Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'футболни легенди'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 2 results

  1. „Помни кой си, какво си и кого представляваш!“ Крилата фраза, изречена от една от най-обичаните фигури, свързани с Арсенал. Фраза, която всеки може да приложи към своя живот, фамилни традиции, наследство и ценности, които изповядва. Фраза, изречена от една от най-трагичните фигури в историята на лондонския клуб и избродирала със златни букви името си в аналите на футбола на Острова. Днес стават 20 години от смъртта на един истински кавалер както с топката на терена, така и извън него. Олицетворение на класа, стил и възпитание. Джентълмен, който бе като британски лъв на терена с бразилска филигранна техника. И не случайно е наричан "Бразилецът от Люишъм". Той завоюва 2 титли на старата Първа дивизия, спечели 14 повиквателни за Англия, в които „трите лъва“ нямат загуба, но не можа да спечели битката с рака. Не я спечелва, но спечели любовта и сърцата на всички истински привърженици на "Великата игра" независимо от цвят, пол или клубно пристрастие. Истинските хора не умират! Велика фигура, която и до днес е обичана от феновете на Лийдс Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Хъл Сити и Норич Сити, чиито цветове е защитавал с чест и гордост. А пък фенове на Арсенал го обожават, защото той показа какво е да бъдеш отдаден на това което обичаш и на хората които те обичат. Забележителен е начинът, по който Роки приема случващото се дни преди края. Обажда се на своята майка Линда и на нейното притеснение за начина, по който говори той спокойно и отговаря, че му трябва малко почивка и след като поспи всичко ще бъде наред. Каква ирония, след като заспива завинаги, той се превръща в легенда, която кара дори привържениците на противниковите отбори да замълчат в знак на уважение към ценностите, обаянието и харизмата, които този човек е излъчвал. Големи са притесненията часове след неговата кончина, когато на „Хайбъри“ трябва да се срещнат Арсенал и Спърс от провокативно поведение по време на минутата мълчание в негова памет. Арбитърът Пол Дъркин е бил предупреден да прекъсне мача, ако има вулгарно поведение от гостуващите привърженици. Но не би. Това е един от мачовете, когато всички запазват уважение към един тих, възпитан и галантен човек от една отминала епоха, който по онова време вече изчезва като модел футболист и личност, когато все повече егоизма властва в играта. С Шампионската купа за сезон 1991 година! В книгата си за него Джeймс Лейтън казва, че усмивката, добротата и човещината, прибавени към неговата футболна класа го правят незабравим и днес, а Кен Бейтс, който го привлича в Челси, смята, че би бил истинска телевизионна звезда, като футболен анализатор. В годините, когато се наложи като стил минутите за почит да бъдат с ръкопляскания, за да се избегне евентуално освиркване, реакцията на феновете на Тотнъм в оня мач, показва каква личност е бил Дейвид Рокасъл. Иън Райт говори през сълзи за своя приятел и съотборник, с кого са израснали в един район на Голям Лондон. Райти смята за любим мач своя дебют за Арсенал, когато вкарва 3 гола на Саутхямптън, а Роки добавя още един гол, но по-важното, което казва, че най-голямата негова привилегия в играта не са титлите и купите или пък мачовете за Англия, а това че е бил съотборник с Дейвид Рокасъл. Приятели на и извън терена. Завинаги! Иън Райт споделя в своята автобиография "Футболът, моят живот!" /която от фен клуба "Арсенал България" издадохме в началото на 2021 година/, че новината за смъртта на Роки на 31-ви март, 2001 година направо го смазва. И въпреки че тя не идва като гръм от ясно небе е бил неутешим. Като малко дете, което се съдира от плач и нищо не е способно да го успокои. Дни наред не е можел да излезе от това