Search the Community

В днешната последна част на поредицата, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним последните два сезона на Арсенал под ръководството на Микел Артета. Приятно четене! Някои хора биха казали, че Артета и неговият Арсенал са избрали много лош момент да се надпреварват с Манчестър Сити в сезон, в който „гражданите“ спечелиха всичко, каквото можеха да спечелят и завоюваха исторически за клуба требъл, след като най-накрая добавиха към витрината си дългоочакваната купа от Шампионската лига. Въпреки това инатът, упоритостта и жаждата за успехи на Артета не стихваха и това си пролича още с летните трансфери през 2023 г., след привличането най-вече на Деклан Райс, в допълнение с Юриен Тимбър, Кай Хаверц и Давид Рая. За съжаление сезонът за Юриен Тимбър не започна никак добре, след като се контузи още в официалния си дебют на старта на сезона и пропусна всички мачове до края. Това най-вероятно обърка и първоначалните тактически планове на отбора. Арсенал започна колебливо сезон 2023/2024 и още в началото се препъна срещу градските си съперници от Фулъм и Тотнъм, като и с двата отбора завърши при резултат 2:2 на свой терен. Странното е, че в първите три мача от сезона Артета реши да започне без Габриел Магаляеш в титулярния състав и това някак като че ли разваляше баланса в отбрана. След като върна Магаляеш в стартовия състав, испанецът направи и още една промяна, като след четири мача в първенството смени Рамсдейл с Рая на вратарския пост. Предстоеше мач срещу Манчестър Сити в Лондон, в който за първи път изразително си пролича залитането на Артета към дефанзивния и по-сигурен футбол с къси хоризонтални разигравания по терена. Двубоят всъщност се превърна в шахматно тактическо надиграване и този път Артета излезе победител, а единственият гол беше умело изработен в четириходова комбинация от влезналите като смени футболисти. Този успех предизвика злобните коментари на тръгващите си гостуващи фенове от стадиона, които питаха на висок глас: „За какво ви е тази победа, като правите Тотнъм лидер в класирането“. Този сезон се превърна в състезание между три отбора, като в борбата за първото място се включи и Ливърпул. След колебливи игри лидерството се променяше почти във всеки кръг и с наближаването на заключителната фаза на сезона напрежението се покачваше. През декември, преди мачовете по Коледа от „Boxing day”, Арсенал водеше в класирането с точка пред Ливърпул и пет пред Манчестър Сити. Последваха равенство на „Анфийлд“ и отново препъни камък в лицето на лондонски съперници. Загуба у дома от Уест Хям и на винаги негостоприемния „Крейвън Котидж“ след обрат от Фулъм. Така Артета загуби набързо преднината пред останалите, както и доверието в най-взискателните фенове, които отново започната да надават вой за неговата оставка. Арсенал се отдалечи на пет точки от временния лидер Ливърпул, но през новата година последва зашеметяваща серия от десет победи и едно нулево равенство на терена на Манчестър Сити, с голова разлика 38:4 и победа над прекия конкурент Ливърпул с 3:1. Така „артилеристите“ си върнаха лидерската позиция до злополучния 33 кръг, когато едва 5 кръга преди края на сезона допуснаха домакинско поражение с 0:2 от Астън Вила, в ден, в който Ливърпул претърпя загуба на свой терен от Кристъл Палас. В този ден Ливърпул и Арсенал направиха съвместен подарък и своеобразен шпалир, като едновременно освободиха пътя на Манчестър Сити към рекордната четвърта поредна титла. След претърпяното поражение лондончани бяха безупречни в оставащите си пет мача до края на сезона, но и Манчестър Сити не сгрешиха след предоставения им шанс и записаха девет поредни победи. Така Арсенал остана в битката за титлата до последния кръг и завърши на две точки от „гражданите“ в сезон, който статистически беше по-успешен от предходния с 89 точки, постигнати 28 победи, 5 равенства и 5 загуби, отбелязани 91 гола и допуснати 29, срещу 84 точки през миналия сезон, 26 победи, 6 равенства и 6 загуби, отбелязани 88 гола и допуснати 43, но усещането за разочарование сякаш беше по-голямо. Неуспехът като провал Мнозина смятаха, че сезон 2024/2025 вече ще бъде сезонът на Арсенал, но уви дори и не искаме да си припомняме за него. След проваления опит за привличане на нападател още преди сезонът да е започнал, започнаха и серията от проблеми с контузии на основни играчи. В различни периоди от отбора отсъстваха капитанът Мартин Йодегор и т. нар. starboy, определян за звездата на отбора Букайо Сака. След няколко грешни стъпки на Арсенал и Манчестър Сити, Ливърпул натрупа комфортна преднина, която успя да запази през целия сезон. И когато изглеждаше, че „артилеристите“ няма да отстъпят лесно преследването на лидерската позиция, дойдоха и следващата серия от травми на Габриел Жезус и на останалите единствени представители за върха на атаката Кай Хаверц и Габриел Мартинели. Това наложи пренареждане на позиции и преквалифицирането на Микел Мерино в ролята на централен нападател, в която се оказа, че се представя никак нелошо. Стилът на проповядвания от Артета футбол ставаше още по-предпазлив и неатрактивен, тактически Арсенал залагаше все повече на ролята на статичните положения в мачовете, което никак не се нравеше на част от феновете. За капак в този неприятен за тях сезон „артилеристите“ загубиха общо 21 точки в 10 мача, в които водеха в резултата, превърнало се в негативен рекорд за клуба. Може би единственото хубаво нещо, освен достигането до полуфинал в Шампионска лига през този сезон, е налагането в отбора на младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис-Скели. Тук стигаме отново до момента на разочарование, в който всеки неуспех на отбора се превръща в личен провал на Артета. Безмилостно атакуван за липсата на трофеи вече шести сезон с клуба, очакванията към него се повишават с всяка изминала година. Може би много от критикуващите забравят момента, че трофеите не са даденост, футболните турнири са състезания, в които няколко отбора се надиграват кой от тях е по-добър и по-устойчив в дългия път към върха. В тези надпревари винаги има само един победител и няма как винаги да е този, който най-много ни се иска. Да бъдеш шампион изисква много време и усилия и кандидатите винаги са няколко, които също отделят време и полагат усилия в безмилостна конкуренция. Все още неразбиращите могат да изслушат набралото популярност интервю на звездата на Милуоки Бъкс в NBA Янис Адетокумбо след отпадането на неговия отбор през миналия сезон, в което дава логично обяснение на въпрос от журналист провал ли е това, което до голяма степен кореспондира и с представянето и пораждащите се настроения към Артета. А скандиранията „Arteta Out” се превърнаха в синдром, защото колкото по-рядко Арсенал губи, толкова по-шумни стават те, когато това се случи. Видяхме това след загубения полуфинал в Шампионска лига, видяхме го след поредното второ място в класирането на Висшата лига, видяхме го след привличането на Нони Мадуеке, дори още преди да е тренирал с отбора, а го видяхме и след изравнителния гол за Съндърланд, равенството срещу Челси с човек повече на терена и загубата от Астън Вила с гол с последното докосване до топката на терена. Въпреки победите в последните два мача от Висшата лига този сезон, недоволството към Артета не стихва заради неубедителната игра на отбора, скромните победи с едва гол разлика и крехката преднина от две точки на първото място в класирането. Ще го виждаме и още при всяка удобна възможност, но се надяваме, че все по-рядко ще има поводи за това. Може би сега отново трябва да си зададем въпроса: когато създадеш очаквания и върнеш отбора в борбата за първото място, провалил ли си се, можеш ли повече от това или трябва да го оставиш на някой по-добър от теб да го довърши? Едно е сигурно и то е, че предстои да разберем! А още по-интересно и показателно за добрата работа на Артета е, че във Висшата лига статичните положения отново са на мода. След като Арсенал бяха яростно критикувани, че вкарват повечето си голове от статични положения, сега головете след центрирания от ъглови удари и фалове, както и дългите тъчове в наказателното поле, се превърнаха в редовна практика за почти всеки клуб от лигата. Практика, наложена от Артета и заимствана от другите като добре работеща. Накрая ще завършим поредицата с думите на Деклан Райс в негово интервю, в което казва за Артета: „Не го съдете сега. Съдете го, когато е спечелил всичко….“. Надяваме се всички ние феновете на Арсенал да имаме тази увереност, както очаквания, а още по-важното е момчетата на терена да я имат повече от всички останали, защото най-важното е да не забравяме, че Арсенал не е просто отбор, той е семейство!

В този епизод от поредицата за синдрома "Arteta Out" ще си припомним един приятен сезон с не толкова приятен завършек. Целите пред Микел Артета за сезон 2022/2023 вече безспорно бяха да класира Арсенал в Шампионска лига за първи път от седем сезона извън турнира. Испанецът успя да подсили отбора на някои от позициите, за които имаше нужда с привличането на Габриел Жезус и Олександър Зинченко. След като вече беше изградил основа от футболисти, които са негов избор в състав Аарън Рамсдейл, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Уилям Салиба, Олександър Зинченко, Гранит Джака, Томас Партей, Мартин Йодегор, Букайо Сака, Габриел Мартинели и Габриел Жезус, Арсенал изигра може би най-добрия сезон под ръководството на Артета. Отборът играеше атрактивен и резултатен футбол, амбициран за успехи и жаден за победи, съставен основно от млади момчета, с което влязоха в статистиката като най-младия отбор във Висшата лига през този сезон. Отборът вече имаше нов капитан в лицето на наложилия се в клуба Мартин Йодегор, а Уилям Салиба най-после получи своя шанс за изява още от самия старт на сезона и даде началото на уникалната симбиоза, превърнала се в може би най-стабилната двойка централни защитници в световен мащаб, заедно с Габриел Магаляеш. За Салиба кариерата в Арсенал започна впечатляващо, след като беше избран за играч на мача още в дебюта си. В едва втория си мач си отбеляза злополучен автогол при домакинството на Лестър, който предизвика изумителна реакция на подкрепа по трибуните, защото след допуснатия гол Салиба беше надъхван и аплодиран при всяко свое докосване до топката. Французинът се реваншира подобаващо още в следващия двубой срещу Борнемут, като наниза забележително попадение от границата на наказателното поле, провокирало невярваща реакция в съотборниците му. Може би мнозина от вас все още помнят изражението на Зинченко, който падна на колене, хващайки се за главата след фамозния гол. Сезонът се развиваше чудесно и за Габриел Жезус, който реализира две попадения още във втория си мач, докато не се контузи на Световното първенство в участие с националния отбор на Бразилия и отсъства от терените в продължение на три месеца. Това не попречи на доброто представяне на Арсенал, който нижеше победа след победа в първенството и личеше, че Артета сякаш е напипал правилната формула за успех през сезона. След продължаващото добро представяне и откъсването на първото място, изведнъж Арсенал се превърна в претендент за титлата. Нещо, което и в клуба и сред привържениците беше позабравено като усещане. С това се завърна и тръпката да бъдеш част от борбата за трофеи и удоволствието сред феновете да се наслаждават на играта на отбора. Целият сезон изглеждаше като една красива приказка, но за съжаление, без щастлив край. „Артилеристите“ поставят рекорд от 248 дни на първо място във Висшата лига или от 3-ти до 33-ти кръг. Любопитното е, че втори са Нюкясъл с 212 мача през сезон 1995/1996, след което са отново Арсенал със 189 дни през сезон 2002/2003, година преди сезона на „Непобедимите“. Преди това са Манчестър Юнайтед през сезон 1997/1998 със 187 дни за една от най-сладките и първа за Арсен Венгер титла на Арсенал. Началото на сезон 2022/2023 започна ударно с 5 поредни победи, злощастна и незаслужена загуба на „Олд Трафорд“, след което поредица от 13 мача без загуба, от които 11 победи и 2 равни мача. Арсенал дори успя да победи Ливърпул за първи път от 6 сблъсъка помежду им, като изключим една победа след изпълнение на дузпи за купата на лигата. Всичко вървеше добре докато „артилеристите“ не срещнаха Манчестър Сити, предшествано от тежко гостуване на „Гудисън Парк“ и първа загуба от пет месеца, последвана от разочароващо равенство срещу Брентфорд у дома. Последвалата загуба от „гражданите“ не успя да разколебае устрема на младия отбор на Арсенал, които направиха следваща поредица от седем поредни победи, докато не дойде гостуването на „Анфийлд“ през април. Момчетата на Артета поведоха с два гола след силно първо полувреме и сякаш не си повярваха, че могат да спечелят. Двубоят завърши при резултата 2:2, както завърши гостуването и на Уест Хям седмица по-късно, отново след пропилян аванс от два гола и пропусната дузпа при резултат 1:2, след която две минути по-късно Джаред Боуен отбелязва за 2:2. Всичко това беше последвано от домакинско разочарование срещу Саутхямптън след измъчено 3:3 и развяването на белия флаг на терена на Манчестър Сити. Всичките тези разочароващи резултати бяха предвождани от контузията на правещия уникален сезон Уилям Салиба, което сложи край на мечтите за така бленуваната от „артилеристите“ титла. В другите турнири Арсенал не постигна нищо запомнящо се, след ранни отпадания в домашните купи и в първия кръг от елиминационната фаза на Лига Европа след дузпи от Спортинг Лисабон. Най-голямата загуба в този мач всъщност се оказа контузията на Салиба, което до голяма степен коства и борбата за титлата в Англия. Като цяло за феновете сезон 2022/2023 не беше приет като провал, но въпреки че според мнозина Арсенал надскочи развитието си, очакванията се вдигнаха до такава степен, че отборът вече беше спряган за претендент за титлата през следващия сезон. В следващия епизод ще разгледаме накратко представянето на отбора през последните два сезона и най-после ще сложим край на превърналата се в толкова дълга поредица. Дотогава се надяваме нашите момчета да ни зарадват след гостуването си в новия дом на Евертън, където ситуацията не е благоприятна, предвид четиримата отсъстващи основни футболисти в халфовата линия на "карамелите". За контузиите в Арсенал няма да споменаваме нищо, защото те станаха неизменна част от почти всеки мач на клуба, но със сигурност ни очаква напрегнат сблъсък в негостоприемната синя част на град Ливърпул. Пожелаваме им успех, за да ни е приятна съботната вечер и неделния ден!

В разгара на завърналите се съмнения в качествата на Микел Артета и способността му да изведе Арсенал до значим трофей, ще ви представим следващата част от посветената на синдрома "Arteta Out" поредица, в която ще си припомним кои футболисти си тръгнаха от отбора след идването на испанеца и ще обърнем внимание на неуспешните трансфери от началото на неговото назначаване до момента. Голямата чистка Една от първите дългосрочни цели на Артета беше да подбере необходимите му изпълнители, които да отговарят на неговите изисквания за морал, достойнство и футболни умения. Първата жертва на тези промени се оказа една от т. нар. звезди на отбора Месут Йозил, който изигра няколко мача под ръководството на испанеца и след принудителната пауза така и не се завърна в игра, тръгвайки си заедно с ограниченията за COVID-19 епидемията. До края на сезона германският национал беше изваден от отбора по дисциплинарни причини и си тръгна тихомълком след като разтрогна договора си с клуба в средата на следващия сезон през януари 2021 г. Тогава като свободни агенти клуба напуснаха и Шкодран Мустафи и Сократис Папастатопулос. През лятото на същата година като свободни агенти си тръгнаха още и двамата бразилци, привлечени от Челси, Давид Луиз и Уилиан, Дани Себайос се завърна след края на наема си в Реал Мадрид, а кадърът от школата Джоузеф Уилок беше преотстъпен на Нюкясъл срещу нелоша трансферна сума от близо 30 млн. евро. Междувременно през лятото на 2020 г. от отбора бяха трансферирани Хенрих Мхитариан и Емилиано Мартинес, който направи силен завършек на изминалия сезон, след като замени контузения Бернд Лено и си тръгна, защото в клуба не можеха да му гарантират титулярно място в отбора. През януари 2022 г. като свободни агенти напуснаха Сеад Колашинац и Калъм Чеймбърс, а бившият капитан и голмайстор на отбора Пиер Емерик Обамеянг беше принуден да разтрогне договора си с клуба, след като също беше изваден от състава по дисциплинарни причини през декември 2021 г. А като си припомним как всички очаквахме с нетърпение да подпише нов договор с Арсенал през лятото на 2020 г. След което обаче рязко разочарова с представянето си. Всички тези действия бяха категорично послание, че в клуба няма да се правят компромиси за лични своеволия и неспазване на наложената дисциплина, независимо за кого. Photo by Bleacher Report През лятото на същата 2022 г. ,което бележеше края на втория пълен сезон на Микел Артета в Арсенал с първия реален прогрес на отбора и завръщането му в европейските клубни турнири, бяха освободени още ненужни за градения от испанеца състав играчи. Като свободни агенти си тръгнаха още Александър Лаказет и Ектор Белерин, а след серия от наеми бяха завършени трансферите на Константинос Мавропанос, Матео Гендузи и Лукас Торейра, както и на… забележете! Даниел Балард в Съндърланд! Говори ли ви нещо това име сега след последния мач на Арсенал срещу Съндърланд? След налагането на Аарън Рамсдейл на титулярното място под рамката на вратата беше ясно, че времето на Бернд Лено в Арсенал е вече приключило и той беше преотстъпен на Фулъм за скромна сума от няма и 4 млн. евро. В края на сезон 2022/2023 и последвалия летен трансферен прозорец като свободни агенти напуснаха едно момче от школата на клуба Ейнсли Мейтленд-Найлс, който така и не успя да се наложи в отбора след изиграни немалко мачове, и може би най-спорният трансфер в Арсенал на Никола Пепе, който така и никога не блесна, но все пак Артета търсеше повече качество на терена. През този трансферен прозорец си тръгнаха още неуспели да се докажат като Пабло Мари и Мат Търнър, а най-тежка беше раздялата със стожера в халфовата линия и истински лидер Гранит Джака. Отборът напусна също Роб Холдинг и обещаващият талант Фоларин Балогън, чийто трансфер предизвика недоволство, при положение, че в Арсенал се нуждаеха от чист нападател. Въпреки едва десетте си мача за първия отбор „артилеристите“ прибраха в касата 30 млн. евро от Монако по тази сделка. През следващия сезон и трансферното лято на 2024 г. като свободни агенти си тръгнаха Седрик Соареш и Мохамед Елнени, а поредният талантлив нападател Мика Бирет беше трансфериран в Щурм Грац, както и недоказалия се за първия отбор Чарли Патино, преотстъпен на Депортиво Ла Коруня. Най-болезнено беше напускането в посока Фулъм на още едно момче от школата - Емил Смит Роу, което успя да спечели любовта на феновете през последните сезони преди чести травми да го изваждаха редовно от игра и да му попречат да се утвърди в титулярния състав на „артилеристите“. Едва преживели това, за привържениците следваха още две тежки раздели с Еди Нкетия и винаги усмихнатия любимец на публиката Аарън Рамсдейл, който беше изместен от вратарския пост от Давид Рая, след едва два сезона в клуба. През последното лято на 2025 г. от отбора като свободни