Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'хайбъри'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 11 results

  1. Преди повече от век, в главата на един бизнесмен и политик се ражда идея. Последствията от нея са предрешаване на съдбата на нашият любим клуб. Зад тази тиха революция, която предстои да се случи, стои Сър Хенри Норис. Родом от южната част на английската столица, Сър Хенри е бил описван като много запален фен на футбола. Поради тази причина той става директор на столичния Фулъм. А през 1910 вече работи едновременно в два клуба. Негово второ работно място се оказва... Уулич Арсенал. И това е ход в името на бъдещето и на историите, които ще се разказват не след дълго. Във времена на ликвидация, червено-белите имат нужда повече от всякога от свежи идеи за развитие. Месията Норис идва в Уулич като мажоритарен акционер. Но не се задоволява с постовете си в двата клуба. Не от алчност. А от амбиции да остави следа. По тази простичка причина, смелостта му стига до там, че той започва да мечтае за супер отбор. За нещо невиждано до онова време. Норис предлага на Футболната лига да обедини Фулъм и Уулич Арсенал в едно. От лигата потапят тази ‘’скромна’’ идея като хвърлен камък в океана. За довод те посочват, че сливането на два клуба е твърде голям конфликт на интереси. Но революционерите никога не се отказват и винаги държат коз в ръката си. В напрегнат момент, Норис се откъсва от Фулъм и се отдава изцяло на Уулич Арсенал - първият професионален лондонски клуб и първият от Лондон, допуснат от лигата. През 1912/13 г. Уулич Арсенал е в дълбока финансова криза и също така е изпаднал от Първа Дивизия (единственото изпадане в историята на клуба) с едва 18 точки и 26 отбелязани гола. До онзи момент, отбора е играел мачовете си на The Manor Ground в Плъмстед, югоизточен Лондон. Но е време за футболна революция. В отчаян опит да съживи името на клуба и да увеличи фен базата, Сър Хенри Норис взима съдбоносно решение. Да премести клуба. Все пак големите амбиции са за големите мечтатели. В квартал Хайбъри, който е на север от река Темза, се намирал Колежа на божеството на Сейнт Джонстън. Той разполагал и с игрище. Игрище, което е избрано от съдбата и Норис за нов дом на клуба. Уулич Арсенал се мести от южен в северен Лондон и това са основите на нова епоха. Епохата на Arsenal Stadium. Или наричан още от феновете Хайбъри, произлизащо от едноименния квартал. Съвсем очаквано, местните жители и Тотнъм не желаят неканени гости. Но техните гласове са гласове в пустиня, когато в началото на 1913 г. са подписани всички актове и Уулич Арсенал заплаща 20 000 британски лири за новият си дом. Дом, който в следващите 21 години ще бъде използван на лизинг според условията на договора. В тях са включени също така отбора да не играе домакински мачове на Коледа или Разпети петък. Колежът остава в южния край на стадиона, докато не изгаря до основи през Втората световна война. Новият стадион е проектиран от Арчибалд Лайч. Архитектът е проектирал също така трибуни за клубове като Манчестър Юнайтед, Челси, Евертън, Ливърпул, Тотнъм и Глазгоу Рейнджърс. Отчасти е построена нова трибуна и са инсталирани турникети и тераси. Черешката на тортата е основната трибуна, която се намира от източната страна и за онова време могла да приюти 9 000 фена. Трибуната е в стил арт деко и е официално открита през октомври 1936. Сегашната Западна трибуна е проектирана от Клод Уотърлоу Фериер и е открита през декември 1932. Това е най-модерната трибуна, виждана някога в Англия и разполага с 4 000 места в допълнение към тогавашните общо 17 000 на целият стадион. Двустепенната стойка струвала умопомрачителните 50 000 британски лири. Всичко това излиза доста скъпо на Норис и компания, но нали не парите те правят щастлив. А добре свършената работа, която ще остане и за поколенията след теб. Няма нищо странно в изграждането на този нов за Лондон стадион, ако се вгледаме в миналото на Сър Норис. Бидейки собственик на Фулъм в заниманията си извън футболната игра той е и агент на недвижими имоти. Като такъв заедно с мениджърът на Брентфорд Дик Молиню и техният президент Едуин Андърууд договарят 21 годишен наем на една овощна градина в Западен Лондон, където е построен легендарния стар стадион на Брентфорд Грифин парк. Факти, които показват изключителната мисъл и проникновение на мистър Хенри. ‘’Първият мач беше победа с 2:1 над Лестър Фосе, на 6 септември 1913. Тогава стадионът все още не беше завършен напълно.’’ Уулич Арсенал: Ливесли, Шоу, Фидлър, Грант, Сандс, Маккинън, Гринуей, Хардинг, Джоуби, Дивайн, Уиншип Лестър Фосе: Бребнър, Клей, Кюри, Макрайтър, Харълд, Бъртън, Дъглас, Майлс, Спароу, Бенфийлд , Уотърол Голове в срещата: Бенфийлд 20’минута (Лестър Фосе), Джоуби 45’минута (Уулич Арсенал), Дивайн 78’минута от дузпа (Уулич Арсенал) Рефер: Д.Пиърсън 20 000 в Домът на Футбола. А според легендите, посещаемостта е била не по-малко от 26-27 000. На стадион с капацитет от 17 000 зрители. В началото 20 век. В един друг свят. Свят, в който да отидеш на футболен мач не е било ежедневие, а идеалистичен бонус. До голяма степен, Арсенал е Арсенал заради мечтите на един гений на своето време. Човек, който е дал всичко от себе си за да можем ние, феновете, да стоим на стъпалата на Arsenal Stadium и да се възхищаваме на положеният труд. А с повечко късмет имаме и шанса да се разходим из Marble Halls. Макар и в днешни дни съоражението да е неизползваемо и гордо да се издига в близост до Emirates Stadium (оригинално запазена е източната трибуна), то напомня за славната си история. Като хора, ние сме длъжни да пазим наследството на предците ни. Защото по този начин, то ще се предаде на тези, които ще дойдат след нас. Футболът и живота имат много общи неща, а смело имаме правото да твърдим, че футболът е начин на живот!
  2. Бихте ли могли да си представите, колко трябва да бъде уважаван един футболен клуб от съперниците си, за да произведат трофей в негова чест?! Трофей, който в момента е изложен в клубния музей на ФК Порто. За да стигнем до този малко известен епизод от историята на Арсенал, ще трябва първо да се върнем малко по-назад във времето, когато са положени основите на един супер отбор. 1925 година е знакова в историята на Арсенал (по онова време клуба е носел името The Arsenal, което се употребява и до ден днешен). Хърбърт Чапман е назначен за мениджър на ''артилеристите''. Зад неговото назначение стои Сър Хенри Норис, който по това време е мажоритарен акционер в клуба, a през 1913 година сменя местонахождението му от югоизточен в северен Лондон. Това преместване от The Manor Ground (игрището в Плъмстед, на което Уулич Арсенал е играел домакинските си мачове по това време) на Arsenal Stadium е стъпка, която предотвратява изчезването на този отбор, поради надвисналата опасност от тотален фалит. С пристигането на г-н Чапман в северната част на Лондон, пристига и налагането на доминация от страна на Арсенал на домашната сцена. Хърбърт Чампан започва да работи по 5-годишен план, който да донесе успехите на Хайбъри (неофициалното, но и по-известно име на стадиона). И точно в края на поставения срок от 5 години, Арсенал печели първият си трофей. Годината е 1930-та, когато на финала на ФА Къп е победен Хъдърсфийлд Таун с резултат 2:0. Попаденията в срещата са дело на Алекс Джеймс и Джак Ламбърт, а онзи 26 април завинаги ще остане в историята на състезанието. Това е първият финал, в който и двата отбора излизат на терена подредени един до друг в две успоредни редици. По този начин те отдават почит на г-н Чапман, който преди да ръководи Арсенал е мениджър именно на Хъдърсфийлд. Тази традиция двата отбора да излизат по този начин във финала за отличието е запазена и до днес. Истината е, че за постиженията на Хърбърт Чапман с Арсенал биха могли да се напишат не статии, а книги. Системата за успех на този визионер е била до толкова силна, че тя продължава да бъде успешна дори и след неговата внезапна смърт през 1934 година (в края на този материал ще откриете няколко други такива, които да напомнят за делата на г-н Чапман и Сър Хенри Норис). След като той умира от кратка пневмония, делата му са продължени от Джо Шоу, Джордж Алисън и Том Уитакър. Всичките те са мениджъри, които постигат успехи с Арсенал до голяма степен заради положените преди тях основи от Хърбърт Чапман. ''Ще превърна този клуб в най-великия на Света'' Фотография от 1925 година (оцветено). Хърбърт Чапман (в средата), заедно с капитана на The Arsenal Алекс Джеймс (дясно) и Боб Джон (ляво). През сезон 1947/48 Арсенал печели вече старата Първа дивизия с 59 точки, начело с Том Уитакър (това е и дебютна кампания за него като мениджър на клуба). На второ място в крайното подреждане остава Манчестър Юнайтед с 52 точки, а трети е Бърнли, който е със същия актив, но и с по-лоша голова разлика. Интересен е факта, че през предходната кампания Арсенал се бори за своето оцеляване. И така, само два дни след края на сезон 1947/48, Арсенал поема на пътешествие в Португалия, а репутацията на Лондончани по онова време е със статут на най-мощния отбор в Европа, ако не и в Света. Както знаем, тогава все още не е имало Европейски клубни турнири, които най-вероятно само са щели да докажат превъзходството на Лондончани. И това не са твърдения на нас като привърженици, а на отборите в Европа малко след края на Втората световна война (и това въпреки големият брой жертви, които Арсенал дава, докато войната е в ход). На 3 май 1948 година Арсенал побеждава Бенфика с 4:0 в приятелска среща, която е част от турнето на ''артилеристите'' в Португалия. Двубоят се играе в столицата Лисабон, а след неговия край, хората на Том Уитакър поемат към Ещорил, за да разгледат забележителностите му. Това курортно и тенис градче е част от провинцията Кашкайш и към днешни дни наброява около 24 000 жители. На 6 май Арсенал е вече в Порто, за да се изправи в приятелски двубой срещу местния едноименен клуб. Арената на сблъсъка е Ещадио до Лима, а според историческите артефакти, на нeгo присъстват около 20 000 зрители. Явно Лондончани подценяват съперника си, защото до почивката, той води с три бързи и безответни попадения. Историята на този двубой гласи, че на полувремето Том Уитакър изнася емоционална реч пред своите момчета, въпреки че те играят в приятелски мач. Желанието на мениджъра на Арсенал било играчите никога да не подценяват който и да е отбор, при какъвто и да е резултат. Том Уитакър извършва две смени по време на 15-минутната пауза и те довеждат до сплотяване на колектива на терена. Хората в червено и бяло щурмуват португалската врата и помитат съперника си с атака след атака. Арсенал намалява резултата до 3:2 след попадения именно на новопоявилите се в игра (Рони Рук и Бринс Джоунс). Този резултат се запазва до края на двубоя и Порто побеждава своя именит съперник от Англия. Тълпата на стадиона е в делириум, защото никой от тях преди мача не давал каквито и да е шансове на ''драконите''. Британският консул в Португалия, гражданският губернатор и кметът на Порто са сред хората, които след мача канят двата отбора на среща, за да си поговорят за футбол. Португалската нация се чувства до толкова горда с тази победа на Порто, че ''драконите'' решават да изработят трофей, чрез който да отдадат почит на Арсенал. Този трофей носи името ''Купата на Арсенал''! За изработката му са били нужни между 60 и 70 000 ескудо, които се равняват на около 200 000 британски лири. ''Купата на Арсенал'' е проектирана в Ourivesaria Aliança в Порто, а архитекти на идеята са Мариньо Брито и Албано Франса. Трофея пристига в музея на Порто след около година и половина след изиграването на мача с Арсенал и е висок цели 2,8 метра, а тежината му е внушаващите 250 кг. За направата му са използвани 130 кг. чисто сребро, а освен него са добавени и материали като злато, емайл, кристал, дърво, мрамор и кадифе. Самият трофей се състои от три скулптурни фигури на жени, издигащи се на пръсти. Други трима атлети докосват чашата на отличието, в старание да изпият ''виното на победата''. ''Купата на Арсенал'' се съхранява в стъклен шкаф, който е с дървена рамка. Шкафът се поддържа от четири сребърни дракона, а на върха се вижда скулптура, която държи знамето на Порто. ''Победата с 3:2 над Арсенал, известен по това време като най-добрият отбор в Света, беше доказателство за потенциала на синьо-белите.'' Това писание фигурира на официалния сайт на ''драконите''! Фото кредити за направата на този материал: thefootballarchives.com
  3. ''Когато Патрик Виейра дойде от Милан, той не знаеше нищичко на английски език. Предразположихме пристигането му, като му осигурихме телефон, автомобил и учител по английски. Преди един от мачовете го попитах дали все пак знае нещо на английски. Патрик ме погледна, кимна с глава и отговори, че Тотнъм не струват.'' - Дейвид Дийн Снажен и същевременно техничен. Безстрашен. Лидер! Това е само една малка част от синонимите, които са повече от подходящи да стоят редом до името на Патрик Донале Виейра. В очите на пишещият тези редове, той е нещо като сенегалския вариант на ''Голямата стъпка''. И понеже според легендите Голямата стъпка оставя след себе си следи, Патрик Виейра също е оставил такива. Следи, които винаги ще бележат футбола на Острова. Присъствието му в полузащитната линия е толкова абстрактно и романтично, че в момента е трудно да се сетим за подобни състезатели нейде по Света. Патрик Виейра е роден на 23 юни 1976 година в Дакар, Сенегал. На 8-годишна възраст се премества заедно със семейството си във Франция. Дядо му служи във френската армия, а това автоматично дава правото на Виейра да се сдобие с френско гражданство. През 1991 година, когато е едва 15-годишен, той се присъединява към младежките формации на Дроа. Последват участия за ФК Тур и Кан, а през 1995 година се присъединява към червената част на Милано. Въпреки големите надежди и очаквания, Патрик Виейра записва само 2 старта за Милан и играе предимно за резервите. На 10 август 1996 година Дейли Мирър съобщава, че Арсенал се интересува от услугите на Виейра и след само 4 дни, сделката е факт на стойност от около 3.5 млн. паунда. Самият Виейра признава, че основаната причина поради която акостира на Хайбъри е последвалото назначаване на Арсен Венгер: "Радвам се, че се присъединявам към Арсенал в същото време, когато и г-н Венгер го прави. Това, че двамата с него можем да комуникираме на френски език ще улесни животът ми в клуба." 16 септември 1996 година - Патрик Виейра дебютира срещу Шефийлд Уензди (Арсенал побеждава с 4:1 на Хайбъри) Бързото приспособяване на Патрик Виейра в английския футбол е забележително. С течение на мачовете зад гърба си, той става неизменен титуляр под ръководството на Арсен Венгер. Редом до епохални личности като Иън Райт, Денис Бергкамп, Еманюел Пти, Марк Овърмарс, Тони Адамс и Дейвид Сийман, Патрик Виейра е част от онзи състав, който печели дубъл през 1998 година. Този дубъл е първи такъв за Арсенал на Арсен Венгер и въобще втори в историята на клуба до онзи момент. Сезон 1997/98 няма как да бъде описан в едно изречение, но в него, Лондончани завършват на 1 точка пред Манчестър Юнайтед в крайното класиране (след като изостават с актив от 12 точки по Коледа от ''червените дяволи'') и побеждават Нюкасъл Юнайтед във финала на ФА Къп. През същата тази 1998 година, Патрик става носител и на Световната купа, след като Франция побеждава Бразилия на финала с 3:0. Заглавията в британските таблоиди на сутринта след финала гласят знаковото ''Arsenal win the world cup''. Две години по-късно, а именно през 2000-та, Франция добавя във витрината си и Купата от Европейското първенство. На финала, който се играе в Ротердам, е победен състава на Италия с резултат 2:1. През месец май 2001 година, Дейли Телеграф съобщава изненадващо, че Сър Алекс Фъргюсън иска да привлече французина в редиците си. По-късно през лятото, Виейра смята, че Арсенал няма да завърши дори в Топ 5 на първенството и намеква за напускане: ''Що се отнася до мен, то въпросът е решен. Напускам Арсенал и го изяснявам напълно.'' Клубът отказва да отговори официално на подобен коментар, а Дейвид Дийн съвсем разбируемо негодува. Арсен Венгер от своя страна, приписва завързалата се сага на Манчестър Юнайтед: ''Те се свързаха с Патрик без да ни информират, а това не е правилно.'' През юли, Виейра все пак остава в отбора и е с него на предсезонната подготовка. Дори е обявен за заместник-капитан. Това е ход, с който неговото оставане да бъде гарантирано. И както се казва ''След дъжд винаги изгрява слънце''. На следващата година, а именно през 2002-ра, е постигнат втори дубъл под ръководството на Арсен. Лондончани печелят титлата във Висшата лига насред Олд Трафорд като гости на Манчестър Юнайтед след победа с 1:0, а на финала на ФА Къп е надигран Челси с 2:0. Последвалото ''окачване на бутонките на пирона'' от страна на Тони Адамс означава само едно нещо - капитанската лента отива в ръцете на Патрик Виейра! По темата, французинът заявява: ''Поемането на отговорност на раменете ми е нещо, което аз много харесвам. Това ще ме направи по-добър и по-зрял футболист и човек.'' В пореден епизод на класиката Манчестър Юнайтед - Арсенал, Патрик Виейра е изгонен на Олд Трафорд след втори жълт картон. Двубоя се изиграва на 21 септември 2003 година и завършва при резултат 0:0. Акцентите от онзи ден са насочени към Патрик и неговото изгонване, а също така и към Рууд ван Нистелрой, който пропуска дузпа. В крайна сметка, кармата си знае работата и ние нямаме правото да й се мешаме в сметките. Мартин Киоун явно не е на точно това мнение, след като се превръща в кошмар за холандският нападател на ''червените дяволи''. Сезон 2003/04 остава знаков във историята не само на Арсенал, но и във футбола като цяло. Артилеристите вдигат своята 3 титла във Висшата лига, след като не допускат нито една загуба в първенството. В последствие е записана поредица от цели 49 мача без загуба, а на 15 май 2004 година, Патрик прави следното изказване на живо в ефир: Патрик Виейра написва нова и последна романтична страница с екипа на Арсенал на 21 май 2005 година. Мястото и съперника са повече от познати - стадион Милениум в Кардиф и съответно Манчестър Юнайтед. Двата отбора се изправят един срещу друг в битка за Купата на Футболната Асоциация. Двата отбора не успяват да си отбележат гол и последва изпълнение на дузпи. Предстои да бъде бита последната такава. Зад топката е не кой друг, а самият капитан - Виейра. Най-вероятно в очите му са изплували всички онези битки с Рой Кийн и ’'червените дяволи’’, защото след засилката си той отбелязва безпощадно. Купата отново е в Лондон, а това се оказва и последният удар на Виейра по топката, докато е с червено-бялата фланелка. Буквално. Тази сцена наподобява някой фантастичен филм, който ни разказва за други Светове. Светове, в които нереалното може да се превърне в реално само и единствено ако го пожелаеш истински. И след като си го пожелаеш и дадеш всичко от себе си за да го превърнеш в реалност, то резултатът е неминуем. Именно с такива участия зад гърба си е Патрик Виейра - като от някой друг Свят. Французинът не един и два пъти е правил разликите в мачовете със своите големи стъпки. Стъпки, които го отвеждат до върховете на фолклора в Северен Лондон! Утре вечер, Патрик Виейра ще бъде край страничната линия на Емиратс Стейдиъм, в близост до Микел Артета. Само утре и само в този двубой или поне до този момент, Виейра ще бъде опонент на клуба, в който прекара 9 години. Топлото му посрещане е гарантирано и заслужено. И именно такова би трябвало да бъде. По подобие на максимата ''Никога не забравяй от къде си тръгнал'', то ние никога не трябва да забравяме имената на хората, които са ни правили щастливи. Защото така е устроен футбола, а и живота... Фото и видео кредит: theathletic.com, planetfootball.com и Sky Sports Retro в Youtube Ето и линкове към останалите 4 части от поредицата, които също са посветени на ''френските революционери'' в Арсенал:
  4. Някои вярват в това, че числото 3 носи късмет и щастие. Други пък не. В крайна сметка, всеки сам решава в какво да вярва. Едно е сигурно. Адолф Даслер се е уповал в символиката, когато през 1949 година основава Адидас. Марката с трите ленти. Питате се защо точно три? Идеята произлиза от олимпийският дух, който обединява 3-те континентални плочи. Успехът на немския бранд не закъснява. През 1954 година Западна Германия е коронована за световен шампион в Берн, Швейцария. Докато вдигат Световната купа, футболистите носят обувките на Адидас. Но те не са били просто обувки, защото бутоните им можели да се подменят. Това е истинска революция за своето време. Останалото както казват е история. Като тази през 1986 година. Тогава Арсенал и немския концерн си стискат ръцете в знак на партньорство и Адидас става новия доставчик на екипировка на ‘’топчиите’’. Първия екип на Адидас за Арсенал, 1986 година Именно с екип на Адидас, "артилеристите" стават шампиони насред Анфийлд роуд на 26 май 1989 година. Майкъл Томас, Алън Смит, Роки и компания са облечени в стилна жълта тениска с тъмносин цвят по ръкавите. Но някак си дошло време за промяна в облеклото. А тя идва точно преди историческия последен сезон на старата Първа дивизия. От Адидас искали да изненадат приятно феновете в Северен Лондон. Така през лятото на 1991 година, те произвеждат екип за гостуванията, който в последствие придобива прякора си ’’Bruised Banana‘‘. Този шедьовър е в жълт цвят с черни фигури напомнящи триъгълник и черни черти, които обхващат цялата фланелка. Яката също е в основното жълто в добавка с ленти в черно и червено. През раменете преминават добре познатите 3 черти, които са в тъмночервено. Емблемата на клуба, символа на Adidas Originals и JVC пък са в основен червен цвят. В оригинален вид, брандът добавя знаме с надпис под емблемата. Той символизира спечелването на Лигата през предходния сезон. Арсенал използва екипите с тази оригинална добавка предимно в европейски мачове. Като например тези срещу Аустрия Виена и Бенфика. Освен това, отново предимно за мачовете в Европа, на фона на цифрата с номера на гърба е добавена изчистена жълта кръпка. Причината е номера на играещия с тениската да се вижда по-ясно според изискванията на УЕФА. Дами и господа, добре познатият Bruised Banana! The Bruised Banana! Арсенал печели първата си победа с "Банана екипа" на 14 септември 1991 година. Визита на Кристал Палас. Само няколко дни след това в състава е привлечен Иън Райт. Бъдещият рекордьор по голове идва именно от състава на Палас. В Арсенал, Райти се събира със своя дългогодишен приятел Дейвид ’’Роки’’ Рокасъл. Двамата били неразделни. Както на терена, така и извън него. За идването си в Северен Лондон, Райти си спомня: ‘’Да, помня деня, в който подписах с Арсенал. Вечерта отидох при Роки в къщата му. Двамата седяхме чак до 4 часа сутринта. Говорехме си за Арсенал. Клубът, който той толкова много обичаше.’' Роки и Райти празнуват, 28 септември 1991 година. Саутхямптън - Арсенал 0:4. Интересен е факта, че Райт бележи за "топчиите" още в дебюта си. В онзи есенен ден, той и знаменитите му колеги са именно в банановите тениски. На 25 септември 1991 година при гостуването на Лестър Сити за Купата на Лигата, Райти отправя техничен удар от границата на наказателното поле. Завършекът наистина си заслужава. Несъмнено този му първи гол за клуба е един от първите спомени, които свързват Bruised Banana с историята. Но това далеч не е всичко. Само три дни след като открива головата си сметка за клуба, Иън Райт записва и първия хеттрик във визитката си. На 28 септември 1991 година, Арсенал разбива Саутхямптън като гост в мач от Първа дивизия. Двубоят завършва 0:4. Първото попадение е дело на покойния Рокасъл. Останалите три добавя Иън Райт. Перфектно партньорство в един перфектен екип. За лондончани, играещият с 8-ца (в последствие) на гърба Райт, отбелязва общо 185 гола. И като стана дума за Дейвид Рокасъл, няма как да не си спомним за онзи му гол срещу Манчестър Юнайтед. 19 октомври 1991 година, стадион Олд Трафорд в Манчестър. За това място казват, че е театъра на мечтите. Е, в онзи ден определено е изнесен спектакъл с марка Роки. За този човек не е имало невъзможни неща. По онова време се е смятало, че да прехвърлиш Петер Шмайхел е нещо, което граничи с мечтите. Но когато си пожелаеш нещо и направиш всичко по силите си за да го осъществиш в реалност, резултата е следния: Докато Bruised Banana е в употреба, в състава на Арсенал се отличават имена, които няма как да бъдат забравени. В онези години, Дейвид Сийман тъкмо е започнал началото на незабравимата си кариера на Хайбъри. В защита присъстват епохални личности като Тони Адамс, Стив Болд, Лий Диксън, Дейвид О’Лиърли и Найджъл Уинтърбърн. Полузащитата била наситена не просто с футболисти, а с хора, които били готови да направят всичко за отбора във всеки един момент. Става дума за Пол Дейвис, Андерс Лимпар, Дейвид Хилиър, Джими Картър и Пол Шоу. Разбира се и горе споменатият Дейвид ‘’Роки’’ Рокасъл. Нападението няма нужда от представяне. Но все пак, когато разполагаш с Иън Райт, Кевин Кемпбъл, Пол Мърсън, Алън Смит, Пол Диков и Пери Гроувс, то едва ли има отбрана, която ще те удържи. В периода август 1991 - май 1993, Джордж Греъм и Арсенал печелят по веднъж Купата на ФА и Купата на Лигата. Алън Смит ''the smudger'' в Bruised Banana, 1991 година Когато екипа е първоначално пуснат в употреба и продажба, той е жестоко хулен заради визията си. А в момента е широко търсен за колекцията на всеки "топчия". Преди началото на кампания 2019/20 бе ясно, че Адидас отново ще облича Арсенал. Марката с трите черти е неразделна част от фолклора в британската столица. По случая, немската компания заложи на римейк на легендарния екип за гостуващите мачове. A, онези черни ленти по него напомняха на едно славно минало. Обамеянг представя римейк на екипа, юли 2019 година На 9 декември 2019 година Арсенал поднесе изненада на привържениците си по повод 133-та годишнина на клуба. Оригиналният Bruised Banana бе официално възобновен в продажба. Всеки фен можеше да се сдобие с легендарния екип в The Armoury или пък от официалния сайт на клуба. По случая, в социалните медии се появи и хитово видео. Участие в него взимат хора като Иън Райт, Найджъл Уинтърбърн, Александър Лаказет, Леа Уилиамсън от женската формация на клуба и много други. Във видеото присъства и образа на певеца Бакар. И това не е случайно, защото именно неговата песен ’'Hell N Back’' се чува на заден фон. А, докато гледаш материала, ти става някак си носталгично. Иска ти се да дадеш всичко за да бъдеш на някой от стадионите на Острова в началото на 90-те години. Да можеш да викаш заедно с тълпата името на някой от играчите. Да пееш някоя от песните. Да станеш свидетел на някой от паметните голове с този екип. А и не само с него. Просто да си там...
  5. 20 февруари 2020 година. Стадион ‘’Георгиос Караискакис’’ в Пирея, Гърция. Арсенал е на гости на местния Олимпиакос в мач от директните елиминации на Лига Европа. Малко над 1 500 привърженици на ‘’топчиите’’ са на стадиона. Близо 100 човека от тях са членове на ‘’Арсенал България’’. Минутата е 81, когато Александър Лаказет отбелязва единственото попадение в мача. Започват едни песни и едни бурни сцени на радост. Непознат с непознатия се прегръща. Тези 1 500 фена на лондончани внезапно получават дарба. Да пеят толкова силно без да скъсат някоя гласна струна. А, домакинската публика е в шок. От нея не се чува и звук. Остават по-малко от 10 минути до края на двубоя, а споменатите 1 500 пеят все по-силно. С идването на последния съдийски сигнал, рева на фена е страховит. Трибуните с домакински привърженици постепенно се освобождават и стават празни. За капак, отнякъде се появява клубната легенда Иън Райт. Скандиранията в негова чeст бележат живота на присъстващия завинаги. Връзката Арсенал и неговите привърженици за пореден път доказва, че е една от най-мощните във футболния свят. Иън Райт в Пирея. 20 февруари 2020 година. Но защо ви разказвам всичко това? В днешно време, футболният запалянко е приел идеята да отиде на мач на любимия си клуб за нещо съвсем обичайно и нормално. Изключваме създалата се глобална обстановка с пандемията от Ковид-19. Купуваш си билет за мач, качваш се на самолета и си там. Изчисляваш пътя, разходите, правиш си сметки какво ще посетиш и т.н. Но главната цел в главата ти е да се потопиш в атмосферата. Да изживееш всяка секунда от предстоящото приключение по един незабравим начин. Познато, нали?! Всичките тези изброени неща са част от модерния начин на живот на един футболен фен. В началото на 20 век нещата седят по малко по-различен начин. Нека се върнем в далечната вече 1904 година. На Уулич Арсенал им предстои гостуване на Брадфорд Сити в западен Йоркшър. Датата е 13 февруари. До онзи ден, съставът на Уулич Арсенал е наричан с прозвището ’’червените’’. Доста от столичните вестници наричат отбора също така ”лондончани“. Все още никъде не фигурира термина ’’артилеристи’’. От Лондон тръгват 2 000 фена на Уулич Арсенал за споменатия двубой. За начин на придвижване е използвана британската железница и нейните парни локомотиви. Но този мач така и не се изиграва напълно. На полувремето е прекъснат заради проливният дъжд, който се изсипва над Йоркшър. Седмица по-късно, а именно на 20 февруари 1904 година, вестник Йоркшър Спортс пише следното: ’’Никое футболно събитие до този момент в Брадфорд не е предизвиквало подобен интерес. То бе очаквано с огромно нетърпение от известните артилеристи, които дойдеха чак от Уулич. Градът бе нападнат от огромна армия артилеристи, които бяха дошли да подкрепят любимия си отбор.’' Това означава само едно. Положени са основите на връзката между феновете на тогавашния Уулич Арсенал и самия клуб. Връзка за която и до ден днешен много хора питат ’’добре, какво ѝ е специалното’’. Неоспоримия факт, че привърженици на Уулич Арсенал понякога са пътували едно денонощие с една едничка цел: да видят своите любимци на живо, прави тази връзка толкова специална. Нека не забравяме, че става дума за началото на миналия век. Разбира се, това е само капка в океана и има още много причини за тази симбиоза между клуба и феновете му. Освен това в онзи февруарски ден на 1904 година е използван за първи път термина ’’артилеристи’’. През същата 1904, но на 17 декември, Уулич Арсенал побеждава като гост тима на Нотс Каунти с 1:5. По неофициални данни близо 3 000 фена пропътуват разстоянието от южен Лондон до Нотингам. Ето какво пише за този мач в едно нотингамско издание: ’’Без значение дали "артилеристите" подкрепят своя отбор като домакин или гост, те са нещо невиждано според нас. На всичкото отгоре носят със себе си експлозиви. Те проявяват страшен ентусиазъм и огромен дух.’’ Продължаваме с вечерни новини от Манчестър през 1906 година. Датата е 9 март (на същата дата, но през 2015 година Арсенал победи като гост Манчестър Юнайтед с 2:1). ’’Известните "артилеристи" са уверени в много бъдещи свои последователи. Явно не ги интересува това, че цената на екскурзиите не е никак евтина. Те пропътуваха 400 мили за 24 часа само и само за да могат да бъдат на стадиона’’. В споменатият двубой, Уулич Арсенал побеждава ’’червените дяволи" с 3:2. Той се играе на 10 март 1906 и е част от надпреварата за ФА Къп. Снимка на привърженици на Арсенал от 1930 година. На втора страница от програмата за предстоящото първо изиграване на футболен мач на Хайбъри (06 септември 1913 година срещу Лестър Фосе, победа с 2:1), пише следното: ’’По високият път към възстановяването. С участието на доктор Хайбъри, доктор Плъмстед и артилерист." На представената карикатура от програмата, доктор Плъмстед е показан като почти зловещ образ. Доктор Хайбъри пък присъства на рисунката за да олицетвори преместването на клуба. Човекът в леглото е привърженикът на Арсенал на който се оказва лечение. Това лечение символизира нови славни дни в историята на клуба. "Артилеристът" е там за да подкрепи отбора си и в най-трудните му моменти. ’’Бях извикан навреме и с промяна на въздуха, както и с много нови привърженици, които да ви веселят няма причина да не възвърнете цялата си предишна сила.’’ Да следваш пътят на Арсенал навсякъде е ценност и традиция, останала и до днес. Да се наречеш ’'артилерист’’ е нещо, което малко или много те отличава от тълпата. Това е истински завет в нашите ръце и ние трябва да го пазим по един особен начин. Със сърцата си! Up The Arsenal! Автор: Даниел Георгиев
  6. Френският футбол е етикет за стил и красота. Както на национално, така и на клубно ниво. Основите за бързото развитие на футбола в страната са положени през 1904 година, когато „Петлите“ стават част от организацията ФИФА. В интерес на истината, французите са и едни от основателите й. Точно 50 години по-късно, Франция се присъединява и към УЕФА, където също имат пръст за зародиша на идеята. Двукратен Европейски и двукратен Световен шампион. Носител на Олимпийско злато и притежател на две Купи на Конфедерациите. Франция може да се похвали с футболен талант, който е в изобилие. Талант, който е пряко свързан с клуба от Северен Лондон. Главен виновник за „френската революция“ в Арсенал е Мосю Венгер. Всеизвестен е факта, че френският специалист има нюх за откриването и предоставянето на шанс за изява на млади футболни състезатели. Арсен заема поста мениджър на Арсенал през октомври 1996 година, а тогава е маркирано и началото на една нова футболна ера не само в клуба, но и във Висшата лига. Ера, която е обагрена със славни моменти, титли, непозната до онова време диета и не на последно място с френски футболисти. До ден днешен, цели 29 играча от страната на Айфеловата кула са обличали червено-белият екип. Силвен Клод Вилторд е роден на 10 май 1974 година в парижкото предградие Ньой сюр Марн. Малко преди той да се появи на този Свят, родителите му се преместват от Мартиника за да заживеят край френската столица. Майка му е родом от Западна Индия, а до ден днешен самия Вилторд не знае кой е биологичният му баща. Силвен е едно от общо осемте деца в семейството, като едва на 14-годишна възраст отива да живее в апартамента на сестра си в Париж. Трудните условия в които е израснал го принуждават да пробва късмета си във футбола. Годината е 1991, когато Вилторд се присъединява към състава на Рен. Две години по-късно, записва и първата си официална кампания за червено-черните. В нея се разписва 8 пъти в 26 двубоя. Вилторд започва да нанизва попадение след попадение за Рен и съвсем в рамките на нещата е избран да представлява страната си на Летните олимпийски игри през 1996 година в Атланта, САЩ. Олимпиадата ще остане незабравима за него, тъй като буквално докато той играе за Франция, Депортиво Ла Коруня подписва споразумение с Рен за неговото привличане. Трансферът е на обща стойност от 1.8 милиона евро. Вилторд все пак остава при червено-черните поради условията на договора, а те са да изкара първата кампания (1996/97) под наем във френският клуб. През лятото на 1997 година, французинът акустира официално в Испания, но с една единствена молба. Да се завърне час по-скоро в своята родина и така на практика Вилторд не изиграва нито един официален двубой за Депортиво. Бордо е клубът, който откликва на неговите носталгични интереси. Французите се сдобиват с подписа му срещу сумата от 2.25 милиона евро. Вилторд е във вихъра си с екипа на „Жирондинците“ през сезон 1998/99, когато той е с основна заслуга за това тимът му да спечели Лига 1, прибирайки златната обувка в първенството. През лятото на 2000 година, Франция достига до финала на Европейското първенство, проведено в Белгия и Холандия. Това е и първият европейски форум, който се провежда в повече от една държава. На 2 юли в Ротердам, Холандия, един срещу друг в спор за трофея излизат Франция и Италия. Делвекио дава аванс на „Скуадра Адзура“ в 55 минута на срещата. Двубоят е към своя край и по всичко изглежда, че Италия ще прибере купата по един типичен за тях начин. Хората в синьо отказват да се предадат и една изритана топка от Фабиен Бартез достига до Силвен Вилторд, който в 93 минута изравнява за 1:1 след диагонален удар, който е достатъчно силен и плътен за да елиминира Франческо Толдо. И ако си мислите, че това е поредната футболна драма, все още нищо не сте прочели... Двубоят влиза в продължения и ще се играе до златен гол. В 103 минута на срещата, французите подхващат атака по левия фланг на терена. Робер Пирес пробива и подава към Давид Трезеге, който матира италианската отбрана и носи титлата на Франция. Вилторд се присъединява към Арсенал само няколко седмици след триумфа в Холандия. Той се оказва и рекордна покупка за Лондончани по онова време, като те си осигуряват услугите му срещу 13 милиона британски лири. Този рекорд бе счупен почти 9 години по-късно, когато бе закупен Андрей Аршавин на стойност от 15 милиона паунда. Вилторд дебютира с червено-белия екип на 6 септември 2000 година срещу Челси, а точно десет дни по-късно, отбеляза и първото си попадение срещу Ковънтри Сити. През сезон 2000/01, Арсенал достигна до финала за ФА Къп. Опонент бе състава на Ливърпул. Силвен Вилторд започна като титуляр в този мач, но бе заменен от Рей Парлър при резултат 1:0 в полза на столичани. В крайна сметка, тимът от Мърсисайд надделя с 2:1 и това се оказа един кошмарен ден в Кардиф. Но след всяка буря изгрява слънце. Силвен Вилторд пасваше идеално в един състав с Тиери Анри и компания и головете в противниковите мрежи падаха един след друг. Именно кампанията 2001/02 бе знакова за него, като в нея, той отбеляза общо 10 гола. На 4 май през същата тази 2002 година, Фреди Люнгберг и Рей Парлър бяха точни срещу Челси на стадион Милениум в Кардиф за да донесат Купата на Футболната Асоциация. Купа, която се изплъзна от ръцете на Арсенал в предишното издание на турнира. Главният акцент в кариерата на Вилторд за „Артилеристите“, обаче, дойде преди точно 19 години. 8 май 2002 година, Олд Трафорд, Манчестър. Старите познайници излизаха един срещу друг, но този път с цената на короната във Висшата лига. Арсен Венгер срещу Сър Алекс Фъргюсън. Манчестър Юнайтед срещу Арсенал. При победа, Лондончани си подпечатваха втора титла в най-силното първенство в Света. В онзи паметен ден, привържениците на Арсенал бяха опънали транспарант, който вещаеше следното: Champions Section! Пол Скоулс и Райън Гигс се отчетоха с пропуски през първата част. Шоуто в двубоя, обаче, бе запазено за Силвен Вилторд. Минутата бе 56, когато двамата с Фреди Люнгберг си размениха няколко паса в половината на Юнайтед и шведа дори нанесе изстрел посока Фабиен Бартез. Вратарят на домакините се намеси и изби топката, но тя се оказа в краката на сънародника му Вилторд. Играчът с номер 11 нямаше какво друго да стори, освен да накара гостуващата публика на Олд Трафорд да изпадне в делириум. Познатото 1:0 to The Arsenal огласяше цял Манчестър, а до края на двубоя, машините на Венгер запазиха мрежата си суха и се поздравиха с успеха. Успех, който донесе втора титла на Арсенал във Висшата лига и същевременно подпечата втория дубъл на Арсен Венгер. Впрочем, датата 8 май остава незабравима и по една друга причина. На нея, но през 1971 година (днес се навършват точно 50 години от озни ден), Арсенал побеждава Ливърпул във финала на ФА Къп с 2:1 на Уембли и по този начин Лондончани записват първият си дубъл в своята история. Дни преди това, на 3 май, титлата в старата Първа дивизия е спечелена на терена на съседа Тотнъм Хотспър след успех с 1:0. През следващата кампания (2002/03), Арсенал отново достигна до тиумф във ФА Къп и спечели купата за втори пореден път. Опонент на Лондончани във финала в Кардиф бе състава на Саутхямптън, а победното 1:0 дойде от Робер Пирес. Силвен Вилторд все по-рядко се появяваше с червено-бялата тениска на терена, но когато го правеше, беше клиничен в своите отигравания. Впечатление в играта му правеше това, че той бе един от майсторите на единичните докосвания и удар. С чудесните си афинитет и визия, Вилторд несъмнено е отлична покупка за клуба. Той, както и неговите колеги, се изкачиха до златното стъпало през сезон 2003/04. Кампания, в която играчите записаха имената си със златни букви в историята на футболен клуб Арсенал. Бе извоювана трета и последна (засега) титла на Висшата лига, при това без да бъде допусната нито една загуба. W 26 D 12 L 0! Тази Непобедима кампания бе и последна за него в Северен Лондон. За „Точиите“, Вилторд се разписва общо 49 пъти в 175 изиграни срещи. През лятото на 2004 година, въпреки слуховете, че ще премине в новака Уест Бромич Албиън, той решава да се завърне отново в любимата му Франция и подписва 2-годишен договор със състава на Олимпик Лион. За престоя си там, Вилторд печели още 3 пъти титлата в Лига 1. Последва завръщане в Рен, а след това и трансфери в местните Марсилия, Мец и Нант. Силвен Вилторд слага официално край на колоритната си футболна кариера на 11 юни 2012 година. След провело се гласуване сред привържениците на Арсенал през юни 2008 година, Силвен Вилторд се нареди на 33 позиция в списъка за 50-те най-велики играча, обличали някога фланелката с топа на гърдите. А с екипа на „Петлите“, французинът се разписва общо 26 пъти в 92 срещи. Името на Силвен Вилторд е синоним на отдаденост и страст. Име, което улиците в Северен Лондон не ще забравят. Once a Gunner, Always a Gunner! Ако сте пропуснали предните две издания на поредицата за френските революционери в Арсенал, то следните линкове водят към тях, цък:
  7. Има дати, които е записано във вселенското пространство да останат гравирани в историята. С добро, а в много случаи с лошо. Но, най-ценното е когато от тъмнината на лошото изгрее пламъка на хубавото в човешкото битие. Това, което наричаме съдба има своите невидими нишки, които не усещаме и които са вплетени в случващото се край нас, оставяйки усещането за предопределеност и чувството на свързаност между хора, обстоятелства, съдби, истории. Датата 06 февруари 1958 година, носи по много от всичко изброено. Трагедия, печал, непреодолима мъка, съпричастност, човещина и героизъм от най-висша категория. Дата, която ще възкреси от пепелта всички изконни човешки ценности, ще ни бъде пътеводна светлина в най-трудни моменти и ще ни напомня, че първо и преди всичко сме хора. През втората половина на 50-те години Манчестър Юнайтед е най-силния тим в Британия, спечелил две поредни титли и отправил предизвикателство към Купата на европейските шампиони. Съдбата обвързва този тим на Юнайтед и Арсенал в нещо много стойностно за историята на играта и за следващите поколения. И въпреки че динамиката на „Великата игра“ ще разпалва пожара на футболната враждебност между двата футболни гиганта, то те завинаги ще останат свързани в онова трагично събитие и последвалите прояви на класа и уважение. Такива, каквито подхождат и са типични на най-големите. Каквито са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Категорично и без никакво съмнение! Датата е 01 февруари, 1958 година . Известни като „Децата на Сър Мат“, Манчестър Юнайтед гостуват в Северен Лондон в един мач, който се превръща в класика, а много хора по онова време го определят като най-добрата футболна среща в историята, след която може да не гледаш повече този спорт. За жалост това е и последната изява на една легендарна генерация британски футболисти на английска земя. В този съботен ден на „Хайбъри“ се стичат многобройната тълпа от 63 578 души, които не знаят, че ще се насладят за последно на един от най-силните британски отбори в история при срещата им с техния любим Арсенал. Дънкан Едуардс дава един от своите последни автографи на Хайбъри. Този мач е бил наслада за окото, триумф на нападателната игра и доказателство за това кое първенство е номер едно в света. Тогава, сега и завинаги! На почивката Юнайтед води с 3:0, за да се вдигнат „артилеристите“ и доведат нещата до 3:3. В репортажите от мача се споменава, че това предизвиква стена от звук и истерия по трибуните на стадиона в Излингтън, а в добавка оловно сивото небе създава обстановката на класическото английско дерби, при което резултата се движи по ръба на бръснача, а обратите следват един след друг. За радост на тълпата, която знае как да обича и подкрепя своя тим и да уважава достойнствата на противниците. Екстаза на Арсенал и агресията от трибуните не могат да пречупят гостите, и те вкарват нови два гола, преди един късен такъв за Лондончани да финализира класиката при резултат 4:5 за гостите от Салфорд. Този резултат от една страна носи нота на горчивина за „топчиите“, но от друга напомня на всички, че класата и духа на „Добрия стар Арсенал“ е налице, нищо че напоследък са леко поизвехтели. Лидерството на капитана Дейв Боуен е забележително и е точно това, което се очаква от капитана на най-големия клуб на Южна Англия. За разлика от него, Джак Келси на вратата прави необясними грешки в тази среща, които рефлектират в промяна на цифровото изражение на светлинното табло. Келси е считан за един от най-великите вратари в историята на Арсенал с 327 мача и шампионско участие през 1952-53 година, както и такъв за Уелс, където се конкурира за вратарската позиция със стража на Манчестър Юнайтед Хари Грег. Дейв Боуен също е от Уелс и води своята страна на Световната купа през 1958 година в Швеция, където „драконите“ играят героичен четвъртфинал срещу Пеле и Бразилия. Келси и Боуен са първите „топчии“, които играят на Световно първенство за историческите книги и това не е случайно като се има предвид класата и техния характер. Точно обаче в този мач Джак допуска спад във формата си, което води до 3 гола на Дънкан Едуардс , Боби Чарлтън и Томи Тейлър за гостите. Нещо, което в онези години не е било изненада и разбираемо Юнайтед излиза като за „сиеста“ след почивката. Арсенал обаче записва 3 гола за 3 минути, които влизат завинаги в историята на Лондончани. Дейвид Хърд(по-късно играе за Ман Юнайтед) и два гола на Джими Блуумфийлд между 59 и 61 минута предизвикват истерия и сцени на лудост на Хайбъри. След още 5 минути вдъхновени от Денис Вайълет и …. Джак Келси, гостите водят с 5:3, с което получават сравнения, че са като прочутите унгарци от 50-те години, които винаги вкарват в повече от своя съперник. Друг уелсчанин в лицето на Дерек Тапскот оформя легендарното 4:5 в един мач, който завинаги ще остане в световната футболна история. А, Вик Гроувс дори е на милиметри от знаменито изравняване в последните секунди на двубоя... Пред вратата на Джак Келси. Според официалната страница на Арсенал в интернет по онези времена тези, които са имали възможността да гледат Юнайтед на живо са били истински щастливци. Нещо, което обаче не може да се каже за 5 футболисти взели участие в тази битка, както и още други трима техни колеги, които отиват във вечността на 6 февруари в мразовития и снежен Мюнхен. А освен тях и още 15 души от клуба и журналисти, които никога не се завръщат в Англия при своите семейства. В онези времена Арсенал е далеч от борбата за трофеи, но класата и уважението показано към Юнайтед е огромно. В програмата за мача на резервите срещу Саутенд Юнайтед е помолено привържениците да запазят 2 минути тишина в чест на загиналите играчи на Юнайтед. В програмата за следващия домакински мач срещу Болтън Уондърърс на 18 февруари са отделени 2 страници в които се отдава почит на загиналите играчи и на техния мениджър, а по-късно и за единствен път в историята е поставена снимка на първа страница на гениалния Дънкан Едуардс. Две страници посветени на Мат Бъзби и Манчестър Юнайтед в програмата за мача с Болтън на 18.02.1958 година. Дънкан Едуардс е един от най-великите. Снимка от първа страница на програма за мач на Арсенал! Едно отношение, което показва каква голяма загуба за Британия и за спорта въобще е тази самолетна катастрофа. В последствие тези два клуба завинаги ще останат дълбоко свързани и с поредица от легендарни сблъсъци на всички фронтове, превърнали се в една от запазените марки на английския футбол. Днес камбаните в Манчестър и в параклиса в Мюнхен ще бият в знак на траур за 63-и път след онзи злокобен февруарски ден на 1958 година. 6 февруари 1958 година се превръща в най-черния ден от историята на Манчестър Юнайтед, след като онази самолетна катастрофа причинява смъртта на 23 души. Загиват „Бебета на Сър Мат“, за да се превърнат завинаги в „Цветята на Манчестър“. Един от най-силните футболни отбори в историята на играта, който трагично си отива, за да се превърне в легенда. В началото на сезон 1957-58 „Червените дяволи” са си поставили амбициозната цел за трета поредна титла, атака на Купата на Асоциацията и пробив в Европа. Но, не би! В студената и мразовита зима, сковала Европа, съдбата решава да скове този велик състав, при това по един трагичен начин. Празнуващи класирането си на полуфинал след 3:3 срещу Цървена Звезда, те кацат да заредят гориво в Мюнхен и никого повече не успяват да излетят. Двата опита на капитан Тейн и помощникът му Реймънт се оказват неуспешни, което ги кара да направят трети и оказал се фатален такъв. В 15:03 минути на този фатален ден, самолета на Британските европейски авиолинии излиза от пистата, врязва се с крило в намираща се в съседство къща, корпусът му удря дърво, следва експлозия, хаос, паника, трагедия на борда. Очевидци разказват как Били Уилън се моли и казва, че „ако това е краят, то той е готов за него”. Хари Грег изнася в несвяст телата на своите съотборници. Спасява Боби Чарлтън, изнася и тялото на Денис Вайълет, за да изпадне и той в безсъзнание. Преди това обаче спасява и майка с нейното бебе. Има апокрифна история, че на борда е била бременна жена с фамилия Лукич и това е бъдещия вратар на Арсенал Джон Лукич. Това, разбира се не е вярно, тъй като гостувалият за 15-я Рожден ден на „българските топчии“ вратар е роден през 1960 година. Така или иначе, на борда е било страшно! Летището в Мюнхен. 06 февруари 1958 година. Трудно можем да си представим агонията на умиращи тела в разсечения и горящ самолет, звуците и стоновете на смъртта и ужаса изпитан от тези хора, там в мразовития мюнхенски следобед. Помощник мениджъра на тима Джим Мърфи, който пропуска гостуването в Югославия идва да посети борещите за живота си в баварска болница Дънкан Едуардс, Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Бъзби е в кома и лежи в кислородна камера, Боби се възстановява бързо от травмите, но никой не вярва, че ще може да играе отново футбол. А Дънкан пита как е завършил мача с Уулвс и после умира, за да остане завинаги в сърцата на футболна Англия. При тази ужасна трагедия загиват 8 футболисти, а Юнайтед е тотално разстресен, като земетръс от най-висока степен. До края на сезона записва една победа и завършва на 14-о място. Достига до финал за Купата и там пада от Болтън с 0:2. В Европа от Мадрид предлагат купата да бъде връчена на манчестърци в знак на уважение, но УЕФА отказва. Манчестър Сити са поканени да заменят своите съседи, но отказват, а техният немски вратар Берт Траутман/една истинска футболна знаменитост, който пази във финал за Купата със счупен прешлен/ се явява модератор и преводач в преговорите, за учредяване на фонд в Германия, който да подпомогне жертвите от трагедията. Докато се случва това, Мат Бъзби е излязъл от комата и се лекува от депресия в Швейцария, за да се вдигне точно преди финала за Купата и да си постави за цел да изгради отново непобедим и харизматичен отбор. И го прави, като успеха им точно 10 години по-късно срещу Бенфика е това, което кара всички оцелели да почувстват облекчение и чувство на изпълнен дълг към своите трагични съотборници – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Били Уилън, Дънкан Едуардс и хора от делегацията на Манчестър Юнайтед, журналисти, пътници. Общо 23 души. Капитан Тейн е обвинен, че е причинил трагедията заради замръзналите криле на самолета и едва 10 години по-късно успява да бъде оневинен, когато се доказва че пистата не е била изчистена и това е причина за катастрофата. 10 години на психически ужас, от който той излиза с изчистено име. Сър Мат и Сър Боби пък записват имената си със златни букви в историята на футбола и оставят наследство, от което всички следващи генерации се учат и развиват. А в знак на почит Ерик Уинтърс написва песента „Цветята на Манчестър”, която първо е изпълнена от ливърпулската фолк група The Spinners през 1962 година, а великият Morissey издава песента „Munich air disaster, 1958” през 2004 година. И, ако тук става дума за един от най-великите и популярни спортни отбори на света, ние от „Арсенал България“ не забравяме и няколко други емблематични трагедии, свързани със самолетни катастрофи. На 4 май 1949 година се разбива самолетът, превозващ великия тим на Торино: най-силният отбор на Италия по това време „Grande Torino“, при който загиват 18 футболисти начело с големия треньор Ерньо Ебстайн, оцелял от концлагерите унгарски евреин, и легендарния капитан Валентино Мацола. Сякаш неговото момченце Сандриньо продължава пътя на баща си, за да се превърне в лидера на големия Интер от 60-те години на миналия век. На 11 август 1979 година в небето над Днепродзержинск, днешна Украйна, се сблъскват 2 самолета Ту-134 А, при което загиват 178 души, сред които 17 играчи на ФК Пахтакор Ташкент, отбелязвайки най-голямата авиокатастрофа в епохата на бившия СССР и втора в световната история въобще. Фактът, че загива футболен отбор е причина да се разчуе за случая в епохата на т.н. „Желязна завеса“. В най-ново време 76 души загиват, за да превърнат скромния бразилски тим Чапекоензе в легенда при полета им за финала за Копа Судамерикана. Оцеляват едва 3 фуболисти и общо 5 човека, като вратарят Джаксон Фолман е бил с Библията в ръцете си при трагедията. По-късно Южноамериканската Конфедерация КОНМЕБОЛ връчва купата посмъртно на бразилския отбор, за разлика от УЕФА, която не иска да си наруши принципите през 1958 година . През януари 2019 година самолет с аржентинския играч Емилиано Сала пада в Английския канал при полета му от Нант към уелския Кардиф, където той така и не успява да заиграе. И когато говорим за нишките на живота, то такава е как един от оцелелите в лицето на Сър Боби Чарлтън ще бъде водеща фигура в първия триумф на английски отбор за Европейската купа, което е едно галено намигване на съдбата, при това напълно заслужено. Това са от онези моменти в спорта и живота, които ни карат да се усмихваме, дори когато има толкова поводи за тъга и сълзи. Сър Боби на Хайбъри на 01 февруари 1958 година. Респект за всички тези, които загинаха при тези катастрофи, както и на тези които оставиха своите клубни пристрастия пред лицето на смъртта и живота! Респект за ФК Арсенал Лондон, който винаги е показвал огромна класа в отношението си към другите и това е още един повод за гордост на всеки един ИЗБРАН да бъде привърженик на великия тим от Северен Лондон! Програма на Арсенал със снимки от този епохален мач. Материалът е авторски, като при написването му е използвана информация от книгата „Цветята на Манчестър“, официалните страници на Арсенал, Манчестър Юнайтед, Торино, Пахтакор Ташкент и фенската страница The Arsenal history.
  8. Днес бе теглен жребият за елиминационната фаза на турнира Лига Европа. От многото съперници ни се падна "Един". В пряк и преносен смисъл. Тези думи: "E pluribus unum!" стоят гордо на емблемата на един от най-славните, обичани и харизматични клубове в света. Бенфика от Лисабон. С 84 титли във витрината си, те са най-успешният клуб от Португалия. 37 титли на страната, което е рекорд, 26 национални купи, което също е рекорд, 7 рекордни купи на лигата, 8 суперкупи на страната, 1 латинска купа, 3 купи "Campeonato de Portugal", която е предшественик на настоящата национална купа са вътрешните достижения на "орлите". В Европа около гранда от Ещадио да Луш има много слава и още повече тъга, които носят един особен мистицизъм обгърнал най-популярния клуб в страната. Два пъти подред са короновани като Шампиони на Европа през 1961 година и 1962 година, но имат 5 загубени финала за "ушатата купа" и още 3 за Купата на УЕФА/Лига Европа и с това са рекордьор в тази мрачна статистика. Говори се, че клубът е прокълнат от легендарния си треньор, унгареца от еврейски произход Бела Гутман и това рефлектира в поредицата от трагично загубени финали. Най-великият в историята на "червените" Еузебио, дори се моли на гроба на Гутман във Виена преди финала за КЕШ през 1990 година, но уви отново загуба на сметката на португалския колос. Eщадио да Луш Стадионът на Бенфика с капацитет от 66 642 зрители е проектиран от HOK sport, които реализират и проекта за стадион Ашбъртън, като по дизайн двете арени много си приличат, а привържениците на клуба са лидер по брой организирани такива (230 хиляди) и общо 14 милиона в глобален аспект. Интересен факт е, че Бенфика е класирана на 12 позиция в класацията на ФИФА за отбор на 20 век. Позиция, която дели с Арсенал. В историята двата клуба са се срещали един път в европейските турнири, като това става през 1991 година. В турнира за КЕШ първата среща в Португалия завършва 1:1 с гол на Кевин Кембъл за "топчиите", но в реванша на Хайбъри 35 815 зрители виждат един червен ураган, който буквално помита домакините с 3:1. Шварци с екипа на Бенфика срещу Роки на Хайбъри през 1991 година. Арсенал 1:3 Бенфика За историята Арсенал има 7 победи, 5 равенства и 4 загуби при срещи с португалски отбори, като единствено Бенфика е успяла да елиминира "топчиите". От своя страна, Бенфика e записала 11 победи, 6 равенства и 19 загуби срещу английски състави, включително два загубени финала от Манчестър Юнайтед и Челси. Двама футболисти са обличали екипите на Арсенал и Бенфика в лицето на Майкъл Томас и Щефан Шварц. Мачовете ще се изиграят на 18 февруари в Лисабон и след седмица в Северен Лондон, а ние можем да очакваме поредно шоу в червено от два от най-големите и обичани европейски клубове.
