Search the Community

Вероятно повечето от вас вече са наясно, че Арсенал представи официално новият дизайн на Емиратс. Става въпрос за външната част на стадиона, като новите ръчно изработени произведения ще заменят прегърнатите легенди на клуба, които красяха облика на домът на Арсенал до момента. В следващият материал, ще ви запознаем малко повече с новостите, защо те са там, какъв е бил мотива и вдъхновението, както и с хората виновни за изработката. Новият дизайн се състои от 8 произведения. Реализирането им е благодарение на съвместна организирана работа между художници, привърженици, хора от управата на Арсенал и легенди на клуба. Целта на финалният продукт е била индифицирането на какво точно представлява клуба, както исторически, така и занапред. В долните редове ще разкажем по-детайлно за всяко едно от новите бижута, които с гордост ще показват домът на Арсенал. Victoria Concordia Crescit Тази част олицетворява някои от клубните икони, носещи във и със себе си духа на клуба. Изображението е вдъхновено от живописа на Френската Революция и показва обичаните ни клубни легенди, готови да се борят за победа редом до артилерийски топове и мотото на клуба – Victoria Concordia Crescit – Victory Through Harmony (Победа Чрез Хармония). Темата е разработена от Рубен Дангур и е позиционирана в ляво от входа за гостуващи сектори и е видна за всички идващи на Емиратс през моста на Дани Физсман. Включените легенди: Джордж Мейл, Мартин Киоун, Ема Бърн, Джайн Лъдлоу, Иън Райт, Еди Хапгууд, Алекс Скот, Мариен Спейси, Франк Маклинток, Дейвид Сиймън, Тони Адамс и Дейвид Рокясъл. Remember Who You Are Тази част изобразява историята на клуба и по-специално годините и славата на Арсенал на Хайбъри. Портретът е от фасадата с историческа стойност – East Stand, овековечена с много специални моменти, легендарни мениджъри и играчи на клуба. Името е препратка към небезизвестният цитат на Дейвид Рокясъл: „Remember who you are, what you are and whо you represent.” „Помни кой си, какво си и кого представляваш.“ Хайбъри и този цитат са били най-обсъжданите неща между феновете по време на дискусиите за модернизация, като са накарали Рубен Дангур да илюстрира нещо много специално в тази насока. Произведението е поставено на източната част на Емиратс, като така ще бъде с лице към Хайбъри. Заслужилите хора тук (горе от ляво към долу в дясно): Кърсти Пийлинг, Джон Радфорд, Алън Смит, Сиан Уилиамс, Фай Уайт, Дейвид Джак, Кени Сансъм, Клиф Бастин, Иън Райт, Тиери Анри, Тед Дрейк, Дейвид Данскин, Кен Фрайър, Арсен Венгер, Боб Уилсън, Дейвид Сиймън, Пат Райс, Алекс Джеймс, Джак Келси, Джордж Армстронг, Майкъл Томас, Дейвид Рокясъл, Кевин Кямбъл, Пол Дейвис, Рег Люйс, Джо Мърсър, Хърбърт Чапман, Джордж Греъм, Бърти Мий, Лий Диксън, Тони Адамс, Стийв Боулд и Найджъл Уинтърбърн. Invincible Invincible (Непобедими) визуализира два от най-славните успехи на клуба. Непобедимият сезон при мъжете – 2004 – 2005г. и спечелването на Шампионската лига при жените през сезон 2006 – 2007г. Момчетата на Арсен Венгер остават единственият клуб без загуба в шампионата в модерната история на футбола, докато момичетата на Вик Ейкърс към момента са единственият британски женски клуб вдигал най-значимият трофей. Отбор мъже: Денис Бергкамп, Патрик Виейра, Рей Парлър, Тиери Анри, Арсен Венгер, Робер Пирес, Фреди Люнгберг, Сол Кямпбъл, Жилберто Силва, Коло Туре, Лаурен, Еду Гаспар, Йенс Леман, Ашли Коул, Паскал Сиган, Силвен Вилтор, Хосе Антонио Рейес, Гаел Клиши, Нванкво Кану, Мартин Киоун, Жереми Алиадиер, Дейвид Бентли и Джъстин Хойт. Отбор жени: Анита Асанте, Джули Флийтинг, Лиан Сандерсън, Алекс Скот, Джейн Лъдлоу, Кати Чапман, Рейчъл Йанкей, Мари Филип, Киара Грант, Кели Смит, Вик Ейкърс, Карън Карней, Ема Бърн и Фей Уайт. Come To See the Arsenal Тази илюстрация е препратка към гордостта на Северен Лондон и лозунга на Хайбъри Home of Football (Домът на футбола). Тя е поставена на място, където ще се вижда от влаковете минаващи в близост до стадиона. Eighteen - Eighty Six Тази илюстрация е препратка към основаването на клуба през далечната 1886 година и смелото решение за преместването му в Северен Лондон през 1913 година. За много от феновете Eighteen-Eighty Six (осемнадесет – осем шест) е тясно свързана с Come To See The Arsenal (Вижте този Арсенал), знакова