Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'хърбърт чапман'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 4 results

  1. ''I'm going to make this the greatest club in the world'' Графството Йорк в Англия е дало толкова много имена във футбола, че да изброим всичките изглежда непосилна задача. Едно от тях обаче, блести толкова ярко, че бихме могли да го сравним с някоя от звездите в обширния небосвод. В едно януарско утро като днешното, но с разлика от точно 144 години назад във времето, се ражда Хърбърт Чапман. Това се случва в селцето Кивитън Парк, Йоркшър. Съдбата е предначертана и в последствие този ден ще се окаже от главозамайващо значение. Не след дълго, г-н Чапман ще се превърне в Баща на поредица от футболни революции. Чапман тръгва по стъпките на баща си, който е миньор, и се записва да учи в Университета в Шефийлд. Специалността му е минно инженерство. Колежанинът явно не остава достатъчно впечатлен от бъдещата си професия, защото през 1896 година става част от отбора на ФК Кивитън Парк. Последват участия за тимовете на Аштън Норд Енд, Стейлибридж Роувърс и АФК Рочдейл (тук не става дума за добре познатия ни Рочдейл, а за друг клуб). През 1898 година, Хърбърт Чапман се присъединява към Гримсби Таун. Едновременно с това си намира и допълнителна работа като адвокат. Във футболната му кариера фигурират още имената на Суиндън Таун, Шепи Юнайтед, Нотс Каунти и Тотнъм Хотспър. ''Шпорите’’ се оказват и последния клуб в професионалната му състезателна кариера. След като окачва обувките на пирона, Чапман все пак решава да се върне към завета на баща си и започва да си търси работа в сферата на инженерството. Тук някъде съдбата се намесва в плановете на младият и амбициозен господин. През 1907 година, Чапман се оказва играещ мениджър на Нортхямптън Таун. Последва и треньорски пост в Лийдс Сити, а през 1921 година, Чапман е назначен като служител в Хъдърсфийлд Таун. Съвсем скоро обикновената му роля в клуба е променена и той е назначен за главен мениджър. Едва ли е случайност, че само на следващата година, Хъдърсфийлд печелят първият си трофей в своята история. Този на Купата на Футболната Асоциация. На финала на състезанието е победен тима на Престън Норд Енд с 1:0. Хърбърт Чапман още тогава намеква за визионерските си качества, защото тима на Хъдърсфийлд играе с бързи подавания и убийствени контраатаки. В добавка, защитата била повече от стабилна. Доказателство за това е сезон 1924/25, когато тимът нито веднъж не допуска повече от два гола в един мач. С Хъдърсфийлд Таун, Чапман печели две титли на Англия, а изграденият от него състав на "териерите" спечелва и трета поредна такава, с което се превръща в първият клуб с хеттрик от титли в историята на английския футбол. Носителят на ФА Къп и Чарити Шийлд за 1922 година - Хъдърсфийлд Таун, начело с Хърбърт Чапман Денят е 11 май, а годината 1925-та. Водещото по онова време спортно списание ’'Атлетик Нюз’' публикува обява, която завинаги ще промени историята на един футболен клуб от Северен Лондон. ’’Футболен клуб Арсенал е отворен за получаване на кандидатури за позицията ТИМ МЕНИДЖЪР. Той трябва да има опит и да притежава най-високата квалификация за поста, както по отношение на способностите, така и по отношение на личния си характер.'' Излишно е да споменаваме, че обявата достига до целта си не и без намесата на Сър Хенри Норис. Списанието е било със седалище в Манчестър (отражение на факта, че футбола е бил доста популярен в северна Англия). Започва дейността си през 1875 година и продължава до 1931, когато се слива със ’’Спортинг Хроника‘‘. В крайна сметка, това списание се оказва от огромно значение за ’‘топчиите‘', защото през 1919 година, то стартира кампанията за избиране на Арсенал в Първа дивизия. Решението на г-н Норис да се отърве от тогавашния мениджър на клуба Лесли Нейтън е съвсем очаквано. Престоят на Нейтън при Лондончани се оказва катастрофален, като клуба едва успява да запази елитния си статут през предходните два сезона. В интерес на истината, по-късно в своята автобиография, Лесли Нейтън споменава, че Арсенал записва онези