Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'футболна история'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 5 results

  1. Автор: Пламен Томов Днес е специален ден за всички привърженици на Арсенал на земята и в морската шир, защото нашият любим клуб празнува деня на своето създаване! Някъде в късната октомврийска есен на 1886 година, шотландецът Дейвид Данскин заедно със своите приятели оръжейните работници Илайджа Уоткинс, Джон Хъмбъл и Ричард Пиърс решават да се събират и да ритат топка в своето свободно време в Уулич, Лондон. Те, заедно с двамата бивши играчи на Нотингам Форест Фред Биърдсли и Морис Бейтс вдъхновяват общо 15 мъже да дадат по някой друг шилинг, за да си закупят топката с която да практикуват набиращата популярност игра. Към месец декември си уреждат своя първи двубой срещу Ийстбърн Уондърърс. Датата е 11 декември 1886 година, като тези мечтатели нямащи, нито екипи, нито име с което да се представят, както и игрище успяват да победят с 6:0! Тогава били известни със скромното Дайъл Скуеър. По-късно, на Коледа, в лондонския пъб Ройъл Оук на чаша грог приемат за име Ройъл Арсенал, като комбинация от името на кръчмата и това на оръжейната фабрика. Освен това получават, като подарък от Нотингам Форест комплект червени фланелки, които приемат за свой цвят и решават да се занимават сериозно с играта Футбол. Така в рамките на около два месеца се ражда едно от най-известните имена в света на спорта, синоним на традиции, реликви, страст, любов и успех. Ражда се Арсенал Лондон! Прочутите червени екипи, които приемат белия цвят на ръкавите през 1933 година по идея на Хърбърт Чапмън През своята история видяла декади на успех и величие, но и такива на разочарования и болка, „топчиите” се превръщат в отговора на Лондон към доминацията на отборите от северозападна Англия. Със завоюваните 13 шампионски титли, 14 рекордни купи на Футболната асоциация, 2 купи на Футболната лига, 16 Камюнитии/Чарити шийлд, 1 Купа за стогодишнината на футболната лига и 2 европейски отличия са един от трите най-успешни английски отбора в историята. В книгите за рекорди е и онази титла без загуба от 2003-04 година, с което е изравнено и подобрено постижението на първите шампиони от Престън Норт Енд. Съставът на Арсенал, който печели първата си титла на Англия през 1931 година Клубът, обаче има и много десетилетия белязани с провали на и извън терена, което донякъде носи и онзи особен колорит около „червено-белите” от Излингтън. Любимият тим на Кралицата е дал на играта величави имена като Хърбърт Чапмън, Джодж Алисън, Том Уитъкър, Джордж Греъм, Арсен Венгер, Денис Бергкамп, Тиери Анри, Тони Адамс, Иън Райт, Джо Мърсър, Клиф Бастин, Тед Дрейк, Алекс Джеймс, Еди Хапгууд, Лиъм Брейди, Роберт Пирес и мн.др. Арсенал ще остане в историята с първите номерирани фланелки още през 1928 година, когато на 25 август излиза с такива в мач срещу Дъ Уенздей, въвеждането на прочутата система за игра WM, първи мач предаван по телевизията когато на 16 септември 1935 година са играли Арсенал срещу резервите на клуба, първия доминиращ състав правещ династия във футбола, когато през 30-те години на 20 век е безспорно най-силния тим в света. Тогава в мач срещу Световните първенци от Италия, за състава на Англия стартират 7 футболисти на Арсенал и това е ненадминато постижение и досега в историята на английския футбол, а победа с 3:2 е характеризирана като „Битката за Хайбъри” от 1934 година. В тези години е записано и най-високото посещение в историята на клуба, като 73 295 зрители присъстват на домакинския мач със Съндърланд на 9 март 1935 година. Арсенал е намерил място и в литературата, като двама титани са били вдъхновени от "Великия клуб". Онзи странен мач с Динамо Москва през есента на 1945 година, кара Джордж Оруел, да напише есето The sporting spirit, където описва спорта като война без изстрели. Именно, обаче Втората световна война спира възхода на нашия велик клуб точно в неговите най-хубави и романтични години, като 9 футболисти губят живота си в нея и това е най-пострадалия тим в Англия. Битието на обикновения футболен запалянко с неговите надежди, мъка и радост идваща от любимия отбор е описана в книгата Fever pitch. Един истински шедьовър за великата игра на пожизнения фен и брилянтен писател Ник Хорнби. Fever pitch! 7 „артилеристи” са вдигали Световната купа, като играчи на клуба с което „Арсенал” е пред своите конкуренти в Англия. Джордж Ийстъм с Англия през 1966 година, Патрик Виейра и Еманюел Пети с Франция през 1998 година, Франсеск Фабрегас със Испания през 2010 година и германските национални състезатели Месут Йозил, Пер Мертезакер и Лукас Подолски през 2014 година са истински легенди на световния футбол. „Непобедимите` 49“ от 2003/04 Ние от "Арсенал България" Ви пожелаваме много върхови емоции, посещения на мачове на отбора, титли и купи на които да се радваме взаимно! Помнете кои сте, помнете какво сте и помнете кого представлявате! Честит Рожден Ден, Арсенал! Happy birthday to The Asrenal FC! Футболна носталгия П.с. Статията, с която подновихме живота на нашата интернет страница през юни е свързана с основаването на клуба, шотландската връзка в този процес и въобще в историята на Арсенал. Предлагаме Ви линк към нея:
  2. Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие. Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели. В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък. Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпуул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри. ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал) Рефер: Д.Пиърсън 20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!
  3. Има дати, които е записано във вселенското пространство да останат гравирани в историята. С добро, а в много случаи с лошо. Но, най-ценното е когато от тъмнината на лошото изгрее пламъка на хубавото в човешкото битие. Това, което наричаме съдба има своите невидими нишки, които не усещаме и които са вплетени в случващото се край нас, оставяйки усещането за предопределеност и чувството на свързаност между хора, обстоятелства, съдби, истории. Датата 06 февруари 1958 година, носи по много от всичко изброено. Трагедия, печал, непреодолима мъка, съпричастност, човещина и героизъм от най-висша категория. Дата, която ще възкреси от пепелта всички изконни човешки ценности, ще ни бъде пътеводна светлина в най-трудни моменти и ще ни напомня, че първо и преди всичко сме хора. През втората половина на 50-те години Манчестър Юнайтед е най-силния тим в Британия, спечелил две поредни титли и отправил предизвикателство към Купата на европейските шампиони. Съдбата обвързва този тим на Юнайтед и Арсенал в нещо много стойностно за историята на играта и за следващите поколения. И въпреки че динамиката на „Великата игра“ ще разпалва пожара на футболната враждебност между двата футболни гиганта, то те завинаги ще останат свързани в онова трагично събитие и последвалите прояви на класа и уважение. Такива, каквито подхождат и са типични на най-големите. Каквито са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Категорично и без никакво съмнение! Датата е 01 февруари, 1958 година . Известни като „Децата на Сър Мат“, Манчестър Юнайтед гостуват в Северен Лондон в един мач, който се превръща в класика, а много хора по онова време го определят като най-добрата футболна среща в историята, след която може да не гледаш повече този спорт. За жалост това е и последната изява на една легендарна генерация британски футболисти на английска земя. В този съботен ден на „Хайбъри“ се стичат многобройната тълпа от 63 578 души, които не знаят, че ще се насладят за последно на един от най-силните британски отбори в история при срещата им с техния любим Арсенал. Дънкан Едуардс дава един от своите последни автографи на Хайбъри. Този мач е бил наслада за окото, триумф на нападателната игра и доказателство за това кое първенство е номер едно в света. Тогава, сега и завинаги! На почивката Юнайтед води с 3:0, за да се вдигнат „артилеристите“ и доведат нещата до 3:3. В репортажите от мача се споменава, че това предизвиква стена от звук и истерия по трибуните на стадиона в Излингтън, а в добавка оловно сивото небе създава обстановката на класическото английско дерби, при което резултата се движи по ръба на бръснача, а обратите следват един след друг. За радост на тълпата, която знае как да обича и подкрепя своя тим и да уважава достойнствата на противниците. Екстаза на Арсенал и агресията от трибуните не могат да пречупят гостите, и те вкарват нови два гола, преди един късен такъв за Лондончани да финализира класиката при резултат 4:5 за гостите от Салфорд. Този резултат от една страна носи нота на горчивина за „топчиите“, но от друга напомня на всички, че класата и духа на „Добрия стар Арсенал“ е налице, нищо че напоследък са леко поизвехтели. Лидерството на капитана Дейв Боуен е забележително и е точно това, което се очаква от капитана на най-големия клуб на Южна Англия. За разлика от него, Джак Келси на вратата прави необясними грешки в тази среща, които рефлектират в промяна на цифровото изражение на светлинното табло. Келси е считан за един от най-великите вратари в историята на Арсенал с 327 мача и шампионско участие през 1952-53 година, както и такъв за Уелс, където се конкурира за вратарската позиция със стража на Манчестър Юнайтед Хари Грег. Дейв Боуен също е от Уелс и води своята страна на Световната купа през 1958 година в Швеция, където „драконите“ играят героичен четвъртфинал срещу Пеле и Бразилия. Келси и Боуен са първите „топчии“, които играят на Световно първенство за историческите книги и това не е случайно като се има предвид класата и техния характер. Точно обаче в този мач Джак допуска спад във формата си, което води до 3 гола на Дънкан Едуардс , Боби Чарлтън и Томи Тейлър за гостите. Нещо, което в онези години не е било изненада и разбираемо Юнайтед излиза като за „сиеста“ след почивката. Арсенал обаче записва 3 гола за 3 минути, които влизат завинаги в историята на Лондончани. Дейвид Хърд(по-късно играе за Ман Юнайтед) и два гола на Джими Блуумфийлд между 59 и 61 минута предизвикват истерия и сцени на лудост на Хайбъри. След още 5 минути вдъхновени от Денис Вайълет и …. Джак Келси, гостите водят с 5:3, с което получават сравнения, че са като прочутите унгарци от 50-те години, които винаги вкарват в повече от своя съперник. Друг уелсчанин в лицето на Дерек Тапскот оформя легендарното 4:5 в един мач, който завинаги ще остане в световната футболна история. А, Вик Гроувс дори е на милиметри от знаменито изравняване в последните секунди на двубоя... Пред вратата на Джак Келси. Според официалната страница на Арсенал в интернет по онези времена тези, които са имали възможността да гледат Юнайтед на живо са били истински щастливци. Нещо, което обаче не може да се каже за 5 футболисти взели участие в тази битка, както и още други трима техни колеги, които отиват във вечността на 6 февруари в мразовития и снежен Мюнхен. А освен тях и още 15 души от клуба и журналисти, които никога не се завръщат в Англия при своите семейства. В онези времена Арсенал е далеч от борбата за трофеи, но класата и уважението показано към Юнайтед е огромно. В програмата за мача на резервите срещу Саутенд Юнайтед е помолено привържениците да запазят 2 минути тишина в чест на загиналите играчи на Юнайтед. В програмата за следващия домакински мач срещу Болтън Уондърърс на 18 февруари са отделени 2 страници в които се отдава почит на загиналите играчи и на техния мениджър, а по-късно и за единствен път в историята е поставена снимка на първа страница на гениалния Дънкан Едуардс. Две страници посветени на Мат Бъзби и Манчестър Юнайтед в програмата за мача с Болтън на 18.02.1958 година. Дънкан Едуардс е един от най-великите. Снимка от първа страница на програма за мач на Арсенал! Едно отношение, което показва каква голяма загуба за Британия и за спорта въобще е тази самолетна катастрофа. В последствие тези два клуба завинаги ще останат дълбоко свързани и с поредица от легендарни сблъсъци на всички фронтове, превърнали се в една от запазените марки на английския футбол. Днес камбаните в Манчестър и в параклиса в Мюнхен ще бият в знак на траур за 63-и път след онзи злокобен февруарски ден на 1958 година. 