състояние, като е понесъл загубата толкова тежко, че и до ден-днешен не желае да си спомня за онзи ужасен период. Райти се връща в спомените си именно към онзи мач на стадион The Dell, за който споменах : "Любимата ми футболна снимка е от мача Саутхямптън-Арсенал през септември 1991 година – шампионатния ми дебют за "артилеристите". В кадъра аз лежа на тревата, разперил триумфално ръце, а Дейвид Рокасъл, току-що довкарал отбитата от вратаря след мой удар топка, тича към мен, за да отпразнуваме заедно попадението. След като Роки откри резултата, аз добавих хеттрик за победата ни с четири на нула в най-великите деветдесет минути от футболния ми живот". За Дейвид Рокасъл връзката с привържениците винаги е била в основата на неговото поведение извън терена. Той никога не отказва автографи и снимки, дори да са били сто души, като отделя еднакво време на всички със своята заразителна усмивка. И не го прави от жажда за внимание, а защото истински обича привържениците. Иън Райт си задава въпроси в своята книга, към които се включвам и аз: "Как ли би реагирал Роки на днешните фенове, много от които са ужасно невъзпитани, разглезени и нахални?". Мантрата на Дейвид винаги е била „Помни кой си, какъв си и кого представляваш!“. Тази фраза остава дълбоко гравирана в основите на ФК Алсенал Лондон и е като символ и отправна точка за поведението на много от привържениците на големия ""червено-бял" клуб в житейското им поведение. Роки казва следното на Райти: „Иън, всичко, което правим е за феновете. Винаги когато те спират, им отделяй по петнайсет-двайсет секунди от времето си, защото това е нещо, което те ще помнят цял живот!“ /всички ние помним как Иън Райт отдели внимание на българските "топчии" на Акропола в Атина или как споделя публикации от нашите instagram или Twitter профили в социалните мрежи/. И, именно поради тези причини ние всички помним Дейвид Роукясъл вече 20 години след неговата кончина. Лично аз и всички от ASCB се надяваме неговите житейски ценности и историите в автобиографията на Иън Райт да бъдат модел за поведение и подражание на всеки един привърженик на ФК Арсенал Лондон! Арсенал показва огромно уважение към своята непрежалима легенда, като титулната страница на програмата за мача срещу Ливърпул на 04 април 2021 година е посветена на Дейвид Рокасъл/това е заглавната снимка и на нашита статия посветена на Роки/. Пореден елемент на класа от страна на ФК Арсенал Лондон! R.I.P. to the football Legend from Arsenal Supporters Club Bulgaria!!!
  2. Френският футбол е етикет за стил и красота. Както на национално, така и на клубно ниво. Основите за бързото развитие на футбола в страната са положени през 1904 година, когато „Петлите“ стават част от организацията ФИФА. В интерес на истината, французите са и едни от основателите й. Точно 50 години по-късно, Франция се присъединява и към УЕФА, където също имат пръст за зародиша на идеята. Двукратен Европейски и двукратен Световен шампион. Носител на Олимпийско злато и притежател на две Купи на Конфедерациите. Франция може да се похвали с футболен талант, който е в изобилие. Талант, който е пряко свързан с клуба от Северен Лондон. Главен виновник за „френската революция“ в Арсенал е Мосю Венгер. Всеизвестен е факта, че френският специалист има нюх за откриването и предоставянето на шанс за изява на млади футболни състезатели. Арсен заема поста мениджър на Арсенал през октомври 1996 година, а тогава е маркирано и началото на една нова футболна ера не само в клуба, но и във Висшата лига. Ера, която е обагрена със славни моменти, титли, непозната до онова време диета и не на последно място с френски футболисти. До ден днешен, цели 29 играча от страната на Айфеловата кула са обличали червено-белият екип. Днес ще ви срещнем с един най-големите не само измежду тях, но и като цяло във футболната игра. 03 август 1999 година Магьосника с топка в крака Тиери Даниел Анри е роден на 17 август 1977 година в Лес Ули, Франция. Екзотиката в неговото семейство се разпростира чак до Гваделупа и Мартеника, откъдето съответно са родом баща му и майка му. Именно баща му Антоан е с основни заслуги за това Анри да започне с футболните тренировки в местния КО Лес Ули. Отбора е познат още и като Клуб Омниспортс де Ули. Малко по-късно, когато Тити се присъединява към състава на ЕС Вири-Шатилон, идва и повратната точка в живота му. Годината е 1990-та, когато в мач за неговия отбор Анри вкарва всичките шест попадения в срещата. Това обаче далеч не е всичко. Анри дори не подозира, че на трибуните на стадиона е дошъл да го гледа футболния агент Арнолд Каталано, който по онова време работи за Монако. Веднага след края на мача, Каталано отива при бъдещата звезда с молбата той да подпише с френският шампион. Някой от Вас може ли да се сети кой е начело на Монако по онова време? Разбира се, че това е Арсен Венгер. В крайна сметка, съдбата си знае работата, а ние можем само да седим и да наблюдаваме нейните красиви намеси. Едно от нейните последвали намигвания в живота на Тиери Анри е през 1996 година, когато той е обявен за млад играч на годината във Франция. Така се стига и до сезон 1996/97, когато Анри е с основен принос за това Монако отново да изкачи върха на футболната пирамида в страната. През 1998 година „Петлите“ покоряват Света, когато на финала на Световното първенство е победена Бразилия с 3:0. Сред носителите на най-ценното колективно отличие във футбола е и именно Тиери Анри. 12 юли 1998 година През 1999 година Тиери Анри преминава в състава на Ювентус. Този трансфер се оказва неуспешен, като той записва едва 16 официални срещи в които има 3 отбелязани попадения. Един самолетен полет, обаче е на път да промени завинаги раздвоя на „мача“. В този полет, Анри се засича с Арсен Венгер, а двамата се познават повече от добре покрай съвместната им работа в Монако. Арсен убеждава Анри да дойде в Лондон, където да заиграе за Арсенал. Останалото както казват е история. И то каква. Веднага със своето пристигане на Хайбъри, костващо на Лондончани 11 милиона паунда, Анри се превръща в нападател. На 18 септември 1999 година, 14-ката на Арсенал бележи първото си попадение с топа на гърдите в гостуване на Саутхямптън. През тази кампания, а именно 1999/00, Лондончани завършват на 2-ро място в крайното класиране във Висшата лига и губят финала за Купата на УЕФА от състава на Галатасарай. За сметка на това, през лятото на 2000-та година, Анри вдига Европейската Купа с Франция. Тити е и настоящ рекордьор по голове за страната си с 51 попадения на своята сметка. Тиери Анри притежаваше впечатляваща скорост и умопомрачителен завършек. Нахлуванията му в противниковото наказателно поле започваха в повечето случай с впечатляващ спринт, а играчите на опонента понякога дори се „биеха“ за тениската му след края на мача. Като например Марко Матераци и Хавиер Санети, които размениха реплики относно това кой ще се сдобие с тениската на Краля през 2003 година. След мача Интер - Арсенал 1:5, 25 ноември 2003 година Тиери Анри има пръст и в спечелването на титлите на Арсенал във Висшата лига за 2002 и 2004 година. Както знаем, отбора на Лондончани за сезон 2003/04 завърши първенството без нито една допусната загуба и заслужено доби прозвището „Непобедими“. През онази 2004 година, състезателя прибра и наградите за най-добър футболист в Англия и тази на Асоциацията на професионалните футболисти за играч на годината. Всичките тези отличия бяха извоювани с общо 39 попадения за кампанията. За противниковите отбрани бе истинско мъчение да се изправят срещу него, а Дидие Дрогба например споделя, че синът му е бил адски запален по 14-та на Арсенал и не е пропуснал да гледа нито един негов мач по телевизията. Тиери Анри достига нови футболни върхове в Северен Лондон, когато през 2005 година наследява капитанската лента от Патрик Виейра и става рекордьор по голове с екипа. Постижение, което до онова време е в ръцете на Иън Райт. На 17 октомври през споменатата 2005-та, Анри забожда два гола в гостуването на Спарта Прага в Шампионската лига, които бяха съответно под номер 185 и 186 в кариерата му за Арсенал. Рекорда на Райти бе счупен, а след това и този на Клиф Бастин по голове за Арсенал в Лигата. През 2006 година последва и попадение под номер 100 на Хайбъри, което е абсолютно безапелационно. Арсенал пропусна да спечели Шапионската лига след като загуби финала срещу Барселона, но затова пък откри новото си модерно съоражение Емиратс Стейдиъм. Тиери Анри записа името си със златни букви в историята на клуба, като се превърна и в последния играч разписвал се на Хайбъри. Целуването на тревата на Арсенал Стейдиъм след хеттрика му срещу Уигън едва ли някога ще бъде забравено. Рекордьора по голове за „Топчиите“ има общо 228 попадения на сметка си, като последното такова дойде при повторният му престой през 2012 година. В онзи февруарски ден, Анри се разписа на Стейдиъм ъф Лайт срещу Съндерланд за да донесе успеха с 2:1 след асистенция на Андрей Аршавин. За престоя си в Лондон, успя да спечели общо 2 титли на Висшата лига, 3 Купи на ФА и 2 пъти ФА Къмюнити Шийлд. След това с екипа на Барселона прибави и „Ушатата купа“ във визитката си, която му се бе изплъзнала през 2006-та. Тиери Анри е шампион по рождение и единствените отличия, които му убягнаха са Карлинг Къп и Златната топка. 07 май 2006 година след като Анри отбелязва от дузпа за 4:2 срещу Уигън Атлетик През 2010 година, той реши да смени обстановката и подписа мултимилионен договор с екипа на Ню Йорк Ред Булс. След проведена тренировка с Арсенал извън сезона в Мениджър Лийг Сокър, Анри се завърна на Емиратс под наем. Сделката беше за 2 месеца и това стана факт на 06 януари 2012 година. Новият му номер вече беше 12-ти. И така, на 9 януари, Анри се появи като резерва срещу Лийдс Юнайтед в мач за ФА Къп и отбеляза победното попадение малко преди края на мача. След това Венгер заяви: „Това е история, която всеки баща би искал да разкаже на своя син“. Самия Тиери Анри е една жива история, която колкото и пъти да бъде разказвана, все ще ти е приятно да я чуеш или прочетеш отново и отново. И за да засвидетелстват любовта си към него, на 09 декември 2011 година от Арсенал вдигнаха статуя с неговият лик. Повод бяха честванията на 125-годишнината от основаването на клуба, а прекрасното изпълнение бе вдъхновено от гола му срещу Тотнъм Хотспър през 2002-ра. Тиери Анри сложи официално край на своята впечатляваща футболна кариера на 16 декември 2014-та. Първата позиция заета от него след това, бе като помощник-треньор в националния отбор на Белгия. Последва и позиция като специалист в Скай Спортс. Анри напусна телевизията през 2018-та за да се съсредоточи върху кариерата си на футболен треньор. Съвсем логично, той пое Монако с които пробива в детските си години. След незадоволителното представяне на тима, Анри пое посока Монреал Импакт от МЛС за да стане техен мениджър. В момента Анри се занимава с участия в Скай Спортс. 05 май 2019 година, личен архив 15 май 2004 година, We are the Champions Тиери Даниел Анри. Уникална личност и футболист, който умееше да те впечатли още с първото си докосване. А всяко едно такова бе изящество, присъщо на нападателите от други Светове. Нюхът пред гола с който разполагаше бе като на диво животно. Човек, заради когото не един и двама гордо веят червено-белия шал на клуба от Северен Лондон. Сипваме си по едно в негова чест с надеждата съвсем скоро да видим отново някой като него в любимият ни клуб.
×
×
  • Create New...