слаби кампании именно заради Хенри Норис. За конкретна причина, той посочва нежеланието на г-н Норис да привлече нови и качествени имена в отбора. Хенри Норис е искал най-доброто за Арсенал и преместването на клуба в Хайбъри го доказва. Въпреки че не привлича желаните нови имена в състава, той видно е желал повече от всичко новият мениджър да постигне огромни успехи. Именно по тази причина, той се спира на Хърбърт Чапман, който идва като шампион. Интересен е фактът, че в последната си кампания начело на Хъдърсфийлд, Чапман разбива Лондончани и в двата мача. В първият е записан успех с 4:0, а вторият такъв е на Арсенал Стейдиъм и завършва 5:0 в полза на синьо-белите. И така, през месец юни на 1925 година е дадено началото на един славен период за Футболен Клуб Арсенал. Думите с които г-н Хърбърт Чапман идва в Лондон говорят сами за себе си: ‘‘I'm going to make this the greatest club in the world’’ Хърбърт Чапман горещо вярва в силата на връзката между играчите и самият него. Той вярва също така и в това, че състезателите му биха могли да станат далеч по-успешни, ако се научат да комуникират помежду си докато са на терена. Неговото мнение е, че те би трябвало да не оспорват дадено съдийско отсъждане, независимо в коя полза е. Съвсем нормално, оттам се вдъхва и класата в тима. Дума, която ще е синоним на клуба и до ден днешен. Веднъж, Чапман дори заявява: ’'Те казват ’’да’' на всичко’’. Разбира се, в днешно време нещата седят по малко по-различен начин. Всички ние сме гледали студиата на българските и чуждестранни телевизии, в които водещият на предаването плъзва стотици дигитални линии. Те оформят предполагаемата игра на даден отбор. Но истината е, че Чапман осъществява това цял век по-рано с тимовете на Лийдс, Хъдърсфийлд и Арсенал. Така например след една загуба от Нюкясъл Юнайтед със 7:0 през октомври 1925 година, се ражда идеята за WM формацията (възможно най-добрата схема за контраатака по онова време). Схемата WM разполага с трима в защита, два дефанзивни халфа, два атакуващи полузащитника и трима разположени на върха на атаката по широчината на игрището. Впечатляващо, нали?! Не забравяйте, че говорим за края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Играчите на Арсенал току-що са спечелели първата си Купа на Англия. 26 април 1930 година. По ирония на съдбата, победата е постигната над Хъдърсфийлд Таун с 2:0. А дошъл да им отдаде почит е Крал Джордж V. Хърбърт Чапман. Истински революционер на футболната игра! Човек, който със своите виждания успява да промени футбола до такава степен, че легендите за него са живи и до днес. Именно с идването му в Северен Лондон е поставено началото на един изключителен период на успехи за Арсенал. Период, който в действителност прави "топчиите" най-силния състав в света на футболната игра, като само Втората световна война пречи на клуба да постигне още висини на и извън терена. За тези и още много други негови постижения ви предлагаме да прочетете и този авторски материал:
  2. Бихте ли могли да си представите, колко трябва да бъде уважаван един футболен клуб от съперниците си, за да произведат трофей в негова чест?! Трофей, който в момента е изложен в клубния музей на ФК Порто. За да стигнем до този малко известен епизод от историята на Арсенал, ще трябва първо да се върнем малко по-назад във времето, когато са положени основите на един супер отбор. 1925 година е знакова в историята на Арсенал (по онова време клуба е носел името The Arsenal, което се употребява и до ден днешен). Хърбърт Чапман е назначен за мениджър на ''артилеристите''. Зад неговото назначение стои Сър Хенри Норис, който по това време е мажоритарен акционер в клуба, a през 1913 година сменя местонахождението му от югоизточен в северен Лондон. Това преместване от The Manor Ground (игрището в Плъмстед, на което Уулич Арсенал е играел домакинските си мачове по това време) на Arsenal Stadium е стъпка, която предотвратява изчезването на този отбор, поради надвисналата опасност от тотален фалит. С пристигането на г-н Чапман в северната част на Лондон, пристига и налагането на доминация от страна на Арсенал на домашната сцена. Хърбърт Чампан започва да работи по 5-годишен план, който да донесе успехите на Хайбъри (неофициалното, но и по-известно име на стадиона). И точно в края на поставения срок от 5 години, Арсенал печели първият си трофей. Годината е 1930-та, когато на финала на ФА Къп е победен Хъдърсфийлд Таун с резултат 2:0. Попаденията в срещата са дело на Алекс Джеймс и Джак Ламбърт, а онзи 26 април завинаги ще остане в историята на състезанието. Това е първият финал, в който и двата отбора излизат на терена подредени един до друг в две успоредни редици. По този начин те отдават почит на г-н Чапман, който преди да ръководи Арсенал е мениджър именно на Хъдърсфийлд. Тази традиция двата отбора да излизат по този начин във финала за отличието е запазена и до днес. Истината е, че за постиженията на Хърбърт Чапман с Арсенал биха могли да се напишат не статии, а книги. Системата за успех на този визионер е била до толкова силна, че тя продължава да бъде успешна дори и след неговата внезапна смърт през 1934 година (в края на този материал ще откриете няколко други такива, които да напомнят за делата на г-н Чапман и Сър Хенри Норис). След като той умира от кратка пневмония, делата му са продължени от Джо Шоу, Джордж Алисън и Том Уитакър. Всичките те са мениджъри, които постигат успехи с Арсенал до голяма степен заради положените преди тях основи от Хърбърт Чапман. ''Ще превърна този клуб в най-великия на Света'' Фотография от 1925 година (оцветено). Хърбърт Чапман (в средата), заедно с капитана на The Arsenal Алекс Джеймс (дясно) и Боб Джон (ляво). През сезон 1947/48 Арсенал печели вече старата Първа дивизия с 59 точки, начело с Том Уитакър (това е и дебютна кампания за него като мениджър на клуба). На второ място в крайното подреждане остава Манчестър Юнайтед с 52 точки, а трети е Бърнли, който е със същия актив, но и с по-лоша голова разлика. Интересен е факта, че през предходната кампания Арсенал се бори за своето оцеляване. И така, само два дни след края на сезон 1947/48, Арсенал поема на пътешествие в Португалия, а репутацията на Лондончани по онова време е със статут на най-мощния отбор в Европа, ако не и в Света. Както знаем, тогава все още не е имало Европейски клубни турнири, които най-вероятно само са щели да докажат превъзходството на Лондончани. И това не са твърдения на нас като привърженици, а на отборите в Европа малко след края на Втората световна война (и това въпреки големият брой жертви, които Арсенал дава, докато войната е в ход). На 3 май 1948 година Арсенал побеждава Бенфика с 4:0 в приятелска среща, която е част от турнето на ''артилеристите'' в Португалия. Двубоят се играе в столицата Лисабон, а след неговия край, хората на Том Уитакър поемат към Ещорил, за да разгледат забележителностите му. Това курортно и тенис градче е част от провинцията Кашкайш и към днешни дни наброява около 24 000 жители. На 6 май Арсенал е вече в Порто, за да се изправи в приятелски двубой срещу местния едноименен клуб. Арената на сблъсъка е Ещадио до Лима, а според историческите артефакти, на нeгo присъстват около 20 000 зрители. Явно Лондончани подценяват съперника си, защото до почивката, той води с три бързи и безответни попадения. Историята на този двубой гласи, че на полувремето Том Уитакър изнася емоционална реч пред своите момчета, въпреки че те играят в приятелски мач. Желанието на мениджъра на Арсенал било играчите никога да не подценяват който и да е отбор, при какъвто и да е резултат. Том Уитакър извършва две смени по време на 15-минутната пауза и те довеждат до сплотяване на колектива на терена. Хората в червено и бяло щурмуват португалската врата и помитат съперника си с атака след атака. Арсенал намалява резултата до 3:2 след попадения именно на новопоявилите се в игра (Рони Рук и Бринс Джоунс). Този резултат се запазва до края на двубоя и Порто побеждава своя именит съперник от Англия. Тълпата на стадиона е в делириум, защото никой от тях преди мача не давал каквито и да е шансове на ''драконите''. Британският консул в Португалия, гражданският губернатор и кметът на Порто са сред хората, които след мача канят двата отбора на среща, за да си поговорят за футбол. Португалската нация се чувства до толкова горда с тази победа на Порто, че ''драконите'' решават да изработят трофей, чрез който да отдадат почит на Арсенал. Този трофей носи името ''Купата на Арсенал''! За изработката му са били нужни между 60 и 70 000 ескудо, които се равняват на около 200 000 британски лири. ''Купата на Арсенал'' е проектирана в Ourivesaria Aliança в Порто, а архитекти на идеята са Мариньо Брито и Албано Франса. Трофея пристига в музея на Порто след около година и половина след изиграването на мача с Арсенал и е висок цели 2,8 метра, а тежината му е внушаващите 250 кг. За направата му са използвани 130 кг. чисто сребро, а освен него са добавени и материали като злато, емайл, кристал, дърво, мрамор и кадифе. Самият трофей се състои от три скулптурни фигури на жени, издигащи се на пръсти. Други трима атлети докосват чашата на отличието, в старание да изпият ''виното на победата''. ''Купата на Арсенал'' се съхранява в стъклен шкаф, който е с дървена рамка. Шкафът се поддържа от четири сребърни дракона, а на върха се вижда скулптура, която държи знамето на Порто. ''Победата с 3:2 над Арсенал, известен по това време като най-добрият отбор в Света, беше доказателство за потенциала на синьо-белите.'' Това писание фигурира на официалния сайт на ''драконите''! Фото кредити за направата на този материал: thefootballarchives.com
  3. На този ден през 1934 година футболният свят се прощава с една от иконичните фигури в историята на играта. Хърбърт Чапман. Роден на 19 януари 1878 година, той се превръща в един от най-големите иноватори в света на футболната игра. Мистър Чапман, за когото определено може да се използва думата легенда е визионер и човек, който е гравирал името си в историята на футбола. Човекът заявил, че идва в Арсенал за да го направи най-великия клуб в Света и единствено пневмонията, която го убива и последвалата Втора Световна Война не позволяват това да се случи. Но посоката, която този велик Мъж задава като футболно наследство е необятна, а неговата гениална проницателност, ентусиазъм и проникновение го правят едно от най-значимите имена във футболното мениджърство. Номерата върху фланелките, белия цвят на топките, първите международни мачове 25 години преди да съществуват евротурнирите, осветлението за да има вечерни тренировки, интродукцията на чернокожи играчи в период на силен консерватизъм и настроения срещу различните са част от нещата които ни е завещал, заедно с революционната схема на игра WM, която в различни модификации гледаме и днес. Той е човекът който стои зад прочутите бели ръкави на Арсенал, които допълват червената фланелка вече над 90 години, както и табло за резултатите като първообраз на електронните табла. На него дължим и името на метростанцията Арсенал до стадиона, което заменя старото Гилеспи Роуд. Мистър Хърбърт привлича първия холандец Джерард Кайзер, който е и първия „летящ холандец“ в Англия. Любопитен е факта, че е играл два сезона в големия съперник Тотнъм, но напуска защото преценява че е по-разумно да работи, като минен инженер. Забавно нали? Той е главният виновник за първите 2 титли на лондончани, както и първата Купа на Асоциацията. Първите шампиони на Арсенал Но, той печели същите отличия и с Хъдърсфийлд Таун, за които той също е легенда, като пък Арсенал им подарява негов бронзов бюст за техния стогодишен юбилей през 2008 година! „Териерите“, като шампиони за сезон 1923-24 Интересен факт е, че във финала за Купа на ФА през 1930 година играят именно тези два клуба и по негова идея те излизат заедно в две успоредни редици на Уембли – традиция останала и до днес. Арсенал и Хъдърсфийлд Таун излизат на Уембли Неочакваната му кончина на 06 януари 1934 година е голяма загуба за футбола, а ние само може да гадаем, какво би постигнал още и какво би ни завещал, като футболно наследство. Бюстът на Хърбърт Чапмън на стадион Емиратс в Лондон. Копие от него е подарено на Хъдърсфийлд по повод 100 годишните им тържества през 2008 година Респект за този велик Човек, защото легендите никога не умират!