част от фен културата на нашият отбор. В добавка е поставен и графичен знак Always Forward (Винаги напред), което символизира динамичната култура на клуба и жаждата за постоянно развитие. We All Follow The Arsenal Тази секция показва разнообразието във фенбазата на Арсенал, като в нея има изобразени както локалните, така и международните фенклубове на отбора от Северен Лондон и целият свят. С текущи 150 фенклуба и общо 187 банера, сред които и знамена, тази илюстрация показва традициите и обичта на феновете от всяка точка на планетата. Да не забравяме, че във вътрешната част на стадиона, знамената на националните фенклубове от различни държави винаги са били важна част от пейзажа. Всички помним култовата снимка Arsenal 4:2 Tottenham Hotspur точно до Arsenal Supporters Club Bulgaria. И по същият начин, българският флаг гордо ще стои сред знамената на останалите фенклубове, защото сме тук и защото ни има! Future Brilliance Тази илюстрация е вдъхновена от Арсен Венгер и неговите думи: „Here you have the opportunity to get out the greatness that is in each of you.“ “Тук имате възможността да покажете величието, което всеки притежава. “ По този начин клубът показва отдадеността си за намирането и развитието на млади таланти, а на самото изображение се виждат деца, тичащи към Емиратс от ляво и играчи излезнали от школата и които всички обичаме в дясно. Включените играчи: Чарли Джордж, Джак Уилшър, Дейвид О‘Лиъри, Кели Смит, Ракел Йанкей, Пол Дейвис, Пол Мърсън, Лиан Сандерсън, Пат Райс, Лиъм Брейди и Тони Адамс. Found A Place Where Belong *Илюстрацията е в прогрес и още не е напълно завършена На тази част от стадиона ще бъдем ние. Или иначе казано – феновете. Изображението ще представи 721 привържаника, които са подкрепяли отбора от самото му начало. От Уулуич, през Хайбъри и Емиратс, както и такива от гостуванията на отбора из Острова и Европа. И тук може да се похвалим, че три снимки от гостуването на Арсенал в България срещу Лудогорец ще попаднат в цялата картинка. Няма как да не бъдем горди, след като на стена вдъхновена от цитат на Денис Бергкамп попадаме и ние. А ето го и него: „"When you start supporting a football club, you don't support it because of the trophies, or a player, or history, you support it because you found yourself somewhere there; found a place where you belong." „Когато започнеш да подкрепяш футболен клуб, не го правиш заради трофеите, или играч, или история, подкрепяш го, защото си намерил твоето място някъде там, място където принадлежиш.“ А ето и снимките: Арсенал е бил, е, и винаги ще бъде класа! Новият дизайн на стадиона и историята около него само могат да докажат това. Бъдещето изглежда светло, защото и след най-страшната буря винаги изгрява слънце. Дано е така и в неделя срещу пиленцата, а нашите момчета да ни зарадват с добра игра и хубав резултат. А дори и да не е така, съседите никога не могат да ни стигнат по класа и етикет. Горните редове са просто още един пример за това! ПП Линк към официалният сайт, където може да намерите страшно много интересни неща и снимки от събитието! https://www.arsenal.com/emiratesstadiumartwork

По повод преподписването с Адидас до 2030 година. Някои вярват в това, че числото 3 носи късмет и щастие. Други пък не. В крайна сметка, всеки сам решава в какво да вярва. Едно е сигурно. Адолф Даслер се е уповал в символиката, когато през 1949 година основава Адидас. Марката с трите ленти. Питате се защо точно три? Идеята произлиза от олимпийският дух, който обединява 3-те континентални плочи. Успехът на немския бранд не закъснява. През 1954 година Западна Германия е коронована за световен шампион в Берн, Швейцария. Докато вдигат Световната купа, футболистите носят обувките на Адидас. Но те не са били просто обувки, защото бутоните им можели да се подменят. Това е истинска революция за своето време. Останалото както казват е история. Като тази през 1986 година. Тогава Арсенал и немския концерн си стискат ръцете в знак на партньорство и Адидас става новия доставчик на екипировка на ‘’топчиите’’. Първия екип на Адидас за Арсенал, 1986 година Именно с екип на Адидас, "артилеристите" стават шампиони насред Анфийлд роуд на 26 май 1989 година. Майкъл Томас, Алън Смит, Роки и компания са облечени в стилна жълта тениска с тъмносин цвят по ръкавите. Но