Jump to content

Search the Community

Showing results for tags '1989 liverpool vs arsenal'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Футболен Клуб Арсенал
    • Мачове
    • Отбор
    • Трансфери
    • Друго
  • Фен Kлуб
    • Дейности
    • Информация
    • Kлонове
  • Arsenal-Bulgaria.com
    • Арсенал България в интернет
    • Запознай се с феновете
    • Отборът на Арсенал-България
  • Всичко останало
    • Световен футбол
    • Забавления
    • Свободна зона

Calendars

  • Arsenal Fixtures
  • ASCB Events
  • Arsenal History

Blogs

  • От другата страна
  • Спомени от нас за нас
  • ASCB Истории
  • За мечтите на едно момче
  • 30 години от великата победа на Анфийлд 89
  • Първите 15

Product Groups

  • Arsenal SC Bulgaria Membership
  • Arsenal Bulgaria Merchandise
  • Arsenal Match Tickets
  • Others
    • Национална фенсреща и общо събрание на ASCB - Созопол 2022
    • Есенна фен среща 2022г. - гр. Стара Загора

Categories

  • Fanclub
    • News
    • Interviews
    • Reviews
  • Team
    • News
    • Analyses
    • History
    • Articles
    • London Calling
  • Podcast

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website


Facebook


Instagram


Skype


Twitter


Interests


Favourite player


Favourite beer


Branch


Card No.