  4. Добър да е денят ви, топчии! Не се и съмняваме, че той ще бъде още по-пъстър и светъл с настъпването на късният следобед. А причината е проста. Английският футбол и нашият любим Арсенал се завръщат на телевизионните екрани. Измина по-малко от месец, откакто за последно наблюдавахме момчетата на Артета. Това се случи на финала за Купата на ФА срещу Челси и сладката победа с 2:1. Днес от 18:30 часа българско време, Арсенал ще премери сили срещу състава на Ливърпуул в спор за трофея на Къмюнити Шийлд. Двубоят ще може да бъде наблюдаван пряко по Диема Спорт 2. Съдия на срещата ще бъде Андре Маринър. А мястото на което ще се проведе събитието е повече от ясно - стадион Уембли, Лондон. Настанете се удобно, защото първо ще ви запознаем накратко със състезанието, след което ще ви предадем думите на Микел Артета от пресконференцията. Къмюнити Шийлд се провежда от 1908 г. насам, заменяйки тогавашният турнир Шериф на Лондонския благотворителен Щит. Последният носител на стария формат е съставът на Уотфорд. А първият победител в новото състезание е отбора на Манчестър Юнайтед. Именно ‘‘червените дяволи‘‘ са клуба, печелил най-много пъти надпреварата. 21 трофея, от които 4 са споделени с други отбори. Арсенал се нарежда на 2-ро място по брой спечелени щита със своите 15 отличия. Едно единствено от тях е споделено. Не с кой друг, а със съседите от Тотнъм. Това се случва през 1991 г. На 3-та позиция стои днешният опонент на Артилеристите - Ливърпуул. Мърсисайдци също са носители на 15 отличия в състезанието, като 5 от тях са споделени. Турнирът е своеобразната супер купа на Англия под егидата на Футболната Асоциация и официално признат от УЕФА. Приходите от мача се разпределят на обществени инициативи и благотворителни организации в цялата страна. Интересното в случая е, че обикновено приходите от продадени програмки за мача отиват при 124-те клуба, които започват надпреварата в ФА Къп от 1-ят й кръг. Използваме думата интересно, защото все пак в днешния ден, фенове на Уембли няма да има. Мачът се играе между шампионът и носителят на купата. При евентуален дубъл, един срещу друг се изправят първият срещу вторият в крайното класиране на предходния сезон. При равен резултат в редовното време се бият дузпи. В момента носител на отличието е Манчестър Сити, който миналата година победи Ливърпуул именно след изпълнение на дузпи. А нашият любим Арсенал вдигна Щита за последно през 2017 г. Съперник беше Челси, а победата дойде след изпълнение на 11-метрови наказателни удари и краен резултат 4:1. Ливърпуул - Арсенал. Класика в английската игра. Двубой, който през годините ни е дал не един и два незабравими спомена, независимо от формата на битката. Двата отбора се срещнаха за последно в спор за отличието през 2002 г. Топчиите надвиха своя опонент с 1:0, а попадението бе отбелязано от Жилберто Силва. Днес, Артета има нелеката задача да надвие настоящият шампион на Англия. При евентуален успех, баскът ще вдигне и този трофей като играч и треньор на Арсенал. Припомняме, че Микел Артета спечели Къмюнити Шийлд като състезател на Топчиите през 2014 и 2015 г. Не липсват кадрови проблеми в състава на Топчиите. Двубоят със сигурност ще пропуснат защитниците Пабло Мари, Шкодран Мустафи и Калъм Чеймбърс. Тяхното завръщане се очаква да стане в края на месец септември. В действие няма да видим също така и Габриел Мартинели. Бразилецът все още лекува травма в коляното. Предполага се, че младата звезда на Артилеристите ще отсъства от терените до края на тази година. Под въпрос са евентуалните включвания