някак си дошло време за промяна в облеклото. А тя идва точно преди историческия последен сезон на старата Първа дивизия. От Адидас искали да изненадат приятно феновете в Северен Лондон. Така през лятото на 1991 година, те произвеждат екип за гостуванията, който в последствие придобива прякора си ’’Bruised Banana‘‘. Този шедьовър е в жълт цвят с черни фигури напомнящи триъгълник и черни черти, които обхващат цялата фланелка. Яката също е в основното жълто в добавка с ленти в черно и червено. През раменете преминават добре познатите 3 черти, които са в тъмночервено. Емблемата на клуба, символа на Adidas Originals и JVC пък са в основен червен цвят. В оригинален вид, брандът добавя знаме с надпис под емблемата. Той символизира спечелването на Лигата през предходния сезон. Арсенал използва екипите с тази оригинална добавка предимно в европейски мачове. Като например тези срещу Аустрия Виена и Бенфика. Освен това, отново предимно за мачовете в Европа, на фона на цифрата с номера на гърба е добавена изчистена жълта кръпка. Причината е номера на играещия с тениската да се вижда по-ясно според изискванията на УЕФА. Дами и господа, добре познатият Bruised Banana! The Bruised Banana! Арсенал печели първата си победа с "Банана екипа" на 14 септември 1991 година. Визита на Кристал Палас. Само няколко дни след това в състава е привлечен Иън Райт. Бъдещият рекордьор по голове идва именно от състава на Палас. В Арсенал, Райти се събира със своя дългогодишен приятел Дейвид ’’Роки’’ Рокасъл. Двамата били неразделни. Както на терена, така и извън него. За идването си в Северен Лондон, Райти си спомня: ‘’Да, помня деня, в който подписах с Арсенал. Вечерта отидох при Роки в къщата му. Двамата седяхме чак до 4 часа сутринта. Говорехме си за Арсенал. Клубът, който той толкова много обичаше.’' Роки и Райти празнуват, 28 септември 1991 година. Саутхямптън - Арсенал 0:4. Интересен е факта, че Райт бележи за "топчиите" още в дебюта си. В онзи есенен ден, той и знаменитите му колеги са именно в банановите тениски. На 25 септември 1991 година при гостуването на Лестър Сити за Купата на Лигата, Райти отправя техничен удар от границата на наказателното поле. Завършекът наистина си заслужава. Несъмнено този му първи гол за клуба е един от първите спомени, които свързват Bruised Banana с историята. Но това далеч не е всичко. Само три дни след като открива головата си сметка за клуба, Иън Райт записва и първия хеттрик във визитката си. На 28 септември 1991 година, Арсенал разбива Саутхямптън като гост в мач от Първа дивизия. Двубоят завършва 0:4. Първото попадение е дело на покойния Рокасъл. Останалите три добавя Иън Райт. Перфектно партньорство в един перфектен екип. За лондончани, играещият с 8-ца (в последствие) на гърба Райт, отбелязва общо 185 гола. И като стана дума за Дейвид Рокасъл, няма как да не си спомним за онзи му гол срещу Манчестър Юнайтед. 19 октомври 1991 година, стадион Олд Трафорд в Манчестър. За това място казват, че е театъра на мечтите. Е, в онзи ден определено е изнесен спектакъл с марка Роки. За този човек не е имало невъзможни неща. По онова време се е смятало, че да прехвърлиш Петер Шмайхел е нещо, което граничи с мечтите. Но когато си пожелаеш нещо и направиш всичко по силите си за да го осъществиш в реалност, резултата е следния: Докато Bruised Banana е в употреба, в състава на Арсенал се отличават имена, които няма как да бъдат забравени. В онези години, Дейвид Сийман тъкмо е започнал началото на незабравимата си кариера на Хайбъри. В защита присъстват епохални личности като Тони Адамс, Стив Болд, Лий Диксън, Дейвид О’Лиърли и Найджъл Уинтърбърн. Полузащитата била наситена не просто с футболисти, а с хора, които били готови да направят всичко за отбора във всеки един момент. Става дума за Пол Дейвис, Андерс Лимпар, Дейвид Хилиър, Джими Картър и Пол Шоу. Разбира се и горе споменатият Дейвид ‘’Роки’’ Рокасъл. Нападението няма нужда от представяне. Но все пак, когато разполагаш с Иън Райт, Кевин Кемпбъл, Пол Мърсън, Алън Смит, Пол Диков и Пери Гроувс, то едва ли има отбрана, която ще те удържи. В периода август 1991 - май 1993, Джордж Греъм и Арсенал печелят по веднъж Купата на ФА и Купата на Лигата. Алън Смит ''the smudger'' в Bruised Banana, 1991 година Когато екипа е първоначално пуснат в употреба и