в Арсенал е Мосю Венгер. Всеизвестен е факта, че френският специалист има нюх за откриването и предоставянето на шанс за изява на млади футболни състезатели. Арсен заема поста мениджър на Арсенал през октомври 1996 година, а тогава е маркирано и началото на една нова футболна ера не само в клуба, но и във Висшата лига. Ера, която е обагрена със славни моменти, титли, непозната до онова време диета и не на последно място с френски футболисти. До ден днешен, цели 29 играча от страната на Айфеловата кула са обличали червено-белият екип. Днес ще ви срещнем с един най-големите не само измежду тях, но и като цяло във футболната игра. 03 август 1999 година Магьосника с топка в крака Тиери Даниел Анри е роден на 17 август 1977 година в Лес Ули, Франция. Екзотиката в неговото семейство се разпростира чак до Гваделупа и Мартеника, откъдето съответно са родом баща му и майка му. Именно баща му Антоан е с основни заслуги за това Анри да започне с футболните тренировки в местния КО Лес Ули. Отбора е познат още и като Клуб Омниспортс де Ули. Малко по-късно, когато Тити се присъединява към състава на ЕС Вири-Шатилон, идва и повратната точка в живота му. Годината е 1990-та, когато в мач за неговия отбор Анри вкарва всичките шест попадения в срещата. Това обаче далеч не е всичко. Анри дори не подозира, че на трибуните на стадиона е дошъл да го гледа футболния агент Арнолд Каталано, който по онова време работи за Монако. Веднага след края на мача, Каталано отива при бъдещата звезда с молбата той да подпише с френският шампион. Някой от Вас може ли да се сети кой е начело на Монако по онова време? Разбира се, че това е Арсен Венгер. В крайна сметка, съдбата си знае работата, а ние можем само да седим и да наблюдаваме нейните красиви намеси. Едно от нейните последвали намигвания в живота на Тиери Анри е през 1996 година, когато той е обявен за млад играч на годината във Франция. Така се стига и до сезон 1996/97, когато Анри е с основен принос за това Монако отново да изкачи върха на футболната пирамида в страната. През 1998 година „Петлите“ покоряват Света, когато на финала на Световното първенство е победена Бразилия с 3:0. Сред носителите на най-ценното колективно отличие във футбола е и именно Тиери Анри. 12 юли 1998 година През 1999 година Тиери Анри преминава в състава на Ювентус. Този трансфер се оказва неуспешен, като той записва едва 16 официални срещи в които има 3 отбелязани попадения. Един самолетен полет, обаче е на път да промени завинаги раздвоя на „мача“. В този полет, Анри се засича с Арсен Венгер, а двамата се познават повече от добре покрай съвместната им работа в Монако. Арсен убеждава Анри да дойде в Лондон, където да заиграе за Арсенал. Останалото както казват е история. И то каква. Веднага със своето пристигане на Хайбъри, костващо на Лондончани 11 милиона паунда, Анри се превръща в нападател. На 18 септември 1999 година, 14-ката на Арсенал бележи първото си попадение с топа на гърдите в гостуване на Саутхямптън. През тази кампания, а именно 1999/00, Лондончани завършват на 2-ро място в крайното класиране във Висшата лига и губят финала за Купата на УЕФА от състава на Галатасарай. За сметка на това, през лятото на 2000-та година, Анри вдига Европейската Купа с Франция. Тити е и настоящ рекордьор по голове за страната си с 51 попадения на своята сметка. Тиери Анри притежаваше впечатляваща скорост и умопомрачителен завършек. Нахлуванията му в противниковото наказателно поле започваха в повечето случай с впечатляващ спринт, а играчите на опонента понякога дори се „биеха“ за тениската му след края на мача. Като например Марко Матераци и Хавиер Санети, които размениха реплики относно това кой ще се сдобие с тениската на Краля през 2003 година. След мача Интер - Арсенал 1:5, 25 ноември 2003 година Тиери Анри има пръст и в спечелването на титлите на Арсенал във Висшата лига за 2002 и 2004 година. Както знаем, отбора на Лондончани за сезон 2003/04 завърши първенството без нито една допусната загуба и заслужено доби прозвището „Непобедими“. През онази 2004 година, състезателя прибра и наградите за най-добър футболист в Англия и тази на