Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'футболна история'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 3 results

  1. Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие. Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели. В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък. Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри. ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал) Рефер: Д.Пиърсън 20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!
  2. Автор: Пламен Томов Днес е специален ден за всички привърженици на Арсенал на земята и в морската шир, защото нашият любим клуб празнува деня на своето създаване! Някъде в късната октомврийска есен на 1886 година, шотландецът Дейвид Данскин заедно със своите приятели оръжейните работници Илайджа Уоткинс, Джон Хъмбъл и Ричард Пиърс решават да се събират и да ритат топка в своето свободно време в Уулич, Лондон. Те, заедно с двамата бивши играчи на Нотингам Форест Фред Биърдсли и Морис Бейтс вдъхновяват общо 15 мъже да дадат по някой друг шилинг, за да си закупят топката с която да практикуват набиращата популярност игра. Към месец декември си уреждат своя първи двубой срещу Ийстбърн Уондърърс. Датата е 11 декември 1886 година, като тези мечтатели нямащи, нито екипи, нито име с което да се представят, както и игрище успяват да победят с 6:0! Тогава били известни със скромното Дайъл Скуеър. По-късно, на Коледа, в лондонския пъб Ройъл Оук на чаша грог приемат за име Ройъл Арсенал, като комбинация от името на кръчмата и това на оръжейната фабрика. Освен това получават, като подарък от Нотингам Форест комплект червени фланелки, които приемат за свой цвят и решават да се занимават сериозно с играта Футбол. Така в рамките на около два месеца се ражда едно от най-известните имена в света на спорта, синоним на традиции, реликви, страст, любов и успех. Ражда се Арсенал Лондон! Прочутите червени екипи, които приемат белия цвят на ръкавите през 1933 година по идея на Хърбърт Чапмън През своята история видяла декади на успех и величие, но и такива на разочарования и болка, „топчиите” се превръщат в отговора на Лондон към доминацията на отборите от северозападна Англия. Със завоюваните 13 шампионски титли, 14 рекордни купи на Футболната асоциация, 2 купи на Футболната лига, 16 Камюнитии/Чарити шийлд, 1 Купа за стогодишнината на футболната лига и 2 европейски отличия са един от трите най-успешни английски отбора в историята. В книгите за рекорди е и онази титла без загуба от 2003-04 година, с което е изравнено и подобрено постижението на първите шампиони от Престън Норт Енд. Съставът на Арсенал, който печели първата си титла на Англия през 1931 година Клубът, обаче има и много десетилетия белязани с провали на и извън терена, което донякъде носи и онзи особен колорит около „червено-белите” от Излингтън. Любимият тим на Кралицата е дал на играта величави имена като Хърбърт Чапмън, Джодж Алисън, Том Уитъкър, Джордж Греъм, Арсен Венгер, Денис Бергкамп, Тиери Анри, Тони Адамс, Иън Райт, Джо Мърсър, Клиф Бастин, Тед Дрейк, Алекс Джеймс, Еди Хапгууд, Лиъм Брейди, Роберт Пирес и мн.др. Арсенал ще остане в историята с първите номерирани фланелки още през 1928 година, когато на 25 август излиза с такива в мач срещу Дъ Уенздей, въвеждането на прочутата система за игра WM, първи мач предаван по телевизията когато на 16 септември 1935 година са играли Арсенал срещу резервите на клуба, първия доминиращ състав правещ династия във футбола, когато през 30-те години на 20 век е безспорно най-силния тим в света. Тогава в мач срещу Световните първенци от Италия, за състава на Англия стартират 7 футболисти на Арсенал и това е ненадминато постижение и досега в историята на английския футбол, а победа с 3:2 е характеризирана като „Битката за Хайбъри” от 1934 година. В тези години е записано и най-високото посещение в историята на клуба, като 73 295 зрители присъстват на домакинския мач със Съндърланд на 9 март 1935 година. Арсенал е намерил място и в литературата, като двама титани са били вдъхновени от "Великия клуб". Онзи странен мач с Динамо Москва през есента на 1945 година, кара Джордж Оруел, да напише есето The sporting spirit, където описва спорта като война без изстрели. Именно, обаче Втората световна война спира възхода на нашия велик клуб точно в неговите най-хубави и романтични години, като 9 футболисти губят живота си в нея и това е най-пострадалия тим в Англия. Битието на обикновения футболен запалянко с неговите надежди, мъка и радост идваща от любимия отбор е описана в книгата Fever pitch. Един истински шедьовър за великата игра на пожизнения фен и брилянтен писател Ник Хорнби. Fever pitch! 7 „артилеристи” са вдигали Световната купа, като играчи на клуба с което „Арсенал” е пред своите конкуренти в Англия. Джордж Ийстъм с Англия през 1966 година, Патрик Виейра и Еманюел Пети с Франция през 1998 година, Франсеск Фабрегас със Испания през 2010 година и германските национални състезатели Месут Йозил, Пер Мертезакер и Лукас Подолски през 2014 година са истински легенди на световния футбол. „Непобедимите` 49“ от 2003/04 Ние от "Арсенал България" Ви пожелаваме много върхови емоции, посещения на мачове на отбора, титли и купи на които да се радваме взаимно! Помнете кои сте, помнете какво сте и помнете кого представлявате! Честит Рожден Ден, Арсенал! Happy birthday to The Asrenal FC! Футболна носталгия П.с. Статията, с която подновихме живота на нашата интернет страница през юни е свързана с основаването на клуба, шотландската връзка в този процес и въобще в историята на Арсенал. Предлагаме Ви линк към нея:
  3. Има дати, които е записано във вселенското пространство да останат гравирани в историята. С добро, а в много случаи с лошо. Но, най-ценното е когато от тъмнината на лошото изгрее пламъка на хубавото в човешкото битие. Това, което наричаме съдба има своите невидими нишки, които не усещаме и които са вплетени в случващото се край нас, оставяйки усещането за предопределеност и чувството на свързаност между хора, обстоятелства, съдби, истории. Датата 06 февруари 1958 година, носи по много от всичко изброено. Трагедия, печал, непреодолима мъка, съпричастност, човещина и героизъм от най-висша категория. Дата, която ще възкреси от пепелта всички изконни човешки ценности, ще ни бъде пътеводна светлина в най-трудни моменти и ще ни напомня, че първо и преди всичко сме хора. През втората половина на 50-те години Манчестър Юнайтед е най-силния тим в Британия, спечелил две поредни титли и отправил предизвикателство към Купата на европейските шампиони. Съдбата обвързва този тим на Юнайтед и Арсенал в нещо много стойностно за историята на играта и за следващите поколения. И въпреки че динамиката на „Великата игра“ ще разпалва пожара на футболната враждебност между двата футболни гиганта, то те завинаги ще останат свързани в онова трагично събитие и последвалите прояви на класа и уважение. Такива, каквито подхождат и са типични на най-големите. Каквито са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Категорично и без никакво съмнение! Датата е 01 февруари, 1958 година . Известни като „Децата на Сър Мат“, Манчестър Юнайтед гостуват в Северен Лондон в един мач, който се превръща в класика, а много хора по онова време го определят като най-добрата футболна среща в историята, след която може да не гледаш повече този спорт. За жалост това е и последната изява на една легендарна генерация британски футболисти на английска земя. В този съботен ден на „Хайбъри“ се стичат многобройната тълпа от 63 578 души, които не знаят, че ще се насладят за последно на един от най-силните британски отбори в история при срещата им с техния любим Арсенал. Дънкан