продажба, той е жестоко хулен заради визията си. А в момента е широко търсен за колекцията на всеки "топчия". Преди началото на кампания 2019/20 бе ясно, че Адидас отново ще облича Арсенал. Марката с трите черти е неразделна част от фолклора в британската столица. По случая, немската компания заложи на римейк на легендарния екип за гостуващите мачове. A, онези черни ленти по него напомняха на едно славно минало. Обамеянг представя римейк на екипа, юли 2019 година На 9 декември 2019 година Арсенал поднесе изненада на привържениците си по повод 133-та годишнина на клуба. Оригиналният Bruised Banana бе официално възобновен в продажба. Всеки фен можеше да се сдобие с легендарния екип в The Armoury или пък от официалния сайт на клуба. По случая, в социалните медии се появи и хитово видео. Участие в него взимат хора като Иън Райт, Найджъл Уинтърбърн, Александър Лаказет, Леа Уилиамсън от женската формация на клуба и много други. Във видеото присъства и образа на певеца Бакар. И това не е случайно, защото именно неговата песен ’'Hell N Back’' се чува на заден фон. А, докато гледаш материала, ти става някак си носталгично. Иска ти се да дадеш всичко за да бъдеш на някой от стадионите на Острова в началото на 90-те години. Да можеш да викаш заедно с тълпата името на някой от играчите. Да пееш някоя от песните. Да станеш свидетел на някой от паметните голове с този екип. А и не само с него. Просто да си там...

Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие. Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели. В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък. Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри. ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал) Рефер: Д.Пиърсън 20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!

Бихте ли могли да си представите, колко трябва да бъде уважаван един футболен клуб от съперниците си, за да произведат трофей в негова чест?! Трофей, който в момента е изложен в клубния музей на ФК Порто. За да стигнем до този малко известен епизод от историята на Арсенал, ще трябва първо да се върнем малко по-назад във времето, когато са положени основите на един супер отбор. 1925 година е знакова в историята на Арсенал (по онова време клуба е носел името The Arsenal, което се употребява и до ден днешен). Хърбърт Чапман е назначен за мениджър на ''артилеристите''. Зад неговото назначение стои Сър Хенри Норис, който по това време е мажоритарен акционер в клуба, a през 1913 година сменя местонахождението му от югоизточен в северен Лондон. Това преместване от The Manor Ground (игрището в Плъмстед, на което Уулич Арсенал е играел домакинските си мачове по това време) на Arsenal Stadium е стъпка, която предотвратява изчезването на този отбор, поради надвисналата опасност от тотален фалит. С пристигането на г-н Чапман в северната част на Лондон, пристига и налагането на доминация от страна на Арсенал на домашната сцена. Хърбърт Чампан започва да работи по 5-годишен план, който да донесе успехите на Хайбъри (неофициалното, но и по-известно име на стадиона). И точно в края на поставения срок от 5 години, Арсенал печели първият си трофей. Годината е 1930-та, когато на финала на ФА Къп е победен Хъдърсфийлд Таун с резултат 2:0. Попаденията в срещата са дело на Алекс Джеймс и Джак Ламбърт, а онзи 26 април завинаги ще остане в историята на състезанието. Това е първият финал, в който и двата отбора излизат на терена подредени един до друг в две успоредни редици. По този начин те отдават почит на г-н Чапман, който преди да ръководи Арсенал е мениджър именно на Хъдърсфийлд. Тази традиция двата отбора да излизат по този начин във финала за отличието е запазена и до днес. Истината е, че за постиженията на Хърбърт Чапман с Арсенал биха могли да се напишат не статии, а книги. Системата за успех на този визионер е била до толкова силна, че тя продължава да бъде успешна дори и след неговата внезапна смърт през 1934 година (в края на този материал ще откриете няколко други такива, които да напомнят за делата на г-н Чапман и Сър Хенри Норис). След като той умира от кратка пневмония, делата му са продължени от Джо Шоу, Джордж Алисън и Том Уитакър. Всичките те са мениджъри, които постигат успехи с Арсенал до голяма степен заради положените преди тях основи от Хърбърт Чапман. ''Ще