6 февруари 1958 година се превръща в най-черния ден от историята на Манчестър Юнайтед, след като онази самолетна катастрофа причинява смъртта на 23 души. Загиват „Бебета на Сър Мат“, за да се превърнат завинаги в „Цветята на Манчестър“. Един от най-силните футболни отбори в историята на играта, който трагично си отива, за да се превърне в легенда. В началото на сезон 1957-58 „Червените дяволи” са си поставили амбициозната цел за трета поредна титла, атака на Купата на Асоциацията и пробив в Европа. Но, не би! В студената и мразовита зима, сковала Европа, съдбата решава да скове този велик състав, при това по един трагичен начин. Празнуващи класирането си на полуфинал след 3:3 срещу Цървена Звезда, те кацат да заредят гориво в Мюнхен и никого повече не успяват да излетят. Двата опита на капитан Тейн и помощникът му Реймънт се оказват неуспешни, което ги кара да направят трети и оказал се фатален такъв. В 15:03 минути на този фатален ден, самолета на Британските европейски авиолинии излиза от пистата, врязва се с крило в намираща се в съседство къща, корпусът му удря дърво, следва експлозия, хаос, паника, трагедия на борда. Очевидци разказват как Били Уилън се моли и казва, че „ако това е краят, то той е готов за него”. Хари Грег изнася в несвяст телата на своите съотборници. Спасява Боби Чарлтън, изнася и тялото на Денис Вайълет, за да изпадне и той в безсъзнание. Преди това обаче спасява и майка с нейното бебе. Има апокрифна история, че на борда е била бременна жена с фамилия Лукич и това е бъдещия вратар на Арсенал Джон Лукич. Това, разбира се не е вярно, тъй като гостувалият за 15-я Рожден ден на „българските топчии“ вратар е роден през 1960 година. Така или иначе, на борда е било страшно! Летището в Мюнхен. 06 февруари 1958 година. Трудно можем да си представим агонията на умиращи тела в разсечения и горящ самолет, звуците и стоновете на смъртта и ужаса изпитан от тези хора, там в мразовития мюнхенски следобед. Помощник мениджъра на тима Джим Мърфи, който пропуска гостуването в Югославия идва да посети борещите за живота си в баварска болница Дънкан Едуардс, Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Бъзби е в кома и лежи в кислородна камера, Боби се възстановява бързо от травмите, но никой не вярва, че ще може да играе отново футбол. А Дънкан пита как е завършил мача с Уулвс и после умира, за да остане завинаги в сърцата на футболна Англия. При тази ужасна трагедия загиват 8 футболисти, а Юнайтед е тотално разстресен, като земетръс от най-висока степен. До края на сезона записва една победа и завършва на 14-о място. Достига до финал за Купата и там пада от Болтън с 0:2. В Европа от Мадрид предлагат купата да бъде връчена на манчестърци в знак на уважение, но УЕФА отказва. Манчестър Сити са поканени да заменят своите съседи, но отказват, а техният немски вратар Берт Траутман/една истинска футболна знаменитост, който пази във финал за Купата със счупен прешлен/ се явява модератор и преводач в преговорите, за учредяване на фонд в Германия, който да подпомогне жертвите от трагедията. Докато се случва това, Мат Бъзби е излязъл от комата и се лекува от депресия в Швейцария, за да се вдигне точно преди финала за Купата и да си постави за цел да изгради отново непобедим и харизматичен отбор. И го прави, като успеха им точно 10 години по-късно срещу Бенфика е това, което кара всички оцелели да почувстват облекчение и чувство на изпълнен дълг към своите трагични съотборници – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Били Уилън, Дънкан Едуардс и хора от делегацията на Манчестър Юнайтед, журналисти, пътници. Общо 23 души. Капитан Тейн е обвинен, че е причинил трагедията заради замръзналите криле на самолета и едва 10 години по-късно успява да бъде оневинен, когато се доказва че пистата не е била изчистена и това е причина за катастрофата. 10 години на психически ужас, от който той излиза с изчистено име. Сър Мат и Сър Боби пък записват имената си със златни букви в историята на футбола и оставят наследство, от което всички следващи генерации се учат и развиват. А в знак на почит Ерик Уинтърс написва песента „Цветята на Манчестър”, която първо е изпълнена от ливърпулската фолк група The Spinners през 1962 година, а великият Morissey издава песента „Munich air disaster, 1958” през 2004 година. И, ако тук става дума за един от най-великите и популярни спортни отбори на света, ние от „Арсенал България“ не забравяме и няколко други емблематични трагедии, свързани със самолетни катастрофи. На 4 май 1949 година се разбива самолетът, превозващ великия тим на Торино: най-силният отбор на Италия по това време „Grande Torino“, при който загиват 18 футболисти начело с големия треньор Ерньо Ебстайн, оцелял от концлагерите унгарски евреин, и легендарния капитан Валентино Мацола. Сякаш неговото момченце Сандриньо продължава пътя на баща си, за да се превърне в лидера на големия Интер от 60-те години на миналия век. На 11 август 1979 година в небето над Днепродзержинск, днешна Украйна, се сблъскват 2 самолета Ту-134 А, при което загиват 178 души, сред които 17 играчи на ФК Пахтакор Ташкент, отбелязвайки най-голямата авиокатастрофа в епохата на бившия СССР и втора в световната история въобще. Фактът, че загива футболен отбор е причина да се разчуе за случая в епохата на т.н. „Желязна завеса“. В най-ново време 76 души загиват, за да превърнат скромния бразилски тим Чапекоензе в легенда при полета им за финала за Копа Судамерикана. Оцеляват едва 3 фуболисти и общо 5 човека, като вратарят Джаксон Фолман е бил с Библията в ръцете си при трагедията. По-късно Южноамериканската Конфедерация КОНМЕБОЛ връчва купата посмъртно на бразилския отбор, за разлика от УЕФА, която не иска да си наруши принципите през 1958 година . През януари 2019 година самолет с аржентинския играч Емилиано Сала пада в Английския канал при полета му от Нант към уелския Кардиф, където той така и не успява да заиграе. И когато говорим за нишките на живота, то такава е как един от оцелелите в лицето на Сър Боби Чарлтън ще бъде водеща фигура в първия триумф на английски отбор за Европейската купа, което е едно галено намигване на съдбата, при това напълно заслужено. Това са от онези моменти в спорта и живота, които ни карат да се усмихваме, дори когато има толкова поводи за тъга и сълзи. Сър Боби на Хайбъри на 01 февруари 1958 година. Респект за всички тези, които загинаха при тези катастрофи, както и на тези които оставиха своите клубни пристрастия пред лицето на смъртта и живота! Респект за ФК Арсенал Лондон, който винаги е показвал огромна класа в отношението си към другите и това е още един повод за гордост на всеки един ИЗБРАН да бъде привърженик на великия тим от Северен Лондон! Програма на Арсенал със снимки от този епохален мач. Материалът е авторски, като при написването му е използвана информация от книгата „Цветята на Манчестър“, официалните страници на Арсенал, Манчестър Юнайтед, Торино, Пахтакор Ташкент и фенската страница The Arsenal history.