Едуардс дава един от своите последни автографи на Хайбъри. Този мач е бил наслада за окото, триумф на нападателната игра и доказателство за това кое първенство е номер едно в света. Тогава, сега и завинаги! На почивката Юнайтед води с 3:0, за да се вдигнат „артилеристите“ и доведат нещата до 3:3. В репортажите от мача се споменава, че това предизвиква стена от звук и истерия по трибуните на стадиона в Излингтън, а в добавка оловно сивото небе създава обстановката на класическото английско дерби, при което резултата се движи по ръба на бръснача, а обратите следват един след друг. За радост на тълпата, която знае как да обича и подкрепя своя тим и да уважава достойнствата на противниците. Екстаза на Арсенал и агресията от трибуните не могат да пречупят гостите, и те вкарват нови два гола, преди един късен такъв за Лондончани да финализира класиката при резултат 4:5 за гостите от Салфорд. Този резултат от една страна носи нота на горчивина за „топчиите“, но от друга напомня на всички, че класата и духа на „Добрия стар Арсенал“ е налице, нищо че напоследък са леко поизвехтели. Лидерството на капитана Дейв Боуен е забележително и е точно това, което се очаква от капитана на най-големия клуб на Южна Англия. За разлика от него, Джак Келси на вратата прави необясними грешки в тази среща, които рефлектират в промяна на цифровото изражение на светлинното табло. Келси е считан за един от най-великите вратари в историята на Арсенал с 327 мача и шампионско участие през 1952-53 година, както и такъв за Уелс, където се конкурира за вратарската позиция със стража на Манчестър Юнайтед Хари Грег. Дейв Боуен също е от Уелс и води своята страна на Световната купа през 1958 година в Швеция, където „драконите“ играят героичен четвъртфинал срещу Пеле и Бразилия. Келси и Боуен са първите „топчии“, които играят на Световно първенство за историческите книги и това не е случайно като се има предвид класата и техния характер. Точно обаче в този мач Джак допуска спад във формата си, което води до 3 гола на Дънкан Едуардс , Боби Чарлтън и Томи Тейлър за гостите. Нещо, което в онези години не е било изненада и разбираемо Юнайтед излиза като за „сиеста“ след почивката. Арсенал обаче записва 3 гола за 3 минути, които влизат завинаги в историята на Лондончани. Дейвид Хърд(по-късно играе за Ман Юнайтед) и два гола на Джими Блуумфийлд между 59 и 61 минута предизвикват истерия и сцени на лудост на Хайбъри. След още 5 минути вдъхновени от Денис Вайълет и …. Джак Келси, гостите водят с 5:3, с което получават сравнения, че са като прочутите унгарци от 50-те години, които винаги вкарват в повече от своя съперник. Друг уелсчанин в лицето на Дерек Тапскот оформя легендарното 4:5 в един мач, който завинаги ще остане в световната футболна история. А, Вик Гроувс дори е на милиметри от знаменито изравняване в последните секунди на двубоя... Пред вратата на Джак Келси. Според официалната страница на Арсенал в интернет по онези времена тези, които са имали възможността да гледат Юнайтед на живо са били истински щастливци. Нещо, което обаче не може да се каже за 5 футболисти взели участие в тази битка, както и още други трима техни колеги, които отиват във вечността на 6 февруари в мразовития и снежен Мюнхен. А освен тях и още 15 души от клуба и журналисти, които никога не се завръщат в Англия при своите семейства. В онези времена Арсенал е далеч от борбата за трофеи, но класата и уважението показано към Юнайтед е огромно. В програмата за мача на резервите срещу Саутенд Юнайтед е помолено привържениците да запазят 2 минути тишина в чест на загиналите играчи на Юнайтед. В програмата за следващия домакински мач срещу Болтън Уондърърс на 18 февруари са отделени 2 страници в които се отдава почит на загиналите играчи и на техния мениджър, а по-късно и за единствен път в историята е поставена снимка на