превърна този клуб в най-великия на Света'' Фотография от 1925 година (оцветено). Хърбърт Чапман (в средата), заедно с капитана на The Arsenal Алекс Джеймс (дясно) и Боб Джон (ляво). През сезон 1947/48 Арсенал печели вече старата Първа дивизия с 59 точки, начело с Том Уитакър (това е и дебютна кампания за него като мениджър на клуба). На второ място в крайното подреждане остава Манчестър Юнайтед с 52 точки, а трети е Бърнли, който е със същия актив, но и с по-лоша голова разлика. Интересен е факта, че през предходната кампания Арсенал се бори за своето оцеляване. И така, само два дни след края на сезон 1947/48, Арсенал поема на пътешествие в Португалия, а репутацията на Лондончани по онова време е със статут на най-мощния отбор в Европа, ако не и в Света. Както знаем, тогава все още не е имало Европейски клубни турнири, които най-вероятно само са щели да докажат превъзходството на Лондончани. И това не са твърдения на нас като привърженици, а на отборите в Европа малко след края на Втората световна война (и това въпреки големият брой жертви, които Арсенал дава, докато войната е в ход). На 3 май 1948 година Арсенал побеждава Бенфика с 4:0 в приятелска среща, която е част от турнето на ''артилеристите'' в Португалия. Двубоят се играе в столицата Лисабон, а след неговия край, хората на Том Уитакър поемат към Ещорил, за да разгледат забележителностите му. Това курортно и тенис градче е част от провинцията Кашкайш и към днешни дни наброява около 24 000 жители. На 6 май Арсенал е вече в Порто, за да се изправи в приятелски двубой срещу местния едноименен клуб. Арената на сблъсъка е Ещадио до Лима, а според историческите артефакти, на нeгo присъстват около 20 000 зрители. Явно Лондончани подценяват съперника си, защото до почивката, той води с три бързи и безответни попадения. Историята на този двубой гласи, че на полувремето Том Уитакър изнася емоционална реч пред своите момчета, въпреки че те играят в приятелски мач. Желанието на мениджъра на Арсенал било играчите никога да не подценяват който и да е отбор, при какъвто и да е резултат. Том Уитакър извършва две смени по време на 15-минутната пауза и те довеждат до сплотяване на колектива на терена. Хората в червено и бяло щурмуват португалската врата и помитат съперника си с атака след атака. Арсенал намалява резултата до 3:2 след попадения именно на новопоявилите се в игра (Рони Рук и Бринс Джоунс). Този резултат се запазва до края на двубоя и Порто побеждава своя именит съперник от Англия. Тълпата на стадиона е в делириум, защото никой от тях преди мача не давал каквито и да е шансове на ''драконите''. Британският консул в Португалия, гражданският губернатор и кметът на Порто са сред хората, които след мача канят двата отбора на среща, за да си поговорят за футбол. Португалската нация се чувства до толкова горда с тази победа на Порто, че ''драконите'' решават да изработят трофей, чрез който да отдадат почит на Арсенал. Този трофей носи името ''Купата на Арсенал''! За изработката му са били нужни между 60 и 70 000 ескудо, които се равняват на около 200 000 британски лири. ''Купата на Арсенал'' е проектирана в Ourivesaria Aliança в Порто, а архитекти на идеята са Мариньо Брито и Албано Франса. Трофея пристига в музея на Порто след около година и половина след изиграването на мача с Арсенал и е висок цели 2,8 метра, а тежината му е внушаващите 250 кг. За направата му са използвани 130 кг. чисто сребро, а освен него са добавени и материали като злато, емайл, кристал, дърво, мрамор и кадифе. Самият трофей се състои от три скулптурни фигури на жени, издигащи се на пръсти. Други трима атлети докосват чашата на отличието, в старание да изпият ''виното на победата''. ''Купата на Арсенал'' се съхранява в стъклен шкаф, който е с дървена рамка. Шкафът се поддържа от четири сребърни дракона, а на върха се вижда скулптура, която държи знамето на Порто. ''Победата с 3:2 над Арсенал, известен по това време като най-добрият отбор в Света, беше доказателство за потенциала на синьо-белите.'' Това писание фигурира на официалния сайт на ''драконите''! Фото кредити за направата на този материал: thefootballarchives.com

''Когато Патрик Виейра дойде от Милан, той не знаеше нищичко на английски език. Предразположихме пристигането му, като му осигурихме телефон, автомобил и учител по английски. Преди един от мачовете го попитах дали все пак знае нещо на английски. Патрик ме погледна, кимна с глава и отговори, че Тотнъм не струват.'' - Дейвид Дийн Снажен и същевременно техничен. Безстрашен. Лидер! Това е само една малка част от синонимите, които са повече от подходящи да стоят редом до името на Патрик Донале Виейра. В очите на пишещият тези редове, той е нещо като сенегалския вариант на ''Голямата стъпка''. И понеже според легендите Голямата стъпка оставя след себе си следи, Патрик Виейра също е оставил такива. Следи, които винаги ще бележат футбола на Острова. Присъствието му в полузащитната линия е толкова абстрактно и романтично, че в момента е трудно да се сетим за подобни състезатели нейде по Света. Патрик Виейра е роден на 23 юни 1976 година в Дакар, Сенегал. На 8-годишна възраст се премества заедно със семейството си във Франция. Дядо му служи във френската армия, а това автоматично дава правото на Виейра да се сдобие с френско гражданство. През 1991 година, когато е едва 15-годишен, той се присъединява към младежките формации на Дроа. Последват участия за ФК Тур и Кан, а през 1995 година се присъединява към червената част на Милано. Въпреки големите надежди и очаквания, Патрик Виейра записва само 2 старта за Милан и играе предимно за резервите. На 10 август 1996 година Дейли Мирър съобщава, че Арсенал се интересува от услугите на Виейра и след само 4 дни, сделката е факт на стойност от около 3.5 млн. паунда. Самият Виейра признава, че основаната причина поради която акостира на Хайбъри е последвалото назначаване на Арсен Венгер: "Радвам се, че се присъединявам към Арсенал в същото време, когато и г-н Венгер го прави. Това, че двамата с него можем да комуникираме на френски език ще улесни животът ми в клуба." 16 септември 1996 година - Патрик Виейра дебютира срещу Шефийлд Уензди (Арсенал побеждава с 4:1 на Хайбъри) Бързото приспособяване на Патрик Виейра в английския футбол е забележително. С течение на мачовете зад гърба си, той става неизменен титуляр под ръководството на Арсен Венгер. Редом до епохални личности като Иън Райт, Денис Бергкамп, Еманюел Пти, Марк Овърмарс, Тони Адамс и Дейвид Сийман, Патрик Виейра е част от онзи състав, който печели дубъл през 1998 година. Този дубъл е първи такъв за Арсенал на Арсен Венгер и въобще втори в историята на клуба до онзи момент. Сезон 1997/98 няма как да бъде описан в едно изречение, но в него, Лондончани завършват на 1 точка пред Манчестър Юнайтед в крайното класиране (след като изостават с актив от 12 точки по Коледа от ''червените дяволи'') и побеждават Нюкасъл Юнайтед във финала на ФА Къп. През същата тази 1998 година, Патрик става носител и на Световната купа, след като Франция побеждава Бразилия на финала с 3:0. Заглавията в британските таблоиди на сутринта след финала гласят знаковото ''Arsenal win the world cup''. Две години по-късно, а именно през 2000-та, Франция добавя във витрината си и Купата от Европейското първенство. На финала, който се играе в Ротердам, е победен състава на Италия с резултат 2:1. През месец май 2001 година, Дейли Телеграф съобщава изненадващо, че Сър Алекс Фъргюсън иска да привлече французина в редиците си. По-късно през лятото, Виейра смята, че Арсенал няма да завърши дори в Топ 5 на първенството и намеква за напускане: ''Що се отнася до мен, то въпросът е решен. Напускам Арсенал и го изяснявам напълно.'' Клубът отказва да отговори официално на подобен коментар, а Дейвид Дийн съвсем разбируемо негодува. Арсен Венгер от своя страна, приписва завързалата се сага на Манчестър Юнайтед: ''Те се свързаха с Патрик без да ни информират, а това не е правилно.'' През юли, Виейра все пак остава в отбора и е с него на предсезонната подготовка. Дори е обявен за заместник-капитан. Това е ход, с който неговото оставане да бъде гарантирано. И както се казва ''След дъжд винаги изгрява слънце''. На следващата година, а именно през 2002-ра, е постигнат втори дубъл под ръководството на Арсен. Лондончани печелят титлата във Висшата лига насред Олд Трафорд като гости на Манчестър Юнайтед след победа с 1:0, а на финала на ФА Къп е надигран Челси с 2:0. Последвалото ''окачване на бутонките на пирона'' от страна на Тони Адамс означава само едно нещо - капитанската лента отива в ръцете на Патрик Виейра! По темата, французинът заявява: ''Поемането на отговорност на раменете ми е нещо, което аз много харесвам. Това ще ме направи по-добър и по-зрял футболист и човек.'' В пореден епизод на класиката Манчестър Юнайтед - Арсенал, Патрик Виейра е изгонен на Олд Трафорд след втори жълт картон. Двубоя се изиграва на 21 септември 2003 година и завършва при резултат 0:0. Акцентите от онзи ден са насочени към Патрик и неговото изгонване, а също така и към Рууд ван Нистелрой, който пропуска дузпа. В крайна сметка, кармата си знае работата и ние нямаме правото да й се мешаме в сметките. Мартин Киоун явно не е на точно това мнение, след като се превръща в кошмар за холандският нападател на ''червените дяволи''. Сезон 2003/04 остава знаков във историята не само на Арсенал, но и във футбола като цяло. Артилеристите вдигат своята 3 титла във Висшата лига, след като не допускат нито една загуба в първенството. В последствие е записана поредица от цели 49 мача без загуба, а на 15 май 2004 година, Патрик прави следното изказване на живо в ефир: Патрик Виейра написва нова и последна романтична страница с екипа на Арсенал на 21 май 2005 година. Мястото и съперника са повече от познати - стадион Милениум в Кардиф и съответно Манчестър Юнайтед. Двата отбора се изправят един срещу друг в битка за Купата на Футболната Асоциация. Двата отбора не успяват да си отбележат гол и последва изпълнение на дузпи. Предстои да бъде бита последната такава. Зад топката е не кой друг, а самият капитан - Виейра. Най-вероятно в очите му са изплували всички онези битки с Рой Кийн и ’'червените дяволи’’, защото след засилката си той отбелязва безпощадно. Купата отново е в Лондон, а това се оказва и последният удар на Виейра по топката, докато е с червено-бялата фланелка. Буквално. Тази сцена наподобява някой фантастичен филм, който ни разказва за други Светове. Светове, в които нереалното може да се превърне в реално само и единствено ако го пожелаеш истински. И след като си го пожелаеш и дадеш всичко от себе си за да го превърнеш в реалност, то резултатът е неминуем. Именно с такива участия зад гърба си е Патрик Виейра - като от някой друг Свят. Французинът не един и два пъти е правил разликите в мачовете със своите големи стъпки. Стъпки, които го отвеждат до върховете на фолклора в Северен Лондон! Утре вечер, Патрик Виейра ще бъде край страничната линия на Емиратс Стейдиъм, в близост до Микел Артета. Само утре и само в този двубой или поне до този момент, Виейра ще бъде опонент на клуба, в който прекара 9 години. Топлото му посрещане е гарантирано и заслужено. И именно такова би трябвало да бъде. По подобие на максимата ''Никога не забравяй от къде си тръгнал'', то ние никога не трябва да забравяме имената на хората, които са ни правили щастливи. Защото така е устроен футбола, а и живота... Фото и видео кредит: theathletic.com, planetfootball.com и Sky Sports Retro в Youtube Ето и линкове към останалите 4 части от поредицата, които също са посветени на ''френските революционери'' в Арсенал:

20 февруари 2020 година. Стадион ‘’Георгиос Караискакис’’ в Пирея, Гърция. Арсенал е на гости на местния Олимпиакос в мач от директните елиминации на Лига Европа. Малко над 1 500 привърженици на ‘’топчиите’’ са на стадиона. Близо 100 човека от тях са членове на ‘’Арсенал България’’. Минутата е 81, когато Александър Лаказет отбелязва единственото попадение в мача. Започват едни песни и едни бурни сцени на радост. Непознат с непознатия се прегръща. Тези 1 500 фена на лондончани внезапно получават дарба. Да пеят толкова силно без да скъсат някоя гласна струна. А, домакинската публика е в шок. От нея не се чува и звук. Остават по-малко от 10 минути до края на двубоя, а споменатите 1 500 пеят все по-силно. С идването на последния съдийски сигнал, рева на фена е страховит. Трибуните с домакински привърженици постепенно се освобождават и стават празни. За капак, отнякъде се появява клубната легенда Иън Райт. Скандиранията в негова чeст бележат живота на присъстващия завинаги. Връзката Арсенал и неговите привърженици за пореден път доказва, че е една от най-мощните във футболния свят. Иън Райт в Пирея. 