  4. Автори : Даниел Георгиев & Пламен Томов Магия, страст, традиция. Това носи дългият път към Уембли. А тази арена на слава и герои, преплетени в една особена нишка, тази вечер ще приеме 139-ят финал за Купата на Футболната Асоциация. Турнирът, който винаги ще има специално място в сърцето и душата на футболния запалянко. Турнир, чиято датировка започва от далечната 1871 година и е най-старото футболно състезание, което още се практикува. Ежегодно в борбата за отличието се включват отборите от първите 10 нива в английската футболна пирамида. Целта е Купата, която понякога е наричана галено "малкият калайдисан идол’’ rли пък някоя сензация с т.н. "убийство на гиганти". И двете са еднакво сладки, като усещането зависи от калибъра на участниците в надпреварата. Трофеят, който представлява 18-инчова прелестна купа е бил предоставен за пръв път от Martin, Hall & CO на цена от 20 паунда. Тя е била толкова впечатляваща, че през 1895 година е открадната от магазин за обувки в Бирмингам, собственост на Уилям Шилкок. Трофеят по онова време е бил в ръцете на Астън Вила и поради тази причина от Футболната Асоциация глобяват клуба в размер на 25 паунда. Обявената награда за намирането на "идола" е на стойност 10 британски лири, но откриването му така и не се случва. Очаквано, след това е заменен с точна реплика до 1910 година. 12 месеца по-късно идва време и за новата визия на трофея. Тя е предоставена от Fattorini & Sons. И се запазва така чак до 90-те години на миналия век, когато през 1992 година е заменена с нова реплика. А през 2014-та, Арсенал на Арсен Венгер вдигна за първи път над главите си последния и най-нов вариант на трофея. Осъвременената купа от 3 части е така направена, че да издържи на всякакъв удар. По тази причина, тя е значително по-тежка от своите предци. Е, вече знаете за какво си говорим, така че Дами и Господа, настанете се удобно, защото е време за шоу. С познатата марка ФА Къп. Северен срещу западен Лондон за финал на футболния сезон в Англия. Червено-бели срещу сини. Микел Артета срещу Франк Лампард. Но този път от страничната линия. Тази вечер, гравьорът ще изпише името на един измежду Арсенал и Челси върху сребърния кант на трофея. След последния съдийски сигнал, една от цветните ленти на купата ще бъде премахната и върху нея ще остане само тази на победителя. Една повече от вековна традиция, която се спазва и до днес. Точно 736 клуба са участвали в историята на турнира. А първият победител е тимът на ФК Уондърърс. Това се случва на 16 март, 1872 година. Само те и Блекбърн Роувърс успяват да постингнат най-много последователни успехи - по 3 през 70-те и 80-те години на 19 век. През годините финалът за купата е игран на различни и интересни места. Първото от тях е Кенингтън Овал в Лондон. Последват финали в т.н. ’’кристален дворец’’ на Кристъл Палас, Игрището на Окфордския университет, Лили бридж във Фулъм, Рейскуорс граунд в Дарби, стадион Фалофийлд в Манчестър. Също така на Гудисън Парк, Стамфорд Бридж, Бърндън парк в Болтън и Олд Трафорд. Фигурира дори името на Брамъл Лейн в Шефийлд. От 1923 година насам, финалният мач се провежда на Уембли в Лондон, като в мача Болтън и Уест Хям е записан рекорд по посещаемост от 126 047 зрители, но се говори, че вероятно около 200 000 са били в този ден около терена. Този първи мач на известния, като "Имперският стадион" е наричан "Финала на белия кон", тъй като има легендарна фотография, на която се вижда полицай на бял кон, опитващ се да въдвори ред сред тълпата искаща да гледа знаменателното събитие. Изключение прави финалът през 1970 година, който е изигран на ’’Олд Трафорд’’ в Манчестър между съставите на Лийдс и Челси/това е преиграване, поради тогавашния регламент и изиграването на преиграването на алтернативен от Уембли терен/. В началото на този век, финалът бе игран за първи път извън територията на Англия. В периода от 2001 до 2006 година включително, арена на двубоите е стадион Милениум в Кардиф, Уелс. Причината бе реконструкция и модернизиране на стадион Уембли. Тази вечер едната част на Лондон ще има честта да върне купата в своята витрина. И като се заговорихме за витрини и трофеи, Арсенал може да се похвали със своите рекордни 13 купи. Когато говорим за финали на Уембли е някак си трудно да си представим, че Арсенал няма да участва в играта. Първата спечелена Купа на Асоциацията е през 1930 година. Тогава легендарният Хърбърт Чапман извежда Артилеристите до отличието. Датата е 26 април, а по ирония на съдбата противник на ’’топчиите’' е съставът на Хъдърсфийлд Таун. Именно от този клуб, Чапман се премества в Северен Лондон, където завинаги променя посоката на играта. Един истински гений и модернизатор за своето време, оставил следи, които са видими и до днес. Той е в основата на въвеждането на физиотерапевти и масажисти, както и за наличието на осветление на стадионите. В споменатия финал срещу Хъдърсфийлд през 1930 година, двата състава излизат заедно на терена в чест на Чапман. Тази традиция се запазва и до ден днешен в света на футболната игра. Само шест години по-късно, през 1936 година Арсенал побеждава с минималното 1:0 Шефийлд Юнайтед. Втората купа на Футболната Асоциация е спечелена с късен гол на Тед Дрейк, а по онова време "остриетата" играят във Втора дивизия. На ’’топчиите’’ им се налага да изчакат до 1950 година, когато те вдигат третата си купа. В онзи 29-ти април, пред 100 000 зрители, Арсенал надиграва състава на Ливърпул с 2:0 след голове на Реджиналд Люис. Незабравимият капитан Джо Мърсър вдига купата, а това са само част от щрихите, които го правят легенда на клуба, както и на Евертън, Астън Вила и особено на Манчестър Сити. Знакова година за "топчиите" е 1971. Именно тогава