първа страница на гениалния Дънкан Едуардс. Две страници посветени на Мат Бъзби и Манчестър Юнайтед в програмата за мача с Болтън на 18.02.1958 година. Дънкан Едуардс е един от най-великите. Снимка от първа страница на програма за мач на Арсенал! Едно отношение, което показва каква голяма загуба за Британия и за спорта въобще е тази самолетна катастрофа. В последствие тези два клуба завинаги ще останат дълбоко свързани и с поредица от легендарни сблъсъци на всички фронтове, превърнали се в една от запазените марки на английския футбол. Днес камбаните в Манчестър и в параклиса в Мюнхен ще бият в знак на траур за 63-и път след онзи злокобен февруарски ден на 1958 година. 6 февруари 1958 година се превръща в най-черния ден от историята на Манчестър Юнайтед, след като онази самолетна катастрофа причинява смъртта на 23 души. Загиват „Бебета на Сър Мат“, за да се превърнат завинаги в „Цветята на Манчестър“. Един от най-силните футболни отбори в историята на играта, който трагично си отива, за да се превърне в легенда. В началото на сезон 1957-58 „Червените дяволи” са си поставили амбициозната цел за трета поредна титла, атака на Купата на Асоциацията и пробив в Европа. Но, не би! В студената и мразовита зима, сковала Европа, съдбата решава да скове този велик състав, при това по един трагичен начин. Празнуващи класирането си на полуфинал след 3:3 срещу Цървена Звезда, те кацат да заредят гориво в Мюнхен и никого повече не успяват да излетят. Двата опита на капитан Тейн и помощникът му Реймънт се оказват неуспешни, което ги кара да направят трети и оказал се фатален такъв. В 15:03 минути на този фатален ден, самолета на Британските европейски авиолинии излиза от пистата, врязва се с крило в намираща се в съседство къща, корпусът му удря дърво, следва експлозия, хаос, паника, трагедия на борда. Очевидци разказват как Били Уилън се моли и казва, че „ако това е краят, то той е готов за него”. Хари Грег изнася в несвяст телата на своите съотборници. Спасява Боби Чарлтън, изнася и тялото на Денис Вайълет, за да изпадне и той в безсъзнание. Преди това обаче спасява и майка с нейното бебе. Има апокрифна история, че на борда е била бременна жена с фамилия Лукич и това е бъдещия вратар на Арсенал Джон Лукич. Това, разбира се не е вярно, тъй като гостувалият за 15-я Рожден ден на „българските топчии“ вратар е роден през 1960 година. Така или иначе, на борда е било страшно! Летището в Мюнхен. 06 февруари 1958 година. Трудно можем да си представим агонията на умиращи тела в разсечения и горящ самолет, звуците и стоновете на смъртта и ужаса изпитан от тези хора, там в мразовития мюнхенски следобед. Помощник мениджъра на тима Джим Мърфи, който пропуска гостуването в Югославия идва да посети борещите за живота си в баварска болница Дънкан Едуардс, Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Бъзби е в кома и лежи в кислородна камера, Боби се възстановява бързо от травмите, но никой не вярва, че ще може да играе отново футбол. А Дънкан пита как е завършил мача с Уулвс и после умира, за да остане завинаги в сърцата на футболна Англия. При тази ужасна трагедия загиват 8 футболисти, а Юнайтед е тотално разстресен, като земетръс от най-висока степен. До края на сезона записва една победа и завършва на 14-о място. Достига до финал за Купата и там пада от Болтън с 0:2. В Европа от Мадрид предлагат купата да бъде връчена на манчестърци в знак на уважение, но УЕФА отказва. Манчестър Сити са поканени да заменят своите съседи, но отказват, а техният немски вратар Берт Траутман/една истинска футболна знаменитост, който пази във финал за Купата със счупен прешлен/ се явява модератор и преводач в преговорите, за учредяване на фонд в Германия, който да подпомогне жертвите от трагедията. Докато се случва това, Мат Бъзби е излязъл от комата и се лекува от депресия в Швейцария, за да се вдигне точно преди финала за Купата и да си постави за цел да изгради отново непобедим и харизматичен отбор. И го прави, като успеха им точно 10 години по-късно срещу Бенфика е това, което кара всички оцелели да почувстват облекчение и чувство на изпълнен дълг към своите трагични съотборници – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Били Уилън, Дънкан Едуардс и хора от делегацията на Манчестър Юнайтед, журналисти, пътници. Общо 23 души. Капитан Тейн е обвинен, че е причинил трагедията заради замръзналите криле на самолета и едва 10 години по-късно успява да бъде оневинен, когато се доказва че пистата не е била изчистена и това е причина за катастрофата. 10 години на психически ужас, от който той излиза с изчистено име. Сър Мат и Сър Боби пък записват имената си със златни букви в историята на футбола и оставят наследство, от което всички следващи генерации се учат и развиват. А в знак на почит Ерик Уинтърс написва песента „Цветята на Манчестър”, която първо е изпълнена от ливърпулската фолк група The Spinners през 1962 година, а великият Morissey издава песента „Munich air disaster, 1958” през 2004 година. И, ако тук става дума за един от най-великите и популярни спортни отбори на света, ние от „Арсенал България“ не забравяме и няколко други емблематични трагедии, свързани със самолетни катастрофи. На 4 май 1949 година се разбива самолетът, превозващ великия тим на Торино: най-силният отбор на Италия по това време „Grande Torino“, при който загиват 18 футболисти начело с големия треньор Ерньо Ебстайн, оцелял от концлагерите унгарски евреин, и легендарния капитан Валентино Мацола. Сякаш неговото момченце Сандриньо продължава пътя на баща си, за да се превърне в лидера на големия Интер от 60-те години на миналия век. На 11 август 1979 година в небето над Днепродзержинск, днешна Украйна, се сблъскват 2 самолета Ту-134 А, при което загиват 178 души, сред които 17 играчи на ФК Пахтакор Ташкент, отбелязвайки най-голямата авиокатастрофа в епохата на бившия СССР и втора в световната история въобще. Фактът, че загива футболен отбор е причина да се разчуе за случая в епохата на т.н. „Желязна завеса“. В най-ново време 76 души загиват, за да превърнат скромния бразилски тим Чапекоензе в легенда при полета им за финала за Копа Судамерикана. Оцеляват едва 3 фуболисти и общо 5 човека, като вратарят Джаксон Фолман е бил с Библията в ръцете си при трагедията. По-късно Южноамериканската Конфедерация КОНМЕБОЛ връчва купата посмъртно на бразилския отбор, за разлика от УЕФА, която не иска да си наруши принципите през 1958 година . През януари 2019 година самолет с аржентинския играч Емилиано Сала пада в Английския канал при полета му от Нант към уелския Кардиф, където той така и не успява да заиграе. И когато говорим за нишките на живота, то такава е как един от оцелелите в лицето на Сър Боби Чарлтън ще бъде водеща фигура в първия триумф на английски отбор за Европейската купа, което е едно галено намигване на съдбата, при това напълно заслужено. Това са от онези моменти в спорта и живота, които ни карат да се усмихваме, дори когато има толкова поводи за тъга и сълзи. Сър Боби на Хайбъри на 01 февруари 1958 година. Респект за всички тези, които загинаха при тези катастрофи, както и на тези които оставиха своите клубни пристрастия пред лицето на смъртта и живота! Респект за ФК Арсенал Лондон, който винаги е показвал огромна класа в отношението си към другите и това е още един повод за гордост на всеки един ИЗБРАН да бъде привърженик на великия тим от Северен Лондон! Програма на Арсенал със снимки от този епохален мач. Материалът е авторски, като при написването му е използвана информация от книгата „Цветята на Манчестър“, официалните страници на Арсенал, Манчестър Юнайтед, Торино, Пахтакор Ташкент и фенската страница The Arsenal history.
×
×
  • Create New...