агенти си заминаха Жоржиньо, Киърън Тиърни и Томас Партей, който не поднови договора си, а впоследствие срещу него беше започнато разследване за посегателства над жени. Такехиро Томиясу разтрогна договора си с клуба, след като беше измъчван от непрестанни травми, а недоказалите се в отбора Маркиньос, Нуно Тавареш и Алберт Самби Локонга бяха окончателно продадени след няколко сезона отдаване под наем. На фона на всичките трансферни прозорци до момента Арсенал определено изпитват проблем при изпращането на своите ненужни футболисти в други отбори и поредното доказателство за това е напускането на много играчи като свободни агенти, осъществени трансфери за минимални суми и често отдаване под наем. Все пак на новия спортен директор му се носи славата на добър продавач, но понеже през първия му трансферен прозорец беше прекалено зает да купува, остава да разберем как ще се справи с продажбите през следващия. Проба-грешка Първите трансфери, които Арсенал прави през януари 2020 г., едва месец след назначението на Артета, са привличането под наем на Седрик Соарес от Саутхямптън и Пабло Мари от Фламенго, които лятото на 2020 г. биват взети за постоянно съответно със свободен трансфер и за 6 млн. евро. Тогава като свободен агент към отбора се присъединява и бразилеца Уилиан от Челси, който е упорито налаган в първите няколко мача на клуба през новия сезон на десния фланг, но без особено добри резултати. След това бразилеца е изпробван и на други позиции, които отново не дават добри резултати, докато не бъде оставен трайно на резервната скамейка с продължаващи слаби включвания при влизанията си от пейката и стигането до бърза раздяла с него през следващото трансферно лято. През същия трансферен прозорец е привлечен и обещаващият млад вратар Рунар Алекс Рунарсон от френския Дижон, който записва общо 6 мача и едва 15 минути във Висшата лига, след което следва поредица от отдавания под наем и освобождаването му като свободен агент. През лятото на 2021 г. към отбора се присъединяват Нуно Тавареш от Бенфика и Алберт Самби Локонга от Андерлехт. След неубедително представяне португалецът започва да бъде изпращан под наем в други отбори още от следващия сезон, а белгийският състезател не успя да се наложи в Арсенал в цели два последователни сезона, следваха периоди на наеми в други клубове и реализирани трансфери едва през последното лято на 2025 г. Може би най-голямото разочарование на трансферния пазар се оказа Фабио Виера, който беше привлечен като обещаващ халф от Порто срещу 35 млн. евро. през лятото на 2022 г. Португалецът се оказа прекалено неустойчив физически за играта във Висшата лига и след два неубедителни сезона така и не намери място в титулярния състав на отбора и вече втори сезон е изпратен да играе под наем първо в родния си Порто и след това в Хамбургер. Същото лято от Сао Пауло беше трансфериран младият бразилец Маркиньос, който записа гол и асистенция в първия си мач като титуляр за отбора в турнира Лига Европа, след това не успа да се наложи в първия отбор, за който има записани минути в едва шест мача. Има изиграни пет мача в отбора до 21 години, след което още през януари 2023 г. е преотстъпен под наем и след поредица от наеми в няколко различни отбора в крайна сметка е продаден на бразилския Крузейро едва през последното трансферно лято на 2025 г. Във вероятно най-слабия трансферен прозорец откакто Артета е наставник на Арсенал се превърна лятото на 2024 г. И то точно може би в най-важния момент, когато трябваше да бъде направена последната крачка за пълното окомплектоване на състава и привличането на офанзивен футболист. Вместо това в последния ден на трансферния прозорец в отбора се озова Рахим Стърлинг под наем от Челси. За изиграните 28 мача във всички турнири, предимно като резерва, приносът му е едва колкото на Маркиньос в неговите шест мача за отбора, като единствено направените асистенции са с четири повече от бразилеца. Така това трансферно лято за мнозина ще си остане пропусната възможност за Арсенал да бъдат конкурентни в битката за титлата през сезон 2024/2025, спечелена изненадващо от Ливърпул още в първия сезон на новия им наставник Арне Слот. Вероятно именно заради тази пропусната възможност клуба се раздели с бившия си спортен директор Едуaрдо Гаспар. И така на фона на сполучливите трансфери, изглежда неуспешните не са чак толкова много, освен може би нереализираните такива в точния момент, а феновете са все по-безмилостни за грешните решения. И все пак нима има безгрешни хора или треньори? Да припомним ли отново изказването на собствениците при назначаването на Артета? Да, едно е ясно със сигурност и то е, че в развитието съществуват грешни решения и ще продължава да ги има, но се надяваме с времето да бъдат все по-малко и да не се оказват решаващи за крайния резултат.

