Search the Community

Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие. Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели. В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък. Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри. ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал) Рефер: Д.Пиърсън 20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!

Автор: Пламен Томов Днес е специален ден за всички привърженици на Арсенал на земята и в морската шир, защото нашият любим клуб празнува деня на своето създаване! Някъде в късната октомврийска есен на 1886 година, шотландецът Дейвид Данскин заедно със своите приятели оръжейните работници Илайджа Уоткинс, Джон Хъмбъл и Ричард Пиърс решават да се събират и да ритат топка в своето свободно време в Уулич, Лондон. Те, заедно с двамата бивши играчи на Нотингам Форест Фред Биърдсли и Морис Бейтс вдъхновяват общо 15 мъже да дадат по някой друг шилинг, за да си закупят топката с която да практикуват набиращата популярност игра. Към месец декември си уреждат своя първи двубой срещу Ийстбърн Уондърърс. Датата е 11 декември 1886 година, като тези мечтатели нямащи, нито екипи, нито име с което да се представят, както и игрище успяват да победят с 6:0! Тогава били известни със скромното Дайъл Скуеър. По-късно, на Коледа, в лондонския пъб Ройъл Оук на чаша грог приемат за име Ройъл Арсенал, като комбинация от името на кръчмата и това на оръжейната фабрика. Освен това получават, като подарък от Нотингам Форест комплект червени фланелки, които приемат за свой цвят и решават да се занимават сериозно с играта Футбол. Така в рамките на около два месеца се ражда едно от най-известните имена в света на спорта, синоним на традиции, реликви, страст, любов и успех. Ражда се Арсенал Лондон! Прочутите червени екипи, които приемат белия цвят на ръкавите през 1933 година по идея на Хърбърт Чапмън През своята история видяла декади на успех и величие, но и такива на разочарования и болка, „топчиите” се превръщат в отговора на Лондон към доминацията на отборите от северозападна Англия. Със завоюваните 13 шампионски титли, 14 рекордни купи на Футболната асоциация, 2 купи на Футболната лига, 16 Камюнитии/Чарити шийлд, 1 Купа за стогодишнината на футболната лига и 2 европейски отличия са един от трите най-успешни английски отбора в историята. В книгите за рекорди е и онази титла без загуба от 2003-04 година, с което е изравнено и подобрено постижението на първите шампиони от Престън Норт Енд. Съставът на Арсенал, който печели първата си титла на Англия през 1931 година Клубът, обаче има и много десетилетия белязани с провали на и извън терена, което донякъде носи и онзи особен колорит около „червено-белите” от Излингтън. Любимият тим на Кралицата е дал на играта величави имена като Хърбърт Чапмън, Джодж Алисън, Том Уитъкър, Джордж Греъм, Арсен Венгер, Денис Бергкамп, Тиери Анри, Тони Адамс, Иън Райт, Джо Мърсър, Клиф Бастин, Тед Дрейк, Алекс Джеймс, Еди Хапгууд, Лиъм Брейди, Роберт Пирес и мн.др. Арсенал ще остане в историята с първите номерирани фланелки още през 1928 година, когато на 25 август излиза с такива в мач срещу Дъ Уенздей, въвеждането на прочутата система за игра WM, първи мач предаван по телевизията когато на 16 септември 1935 година са играли Арсенал срещу резервите на клуба, първия доминиращ състав правещ династия във футбола, когато през 30-те години на 20 век е безспорно най-силния тим в света. Тогава в мач срещу Световните първенци от Италия, за състава на Англия стартират 7 футболисти на Арсенал и това е ненадминато постижение и досега в историята на английския футбол, а победа с 3:2 е характеризирана като „Битката за Хайбъри” от 1934 година. В тези години е записано и най-високото посещение в историята на клуба, като 73 295 зрители присъстват на домакинския мач със Съндърланд на 9 март 1935 година. Арсенал е намерил място и в литературата, като двама титани са били вдъхновени от "Великия клуб". Онзи странен мач с Динамо Москва през есента на 1945 година, кара Джордж Оруел, да напише есето The sporting spirit, където описва спорта като война без изстрели. Именно, обаче Втората световна война спира възхода на нашия велик клуб точно в неговите най-хубави и романтични години, като 9 футболисти губят живота си в нея и това е най-пострадалия тим в Англия. Битието на обикновения футболен запалянко с неговите надежди, мъка и радост идваща от любимия отбор е описана в книгата Fever pitch. Един истински шедьовър за великата игра на пожизнения фен и брилянтен писател Ник Хорнби. Fever pitch! 7 „артилеристи” са вдигали Световната купа, като играчи на клуба с което „Арсенал” е пред своите конкуренти в Англия. Джордж Ийстъм с Англия през 1966 година, Патрик Виейра и Еманюел Пети с Франция през 1998 година, Франсеск Фабрегас със Испания през 2010 година и германските национални състезатели Месут Йозил, Пер Мертезакер и Лукас Подолски през 2014 година са истински легенди на световния футбол. „Непобедимите` 49“ от 2003/04 Ние от "Арсенал България" Ви пожелаваме много върхови емоции, посещения на мачове на отбора, титли и купи на които да се радваме взаимно! Помнете кои сте, помнете какво сте и помнете кого представлявате! Честит Рожден Ден, Арсенал! Happy birthday to The Asrenal FC! Футболна носталгия П.с. Статията, с която подновихме живота на нашата интернет страница през юни е свързана с основаването на клуба, шотландската връзка в този процес и въобще в историята на Арсенал. Предлагаме Ви линк към нея: