Search the Community

''I'm going to make this the greatest club in the world'' Графството Йорк в Англия е дало толкова много имена във футбола, че да изброим всичките изглежда непосилна задача. Едно от тях обаче, блести толкова ярко, че бихме могли да го сравним с някоя от звездите в обширния небосвод. В едно януарско утро като днешното, но с разлика от точно 144 години назад във времето, се ражда Хърбърт Чапман. Това се случва в селцето Кивитън Парк, Йоркшър. Съдбата е предначертана и в последствие този ден ще се окаже от главозамайващо значение. Не след дълго, г-н Чапман ще се превърне в Баща на поредица от футболни революции. Чапман тръгва по стъпките на баща си, който е миньор, и се записва да учи в Университета в Шефийлд. Специалността му е минно инженерство. Колежанинът явно не остава достатъчно впечатлен от бъдещата си професия, защото през 1896 година става част от отбора на ФК Кивитън Парк. Последват участия за тимовете на Аштън Норд Енд, Стейлибридж Роувърс и АФК Рочдейл (тук не става дума за добре познатия ни Рочдейл, а за друг клуб). През 1898 година, Хърбърт Чапман се присъединява към Гримсби Таун. Едновременно с това си намира и допълнителна работа като адвокат. Във футболната му кариера фигурират още имената на Суиндън Таун, Шепи Юнайтед, Нотс Каунти и Тотнъм Хотспър. ''Шпорите’’ се оказват и последния клуб в професионалната му състезателна кариера. След като окачва обувките на пирона, Чапман все пак решава да се върне към завета на баща си и започва да си търси работа в сферата на инженерството. Тук някъде съдбата се намесва в плановете на младият и амбициозен господин. През 1907 година, Чапман се оказва играещ мениджър на Нортхямптън Таун. Последва и треньорски пост в Лийдс Сити, а през 1921 година, Чапман е назначен като служител в Хъдърсфийлд Таун. Съвсем скоро обикновената му роля в клуба е променена и той е назначен за главен мениджър. Едва ли е случайност, че само на следващата година, Хъдърсфийлд печелят първият си трофей в своята история. Този на Купата на Футболната Асоциация. На финала на състезанието е победен тима на Престън Норд Енд с 1:0. Хърбърт Чапман още тогава намеква за визионерските си качества, защото тима на Хъдърсфийлд играе с бързи подавания и убийствени контраатаки. В добавка, защитата била повече от стабилна. Доказателство за това е сезон 1924/25, когато тимът нито веднъж не допуска повече от два гола в един мач. С Хъдърсфийлд Таун, Чапман печели две титли на Англия, а изграденият от него състав на "териерите" спечелва и трета поредна такава, с което се превръща в първият клуб с хеттрик от титли в историята на английския футбол. Носителят на ФА Къп и Чарити Шийлд за 1922 година - Хъдърсфийлд Таун, начело с Хърбърт Чапман Денят е 11 май, а годината 1925-та. Водещото по онова време спортно списание ’'Атлетик Нюз’' публикува обява, която завинаги ще промени историята на един футболен клуб от Северен Лондон. ’’Футболен клуб Арсенал е отворен за получаване на кандидатури за позицията ТИМ МЕНИДЖЪР. Той трябва да има опит и да притежава най-високата квалификация за поста, както по отношение на способностите, така и по отношение на личния си характер.'' Излишно е да споменаваме, че обявата достига до целта си не и без намесата на Сър Хенри Норис. Списанието е било със седалище в Манчестър (отражение на факта, че футбола е бил доста популярен в северна Англия). Започва дейността си през 1875 година и продължава до 1931, когато се слива със ’’Спортинг Хроника‘‘. В крайна сметка, това списание се оказва от огромно значение за ’‘топчиите‘', защото през 1919 година, то стартира кампанията за избиране на Арсенал в Първа дивизия. Решението на г-н Норис да се отърве от тогавашния мениджър на клуба Лесли Нейтън е съвсем очаквано. Престоят на Нейтън при Лондончани се оказва катастрофален, като клуба едва успява да запази елитния си статут през предходните два сезона. В интерес на истината, по-късно в своята автобиография, Лесли Нейтън споменава, че Арсенал записва онези слаби кампании именно заради Хенри Норис. За конкретна причина, той посочва нежеланието на г-н Норис да привлече нови и качествени имена в отбора. Хенри Норис е искал най-доброто за Арсенал и преместването на клуба в Хайбъри го доказва. Въпреки че не привлича желаните нови имена в състава, той видно е желал повече от всичко новият мениджър да постигне огромни успехи. Именно по тази причина, той се спира на Хърбърт Чапман, който идва като шампион. Интересен е фактът, че в последната си кампания начело на Хъдърсфийлд, Чапман разбива Лондончани и в