В днешното издание на рубриката, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним ключовите трансфери за отбора от постъпването на Микел Артета в отбора досега, които се превърнаха в основата за стабилността и доброто представяне на Арсенал в момента. Приятно четене! Трансферите в отбора на Арсенал изглеждат внимателно премерени и остават впечатление, че се подбират футболисти с профил за позиции и манталитет, от които Артета е преценил, че има нужда. Освен, че се търсят поливалентни играчи, които с лекота могат да съвместяват няколко позиции, се цели укрепването на точно определени зони. Още през първия летен трансферен прозорец на 2020 г. Арсенал правят може би най-успешния си трансфер към днешна дата, като привличат възпятия от феновете „King of Brazil“ или младия бразилски централен защитник от френския Лил, Габриел Магаляеш. Излишно е да споменаваме каква роля има той днес в клуба, а интересен факт е, че отбелязва гол още в дебюта си в първия мач от новия сезон срещу Фулъм. През този трансферен прозорец беше привлечен и доказан стълб в халфовата линия, а именно Томас Партей от Атлетико Мадрид. За жалост честите му контузии го вадеха за дълги периоди от игра, с което не успя да помогне много в подобряването на представянето на отбора. Поредното бижу, което артилеристите успяват да привлекат е креативния полузащитник Мартин Йодегор, който е привлечен под наем от Реал Мадрид през зимния трансферен прозорец и след като се вписва перфектно в състава на Арсенал, се присъединява за постоянно през лятото на 2021 г. за скандалните 35 млн. евро. Предвид какво се случи с норвежеца в Арсенал, който дирижира играта на отбора и по-късно е избран и за капитан, сумата за неговото привличане си е равносилна на кражба. През този втори за водения от Артета отбор летен трансферен прозорец продължи подсилването на защитната зона с успешни трансфери като на Бен Уайт от Брайтън, Аарън Рамсдейл от Шефил Юнайтед и никому неизвестния японец Такехиро Томиасу от Болоня. Разбира се, последните два трансфера предизвикват вълна от недоволство, като Рамсдейл дори получава лични заплахи, тъй като му се носи слава, че в който отбор отиде, той изпада. Всичко това бързо утихва със солидното представяне и на двамата на терена, а историята на вратаря е толкова трогателна, че бързо печели симпатиите на много от привържениците с това как цялото му семейство са фенове на Арсенал. Photos by afcnewsroom.com През лятото на 2022 г. „артилеристите“ привличат превърналите се в ненужни в Манчестър Сити Габриел Жезус и Олександър Зинченко, които успяват да дадат нужното на отбора до такава степен, че едва не спечелват титлата, а в лагера на „гражданите“ вече забраняват да се извършват трансфери на играчи в конкурентни отбори. Все пак Артета вече е работил с тях в Манчестър Сити и добре знае как да използва техните качества (като си помисля, че си представях същото и за Стърлинг, но това е една друга тема, която не заслужава особено внимание). След силния старт на сезона, Арсенал имаха необходимост от подсилване, за да продължат доброто си представяне. Така в отбора през януарския трансферен прозорец на 2023 г. се присъединява Леандро Тросар, след дълга трансферна сага с Михайло Мудрик, който в последния момент е трансфериран в отбора на Челси срещу крупна сума. И тук е момента да отбележим, че както казват мъдрите хора: „Явно така е трябвало да стане!“, защото Тросар и до ден днешен вкарва решаващи голове за Арсенал, а някой помни ли какво се случи с Мудрик? Други два трансфера през зимата, които се превърнаха в успешни, са на Якуб Кивиор от италианския клуб Специя и……Жоржиньо от Челси, разбира се. Това отново беше посрещнато от феновете с: „Какво по дяволите!“, но с опита си Жоржиньо успяваше да внесе нужното спокойствие, когато влизаше в игра. По важното е, че лично за мен италианецът с бразилски корени от изключително неприятен, се превърна в дори симпатичен, особено след онзи гол в добавеното време на „Вила Парк“. С престоя си в Арсенал вярвам, че и на други хора е повлиял така повратно за настроението им към него. За Якуб Кивиор е ясно, че никой не очакваше нищо от него, при положение, че е взет за резерва, но когато се налагаше да влиза в игра от пейката, имаше много колебливи изяви. Много хора (сред които признавам включително и аз) бяха на мнение, че това момче не е дорасло за отбора, докато не се наложи да замени контузения Габриел Магаляеш в решителни мачове от заключителната фаза на сезон 2024/2025, както и в четвъртфинални и полуфинални двубои от Шампионската лига, в които се представи безупречно. Трансферният прозорец през лятото на 2023 г. остава впечатление, че амбициите на отбора стават все по-големи, каквото търсят да бъде и представянето им на терена. Естествено дежурният трансфер от Челси отново хвърли в недоумение привържениците на Арсенал и доведе до поредната вълна от недоволство, след като бяха дадени 75 млн. евро за Кай Хаверц, който не се слави с велики футболни умения. Все пак след това последва привличането на двама от най-стабилните изпълнители на терена в лицето на Юриен Тимбър и рекордната дълго желана покупка на Деклан Райс, която до момента оправдава всеки един цент, даден за него. Този трансфер беше жизнено необходим на отбора, особено след напускането на Гранит Джака в посока Байер Леверкузен. Странно за мнозина беше привличането под наем на Давид Рая от Брентфорд, при положение, че Аарън Рамсдейл не само се наложи на вратарския пост, но и спечели симпатиите на феновете. Това действие за пореден път доказа правилния ход на Артета, който искаше да стабилизира играта в наказателното поле, като вярваше, че Рая ще внесе нужното спокойствие и увереност това да се случи. Следващото лято на 2024 г. се превърна в по-скоро разочароващо на трансферния пазар, най-вече защото все повече се говореше и си личеше нуждата на Арсенал от нов нападател. Вместо това в отбора бяха привлечени Рикардо Калафиори и Микел Мерино, които са защитник и халф, въпреки че шеговито бих добавил как Мерино по-късно разкри своя потенциал на нападател. Не, че тези футболисти не са необходими на отбора, но всички очакваха привличането на атакуващ футболист, още повече, че с отбора се разделиха Емил Смит Роу и Еди Нкетия, което сякаш даваше заявка за привличането на нов изпълнител за офанзивния вал на отбора. В крайна сметка трансферният прозорец приключи без привличането на нападател, а в последния момент като компромисен вариант беше прибегнато до привличането на никому ненужния вече Рахим Стърлинг от…..познайте откъде? От Челси, разбира се! В сезон 2024/2025, когато всички очаквания бяха Арсенал да са основен претендент за титлата, отборът разполагаше с един единствен чист нападател, страдащ от постоянни контузии в лицето на Габриел Жезус и Кай Хаверц, който изпълняваше тази функция някак принудително, при положение, че се тиражираше мнението как той не е привлечен в Арсенал за върха на атаката. След неговата контузия и последвалата такава на Габриел Мартинели, през зимния трансферен прозорец всички отново очакваха, че „артилеристите“ вече ще имат така бленувания нов нападател. В този период в Арсенал бяха останали без спортен директор, след раздялата с Еду и очакваният трансфер така и не се случи, което оправдано отново засили разочарованието сред феновете. Образно казано ножът вече толкова беше опрял до кокала и напрежението до такава степен се усещаше във въздуха, че очакванията за силно трансферно лято бяха неизбежни. Така първо дойде новината за назначаването на новия спортен директор Андреа Берта и рекордното до момента за клуба трансферно лято на 2025 г. с привличането на общо осем нови футболисти в отбора. Photos by GiveMeSport Напрежение не липсваше, защото очакваното привличане на необходимия нападател така и не се случваше, трансферният прозорец вече се беше преполовил, а междувременно бяха привлечени Кепа Аризабалага, Мартин Зубименди и Кристиан Ньоргорд, като освен също дългоочаквания Зубименди, останалите по-скоро бяха варианти за добиване на широчина в състава. Чашата на търпение сред феновете вече преля, когато слуховете за привличането на Нони Мадуеке се превърнаха в реалност. Трансфер някак появил се съвсем неочаквано отникъде, изглеждащ напълно ненужен и то срещу 55 милиона евро, не от кого да е, а отново от Челси. Едва ли някой беше очаквал такава бурна реакция, но на следващата сутрин районът около стадиона на Арсенал осъмна с надписи „Arteta Out” върху стените с рисунки на настоящите футболисти, дори беше организирана подписка срещу реализирането на този трансфер. Все пак дългоочакваното привличане на нападател се случи след достойната за сапунен сериал драма в преговорите със Спортинг Лисабон за реализатор номер едно в Европа за миналия сезон Виктор Гьокереш. Едно момче, натоварено с много очаквания, все пак беше категоричен в избора си на отбор до последно, може би благодарение на което този трансфер се превърна в реалност. Преди него Арсенал привлече още едно подкрепление в защитата на отбора в лицето на младия испанец от Валенсия Кристиан Москера. Може би най-сладкият трансфер се случи в заключителната седмица на трансферния прозорец, когато съвсем неочаквано беше обявен Еберечи Езе, току под носа на съседите от Тотнъм, които вече подготвяха документите за неговото привличане. За мнозина беше разочароващо бездействието на Арсенал към трансфер на Езе и изглеждаше сякаш от клуба вече се бяха отказали от него, докато всички знаеха фенската принадлежност на футболиста от Кристъл Палас и не можеха да си представят как ще отиде в местния съперник Тотнъм. Photos by Arsenal Fanatics News За добри трансфери могат да се определят и подписването на нови договори на ключови футболисти като Габриел Магаляеш, Уилям Салиба и младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис Скели. След като вече всички си мислеха, че това е всичко, че и предостатъчно, дойде привличането под наем на еквадорския бранител Пиеро Инкапие от Байер Леверкузен. Сега остава само да им пожелаем да са здрави, без сериозни контузии и да се впишат подобаващо в отбора. В следващата част на рубриката, ще си припомним кои футболисти и как напуснаха клуба след идването на Артета и няма да го пожалим, като напомним и за неуспешните трансфери през този период. А сега ни остава да очакваме следващото предизвикателство на "Стамфорд Бридж", което или ще изстреля Арсенал още по-високо или ще намали разликата с опонентите им. Ние, разбира се, се надяваме на първото! COYG и до скоро!