  9. Дербито на Северен Лондон Автори: Пламен Томов и Даниел Георгиев Добро утро на всички читатели на сайта на ‘’Арсенал България’’. По повод днешния празник Никулден, екипът на фен клуба с радост честити именния ден на всички с името Николай и неговите производни. Бъдете живи, здрави и усмихнати. Носете името си с гордост. Освен този светъл и традиционен празник, днес има поне още един повод за радост. Днес е ден, който футболния привърженик очаква с нетърпение. Ден, който феновете на два от лондонските клубове търсят с поглед още от момента в който програмата за всеки нов сезон в Англия излезе официално. Следите ни мисълта, нали?! Защото е време е за „Дербито на Северен Лондон“. Тотнъм Хотспър - Арсенал. Дерби, което е съизмеримо с едни от най-големите емоции, които въобще могат да бъдат част от английската игра. Въпрос на чест и гордост. Двубой в който не играят особена роля нито контузии, нито форма, както и представяне от началото на сезона. Двата отбора ще започнат поредната битка помежду си точно в 18:30 часа българско време. А, Диема Спорт 2 ще предава срещата на живо от Тотнъм Хотспър стейдиъм. Странно или не, Спърс посрещат този 11 кръг на Висшата лига като лидери със своите 21 спечелени точки. "Червено-белите" пък са на скромната 14-та позиция с 13-точков актив. В следващите редове ще дадем началото на същинската част от днешния ни материал. Ще започнем с новините от лагера на ‘’артилеристите’’ и ще се спрем на дадената от Микел Артета пресконференция. А, за десерт сме Ви подготвили една повече от любопитна гледна точка. Тя ще ни даде малко по-голяма представа за някои от най-интересните сблъсъци между Тотнъм и Арсенал през годините. London is Red. Приятно четене. Ето и обещаните новини преди дербито. Двубоят със сигурност ще пропуснат Томас Партей, Габриел Мартинели и Никола Пепе. По темата Партей, то ситуацията е следната. Ганайският полузащитник все още страда от травмата, която получи в мача срещу Астън Вила. Очакванията да видим Томас обратно в игра са свързани с наближаващите няколко срещи на отбора. Въпреки това, снощи се появи неофициална онформация, че Партей все пак ще е готов за селекция довечера. Определено следим ситуацията с интерес. Младата звезда на клуба Мартинели също е пред своето завръщане. Тези дни стана ясно, че бразилецът съвсем скоро ще запише минути за отбора до 23-годишна възраст. Спрягана дата това да стане факт е в периода между 17 и 20 декември. Както по-долу в снимковия материал може да се види, Мартинели взе участие в тренировката на отбора. Никола Пепе няма право да играе тази вечер поради получения червен картон на Елън Роуд срещу Лийдс Юнайтед. Това е втория двубой, който Пепе ще трябва да пропусне. Наказанието на играча ще продължи до следващата неделя(включително), когато Арсенал приема Бърнли на Ашбъртън. Позитивните новини няма как да не бъдат свързани с Пабло Мари. Испанският бранител дори се разписа при завръщането си в игра срещу Рапид Виена в четвъртък вечер. Това може да значи само едно. А, именно, че Артета има още опции в защита и рокадите за в бъдеще се очертават като доста интересни. Мохамед Елнени и Сеад Колашинац почти сигурно ще бъдат в групата, особено египетският полузащитник. Двамата преодоляха Ковид-19 и са на линия в този решаващ момент за Арсенал. Тяхното евентуално включване зависи само и единствено от Артета. Предоставените данни са от официалния сайт на клуба в края на събота вечер. Ето и какво сподели баският мениджър на клуба преди срещата. ‘'Ние сме тук за да играем именно в подобни мачове. Ако трябва да бъда честен, то двубоите ми срещу Тотнъм бяха любимите ми като играч на клуба. Атмосферата на това дерби е наистина уникална. В нея се преплитат страст и чувства. Чисто емоционално погледнато, това е специален мач. Когато спечелиш в подобно дерби, то удовлетворението е голямо. Както за нас като професионалисти, така и за феновете. Ние определено разполагаме със способността да правим хората щастливи. Сигурен съм, че можем да го направим и този път. Колкото до Жозе Моуриньо, то истината е, че с него се познаваме достатъчно добре. Прекарахме заедно известен период в Барселона. Няма да е за първи път да се изправим един срещу друг. Аз му се възхищавам, защото това, което той постигна е уникално. Той е голям характер.’' Пиер-Емерик Обамеянг също изказа своето мнение преди мача. ‘’Нямам търпение. Мисля, че ако спечелим, то това ще бъде повратна точка в сезона ни. Определено няма по-добър момент от този. Това е дерби и е мач, който всички очакваме. Не казвам, че ще бъде лесно. Ние искаме да играем нашата игра и ще излезем с именно такава нагласа. Ще дадем всичко от нас за да спечелим и да променим ситуацията.’’ Звездата на Арсенал знае какво е да отбележиш в това дерби. Пожелаваме му поне едно попадение довечера и думите му на това интервю да са имали смисъл. 02 декември, 2018 година. Емиратс Стейдиъм. Арсенал 4:2 Тотнъм. Във втората част от нашия материал преди „Дербито на Северен Лондон“ ще се спрем на няколко емблематични двубоя за историята. Историята, която за всеки е различна и субективна. Едно е ясно, а именно че Арсенал и сянката, която хвърля над Северен Лондон е огромна, колкото и да не се признава това от хората, които се намират от другата страна на линията на омразата. Седемте сестри ще си останат тази линия между амбициите, страстта, стремежа за успех в едно от най-яростните дербита в Европа. Една линия, която винаги ще кара замесените в нея да чакат с тръпка началото на всяко следващо дерби и дни след него ще обсъждат, дали под адреналина на победата или разочароващата емоция на загубата. Разбира се, мачовете, които са избрани са изцяло субективни и всеки от Вас би имал своето мнение по въпроса, но именно това прави играта футбол интересна, защото всеки има своята визия за победата или пък провала. А, както знаем границата между тях е винаги много тънка. И във всеки един от тези мачове, които са подбрани, тази граница е агонизираща за някой от съперниците. Е, в конкретния случай това са „шпорите“, но за наша радост и в исторически аспект радостта обикновено остава за червено-бялата половина на Лондон. Всички знаем, как едно гениално и визионерско решение на Сър Хенри Норис променя футболната карта на Лондон. Това решение и до ден днешен носи горчивина в бяло, но нас това никак не ни вълнува. Но ние няма да Ви разказваме за Норис. Или поне днес. Въпреки че, когато говорим за съперничеството с Тотнъм, то името Хенри е задължително и разбира се, Вие ще го прочетете в редовете по-долу. Как започва всичко? За първи път се споменава за мач между тези два съперника през 1887 година. Едва година след формирането на Арсенал и 5 след това на „шпорите“. Този двубой не завършва, тъй като 15 минути преди края, при резултат 2:1 за Тотнъм става изключително тъмно и съответно трудно за игра. През следващата година срещата завършва при победа за „топчиите“ с 6:2, но Тотнъм пуска едва 9 играчи в срещата. Първите двубои за първенство са от сезон 1896/97. Тогава Уулич Арсенал бие с 2:1, а в ответната среща имаме равенство от 2:2. Това са срещи от т.н. United league. В хрониките като първи голмайстори за Арсенал се отбелязват имената на Ърнест Хърбърт Котръл и на Фъргюс Хънт при загубата с 2:3 като гост на 29 април 1899 година. За първи път двата клуба играят във Футболната лига, при това в първенството на Първа дивизия на 4 декември 1909 година и Арсенал побеждава с гол на... Хенри Лоурънс. 1913 година е началото на този толкова яростен сблъсък, след преместването на Арсенал от Манър Граунд на Хайбъри, а първата среща играна в „Дома на футбола“ е чак на 22 януари 1921 година. 60 600 привърженици виждат 5-головия трилър, в който победата разбира се е за „топчиите“. Хенри (казахме Ви, че ще срещате често това име днес) Уайт и на два пъти Джаки Ръдърфорд носят сладка победа с 3:2. За историята 201 мача. 82 победи за Арсенал, 54 равенства и 65 успеха за Тотнъм Хотспър. В два случая „артилеристите“ стават Шампиони на Уайт Харт Лейн. Най-голямата победа за Арсенал е едно 5:0 като гост през 1978 година, а за „шпорите“ е победа със същия резултат, но като домакин през 1983 година. С най-много голове в дербито са Боби Смит, Еманюел Адебайор и Хари Кейн с по 10 гола, а няколко забележителни футболисти са играли и за двата клуба. Сол Кямбъл и Пат Дженингс са безспорно най-известните имена, като ирландския страж е обичан и от „бели“ и „червени“. Не може да се каже същото за другите герои преминали разделителната линия. И, ако Сол Кямбъл дойде като голям играч за да стане „супер звезда“ в Арсенал, то имената на Уилиям Галас и Еманюел Адебайор носят негативни емоции и много подигравки сред „червения Лондон“. Още повече, че те преминаха на Уайт Харт Лейн, когато бяха създали безброй скандали, а кариерите им вървяха надолу. Джо Хълм, който блести на крилото за Арсенал през 30-те години е мениджър на Спърс след Войната и мнозина смятат, че подготвя основите на първата в Англия, спечелила „дубъл“ формация – тази на Тотнъм от 1960-61 година. Хърбърт Чапмън е играл за Тотнъм преди да стане легенда в Хъдърсфийлд Таун и после в Арсенал, Тери Нийл играе на Хайбъри, а в последствие е мениджър и на двата клуба. Джордж Греъм сякаш за да изтрие част от ореола си в Излингтън и след финансовите скандали от началото на 90-те години, успява да донесе трофей на Уайт Харт Лейн, когато през 1999 година печели Купата на Лигата – първи трофей за Тотнъм от 1991 година. Колко жалко и за двата случая, а някои фенове на Арсенал още не могат да простят това на Греъм. Дори Иън Райт в своята автобиография (която скоро ще пуснем на българския книжен пазар) казва емоционално: „Как можа да го направиш, човече?“. Клайв Алън, който е един от на-великите стрелци на Тотнъм има 3 мача за Арсенал, но така и не получава шанс на Хайбъри. Но, нека погледнем няколко емблематични срещи в историята през призмата на един привърженик на Арсенал. Отново с уточнение, че това е крайно субективно, а дори два от мачовете са гледани само на кратки репортажи, поради времето на тяхното изиграване. 03 май, 1971 година. Уайт Харт Лейн. Тотнъм 0:1 Арсенал. Арсенал се нуждае от нулево равенство за да стане Шампион за първи път от 1953 година. С гол на Рей Кенеди е открит пътя към „дубъл“. За ужас на домакините, които към този момент са единствените, които могат да се похвалят с такова постижение. 5 дни по-късно това постижение е изравнено, а години по-късно ще бъде подобрено. 14 април, 1991 година. Уембли. Тотнъм 3:1 Арсенал. Една от най-великите победи за „шпорите“ в полуфинал за Купата на Асоциацията. Пол Гаскойн с феноменален гол бележи от 30 метра. Твърди се, че Сиймън не е реагирал добре. Гари Линекер вкарва още 2 гола, а Алан Смит връща един за Арсенал. Един великолепен мач за Тотнъм не може да развали един великолепен сезон за Арсенал, които стават шампиони с едва една загуба. Един полуфинал ги дели от възможността за втори „дубъл“. Но, нека не съжаляваме, защото скоро те ще бъдат записани в славната история на клуба. 04 април, 1993 година. Уембли. Арсенал 0:0 Тотнъм. Отново полуфинал на Уембли и радост за Тони Адамс и компания. С гол с глава на „магарето“ през втората част на мача е открит пътя към двоен успех за домашните купи. 24 ноември, 1996 година. Хайбъри. Арсенал 3:1 Тотнъм. Първо дерби за Арсен Венгер. Страхотна атмосфера под дъжда на Хайбъри. Иън Райт взривява трибуните в 28 минута, преди Анди Синтън да даде радост за гостуващата тълпа в 57 минута. С два късни гола, Тони Адамс и Денис Бергкамп показват дух, воля и много класа. Все неща, с които Арсенал толкова години доминираше в това дерби. Време е отново тези качества да влязат в ДНК-то на футболистите в червено и бяло. 08 април, 2001 година. Олд Трафорд. Арсенал 2:1 Тотнъм. Полуфинал за Купата. Залогът е място в първия финал, който ще се играе извън Англия. Гари Дохърти дава преднина за Тотнъм, но с голове на Патрик Виейра и Робер Пирес, хода на мача е обърнат, а Арсенал се класира за финала в Кардиф. Пирес пък е футболиста на Арсенал с най-много голове в това дерби – осем на брой. 25 април, 2004 година. Тотнъм 2:2 Арсенал. Токсична атмосфера. Изкривени от злоба лица. Омраза. Истерия. Трудно се играе в такава обстановка. Трябва ти противоотрова. И ти я имаш в лицето на Патрик Виейра и Робер Пирес. Бързи два гола преднина, които са заличени от попаденията на Джейми Реднап и късна дузпа на Роби Кийн. Сцени на невиждана омраза след гола на Кийно, но от другата страна радостта е обратно пропорционална на негативните чувства на феновете на „шпорите“. Трети „дубъл“ и втори такъв на терена на Тотнъм. Страховито постижение за хората на Арсен Венгер и място в историческите книги с един сезон завършил без загуба. Един наистина легендарен мач, който може да се сравни само с този от 03 май, 1971 година. 04 януари, 2014 година. Емиратс Стейдиъм. Арсенал 2:0 Тотнъм. Ще завършим с този класически сблъсък от 3-ти кръг за Купата. Начело на Тотнъм е Тим Шерууд, който освен бивш техен Капитан е привърженик на… домакина Арсенал. Санти Касорла и Томаш Росицки дават преднина на домакините от два гола. В 83-та минута обаче се случва това, което ще остане марков знак на този мач. Тио Уолкът е контузен и изнасян на носилка, когато от публиката на Тотнъм започват да летят запалки, монети и обидни изрази към момчето от Южния бряг. А, той невъзмутимо им показва знак с пръсти: "Два на Нула". Класа, авторитет, хладнокръвие и достойнство са единствените отговори на посредствеността в човешкото поведение и събираната с години омраза. Тотнъм отпада от надпреварата, а Арсенал ще спечели през май своята 11 Купа на Футболната Асоциация. Разбира се в историята има много знакови срещи, радостта е била понякога в бяло и доста по-често в червено. Така се надяваме да бъде и днес, а състава на Арсенал да получи вдъхновение от героичните свои предшественици в това наистина голямо и класическо дерби във футбола. Картичка, която изобразява двете поредни победи над Тотнъм с по 5:2 (личен архив).