на Матео Гендузи и Месут Йозил. Неясно е и кой ще застане под рамката на вратата. Бернд Лено взе участие в последната контрола на Арсенал. Тя бе срещу МК Донс във вторник. По този начин, немският вратар записа неофициално завръщане след контузията си. Според слуховете, в момента Емилиано Мартинез е под карантина. Причината за това е неговото завръщане на Острова след почивка. Наистина е интересно да видим кой все пак ще сложи вратарските ръкавици. Все още липсват потвърждения за новият договор на Пиер-Емерик Обамеянг и привличането на Габриел Магаляеш от Лил. Както и дали Дани Себайос ще остане в клуба и през новата кампания. Следим всички ситуации с интерес и ще Ви информираме незабавно при осъществяване на някоя от сделките. Микел Артета бе засипан с не малко въпроси на пресконференцията в четвъртък вечер. Въпроси, които до един касаят бъдещето на клуба. На Артета и компания им се налага да излязат в официален мач едва три седмици след края на предходния сезон. А това винаги е нелека задача. Ето какво заяви испанецът. ‘’Ние наистина харесваме работата си и имаме привилегията да работим в този бранш. Трябваше ни известно време, за да размислим какво сме постигнали , а също така и за да отдалечим умовете си малко настрана от футбола. Имахме шанса да го направим не както обикновено, но пък мисля, че все пак времето бе достатъчно. Играчите изглеждат готови както физически, така и психически. Готови сме за старта. Нямаме друг избор, в събота играем мач за купа. Проведохме две тренировки. По този начин, предстоящият ни мач идва в средата на нашият мини предсезон. Очевидно не е най-подходящият момент за провеждането на този финал, но играчите са мотивирани. Имаме нов шанс за трофей и ще се борим.’’ Испанският наставник продължи с темата за Уилиам Салиба. ‘’Той тренира усилено. Оставането му тук в Лондон бе от жизнено значение за неговата пълноценна подготовка. Наистина изглежда готов. Има много неща обаче, които са нови за него и той ще трябва да се адаптира. Той има качествата да бъде в нашият футболен клуб и съм сигурен, че е неизменима част от нашето бъдеще.’' Артета продължи с това дали някой от играчите е под карантина. ‘'Не. Нямаме играчи, които да са под карантина. Преживяхме различни моменти с всички правила и ограничения, наложени от правителството и Висшата Лига. Човек никога не знае какво ще се случи на следващия ден, но се опитваме да се адаптираме и да накараме отбора да излезе в събота крайно мотивиран.’' Една от най-важните и обсъждани теми в Арсенал е голмайсторът на отбора - Обамеянг. ‘’Продължавам да бъда позитивен. Проведохме няколко наистина добри разговора с него и неговият агент. Чувствам увереност в това, че скоро ще постигнем споразумение. Той би трябвало да бъде много щастлив, ако успее да остане в отбора за дълго време. Мисля, че хората ще се зарадват на тази новина. Това са моите мнение и усещане по темата.’' Засегната бе и темата по финиширане в топ 4. ‘’Нека видим как ще изглеждаме след края на трансферния прозорец. Той бе отворен съвсем на скоро и всичко изглежда и се случва доста бавно в момента. Предстои да се случат много неща до 6-ти октомври. От друга страна няма значение с кого разполагаме, 100 на 100 ще се борим за върха.’' За амбициите на Вилиан да спечели Шампионската Лига и Габриел Магаляеш. ‘’Това е правилният дух ! Искам да разполагам с играчи, които са оптимисти. Играчи, които искат и желаят да спечелят нещо с клуба. Това е усещането, което получих още в първият ден в който се срещнах с Вилиан. Мисля, че той ще допринесе още качества