A post-season assessment of Arteta - a good season not a great season Arteta has silenced all the critics, has he? Not exactly, he hasn’t silenced himself, Edu, Josh Kroenke, and many of the players and staff at the Arsenal. He has definitely silenced the fans, some of whom, unbelievably, were shouting Arteta out on social media when we hit a bad patch in the middle of the season. But if you listen to Arteta, Odegaard, Declan Rice and others you know they are not quite happy because they want better. Winning the league and the Champions League is the priority from now on. Fulham, not the Spuds, cost us the league One draw turned into a win would have made us champions, with Fulham early on an obvious culprit. 26th August 2023 will be burned into their minds. It emphasises that for every game they have to be ready to fight. The other draws were against established top sides. We had five losses and five draws with Fulham our big punishers. We lost five points against them. We could have been celebrating at the Emirates on the last day knowing City were confined to the dustbin. They, not the Spuds, cost us the league, although they also got a draw against us, but you do expect to drop some points to the top end of the table. Can he get his transfers right? Regular readers will know that I have also criticised Arteta throughout my time here but I have always supported him. I criticised his struggles with big names here and I will come back to that later but he has come through that test so far. I would be nervous if he got an Mbappe or a Neymar but he certainly handled the Declan Rice and Havertz situation really well. One plus for Arteta. But it must continue with our new signings due this summer. Kai Havertz scores again - Arteta got him right I also criticised his team falling apart for the last ten games here but he managed 25 points which is a respectable score and much better than his previous best. We had a lot of tough matches to negotiate and we got an excellent point from City away, but probably were a little vulnerable against Villa after defeat by Bayern. Two pluses for Arteta. Again it must continue, though. A manager is judged solely on their recent results. Is he able to rotate? He did achieve a remarkable level of consistency and succeeded in getting a record number of Arsenal wins and a score of points that would have won most Premier Leagues so far. He took on a resurgent Liverpool and Spurs who were both top of the league for a period, and a dynamic Aston Villa, but left them well behind. Arteta - losses and draws to be turned into wins However, there is a question mark here as we had few injuries and he didn’t rotate the squad much, and often only made changes late in games. Saka, in particular, took a lot of punishment. He did have Martinelli who seemed to suffer from lack of game time but he could have given Saka a rest and switched Martinelli as he did against Everton. He caused a lot of problems in that game. But we can make that a minus, I feel. Guardiola rotated like crazy and won the league. We may not be so lucky with injuries next year. Let’s look again at man-management Where Arteta has excelled from day one was his appeal to work with the fans, to create a strong atmosphere at games home and away. I was at Old Trafford and at times we out sang the Mancs. The fans have been great and Arteta deserves all praise for the way he includes the fans in everything. A big plus to Arteta. Getting the fans singing has been Arteta's great achievement So I am going to return to player management as I said I would but first a little backwards look to talk about Aubameyang, which was Arteta’s strongest test of player management. Aubameyang obviously thought he was far more important than a rookie manager and Arteta struggled to deal with him, plus Ozil, Lacazette and Guendouzi also spring to mind. Aubameyang the arse But let’s take a look at Aubameyang as we still haven’t truly replaced him. Supposing he wasn’t such an arse but rather a serious professional, he could still be here. He went in February 2022 with 92 goals and there have been two more seasons since then. In those two and a half seasons if he scored 50 goals he would now have 142 goals for us, 3rd in the all time list and in front of Van Persie on 132. He would have had better players to provide assists and could have got even more making Ian Wright’s 179 a target. Messi and Ronaldo are still playing so so could he, say for another 2 years for us. He is 34 years old, quite a bit younger than those two. Two more seasons from now and Wright could have been relegated to 3rd. That's an arsehole you see, Pierre I don’t think there is anyone who doubts Aubameyang’s ability, he was superb at his best. If we had the best him for the past 2 years we could have made up the small amounts of points needed and we could now be double champions. Take a look in the mirror, Pierre Emerick, and you will see an arse who deprived himself of two league titles, of chasing Ian Wright’s record, and of becoming an Arsenal legend. You will see an arse who is playing for a mediocre French team who only won 13 of their 34 league games. And especially you will see an arse who, because of your huge ego, decided you would push a rookie manager rather than give your all as an ambitious professional. You lost and you are looking at a loser. Pity is that you made us all lose. None of us care about you now. We lose our young players? There is one area I am concerned about and that is the peripheral players, Possibly Martinelli, plus Smith Rowe, Nketiah, Nelson, Ramsdale, etc., and the young players bubbling through. To win, to me it seems that Arteta believes we need a strong, experienced squad. How can he keep all the players happy? Young players don’t remain young forever. They need to play before they get old. I suggested here that up to 15 players could go and how will that affect the culture? Steve Round went after disagreeing with Arteta about this very point and specifically Ramsdale. Arteta has worked hard to create a culture of togetherness but unsatisfied young players not getting games will make them unhappy. Could Martinelli go? A disaster This is his challenge, one that he didn’t have so much this year. We will probably have 3 or more new players to keep happy as well. We hope that he has learned. That recruitment will take into account temperament and that we don’t sign an arse like Aubameyang. We are all hoping for an improvement in August but Arteta is facing another new challenge, one of expectation. Can he deliver? So far, he has always found a way. Long may that continue! Ramsdale vs Raya Ramsdale- should be number one? Ps. I have been reading a lot of statistics that say they prove that Raya is better than Ramsdale. How about these for the opposite? We came second last year 5 points behind City. And second again this year 2 points behind City. They had Haaland and De Bruyne out a bit this season. We had a team more mature by being a year older. We had Rice and Havertz, a big improvement. We had few injuries. Last year when Saliba went we lost points. So Ramsdale got us second with a weaker team. And points were easier to get this season as the bottom teams got very few. Raya - truly top class? There is one area where Ramsdale is clearly better and that is shot-stopping. He can pull off an amazing save. He is bigger and stronger than Raya which makes him harder to bully. He rises up the fans better than Raya which gives us a 12th player. And he is always smiling when he is playing. That makes me happier. He will probably go and it will be a mistake. I reckon, despite the stats, Raya is just short of being a true top goalkeeper and I really hope we don’t find that out next year. I hope I am wrong.