  10. На 21 ноември 1945 година се играе един от най-странните мачове, ако не в историята на играта, то поне в тази на Арсенал и на Динамо Москва. Той е част от британското турне на московчани, което включва още двубои с Челси, Кардиф Сити и Рейнджърс от Глазгоу. Двубоят не е за купа, но е обгърнат от мистични обстоятелства, които добавят още към легендарния му статус. В гъстата мъгла обгърнала Уайт Харт Лейн, най-силният английски тим по онова време изкарва състав подсилен със Сър Стенли Матюз/Стоук Сити/, Стен Мортенсен/Блякпуул/ и вратаря на Куинс Парк Гари Браун. Всеки от тях е национален състезател на Англия, но и това не помага в мача, завършил с резултат 4:3 за "динамовци". Интересното е, че по онова време Хайбъри е бил неизползваем като следствие от пораженията предизвикани през Втората световна война и затова мача се играе на терена на вечните съперници от Тотнъм Хотспър, а мъглата носи причудливи моменти, като тези в които изгонен играч на домакините реално не напуска терена, докато пък се говори, че на терена в даден момент са били 15 играчи от гостуващия тим. Още по-любопитен факт е, че контузията на английския вратар, ударил се в гредата води до замяната му с човек от присъствалите над 54 000 души на стадиона в онази лондонска ноемврийска вечер. Ако бъдем коректни, ще посочим, че в състава на "динамовци" също има "гостуващи" играчи, като Всеволод Бобров, който в онези години е бил суперзвезда(колкото и да звучи странно такова определение за играч от съветската част на света). Любопитен факт е, че двамата странични рефери са били разположени от едната страна на полето, което само по себе си говори колко странен е бил този сблъсък. Главен рефер е бил руснакът Николай Латишев. Уви в онези години мъглата е била типична характеристика на Лондон с всички последствия за здравето и живота на хората в огромния град. Същата мъгла оказва влияние и на този празник, като дава някои не особено приятни щрихи в съзнанието на замесените отбори и публиката по трибуните. Дори великият Джордж Оруел в своята книга "Sporting spirit", издадена през декември 1945 година пише за последствията от тази среща: "Сега, когато краткото посещение на отбора на Динамо приключи, е възможно да се каже публично това, което много мислещи хора си казваха насаме, още преди Динамо Москва да е пристигнал. Т.е. спортът е неизбежна причина за недоброжелателство и съперничество и че ако това посещение изобщо има ефект върху англо-съветските отношения, то може да бъде само в посока, да ги направи малко по-лоши от преди." Скоро след този мач взаимоотношенията между двете държави почват да охладняват, но определено Арсенал едва ли има вина за това... В крайна сметка за нас това е резултат, който не е толкова важен, а двубоя ще остане завинаги във фолклора на Арсенал, Динамо, английския и руски футбол. А, ние можем само да се радваме на такива забележителни спомени, които ни носи Арсенал Лондон! П.с. С посочената творба на Джордж Оруел, Арсенал се превръща в единствения клуб за който са писани две различни книги. Другата, разбира се е "Fever pitch" на Ник Хорнби.
  11. Датата е 20 октомври 1990 година, Олд Трафорд, Манчестър, Северна Англия. Андерс Лимпар е дал преднина на гостуващия отбор 3 минути преди края на полувремето. Но интересното тепърва предстои. В 60-та минута на мача се случва едно меле, което ще се превърне в легендарно и ще дава отражение върху мачовете между тези съперници през годините напред. С едно брутално нарушение срещу Денис Ъруин, Найджъл Уинтърбърн предизвиква масов бой на терена в който участват 21 играчи с изключение на вратаря Дейвид Сиймън. Брайън Маклеър се нахвърля върху Уинтърбърн като реакция, тук е и голмайсторът Лимпар, който е изблъскан от Пол Инс в рекламните табла. Мелето продължава 20 секунди, като реферът Кийт Хакет успява да въдвори ред, а повечето участвали реално се опитват да усмирят побеснелите играчи. В резултат на домакините е отнета 1 точка от актива, а гостите са наказани с 2 точки, което не им пречи да станат Шампиони на Англия за сезон 1990-91. Футболната Асоциация няма друг избор, тъй като Арсенал имат подобен случай само преди година. В добавка са наложени и глоби от по 50 000 паунда на двата клуба. Арсенал прави вътрешно разследване и налага парична санкция на Джодж Греъм, а в Юнайтед с такива са "наградени" Ъруин и Маклеър. Години по-късно легендарният бивш нападател на Селтик и Манчестър Юнайтед ще си спомни за срама от случилото се, за шевовете, които е получил след интервенцията на Андерс Лимпар и това каква подкрепа е получил от своите съотборници. Той добавя, че такава яростна подкрепа са дали и "топчиите" на Найджъл и Андерс. След този сблъсък, никога повече това съперничество не е същото. Емоции, нажежени страсти и ярост изпъстрят мачовете през следващите десетилетия. Северът срещу юга, индустриалният Солфорд срещу цветния Лондон. Два от гигантите на английския футбол. Алекс Фъргюсън срещу Джодж Греъм, а после и срещу Арсен Венгер, Рой Кийн срещу Патрик Виейра, Мартин Киоун срещу Рууд Ван Нистелрой. Сблъсък, който се заражда именно след този мач в средата на октомври 1990 година за да се превърне в една от английските класики. Никога преди тази дата мачовете между двата отбора не са носили щрихите на ненавистта и омразата, но искрите които се разгарят в този съботен следобед прерастват в един пожар, който близо две десетилетия не може да бъде загасен. Каква е предисторията на този инцидент? В началото на октомври Юнайтед е на 6 позиция. Арсенал са втори и вече изостават от традиционните за онова време лидери Ливърпул. Трети са Тотнъм Хотспър (изненадващо и нетипично за тях високо класиране) на само точка след "топчиите". Интересно е, че в първия си мач начело на Манчестър Юнайтед срещу Арсенал, Алекс Фъргюсън записва победа с 2:0 гарнирана с много напрежение и наказателни картони, а това прекъсва серията от 22 мача без загуба на лондончани. През сезон 1987-88 двата тима се срещат за Купата на Лигата на Хайбъри. И когато Брайън Маклеър има шанс да прати мача в преиграване, той пропуска дузпа, а в добавка получава агресивна реакция от Найджъл Уинтърбърн. Напомня ли Ви този момент на един друг инцидент случил се по-късно в годините? На мен лично: Да! През ноември 1989 година Арсенал са глобени 20 000 паунда от ФА заради масов бой на мача с Норич Сити. Изобщо "топчиите" са спазвали добрите традиции на 80-те години в британския футбол, а тази тяхна твърдост се превръща в запазен етикет, преди късният Венгер да промени мисленето и поведението но своите възпитаници. Какво е следствието на инцидента? Отнетите точки са в момент, когато Ливърпул вече води с 8 пункта пред Арсенал. В онези времена това е било непосилна за стопяване разлика, особено като се има предвид доминантната роля на "червените" в английския футбол. Дейвид О`Лиъри е разочарован и твърди, че това наказание практически изстудява шампанското на Анфийлд роуд. Но, не би! С едва една загуба за 42 мача Арсенал успява да стане шампион на Англия, като титлата е подпечатана с победата от 3:1 на 6 май 1991 година на Хайбъри. Срещу Манчестър Юнайтед. След хеттрик на Алан Смит и заслужената 10 титла за лондончани. Страхотно постижение и почти "непобедима" кампания: една загуба в 42 мача! По-късно в годините Олд Трафорд ще стане център на още две легендарни битки известни като "Битката за Олд Трафорд" от 21 септември 2003 година и "Битката в бюфета" на 24 октомври 2004 година. Два случая донесли полярни възприятия на замесените в тях, но цементирали страстта на емоциите когато се срещат Арсенал и Манчестър Юнайтед! И независимо от събитията на и около терена, такива мачове затвърждават популярното сред феновете на Арсенал мото: We`ll never be beyond that stage! Кратко видео от шоуто на Олд Трафорд: Истинска класика на Олд Трафорд! Гладиаторите от Арсенал и Манчестър Юнайтед:
×
×
  • Create New...