Арсенал осъществяват първия си дубъл. Титлата в старата Първа Дивизия е спечелена на стадиона на градския противник - Спърс. Датата е 3-ти май. Само пет дни по-късно, на 8-ми май, Арсенал излиза на Уембли в спор за купата като шампион. Опонент на състава отново са мърсисайдци, както през 1950 година. Мачът стига до продължения. Минутата е 111-та, когато легендарният Чарли Джордж отбелязва победния гол за 2:1. Мачът завинаги ще остане във фолклора на състезанието с начина, по който играчът отпразнува своето попадение. Не след дълго, клубът отново печели на ’'Уембли’’. Датата е 12-ти май, 1979 година, а съперници са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Мнозина наричат този мач за най-великият игран някога в турнира. И са в пълното си право. "Топчиите" водят убедително с 2:0 до края на първото полувреме. "Червените дяволи" обаче не се предават и нанасят своите удари в 86-та и 88-та минута за 2:2. Но това далеч не е всичко. Веднага след изравняването на резултата Алън Съндърланд засича центриране и отбелязва за 3:2 и Купата отново е в Лондон след разочароващата загуба от Лийдс Юнайтед в т.н "стогодишен финал" през 1972 година. 1993 година. На Арсенал са нужни два мача за да вдигне трофея за шести път. Този път отборът изпречил се на пътя им е Шефийлд Уензди. Първата среща завършва при резултат 1:1. В реванша "артилеристите" стигат до победа с 2:1 след гол на Анди Ринигън в 120-та минута. В онази 1993 година, Арсенал става първия отбор в Англия, който постига дубъл от двете домашни купи - Купата на ФА и Купата на Лигата. 16 май, 1998 година. Почти 80 000 по трибуните на ’’Уембли’’ и Арсенал срещу Нюкасъл Юнайтед. До онзи момент, ’'свраките’' имат две победи над Арсенал във финали за отличието. При третия опит Арсенал ликува. Марк Овермарс и Никола Анелка оформят крайното 2:0, а това означава и втори дубъл за клуба и първи такъв под ръководството на Арсен Венгер. 4 май, 2002 година. Арсенал - Челси. За първи път тези два отбора се срещат във финален двубой. Рей Парлър открива по страхотен начин, а Фреди Люнгберг добавя още по-красив втори гол. 2:0 и осма купа за "топчиите", както и трети дубъл за клуба и втори в ерата на Венгер. От този мач е култовата реплика "Това е само Рей Парлър" от коментатора на мача, който е спокоен, че нищо опасно няма да се случи, само за да види малко по-късно един от най-великите голове във финали във вратата на подкрепяния от него Челси. Идва и момента, в който за първи път в историята си Арсенал защитава спечеления трофей. Тимът се чувства добре на стадион ’'Милениум’’ в Кардиф. Три поредни финала и след загубата от Ливърпул през 2001 година, следва втора поредна купа спечелена на 17 май, 2003 година. На пътя на "артилеристите" се изпречва съставът на Саутхямптън. Единствен гол, дело на Робер Пирес малко преди края на първата част прави разликата между съперниците. Този финал ще остане в историята като единственият, който е игран на закрито. Покривът на стадиона е затворен поради лошите метеорологични условия, а с познатото и любимо 1:0 Арсенал печели своята девета купа. След невероятния сезон 2003/04, когато Арсенал завършва без загуба, но губи в полуфиналите от Манчестър Юнайтед идва време за реванш срещу своите стари съперници от севера. На 21-ви май в Кардиф, Венгер и Фъргюсън извеждат своите отбори в една от вечните класики на футболна Англия. След дузпи, последвали нулевото равенство за 120 минути футбол Арсенал печели купата, като в главни герои се превръщат Йенс Леман и Патрик Виейра. Бившият немски вратар спасява дузпата на Пол Скоулс, а френският капитан отбеляза хладнокръвно с последният си удар за клуба. Общият резултат след изпълнението на 11-метрови наказателни удари е 5:4 в полза на лондончани. 10-та купа за клуба и 4-та за Арсен Венгер. И тук някъде успехите на "топчиите" изчезнаха за дълго време. Трябва да изминат девет дълги години, преди клубът отново да се поздрави с успех. Датата е 17-ти май, 2014-та година. Изпълненият до краен предел ’'Уембли’' приветства Арсенал и Хъл Сити. Съвсем изненадващо ’’тигрите’' повеждат с два бързи гола, преди Санти Касорла да намали за 1:2 от пряк свободен удар. В 71-та минута се стигна до изравняването с гол на бившия капитан Лоран Косчиелни. В последвалите продължения по-хладнокръвни се оказаха момчетата на Венгер, като Оливие Жиру с пета в наказателното поле осигурява головото подаване за Аарън Рамзи в неговия най-силен сезон за Арсенал. Така уелсецът печели 11 Купа на Асоциацията, празнувайки в стила на Чарли Джордж от 1971 година. На следващата година, отборът на Арсенал защитава трофея от предходната кампания, като това се случва за втори път в неговата история. На 30-ти май, 2015-та година два легендарни клуба от двата най-големи града в Англия излизат в спор за отличието. Арсенал срещу Астън Вила. Арсен Венгер има възможност да изравни Джордж Рамзи по спечелени трофеи в надпреварата(Рамзи има 6 титли на Англия и 6 Купи на ФА с Астън Вила през 19 век) и момчетата на Професора не пропускат тази възможност, като записват разгромна победа с 4:0. Головете са дело на Тио Уолкът, Алексис Санчез, Пер Мертезакер и Оливие Жиру. Микел Артета вдига отличието като капитан на клуба. През 2017 година Арсенал получи шанс да излезе като едноличен лидер по брой на спечелени купи. На 27 май съперниците от Челси, току що станали шампиони на Англия, се целят в дубъл в потвърждение на футболните залози. Ранен гол на Алексис дава преднина на червено-белите, преди Диего Коща да изравни за 1:1. Но шоуто едва сега започваше, когато появилият се като резерва Оливие Жиру центрира и героят от 2014-та година Аарън Рамзи засича с глава за крайното 2:1 и рекордна 13-та Купа на Футболната Асоциация. С този успех Арсен Венгер се превърна в най-успешният мениджър в състезанието със своите 7 завоювани отличия. Това е и последният трофей във витрината на "артилеристите" до този момент. Днес Арсенал излиза за рекорден 21-ти път в спор за отличието, а срещу тях е гордостта на Западен Лондон. Челси има запазено място сред най-добрите в надпреварата. Със своите 8 спечелени купи, момчетата на Франк Лампард и техните фенове имат не един и два повода за гордост през годините или поне през последните 50 години от историята на този турнир. Тимът печели първата си титла на старата Първа Дивизия през 1955-та година, а през същата година е добавен и трофея от т.