City

Found 2 results

  1. „Влюбих се във футбола така, както по-късно се влюбвах в жените: внезапно, необяснимо, безусловно, без да се замислям за болката или пораженията, които неминуемо вървят с любовта”. Знаменита фраза от една знаменита книга, кулминацията на която е завършека на един знаменит сезон в английския футбол. 1988-89 е стотната юбилейна кампания в английското първенство и както може да се очаква, той носи свръх емоции на замесените в него отбори. Книгата се казва “Fever pitch” (бълг. изд. „Треска за футбол”, издадена от "Арсенал България" през 2014 година във връзка с 10-та годишнина на фен клуба.), нейн автор е Ник Хорнби, обявена е за спортна книга на 1992 година, а по нея е направен филм, в който главният герой Пол Ашуърт е привърженик, отдаден на своя любим Арсенал до форма на болка и отчаяние. И няма как да е различно, когато близо 18 години не е виждал своя отбор достатъчно близо до заветната титла на Англия. За да бъдем съвсем точни, вижда и усеща как преднина от 11 точки изтича между пръстите, и когато си толкова близо до мечтата, тя ти се изплъзва за по-малко от 2 седмици. В началото на същия този сезон Ливърпул са обявени за твърд фаворит, още повече в състава се е завърнал след гастрол в Италия Иън Ръш. Арсенал, които завършват на 6-та позиция в предходния сезон не получават особени шансове от букмейкърите. Но дори английските букмейкъри понякога бъркат, а за да се случи това, означава че действително много силен състав е опровергал техните прогнози. След катастрофалното европейско първенство във ФРГ, Тони Адамс е обвиняван от медиите на Острова за главен виновник за провала и се очаква той да е с понижено самочувствие, но точно обратно капитанът на Арсенал е сигурен в шансовете на отбора за първа титла след 18 сезона пауза. Реакцията на публиката на съперниците и пресата е ужасна към младия бранител. Наричан обидно "Магарето" заради своя тромав и непохватен на пръв поглед вид, след като вкарва в двете врати при равенството на „Олд Трафорд“ е показан в колаж с 2 магарета, но това ни най-малко не разколебава спечелилия 66 повиквателни за Англия защитник. Получил допълнителна мотивация, той извежда своя отбор до титлата след най-драматичния и забележителен финал в историята на английското първенство. В началото на януари Ливърпул е едва на шеста позиция, докато Арсенал е с цели 11 пункта преднина и върви уверено към заветното отличие. Следват поредица от слаби резултати, докато Мърсисайдци наваксват своето изоставане. На 15 април обаче се случва най-голямата трагедия в английското първенство, която в крайна сметка води и до последвалата революция в играта. Трагедията на „Хилзбъро“, при която 96 привърженици на Ливърпул намират своя последен дом, разтърсва целия футболен свят. Мачът с Арсенал, който трябва да се изиграе на 23 април е пренасрочен за 26 май и така има голяма вероятност двата съперника за титлата да решават съдбата ѝ в директен сблъсък. А това на „Анфийлд“ е като планина за изкачване и сизифовски труд в онези години. Събитията от Шефийлд не се отразяват на формата на Ливърпул и те записват 5 поредни победи, докато „топчиите” губят у дома от Дарби Каунти и правят равен 2:2 с Уимбълдън в последния си домакински мач. Същият Уимбълдън, когато бият с 5:1 в първия мач за сезона като гости. Над „Хайбъри“ е надвиснала сянката на провала след като са били толкова близо то мечтаната титла, докато по това време Ливърпул е безмилостен срещу Уест Хям Юнайтед с 5:1. Всичко това означава, че Арсенал се нуждае от победа с два гола разлика, за да стане шампион. Разбира се, това не се очаква от никого, а дори феновете им някак по навик и с надежда говорят, че могат да бият. „Дейли Мирър“ дори излиза със заглавие „Спукана ви е работата Арсенал!”. Точно това заглавие в автобуса и запис от финала през 1971 година с оня фамозен гол на Чарли Джордж, донесъл "дубъл", са мотивационните трикове към отбора на мениджъра Джордж Греъм. С неочаквано защитна тактика и допълнителен централен бранител Лондончани успяват да поведат с гол на Алан Смит в началото на втората част. Времето обаче изтича, а камерите хващат как Стив Макман с обезумял поглед казва, че има само една минута и всичко е почти решено. Почти. Защото Джон Лукич, Лий Диксън, Алан Смит и Майкъл Томас не мислят така. It`s up for grabs now… Гол в добавеното време кара над 4 000 гостуващи фенове да надвикат тълпите на „Анфийлд“ в отговор на най-драматично спечелената титла в историята на английското първенство. За очакванията към мача говори фактът, че в студиото е националният селекционер Боби Робсън, коментатори са Дейвид Плийт и един от най-известните британски водещи Браян Муур. Значимостта на този резултат се подсилва от факта, че Арсенал не е печелил на този стадион от 1975 година, а Ливърпул нямат домакинска загуба с два гола повече от 3 години. След мача „Гардиън“ възкликва, че това е магическа вечер за английския футбол, а титлата на Арсенал е напълно заслужена. Споменатият Браян Муур крещи секунди преди гола на Томас: „ Сега всичко е възможно!“ И е прав, защото в английския футбол, наистина всичко е възможно. Арсенал печелят своята 9 титла и за втори път след 18 година пауза. Първият случай е именно през 1971 година, а през 2022 година се навършват отново толкова години разлика спрямо последната ни титла от 2004 година... Триумфалните централни бранители: Тони Адамс, Стийв Боулд и Дейвид О`Лиъри П.п. Този мач е единият от двата, които правят много българи привърженици на Арсенал. Другият такъв е онзи Финал за Купата на Футболната Асоциация срещу Шефийлд Уенздей от 1993 година. Всички се надяваме скоро да има нов епохален сблъсък, който да ни донесе дълго чаканата радост и да направи нова генерация нашенци, привърженици на "червено-бялата страст на Северен Лондон!" It`s up for grabs now!
  2. The Greatest Match Ever Note for my Bulgarian friends Scouse is a type of stew, typically made from chunks of meat, usually beef or lamb, potatoes and onion. It is particularly associated with the port of Liverpool, which is why the inhabitants of that city are often referred to as "scousers". Eating Scouse for Breakfast, Lunch and Dinner? We played Liverpool in 3 competitions in 1988-89. The League Cup, The Centenary Cup and the 1st Division. The first one was the Centenary Cup to celebrate the 100 years of the Football League. So breakfast was this trophy. The top 8 teams from the previous season were chosen to participate so we had QPR in the first round, also the quarterfinals. 2-0 to the Arsenal was good enough to see did we like the taste of Scouse in the semi’s. Liverpool were down some players although they still lined up strong enough even if Kenny Dalglish popped up himself towards the end. The wonderful Perry Groves knocked in the first, then Steve Staunton, one of 3 Irishmen on the pitch for Liverpool, got the equaliser, but Brian Marwood signalled that breakfast was served with a super volley. George had got his taste of Scouse. He liked it. He decided he also liked Hotpot as we gobbled up Man Utd in an exciting final 2-1. A trophy for the Arsenal early in the season putting 2 big Northern clubs in their place. Next up, lunch and the League Cup It wasn’t easy eating Scouse for lunch. They gave us indigestion. 