Search the Community

Нотингам Форест победи Арсенал с 1:0 в мач от предпоследния кръг на Висшата лига. Тази победа за Форест означаваше две неща - оцеляването им в Лигата и трета поредна титла в първенството за Манчестър Сити. Единственото попадение в срещата бе отбелязано от Тайво Авонии в 19-та минута. Въпреки поредното разочороващо представяне, Арсенал изпраща една силна кампания, в която бе в битката за титлата до самият край. Да, ''Ако си първи си първи, ако си втори си никой'' биха казали много хора и то с основание. Едва ли е имало привърженик на Арсенал, който да не е останал разочорован след 90-те минути на Сити Граунд снощи. Но също така едва ли през месец август повечето от нас са очаквали Арсенал да се окаже единственият конкурент на ''гражданите'' за титлата. И това не са празни приказки, с които привърженикът да се самозалъже и да замаже положението. Честно казано искам да задам един (хиляди) въпрос/и и той е/са следният/те: Още ли сме ''Крьонке аут'' на фона на цялостното представяне и светлото бъдеще пред отбора, което се очертава? Манчестър Сити, но вече в компанията на Арсенал ли ще бъдат двата отбора, които ще диктуват темпото в Лигата? ''Trust the process'' съществуващо понятие ли е или PR заблуда? Какво щеше да се случи, ако Букайо Сака бе вкарал онази дузпа срещу Уест Хям? Какво щеше да стане, ако Уилям Салиба не се бе контузил срещу Спортинг Лисабон? Пропускът да се начертаят линиите срещу Брентфорд нарочно ли бе или чиста човешка ''грешка''? Отговорниците за тази ''грешка'' забравиха ли да си изтеглят парички от банкомата на другия ден? Както сами виждате въпросите са много, а отговорите насреща твърде малко с изключение на последния зададен... Предстои лято, след което очакванията към този отбор ще бъдат още по-големи и това е неминуемо. През този сезон Арсенал определено успя да затвори устите на твърде много критици и разбирачи, които твърдяха, че тези момчета ще завършат на 6-то или 7-мо място в крайното подреждане. И както спомена и Микел Артета, същите тези хора сега твърдят, че 2-то място е провал. Абе, общо взето угодия няма. It's never enough! Изглежда така, всякаш следващата кампания ще бъде тип ''All or Nothing''. Може би от Amazon избързаха с това да заснемат ''всичко от кухнята''. Всичко обаче сочи към това, че в идните месеци Еду и Артета ще направят всичко по силите си, за да добавят качество и широчина към вече ясно очерталото се ядро. През месец декември пък ще се навършат точно 4 години откакто Микел пое рулят в клуба и аз лично съм твърде любопитен да видя как ще се справя Арсенал тогава. И то не заради друго, ами просто защото ще бъде интересно да се проследи как ще реагира догодина отбор, който е бил съвсем близо до нещо немислимо и го е изпуснал по един класически начин. Тук разбира се не бива да се подценяват нечовешките качества на играчите на Манчестър Сити, които през февруари отключиха ''Alien mode''. Този Арсенал има още твърде дълъг път за вървене, който вече ще е осеян и от мачове в Шампионската лига. Това автоматично означава, че дълбочината в състава ти е просто задължителна. И то не просто дълбочина, а сплав от играчи, които да имат умението да променят мачове, когато това се налага. Или пък просто да ги приключват в положителна посока, когато това е наложително. А то впрочем е наложително все по-често в модерния футбол. Именно последния критерий ще бъде доста важен за надграждане, защото в не малко мачове през сезона Арсенал не съумяваше да прекърши противника и да вкара решаващото попадение. Естествено, че двубоите срещу Фулъм (домакинството), Астън Вила (на два пъти), Уест Хям (домакинството), Борнемут, Манчестър Юнайтед и Ливърпул донесоха несравними емоции с постоянните обрати по време на изиграването на самите мачове. Изброените спечелени срещи, а и не само те, поставиха Арсенал срещу всички залози. В позиция, в която този клуб не се бе намирал от 2016 година насам - в борбата за първото място. Именно на базата на добитите емоции през сезона, повечето от които бяха положителни, не малка част привърженици отсъждат, че в крайна сметка кампанията е успешна. Въпреки домакинската загуба от Брайтън в Карабао Къп, загубата от Манчестър Сити във ФА Къп и отпадането след дузпи от Спортинг Лисабон за Лига Европа. Емоциите са голяма работа, било то сдържани или не. Само си спомнете какво изпитахте и как се почувствахте когато Рийс Нелсън заби онзи удар във вратата на ''черешките''... Или пък когато топката срещна главата на Емилиано Мартинез след удар на Жоржиньо и се озова в мрежата на ''виланите'' за 3:2 в полза на Арсенал... Несравнимо, нали?! Емоциите имат къде съзнателната и къде несъзнателната сила да ни управляват в ежедневието, колкото и всеки да твърди ''Аз не съм им подвластен''. Напротив! И именно заради това в момента всеки привърженик на Арсенал е избрал своят собствен начин да се справи в сегашната ситуация, в която официално стана ясно, че Манчестър Сити ще бъде новия/стар шампион в Англия. ''Моят начин'' между другото и както вероятно всеки е запознат, е една страхотна автобиография на една славна личност - Йохан Кройф. Ще си позволя да го цитирам, като отбележа, че ''Футбол се играе с главата. Краката са просто инструменти.'' Това е нещото, което ще пожелая на играчите в този отбор на Арсенал - през новата кампания да мислят още повече върху детайлите в играта си и как те биха могли да се доразвият като личности и спортисти. Защото куража и смелостта ги имат, както и качествата - видно е. Това, което не достигна на този колектив е разнообразие. Било то на резервната скамейка и в стартовия състав, или пък просто в отиграванията с топка в крака. Но затова пък съм сигурен, че най-доброто едва сега предстои. И това е просто защото това е началото, а не краят. Този отбор е специален заради специалните емоции, които ни накара да изпитаме!