двата мача. В първият е записан успех с 4:0, а вторият такъв е на Арсенал Стейдиъм и завършва 5:0 в полза на синьо-белите. И така, през месец юни на 1925 година е дадено началото на един славен период за Футболен Клуб Арсенал. Думите с които г-н Хърбърт Чапман идва в Лондон говорят сами за себе си: ‘‘I'm going to make this the greatest club in the world’’ Хърбърт Чапман горещо вярва в силата на връзката между играчите и самият него. Той вярва също така и в това, че състезателите му биха могли да станат далеч по-успешни, ако се научат да комуникират помежду си докато са на терена. Неговото мнение е, че те би трябвало да не оспорват дадено съдийско отсъждане, независимо в коя полза е. Съвсем нормално, оттам се вдъхва и класата в тима. Дума, която ще е синоним на клуба и до ден днешен. Веднъж, Чапман дори заявява: ’'Те казват ’’да’' на всичко’’. Разбира се, в днешно време нещата седят по малко по-различен начин. Всички ние сме гледали студиата на българските и чуждестранни телевизии, в които водещият на предаването плъзва стотици дигитални линии. Те оформят предполагаемата игра на даден отбор. Но истината е, че Чапман осъществява това цял век по-рано с тимовете на Лийдс, Хъдърсфийлд и Арсенал. Така например след една загуба от Нюкясъл Юнайтед със 7:0 през октомври 1925 година, се ражда идеята за WM формацията (възможно най-добрата схема за контраатака по онова време). Схемата WM разполага с трима в защита, два дефанзивни халфа, два атакуващи полузащитника и трима разположени на върха на атаката по широчината на игрището. Впечатляващо, нали?! Не забравяйте, че говорим за края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Играчите на Арсенал току-що са спечелели първата си Купа на Англия. 26 април 1930 година. По ирония на съдбата, победата е постигната над Хъдърсфийлд Таун с 2:0. А дошъл да им отдаде почит е Крал Джордж V. Хърбърт Чапман. Истински революционер на футболната игра! Човек, който със своите виждания успява да промени футбола до такава степен, че легендите за него са живи и до днес. Именно с идването му в Северен Лондон е поставено началото на един изключителен период на успехи за Арсенал. Период, който в действителност прави "топчиите" най-силния състав в света на футболната игра, като само Втората световна война пречи на клуба да постигне още висини на и извън терена. За тези и още много други негови постижения ви предлагаме да прочетете и този авторски материал:

Бихте ли могли да си представите, колко трябва да бъде уважаван един футболен клуб от съперниците си, за да произведат трофей в негова чест?! Трофей, който в момента е изложен в клубния музей на ФК Порто. За да стигнем до този малко известен епизод от историята на Арсенал, ще трябва първо да се върнем малко по-назад във времето, когато са положени основите на един супер отбор. 1925 година е знакова в историята на Арсенал (по онова време клуба е носел името The Arsenal, което се употребява и до ден днешен). Хърбърт Чапман е назначен за мениджър на ''артилеристите''. Зад неговото назначение стои Сър Хенри Норис, който по това време е мажоритарен акционер в клуба, a през 1913 година сменя местонахождението му от югоизточен в северен Лондон. Това преместване от The Manor Ground (игрището в Плъмстед, на което Уулич Арсенал е играел домакинските си мачове по това време) на Arsenal Stadium е стъпка, която предотвратява изчезването на този отбор, поради надвисналата опасност от тотален фалит. С пристигането на г-н Чапман в северната част на Лондон, пристига и налагането на доминация от страна на Арсенал на домашната сцена. Хърбърт Чампан започва да работи по 5-годишен план, който да донесе успехите на Хайбъри (неофициалното, но и по-известно име на стадиона). И точно в края на поставения срок от 5 години, Арсенал печели първият си трофей. Годината е 1930-та, когато на финала на ФА Къп е победен Хъдърсфийлд Таун с резултат 2:0. Попаденията в срещата са дело на Алекс Джеймс и Джак Ламбърт, а онзи 26 април завинаги ще остане в историята на състезанието. Това е първият финал, в който и двата отбора излизат на терена подредени един до друг в две успоредни редици. По този начин те отдават почит на г-н Чапман, който преди да ръководи Арсенал е мениджър именно на Хъдърсфийлд. Тази традиция двата отбора да излизат по този начин във финала за отличието е запазена и до днес. Истината е, че за постиженията на Хърбърт Чапман с Арсенал биха могли да се напишат не статии, а книги. Системата за успех на този визионер е била до толкова силна, че тя продължава да бъде успешна дори и след