н. Комюнити Шийлд. Годината е 1970-та, когато "сините" се добират до така желаната Купа на Футболната Асоциация. За целта обаче трябва да изиграят два двубоя срещу тима на Лийдс Юнайтед. След 1:1 на Уембли се стига до преиграване на Олд Трафорд в Манчестър на 29-ти април, като след близо четири часа футбол общо в 2-та мача, ’’пенсионерите’' се добират до 2:1 с победен гол на Дейвид Уеб. През 2020 година се навършват 50 години от този първи триумф за Челси в надпреватата. Привържениците на Челси трябва да преживеят повече от 20 годишно чакане за да видят отново как техните любимци вдигат трофея. Това се случва на 17 май, 1997 година. Един срещу друг излизат съставите на Челси и Мидълзбро, като това е и първото участие на Боро във финал за ФА Къп. Челси открива резултата още в първата минута чрез Ди Матео. Еди Нютън добавя второ попадение за крайното 2:0. Втора купа за "сините" и първа за Рууд Гулит след тежката загуба на отбора с 0:4 във финала през 1994 година срещу Манчестър Юнайтед. 20-ти май, 2000-та година е датата на последния финал за този трофей на стария Уембли преди неговата реконструкция. Челси - Астън Вила в едно добре познато съперничество между тимове от двата най-големи града на Англия. Със скромното 1:0, ’’сините'' прибрират третата си купа в историята и втора в рамките на три години с гол на Роберто Ди Матео. Челси вписва името си в историята на турнира и като първия отбор спечелил финал след реконструкцията на Уембли. През 2007 година, тимът се превръща и в третия клуб, който печели домашен дубъл от купи - купите на Асоциацията и на Лигата. Преди тях, това правят Арсенал през 1993 година и Ливърпул през 2001 година. На 19-ти май, 2007 година Челси и Манчестър Юнайтед в една от новите класики на английския футбол и отново минимална победа с 1:0 за хората на Жозе Моуриньо, което е и първи негов успех в надпреварата. Успехът бе изкован благодарение гола на Дидие Дрогба в продълженията на двубоя. 128-ми финал за Купата на Футболната Асоциация противопостави Челси и Евертън. На 30 май, 2009 година Луис Саха открива за ’'карамелите’' след само 25 секунди игра, а това се оказва и най-бързия гол в историята на състезанието. Малко по-късно Дидие Дрогба и Франк Лампард правят пълен обрат за отбора от Стамфорд бридж. Челси успява да задържи трофея при себе си в две поредни години за първи път от основаването си с победата на 15 май 2010 година. Челси срещу Портсмут в един мач, изпълнен с драма. В началото на втората част ’'помпи’' получават правото да изпълнят дузпа, но Петър Чех спасява удара на Кевин-Принс Боатенг. Само няколко минутки по-късно, Дидие Дрогба вкарва от пряк свободен удар за 1:0. Франк Лампард също се оказва грешник в мача, като пропуска дузпа за Челси и така попадението на Дрогба се оказва достатъчно за шестата купа за Челси и шеста в кариерата на Ашли Коул. Финалът остава в историята с и това, че е първия в който и двата отбора са пропуснали дузпа. А, Дейвид Джеймс е най-старият вратар взимал участие във финал, преди да играе за Англия и на Световното първенство в ЮАР месец по-късно. На 5 май, 2012 година в спор за трофея Челси се изправи срещу Ливърпул. Рамирес и Дрогба дават преднина за ’'сините’', преди Анди Керъл да върне едно попадение, което се оказва недостатъчно за мърсисайдци и достатъчно за седмата купа в турнира за Челси. В този мач Ашли Коул печели рекордна 7 купа в историята, като футболист(1 с Арсенал и 6 с Челси), а Дидие Дрогба става единствения играч вкарал в 4 различни финални двубоя и втори във вечната ранглиста на голмайстори във финали с 4 гола след Иън Ръш, който има 5 попадения в мачовете за трофея. Челси добави 8-та си и последна Купа на ФА през 2018 година. Противник на тима в онзи двубой бе повече от познат, да не говорим за неговия мениджър: Манчестър Юнайтед, воден от Жозе Моуриньо. На 19 май, 2018 година гол от дузпа на Еден Азар след нарушение срещу Оливие Жиру, води в рая възпитаниците на Антонио Конте. Какъвто и да е формата на състезанието, Арсенал и Челси винаги са ни поднасяли футболни класики. През годините се насладихме не на едно и две впечатляващи лондонски дербита. Днес обаче залогът е голям. Победител в 139-ят финал за Купата на Футболната Асоциация. Артилеристите имат да си връщат с лихвите на своят опонент заради изгубеният финал на Лига Европа миналата година. А самата идея, че Микел Артета и Франк Лампард се изправят един срещу друг ни кара да настръхнем. Тези бивши капитани на своите клубове, достигнаха финалната фаза на турнира още в първата си кампания начело. Двата отбора са се срещали два пъти до този момент във финал, като Арсенал неизменно е печелил. Ние, феновете на Артилеристите, се гордеем с 13 спечелени отличия в най-старият футболен турнир. И сме готови да посрещнем 14-то такова с усмивки по лицата и бира в ръка. Каквото и да се случи днес, ние сме Арсенал ! Вчера, днес, утре. Завинаги ! Успех, момчета ! Върнете купата там, където е нейното място ! Вкъщи ! Сбирки за мача ще има в клонове на ASCB в цялата страна. She wore a Yellow Ribbon !