в състава ни. Несъмнено той разполага с манталитет на победител. Колкото до Габриел, все още няма нищо официално. Сделката не е финализирана. Всички знаете, че той е играч, който следим от дълго време. Надяваме се съвсем скоро той да бъде прибавен в редиците ни.’' Микел проговори и по темата, касаеща евентуалното напускане на Мейтланд-Найлс посока Уулвс. ‘’Да, ние също четем доста новини за собствените ни играчи. Не е лошо, че другите клубове го искат. Той е играч, който много харесвам още откакто пристигнах тук. И най-добрият начин да го покажа беше да го пусна в някои от най-важните ни мачове през изминалия сезон. Винаги съм отворен за това да изслушвам какво чувства даден състезател по време на кариерата си. Обикновено след това давам мнението си и как виждам нещата отстрани. Казвам какво очаквам от играча и преценявам дали се разбираме правилно. И всичко това за да могат нещата да вървят само и единствено нагоре. Ако има нещо, което не сработва в даден момент, говоря отново с играча и клуба и всички заедно намираме правилното решение. Дойде ред и на Матео Гендузи. ‘'Да, разговарях с него след края на сезона. Мисля, че бях ясен когато казах, че всеки стартира във футбола от нулата. Всички в клуба имат и ще продължават да имат еднакъв шанс за изява и възможности. Всеки ще трябва да се доказва с отношение. Всеки ще трябва да доказва, че е по-добър от своите съотборници и да допринася за това, което искаме да постигнем през следващата кампания.’' Завършваме пресконференцията с надеждите за Дани Себайос и възстановяването на Лено. ‘’В момента водим разговори с Дани и той много добре знае какво мисля за него. Той беше откровен с мен, когато ми каза, че иска да остане при нас. Очевидно е, че Реал Мадрид е замесен и все още не знам какво искат да правят с играча. Той е състезател от който се интересуваме, защото през последните месеци от кампанията видяхме на какво наистина е способен.’' ‘'Харесва ми, че разполагам с вратари като Бернд Лено и Еми Мартинез. Радвам се, че и двамата са в отбора. Но и двамата знаят, че в първия ден от предсезона всичко започва от начало и те ще трябва да се борят за своето титулярно място. Но ако мога така да кажа, не искам и двамата да бъдат щастливи. Искам този, който не играе да бъде разстроен. Така се поражда конкуренцията и битката за титулярно място. Иначе да, Бернд е готов за игра. Той беше почти готов за мача срещу Челси, но не искахме да рискуваме. Сега той е в отлично състояние. Освен това мисля, че Лено е щастлив за своят колега. Не би трябвало да има причина Лено да е обиден по някакъв начин. Няма за какво. Мисля, че знае и разбира позицията на Еми в този клуб и за това колко е бил търпелив през годините.’' ‘’Домакинството срещу Ливърпуул за първенството ни вдъхна увереност. Повярвахме, че можем да се изправим срещу друг голям отбор и да го победим. Направихме го след това и срещу Манчестър Сити, както и срещу Челси. Онзи момент бе повратен за преобразяването ни.’' Сбирки за мача ще има в клонове на Арсенал България в цялата страна. Ако все още не знаете къде се събира вашият клон за срещите, потърсете информация в нашият форум или се свържете с вашият представител. Освен всичко друго, силно се надяваме освен за емблемата, днес играчите да играят и за Хърбърт Чапман. На този ден през 1925 година, най-великият мениджър в историята на Арсенал, извежда отбора в първият си мач в лигата. Пожелаваме успех на отбора днес ! До върха се стига стъпка по стъпка, а не за една нощ. Артилеристи. Вчера. Днес. Утре. Завинаги.
×
×
  • Create New...