неговата внезапна смърт през 1934 година (в края на този материал ще откриете няколко други такива, които да напомнят за делата на г-н Чапман и Сър Хенри Норис). След като той умира от кратка пневмония, делата му са продължени от Джо Шоу, Джордж Алисън и Том Уитакър. Всичките те са мениджъри, които постигат успехи с Арсенал до голяма степен заради положените преди тях основи от Хърбърт Чапман. ''Ще превърна този клуб в най-великия на Света'' Фотография от 1925 година (оцветено). Хърбърт Чапман (в средата), заедно с капитана на The Arsenal Алекс Джеймс (дясно) и Боб Джон (ляво). През сезон 1947/48 Арсенал печели вече старата Първа дивизия с 59 точки, начело с Том Уитакър (това е и дебютна кампания за него като мениджър на клуба). На второ място в крайното подреждане остава Манчестър Юнайтед с 52 точки, а трети е Бърнли, който е със същия актив, но и с по-лоша голова разлика. Интересен е факта, че през предходната кампания Арсенал се бори за своето оцеляване. И така, само два дни след края на сезон 1947/48, Арсенал поема на пътешествие в Португалия, а репутацията на Лондончани по онова време е със статут на най-мощния отбор в Европа, ако не и в Света. Както знаем, тогава все още не е имало Европейски клубни турнири, които най-вероятно само са щели да докажат превъзходството на Лондончани. И това не са твърдения на нас като привърженици, а на отборите в Европа малко след края на Втората световна война (и това въпреки големият брой жертви, които Арсенал дава, докато войната е в ход). На 3 май 1948 година Арсенал побеждава Бенфика с 4:0 в приятелска среща, която е част от турнето на ''артилеристите'' в Португалия. Двубоят се играе в столицата Лисабон, а след неговия край, хората на Том Уитакър поемат към Ещорил, за да разгледат забележителностите му. Това курортно и тенис градче е част от провинцията Кашкайш и към днешни дни наброява около 24 000 жители. На 6 май Арсенал е вече в Порто, за да се изправи в приятелски двубой срещу местния едноименен клуб. Арената на сблъсъка е Ещадио до Лима, а според историческите артефакти, на нeгo присъстват около 20 000 зрители. Явно Лондончани подценяват съперника си, защото до почивката, той води с три бързи и безответни попадения. Историята на този двубой гласи, че на полувремето Том Уитакър изнася емоционална реч пред своите момчета, въпреки че те играят в приятелски мач. Желанието на мениджъра на Арсенал било играчите никога да не подценяват който и да е отбор, при какъвто и да е резултат. Том Уитакър извършва две смени по време на 15-минутната пауза и те довеждат до сплотяване на колектива на терена. Хората в червено и бяло щурмуват португалската врата и помитат съперника си с атака след атака. Арсенал намалява резултата до 3:2 след попадения именно на новопоявилите се в игра (Рони Рук и Бринс Джоунс). Този резултат се запазва до края на двубоя и Порто побеждава своя именит съперник от Англия. Тълпата на стадиона е в делириум, защото никой от тях преди мача не давал каквито и да е шансове на ''драконите''. Британският консул в Португалия, гражданският губернатор и кметът на Порто са сред хората, които след мача канят двата отбора на среща, за да си поговорят за футбол. Португалската нация се чувства до толкова горда с тази победа на Порто, че ''драконите'' решават да изработят трофей, чрез който да отдадат почит на Арсенал. Този трофей носи името ''Купата на Арсенал''! За изработката му са били нужни между 60 и 70 000 ескудо, които се равняват на около 200 000 британски лири. ''Купата на Арсенал'' е проектирана в Ourivesaria Aliança в Порто, а архитекти на идеята са Мариньо Брито и Албано Франса. Трофея пристига в музея на Порто след около година и половина след изиграването на мача с Арсенал и е висок цели 2,8 метра, а тежината му е внушаващите 250 кг. За направата му са използвани 130 кг. чисто сребро, а освен него са добавени и материали като злато, емайл, кристал, дърво, мрамор и кадифе. Самият трофей се състои от три скулптурни фигури на жени, издигащи се на пръсти. Други трима атлети докосват чашата на отличието, в старание да изпият ''виното на победата''. ''Купата на Арсенал'' се съхранява в стъклен шкаф, който е с дървена рамка. Шкафът се поддържа от четири сребърни дракона, а на върха се вижда скулптура, която държи знамето на Порто. ''Победата с 3:2 над Арсенал, известен по това време като най-добрият отбор в Света, беше доказателство за потенциала на синьо-белите.'' Това писание фигурира на официалния сайт на ''драконите''! Фото кредити за направата на този материал: thefootballarchives.com