Асоциацията на професионалните футболисти за играч на годината. Всичките тези отличия бяха извоювани с общо 39 попадения за кампанията. За противниковите отбрани бе истинско мъчение да се изправят срещу него, а Дидие Дрогба например споделя, че синът му е бил адски запален по 14-та на Арсенал и не е пропуснал да гледа нито един негов мач по телевизията. Тиери Анри достига нови футболни върхове в Северен Лондон, когато през 2005 година наследява капитанската лента от Патрик Виейра и става рекордьор по голове с екипа. Постижение, което до онова време е в ръцете на Иън Райт. На 17 октомври през споменатата 2005-та, Анри забожда два гола в гостуването на Спарта Прага в Шампионската лига, които бяха съответно под номер 185 и 186 в кариерата му за Арсенал. Рекорда на Райти бе счупен, а след това и този на Клиф Бастин по голове за Арсенал в Лигата. През 2006 година последва и попадение под номер 100 на Хайбъри, което е абсолютно безапелационно. Арсенал пропусна да спечели Шапионската лига след като загуби финала срещу Барселона, но затова пък откри новото си модерно съоражение Емиратс Стейдиъм. Тиери Анри записа името си със златни букви в историята на клуба, като се превърна и в последния играч разписвал се на Хайбъри. Целуването на тревата на Арсенал Стейдиъм след хеттрика му срещу Уигън едва ли някога ще бъде забравено. Рекордьора по голове за „Топчиите“ има общо 228 попадения на сметка си, като последното такова дойде при повторният му престой през 2012 година. В онзи февруарски ден, Анри се разписа на Стейдиъм ъф Лайт срещу Съндерланд за да донесе успеха с 2:1 след асистенция на Андрей Аршавин. За престоя си в Лондон, успя да спечели общо 2 титли на Висшата лига, 3 Купи на ФА и 2 пъти ФА Къмюнити Шийлд. След това с екипа на Барселона прибави и „Ушатата купа“ във визитката си, която му се бе изплъзнала през 2006-та. Тиери Анри е шампион по рождение и единствените отличия, които му убягнаха са Карлинг Къп и Златната топка. 07 май 2006 година след като Анри отбелязва от дузпа за 4:2 срещу Уигън Атлетик През 2010 година, той реши да смени обстановката и подписа мултимилионен договор с екипа на Ню Йорк Ред Булс. След проведена тренировка с Арсенал извън сезона в Мениджър Лийг Сокър, Анри се завърна на Емиратс под наем. Сделката беше за 2 месеца и това стана факт на 06 януари 2012 година. Новият му номер вече беше 12-ти. И така, на 9 януари, Анри се появи като резерва срещу Лийдс Юнайтед в мач за ФА Къп и отбеляза победното попадение малко преди края на мача. След това Венгер заяви: „Това е история, която всеки баща би искал да разкаже на своя син“. Самия Тиери Анри е една жива история, която колкото и пъти да бъде разказвана, все ще ти е приятно да я чуеш или прочетеш отново и отново. И за да засвидетелстват любовта си към него, на 09 декември 2011 година от Арсенал вдигнаха статуя с неговият лик. Повод бяха честванията на 125-годишнината от основаването на клуба, а прекрасното изпълнение бе вдъхновено от гола му срещу Тотнъм Хотспър през 2002-ра. Тиери Анри сложи официално край на своята впечатляваща футболна кариера на 16 декември 2014-та. Първата позиция заета от него след това, бе като помощник-треньор в националния отбор на Белгия. Последва и позиция като специалист в Скай Спортс. Анри напусна телевизията през 2018-та за да се съсредоточи върху кариерата си на футболен треньор. Съвсем логично, той пое Монако с които пробива в детските си години. След незадоволителното представяне на тима, Анри пое посока Монреал Импакт от МЛС за да стане техен мениджър. В момента Анри се занимава с участия в Скай Спортс. 05 май 2019 година, личен архив 15 май 2004 година, We are the Champions Тиери Даниел Анри. Уникална личност и футболист, който умееше да те впечатли още с първото си докосване. А всяко едно такова бе изящество, присъщо на нападателите от други Светове. Нюхът пред гола с който разполагаше бе като на диво животно. Човек, заради когото не един и двама гордо веят червено-белия шал на клуба от Северен Лондон. Сипваме си по едно в негова чест с надеждата съвсем скоро да видим отново някой като него в любимият ни клуб.
×
×
  • Create New...