20 февруари 2020 година. Но защо ви разказвам всичко това? В днешно време, футболният запалянко е приел идеята да отиде на мач на любимия си клуб за нещо съвсем обичайно и нормално. Изключваме създалата се глобална обстановка с пандемията от Ковид-19. Купуваш си билет за мач, качваш се на самолета и си там. Изчисляваш пътя, разходите, правиш си сметки какво ще посетиш и т.н. Но главната цел в главата ти е да се потопиш в атмосферата. Да изживееш всяка секунда от предстоящото приключение по един незабравим начин. Познато, нали?! Всичките тези изброени неща са част от модерния начин на живот на един футболен фен. В началото на 20 век нещата седят по малко по-различен начин. Нека се върнем в далечната вече 1904 година. На Уулич Арсенал им предстои гостуване на Брадфорд Сити в западен Йоркшър. Датата е 13 февруари. До онзи ден, съставът на Уулич Арсенал е наричан с прозвището ’’червените’’. Доста от столичните вестници наричат отбора също така ”лондончани“. Все още никъде не фигурира термина ’’артилеристи’’. От Лондон тръгват 2 000 фена на Уулич Арсенал за споменатия двубой. За начин на придвижване е използвана британската железница и нейните парни локомотиви. Но този мач така и не се изиграва напълно. На полувремето е прекъснат заради проливният дъжд, който се изсипва над Йоркшър. Седмица по-късно, а именно на 20 февруари 1904 година, вестник Йоркшър Спортс пише следното: ’’Никое футболно събитие до този момент в Брадфорд не е предизвиквало подобен интерес. То бе очаквано с огромно нетърпение от известните артилеристи, които дойдеха чак от Уулич. Градът бе нападнат от огромна армия артилеристи, които бяха дошли да подкрепят любимия си отбор.’' Това означава само едно. Положени са основите на връзката между феновете на тогавашния Уулич Арсенал и самия клуб. Връзка за която и до ден днешен много хора питат ’’добре, какво ѝ е специалното’’. Неоспоримия факт, че привърженици на Уулич Арсенал понякога са пътували едно денонощие с една едничка цел: да видят своите любимци на живо, прави тази връзка толкова специална. Нека не забравяме, че става дума за началото на миналия век. Разбира се, това е само капка в океана и има още много причини за тази симбиоза между клуба и феновете му. Освен това в онзи февруарски ден на 1904 година е използван за първи път термина ’’артилеристи’’. През същата 1904, но на 17 декември, Уулич Арсенал побеждава като гост тима на Нотс Каунти с 1:5. По неофициални данни близо 3 000 фена пропътуват разстоянието от южен Лондон до Нотингам. Ето какво пише за този мач в едно нотингамско издание: ’’Без значение дали "артилеристите" подкрепят своя отбор като домакин или гост, те са нещо невиждано според нас. На всичкото отгоре носят със себе си експлозиви. Те проявяват страшен ентусиазъм и огромен дух.’’ Продължаваме с вечерни новини от Манчестър през 1906 година. Датата е 9 март (на същата дата, но през 2015 година Арсенал победи като гост Манчестър Юнайтед с 2:1). ’’Известните "артилеристи" са уверени в много бъдещи свои последователи. Явно не ги интересува това, че цената на екскурзиите не е никак евтина. Те пропътуваха 400 мили за 24 часа само и само за да могат да бъдат на стадиона’’. В споменатият двубой, Уулич Арсенал побеждава ’’червените дяволи" с 3:2. Той се играе на 10 март 1906 и е част от надпреварата за ФА Къп. Снимка на привърженици на Арсенал от 1930 година. На втора страница от програмата за предстоящото първо изиграване на футболен мач на Хайбъри (06 септември 1913 година срещу Лестър Фосе, победа с 2:1), пише следното: ’’По високият път към възстановяването. С участието на доктор Хайбъри, доктор Плъмстед и артилерист." На представената карикатура от програмата, доктор Плъмстед е показан като почти зловещ образ. Доктор Хайбъри пък присъства на рисунката за да олицетвори преместването на клуба. Човекът в леглото е привърженикът на Арсенал на който се оказва лечение. Това лечение символизира нови славни дни в историята на клуба. "Артилеристът" е там за да подкрепи отбора си и в най-трудните му моменти. ’’Бях извикан навреме и с промяна на въздуха, както и с много нови привърженици, които да ви веселят няма причина да не възвърнете цялата си предишна сила.’’ Да следваш пътят на Арсенал навсякъде е ценност и традиция, останала и до днес. Да се наречеш ’'артилерист’’ е нещо, което малко или много те отличава от тълпата. Това е истински завет в нашите ръце и ние трябва да го пазим по един особен начин. Със сърцата си! Up The Arsenal! Автор: Даниел Георгиев