1-1 in the first match at Anfield although they had still had players out. A strong side though with echoes of Arsenal in the late 70’s and plenty of Irish players. We had only English. John Barnes and David Rocastle scored. A replay at Highbury and 0-0. Then 2-1 Liverpool at Villa Park for the next replay. Steve McMahon and John Aldridge scoring with Paul Merson getting our lone goal. John Aldridge was scoring goals for fun The League Title for dinner? Could we swallow them down them in the League? Two matches to play. The first at Highbury on 4th December. As I mentioned last time, Norwich were the supposed danger all season. We were 3 points behind them with a game in hand and 3 points above Liverpool and we had a game in hand on them. Bizarrely, we were sandwiched between Norwich and George Graham’s ex, Millwall who had come up and were doing very well. Liverpool were 4th. Beat them and we go top on goal difference. We, and George, were not stupid, though. Liverpool were the benchmark. Only an idiot would think otherwise. At Highbury we also needed to beat them to lay down a marker that we were Arsenal and we were coming for them. We beat them in the Centenary Cup and they beat us in the League Cup so now in the league, at home, we should show them we eat Scouse straight down the throat. However, we didn’t. It was 1-1. It was a good match, lots of chances, maybe more for Liverpool. They had a strong side with 4 Irishmen, Whelan, Staunton, Houghton and Aldridge. John Barnes and Peter Beardsley would terrify any defence in the world. But our players were coming into form. We caused them problems. Alan Smith (2), Rocastle and Winterburn had good chances and couldn’t put them away. 0-0 at half time. Second half and John Barnes scores a superb individual goal to show us that they wanted to give us indigestion again. Maybe we weren’t good enough after all? But chances kept happening at both ends, the bumpy December pitch throwing up chances. Till finally Rocastle lobbed the ball towards Smith and this time nothing was going to stop him scoring, it took him 3 touches in a scramble but in it went. Now we chased the winner but it wasn’t to be. We were second. And second best? We had hope. The Big Match So, the business end. We had beaten Norwich on May 1st to kill their chances. Liverpool had gone top in April but this was the year of the Hillsborough disaster. That is a blog for another day but it was perhaps the worst ever tragedy in English football. Liverpool stopped playing for a while and they had games in hand on other teams. We would have to eat a big Scouse dinner as they just kept winning matches when they restarted playing. In their final few matches Aldridge and Barnes were frightening, throwing the ball into the net time after time. And so was John Barnes We became ropey, nervous. Middlesbrough were dispatched 1-0 but then we were beaten by Derby and drew against Wimbledon to hand the league to Liverpool. We made it impossible. We had to go to Anfield against probably the greatest team ever in English football to that point and beat them 2-0. They had done it again. No Scouse dinner for us. It was televised worldwide. Obviously, people believed that an upset was possible. A Liverpool win and they win the league by 6 points, just another year for them. Even a draw and they win by 3. But I have spoken to people from all over the world who watched that match and the tension was – could it be done? Arsenal, who hadn’t won the league or really contended in a long time, could go and cause an upset? At the most scary fortress in world football? People tuned in, in huge numbers, all the same. It was certainly not just Arsenal and Liverpool supporters. The Finest of Dining We had played them 5 times already, and only a 2-1 win in the Centenary Cup to show for it and that against a weakened team. They had that 2-1 in the League Cup. But they had momentum, we were stuttering, and they had the emotional tide of the Hillsborough disaster to win it for their supporters. You are mostly Arsenal supporters, reading this, you know what happened, but for me, watching, most of the game I felt like I wasn’t watching normally, but somewhere in the sky, looking down. It seemed surreal, time was passing slowly, things were happening on the pitch but it was like things were not happening on the pitch. Alan Smith scores a clever header on 52 minutes and I sorta think, it’s too early to score, we need two late goals to have a chance. Now, we have woken them up, they will show us that Scouse is not for the likes of us, and we certainly won’t dine on it. But we had Michael Thomas There were chances, for both sides, but it was painful to watch. It just went on and on, inevitably towards a Liverpool title. We didn’t really seem likely to score and nor did they. John Barnes got the ball on 91 minutes, with all their fans whistling at the ref, and ran at Arsenal. Maybe he had that Liverpool instinct to win, not only the title, but not to lose the match. He went on a typical Barnes mazy run, but was dispossessed by Kieran Richardson, who slipped it to Lukic, who overarmed it to Dixon, who passed it on to Smith, who knocked it on to Thomas, who went on a run to be faced with Steve Nicol blocking his path. He tried to hook it over him, made a mess of it but it bounced off him perfectly for Thomas to be left one v one against Grobelaar. I was frozen, up in the sky watching, but he dinked it in. It didn’t make any sense to me. We can’t possibly win. Reports can say it was the last kick of the game but it certainly wasn’t. Liverpool mounted another attack and I was certain, in that hour it took from Michael Thomas beating Grobelaar, that they would score. We could not do it. But we did! We were Arsenal and we sent them home crying. Scouse was our favourite dish and we had eaten all of it. We had our greatest night ever, and all that the Liverpool legends could do was lie down on the floor, stunned, bewildered, and shellshocked. Liverpool Arsenal GK 1 Bruce Grobbelaar CB 2 Gary Ablett RB 4 Steve Nicol CB 6 Alan Hansen LB 3 Steve Staunton RM 7 Ray Houghton CM 5 Ronnie Whelan (c) CM 11 Steve McMahon LM 10 John Barnes CF 8 John Aldridge CF 9 Ian Rush 32' Substitutes: DF 14 Barry Venison FW 12 Peter Beardsley 32' Manager: Kenny Dalglish GK 1 John Lukic SW 5 David O'Leary RB 2 Lee Dixon CB 6 Tony Adams (c) CB 10 Steve Bould 76' LB 3 Nigel Winterburn MF 4 Michael Thomas MF 7 David Rocastle MF 8 Kevin Richardson MF 11 Paul Merson 73' CF 9 Alan Smith Substitutes: MF 12 Perry Groves 76' MF 14 Martin Hayes 73' Manager: George Graham
×
×
  • Create New...