  5. Добър да е денят ви, топчии! Не се и съмняваме, че той ще бъде още по-пъстър и светъл с настъпването на късният следобед. А причината е проста. Английският футбол и нашият любим Арсенал се завръщат на телевизионните екрани. Измина по-малко от месец, откакто за последно наблюдавахме момчетата на Артета. Това се случи на финала за Купата на ФА срещу Челси и сладката победа с 2:1. Днес от 18:30 часа българско време, Арсенал ще премери сили срещу състава на Ливърпуул в спор за трофея на Къмюнити Шийлд. Двубоят ще може да бъде наблюдаван пряко по Диема Спорт 2. Съдия на срещата ще бъде Андре Маринър. А мястото на което ще се проведе събитието е повече от ясно - стадион Уембли, Лондон. Настанете се удобно, защото първо ще ви запознаем накратко със състезанието, след което ще ви предадем думите на Микел Артета от пресконференцията. Къмюнити Шийлд се провежда от 1908 г. насам, заменяйки тогавашният турнир Шериф на Лондонския благотворителен Щит. Последният носител на стария формат е съставът на Уотфорд. А първият победител в новото състезание е отбора на Манчестър Юнайтед. Именно ‘‘червените дяволи‘‘ са клуба, печелил най-много пъти надпреварата. 21 трофея, от които 4 са споделени с други отбори. Арсенал се нарежда на 2-ро място по брой спечелени щита със своите 15 отличия. Едно единствено от тях е споделено. Не с кой друг, а със съседите от Тотнъм. Това се случва през 1991 г. На 3-та позиция стои днешният опонент на Артилеристите - Ливърпуул. Мърсисайдци също са носители на 15 отличия в състезанието, като 5 от тях са споделени. Турнирът е своеобразната супер купа на Англия под егидата на Футболната Асоциация и официално признат от УЕФА. Приходите от мача се разпределят на обществени инициативи и благотворителни организации в цялата страна. Интересното в случая е, че обикновено приходите от продадени програмки за мача отиват при 124-те клуба, които започват надпреварата в ФА Къп от 1-ят й кръг. Използваме думата интересно, защото все пак в днешния ден, фенове на Уембли няма да има. Мачът се играе между шампионът и носителят на купата. При евентуален дубъл, един срещу друг се изправят първият срещу вторият в крайното класиране на предходния сезон. При равен резултат в редовното време се бият дузпи. В момента носител на отличието е Манчестър Сити, който миналата година победи Ливърпуул именно след изпълнение на дузпи. А нашият любим Арсенал вдигна Щита за последно през 2017 г. Съперник беше Челси, а победата дойде след изпълнение на 11-метрови наказателни удари и краен резултат 4:1. Ливърпуул - Арсенал. Класика в английската игра. Двубой, който през годините ни е дал не един и два незабравими спомена, независимо от формата на битката. Двата отбора се срещнаха за последно в спор за отличието през 2002 г. Топчиите надвиха своя опонент с 1:0, а попадението бе отбелязано от Жилберто Силва. Днес, Артета има нелеката задача да надвие настоящият шампион на Англия. При евентуален успех, баскът ще вдигне и този трофей като играч и треньор на Арсенал. Припомняме, че Микел Артета спечели Къмюнити Шийлд като състезател на Топчиите през 2014 и 2015 г. Не липсват кадрови проблеми в състава на Топчиите. Двубоят със сигурност ще пропуснат защитниците Пабло Мари, Шкодран Мустафи и Калъм Чеймбърс. Тяхното завръщане се очаква да стане в края на месец септември. В действие няма да видим също така и Габриел Мартинели. Бразилецът все още лекува травма в коляното. Предполага се, че младата звезда на Артилеристите ще отсъства от терените до края на тази година. Под въпрос са евентуалните включвания на Матео Гендузи и Месут Йозил. Неясно е и кой ще застане под рамката на вратата. Бернд Лено взе участие в последната контрола на Арсенал. Тя бе срещу МК Донс във вторник. По този начин, немският вратар записа неофициално завръщане след контузията си. Според слуховете, в момента Емилиано Мартинез е под карантина. Причината за това е неговото завръщане на Острова след почивка. Наистина е интересно да видим кой все пак ще сложи вратарските ръкавици. Все още липсват потвърждения за новият договор на Пиер-Емерик Обамеянг и привличането на Габриел Магаляеш от Лил. Както и дали Дани Себайос ще остане в клуба и през новата кампания. Следим всички ситуации с интерес и ще Ви информираме незабавно при осъществяване на някоя от сделките. Микел Артета бе засипан с не малко въпроси на пресконференцията в четвъртък вечер. Въпроси, които до един касаят бъдещето на клуба. На Артета и компания им се налага да излязат в официален мач едва три седмици след края на предходния сезон. А това винаги е нелека задача. Ето какво заяви испанецът. ‘’Ние наистина харесваме работата си и имаме привилегията да работим в този бранш. Трябваше ни известно време, за да размислим какво сме постигнали , а също така и за да отдалечим умовете си малко настрана от футбола. Имахме шанса да го направим не както обикновено, но пък мисля, че все пак времето бе достатъчно. Играчите изглеждат готови както физически, така и психически. Готови сме за старта. Нямаме друг избор, в събота играем мач за купа. Проведохме две тренировки. По този начин, предстоящият ни мач идва в средата на нашият мини предсезон. Очевидно не е най-подходящият момент за провеждането на този финал, но играчите са мотивирани. Имаме нов шанс за трофей и ще се борим.’’ Испанският наставник продължи с темата за Уилиам Салиба. ‘’Той тренира усилено. Оставането му тук в Лондон бе от жизнено значение за неговата пълноценна подготовка. Наистина изглежда готов. Има много неща обаче, които са нови за него и той ще трябва да се адаптира. Той има качествата да бъде в нашият футболен клуб и съм сигурен, че е неизменима част от нашето бъдеще.’' Артета продължи с това дали някой от играчите е под карантина. ‘'Не. Нямаме играчи, които да са под карантина. Преживяхме различни моменти с всички правила и ограничения, наложени от правителството и Висшата Лига. Човек никога не знае какво ще се случи на следващия ден, но се опитваме да се адаптираме и да накараме отбора да излезе в събота крайно мотивиран.’' Една от най-важните и обсъждани теми в Арсенал е голмайсторът на отбора - Обамеянг. ‘’Продължавам да бъда позитивен. Проведохме няколко наистина добри разговора с него и неговият агент. Чувствам увереност в това, че скоро ще постигнем споразумение. Той би трябвало да бъде много щастлив, ако успее да остане в отбора за дълго време. Мисля, че хората ще се зарадват на тази новина. Това са моите мнение и усещане по темата.’' Засегната бе и темата по финиширане в топ 4. ‘’Нека видим как ще изглеждаме след края на трансферния прозорец. Той бе отворен съвсем на скоро и всичко изглежда и се случва доста бавно в момента. Предстои да се случат много неща до 6-ти октомври. От друга страна няма значение с кого разполагаме, 100 на 100 ще се борим за върха.’' За амбициите на Вилиан да спечели Шампионската Лига и Габриел Магаляеш. ‘’Това е правилният дух ! Искам да разполагам с играчи, които са оптимисти. Играчи, които искат и желаят да спечелят нещо с клуба. Това е усещането, което получих още в първият ден в който се срещнах с Вилиан. Мисля, че той ще допринесе още качества в състава ни. Несъмнено той разполага с манталитет на победител. Колкото до Габриел, все още няма нищо официално. Сделката не е финализирана. Всички знаете, че той е играч, който следим от дълго време. Надяваме се съвсем скоро той да бъде прибавен в редиците ни.’' Микел проговори и по темата, касаеща евентуалното напускане на Мейтланд-Найлс посока Уулвс. ‘’Да, ние също четем доста новини за собствените ни играчи. Не е лошо, че другите клубове го искат. Той е играч, който много харесвам още откакто пристигнах тук. И най-добрият начин да го покажа беше да го пусна в някои от най-важните ни мачове през изминалия сезон. Винаги съм отворен за това да изслушвам какво чувства даден състезател по време на кариерата си. Обикновено след това давам мнението си и как виждам нещата отстрани. Казвам какво очаквам от играча и преценявам дали се разбираме правилно. И всичко това за да могат нещата да вървят само и единствено нагоре. Ако има нещо, което не сработва в даден момент, говоря отново с играча и клуба и всички заедно намираме правилното решение. Дойде ред и на Матео Гендузи. ‘'Да, разговарях с него след края на сезона. Мисля, че бях ясен когато казах, че всеки стартира във футбола от нулата. Всички в клуба имат и ще продължават да имат еднакъв шанс за изява и възможности. Всеки ще трябва да се доказва с отношение. Всеки ще трябва да доказва, че е по-добър от своите съотборници и да допринася за това, което искаме да постигнем през следващата кампания.’' Завършваме пресконференцията с надеждите за Дани Себайос и възстановяването на Лено. ‘’В момента водим разговори с Дани и той много добре знае какво мисля за него. Той беше откровен с мен, когато ми каза, че иска да остане при нас. Очевидно е, че Реал Мадрид е замесен и все още не знам какво искат да правят с играча. Той е състезател от който се интересуваме, защото през последните месеци от кампанията видяхме на какво наистина е способен.’' ‘'Харесва ми, че разполагам с вратари като Бернд Лено и Еми Мартинез. Радвам се, че и двамата са в отбора. Но и двамата знаят, че в първия ден от предсезона всичко започва от начало и те ще трябва да се борят за своето титулярно място. Но ако мога така да кажа, не искам и двамата да бъдат щастливи. Искам този, който не играе да бъде разстроен. Така се поражда конкуренцията и битката за титулярно място. Иначе да, Бернд е готов за игра. Той беше почти готов за мача срещу Челси, но не искахме да рискуваме. Сега той е в отлично състояние. Освен това мисля, че Лено е щастлив за своят колега. Не би трябвало да има причина Лено да е обиден по някакъв начин. Няма за какво. Мисля, че знае и разбира позицията на Еми в този клуб и за това колко е бил търпелив през годините.’' ‘’Домакинството срещу Ливърпуул за първенството ни вдъхна увереност. Повярвахме, че можем да се изправим срещу друг голям отбор и да го победим. Направихме го след това и срещу Манчестър Сити, както и срещу Челси. Онзи момент бе повратен за преобразяването ни.’' Сбирки за мача ще има в клонове на Арсенал България в цялата страна. Ако все още не знаете къде се събира вашият клон за срещите, потърсете информация в нашият форум или се свържете с вашият представител. Освен всичко друго, силно се надяваме освен за емблемата, днес играчите да играят и за Хърбърт Чапман. На този ден през 1925 година, най-великият мениджър в историята на Арсенал, извежда отбора в първият си мач в лигата. Пожелаваме успех на отбора днес ! До върха се стига стъпка по стъпка, а не за една нощ. Артилеристи. Вчера. Днес. Утре. Завинаги.
×
×
  • Create New...